"Дълго разговаряхме в Метропол. Мисля че цели два дни. Направена бе и сметка, но без кръчмар. Дойде Ювентус за мене, лично господин Аниели от Торино. На масата предложение от 1 000 000 марки! Половината за мен за подпис, другата за Звезда - да довърши Маракана. Мъка е това когато нищо не е в твои ръце..."
Така своевременно за най-големия никога реализиран трансфер в югославския футбол говори Драгослав Шекуларац.
След бляскавите мачове на Мондиала в Чили, когато за изявите си против Уругвай заслужил оценка 11 (единствен случай в историята на футбола, при десетобална система - б.р.), а след завършека на турнира е поставен в идеалните 11 (Шройф, Ейзагире, Новак, Зито, Алварес, Шнелингер, Гаринча, Шекуларац, Зелер, Понеделник, Загало), Шеки е бил в най-голямата си сила. Бил е на 25 години, карал е "костенурка кабрио" пълно с девойки и минавал на червено поред милиционерите с отворени усти на кръстовището при Лондон; с най-голямата банкнота по онова време (5000 динара) насред Теразия си е бърсал обувките (казва, само да нервира Владица Попович, който имал змия в джоба); заплашвал да засенчи славата на най-големия комик в държавата - Миодраг Петрович Чкалия; и ясно и гласно поръчал на Касиус Клей: Този бърборко от Луисвил... Само ме копира. Появил съм се много преди него.
Шеки след Чили докоснал облаците и се надявал на невъзможното - въпреки законите на строгите владетели на комунистическия замък да заиграе в чужбина. Ето, само така, защото е Шеки. Защото светът знае за двама югославяни: Йосип Броз и Драгослав Шекуларац.
Джани Аниели е бил млад и занесен от футбола. Неговият баща няколко години по-рано в Торино е довел най-голямата звезда на островния футбол - Джон Чарлс. Гигантът от Суонси, който се прослави в Лийдс. Джани избира най-добрите континентални играчи. А всички са говорили през лятото на 62-а: най-добър е Драгослав Шекуларац, Шеки.
"Аниели заради мен дойде в Белград. Лично говорих с него. Посредник - Аца Обрадович, Доктор О, чрез него вървеше всичко. А всичко започна още преди Световното първенство в Чили. Ние, национален отбор на Югославия, играхме приятелски мач против Ювентус. Като подготовка за Мондиала... А при тях моят идол - Омар Сивори. Знаеш ли какъв мотив беше това за мене... Той спусне чорапите, аз веднага след него; той навие ръкавите, аз след него. Той косата наляво, аз наляво... Прегърнахме се след мача. Харесало му как съм играл и бях много горд. Харесало се е изглежда и на хората от Ювентус."
Ставало дума за големи пари, много големи за онова време...
"Играчите в онова време преминаваха за 45 000 - 50 000 долара. Или марки, не си спомням. Ако тук играех за 1000, там бих взимал 20 000 - 30 000. Плюс онези 500 000 на ръка за подписа. Знам, че Звезда беше предоволна. На мен Аца Обрадович ми каза, че те в клуба са съгласни, клубът е съгласен. Ма, Звезда е предоволна!"
Някъде е, все пак, запънало...
"Моят трансфер изведнъж стана държавен въпрос", пише в своята автобиография Шеки. "Отговор се чакаше "отгоре". Италианците чакаха, аз чакам... Не мога нищо да направя. По-късно ми казаха, че проблемът е станал, защото Фиат някоя година по-рано отказал някакъв вид сътрудничество с Югославия. Автомобилна индустрия... Това, уж, разлютило нашата власт. Изчакали възможност и отмъстили. На мой гръб."
Връщаме се на този ден, денят на преговорите...
"Всичко уговорихме до детайлите. Но него (Аниели) междувременно го потърси някой от нашите и той каза, че сега няма време. Нямаш време за работническата класа, да обиколиш фабриката?! Мисля, че този негов ход определи моето решение. Той нямаше време за Тито, това беше проблемът."
Крайното "стоп" е изрекъл Тито?
"Ранкович, казват. Но мисля, че само се скриха зад неговото име. Мене Лека ме обичаше. А Тито не разбираше от футбол. Някой от Партизан? Не смея да си слагам грях на душата. Знам само едно. Като ми казаха, че не мога да отида - пукнах! Повече това не беше същият Шекуларац. А да бях отишъл в Юве... щях да съм истински господин. Може би и със Златна топка. Спомням си, после, говореше се за милиони, а аз от майка ми исках за кино."
Доктор Аца Обрадович е бил този, който прекъснал напрежението:
- Такова е решението, не отиваш.
- Но чие е решението, докторе?
- Политика, Шеки. Решение от върха.
Няколко дни по-късно на адреса на клуба пристигна и добре познатата телеграма с доводите: "Драгослав Шекуларац трябва да остане и да забавлява работническата класа."
Подпис: Александър Лека Ранкович.
"Никога не повярвах в тази история. Бях уверен, че такова решение не може да се вземе без Тито. Всъщност, Броз даде "празна кошница" на Аниели, капиталистически милиардер. Голям играч беше и този Тито".
Няма коментари:
Публикуване на коментар