Необичайна любовна афера. Прочетете защо и как Маркус Щапке от Германия е заобичал белградския клуб и колко пъти годишно идва в Белград само заради черно-белите. Заради Партизан е изминал 12 000 км! Учи сръбски и кирилица.
Лотар Матеус е име което привържениците на Партизан изговарят с особен тон. Израз на уважение, възхищение, благодарност. Легендарният немски футболист като треньор на Партизан, почти "новобранец" в този занаят, отведе черно-белите за пръв път в груповата фаза на Шампионската лига. Това беше през 2003 година.
Матеус остана в сърцата на привържениците на Партизан, а той и до ден днешен казва, че следи какво се случва в белградския клуб.
Години по-късно, един немец е чест гост на Белград и можете да го видите на трибуните на стадиона на Топчидерското бърдо.
Маркус Щапке от Цвикау, град в който е "сглобен" известният автомобил Трабант, идва на мачове на Партизан. В Белград. Има татуировка с мотиви на ФК Партизан, заради черно-белите веднъж е преминал чак 12 000 километра!
Как? Защо?
В интервю за блога црно-беланосталгиjа, този немец разказва какво е било началната капсула да започне да "копае" информации за Партизан, кой е първият мач, който е гледал в Белград и защо тоалетната под южната трибуна на стадиона на Топчидерското бърдо е едно най-смелите изживявания в живота.
"Всичко започна през 2001. Няколко хлапета гледахме мач на женски отбори на помощното игрище на терена на стадион Бруно Плахе, който е дом на единствения исторически значим клуб от Лайпциг, Локомотив. Качеството на мача не ни впечатли па говорехме за предстоящите мачове в европейските турнири. Една среща изпъкваше от останалите: Рапид Виена - Партизан Белград! Едно от момчетата беше достатъчно наивно да обяви, че неговият автомобил е на разположение за отиване на този мач. Имаше още едно свободно място в това червено Рено Клио и въпреки че не очаквах тази чест да бъде указана на мен, защото не бях особено близък с тези момчета по това време, те ме поканиха да се придружа към тях. Пристигнахме доста преди мача, паркирахме колата и се разхождахме по Хютелдорф, краят в който се намира стадионът на Рапид. Нямах много информация за противниците, освен че привържениците на Рапид минават за доста уважавани и на трибуните и извън тях. Изненадващо се появи конвой разнебитени автобуси, някои от тях едва бяха в състояние да се движат, но Гробарите успяха да стигнат до Виена. Имайте предвид, че тогава аз бях идиот на едва 21 години, който идва от западна държава. Изведнъж пред очите ми се появи човешки "парен валяк", който окупира цялото това място, не размисляйки и за секунда, че тук наблизо са привърженици на домакинския отбор, с лоша репутация. Тези дълбоки гласове, този необичаен език, този напълно различен стил на обличане, всичко остави силно впечатление върху мен. Мачът, сам по себе си, много лесен за Рапид, победа с 5:1, тренираше ги Лотар Матеус. Но Гробарите не обръщаха много внимание, пееха през цялото време докато местната публика ги засипваше с псувни. Същата нощ се връщаме за Саксония и на мен ми беше ясно: трябва да разбера кои са тези варвари! Интернет тогава още беше в начален стадий, но Партизан още тогава имаше свой сайт с реклама "Verano Motors" и останалите забавни графики. Само можех да предполагам какво пишеше там, преводачът на Гугъл не съществуваше. Но, маниак какъвто съм, започнах да копая по статистиките, видях лицата на Зечевич и Бьекович за пръв път, а на някакъв друг сайт видях видеозапис на южната трибуна от мача против Рапид в Белград, две седмици по-рано: югът вдигна паролата "Буш - Бин Ладен 0:1", само няколко дни след като самолетите се забиха в Световния търговски център! Как някой можеше да направи такова нещо дни след тази трагедия? Това беше максимална провокация, шокираща, но в същото време и впечатляваща за мене като младеж пред екрана. Исках да изследвам по-дълбоко, за да разбера фона и причините за това, и знаех - трябва да посетя Югославия възможно най-скоро!"
Щапке за пръв път е гледал на живо мач в Белград през октомври 2002 година, когато е изиграно 119-ото "вечно дерби". Завършило 2:2.
"Идването във вашата страна тогава не беше лесно като днес, дойдохме с моята кола, зелено Пежо 106 с голяма емблема на FSV Цвикау на задното стъкло, ние четирима вътре. Дойдохме от Хърватия, трябваше ни специална застраховка, защото зелената карта тогава не важеше в Югославия. Трябваше да изкараме и виза, която струваше 7-8 евро, па трябваше да обменим всички пари още на границата, защото банките бяха затворени през уикенда. Още помня миризмата на некачествен бензин от тези дни, когато се приближа към Белград. Замърсяването на въздуха беше голямо, а красотата на кулите Генекс и небостъргача в Нови Белград в началото впечатляваше млада особа като мен. През годините, впечатленията, които придобивах, заедно с другарите, които всички са повече или по-малко привързани към Партизан и сръбския начин на живот, само се умножаваха. Първо това бяха само дерби мачове, после искаш да видиш и останалите стадиони, а тогава защо не би дошъл и на някой европейски мач. Бяхме туристи, никого не познавахме в Белград, и дълго бяхме отделени от останалите хора", разказва немецът от Цвикау.
Години по-късно е направил приятели от Русия и Белград, които са били от "привърженическия свят" и които по-късно са му помогнали да преброди тежки моменти в живота и го измъкнали от пропастта, както казва.
Защо Партизан, а не Цървена звезда, е един от въпросите.
"Защо не се реших за Звезда, като има предимството да носи същите цветове като моя FSV Цвикау? Няколко са причините за това: от двата белградски клуба, Партизан беше този, който пръв влезе в моя живот, факт. Също така, не обичам да бъда от нещо което е очевиден избор, не обичам да стоя зад нещо което е основно течение. Когато започнах да идвам на мачове на Партизан, главно губеше в дербито въпреки че през тези години печелеше шампионската титла. Ремито беше максимум, дълго чаках първата победа. Но, с времето разбрах, че болката, страданието и трудностите са нещо от което Гробарите почти се наслаждават, па аз само продължих това. След това, много повече тогава ми харесваше честото отсъствие на организация в юга, за разлика от тренираността и реда на северната трибуна, само няколкостотин метра по улицата. С Гробарите никога не е скучно, хаосът е константа. Не бих казал, че са шокирани, за тях това е повече някаква мистерия, защото по дяволите, защо някой който идва от държава с много по-силно първенство би избрал точно Партизан и да го подкрепя? Разбира се, от време навреме, хората ме питат дали имам някакви семейни корени тук, но случаят не е такъв. И двете ми баби по произход са от Саксония, единият дядо е роден в днешна Полша, поред Балтика, а другият е бил с истинска пруска кръв, умря миналата есен, доживявайки библейската старост от 97 години, а като младеж е преживял Сталинград. Някои момчета ме смятат за шпионин, но това всъщност е една шега, която често повтарят, защото не могат да разберат, че Партизан е силна причина да посещавам Белград толкова често, хахаха."
На своето тяло, Щапке има татуировки посветени на Белград и Партизан.
"Да, това също изненадва хората, чак и някои мои приятели от отдавна. Почти половината живот размислях да се татуирам. Но, тъй като като дете в Източна Германия често бях по болниците, получих безброй много инжекции, които в един кратък период чак ме поставиха в количка, в средата на осемдесетте. Получих страх от инжекции, па и днес не обичам да я виждам. Но, някои други околности ме доведоха до точката да помисля, че е време да се изправя пред някои свои глупави страхове. За пръв път отидох в тату студио при близък приятел на моята сестра, който ми направи първото тату - култовата обложка на албума на Хенри Ролинс, "The End of Silence". Много хора с татуировки ще ти кажат силна история. Има истина в това като казват, че веднъж като започнеш с това, повече не можеш да се спреш. Нещата тръгнаха по своя път, па на моето дясно бедро се озоваха неща, които показват моята любов към Партизан, Белград, пътуванията, природата, музиката и изкуството въобще. Например, тук е една картина на Мати Кларвейн, която е на албума на Майлс Дейвис "Bitches Brew" от 1970, докато други татуировки представляват архитектурни гиганти на Белград, каквито са кулата Генекс и хотел "Москва". Аз направих композицията на всички татуировки, а тату майсторът хубаво ги изобрази със своята вещина."
Интересно е и обяснението му за екипите, които събира.
"Що се отнася до екипите, трябва понякога да се посмея на себе си, защото моят гардероб е пълен с такива неща. Продължих да събирам екипи и привърженически тениски през всички тези години. Това е като навик на някакво хлапе, но мисля, че това е типично за всеки запалянко. Последните години се увеличи избора на качествени неща, докато в началото на хилядолетието най-много се продаваше боклук откъм качество и дизайн, никак творческо. Трябва да призная, че още имам своята първа тениска от 2002, официално производство на бутика в севера на ЮНА, с посланието "Много сме силни". Тази тениска спечели всяка битка против пералнята и другите агресори, извънредно сръбско качество! Комшиите и техните привърженици години бяха километри напред когато става въпрос за продукти за привърженици, но Гробарите намалиха тази пропаст през последните години, особено откакто Гробарски Треш Романтизъм започна да излиза на пазара със свои тениски. Творчески дизайн, отлично качество, аз особено търся тази връзка с музиката и субкултурата в техния дизайн".
СТРАНЕН ОПИТ: ТОАЛЕТНАТА НА СТАДИОН ЮНА
"Ако говорим за странни места, нищо не може да засенчи славата на тоалетната под южната трибуна на ЮНА. Сигурен съм, че някои учени там биха открили бактерии за които в остатъка от света се вярва, че са унищожени векове назад, ахахаха. Сериозно, това е пъклено гадно място. Моят приятел Бенджамин, искрен Гробар в сърцето, който с мен е най-активен посетител на мачове на Партизан от Цвикау, винаги се шегува по града с по-възрастните Гробари за това как е опасно за живота да се влиза там, че там са оцелели динозаври, а аз съм сигурен, че никой от тези пръдльовци и фотьойладжии от УЕФА никога не е посещавал това място по време на редовните проверки."
Маркус Щапке допълва, че екипите на Партизан му помагат в пътуванията по далечни държави.
"Екипите са прилично удобни за търбух като мен, особено на слънце, но същевременно, екипът с лекота руши невидимите граници между хората, защото повечето от тях са любопитни защо някой не носи екип на Роналдо или Меси. Тогава това се завършва с хубав разговор между хора, които вероятно не биха се приближили един до друг, ако не е този екип, който им е привлякъл вниманието. С това, екипът на Партизан е един вид мултикултурен ледоразбивач."
През миналото лято с приятели е участвал в невероятна авантюра - купили са старо ауди и решили да тръгнат към Казахстан, но резултатът от квалификацията Иртиш - Тракаи ги принудил "малко" да променят плановете.
Първоначално изборът на автомобил сам по себе си е история за книга (искали са возило от завода Застава, но нямаше да преминат ЕС заради лошата изпускателна система, след това Голф двойка, но изборът не е бил добър), както и набавянето на международна книжка.
Старото ауди, на име Хорст, преминало за 26 дни 22 гранични пункта, отвело ги е на 17 мача, и добавило на себе си още 11 900 километра към дотогавашния километраж.
"Това беше последната голяма авантюра на този автомобил, набързо след завръщането в Саксония го продадохме на някакъв поляк за 200 евро. Откара го в Полша и моментално го усмъртил. Както някога пееше Джордж Харисън, всичко има своя край. Във всеки случай, това беше най-дългото, най-сложното и най-забавното пътуване на което някога съм бил. Запознах се с много фини и добри хора по време на пътуването, видях толкова нови места или видях нови аспекти в местата в които съм бил по-рано. Чудесно прекарване, чудесно пътуване!", каза Маркус Щапке в интервюто за црно-беланосталгиjа.
Маркус е прилично отворен тип, а се опитва да научи сръбски и кирилицата.
"Когато дойдох за пръв път в тогавашна Югославия, не можех да чета кирилица. Трябваше ми време да тренирам, а растящата важност на интернет и достъпността на съдържание всякак бяха от голяма помощ. Не обръщам внимание на неща като националността или вярата, опитвам се по същия начин да третирам всички хора чийто живот се пресича с моя. С времето, обръщам се зад себе си и разбирам, че съм имал 99% положителни изживявания с такава стратегия, за някого може би проста и наивна, но такава стратегия ми върши работа. Живеем във време в което факторите на разделение отново са много по-силно изразени отколкото факторите на единство, себе си смятам за привилегирован, че имам възможността да срещам хора от цял свят и да слушам тяхното лично мнение отколкото да слушам преработените и манипулативни медийни глупости. И да, огромното множество хора са добри хора."
