Всичко премина под знака на спомена за Марадона в мача от петия кръг на Купата на лигата на Аржентина, турнир, който вече получи името на легендарния ас. Дъщерята Далма беше в ложата на стадиона.
Два от трите клуба в Аржентина за които Диего Армандо Марадона игра са Бока Хуниорс и Нюелс Олд Бойс. Третият е Архентинос Хуниорс където започва кариерата, изиграва първия мач преди да навърши 16 години. По игра на съдбата, тези два отбора се срещнаха непосредствено след смъртта на големия ас и то в Купата на лигата в Аржентина, прекръстена в чест на според мнозина най-добрия в историята на футбола.
Популярната Ла Бомбонера, дом на Бока Хуниорс, беше под знака на Ел Пибе, който в отминалата седмица почина от сърдечен удар на 61 години.
"Gracias", "Bienvinido a tu casa", бяха надписи върху аржентински знамена и синьо-жълтите цветове на Бока Хуниорс. На мача присъства и дъщерята на Марадона Далма.
След Архентинос Хуниорс, Ел Пибе през февруари 1981 година преминава в Бока Хуниорс и с нея печели титлата през този сезон. Това е единствената шампионска корона за Марадона в родината. През юни 1982 за тогава рекордните 7 600 000 долара преминава в Барселона. След каталунците, Марадона записва най-добрите мачове в кариерата в Наполи, а в Неапол придобива статут на божество.
Gran homenaje de Boca 💙💛 en el palco de Maradona y también de su hija Dalma Maradona pic.twitter.com/sPAVZ0qIr8
След европейската кариера се върна в Аржентина, подписа за Нюелс Олд Бойс през 1993 година. За този клуб изигра едва пет мача. Заради пропускане на тренировки договорът бързо е разтрогнат, а през 1995 година се върна на Бомбонера където игра с големия си приятел Клаудио Каниджа. В последния сезон на Марадона в Апертура Бока беше втора, зад големия враг Ривър Плейт. На 37-ия си рожден ден през 1997 година, Ел Пибе обяви края на кариерата. Прощалният мач се проведе четири години по-късно на своята Бомбонера, когато се срещнаха Аржентина и остатъка на света. Гаучосите победиха с 6:3, а Диего вкара два гола от дузпи.
Преди началото на мача между Бока и Нюелс играчите на двата отбора с минута аплодисменти отдадоха почит на големия ас.
В началото на март тази година Марадона за последен път беше на Бомбонера, когато гостува с Химнасия Ла Плата, клуб, който пое в края на миналата година. Това беше емоционална вечер за всички. Всичко премина под знака на Марадона, който тогава получи овациите на 50 000 запалянковци на трофейния клуб.
Много футболни всекидневници и портали многократно са правили избори за стадионите с най-врялата атмосфера на планетата, но когато това го направи престижното Франс футбол има значително по-голяма тежест. Известното френско списание направи списък с 30-те най-страстни стадиона на планетата, а на високото четвърто място е "Райко Митич" в Белград.
Любопитно, стадионът на Цървена звезда се намира на шест места пред легендарната Маракана в Рио де Жанейро, чийто прякор носи. Пред легендарното белградско здание са само Вестфален (Борусия Дортмунд), Анфийлд (Ливърпул) и Бомбонера (Бока Хуниорс), а назад са Селтик Парк (Селтик), Монументал (Ривър Плейт), Водафон Парк (Бешикташ), Караискакис (Олимпиакос), Сан Мамес (Атлетик Билбао) и много други.
Испанската общественост е особено шокирана, че в този списък ги няма домовете на Реал (Мадрид) и Барселона Сантяго Бернабеу и Ноу Камп, докато 18-о място заема Местая на Валенсия.
В текста на Франс футбол се съобщава, че не е било лесно да се мери емоцията на трибуните, но обясняват, че нарочно са игнорирали някои от най-големите клубове, като Реал и Барселона където качеството на трибуните не в сходство с онова което се предлага на терена. Когато става въпрос за Висшата лига се споменава, че в този списък ги няма Манчестър Юнайтед и Арсенал, които футболно шоу дават на благополучното население, докато Уест Хем, Атлетико (Мадрид) и Тотнъм са изгубили емоцията, когато са напуснали своите домове. Списъкът на Франс футбол
Събирането на Светата троица на Бомбонера излекува напатените души. Този път Бока танцува на гроба на Ривър. Идолите върнаха клуба и щастието на хората.
Бока и Ривър. Вечна история и вечна борба.
Този път вселената оцвети аржентинското небе в жълто-синьо. Би било сурово отново да беше бяло-червено. Което не означава, че отново няма всичко да се обърне. В това е и чарът. Няма никакви гаранции, че единият непрекъснато ще е горе, а другият долу. Всяка гордост и надменност се плащат скъпо.
Не съществува по-голямо съперничество в света на футбола, това го знаят и малките деца. Всичко останало е далеч назад. Има добри и лоши копия. Никой няма такава традиция и история, такава привърженическа отдаденост, такава страст и любов. Може техният футбол да бъде ужасен, може да бъде 0:0 като през есента, но напрежението винаги ще бъде сякаш утре не съществува.
За да допрем донякъде в мозъка на привърженик на Бока и Ривър, най-добре да се присетим какво се случи в предходната година и половина. Последният финал в Копа Либертадорес с два мача играха точно Бока и Ривър. След първия мач на Бомбонера, вторият на Монументал не се изигра заради колективна парализа на държавата и града. Беше невъзможно да се изиграе реваншът. Разбира се, последва цирк "кой е виновен", а истината е, че никой не беше невинен. След няколко седмици, реваншът е изигран в Мадрид, Ривър спечели титлата след продължения. Бока беше големият губещ.
В техния манталитет и разбирания, това не са само изгубен мач и титла. Това е пропуснато най-важно събитие в живота. Само веднъж Бока и Ривър играят финал в Копа Либертадорес в два сблъсъка. И никога повече след това. Имаш късмет, че си жив свидетел на това. Няма поправителен, няма връщане, няма извинения. За загубилия остават мъката и страданието за цял живот. Почти целият отбор на Бока след това беше променен, играчите и треньорите имаха сериозни психологически белези, а привържениците живеят с рани в сърцето. Това е нещо което не се забравя. Нещо заради което не се ходи на училище, на работа, заради което не се яде, не се пие, не се прави любов... Заради което на човек не му се живее. А трябва да се живее. С надеждата, че един ден ще дойде шанс за каквото такова отмъщение.
И дойде!
По-малко от година по-късно, Бока и Ривър отново се озоваха един срещу друг в Копа Либертадорес. Този път в полуфиналите. Кипна желанието за отмъщение във всеки запалянко на най-популярния клуб на Аржентина. Още бяха свежи раните от финала, но отмъщение в полуфинала би било добър мехлем.
Напразно.
Ривър спечели на Монументал с 2:0, а Бока в реванша осъществи горчива победа с 1:0 и отпадна. Отново тъга, отново разочарование, отново бяс. Дали е възможно да им се случва това? На тях, които са "народния клуб". На тях, които са по-популярните, по-добрите и по-успешните от местните "милионери"?! На тях, които четири пъти са били първенци на Южна Америка само от 2000 до 2007 година (общо шест) и всичко това триеха в носа на "пилетата" (Галинеросите, подигравателно название за привържениците на Ривър), чийто клуб до 2015 имаше само две титли първенец на Южна Америка?! Каква клетва е хвърлена на Бока Хуниорс? Дали колелото на историята е решило да смели Бока Хуниорс?
Същевременно, запалянковците на Ривър дочакаха най-хубавата епоха в историята. Най-големите успехи правеха директно на гърба на Бока. Може ли по-сладко от това?!
Треньорът Марсело Галярдо е прогласен за малко божество и тръгна към спечелването на втора поредна титла в Копа Либертадорес. Припомняме, до неговото идване са имали общо две. Да не говорим за дозата провокации, подигравки и сеири от Галинеросите над съдбата на Бостеросите. Оправдано. Кога ако не тогава...
Но Фортуна е въртелива кучка в южноамериканския футбол. Знае да е с широки ръце, па брутално сурова. Заедно с Ривър беше година, проведе го по пътища на ужаса в култовите двубои с Бока, нанесе болка и страдание на вечния противник, а тогава заби нож в гърба...
Галярдовият Ривър разбиваше Фламенго във финала, който вместо в запаления Сантяго се игра в Лима. Водеха момчетата на Галярдо с 1:0, имаха нова титла в джоба, празненството започна, а тогава последва митичен обрат под режисурата на Габигол. Голове в 89 и 92-ата минута и пустош в сърцата на привържениците на Ривър. Когато имаш всичко и тогава изведнъж нямаш нищо. Можеха да усетят какво им е било на привържениците на Бока.
Но хайде. И това се преглъща, и това се преживява. Продължаваше да им е по-леко отколкото на Бостеросите. Поне можеха да кажат, че са по-добри от тях. А някъде в този момент поеха и лидерството в класирането в националното първенство. Титлата в първенството би била добра терапия.
Въпреки всички успехи с Ривър в Копа Либертадорес, камъчето в обувката на Марсело Галярдо беше тази титла в Аржентина. От 2014 година е в клуба и нито веднъж не е бил шампион на Аржентина. А Бока е била четири пъти.
Камъчето ставаше все по-голямо и все по-неприятно. Всички победи над Бока и успехите в международните турнири направиха от Галярдо мит сред Галинеросите, но тази титла беше нещо неприятно за което се мълчи. Но на всички беше на върха на езика. Паралел можете да направите с предходния треньор на Цървена звезда, който вдигна клуба от Маракана няколко класи нагоре, направи така, че отново да се чуе за него, но няколко загуби от обективно по-слабия вечен съперник не му бяха простени.
Така и на Галярдо сега му беше нужна титла в Аржентина. А моментът изглеждаше като идеален. След онзи полуфинал и новата елиминация от Ривър, привържениците на Бока искаха да изядат някого. Не беше достатъчно, че треньорите грешници бяха сменени в състояние за хоспитализиране и че добър дял от играчите си отиде. Търсеше се някой по-голям скалп, който да плати цената. Набързо дойдоха клубните избори.
А те в Бока не са фарс и маркетинг. Не са нагласени. На тях наистина се гласува, а всеки привърженик на Бока високо цени своя глас.
Бока Хуниорс в последните 25 години владееше аржентинският бизнесмен/политик/олигарх Маурисио Макри.
Откакто през 1996 стана президент на клуба, започнаха най-големите успехи в историята на Бока. Син от богато семейство, школуван в Америка чрез Бока придоби далеч по-голяма популярност отколкото благодарение на своите работни успехи, на него и неговото семейство. След 11 години начело на клуба стана градоначалник на Буенос Айрес, което е по-силна функция от която и да е министерска. Владееше столицата общо осем години в два мандата, а тогава стана и президент на Аржентина.
По време на неговия политически възход, Бока владееха негови сателити, които той ръководеше в сянка и им печелеше изборите в клуба. Най-много сред тях Даниел Ангеличи. Бизнесмен от радикалното крило на партията на Макри, но с не така чисто минало. Колкото и успехи да е имала Бока при Макри и Ангеличи, толкова повече се отдалечаваше от народа. Бока не е Арсенал или Ювентус, които не ги интересува кой ще им е на трибуните, докато са пълни с туристи, които плащат солено скъпите цени на билетите. В Аржентина няма да продадете историята за скъпите билети и комфорта заради благото на клуба.
Беше изгонен най-големият играч в историята на клуба Хуан Роман Рикелме, защото не беше с тези. Ангеличи блокира продажбата на билети на обикновени хора и ги резервира само за членове от които мнозина бяха заможни, които веднъж или два пъти годишно стъпват на стадион. Бока получаваше все повече "селфи" привърженици. Бомбонера все повече беше туристическа атракция вместо непревземаема крепост.
Разбира се, хулиганите и престъпниците от групата Ла Досе, която води трибуната останаха на своите места. Под ръководството на печално известния лидер Рафаел Ди Зеа продължиха да сеят страх, но под контрола на Макри и Ангеличи. Не можеше да се скрие, че лидерите на агитката имаха богати апанажи чрез различни криминогенни и работни дейности, че чрез Макри и Ангеличи са били защитени в прокуратурата и полицията извън всички мерки.
Обаче, футболът е чудо. Всичко това не помогна на властващата структура да спечели още едни избори през миналата зима. Болката в сърцето на истинските привърженици появила се след неуспехите против Ривър в последната година и половина разруши популярността на властващата структура до минимум. Не им мина и историята, че Бока няма кой да я води освен тях и че опозицията няма никакъв успех или работен рейтинг. Когато Хуан Роман Рикелме най-накрая излезе от нелегалност и явно подкрепи опонента, беше ясно, че властта в клуба се сменя. Нищо не помогна на властващата гарнитура и изгубиха изборите. Рикелме е тежест на везните против която не може нито един политик, бизнесмен или престъпник когато привърженик на Бока трябва да избере.
Победи "народната опция" и през декември започна нова ера на Бомбонера. Като нов вицепрезидент, който наистина ще решава за спортните въпроси и няма да е марионетка на президента, първият ход на Рикелме беше да доведе опитният треньор Мигел Анхел Русо вместо Густаво Алфаро, когото привържениците никога не приеха, защото неговата Бока играеше футбол да не допусне гол.
Ривър в този момент беше напред и побеждаваше лесно. Първият ход на новия треньор Русо беше Карлос Тевес да се върне от пейката и отново да бъде лидер на отбора. Въпреки че Рикелме и Тевес не бяха в добри отношения и се очакваше легендарната "десетка" да изгони Тевес от клуба когато спечели изборите, се случи обратното. С цялата лична непоносимост, Рикелме знаеше какво е Бока, какво й трябва и кой е Тевес. А Тевес знаеше какво се очаква от него и какво може когато на останалите им падне сърцето в петите.
Карлитос е момък, който с дела, а не с думи и статуси по социалните мрежи е показал как се обича своя клуб когато си голяма звезда в световния футбол. Направи онова което футболистите в Европа не правят. Отрече се от големи пари и се върна в Бока да хапе, побеждава и печели. Любовта към Бока никога не е поставял под условие. Чак и когато доживя да бъде трети или четвърти нападател. Добре знаеше как се случват нещата в големи клубове като Бока. При Алфаро претърпя много неправди, но мълчеше. В интерес на клуба не вдигаше глас. Когато Русо му отвърза ръцете, Карлитос отново се превърна в онзи гладен голов убиец израснал в немилосърдното предградие Фуерте Апаче. Тевес общо през този сезон вкара девет гола в първенството, а чак шест постигна тази година откакто Русо пое отбора преди три месеца. Последният беше със стойността на титлата.
Почти два месеца Бока и Тевес преследваха Ривър чиято преднина не надмина три точки, но не успяваха да свалят лютия враг от първото място. В предпоследния кръг се появи надежда за Бока. Ривър сбърка, а Бока разнесе Колон и се приближи на точка. Решаваше последният кръг, но отново това не беше съвсем реален шанс. Ривър гостуваше на Тукуман, Бока посрещаше Химнасия Ла Плата с Марадона на пейката.
Повече се говореше за завръщането на Диего на Бомбонера отколкото за развръзката на шампионската надпревара в последния кръг. Как ще го посрещнат, кой с кого не говори, как ще води мача Марадона...
Дойде и тази нощ. Три икони на Бока на едно място. Три идола същевременно на Бомбонера. Диего Марадона на противниковата пейка, Роман Рикелме в директорската ложа, Карлитос Тевес с капитанската лента и тяхната "десетка" на гърба. В последните 90 минути надежда да се върне усмивката на лицето на привържениците на Бока.
Тукуман поведе против Ривър и започна лудницата. Но на Химнасия на Марадона не й идваше наум да се покланя на Бомбонера. В края на краищата, малките клубове живеят да спъват големите. Поне е така в държавите в които футболът се обича.
Времето вървеше и Ривър изравни още до полувремето. А Бока не водеше...
Последните 45 минути донесоха напрежение и нервност равни на онези в култовите сблъсъци в Копа Либертадорес. Ривър обсади вратата на Тукуман, Бока се мъчеше да пробие бронята на Химнасия на Марадона. В същата минута в която Матияс Суарес изпусна шанса на мача в Тукуман, Карлос Тевес като преди 16 години запали Бомбонера.
Получи я, погледна, прицели се и изстреля стрела от 18 метра с всички сили. По-късно са пресметнали, че е влязла със 102 км/ч. Не е лошо за момък на 36 години...
Разбира се, че на трибуните падна лавина, разбира се, че като паяци се залепиха по онези защитни огради и разбира се, че колелото на историята отново се завъртя.
Минаха още 20 минути треперене Тукуман да задържи Ривър. А там постоянно и неустрашимо стоеше Ривердо Зиелински. Призракът за Ривър. Човекът, който с Белграно преди 10 години изхвърли Ривър Плейт от първенството, нанесе му най-големия срам в историята и направи едно от най-големите задоволства в живота на привържениците на Бока. Този път като треньор на Тукуман още веднъж ухапа Ривър по сърцето и празникът на Бомбонера можеше да започне.
След дълго време, запалянко на Бока се почувства щастлив и надмощен над такъв на Ривър. Карлос Тевес изтича в прегръдката на Марадона, а той луд и опиянен от щастие го целуна в устата?! Рикелме спокойно ядеше сладолед в ложата, хиляди Бостероси крещяха от щастие. Всичко беше както трябва, всеки се държеше така както се очакваше. Не би било нормално всичко да беше минало нормално. Много от тях и плакаха, спомняйки си тъгата, която преживяха в последната година и половина. Не само, че те спечелиха титлата, а същевременно и Ривър я изгуби.
"Чувствам се сякаш съм спечелил първа титла. Бока е онова което ме държи в живота. Бях гладен за слава. Чувствах се отново като онова хлапе от моя край, което трябваше да се бори за всичко", каза Тевес след десетия спечелен трофей в екипа на Бока.
Събирането на Светата Троица на Бомбонера излекува напатените души. Този път Бока танцува на гроба на Ривър. Идолите върнаха клуба и щастието на народа. Автор: Александър Глигорич
Даниел Анхеличи след осем години лети от Бомбонера. И което е много по-важно, с него след 24 години лети и течението на доскорошния президент на Аржентина Маурисио Макри! Опозиционерите твърдят: Бока Хуниорс е освободена! Защото в Аржентина всичко е политика, па така и изборите на които гласуваха 38 363 от общо 80 000 члена на клуба.
Победител е Хорхе Амор Амеал, който води клуба в периода от 2008 до 2011 година, но само заради смъртта на законно избрания президент. Беше временно решение, докато не се определят и проведат нови избори, защото на Бомбонера не е толкова лесно. В края на краищата, тези избори сега бяха най-мръсните откакто е "демокрация" в Бока.
Анхеличи и неговият ментор Макри, и сам президент на Бока от 1995. По-късно влезе в политическите води, стана един от най-влиятелните хора в Аржентина - в края на краищата, той е от добро или олигархично семейство, както ви харесва повече - беше и президент и всъщност винаги най-силният човек на Бомбонера. Той кадруавше, той се питаше. Анхеличи беше само издължена ръка на Макри.
Сега Макри заложи на Кристиян Грибаудо, член на властващата коалиция на държавно ниво. Но сякаш времето на Макри полека изтича. Неотдавна изгуби президентските избори, като на изборите на 27 октомври го победи Алберто Фернандес. Тогава Макри бе сломен от бившата президентка Кристина Фернандес де Киршнер, която продължава да е любимка на Аржентина, като открито подкрепи Фернандес.
На изборите в Бока - а Бока е огледало на Аржентина - Макри бе сломен от самия Хуан Роман Рикелме!
Сам си е виновен Макри, Анхеличи и той своевременно изгониха Рикелме от Бока, макар че тандемът ръководители твърдят, че Хуан Роман сам искал да си отиде, за да заработи в старите дни. Народът разбира се ще вярва на Рикелме, защото Бока днес трудно има по-голяма легенда. Чак и популярността на Диего Армандо Марадона на Бомбонера не може да се мери с него.
Когато Макри разбрал, че Амеал представлява сериозна заплаха опитал да се помири с Рикелме, но той години чакал да му отмъсти. Избрал страната на Амеал и ситуацията станала сериозна.
Златните години на Бока, поне финансово, на трибуните моментално са забравени след онази за тях трагична загуба от Ривър Плейт във финала за Копа Либертадорес. Ще остане записано завинаги, че Бока е изгубила най-големия мач в историята на футбола, ако питате аржентинците. Обещанията на Макри и Анхеличи, че клубът ще владее Южна Америка доживяха тежък удар. Последната титла южноамерикански шампион спечелиха още през 2007 година, когато разбиха Гремио с 5:0.
Сега този успех се върна да преследва Макри. Защото герой на тази победа беше авторът на хеттрик. Познахте, Хуан Роман Рикелме. И двата предходни триумфа в Копа Либертадорес са осъществени с Рикелме в състава. Против него просто не може в Бока. Щом той няколко дни преди изборите каза, че размисля да подкрепи Амеал Бомбонера в ремито с Архентинос Хуниорс отговори с овации: "Рикеееелме, Рикеееелме".
"Време е да помогна на моя клуб. Тези последни две години бяха най-лошите. Цялата страна знае, че трябва да спечелим тези избори."
Народът разбира се реагира. Напразно Макри и Анхеличи опитваха всичко което можеха, за да "щипнат" глас тук и там. Анхеличи го нарече митоман, обвиняваше, че като играч само е създавал проблем в съблекалнята. Умееше и Рикелме да отвърне, така че за кандидата на властващата партия твърди, че е запалянко на Уракан. Макри все пак организира много по-сериозна машинария. Чак и Марадона вдигна глас против Рикелме, всеизвестно е, че те никак не се обичат, Диего твърдеше, че Хуан Роман ще доведе в клуба за треньор Даниел Пасарела, легенда на Ривър, по-късно много неуспешен треньор на Бока. Никой не можеше да гласува против екипа на Рикелме. Гласуването няколко пъти е прекъсвано, защото уж липсвали пликове. Опозиционерите твърдели, че не липсвали, а гласовете са подменяни.
Но когато изборите дошли... Амеал 53%, кандидатът на Макри Грибаудо спечелил 30,5%. Трети е бил Хосе Бералди, който имал подкрепата на още една аржентинска икона Габриел Батистута, но той е изиграл само един сезон в Бока и не е толкова влиятелен на Бомбонера.
Рикелме ги разчистил всичките и сега ще поеме функцията втори вицепрезидент и ще се занимава с футболните въпроси.
Грибаудо, след преброяването на гласовете, се съгласил да честити на Амеал, но той не пожелал. Бока е народен клуб и колкото и Макри и неговите сътрудници да са я издигнали финансово, те като членове на най-висшата каста просто не могат да бъдат любими като идол на нацията какъвто е Хуан Роман Рикелме. Макар че той е само лице за фасада. Всички кандидати са били от света на политиката. Само че всеки до себе си е имал и някое разпознаваемо лице. И това е Аржентина.
"Макризмът" след 24 години отиде в историята. Там откъдето започна и възходът на Макри. Защото точно на Бомбонера той стана толкова важен, че по-късно да седне и в президентското кресло.
Припомняне за един от най-бруталните мачове в историята...
Буенос Айрес, центърът на града. Ранен следобед, сряда, 22 октомври 1969 година... Треньорът на Естудиантес Освалдо Субелдия събира своите момчета във фоайето на хотел Ногаро. След няколко часа трябва да започне реваншът за клубния първенец на света. Естудиантес против Милан. Субелдия е наясно, че след 0:3 в Италия неговите момчета нямат реален шанс за обрат, но иска да проведе среща, за да мотивира по-добре своите играчи. "Отиваме, всички в стая 704". На самия вход в стаята го спира журналист от Ел Графико. Иска да разбере за какво ще говори треньорът. "Мисля, че имаме 20% шанс за успех", така ще започна. "А тогава ще кажа, че е много по-лошо да изгубиш главата отколкото мача. Ще им кажа да останат спокойни, да дадат всичко от себе си и да опитат да победят дори и да не можем да стигнем тези 0:3. Излезте и победете, без грубости, играйте хубаво", така ще им кажа. Но, това не са били думите на Субелдия. Трябва само да се е шегувал... Аржентинският журналист не е могъл да вярва какво му е казал старият лисугер. Става дума за брутален човек. Човек, който не трепва от нищо, за когото победата е по-важна от честта. Счупен крак, нос... Не е проблем, само да победя, да взема трофей. Питате се как е завършен мачът Естудиантес - Милан? Трима домакински играчи са арестувани заради насилие на спортния терен, един играч на Милан е отвлечен от аржентинската полиция под заплаха, че ще го пратят в армията?! Одрасквания и синини? Кой ще ги преброи. Само счупвания. И футболисти, които кървави напуснали терена. От Касапницата на Бомбонера, както е наречена тази война между Естудиантес и Милан се навършиха точно 50 години. Оттук ви подсещаме за този мач, както и за някои други изиграни в този период, които повече са приличали на бойни действия отколкото на футболно надлъгване.
Всичко е започнало от маниакалното желание на Мусолини фашистка Италия да стане световен шампион... Средствата не са подбирани - от вербуване на синове и внуци на онези обеднели имигранти, които в края на 19 век побягнали в новия свят в търсене на по-добър живот, до безсрамни кражби и съдийски подпирания на самия терен. Испания, и преди всичко Италия, ограбили южноамериканския футбол, отвеждайки някои от най-добрите футболисти. Започнало е с Раймундо Орси и Луис Монти, а се продължило със Сивори, Ди Стефано, Алсидес Гиджа... Това са само някои от имената на големи звезди, които с пълен блясък ще заблестят далеч от своя роден народ.
Монти е играл два финала на Световно първенство с два различни отбора. В Уругвай е носил екипа на своята Аржентина и изгубил от домакина, а четири години по-късно станал шампион с Италия. И Орси първо е носил екипа на гаучосите, бил един от героите в Аржентина, но с титлата планетарен шампион се окичил с адзурите. Подобна е ситуацията с Алфредо Ди Стефано и Омар Сивори по-късно, с разликата, че те двамата няма да се прославят в националния футбол. Алсидес Гиджа е специална история. Той е станал божество в своя Уругвай когато вкарва победоносния гол във финала на Маракана през 1950, за да след това като своите предшественици да бъде вербуван от страна на италианците. Този удар най-много заболял уругвайците, а на континента представлявал капката, която ще прелее чашата. Семето на раздора е било посято...
Докато българинът Добромир Жечев - какво име за такъв касапин?! - през юли 1966 на Гудисън безпощадно удрял Пеле, сър Стенли Роуз, първият човек във ФИФА в този момент и бивш генерален секретар на ФА, говорил в близък кръг как евентуален неуспех на англичаните на Световно първенство на което са домакини ще означава и тежък удар за английската индустрия, па чак и политика. В същото време един от най-добре осведомените хора в тази епоха, мениджърът Юлиус Украйнчук, предлагал облог, че домакинът във финала ще се срещне с ФРГ. Индикации, че всичко е предварително режисирано имало още в ранната фаза на турнира...
Жечев така пребил Пеле, че от терена го изнесли на носилка, а когато се колкото толкова оправил, довършил го португалецът Моралес. Бразилците като първи фаворит преживели пълно крушение. Аржентина завършила в 1/4-финалите със загуба от Англия с 0:1. Този дуел предизвикал много бури. Южноамериканците отново били осакатени от съдията. Немският арбитър Крайтлайн изгонил капитана на гаучосите Ратин още в първото полувреме, уж заради псувни. След 90 минути меле на терена английският селекционер Алф Рамзи само долял масло в огъня:
"Аржентинците не са хора, това са животни."
В Шефийлд, виж чудо, на немците и уругвайците правдата делил англичанинът Фини. И той свършил своята задача без грешка. Изгонил двама уругвайци и немците победили с 4:0. Ако е приел някакъв облог, Украйнчук сигурно хубаво е припечелил. В последния ден на юли на Уембли изтичали англичани и немци, точно както е и предвидил.
Футболната война на Европа и Южна Америка вече не е могла да бъде избегната - огорчените южноамериканци ще използват всяка възможност за отмъщение. През втората половина на шейсетте ще остане запомнена като най-кървавия период във футболната история. Един турнир в зародиш под името Междуконтинентална купа станал поприще на сурови борби, които и до ден днешен се разказват. БИТКАТА ЗА МОНТЕВИДЕО
Точно година е минала от Световното първенство в Англия, когато в борбата за неофициалната титла клубен първенец на света се срещат Селтик и Расинг. Твърде малко време раните да зараснат, а огорчението в аржентинците да изчезне. Легендарният мениджър на келтите Джок Стайн съставил боен отбор с един единствен мислител - Джими Джонстън. Онова което характеризирало този отбор било невероятното единство. Всички тези момчета са родени в радиус 30 мили около Паркхед и били влюбени в зелено-белите цветове. Титлата шампион на Европа спечелили с изненадваща победа във финала над Интер, когато започнала и тяхната абсолютна доминация в шотландския футбол, която се изразява в девет поредни шампионски титли на страната.
Стайн е бил треньор от старата школа. От своите ученици направил безстрашни борци готови да понесат всичко:
"И на тренировка искаше да даваме всичко от себе си, да влизаме в дуели на 100%. Често вкъщи отивахме пълни със синини", заяви веднъж полузащитникът Боби Мърдок.
А да не е било така, кой знае как щяха всъщност да се проведат шотландците в Аржентина...
Селтик в реванша в Авелянеда отишъл с минимална преднина от първия мач. Единственият гол на Хемпдън Парк постигнал Били Макнийл в 69-ата минута на мача. Знаели са келтите, че за аржентинците няма да е важно дали става въпрос за англичани или шотландци, но онова което ще им се случи вероятно не са могли и да си представят.
Още на загрявката Джок Стайн трябвало да замени първия вратар Рони Симпсън, тъй като го е ударил предмет от трибуните. Това било само увод към онова което следва. Въпреки че Селтик повел с 1:0 с гол на Томи Гемел в 21-ата минута, Расинг още в началото на второто полувреме обърнал и си осигурил трети мач (тогава не е имало правило за гол в гостуване). Шотландците бранили минималната загуба с "глава" и поели и дали стотици подли удари, за да последва истинска драма едва след края на мача, когато голяма група привърженици опитала да влезе в съблекалнята на Селтик. Колко са се уплашили гостите в този момент най-добре говори изявлението на Джими Джонстън, малко на шега, малко сериозно...
"Знаете ли какво, бих казал на аржентинците да забравят всичко. Нека вземат купата, ние ще сме щастливи, че си отиваме вкъщи."
Третият мач е изигран на неутрален терен - в Монтевидео. Истинското шоу започнало щом делегацията на гостите пристигнала в Уругвай. Първо не могли да намерят хотел, който да ги приеме, а когато решили този проблем цялата нощ преди решителния мач в стаите на играчите домакините пращали девойки. Но това била по-хубавата част от престоя в Уругвай...
Битката за Монтевидео, запомнена като най-грозната среща на всички времена, е изиграна на 4 ноември. Толкова емоция, напрежение и лудост е нещо което повече никога няма да се случи. Записано е, че първото кръвожадно нарушение направил Селтик и то в четвъртата секунда на мача?! Расинг набързо отвърнал със същото. Първият знак, че всичко полека излиза от контрол се случва в средата на първото полувреме. Десният халф на аржентинския отбор "се закачил" за Джонстън, а той след няколко крачки силно го ударил с лакът в носа и бил изгонен. "Така беше запален фитилът, след това вече нямаше връщане назад", спомня си Джими Джонстън в изявление за клубната телевизия преди няколко години.
В същия момент на терена настава хаос. Полицията нахлува, за да разтърве футболистите, на терена са и треньорите, резервните играчи... Съдията от Парагвай Родолфо Осорио, виждайки, че няма да може да контролира мача, вика двамата капитани (Алфио Базиле и Боби Ленъкс) и наглед постъпил умно - обяснил им, че Базиле излиза навън щом Расинг направи следващото брутално нарушение, съответно, че Ленъкс ще "почервенее" в случай, че шотландците продължат да дивеят. Като лидери на отборите те двамата трябвало да смирят своите съотборници. Обаче...
И пълни три минути не са минали когато Осорио изважда втори червен картон. Извън терена трябвало да излезе Алфио Базиле. Не минало много, парагваецът отново се хванал за джоба. Въпреки че за новата блъсканица и шамарите, които ще последват е бил виновен Джон Кларк (бой с Рули), Родолфо Осорио изпълнил обещанието - изгонил капитана на Селтик.
"Тръгнах да излизам, а тогава треньорът дойде и ме бутна, казвайки да се връщам в игра", разказва Ленъкс, който в момента на инцидента е на 40 метра от навалицата.
"Съдията отново ме прати навън, но Стайн продължаваше да не позволява да изляза!"
Всичко това потраяло няколко минути, докато накрая на терена не се появил полицай, извадил сабята и под заплаха накарал Ленъкс да отиде в съблекалнята?!
Всичко това още повече разярило шотландците. Между другото, в 56-ата минута Расинг повел с гол на Карденас, което допълнително разпалило страстите. Третият изгонен играч на Селтик бил Джон Хюс. Аржентинският вратар Сехас бавил времето, а Хюс решил да го "забърза малко" с удар с крак между краката...
"Първото което ми дойде наум когато видях как провлачва беше как ще го ударя и никой няма да види това."
За негово съжаление, това видели всички, па и парагвайският съдия.
Мачът в последните минути се превърнал в истински фарс. Заради изритване на Сехас червен картон заработил и четвърти футболист на Селтик - Берти Олд - но той останал на терена до самия край?! Как и защо, известно е вероятно само на Родолфо Осорио. Крайният баланс бил следният: четири изгонвания за шотландците (Джонстън, Ленъкс, Хюс и Олд) и две за аржентинците (Рули и Базиле), с чак 30 отсъдени нарушения за Расинг и 21 за Селтик. Разбира се, тук са сметнати само онези нарушения когато някой се е превивал от болка на терена. Всички преживели.
Един от по-спокойните в отбора на Расинг Роберто Перфумо описал един детайл от тунела след края на мача, когато страстите вече започнали да стихват:
"В един момент видях русокос как върви полека към мен, онова момче което ни вкара гола в Глазгоу - Макнийл. Погледнах го в очите и инстинктивно вдигнах ръце в гард. Сигурно заради всичко което се случи на терена... Тогава той протегна ръка към мен и жестикулирайки ми обясняваше, че иска да си разменим тениските. В същия момент ми потекоха сълзи, не можех да ги сдържа. Сваляйки екипа си избърсах лицето. Изведнъж всички тези грозни неща отидоха в забрава... Прегърнах го и му казах, че така трябва да се играе футбол. Той се усмихна и ми отговори на чист испански: Buena suerte, buena suerte... Сякаш нищо не се е случило", връща лентата Перфумо години по-късно.
Зад Битката за Монтевидео са останали някои факти: три пъклени мача на два континента, в три държави и изминати 7000 мили. Футболистите на Расинг са станали герои на страната, всеки от играчите е награден с нов автомобил, докато воините на Стайн в Шотландия ги дочакали наказания - всеки по 250 паунда от заплатата "заради нарушаване на репутацията на британския футбол", както обяснил президентът на Селтик Боб Кели.
Най-голямото поколение в историята на клуба от Хемпдън Парк такъв ход никога няма да прости на управата... ОСВАЛДО СУБЕЛДИЯ И СМЪРТОНОСНИТЕ МАЛОЛЕТНИ
През следващата година с титлата първенец на Южна Америка ще се окичи аржентинският Естудиантес, което било голяма изненада, докато Европа покорил страшният Манчестър Юнайтед. Светът с нетърпение очаквал новия "спектакъл" в Междуконтиненталната купа.
Освалдо Субелдия, човек който носи прякора Бащата на антифутбола, направил чудо от един съвсем среден отбор, който до неговото идване не е спечелил нито една шампионска титла на Аржентина. Когато дошъл, освободил почти целия отбор, довел млади лъвове и от тях направил истински убийци или както по-късно ще ги нарекат медиите - Смъртоносните малолетни. Бил сред първите треньори, който се базирал изключително на защитата, особено усъвършенствал статичните положения и обръщал много внимание на капаните със засадата. Специален дял от неговата тактика било психологическото малтретиране на съперника на терена.
Щателно се подготвял за всеки противник, изследвайки го до най-ситния детайл. Легендата разказва, че така веднъж разкрил на своите избраници, че един от играчите от противниковия лагер по време на лов случайно застрелял свой приятел. През първите няколко минути футболистите на Естудиантес го наричали убиец, а този, логично, набързо полудял и напуснал терена.
Субелдия е знаел, че в сблъсъка с Манчестър ще има работа с по-добър от себе си. Отново трябвало да подготви "специална тактика"...
Аржентинците първо "открили" кой е слабата точка в отбора на Юнайтед - решението паднало върху Ноби Стайлс. По време на загряването играчите на Естудиантес го целели с топката и му викали, а когато мачът започнал, тук имало щипания, бутания, спъвания... Стайлс всичко това понасял някак, докато в 79-ата минута след едно кръвнишко влизане напълно полудял и отвърнал. Неговият червен картон представлявал още една победа на Освалдо Субелдия.
Като трите мача между Селтик и Расинг, бруталността не е липсвала и този път. Започнало се с хвърляне на всякакви неща от трибуните, продължило се с кръвнишките влизания на Карлос Билардо, а завършило с разбитата глава на Боби Чарлтън. Мениджърът на Манчестър Мат Бъзби бил отвратен след 90 минути война в Буенос Айрес.
"Държейки топката в крака моите играчи си рискуваха живота."
Аржентинците накрая постигнали планираното. Победили с 1:0 и в реванша отишли с минимална преднина.
Англичаните били решени да си платят всичко с лихвите на Олд Трафорд, но отново били надхитрени. Или просто не са имали достатъчно нахалство, за да се справят с всички провокации, които им е приготвил Субелдия...
Всичко е било на Театъра на мечтите, футбол най-малко. Поне такъв какъвто днес гледаме. Шампиона на света, оказало се, решил ранният гол на Рамон Верон, баща на известния Хуан Себастиян Верон, който, по игра на случая, много години по-късно ще заиграе в екипа на Манчестър Юнайтед. Щом повели, аржентинците са "паркирали автобуса" пред своята врата и тук минаване вече нямало. И отново пламтяло от всички страни, а и изгонванията, разбира се, не липсвали. Когато повече не можел да търпи ударите, Джордж Бест нокаутирал двама играчи на Естудиантес. Един от тях, Уго Медина, също така е пратен в съблекалнята. Докато опитвал да напусне терена (привържениците го целели с монети), Бест го наплюл в лицето. Интересно е, че горещият съдийски картоф в тази среща се паднал на югославския арбитър Константин Зечевич, но той, за разлика от своя колега от Парагвай година по-рано, добре се справил.
Манчестър в 89-ата минута някак успял да изравни, но това било всичко от европейския шампион. Мат Бъзби отново не бил на себе си:
"На аржентинците трябва да се забрани да играят футбол!", заявил мениджърът на Червените дяволи, виждайки че футболистите на Естудиантес след завършека на мача опитват да направят почетна обиколка около терена допълнително разбеснявайки публиката.
КАСАПНИЦАТА НА БОМБОНЕРА
И трета поредна година първенецът на Европа трябвало да ходи в Аржентина, за да се овенчае с титлата най-добър на планетата. След триумфа над Аякс (4:1) в края на май 1969, това нещастие този път се случило на Милан. От другата страна отново Смъртоносните малолетни на Субелдия. След Касапницата на Бомбонера (играло се е на стадиона на Бока от съображения за сигурност), на всички е било ясно, че сблъсъкът между Расинг и Селтик изглеждал като някакъв ожесточен мач между пионерски отбори.
Освалдо Субелдия сега от другата страна имал стратег равен на себе си. Росонерите предвождал създателят на катеначото Нерео Роко. Въпреки че и единия и други били познати по дефанзивния стил на игра, Милан на Сан Сиро разбил аржентинците с 3:0. Джани Ривера дирижирал играта на своя отбор и бил мозъка на убедителния триумф, но головете постигнали Сормани (два) и Нестор Комбин. Последният, по произход аржентинец, се набил на око за "убийците" на Субелдия. Въпреки че на практика провел целия си живот във Франция и Италия, Комбин бил смятан за предател когото трябвало да довършат като дойде реваншът.
След по-малко от месец Милан отпътувал към Буенос Айрес. За разлика от дуела с Манчестър, привържениците на Естудиантес усъвършенствали техниката на заплашване на съперника. При излизането за загряването италианците са поляти с вода и вряло кафе в знак на "добре дошли". Започнало е кърваво, както и ще се завърши накрая. Първият, който попаднал под ударите на разярените домакини бил "единайската" на Милан Пиерино Прати. Той получил такъв удар, че моментално изпаднал в безсъзнание! Лекарите някак успели да го върнат и поред по-леката форма на мозъчно сътресение, па след няколко минути се завърнал в игра?!
Когато Ривера вкарал гол за преднина на гостите в 30-ата минута, на аржентинците им станало ясно, че трофей няма да има, така че до края на мача, вместо да спасяват честта, предимно били гостите, така за душата. Записано е, че най-брутален е бил вратарят Алберто Полети - още през първото полувреме на земята първо хвърлил Ривера, а после Комбин и Сормани. Чилиецът, който делил правдата в голяма степен бил настраната на домакина, така че нито едно от тези влизания извън наказателното поле не е характеризирано като нарушение. За жълти картони не е и размислял...
"Автор" на снимката от която и днес спира дъха, а на която е нещастният аржентинец на Милан Нестор Комбин, кървав от главата до коляното, оказва се бил най-големият касапин в редовете на Естудиантес. Името му е Рамон Санчес и заедно с Полети веднага след мача е бил арестуван заради насилническо поведение.
Комбин след дуела със своя палач останал да лежи на терена със счупен нос и скула в локва кръв. Чилиецът и за това не отсъдил нарушение. Нещо повече, искал от лекарския екип на Милан да го изнесат възможно най-бързо, за да може мачът да продължи?! Нестор Комбин, няма да повярвате, така кървав се върнал на терена, но след само няколко крачки паднал в безсъзнание. Следващата сцена представлява нещо недостижимо и за въображението на най-лошите холувидски сценаристи и режсиьори. Чиста научна фантастика! Докато изнасяли от терена припадналия Комбин, пред тунела чакала полиция. Щом се свестил, бил арестуван с обвинение в дезертьорство?!
Нестор Комбин лежал в ареста, докато неговите съотборници продължили да се бият на Бомбонера. Мачът някак е приведен до края, а за Естудиантес победата с 2:1 не била достатъчна, за да защити титлата шампион на света.
Комбин прекарал цялата нощ зад решетките. Освободен е едва след като пристигнала документацията от Франция и потвърждение, че в тази държава е отслужил военна служба. Експедицията на Милан не искала да напусне Аржентина докато футболистът не бъде освободен...
За разлика от предходните два случая когато аржентинците вдигали своите "герои" в небесата, след Касапницата на Бомбонера големият диктатор Хуан Карлос Онганя се опитал да измие петното от своята държава. Наредил на управниците на Съюза да накажат най-остро насилниците, като някои завършили в затвора за доста дни, като споменатите Полети и Санчес. Първият дори получил доживотна забрана да се занимава с футбол.
И европейските и южноамериканските медии били огорчени. Италианците писали за "деветдесетминутният лов на хора", а един аржентински вестник излязъл със заглавие "Англичаните бяха прави", намеквайки за изявлението на Алф Рамзи от 1966, когато нарекъл аржентинците животни.
Турнирът, който под някаква форма трябвало да представлява връх на клубния футбол за едва три години напълно деградирал, чак бил заплашен от закриване, като много следващи европейски шампиони (Ливърпул, Аякс, Байерн...) ще откажат да пътуват в Южна Америка. Чак в началото на осемдесетте нещата отново ще си дойдат на място, когато е решено да се играе един мач, а домакин да бъде Токио. Вече 15 години Междуконтиненталната купа не съществува. Замени го ФИФА Световно клубно първенство, за мнозина бездушен турнир, осъден на пропадане.
И поред кръвопролитията, които са се случили в споменатите дуели, "пазителите на традицията", с впечатленията от новия турнир, често обичат да си спомнят за изявлението на Джок Стайн, много години след всичко което неговият Селтик доживял и преживял в сблъсъците с Расинг:
"Бих отишъл пак там, да опитам още веднъж..." Автор: Предраг Дучич
Спекатакъл какъвто се и очакваше! Мачът на века оправда очакванията. Най-големият дуел в историята на най-голямото дерби на света предложи - футболен оргазъм! Ако нещо си струваше да се види във футбола тази година, тогава това е тазвечершния празник на футбола на Бомбонера в първия от двата сблъсъка между Бока и Ривър във финала на Копа Либертадорес. Каква Шампионска лига, какво Световно първенство, какви първенства от "петицата"... Това беше разкош.
Накрая - 2:2. А можеше и повече. Който и да беше спечелил, не би било незаслужено. Уф, кой ще дочака реванша на Монументал след 14 дни... Головете като гост не важат, така че всичко отново започва от нулата.
Имаше всичко на Бомбонера. Пъклена атмосфера на трибуните, чудесен футбол на терена, голове, трикове, шансове, спасявания, дуели, напрежение... Всичко което искате от футбола.
Огромният натиск повлия на треньорите да се определят за по-защитни варианти. Въпреки че не можеше да бъде на Бомбонера заради наказание, Марсело Галярдо реши да използва формация с петима отзад и изненада. От другата страна, домакинският стратег Гилермо Скелото реши да остави на пейката Тевес, Зарате, Бенедето, Гаго... А Кардона го нямаше и на пейката?
Разбира се, трибуните буквално се тресяха при излизането на играчите на терена. Лавина от подкрепа заля играчите на Бока от трибуните на Бомбонера. Но 11-те спартанци на Ривър заиграха сякаш нищо около тях не съществува. Без нито един глас в тяхна подкрепа, без своя Наполеон Галярдо в който гледат като в божество, напълно успяха да изключат мислите в пъкъла от който бяха заобиколени.
И заиграха сякаш те са домакин!
След само седем минути игра, Гонзало Пити Мартинес показа, че тази вечер ще бъде ударната игла на Ривър. Фантастично стреля от пряк свободен удар, а още по-бляскаво реагира един от героите на дербито - вратарят Роси. От ъгловия удар Ривър имаше още по-добро положение, защитникът Лукас Мартинес стреля с глава, а Роси с невероятна намеса още веднъж спаси вратата на Бока. Иначе, Мартинес беше изненада като трети централен защитник в състава на Ривър, но показа, че не е дораснал за такова напрежение... След това Роси с още едно чудесно спасяване спря шут на Сантос Боре.
Бока не успяваше да заплаши, а тогава получи и допълнителен удар. Кристиян Павон получи проблеми с връзките в задната част на бедрото и бесен в сълзи трябваше да отстъпи мястото си на Дарио Бенедето. Когато темпото напълно спадна, започна лудницата!
Рамон "Уанчоп" Абила два пъти стреля страховито, Армани първият път спаси, но вторият топката мина под ръцете му за земетресение на Бомбонера!
Докато трибуните още гърмяха, Ривър сурово ги охлади! Щом Ривър тръгна от центъра, гениалния "Пити" Мартинес с чудесен пас разсече последната линия на Бока и остави Лукас Прато в стопроцентова възможност. А несъденото подсилване на Бока беше немилосърдно. Хладнокръвно уцели далечния ъгъл и изравни.
Ривър продължи да играе по-добре и да създава положения, Роси с ново спасяване спря чудесно воле на "Пити" Мартинес. След това Сантос Боре имаше идеален шанс, но шутира отчайващо когато излезе срещу Роси. Бока висеше на конец...
А тогава лукавият Бенедето показа какъв усет за гол има. "Надуши" неопитния бранител Мартинес и в добавеното време на първото полувреме с невероятна реакция с глава в малкото наказателно поле отклони топката в мрежата на безпомощния Армани. Мартинес реагира отчайващо, Бенедето не прощава, лудница на Бомбонера! Шумът в тези моменти беше неописуем...
Обаче, Ривър е невероятно силен ментално отбор. Продължиха да играят по-добре и във второто полувреме. Стреляха Мартинес, Монтиел, бомба на Милтон Каско... Вместо защитника Мартинес влезе Фернандес и Ривър изравни в 61-ата минута. "Пити" центрира, а Искиердо със слаба реакция пред Прато разтресе собствената си мрежа.
Скелото реши да нападне с трима в последните 20 минути и към Абила и Бенедето добави и Карлитос Тевес. Легендата на Бомбонера внесе острота в нападението на Бока, домакинският отбор тръгна да стяга обръча и в добавеното време имаше фантастичен шанс. Тевес проби, подаде на Бенедето и го остави сам срещу вратаря, но Франко Армани показа класа и с чудесна намеса спаси своя отбор от загубата.
В реванша всичко започва от нулата, защото головете като гост нямат тежест. На Монументал ще има 20 000 души повече отколкото на Бомбонера, играчите на Ривър с представянето тази вечер посяха оптимизъм в своята привърженическа армия. Но, Бока е отбор, който е най-опасен когато го отпишете. Това показаха и тази вечер когато бяха надиграни, а бяха на крачка от победата. Следващият епизод заради жълт картон ще пропусне Рафаел Сантос Боре, но за отбора на Ривър се завръща Начо Скоко.
Дойде денят в който Аржентина ще спре. Улиците ще останат пусти. Аржентина става футбол. Живот, болка, крясък, вълнение, екстаз, история. Лице в лице, както никога по-рано. Всичко се събира в един мач. Ла Бомбонера става епицентър на футболната лудост. Тази събота Аржентина е поделена на Бока и Ривър. Синьо и червено.
Не се помни някога така да се е търсил билет повече, въпреки че това
златно парче хартия струва цяло богатство. Чак 50 000 души натъпкани на
трибуните и остатъкът от планетата, който пати край малките екрани и
мечтае за това да бъде в сърцето на епичното здание в сърцето на Буенос
Айрес... Затова предстоящата битка за трофея получи името - Мачът на
века. Или - Финалът на всички финали.
Представете си двубой между Барселона и Реал (Мадрид), Селтик и Рейнджърс, Бостън и Лейкърс, Панатинайкос и Олимпиакос, Цървена звезда и Партизан - всичките емоции, майсторство, съперничество, енергия, желание, любов и омраза стопени в един мач. И пак няма да бъдете и близо до онова което могат да направят Бока и Ривър. Супер класикото буди емоции каквито не могат да се опишат с прост език. Просто, това трябва да го изживеете. И не може всяко сърце да понесе тази доза емоция. Затова, припомняме, за този мач ще има специален радио пренос, който ще бъде без повишен тон и е пригоден за запалянковци със сърдечни проблеми.
Защо предстоящите два мача са и толкова важни, по-важни от всички предходни сблъсъци на двата най-люти противника? Преди всичко, защото Бока и Ривър за пръв път се сблъскват във финала на Копа Либертадорес. Защото Бока има шест, а Ривър три континентални титли. Защото Бока и Ривър с този двубой вдигат футбола на крака както никога преди.
"Независимо от това кой ще победи, повдигаме аржентинският футбол на най-високото ниво. Днес всички говорят за финала", каза треньорът на Бока Гилермо Барос Скелото.
Ла Бомбонера ще гори от вълнения. Със своя характерен облик заради който изглежда, че запалянковците са на самия терен мнозина ще се чувстват клаустрофобично. Но, Монументал на 24 ноември ще донесе окончателния отговор на въпроса - кой ще стане новия владетел на континента!
Не трябва и да подсещаме, че гостуващи привърженици в двата мача няма да има. Защото, всичко което би нарушило тази строга забрана вероятно като последица би имало много изгубени животи. Чак и молбата на аржентинския президент Маурисио Макри, иначе някогашен първи човек в Бока, не даде плод. Защото онези, малко по-приземените хора, са разбрали какъв хаос би настанал, ако такова решение беше минало. Обявени са досега невиждани полицейски мерки преди, по време и след мача. На и около стадиона. Все пак, и извънредната ситуация в страната, а особено в Буенос Айрес няма да гарантира мира и сигурността на местното население.
Пред нас е сблъсък на историята, традицията, спомените и емоциите. От едната страна духът и суровото майсторство на Марадона, Батистута, Рикелме, Тевес, Каниджа, Варал, на другата вещината и брилянтността на Ди Стефано, Креспо, Аймар, Ортега, Франческоли, Лабрун.
Мачът който означава живот. Там където Лионел Меси остана без думи когато дебютира за Аржентина. Там където Диего Армандо Марадона блестеше преди да отиде в Европа. Там където Хуан Роман Рикелме даваше най-хубавите футболни уроци. Там където Мартин Палермо плака. Там където Карлос Бианки стана божество между привържениците. Там където е създадена фразата, че стадионът се тресе до основите. На мястото където е създадено културното наследство на аржентинския футбол. Там където е създавана историята на едно общество. Всичко това против Марсело Галярдо, най-важният треньор в новата история на Ривър. И стотици страхотни майстори, които са вградили своето ДНК в системата на безсмъртния клуб.
Това е денят когато животът е заложен. Имената на победителите ще бъдат изписани на златни статуи и ще станат незабравими. Тук няма среда. Или отиваш вкъщи с щита или върху него. В 180 минути божествен футбол ще се забрави всичко - икономическата криза, всекидневните проблеми, животът на ивицата на пропастта.
Знаем, че ще има вълнения, а за да няма трагични изходи по време на мача между Бока и Ривър е измислено специално радио излъчване...
Знаем, че всичко ще пращи от вълнение тази вечер на Ла Бомбонера.
Първият мач от финала на Копа Либертадорес между Бока Хуниорс и Ривър Плейт се играе тази събота от 22 часа, а аржентинските гиганти са свикнали техните сблъсъци да изобилстват от борба, жар, шансове и вълнения, които няма да липсват и в надпреварата за най-важния трофей на южноамериканския континент.
За да няма трагични изходи при сърдечноболните запалянковци заради голямото количество вълнения е измислен специален радио пренос, който ще ги предотврати...
Аржентинската преса съобщи, че радиостанцията "АМ55 Колония" ще предава този вълнуващ мач по "спокоен" начин и ще опита да говори по спокоен начин за случващото се на терена, без драстично повишаване на тона.
Аржентинците са помислили за всичко и в преноса ще участва и кардиолог, който ще дава съвети как запалянковците да избегнат стреса, докато шумът от стадиона ще бъде заменен от "дзен" музика.
Няма съмнение, че такъв пренос ще бъде много скучен и ще е интересно да се види колко запалянковци на Бока и Ривър наистина ще решат по такъв начин да "изгледат" мача за трофея Копа Либертадорес, за който за пръв път междуособно се борят тези отбори.
Това е чак 247-ата среща на двата клуба чието съперничество трае от 1913 година, а до сега е по-успешна Бока с 88 победи.
Ривър е празнувал в 81 дуела, както и в последния през септември (2:0), докато мачът е завършил без победител 77 пъти.
Бока е по-успешна и когато става дума за броя трофеи от Копа Либертадорес, като го е печелила шест пъти, а Ривър три.
Супер класикото е днес, аржентинските врагове Ривър Плейт и Бока Хуниорс се изправят един срещу друг във финала на Копа Либертадорес - южноамериканската версия на Шампионската лига.
Двата отбора са от столицата на Аржентина - Буенос Айрес и първият двубой е в дома на Бока Хуниорс, Ла Бомбонера или Кутията с бонбони, един от най-иконичните стадиони в света.
Съперничеството Бока - Ривър е едно от най-яростните дербита в световния футбол и съботният мач се очаква да е спектакъл, а играчите на Ривър ги очаква "посрещане" при гостуването.
В чест на този епичен сблъсък, Би Би Си направи класация на някои от най-страшните места за гледане на футбол - като футболист на противника или привърженик. 1 Естадио Алберто Армандо, известен като Ла Бомбонера, Буенос Айрес - Бока Хуниорс
Стадионът носи името по своята уникална форма, с "плоска" трибуна в единия край и три много стръмни трибуни в остатъка на стадиона, което създава усещането, че привържениците наистина са върху играчите.
Шумът и движението създавано от запалянковците на Бока означава, че стадионът се тресе. Легендата на Ривър Плейт Ернан Креспо си спомня когато е играл там едва 18-годишен: "Когато казват, че Ла Бомбонера се тресе, това е истина. Спомням си когато бях на 18, бях на терена и мислех, че краката ми треперят и не, бяха хората, много е силно, не е лесно."
После поясни, че мисли, че стадионът трепери, защото е с лош дизайн, а не заради шума създаван от трибуните и е загрижен, че не е сигурен.
Така или иначе, гостуващите привърженици няма да могат да гледат който и да е от мачовете в този финал. Петгодишното наказание в Аржентина за гостуващите запалянковци (заради смъртта на привърженик през 2013) изтече тази година за повечето отбори в страната, но продължава да е в сила за "голямата петорка" Бока, Индепендиенте, Расинг, Ривър и Сан Лоренцо.
2 Стадион Райко Митич, известен като Маракана - Цървена звезда Белград
Клоп заяви след шокиращата загуба на Ливърпул от Цървена звезда Белград в Шампионската лига през тази седмица, че неговият отбор не е намерил себе си.
Може би също така те са били ужасени. Не бихте ли били, ако трябва да преминете през това, за да стигнете до терена?
This is the tunnel the Liverpool players will have to walk down to face Red Star Belgrade on Tuesday. pic.twitter.com/T8lJB9AqyI
Ливърпул е отбор, който знае нещо за атмосферата в големи европейски нощи, но е съмнително дали са изпитвали нещо такова преди. Маракана - прякор в почит на Маракана в Рио Де Жанейро, Бразилия - е дом на сръбския шампион Цървена звезда от 1963 и е знаменито шумна.
Това беше организираното представяне което посрещна Ливърпул и Цървена звезда във вторник вечерта.
Red Star Belgrade have a massive track around their pitch yet listen to the atmosphere they’re creating. Better than most atmosphere’s in England. Some journalists will still say ‘it’s not a football stadium.’ West Ham have a similar pitch. #REDLIVpic.twitter.com/unW2MNnBBY
Обикновено не свързвате заплашителен стадион с липса на атмосфера, но Естадио Ернандо Силес, в боливийската столица Ла Пас, е толкова високо над морското равнище което влияе не само върху привържениците, а и над футболистите. Кръстен на боливийски политик, той е един от най-високите стадиони в света, разположен на надморско равнище от 3600 метра.
Местните отбори са свикнали да играят на тази височина, но може да повлияе неблагоприятно на гостите. Например, през 2009, Аржентина на Диего Марадона беше разбита с 1:6 от Боливия и изглеждаше без дъх.
През 2013 Аржентина отново игра там. По време на равенството 1:1 се твърдеше, че на Меси му е било лошо на терена, а Анхел Ди Мария получи кислород.
През 2007 ФИФА забрани да се играят мачове на над 2500 метра надморска височина, а президентът на Боливия, Ево Моралес, оспори забраната като дискриминационна, казвайки: "Това не е само забрана към Боливия, това е забрана към универсалността на спорта."
По-късно ФИФА реши да отмени забраната.
4 Тюрк Телеком Арена, Турция - Галатасарай
Да получите усещане за атмосферата на дербито Галатасарай - Фенербахче, така привържениците на Галатасарай гледат открита тренировка на Тюрк Телеком Арена, преди техния сблъсък с градския противник.
Тази страст понякога може да прелее в насилие, на и извън терена (трима играчи бяха изгонени след сбиване след края на мача в дербито на Истанбул наскоро), но, в голяма вечер атмосферата може да бъде електризираща.
Старият дом на Галатасарай, стадион Али Сами Йен, беше, откровено, доста опасен. Привържениците разпъваха транспаранти на които пишеше "Добре дошли в ада", за да посрещнат европейските отбори, а насилствени сблъсъци бяха често явление. Доста гиганти бяха извадени от равновесие от враждебните домашни привърженици, включително Барселона, Реал (Мадрид) и Манчестър Юнайтед.
Запалени факли и море от жълто и червено (което изглежда като огън) правят специална атмосфера.
"Никога не съм изживявал нещо като Галатасарай", така описа Райън Гигс гостуване с Манчестър Юнайтед в средата на 90-те.
Стадионът беше разрушен през 2011, но атмосферата се пренесе на новия дом на Галатасарай, Тюрк Телеком Арена.
5 Стадио Сан Паоло, Италия - Наполи
В Италия има доста страховити стадиони и Стадио Сан Паоло, в работническия град Неапол, със сигурност е един от тях.
Построен върху вулканична скала, той е третият най-голям стадион в Италия и легендарен заради шума създаван от верните неаполитанци.
Това е арената на която Марадона подчини въображението, извеждайки Наполи до първата шампионска титла през сезон 1986/87.
Сан Паоло е занемарен, а президентът на Наполи Аурелио Де Лаурентис нарече старото леговище "тоалетна" по-рано през годината.
Остава да се види дали стадионът ще бъде обновен или изоставен за нов дом, но да се надяваме, че атмосферата ще отиде където отидат привържениците. 6 Стадион Фейенорд, известен като Де Куип, Ротердам - Фейенорд
Може би най-шумният стадион в Холандия, Де Куип ("Ваната") успява да създаде пробиващ ушите грохот, предимно заради импозантния и клаустрофобичен дизайн, като вана.
Съперничеството на Фейенорд с Аякс е основано предимно на класово различие, както и географско. Пристанищният град Ротердам има репутацията на предимно град на работническата класа, докато Амстердам е виждан като повече средна класа. Когато двата се съберат, може да бъде интересно. 7 Местая, Валенсия - Валенсия
Валенсия може да няма толкова много трофеи в своята витрина като други гиганти в Ла Лига като Реал (Мадрид) или Барселона, но привържениците са известни като изискващи.
По отношение на зданието, Северната трибуна има изключително стръмна част, която трябва да създава усещане за непоносим изпитателен поглед за футболистите на терена... и световъртеж за привържениците на върха. Гостуващите запалянковци се разполагат в североизточната секция и ако не сте любител на височините може би ще искате да изберете внимателно своята седалка.
Предстоящият първи мач от финала на южноамериканската Копа Либертадорес между Бока Хуниорс и Ривър Плейт предизвика огромен интерес сред привържениците, а и медиите по целия свят. В навечерието на двубоя, който ще се играе на стадион Ла Бомбонера, известното специализирано английско списание "4-4-2" опита да обясни защо този дуел е най-големият мач в света.
Съперничеството между Бока Хуниорс и Ривър Плейт не е само нещо което се е създало на основата на класовите разлики и някои типове снобарщина. В света на футбола съществуват много такива примери, сблъсъци на народа, може да се каже и пролетариати, и буржоазия, но този вероятно е най-добрият.
Интересно, двата клуба са от доковете на Буенос Айрес. Ривър Плейт е основан през 1901 година, в представете си, работническия край Ла Бока. А най-големият съперник е основан четири години по-късно в комшулука. Тази история вече всички добре я знаят - италиански имигранти, които са избрали цветовете на клуба на основата на шведското знаме на първия кораб, който са видели докато влизал в пристанището на аржентинската столица.
Първото дерби са изиграли през 1908 година, а тогава през 20-те години на миналия век Ривър се преселил в северното предградие Нуньес. Аржентинският футбол се е професионализирал през 1931 година, а много бързо Ривър започнал да харчи пари и купил Карлос Пеусел за 10 000 долара, а по-късно и нападателят Бернабео Ферейра за 35 000 американски банкноти, която била сума заради която тогавашните любители на футбола останали в чудо. И заради такова поведение получи прякора "милионерите". Останал им е и до днес, а класовите разлики между двата най-силни клуба са определили това градско съперничество. Продължава да съществува мисленето между привържениците, че Бока е сиромашна и клуб, който трябва непрекъснато да се справя с проблеми, докато Ривър е буржоазен отбор.
Разбира се, двете групи привърженици лесно са приели такова разделение, с ентусиазъм, който може би се вижда при основателите. Поддръжниците на Бока наричат тези на Ривър кокошки (Gallinas) заради това, че ги смятат за страхливци. А всичко това води към 1966 година когато Ривър изпуснал два гола преднина против Пенярол във финала на Копа Либертадорес.
А запалянковците на Ривър наричат тези на Бока прасенца (chanchitos) или по-лошото bosteros (събирачи на фекалии, да бъдем колкото толкова пристойни). И играчите и привържениците са свикнали с обидите. Веднъж легендарният полузащитник на Бока Хуан Роман Рикелме каза: "Като се събудя, не мога да облека нищо червено или бяло, защото това са цветовете на Ривър." А много пъти се е съгласявал да се фотографира, държейки транспарант на който е пишело Bosteros.
Карлос Тевес се върна в Бока през 2015 година и веднъж отпразнува гол в Супер класико, имитирайки кокошо тичане. Получи и червен картон, защото така започна обща кавга на терена. А подобна съдба имаше и футболистът на Ривър Матияс Алмейда, който през 2011 година целуна емблемата на своя клуб точно пред привържениците на Бока.
Такова съперничество, разбира се, не би било толкова голямо и интересно, ако нямаше провокация и разни трикове между привържениците на двата клуба. Запалянковците на Бока през 2001 година са печатали постери със снимка на Буенос Айрес и списък концерти, които по това време са проведени на стадион Ел Монументал на който играе Ривър, със забележката, че привържениците на "милионерите" само слушат музика, докато Бока се занимава с футбол и печели трофеи. А тогава стигна и отговорът на привържениците на Ривър във вида на идеята, която по някакъв начин са откраднали от легендарния британски бенд Пинк Флойд - надули са гигантски балон в облика на свиня и го облекли, разбира се, в екип на Бока Хуниорс.
Това са още и относително симпатични и доброкачествени примери. Но, съществуват и ситуации в които привържениците са минавали границите. Така наскоро комшийска свада в Буенос Айрес завърши така, че един човек запали къщата на друг.
Ел Монументал е легендарният стар стадион, на който са изиграни девет мача от Световното първенство през 1978 година, включително и финалът. А Бомбонера на Бока е различна, направена във форма на латинското D, със синьо-жълти трибуни, които буквално се движат докато привържениците скачат и пеят. А това там го правят всички от внука до бабата и дядото. Двата стадиона са били домакин в предходните десетилетия на почти всички аржентински и голям брой световни асове.
Но, не е всичко в парите. Докато Ривър е трошил пари, Бока е отговаряла с шампионски титли. Толкова, че в този момент разликата е само три в полза на Ривър - 36:33. Първият следващ противник, Расинг, има 17. Има, обаче, Бока и коз в историята с трофеите, защото чак шест пъти е била първенец на Южна Америка, а Ривър "само" три. Когато става въпрос за резултатите в междуособните дуели, Бока има предимство, като помогна и фактът, че Ривър през 2011 година изпадна във втора лига, но веднага се завърна в елита.
Всичко това повлия на съперничеството между двата клуба. А, да речем, английските журналисти, които са имали възможност да гледат и дуелите на шотландските люти противници Селтик и Рейнджърс, казват че дербито Олд Фирм в сравнение със Супер класико изглежда като "игра на ученици в основното в училищния двор".
Или както е казал Мартин Мазур от аржентинското списание Ел Графико:
"Преди 100 години е ставало дума за сблъсък между работническата класа и аристокрацията. А днес в основата на всичко е омразата. За атмосферата на мача свидетелства и фактът, че 2000 полицаи са ангажирани за Супер класико. А на терена сбивания, червени картони, главно по два на мач и споровете са фолклор, който следва този мач. Но, Супер класико, особено на Бомбонера представлява опит, който помниш цял живот. На трибуните всичко е позволено, от кокоши пера до летящи прасета."
Най-големите футболни съперници в света, Бока Хуниорс и Ривър Плейт ще изиграят първото и единствено шампионатно дерби тази година. Само няколко дни след 1/4-финалните дуели в Копа Либертадорес...
В Супер лигата са изиграни едва пет кръга и дербито няма чак толкова състезателно значение. Особено заради ситуацията в Копа Либертадорес, където двата отбора нападат континенталната корона. Но никога не е било, нито ще бъде някой от двата противника да се пести в Супер класикото. Дори и утре да е финалът на Копа Либертадорес.
В Аржентина това е мачът на година, а за привържениците на Бока и Ривър светиня. Бока откри по-добре сезона от големия съперник и има шанс на свой терен да му нанесе първи голям удар от началото на шампионата. След мъчно начало на сезона и три ремита по 0:0, Ривър най-накрая в миналия кръг се отпуши и напълни мрежата на Сан Мартин. Бока имаше по-тежка програма в началото на първенството, но влезе във форма и направи три поредни мача без допуснат гол, с две победи. Чака се да проработят нападателите Тевес, Сарате, Бенедето...
Треньорите Галярдо и Скелото са някогашни люти противници от дните на играчи. Беше само въпрос на време когато пътищата им ще се пресекат в Супер класикото и като треньори. Това се случи през 2016 и от тогава водят битки като треньори на аржентинските великани. Резултатът е абсолютен паритет - 2-2-2. Галярдо има две победи в приятелски мачове, които изиграха Бока и Ривър през миналата година и половина.
Откакто двамата са съперници на пейките на Бока и Ривър, интересно е, че нито един от осем Супер класико дуела не е завършил с победа на домакинския отбор. По два пъти са празнували гостите с две ремита 0:0. Все пак, смятайки и споменатите приятелски срещи, Ривър е в по-добро разположение, защото има четири победи в последните пет Супер класика.
С равенство в гостуването на Химнасия Ла Плата отпадна и последната дилема. Кръг преди края на сезона, Бока Хуниорс побягна на Годой Крус с четири точки и защити титлата първенец на Аржентина, за пръв път от 2006 година.
33-а титла за гиганта от Буенос Айрес, който сега е на само три трофея от най-омразния градски съперник Ривър Плейт. А за да бъде още по-хубаво за привържениците на Бока, Ривър има разочароващ сезон и е едва 12-ти в класирането.
Два пъти Бока, първо чрез Пабло Перес, после и чрез Рамон Абила стигаше до преднина, но всеки път домакинът връщаше, а накрая и доста притесни шампиона. Все пак, не успя да постигне третия гол и празненството можеше да започне.
Истинският триумф започна на 60 километра. На мача не беше позволено присъствие на гостуващи запалянковци, така че за тях бяха отворени портите на култовата Бомбонера. Можете да обичате или да не обичате този клуб, но всички ще се съгласим, че са редки стадиони - ако изобщо съществуват - на които може да се усети такава атмосфера.
.jpg)
_(1).jpg)
