ФК Цървена звезда от Неапол

Представете си да подкрепяте отбор на когото му се свири победителския химн в Шампионската лига. Представете си милионната печалба, да имате голмайстор като Кристиано Роналдо и някой като Лео Меси със своите дрибъли. След това си представете посетеността на конференцията за журналисти, футболистите които алчно се борят за повишение на заплатата, колумнистите, които всекидневно за вашия клуб пишат хвалебствия, представете си да имате богати спонсори и огромна гледаемост на мачовете по ТВ. Сега забравете за всичко това което споменахме, оставете го настрана или просто го изтрийте от главата си. Вземете например някоя треторазредна лига, където имате дебели играчи и при това трябва да поработите на футболната тактика, а отборът ви е съставен и от футболисти слаби в дуела, които почти всяка атака провалят, но те храбро продължават да играят. Бутонките са изтъркани и скъсани, времето е направило своето, па и теренът не е бог знае какъв, защото трева почти и няма. Но затова и още как има антифашизъм и антирасизъм, всичко онова което е в противоположност на модерния футбол какъвто е днес и всички негови деривати. Тук владее здравият дух на младежта, стадионът носи името на художник на комикси, който е направил дизайна на Корто Малтезе. Това е Скампия, един от кварталите на италианския град Неапол, дом на нискоразредния местен футболен клуб Цървена звезда! Историята, която ще ви бъде представена чрез това интервю, не е история стриктно свързана за ултраси, футбол и големи победи. Това е просто история за чудесната футболна игра и страстта, която тя носи.

- Как стигнахте до идеята да формирате футболен клуб Цървена звезда Неапол?

- Бих казал, че съществуваше нужда в хората футболът като игра да преживеят по един нов начин, свободен и субективен, както на терена, така и на трибуните. Цървена звезда се появи през 2006 година като футболен отбор, който игра на един от градските турнири, който включваше няколко отбора съставени от студенти от различни университети в Неапол. Около клуба веднага се създаде подкрепа, която следваше футболистите на всеки мач. Моментите които футболистите преживяха на терена зациментираха връзката между тях и привържениците, така се създаде и група, вдъхвайки живот на нещо толкова впечатляващо, че при първата възможност когато ни беше предложено да съставим отбор и да участваме в третата местна футболна лига, взехме решението това предложение веднага да приемем. След първата "експериментална" година се изтъкнаха отделни хора, които започнаха да дават напътствия и насоки как би трябвало да функционира клубът. Въпреки че ценности като антифашизъм и антирасизъм винаги са били основа на самата идея около която сме се събрали, през годините те само заякваха чрез практиката в работата, характеризирайки нашия клуб, както долу на терена, така и горе на трибуните.

- Защо точно това име Цървена звезда?

- Името е избрано през 2006 година (по това време се казвахме Цървена звезда Ориентале по университета в който следвахме) на първия турнир на който участвахме. Между нас има доста футболни познавачи и привърженици, така че искахме да отдадем почит на красотата на футболната игра, която донесе Цървена звезда от Белград, ставайки шампион на Европа през 1990/91.

- Организираната подкрепа в този момент се сблъсква с репресия каквато дълго не е виждана: привърженически билети, забрана за внасяне на транспаранти, празни трибуни... Изглежда че клубове каквито са Спартак Лече, Квартоград и Цървена звезда предлагат възможност да се избегнат притисканията, и да се върне на трибуните по-ранният ентусиазъм, за да се започне отначало? 

- Всякак нисшите лиги не са толкова във фокуса на държавните институции и медии, така че ефектите на репресивната политика, която присъства много на стадионите в Серия А, не влияе твърдо много на подкрепата на нашия клуб. Но въпреки това, на Цървена звезда също са налагани парични глоби заради антирасистки послания насочени към партията "Лига за Севера" (Лега Лега... говна!) което само още ни насочи към това да заемем по-твърда позиция, и в никакъв случай не ни поколеба да продължим да пеем нашите песни. Тематиката, която заема централно място в нашата подкрепа е подкрепа на клуба, силата на младежкия дух, общността... а не омаловажаване на противника на терена. Това не ни затормозява. Отново повтарям, онова с което ние се сблъскваме е много по-малък натиск в сравнение със Серия А, а от друга страна ни се отдава възможност да се съберем и да подкрепяме съвсем свободно, изразявайки своя характер.

- Въпросите които се явяват свързани с маймунските крясъци и териториалната дискриминация, предизвикват много полемика между привържениците. Дали за такова нещо може да се намери оправдание в младежкия бунт или това е просто неприемливо расистко поведение? Как вие, които сте на първата линия на фронта против расизма гледате на този проблем?

- В отговора на предишния въпрос ви споменах, че нашата трибуна също така е парично глобена заради послание насочено към "Лига на Севера", която се смята за расистка. На основа на това ви е ясно, че ултрасите са огорчени заради расизма, особено териториалния, който се явява против отбори от юга и това се повтаря от мач на мач. Италия в основата си е расистка държава, както сред цивилното население, така и в институционалния поглед. Факт е, че привърженическите трибуни се наказват заради расистки послания, обаче няма никакви последици в парламента за членовете на "Лига за Севера", които обиждаха бившия министър за интеграцията Сесил Киенге което е парадокс само по себе си. Така че единственият ефект, който тези санкции ще донесат е нарастване на расовата омраза извън футболния стадион, а не вътре в него (което от становището на спорта е добре, защото в рамките на спортните състезания няма да има ексцесии), обаче не е добре, че на улиците расизмът ще бъде свободен да се развива и шири, както и в държавните институции.

- След повече от десет години активности, вашето име е чуто надалеч между привържениците на големите италиански, па и световни клубове, които са ви изразили уважение. Как гледате на това?

- Ние поддържаме връзки с редица футболни клубове в ниските лиги и с техните привърженици: Исторически център Лебовски (Флоренция), Атлетико Сан Лоренцо (Рим), Брутиум (Козенца)... които са показали, че тяхната борба може да бъде устойчива. А що се отнася до професионалните футболни клубове имаме добри отношения с Панатинайкос (Гърция), по-точно с групата Гейт 19, с които делим обща визия на грижа за народния футбол (те също така са направили свой самофинансиращ се футболен отбор съставен от привърженици, който се състезава на местно ниво), но във всеки случай нашето име е добре познато между привържениците на Наполи.

- Дали вашите проекти се отнасят към футбола сам по себе си или са базирани на послания, които могат да се чуят от трибуните? Какъв е всъщност фонът на тези проекти?

- В рамките на нашите проекти, футболът заема централно място. Обаче против логиката, която доминира в модерния футбол, нашият начин на осъществяване на победа и развитие на клуба е диаметрално противоположен и се различава в това, че ние не искаме да жертваме нашите принципи и идентичност, което означава, че съществува риск да останем следващите четири години в третата местна лига и да не дочакаме промоция в по-високия ранг ако това е нужно да се осъществят нашите цели. Все пак футболът остава във фокуса като мощно оръжие в нашите ръце. Нашата мечта е да направим школа и народният футбол да е достъпен за всички, където всички ще се събираме и свързваме, давайки на тази игра нов смисъл за занимание с нея. За да осъществим това, скоро ще започнем семинар в неаполитанския квартал Санта Киара, за да подготвим отбор за Средиземноморския антирасистки турнир, който започва в Палермо, а завършва в Неапол през май.

- Какво е вашето отношение към футбола такъв какъвто е днес?

- Ние нямаме никакво отношение към футбола какъвто е той днес, защото е под покровителството на институциите в които ние не виждаме себе си. Ние имаме своя история, борим се против комерсиализацията на спорта и ни е грижа за различен тип привърженически трибуни и тифозите като такива. Също така от икономическа гледна точка нашият път е напълно различен. Ние сме преди всичко самофинансиращ се спортен клуб, който се сблъсква с редица трудности, което означава, че не получаваме никаква помощ отгоре, нито ни тече мед и мляко. Приходи от ТВ права, огромни суми пари и варварската глобализация не са част от нашите вярвания от които се водим.

- Дали сте се срещали с пречки по вашия път?

- Сблъсквали сме се с редица пречки. Всъщност ние в началото на всеки нов сезон се питаме дали ще избутаме до следващия. Съществуват икономически трудности, бюрократични проблеми (свързани с наема и поддръжката на терена), както съществуват проблеми свързани с кадровите въпроси, защото е факт, че повечето от нас учат и работят, хората си тръгват или са принудени да намалят своето ангажиране, защото нямат много свободно време. Обаче ние усилено се трудим да превъзмогнем тези пречки със силата на нашата група и с дискусия между нас самите идваме до най-доброто решение.

- Как се финансирате?

- Финансираме се сами от свои средства. Съществува месечна квота, която отделяме за играчи, управата, привържениците... Имаме и една малка местна компания, която се занимава с внос и износ на хранителни продукти, която също така ни спонсорира, а тук са и различни събития на които събираме доброволни дарения, като вечеря и празник на които продаваме материали: тениски, суичъри, значки...

- Как е приет вашият проект на местно ниво в самата Скампия? Ситуацията сигурно е много тежка?

- Напротив, нашият проект има много положително влияние на местното общество, защото цял низ активности с години е развиван в този дял на Неапол. Конкретно в Скампия сме станали част от мрежата на обществения сектор както са Мамут, футболни школи Арчи Скампия, асоциациите Поличи Верди и Гридас, издателските къщи Марота и Кафиеро... и т.н. От гледната точка на много хора тук, има все повече местни, които следят нашият клуб и се включват към тифозите. Скампия е нашият дом (не само заради това, че живеем в него, а и заради нашия стадион Хуго Прата в който провеждаме доста време), и без оглед, че често този квартал може да бъде мрачен, ние се трудим да променим нещата към по-добро. Всичко което сме постигнали само подсилва нашата воля да останем тук, да попълним тази празнина, защото от официалните институции няма никаква полза. Официалните институции само подтикват предразсъдъците, маргинализацията и изключването на един дял от гражданите от периферията.

- Как възприемате политиката на трибуните?

- На трибуните ние преди всичко се трудим да създадем грандиозна атмосфера в която всеки ще може да се разпознае и да вземе участие. В същото време нашият проект се основава на ценностите на антифашизма и антирасизма, така че ние усещаме потребност да изразим нашето мнение чрез послания и лозунги, които се занимават със социални и политически въпроси. Това което правим недвусмислено представлява аномалия в днешния футбол, т.е. не следва логичната последователност на събитията, която доминира на терена и на трибуните. Футболът преди всичко е игра, но във футбола има доста политика, както има и демагогия. Представете си само колко териториален расизъм има. Ние уважаваме онези, които имат различна традиция, където е забранено политиката да се появява на трибуните, но за нас футболът е един облик на отпор.

- Ти си вече повече от десет години на трибуните, кое е най-хубавото и най-грозното което помниш от футболна гледна точка, а кое от привърженическа?

- Хммм... чакай да помисля... имало е наистина хубави и грозни неща. Най-лошото за което се сещам от футболна гледна точка е загубата, която преживяхме с резултат 1:5 от отбор с който бяхме в същия ранг в нашия дебютен сезон. В началото всички бяхме много загрижени, но оттогава в продължението не сме загубили повече нито един мач. Най-хубавият момент би бил да кажем този сезон, против отбора с който се борихме за влизане във висшия ранг ФК Атлетико Флегрео, който по нищо не прилича на нас по начина по който функционира, защото представлява инвестиция на един човек във футболен клуб, в който е очевидно, че по-широкото общество няма никаква полза от такъв спортен клуб. А що се отнася до трибуните, най-хубавите спомени са свързани с нашите срещи с привърженици на клубове с които сме на същите дължини на вълните (Локомотив Флегрео и Лебовски). Най-лошото което ни се е случвало беше затварянето на нашия стадион Хуго Прат в Скампия тези дни. Благодарение на всекидневни протести успяхме да се преборим за отмяна на решението, остро реагирахме на неправдата, правейки натиск над общинските и градските институции, и сега сме готови да се върнем на стадиона и да подкрепим нашия клуб Цървена звезда.

- Кажи ни за край, дали различният футбол наистина е възможен?

- Ние се надяваме, че е. Държейки се за нашия път ние смело и гордо крачим към целта в съответствие с нашите вярвания. След почти десет години хората около нас разбират значението на нашата работа, бутайки ни напред, защото искат да приближим тези наши идеи до възможно най-широко общество, да ни опознаят и разберат, че ако се обединим, можем да променим нещата към по-добро. Защото въпреки че футболът е само спорт, ние гледаме на него като на чиста физическа култура достъпна за всички, която би трябвало да вдъхновява обществото и да пропагандира събирането, кооперацията, здравите ценности на общността и братството. Различният футбол е възможен само ако е основан на участието на народа и свободата във вземането на избор, а не на икономически интерес. Бих искал да благодаря на Ирени Еспозито и всички хора около Цървена звезда.

ДА ЖИВЕЕ НАРОДНИЯТ ФУТБОЛ!
ДА ЖИВЕЕ ЦЪРВЕНА ЗВЕЗДА!