Всичко премина под знака на спомена за Марадона в мача от петия кръг на Купата на лигата на Аржентина, турнир, който вече получи името на легендарния ас. Дъщерята Далма беше в ложата на стадиона.
Два от трите клуба в Аржентина за които Диего Армандо Марадона игра са Бока Хуниорс и Нюелс Олд Бойс. Третият е Архентинос Хуниорс където започва кариерата, изиграва първия мач преди да навърши 16 години. По игра на съдбата, тези два отбора се срещнаха непосредствено след смъртта на големия ас и то в Купата на лигата в Аржентина, прекръстена в чест на според мнозина най-добрия в историята на футбола.
Популярната Ла Бомбонера, дом на Бока Хуниорс, беше под знака на Ел Пибе, който в отминалата седмица почина от сърдечен удар на 61 години.
"Gracias", "Bienvinido a tu casa", бяха надписи върху аржентински знамена и синьо-жълтите цветове на Бока Хуниорс. На мача присъства и дъщерята на Марадона Далма.
След Архентинос Хуниорс, Ел Пибе през февруари 1981 година преминава в Бока Хуниорс и с нея печели титлата през този сезон. Това е единствената шампионска корона за Марадона в родината. През юни 1982 за тогава рекордните 7 600 000 долара преминава в Барселона. След каталунците, Марадона записва най-добрите мачове в кариерата в Наполи, а в Неапол придобива статут на божество.
Gran homenaje de Boca 💙💛 en el palco de Maradona y también de su hija Dalma Maradona pic.twitter.com/sPAVZ0qIr8
След европейската кариера се върна в Аржентина, подписа за Нюелс Олд Бойс през 1993 година. За този клуб изигра едва пет мача. Заради пропускане на тренировки договорът бързо е разтрогнат, а през 1995 година се върна на Бомбонера където игра с големия си приятел Клаудио Каниджа. В последния сезон на Марадона в Апертура Бока беше втора, зад големия враг Ривър Плейт. На 37-ия си рожден ден през 1997 година, Ел Пибе обяви края на кариерата. Прощалният мач се проведе четири години по-късно на своята Бомбонера, когато се срещнаха Аржентина и остатъка на света. Гаучосите победиха с 6:3, а Диего вкара два гола от дузпи.
Преди началото на мача между Бока и Нюелс играчите на двата отбора с минута аплодисменти отдадоха почит на големия ас.
В началото на март тази година Марадона за последен път беше на Бомбонера, когато гостува с Химнасия Ла Плата, клуб, който пое в края на миналата година. Това беше емоционална вечер за всички. Всичко премина под знака на Марадона, който тогава получи овациите на 50 000 запалянковци на трофейния клуб.
В галерията от рисунки по стените в горната част на Дорчол, квартал на Белград, своето място вчера получи и Диего Армандо Марадона, на стената на сграда на ул. Страхинича бана.
Артистичната почит към футболната икона е подписана от привърженическата група на Партизан "Гробари Дорчол" (ГД).
Затова Ел Пибе е нарисуван в черно-бял екип, под небе в цветовете на аржентинското знаме.
В края на краищата, цветовете не са и важни, защото - любовта и уважението не познават нито цветове, нито граници.
Представете си да подкрепяте отбор на когото му се свири победителския химн в Шампионската лига. Представете си милионната печалба, да имате голмайстор като Кристиано Роналдо и някой като Лео Меси със своите дрибъли. След това си представете посетеността на конференцията за журналисти, футболистите които алчно се борят за повишение на заплатата, колумнистите, които всекидневно за вашия клуб пишат хвалебствия, представете си да имате богати спонсори и огромна гледаемост на мачовете по ТВ. Сега забравете за всичко това което споменахме, оставете го настрана или просто го изтрийте от главата си. Вземете например някоя треторазредна лига, където имате дебели играчи и при това трябва да поработите на футболната тактика, а отборът ви е съставен и от футболисти слаби в дуела, които почти всяка атака провалят, но те храбро продължават да играят. Бутонките са изтъркани и скъсани, времето е направило своето, па и теренът не е бог знае какъв, защото трева почти и няма. Но затова и още как има антифашизъм и антирасизъм, всичко онова което е в противоположност на модерния футбол какъвто е днес и всички негови деривати. Тук владее здравият дух на младежта, стадионът носи името на художник на комикси, който е направил дизайна на Корто Малтезе. Това е Скампия, един от кварталите на италианския град Неапол, дом на нискоразредния местен футболен клуб Цървена звезда! Историята, която ще ви бъде представена чрез това интервю, не е история стриктно свързана за ултраси, футбол и големи победи. Това е просто история за чудесната футболна игра и страстта, която тя носи.
- Как стигнахте до идеята да формирате футболен клуб Цървена звезда Неапол?
- Бих казал, че съществуваше нужда в хората футболът като игра да преживеят по един нов начин, свободен и субективен, както на терена, така и на трибуните. Цървена звезда се появи през 2006 година като футболен отбор, който игра на един от градските турнири, който включваше няколко отбора съставени от студенти от различни университети в Неапол. Около клуба веднага се създаде подкрепа, която следваше футболистите на всеки мач. Моментите които футболистите преживяха на терена зациментираха връзката между тях и привържениците, така се създаде и група, вдъхвайки живот на нещо толкова впечатляващо, че при първата възможност когато ни беше предложено да съставим отбор и да участваме в третата местна футболна лига, взехме решението това предложение веднага да приемем. След първата "експериментална" година се изтъкнаха отделни хора, които започнаха да дават напътствия и насоки как би трябвало да функционира клубът. Въпреки че ценности като антифашизъм и антирасизъм винаги са били основа на самата идея около която сме се събрали, през годините те само заякваха чрез практиката в работата, характеризирайки нашия клуб, както долу на терена, така и горе на трибуните.
- Защо точно това име Цървена звезда?
- Името е избрано през 2006 година (по това време се казвахме Цървена звезда Ориентале по университета в който следвахме) на първия турнир на който участвахме. Между нас има доста футболни познавачи и привърженици, така че искахме да отдадем почит на красотата на футболната игра, която донесе Цървена звезда от Белград, ставайки шампион на Европа през 1990/91.
- Организираната подкрепа в този момент се сблъсква с репресия каквато дълго не е виждана: привърженически билети, забрана за внасяне на транспаранти, празни трибуни... Изглежда че клубове каквито са Спартак Лече, Квартоград и Цървена звезда предлагат възможност да се избегнат притисканията, и да се върне на трибуните по-ранният ентусиазъм, за да се започне отначало?
- Всякак нисшите лиги не са толкова във фокуса на държавните институции и медии, така че ефектите на репресивната политика, която присъства много на стадионите в Серия А, не влияе твърдо много на подкрепата на нашия клуб. Но въпреки това, на Цървена звезда също са налагани парични глоби заради антирасистки послания насочени към партията "Лига за Севера" (Лега Лега... говна!) което само още ни насочи към това да заемем по-твърда позиция, и в никакъв случай не ни поколеба да продължим да пеем нашите песни. Тематиката, която заема централно място в нашата подкрепа е подкрепа на клуба, силата на младежкия дух, общността... а не омаловажаване на противника на терена. Това не ни затормозява. Отново повтарям, онова с което ние се сблъскваме е много по-малък натиск в сравнение със Серия А, а от друга страна ни се отдава възможност да се съберем и да подкрепяме съвсем свободно, изразявайки своя характер. - Въпросите които се явяват свързани с маймунските крясъци и териториалната дискриминация, предизвикват много полемика между привържениците. Дали за такова нещо може да се намери оправдание в младежкия бунт или това е просто неприемливо расистко поведение? Как вие, които сте на първата линия на фронта против расизма гледате на този проблем?
- В отговора на предишния въпрос ви споменах, че нашата трибуна също така е парично глобена заради послание насочено към "Лига на Севера", която се смята за расистка. На основа на това ви е ясно, че ултрасите са огорчени заради расизма, особено териториалния, който се явява против отбори от юга и това се повтаря от мач на мач. Италия в основата си е расистка държава, както сред цивилното население, така и в институционалния поглед. Факт е, че привърженическите трибуни се наказват заради расистки послания, обаче няма никакви последици в парламента за членовете на "Лига за Севера", които обиждаха бившия министър за интеграцията Сесил Киенге което е парадокс само по себе си. Така че единственият ефект, който тези санкции ще донесат е нарастване на расовата омраза извън футболния стадион, а не вътре в него (което от становището на спорта е добре, защото в рамките на спортните състезания няма да има ексцесии), обаче не е добре, че на улиците расизмът ще бъде свободен да се развива и шири, както и в държавните институции.
- След повече от десет години активности, вашето име е чуто надалеч между привържениците на големите италиански, па и световни клубове, които са ви изразили уважение. Как гледате на това?
- Ние поддържаме връзки с редица футболни клубове в ниските лиги и с техните привърженици: Исторически център Лебовски (Флоренция), Атлетико Сан Лоренцо (Рим), Брутиум (Козенца)... които са показали, че тяхната борба може да бъде устойчива. А що се отнася до професионалните футболни клубове имаме добри отношения с Панатинайкос (Гърция), по-точно с групата Гейт 19, с които делим обща визия на грижа за народния футбол (те също така са направили свой самофинансиращ се футболен отбор съставен от привърженици, който се състезава на местно ниво), но във всеки случай нашето име е добре познато между привържениците на Наполи.
- Дали вашите проекти се отнасят към футбола сам по себе си или са базирани на послания, които могат да се чуят от трибуните? Какъв е всъщност фонът на тези проекти?
- В рамките на нашите проекти, футболът заема централно място. Обаче против логиката, която доминира в модерния футбол, нашият начин на осъществяване на победа и развитие на клуба е диаметрално противоположен и се различава в това, че ние не искаме да жертваме нашите принципи и идентичност, което означава, че съществува риск да останем следващите четири години в третата местна лига и да не дочакаме промоция в по-високия ранг ако това е нужно да се осъществят нашите цели. Все пак футболът остава във фокуса като мощно оръжие в нашите ръце. Нашата мечта е да направим школа и народният футбол да е достъпен за всички, където всички ще се събираме и свързваме, давайки на тази игра нов смисъл за занимание с нея. За да осъществим това, скоро ще започнем семинар в неаполитанския квартал Санта Киара, за да подготвим отбор за Средиземноморския антирасистки турнир, който започва в Палермо, а завършва в Неапол през май.
- Какво е вашето отношение към футбола такъв какъвто е днес?
- Ние нямаме никакво отношение към футбола какъвто е той днес, защото е под покровителството на институциите в които ние не виждаме себе си. Ние имаме своя история, борим се против комерсиализацията на спорта и ни е грижа за различен тип привърженически трибуни и тифозите като такива. Също така от икономическа гледна точка нашият път е напълно различен. Ние сме преди всичко самофинансиращ се спортен клуб, който се сблъсква с редица трудности, което означава, че не получаваме никаква помощ отгоре, нито ни тече мед и мляко. Приходи от ТВ права, огромни суми пари и варварската глобализация не са част от нашите вярвания от които се водим.
- Дали сте се срещали с пречки по вашия път?
- Сблъсквали сме се с редица пречки. Всъщност ние в началото на всеки нов сезон се питаме дали ще избутаме до следващия. Съществуват икономически трудности, бюрократични проблеми (свързани с наема и поддръжката на терена), както съществуват проблеми свързани с кадровите въпроси, защото е факт, че повечето от нас учат и работят, хората си тръгват или са принудени да намалят своето ангажиране, защото нямат много свободно време. Обаче ние усилено се трудим да превъзмогнем тези пречки със силата на нашата група и с дискусия между нас самите идваме до най-доброто решение.
- Как се финансирате?
- Финансираме се сами от свои средства. Съществува месечна квота, която отделяме за играчи, управата, привържениците... Имаме и една малка местна компания, която се занимава с внос и износ на хранителни продукти, която също така ни спонсорира, а тук са и различни събития на които събираме доброволни дарения, като вечеря и празник на които продаваме материали: тениски, суичъри, значки...
- Как е приет вашият проект на местно ниво в самата Скампия? Ситуацията сигурно е много тежка?
- Напротив, нашият проект има много положително влияние на местното общество, защото цял низ активности с години е развиван в този дял на Неапол. Конкретно в Скампия сме станали част от мрежата на обществения сектор както са Мамут, футболни школи Арчи Скампия, асоциациите Поличи Верди и Гридас, издателските къщи Марота и Кафиеро... и т.н. От гледната точка на много хора тук, има все повече местни, които следят нашият клуб и се включват към тифозите. Скампия е нашият дом (не само заради това, че живеем в него, а и заради нашия стадион Хуго Прата в който провеждаме доста време), и без оглед, че често този квартал може да бъде мрачен, ние се трудим да променим нещата към по-добро. Всичко което сме постигнали само подсилва нашата воля да останем тук, да попълним тази празнина, защото от официалните институции няма никаква полза. Официалните институции само подтикват предразсъдъците, маргинализацията и изключването на един дял от гражданите от периферията. - Как възприемате политиката на трибуните?
- На трибуните ние преди всичко се трудим да създадем грандиозна атмосфера в която всеки ще може да се разпознае и да вземе участие. В същото време нашият проект се основава на ценностите на антифашизма и антирасизма, така че ние усещаме потребност да изразим нашето мнение чрез послания и лозунги, които се занимават със социални и политически въпроси. Това което правим недвусмислено представлява аномалия в днешния футбол, т.е. не следва логичната последователност на събитията, която доминира на терена и на трибуните. Футболът преди всичко е игра, но във футбола има доста политика, както има и демагогия. Представете си само колко териториален расизъм има. Ние уважаваме онези, които имат различна традиция, където е забранено политиката да се появява на трибуните, но за нас футболът е един облик на отпор.
- Ти си вече повече от десет години на трибуните, кое е най-хубавото и най-грозното което помниш от футболна гледна точка, а кое от привърженическа?
- Хммм... чакай да помисля... имало е наистина хубави и грозни неща. Най-лошото за което се сещам от футболна гледна точка е загубата, която преживяхме с резултат 1:5 от отбор с който бяхме в същия ранг в нашия дебютен сезон. В началото всички бяхме много загрижени, но оттогава в продължението не сме загубили повече нито един мач. Най-хубавият момент би бил да кажем този сезон, против отбора с който се борихме за влизане във висшия ранг ФК Атлетико Флегрео, който по нищо не прилича на нас по начина по който функционира, защото представлява инвестиция на един човек във футболен клуб, в който е очевидно, че по-широкото общество няма никаква полза от такъв спортен клуб. А що се отнася до трибуните, най-хубавите спомени са свързани с нашите срещи с привърженици на клубове с които сме на същите дължини на вълните (Локомотив Флегрео и Лебовски). Най-лошото което ни се е случвало беше затварянето на нашия стадион Хуго Прат в Скампия тези дни. Благодарение на всекидневни протести успяхме да се преборим за отмяна на решението, остро реагирахме на неправдата, правейки натиск над общинските и градските институции, и сега сме готови да се върнем на стадиона и да подкрепим нашия клуб Цървена звезда.
- Кажи ни за край, дали различният футбол наистина е възможен?
- Ние се надяваме, че е. Държейки се за нашия път ние смело и гордо крачим към целта в съответствие с нашите вярвания. След почти десет години хората около нас разбират значението на нашата работа, бутайки ни напред, защото искат да приближим тези наши идеи до възможно най-широко общество, да ни опознаят и разберат, че ако се обединим, можем да променим нещата към по-добро. Защото въпреки че футболът е само спорт, ние гледаме на него като на чиста физическа култура достъпна за всички, която би трябвало да вдъхновява обществото и да пропагандира събирането, кооперацията, здравите ценности на общността и братството. Различният футбол е възможен само ако е основан на участието на народа и свободата във вземането на избор, а не на икономически интерес. Бих искал да благодаря на Ирени Еспозито и всички хора около Цървена звезда.
ДА ЖИВЕЕ НАРОДНИЯТ ФУТБОЛ!
ДА ЖИВЕЕ ЦЪРВЕНА ЗВЕЗДА!
След това тъжна колона се запъти към стадиона на Шапекоенсе, където над 100 000 привърженици дойдоха да отдадат последна почит на трагично загиналите футболисти.
Сцените, които ломят сърца обиколиха планетата, а при отдаването на почит валеше силен дъжд, който допълнително подсили мрачните емоции на всички присъстващи.
В съобщение, Съветът на АБА лигата изрази най-искрени съболезнования по повод трагичната злополука, която връхлетя спортната общественост в Бразилия след самолетната катастрофа с футболния клуб Шапекоенсе.
"Историята за този клуб е спортна приказка, защото отбор от малък и скромен град крачка по крачка минава пътя от най-ниския ранг до международния елит", пише в съобщението на лигата.
Мачовете от 12-ия кръг ще се играят в събота, неделя и понеделник.
"За да отдадем почит на жертвите на този трагичен случай, АБА лига прие задължителна минута мълчание преди всеки мач от 12-ия кръг на този сезон. АБА лига, нейните клубове, играчи и треньори заедно като един отбор ще продължат да пишат тежко нови спортни приказки в нашия красив спорт баскетбола", стои в съобщението от ръководството на Адриатическата баскетболна надпревара.
Повече от 100 000 души останаха пред стадиона на Атлетико Насионал в Меделин където отдадоха почит на трагично загиналите футболисти на Шапекоенсе.
Самолет с 68 пътници и екипаж от девет човека падна в близост до Меделин на път от Боливия.
Този самолет превозваше футболистите на Шапекоенсе за финала на Копа Судамерикана срещу Атлетико Насионал. Загинаха 71 пътници, а между тях почти всички футболисти на бразилския клуб.
Първият мач от финала трябваше да бъде изигран в нощта между сряда и четвъртък в Колумбия (европейско време), а на стадиона "Атанасио Жирарди" се събраха 45 000 привърженици, които отдадоха почит на загиналите футболисти, докато пред него имаше повече от 100 000 души.
Почти всички в и пред стадиона са били облечени в бели тениски и носели бяло цвете. В памет на загиналите са пуснати 71 гълъба, а церемонията по отдаване на почит е започната от колумбийската войска.
Популярната видео игра направи жест след трагедията, която удари бразилския клуб в понеделник вечерта.
ЕА Спортс се присъедини към подкрепата за Шапекоенсе, като Ultimate отборът във ФИФА 17 отдаде почит на покосения от трагедията бразилски клуб.
Самолет превозващ отбора и треньорския щаб на Шапекоенсе се разби в Колумбия в нощта на понеделник, докато клубът пътуваше за финала на Копа Судамерикана, оставяйки 71 жертви и едва шест оцелели.
В поклон към клуба, ЕА Спортс даде на всеки Ultimate играч емблемата и екипа на Шапекоенсе във вторник.
"Носете този екип и емблема в подкрепа на приятелите, семействата и привържениците на Шапекоенсе", гласи съобщението към играещите от ФИФА 17.
Бразилски нападател отдаде почит на загиналите си сънародници като избра 11 от играчите в своя отбор на годината.
Нападателят на Ещорил Густаво Токантинс отдаде почит на Шапекоенсе, след като клубът пострада от фатална самолетна катастрофа, която уби 71 пътници.
Полетът на Шапекоенсе на път към Меделин за финала на Копа Судамерикана срещу Атлетико Насионал завърши трагично, оставяйки футболния свят опустошен от загубата.
Бившият таран на Коринтианс Токантинс беше сред многото изразили съболезнования към бразилския клуб, като направи и трогващ жест - избра 11 футболисти на Шапекоенсе в своя Отбор на ФИФА Световни XI.
Снимка, публикувана от Gustavo Tocantins #14 (@gustavotocantins17) на
Токантинс се премести от Бразилия в Португалия през юни, но отдаде почит на сънародниците си, пускайки снимка със съобщение в Инстаграм: "Днес трябваше да гласувам за 11-те най-добри играчи в света за 2016 г/ Трябваше да избера само 11, но моето желание беше да направя това за всички играчи на Шапекоенсе.
"В почит на моите приятели, които загинаха в тази трагедия, аз помолих бог за прошка за всичко, и искам да приготви специално място в рая за всеки от вас. По целия свят са истински герои. ТОВА Е МОЕТО УВАЖЕНИЕ КЪМ ВАС МОИ ШАМПИОНИ. ФУТБОЛЪТ НЕ Е САМО ИГРА."
Българският футболист Трифон Иванов, легендарния Български Вълк, почина от сърдечен удар на 51-годишна възраст, съобщи националната агенция БТА.
Иванов беше член на най-добрата генерация в историята на българския футбол, която на Мондиала в САЩ 1994 година в полуфинала беше спряна от Италия на Ариго Саки и Роберто Баджо. Българите на този турнир победиха и шампиона на света Германия (2:1).
Трифон Иванов се смята за един от най-добрите български защитници за всички времена. "Българския Вълк", както го наричаха английските медии заради неговия имидж, беше познат като безкомпромисен борец. Умееше да вкарва голове от пряк свободни удари от 40 метра разстояние.
Кариерата си започва в родния Велико Търново, а след това е играл за ЦСКА (София), Бетис, Ксамакс, Рапид и Аустрия.
За националния отбор е изиграл 77 мача и е постигнал шест гола.
Радио-Телевизия Сърбия Новината е споделена 71 пъти във фейсбук
Умря Трифон Иванов
Легеднарният български футболист Трифон Иванов почина в събота сутринта от сърдечен удар на 51 години.
Помним Иванов като защитник от известното поколение на България, която на Световното първенство през 1994 година зае четвърто място, елиминирайки Мексико и Германия.
Участва и на Мондиала през 1998 година, а носи екипа на Бетис, Ксамакс, виенските Аустрия и Рапид, както и на Етър и ЦСКА (София) в ранната фаза на кариерата си.
Иванов е най-любим на събирачите на лепенки заради своя лик, заради който някога го наричаха и "Българския Вълк".
Б92
Под новината има 58 коментара.
Почина Трифон Иванов
Легендарният български футболист почина от сърдечен удар. Беше един от най-добрите български защитници в историята - пише в съобщението си Съюзът. (БФС - б.а.)
Много лоша новина удари днес България. Легендарният български футболист Трифон Иванов е починал от сърдечен удар.
- Беше един от най-добрите защитници в историята. Освен това беше човек с голямо сърце, който винаги искаше да помогне. Скърбим за загубата на добър приятел. Почивай в мир, Трифон - се казва в съобщението на ФС на България.
В кариерата е играл за ЦСКА (София), Бетис и Рапид (Виена), а беше и част от националния отбор на България, който през 1994 година спечели четвърто място на Световното първенство.
Вечернье новости
под новината има 38 не харесвам и 0 харесвания. Един от коментарите:
Удари ме тази новина, Иванов беше един от онези футболисти, които не можеш да не обичаш, или най-малкото да уважаваш. Беше невероятно симпатичен заради причината, че редовно го слагаха сред най-грозните футболисти в света, но преди всичко беше борбен, привлекателен за зрителите, защото се хвърляше за всяка топка. Нека му е слава на легендарния защитник на България.
Коментарът е харесан 40 пъти и 0 не харесвам.
НАПУСНА ЛЕГЕНДА Почина Трифон Иванов
Легендарният български футболист Трифон Иванов почина рано сутринта от сърдечен удар на 51 години, съобщи националната агенция БТА.
Иванов беше член на най-добрата генерация в историята на българския футбол, която на Мондиала в САЩ 1994 г спечели трето място и един от най-добрите тамошни защитници за всички времена.
Кариерата си започва в родния Велико Търново, а след това играе за ЦСКА (София), Бетис, Ксамакс, Рапид и Аустрия.
За държавния тим е изиграл 77 мача и е постигнал шест гола.
Ало!
Почина легендарния български футболист Трифон Иванов
Легендарният български футболист Трифон Иванов умря от сърдечен удар на 51 години, съобщава страницата на Футболния съюз на България.
Иванов, който играеше на позицията стопер, беше член на едно от най-добрите поколения на българския футбол, което на Световното първенство в САЩ 1994 година зае трето място.
Кариерата започва в родния Велико Търново с Етър, а е играл за ЦСКА (София), Бетис, Ксамакс, Рапид и Аустрия. За националния отбор е изиграл 76 мача и е вкарал шест гола.
Спортски журнал
ТЪЖЕН ДЕН ЗА СВЕТОВНИЯ ФУТБОЛ: Почина легендарен национал на България
Един от най-добрите стопери в историята на България почина след сърдечен удар.
Трифон Иванов, футболист който със застрашаващия си външен вид и безкомпромисен стил на игра представляваше непреодолимо препятствие в задната линия на националния отбор на България, почина сутринта от сърдечен удар, съобщават медиите в България.
Иванов е играл, освен за много клубове в България (всъщност са само два - Етър и ЦСКА - б.а.), и за Рапид и Аустрия от Виена, както и за Бетис. Общо в кариерата си е изиграл 353 мача, вкарал е 45 гола. Най-голяма следа остави в националния отбор на България, за който има 76 мача и 6 гола.
Роден е 1965 година във Велико Търново. Беше част от националния отбор на България, който на първенството на света през 1994 г в САЩ спечели четвърто място.
Хотспорт
Новината е споделена 801 пъти във фейсбук, а един от коментарите под нея гласи:
Защитник какъвто в днешно време вече няма...
Тъжната новина са публикували и изданията Политика, Блиц и редица други. Почивай в мир, Туньо!
Преди 20 години на 1 май почина бразилският пилот във Формула 1 Айртон Сена. Футболистите на Коринтианс изразиха почит към легендарния автомобилен състезател преди мача си за купата на страната срещу Насионал. Играчите сложиха реплики на каската на бразилската икона и се наредиха един до друг преди началото на срещата в знак на уважение към трикратния шампион във Формула 1.
Сена, който е роден в Сао Пауло, беше известен като привърженик на Коринтианс, смятан от мнозина за най-добрия пилот в историята. Бразилецът загина при катастрофа по време на Гран При на Сан Марино през 1994 г на 34-годишна възраст. Играчите на Коринтианс почитат Айртон Сена (видео)
.jpg)
Над 100 000 привърженици попълниха трибуните на стадиона на Шапекоенсе, за да се простят с трагично загиналите футболисти на клуба в последния им път.
