Гардиън: Цървена звезда, как носталгично звучи това... Клуб който след четвърт век се връща на голямата сцена

Цървена звезда Белград. Име което отеква с носталгичен тон. След 26 години отсъствие, шампионът на Сърбия най-накрая се завръща в груповата фаза на Шампионската лига, където е сместен с Ливърпул, ПСЖ и Наполи. За последен път е играл в груповата фаза на елитния европейски турнир през 1992 година, първата година с новия - не и сегашният - формат на турнира, пише британският Гардиън по повод историческия успех на Цървена звезда.

Санкциите като последица на кървавия балкански сблъсък, тогава още в началото, означаваха, че клубът ще играе домакинските мачове извън тогавашна Югославия, припомня британският вестник.

"Загубата от Андерлехт във вълнуващ мач с пет гола остави отбора със Синиша Михайлович, Дарко Панчев и Митко Стойковски в групата зад Сампдория, която отиде във финала и изгуби от Барселона.

Продължението на сблъсъците в родината означаваше, че година след като стана вторият отбор зад Желязната завеса, който е печелил титлата - след Стяуа от Букурещ през 1986 година - Цървена звезда ще се намери насред пустош. Малко над четвърт век по-късно отново е във върха на европейския футбол, рамо до рамо с възвишена компания.

Цървена звезда не се вълнува много, че Купата на европейските шампиони, която спечели, според общ консенсус, е била най-лошата на всички времена. Парализирани от страх от загуба, изиграха досадно реми без голове против еднакво внимателен Олимпик (Марсилия) на стадиона Сан Никола в Бари, за да след това да победи с дузпи.

Роберт Просинечки, хърватин за когото привържениците на Портсмут ще се сетят с радост, вкара първата дузпа за Звезда, която след това реализира всичките пет. Пропускът на десния бек на марсилците Мануел Аморос осигури трофеят да отпътува на Маракана, стадионът на Цървена звезда", пише Гардиън.

По нататък в текста се цитира Синиша Михайлович. "Този финал ми е останал жив в спомените", спомня си Михайлович в интервю за "Франс футбол" две десетилетия по-късно. "Това беше най-скучният финал в КЕШ в историята. Ако бяхме пристъпили към мача с нападателен манталитет, вероятно бихме изгубили. Не задължително защото Олимпик беше по-добър от нас, а защото неговите играчи са свикнали с толкова големи мачове. Ние имахме отбор съставен от деца."

Отборът в който са играли деца, обаче, не показа такава внимателност когато на пътя до финала с голям стил елиминира Грасхопърс, Рейнджърс, Динамо (Дрезден) и Байерн (Мюнхен).

Звезда тази година до груповата фаза дойде по "трудния начин".

След като е елиминиран латвийския Спартакс в предварителния кръг, премахнаха от пътя си и литовския Судува преди в екстремно тежък дуел да победят шампиона на Словакия, Спартак от Търнава, с което си уредиха плейоф против Ред Бул Залцбург.

"Звезда е като църковна мишка в сравнение с финансовия гигант, отбор, който е изправен на крака от компания с огромни пари на разположение и в един момент беше с два гола изоставане и на ивицата на отпадане в Лига Европа.

Два поредни изстрела на Бен Набухан в 65 и 66-ата минута бяха достатъчни да се класират в Шампионската лига с повече постигнати голове като гост.

И поред всичките пари, които са налети в клуба, това за австрийците беше седми пореден неуспех в квалификациите за Шампионската лига. Поетична е правдата, че са победени от отбор, който комунистите са основали през 1945 година, за да помогнат на бедните, което е символика, която не може да убегне", пише Гардиън.

В текста се съобщава, че днешните привърженици на Звезда са различни и се припомня, че "сръбските хулигани са между най-страшните в Европа, а някои от Делиjе гордо твърдят, че са най-лошите от най-лошите."

Обаче, футболът в комунистическите държави винаги е бил повече от игра.

"Футболът беше пространство хората да се бунтуват против комунизма в Югославия", заяви привърженикът Зоран Тимич. "Най-големият брой привърженици на Цървена звезда бяха националистично настроени. Ние в края на седемдесетте взехме хореографията от италианския футбол и хулиганството от Англия и това смесихме, за да създадем свой стил на футболен антикомунизъм. Хулиганството стана начин да покажем, че сме свободни, да покажем отпор на комунистическия режим."

Комунистическият режим отдавна е зад нас, а подкрепата за Цървена звезда е намаляла, пише Гардиън. Победили са в първите пет мача в сръбската Супер лига, но най-голямата посещаемост е била 7612 зрители.

Интересът очаквано ще експлодира когато дойдат Ливърпул, Наполи и ПСЖ, а стадион Райко Митич ще бъде пълен до последното място, припомняйки славните европейски години.

"Отборът който спечели КЕШ набързо се разотиде по Европа. Стеван Стоянович, вратар и капитан на Звезда в тази вечер е казал за книгата на Джонатан Уилсън "Зад Желязната завеса", че съществува голямо съжаление. "Никога няма да знаем колко добри сме могли да бъдем", казал. Сега ново поколение от главно непознати играчи на Цървена звезда ще се пробва в дуелите с европейския елит", заключава се в текста публикуван в Гардиън.