"С оглед на това, че нямам личен блог, реших тук да споделя нещо с вас!
А именно, моят син (6,5 години) в последно време периодично играе футболна игра на телефона, в която напредва от лига в лига, гледа някакви клипчета, така заработва пари, па купува играчи, подсилва отбора, хубава спортна история. Знаем, че телефоните не са препоръчителни за деца, но понякога по малко, и още повече спортна игра, е окей. През цялото това време той прави Барселона, Реал, Ювентус, купува Меси, Роналдо, Пике, Погба, Суарес, Тер Щеген, Неймар, Кавани и останалите... Чак свалихме и истинската емблема и екипировка на Барселона за играчите.
Успоредно с това подкрепя Звезда, следим я в първенството, водих го на мачовете с БАТЕ, Кьолн и някои домашни срещи. Пусках му дузпите от Бари, казвам му: "Знаеш ли, синко, че Звезда е побеждавала Реал, Ливърпул, Байерн (Мюнхен)? Той казва: "Коя Звезда, това е било преди, Барселона е най-добрият отбор в света, ПСЖ, Ювентус, Звезда е много слаба, никога няма да бъде като преди. Звезда е слаба". "Няма скъпи играчи, бедна е", казвам "сине, не са винаги важни парите, а сърцето, душата, храбростта, вярата, знаеш?" "Знам, татко, така винаги си ми говорил", казва той, "но някак не вярвам в Звезда", отговори.
Разбрах го... Влязохме в Шампионската лига, аз казвам: "Виждаш ли, сине, пак сме с най-добрите." Казва той: "Добре, това е само сега, ще ни разбият и ПСЖ, Ливърпул и Наполи. Отиваме на Маракана с Наполи, той частично доволен, казва: "Хубав мач, но не вкарахме гол, виж, че не можем да победим." Тогава дойде загубата в Париж с 1:6, той гледа, не казва нищо, но виждам, че не вярва изобщо в Звезда, аз мълча, казвам, че не им е било ден, в себе си и сам знам какво мисли...
Загуба от Ливърпул с 0:4, виждам, че и на нищо не се е надявал, а ето, това е така нормално, добре че не бяха повече, все пак Салах и Вайналдум (неговите любими играчи) са класа за Звезда...
И тогава идва известният 6.11.2018. Отиваме на Маракана, а аз прегърнат с него пея: "И децата наши, на Маракана, да се радват на световна титла" и очите ми пълни със сълзи, надявам се...
Започва мача, а с чудесната хореография запяхме "Пълни трибуни...", 10 пъти подред, а и повече, струва ми се... Всичко като насън... А тогава, небето отново се отвори, загърмя Маракана, Павков вкара първия гол! Всички закрещяха, той скочи от щастие, гърмяхме минути без преставане! А тогава, за историята и Милан Павков от 25 метра, загърмя Маракана още по-силно, още по-високо, никой не вярва какво се случва!!! Противопоставяме се на атаките и наближава края, а синът заедно с цялата Маракана пее "Fuck you, Liverpool, fuck you Liverpool" (не знаеше какво означава, но знаеше, че е насочено против Ливърпул).
Забрави и Салах и Вайналдум и Мане и всички останали лилави!!! Накрая поздравихме героите с гръмогласни аплаузи и песента: "Хей, Павков, скочи, вкарай гол с глава."
Върнахме се вкъщи, уморени, защото отидохме пеша до Маракана, там бяхме час и половина преди началото на мача, па обратно вкъщи... Изкъпах го и го сложих да спи, започнахме полека да се успиваме, а той ме пита: "Тате, а мога ли в играта да бъда Звезда?" А на мен сърцето ми заби, очите ми блеснаха, пълни със сълзи, казвам: "Разбира се, сине, че можеш, сега вярваш ли, че нашата Звезда е най-добра", а той казва: "Вярвам, тате, сега знам."
Потънахме заедно в сън, пробудих се с усмивка и пълно сърце, че му пренесох привърженическата любов, страст и вяра в по-доброто утре, че преживя два гола на Маракана, които само който ги е преживял знае какво е това, че утре ще вярва в храбростта, пожертвуването, душата, всичко което няма връзка със силата, парите и по-силните от закона! Тук сме където сме, знаем, че може и по-добре, че е далеч от чудесното, но ИМА НЕЩО В НАС и с това съм много горд!!! МОЯ ЗВЕЗДО, БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар