След 20 години проведени по трибуните реших да вдигна ръце и да оставя всичко... Напълних пълнолетие по стадионите в Сърбия и Европа и сега се отказвам от всичко, оттеглям се, защото трибуната никога повече няма да е място за привърженици, а за гъзолизци, опитващи да са престъпници и хлапета манекени, които отиват на мачове да се снимат за инстаграм. Някога на мачовете отивахме в свой стил във всекидневно облекло и не знаехме, че съществува "привърженическа мода", знамената ги правехме от платна и бои, по това време само билетите и вестниците се печатаха, знамената носехме в раница на гърба и след мача ги носехме вкъщи, всяка група носеше своето знаме.
Бой ядяхме редовно, кога от полицията, кога от други групи и това беше чарът на всичко, понякога някой те бие, понякога ти него и бягахме, не ни беше срам и от това, защото никой не беше супермен да пребие някоя по-многобройна група. Сега на трибуните се цени някаква "лудост", изтъкват се онези, които понесат нож, палка или най-храбрите понесат и пистолет и загърмят, топки се получават като удариш някой с палката в главата и издевателстваш над него, особено ако вие сте много повече.
Преди "лидерите" бяха тарикати, които първи се залетяваха, които превземат автобуса от шофьора, които сипват на ченгетата захар в резервоара, които купуват и внасят литър виняк (коняк - б.р.) на трибуната, които събират пари да се направи графит, правеха димки и набавяха факлите, измисляха хореографиите... Сега всичко е различно, хлапета се пращат на първите редове, удрят се шамари след изгубени боеве, продава се дрога на трибуните, правят се рекети из града, охраняват се клубове, лихварства се...
На политиката никога не й е било мястото на трибуните, но винаги всички власти бяха обиждани, събори се Слоба, пееше се против демократите, сега хлапетата се бият като започне песен против властта, "главите" от трибуната са председатели на комитети на властващата партия, правят се фирми в рамките на привърженическата група, лидерите са мениджъри в държавни компании, ходи се на мачове с политици и членове на техните семейства...
Измет пое жезъла, а политиката постави същата тази измет начело. Малките групи се разпадат и се гасят с ясната цел да се намали патриотизма на трибуните, защото двете най-сръбски групи бойкотират мачовете на националния отбор, а точно те са получили задачата да угасят другите и това се знае.
Националният отбор го гледат Ниш, Крагуевац, Суботица, Нови Сад, Баня Лука, Херцег Нови, Подгорица, а главният град го няма никъде. Убийствата на привърженици останаха потулени, кой ще отговаря за смъртта на Демир Юкич, Душан Грияк, Александър Пантич, Милован Ивич?
Напуснах страната да работя на черно и по-добре тук да ме гледат като боклук отколкото да гледам как смрадливци унищожават младежта ни...
Който излезе последен да изгаси светлината...
Няма коментари:
Публикуване на коментар