Предстоящият първи мач от финала на южноамериканската Копа Либертадорес между Бока Хуниорс и Ривър Плейт предизвика огромен интерес сред привържениците, а и медиите по целия свят. В навечерието на двубоя, който ще се играе на стадион Ла Бомбонера, известното специализирано английско списание "4-4-2" опита да обясни защо този дуел е най-големият мач в света.
Съперничеството между Бока Хуниорс и Ривър Плейт не е само нещо което се е създало на основата на класовите разлики и някои типове снобарщина. В света на футбола съществуват много такива примери, сблъсъци на народа, може да се каже и пролетариати, и буржоазия, но този вероятно е най-добрият.
Интересно, двата клуба са от доковете на Буенос Айрес. Ривър Плейт е основан през 1901 година, в представете си, работническия край Ла Бока. А най-големият съперник е основан четири години по-късно в комшулука. Тази история вече всички добре я знаят - италиански имигранти, които са избрали цветовете на клуба на основата на шведското знаме на първия кораб, който са видели докато влизал в пристанището на аржентинската столица.
Първото дерби са изиграли през 1908 година, а тогава през 20-те години на миналия век Ривър се преселил в северното предградие Нуньес. Аржентинският футбол се е професионализирал през 1931 година, а много бързо Ривър започнал да харчи пари и купил Карлос Пеусел за 10 000 долара, а по-късно и нападателят Бернабео Ферейра за 35 000 американски банкноти, която била сума заради която тогавашните любители на футбола останали в чудо. И заради такова поведение получи прякора "милионерите". Останал им е и до днес, а класовите разлики между двата най-силни клуба са определили това градско съперничество. Продължава да съществува мисленето между привържениците, че Бока е сиромашна и клуб, който трябва непрекъснато да се справя с проблеми, докато Ривър е буржоазен отбор.
Разбира се, двете групи привърженици лесно са приели такова разделение, с ентусиазъм, който може би се вижда при основателите. Поддръжниците на Бока наричат тези на Ривър кокошки (Gallinas) заради това, че ги смятат за страхливци. А всичко това води към 1966 година когато Ривър изпуснал два гола преднина против Пенярол във финала на Копа Либертадорес.
А запалянковците на Ривър наричат тези на Бока прасенца (chanchitos) или по-лошото bosteros (събирачи на фекалии, да бъдем колкото толкова пристойни). И играчите и привържениците са свикнали с обидите. Веднъж легендарният полузащитник на Бока Хуан Роман Рикелме каза: "Като се събудя, не мога да облека нищо червено или бяло, защото това са цветовете на Ривър." А много пъти се е съгласявал да се фотографира, държейки транспарант на който е пишело Bosteros.
Карлос Тевес се върна в Бока през 2015 година и веднъж отпразнува гол в Супер класико, имитирайки кокошо тичане. Получи и червен картон, защото така започна обща кавга на терена. А подобна съдба имаше и футболистът на Ривър Матияс Алмейда, който през 2011 година целуна емблемата на своя клуб точно пред привържениците на Бока.
Такова съперничество, разбира се, не би било толкова голямо и интересно, ако нямаше провокация и разни трикове между привържениците на двата клуба. Запалянковците на Бока през 2001 година са печатали постери със снимка на Буенос Айрес и списък концерти, които по това време са проведени на стадион Ел Монументал на който играе Ривър, със забележката, че привържениците на "милионерите" само слушат музика, докато Бока се занимава с футбол и печели трофеи. А тогава стигна и отговорът на привържениците на Ривър във вида на идеята, която по някакъв начин са откраднали от легендарния британски бенд Пинк Флойд - надули са гигантски балон в облика на свиня и го облекли, разбира се, в екип на Бока Хуниорс.
Това са още и относително симпатични и доброкачествени примери. Но, съществуват и ситуации в които привържениците са минавали границите. Така наскоро комшийска свада в Буенос Айрес завърши така, че един човек запали къщата на друг.
Ел Монументал е легендарният стар стадион, на който са изиграни девет мача от Световното първенство през 1978 година, включително и финалът. А Бомбонера на Бока е различна, направена във форма на латинското D, със синьо-жълти трибуни, които буквално се движат докато привържениците скачат и пеят. А това там го правят всички от внука до бабата и дядото. Двата стадиона са били домакин в предходните десетилетия на почти всички аржентински и голям брой световни асове.
Но, не е всичко в парите. Докато Ривър е трошил пари, Бока е отговаряла с шампионски титли. Толкова, че в този момент разликата е само три в полза на Ривър - 36:33. Първият следващ противник, Расинг, има 17. Има, обаче, Бока и коз в историята с трофеите, защото чак шест пъти е била първенец на Южна Америка, а Ривър "само" три. Когато става въпрос за резултатите в междуособните дуели, Бока има предимство, като помогна и фактът, че Ривър през 2011 година изпадна във втора лига, но веднага се завърна в елита.
Всичко това повлия на съперничеството между двата клуба. А, да речем, английските журналисти, които са имали възможност да гледат и дуелите на шотландските люти противници Селтик и Рейнджърс, казват че дербито Олд Фирм в сравнение със Супер класико изглежда като "игра на ученици в основното в училищния двор".
Или както е казал Мартин Мазур от аржентинското списание Ел Графико:
"Преди 100 години е ставало дума за сблъсък между работническата класа и аристокрацията. А днес в основата на всичко е омразата. За атмосферата на мача свидетелства и фактът, че 2000 полицаи са ангажирани за Супер класико. А на терена сбивания, червени картони, главно по два на мач и споровете са фолклор, който следва този мач. Но, Супер класико, особено на Бомбонера представлява опит, който помниш цял живот. На трибуните всичко е позволено, от кокоши пера до летящи прасета."
Нищо повече, нищо по-малко...
Няма коментари:
Публикуване на коментар