Кончината на Драгослав Шекуларац потресе световната спортна общественост, не само местната, като и чуждестранни клубове чиито екип е носил се простиха с магьосника с футболната топка.
Легендарният Шеки почина на 5 януари в сутрешните часове, а следата, която остави ще остане незаличима и, както казват редица футболни великани, известният ас ще живее вечно.
Футбол започва да играе в своята Цървена звезда през 1955 година, докато от 1966 провежда следващите 10 години в чужбина.
С големия Шекуларац в Туитър се прости и Америка Кали, колумбийски клуб за когото игра през 1974 година и който сега има над 700 000 последователи в тази социална мрежа.
"Жалим за смъртта на сръбския футболист Драгослав Шекуларац. Заради своите умения имаше прякора Белия Пеле", пише в Туитър клубът на Шеки в Южна Америка.
Екипът на Санта Фе, също от Колумбия, е носил по-рано, от 1969 до 1971 година, а този клуб се прости емоционално с бившия играч и посвети доста внимание на напускането на този свят на втората звезда на Звезда.
"В Белград почина Драгослав Шекуларац, един от най-добрите в историята на футбола", пише в Туитър профила си Санта Фе, със снимка на Шеки с изброени най-големите му успехи, клубовете за които е играл и цитати оставили дълбоко впечатление.
В коментарите също може да се види величаенето от привържениците, когато става дума за техниката и магията, които Шеки показва на футболния терен и завинаги ще бъдат помнени. Също така, появи се фотография на къщата в която е живял в Богота, в квартал Палермо, докато е защитавал цветовете на клубовете от колумбийската столица.
Редицата прощавания, както на чуждестранни клубове, така и на водещи световни медии, достатъчно говорят, че смъртта на Драгослав Шекуларац отекна във всеки дял на планетата, както и че Шеки е бил световна звезда. Ясно е, че неговото име винаги ще се изговаря с най-голямо уважение.
"Дълго разговаряхме в Метропол. Мисля че цели два дни. Направена бе и сметка, но без кръчмар. Дойде Ювентус за мене, лично господин Аниели от Торино. На масата предложение от 1 000 000 марки! Половината за мен за подпис, другата за Звезда - да довърши Маракана. Мъка е това когато нищо не е в твои ръце..."
Така своевременно за най-големия никога реализиран трансфер в югославския футбол говори Драгослав Шекуларац.
След бляскавите мачове на Мондиала в Чили, когато за изявите си против Уругвай заслужил оценка 11 (единствен случай в историята на футбола, при десетобална система - б.р.), а след завършека на турнира е поставен в идеалните 11 (Шройф, Ейзагире, Новак, Зито, Алварес, Шнелингер, Гаринча, Шекуларац, Зелер, Понеделник, Загало), Шеки е бил в най-голямата си сила. Бил е на 25 години, карал е "костенурка кабрио" пълно с девойки и минавал на червено поред милиционерите с отворени усти на кръстовището при Лондон; с най-голямата банкнота по онова време (5000 динара) насред Теразия си е бърсал обувките (казва, само да нервира Владица Попович, който имал змия в джоба); заплашвал да засенчи славата на най-големия комик в държавата - Миодраг Петрович Чкалия; и ясно и гласно поръчал на Касиус Клей: Този бърборко от Луисвил... Само ме копира. Появил съм се много преди него.
Шеки след Чили докоснал облаците и се надявал на невъзможното - въпреки законите на строгите владетели на комунистическия замък да заиграе в чужбина. Ето, само така, защото е Шеки. Защото светът знае за двама югославяни: Йосип Броз и Драгослав Шекуларац.
Джани Аниели е бил млад и занесен от футбола. Неговият баща няколко години по-рано в Торино е довел най-голямата звезда на островния футбол - Джон Чарлс. Гигантът от Суонси, който се прослави в Лийдс. Джани избира най-добрите континентални играчи. А всички са говорили през лятото на 62-а: най-добър е Драгослав Шекуларац, Шеки.
"Аниели заради мен дойде в Белград. Лично говорих с него. Посредник - Аца Обрадович, Доктор О, чрез него вървеше всичко. А всичко започна още преди Световното първенство в Чили. Ние, национален отбор на Югославия, играхме приятелски мач против Ювентус. Като подготовка за Мондиала... А при тях моят идол - Омар Сивори. Знаеш ли какъв мотив беше това за мене... Той спусне чорапите, аз веднага след него; той навие ръкавите, аз след него. Той косата наляво, аз наляво... Прегърнахме се след мача. Харесало му как съм играл и бях много горд. Харесало се е изглежда и на хората от Ювентус."
Ставало дума за големи пари, много големи за онова време...
"Играчите в онова време преминаваха за 45 000 - 50 000 долара. Или марки, не си спомням. Ако тук играех за 1000, там бих взимал 20 000 - 30 000. Плюс онези 500 000 на ръка за подписа. Знам, че Звезда беше предоволна. На мен Аца Обрадович ми каза, че те в клуба са съгласни, клубът е съгласен. Ма, Звезда е предоволна!"
Някъде е, все пак, запънало...
"Моят трансфер изведнъж стана държавен въпрос", пише в своята автобиография Шеки. "Отговор се чакаше "отгоре". Италианците чакаха, аз чакам... Не мога нищо да направя. По-късно ми казаха, че проблемът е станал, защото Фиат някоя година по-рано отказал някакъв вид сътрудничество с Югославия. Автомобилна индустрия... Това, уж, разлютило нашата власт. Изчакали възможност и отмъстили. На мой гръб."
Връщаме се на този ден, денят на преговорите...
"Всичко уговорихме до детайлите. Но него (Аниели) междувременно го потърси някой от нашите и той каза, че сега няма време. Нямаш време за работническата класа, да обиколиш фабриката?! Мисля, че този негов ход определи моето решение. Той нямаше време за Тито, това беше проблемът."
Крайното "стоп" е изрекъл Тито?
"Ранкович, казват. Но мисля, че само се скриха зад неговото име. Мене Лека ме обичаше. А Тито не разбираше от футбол. Някой от Партизан? Не смея да си слагам грях на душата. Знам само едно. Като ми казаха, че не мога да отида - пукнах! Повече това не беше същият Шекуларац. А да бях отишъл в Юве... щях да съм истински господин. Може би и със Златна топка. Спомням си, после, говореше се за милиони, а аз от майка ми исках за кино."
Доктор Аца Обрадович е бил този, който прекъснал напрежението:
- Такова е решението, не отиваш. - Но чие е решението, докторе? - Политика, Шеки. Решение от върха.
Няколко дни по-късно на адреса на клуба пристигна и добре познатата телеграма с доводите: "Драгослав Шекуларац трябва да остане и да забавлява работническата класа."
Подпис: Александър Лека Ранкович. "Никога не повярвах в тази история. Бях уверен, че такова решение не може да се вземе без Тито. Всъщност, Броз даде "празна кошница" на Аниели, капиталистически милиардер. Голям играч беше и този Тито".
Кончината на великана Драгослав Шекуларац потресе не само сръбската, а и световната общественост.
Легендарният футболист, втора звезда на Звезда, почина на 5 януари на 81 години, а следата, която остави в най-важното второстепенно нещо на света никога няма да избледнее.
Смъртта на Шеки потресе редица футболни великани, а всички световни медии съобщиха, че ни напусна един от най-добрите футболисти в историята.
"Драгослав Шекуларац, Кралят на дрибъла на Звезда" е заглавието с което "Ню Йорк Таймс" и АП известиха за кончината на Шекуларац.
"Драгослав Шекуларац, легенда на Цървена звезда", написа френският "Л`Екип" в новината за смъртта на втората звезда на Звезда.
С легендарния Шеки се простиха и "Вашингтон Поуст", британският "Дейли Мейл", както и редица влиятелни медии в Европа и света.
Защото Шекуларац беше това, ас в световни размери, някой който живееше с футбола в пълен смисъл.
Драгослав Шекуларац, национал когато Югославия е олимпийски шампион, четвърта в света и втора в Европа, със своята Цървена звезда, чийто екип е обличал 470 пъти, спечели седем шампионски титли и пет купи.
Легендарният нападател на Цървена звезда Душан Савич заяви, че заради Драгослав Шекуларац е заобичал футбола и размерите на неговата величина могат да разберат само онези, които са имали възможност да играят с него или да го гледат на терена.
Футболният виртуоз Шекуларац, един от най-добрите футболисти по тези пространства някога, почина днес на 81 години.
- Моят първи футболен спомен започва с поколението на Шеки от Чили. Шеки за нас беше световно чудо и като хлапе му се дивях, заобичахме футбола, първо заради Шеки, Бора Костич, Войкан Мелич и това поколение, по-късно заради Джаич - заяви Савич.
Той допълни, че му е жал, че не е имал възможност да работи с Шекуларац, но е имал тази привилегия да го гледа и да се наслаждава на неговите майстории.
- Само онези, които са имали възможност да играят и да гледат Шеки могат да разберат неговата величина. Дивяхме се на неговите майстории, виртуозност, всички искаха да са с неговото въображение. Беше ненадминат майстор на терена - изтъкна Савич.
Тъжна вест за целокупния сръбски футбол и региона.
Още в началото на 2019 ни застигна тъжна новина: почина Драгослав Шекуларац.
Разбира се, Шеки, както мнозина го наричаха на галено, ще остане запомнен като голям футболист, преди всичко на Цървена звезда и националния отбор на тогавашна Югославия, но клубните цветове при такива футболисти никога няма да бъдат важни.
Затова с Шекуларац се прости и футболен клуб Партизан.
"В деня на първото вечно дерби, изиграно на 5 януари 1947 година между Партизан и Цървена звезда, днес в Белград почина легендарният футболист на Цървена звезда Драгослав Шекуларац. Партизан изразява искрени съболезнования на семейството на починалия, както и на Цървена звезда", обявиха черно-белите.
Имали сме много пъти досега възможността да чуем, че си голям не само когато те обичат своите, а и когато те уважава противникът. Това трябва да се заслужи.
Шекуларац заслужи уважението на всички. Разбира се, че и Партизан му го отдаде. Тези, които са имали възможност да го гледат казват, че по-добър не е имало.
ФК Цървена звезда с голямо съжаление оповестява обществеността, че на 81 години ни напусна легендарният Драгослав Шекуларац.
Втората звезда на Звезда, нашият Шеки, легенда, майстор в бутонките, виртуоз... Човек който беше символ на едно време, футболист чието име и фамилия винаги се изговаря с уважение и удивление.
Драгослав Шекуларац е роден на 8 ноември 1937 година в Щип и със своите игри и голове в екипа на Звезда заслужи да попадне в избора най-добри играчи на нашия клуб за всички времена. Почина на 5 януари тази година.
Един от най-добрите дрибльори по тези пространства за първия отбор на Цървена звезда дебютира през 1955 година. За 11 години в клуба е изиграл 470 мача и е постигнал 119 гола, спечелил е седем титли държавен шампион и пет купи. Като треньор е спечелил дубъл, а отборът от Маракана, който остави на своя наследник в първия сезон след неговото напускане стана шампион на Европа и света.
"Кралят на дрибъла", втората звезда на Звезда веднага след Райко Митич, национал когато Югославия е била олимпийски шампион, четвърта в света и втора в Европа. За държавния отбор е изиграл 41 мача и е вкарал шест гола.
Шеки има, което много обичаше да апострофира, положителен баланс в дербитата с Партизан, в мачовете, които считаше за най-важни в кариерата. Често изтъкваше колко значими са били за него в началото на кариерата му съветите на легендарния Райко Митич, какво е усещането да вкараш победен гол във вечното дерби на ненавършени 18 години, как се е справял със славата...
През Цървена звезда са преминали повече от хиляда върховни спортисти и всеки от тях е дал пример на терена и извън него е допринесъл с гордост милионната армия привърженици да изговаря името на всеки от тях. Все пак, съществуват хора на които успехът им е предопределен, особи на които в звездите е написано да бъдат успешни и популярни. За това е необходимо да притежавате голям чар, да бъдете джентълмен и господин, да ви обожават в обществото и задължително нещо което ви отделя от всички останали, да бъдете единствени. Всичко това красеше нашия Шеки.
Винаги се бореше за истината и правдата, за последиците не размисляше, беше много темпераментен, реагираше със сърце, а не с разум.
Пое първия отбор на Цървена звезда като треньор във втората половина на сезон 1988/89. Още в следващия (1989/90) спечели дубъл с големите девет точки преднина спрямо втория Динамо от Загреб (тогава за победа се получаваха по две точки). Все пак, Шеки за футбола означава повече от бройки и статистически данни, живееше за футбола по свойствен за себе си начин.
Няма съмнение, че Драгослав Шекуларац завинаги ще бъде запомнен като един от най-големите в историята на футбола, а всички онези, които са имали честта да го опознаят и поне веднъж да разговарят с него завинаги ще го пазят в най-хубавите спомени.
ФК Цървена звезда на семейството и приятелите на нашия Шеки изразява послание на най-искрени съболезнования.
Драгослав Шекуларац, легендарният футболист на Цървена звезда, разказа интересен анекдот от своя живот.
Популярният Шеки гостуваше в предаването "Вечер с Иван Иванович" и разкри, че е мразел училището и заради това имал сериозни проблеми с баща си.
"Мразех школото. Играех футбол по училищата в Белград. Татко ме биеше и ми забраняваше да играя футбол, а като станах играч му казах:
"Искаш да гледаш Шекуларац? Сега иди си купи билет".
И цял живот си купуваше билет да ме гледа. Днес ми е криво, че съм бил толкова груб... Беше му хоби да ме плюе и псува от трибуните, така за малко веднъж да бъде набит. Трябвало да се легитимира, за да докаже, че е бащата на Шекуларац", разказа легендарният футболист на "червено-белите".
На днешния ден преди точно 60 години, в Европа и света, въпреки че техническите и комуникационни технологии бяха едва в начален стадий, с бързината на светлината отекна страховита вест. "Самолетът в който са били играчите и треньорският щаб на Манчестър Юнайтед не е полетял от Мюнхен" гласило щурото съобщение на немският контрол на полетите, което първоначално не всички разбрали. Това "не е полетял" за нещастие означавало, че самолетът на компанията БЕА "Елизабетан" не се е отделил от пистата, а е експлодирал и в своя труп угасил завинаги 23 живота, от които седмина били от "Бебетата на Бъзби" едва пълнолетни момчета, чието светло бъдеще е прекъснато от трагедия.
Капитанът Роджър Бърн, Томи Тейлър, Джеф Бент, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег и Били Уелън завинаги отидоха в легендата. След две седмици, от получените травми, починал и младият Дънкан Едуардс, един от най-надарените играчи в историята на Гордия Албион.
Плакала е и Сърбия, плакал е Белград, плакала е Цървена звезда, плакали са хората в ресторант "Мадера" в който двата отбора вечерта преди мача от 1/4-финалите на Купата на европейските шампиони били заедно... Плакали са и небето и земята.
Разплакани очи, събрани ръце и поглед в небето били най-честата гледка на улиците на всички футболни градове в света. Беара, Митич, Станкович, Зекович, Попович, Шекуларац, Костич, Тасич... Всички те заедно в тишина се сещали за скандиранията на стадион ЮНА, които предизвиквали техните дуели с Чарлтън, Вайлет, Едуардс и останалите футболни великани от Манчестър.
Отличен мач, много завързани приятелства, пълен стадион, обещание, че два големи съперника ще се срещнат отново на терена, като сапунен мехур издуха зла съдба, и вместо в небето, самолетът пълен с големи хора и играчи се насочил към обект на края на пистата. Големият гигант продължи да живее и да се издига, спечели редица титли, създаде някои от най-добрите играчи изобщо, но споменът за 6 февруари 1958 година и мюнхенската трагедия никога не е и не трябва да избледнее.
Също така един интересен детайл казва, че помощникът на Мат Бъзби по телефона се обадил на тогавашния секретар на английската Лига от Мюнхен и го помолил да отложи предвидения мач от първенството. Междувременно, този заради бунт, защото и поред препоръките островните клубове да не играят в европейските клубни турнири, а Манчестър оглушал за тях, отказал предложението. Спортният инат и глад за футбол не могли да смирят "червените дяволи", които искали да пристигнат в определеното време за мача... За съжаление, за седмина от тях, мачът срещу най-трофейния сръбски (тогава югославски - б.р.) клуб е бил последният в живота.
Участник в мача, който за съжаление по този начин завинаги свързал Манчестър Юнайтед и Цървена звезда и който станал историческо наследство за двата клуба, бил и Драгослав Шекуларац. Втората звезда на Звезда по този повод е дал интервю за "Вечерни новости", което представяме в цялост.
Известните "Бебета на Бъзби", които два дни по-рано благодарение на реми на стадион ЮНА са елиминирали белградските червено-бели, и днес помни Драгослав Шекуларац.
Неповторимият дрибльор е бил участник в мача, на 4 февруари 1958 година, в който Звезда изпуснала няколко възможности да победи и да си осигури трети мач... (Тогава регламентът не предвижда голове на чужд терен и при разменени победи се играе решаващ трети мач - б.р.) - Всичко във връзка с тези дни е незаличимо вписано в моята памет. Това бяха върховни футболисти и чудесни момчета и приятели - казва Шекуларац.
Шеки сякаш сам на себе си приписва дял от вината за трагичната съдба на известното поколение на "червените дяволи"... - Мачът беше невероятен, Манчестър водеше с 3:0, а тогава успяхме да изравним и имахме възможности за пълен обрат. Най-добрата възможност беше моя, стопроцентова! Но, изпуснах и те се класираха за полуфиналите. Тъй като Юнайтед предходно ни беше победил на "Олд Трафорд" с 2:1, да бях вкарал за 4:3 щеше да се играе бараж, най-вероятно три дни по-късно в Италия. В този случай те нямаше да се връщат вкъщи от Белград... Кой знае колко пъти съм си казвал: "Е, Шеки, как не беше по-добър голмайстор, всички тези момчета щяха да останат живи, ако беше разтресъл мрежата", с тъга в гласа говори Шекуларац.
Играчите на Цървена звезда и Манчестър Юнайтед не са били само големи противници на терена. - Ние с тях създадохме невероятно приятелство! Всички бяха приятни и възпитани, истински английски джентълмени. След мача с Боби Чарлтън и нещастния Томи Тейлър, който загина в този фатален самолет, излязохме в "Метропол" и прекарахме незабравима вечер. Заради това поколение цял живот безкрайно уважавам Манчестър Юнайтед и до ден-днешен вкъщи нямам своя фотография, но пазя снимка в рамка на отбора, който изчезна на този 6 февруари в Мюнхен. Тъга... Ето това е животът.
Текстът е от официалната страница на Цървена звезда
На днешния ден през 1937 година е роден Драгослав Шекуларац, втората звезда на Звезда.
Драгослав Шекуларац е роден в Щип. Със своите голове и игри в екипа на Звезда, заслужил да се намери в най-краткия избор за най-добри играчи в историята на Цървена звезда за всички времена.
"Краля на дрибъла", втората звезда на Звезда след Райко Мrтич, национал, когато Югославия е олимпийски шампион, четвърта в света и втора в Европа. Със Звезда, чийто екип е обличал 470 пъти, е спечелил седем титли държавен първенец и пет купи.
Шеки има, което специално е апострофирал, положителен баланс в дербитата с Партизан, мачовете, които смята за най-важни в кариерата. За държавния отбор е изиграл 41 мача и е вкарал шест гола.
През Цървена звезда са минали повече от хиляда върхови спортисти, и всеки от тях със своя пример на терена и извън него е допринесъл с гордост, милионна армия привърженици да изговаря името на всеки от тях. Все пак, има хора, на които успехът е предопределен, особи на които в звездите им е записано да бъдат успешни и популярни, без оглед с каква работа се занимават. За това е необходимо да притежавате голям чар, да бъдете джентълмен и господин, да ви обожават в обществото, да сте обкръжен от красиви жени и задължително нещо което ви отделя от всички останали, да бъдете единствени.
За темперамента на Шеки се знае много, винаги се е борил за истината и правдата, за последиците не е размислял, реагирал е със сърце, а не с разум.
Поел е първият отбор на Цървена звезда като треньор във втората половина на сезон 1988/89. През следващия сезон (1989/90), спечелил дубъл с големите девет точки преднина спрямо втория Динамо от Загреб (тогава за победа се дават по две точки). Заради физически сблъсък със служебно лице, на терена, след мача в Кьолн за Купата на УЕФА, е наказан със забрана да води отбора в седем мача от европейските турнири. Управата на клуба заради невъзможността Шекуларац да води отбора в Купата на европейските шампиони през 1990/91 г решила да назначи Люпко Петрович, а останалото е история.
Легендата на Цървена звезда Драгослав Шекуларац, както би казал Владан Милойевич, сега може да отдъхне! Загубата, която вероятно го мъчи цял живот и заради която бе уволнен през 1989 година, е отмъстена. За този двубой между "червено-белите" и Кьолн са разказани почти всички истории. Шеки не се връща към онова което е било, а величае триумфа на своята Звезда...
"Всички звездаши се радват на тази победа. Благодаря на Мило, знам го още като тренираше като юноша".
Втората звезда на Звезда на въпроса дали сега загубата от 89-а може да бъде покрита с прах казва:
"Нека бъде така. Много ми е драго, че ги бихме, а щеше да ми е още по-драго да бях в Кьолн. Не можех, нямам вече сили за пътувания. Но гледах мача. Звезда показа, че е отбор за големи резултати. Второто полувреме, все пак, трябва да бъде сигнал да се поработи на някои неща. Добро е, че се случи нещо такова, за да моят приятел Милойе да знае какво трябва да подобри."
Шеки може да няма сили за пътувания, както казва, но от букмейкърските къщи никога няма да се откаже...
"И този път играх контра, на Кьолн. Ако победи Звезда, силно се радвам, ако не, нещо дребно печеля. Така правех още като бях треньор. Е можете тогава да помислите колко пари съм губил докато съм водил такъв отбор с Пикси, Дейо, Панчев"...
- Колко може Звезда в Европа?
- И това е огромен успех! Но с още едно, две подсилвания, отборът може да бъде с 20% по-добър. Сетете се само като доведохме Белодедич. Седем месеца не загубихме мач... Това говоря като треньор, с оглед на това, че в 80-те си години най-накрая съзрях - не го напуска ведрият дух Шеки.
В Кьолн както казва не е могъл, но дали на 19 октомври ще бъде на Маракана?
"Да знаеш, това искам силно! Още веднъж да съм на стадиона и то на такъв мач. Арсенал винаги е Арсенал, атракция. Няма да е лесно, но ние винаги сме играли добре срещу англичани. Само като се сетя какво съм правил от тях..."
Физическата прилика между Драгослав Шекуларац и най-добрия футболист на Реал (Мадрид) доведе до там, че в Сърбия се появи шегата, че техният ас е бил във връзка с бабата на Кристиано Роналдо.
Кристиано Роналдо - внук на Драгослав Шекуларац. Звучи невероятно, а преди всичко и смешно. Тази история е абсолютен хит в интернет след сравнение на снимка на легендата на Цървена звезда от дните му като играч и аса на Реал (Мадрид) от настоящето. И наистина - приличат си.
Това шеговито твърдение се върти в социалните мрежи, а един потребител на Туитър предизвика вълна от смях с констатацията, че Шекуларац е бил в любовна връзка с бабата на Роналдо, така че Кристиано е негов внук.
Иначе, майката на Роналдо Мария Долорес дос Сантош Авейро и баща му Жозе Денис Авейро са родени през 1954 година, когато славният сръбски футболист е бил на 17 години. На тази възраст по онова време трудно е можел да бъде във връзка, макар и мимолетна с една от двете баби на Кристиано, но имайки предвид какъв магнит е бил Шекуларац за жените, нищо не е изключено. Освен всичко, Шеки е идейният баща на дефиницията, че "звезда се става на терена, а супер звезда извън него."
Легендарният футболист на Цървена звезда и националния отбор на Югославия не беше в състояние да коментира тази шега на негова сметка, защото през вчерашния ден не се чувстваше добре. Той отговори на позвъняването на "Курир", но говори доста трудно и само кратко процеди:
- Млади човече, не съм за новини. На лекарства съм, стар съм, но благодаря за обаждането.
.jpg)
Физическата прилика между Драгослав Шекуларац и най-добрия футболист на Реал (Мадрид) доведе до там, че в Сърбия се появи шегата, че техният ас е бил във връзка с бабата на Кристиано Роналдо.