Италия е държавата с най-много случаи на корона вирус в Европа и местното първенство първо беше спряно. След това се прекъснаха и повечето европейски шампионати и не се знае как ще завърши сезонът.
Във вторник на голяма среща УЕФА ще реши дали да се играе Европейското първенство планирано за лятото. Ако Евро 2020 се отложи, съществува възможност първенствата да завършат нормално. Обаче, ако се реши Европейското да се играе, тогава националните шампионати ще трябва да играят плейофи, сами да обявят шампионите или да анулират целия сезон.
От такава развръзка са разтревожени в Лацио, римският клуб, който неочаквано този сезон се бори с Ювентус за титлата. Президентът на Лацио Клаудио Лотито на конференция с останалите президенти на клубове заяви, че играчите трябва да се върнат към тренировки следващата седмица.
Неговото изявление предизвика недоумение в Ювентус.
"Не мога да повярвам, че трофеи и позицията в класирането са ти по-важни от здравето на играчите", казал президентът на Ювентус Андреа Аниели на първия човек в Лацио и получил отговор: "Казваш ми го като италианец или като член на кралското семейство Аниели?"
Скандалът в конферентния разговор е прекъснат, след като Аниели още веднъж критикувал президента на втория в класирането: "Не, това ти го казвам като първи в класирането."
В Италия с вируса са заразени над 10 футболиста. Общо в тази страна болните са над 20 хиляди и има почти 1500 смъртни случая.
"Дълго разговаряхме в Метропол. Мисля че цели два дни. Направена бе и сметка, но без кръчмар. Дойде Ювентус за мене, лично господин Аниели от Торино. На масата предложение от 1 000 000 марки! Половината за мен за подпис, другата за Звезда - да довърши Маракана. Мъка е това когато нищо не е в твои ръце..."
Така своевременно за най-големия никога реализиран трансфер в югославския футбол говори Драгослав Шекуларац.
След бляскавите мачове на Мондиала в Чили, когато за изявите си против Уругвай заслужил оценка 11 (единствен случай в историята на футбола, при десетобална система - б.р.), а след завършека на турнира е поставен в идеалните 11 (Шройф, Ейзагире, Новак, Зито, Алварес, Шнелингер, Гаринча, Шекуларац, Зелер, Понеделник, Загало), Шеки е бил в най-голямата си сила. Бил е на 25 години, карал е "костенурка кабрио" пълно с девойки и минавал на червено поред милиционерите с отворени усти на кръстовището при Лондон; с най-голямата банкнота по онова време (5000 динара) насред Теразия си е бърсал обувките (казва, само да нервира Владица Попович, който имал змия в джоба); заплашвал да засенчи славата на най-големия комик в държавата - Миодраг Петрович Чкалия; и ясно и гласно поръчал на Касиус Клей: Този бърборко от Луисвил... Само ме копира. Появил съм се много преди него.
Шеки след Чили докоснал облаците и се надявал на невъзможното - въпреки законите на строгите владетели на комунистическия замък да заиграе в чужбина. Ето, само така, защото е Шеки. Защото светът знае за двама югославяни: Йосип Броз и Драгослав Шекуларац.
Джани Аниели е бил млад и занесен от футбола. Неговият баща няколко години по-рано в Торино е довел най-голямата звезда на островния футбол - Джон Чарлс. Гигантът от Суонси, който се прослави в Лийдс. Джани избира най-добрите континентални играчи. А всички са говорили през лятото на 62-а: най-добър е Драгослав Шекуларац, Шеки.
"Аниели заради мен дойде в Белград. Лично говорих с него. Посредник - Аца Обрадович, Доктор О, чрез него вървеше всичко. А всичко започна още преди Световното първенство в Чили. Ние, национален отбор на Югославия, играхме приятелски мач против Ювентус. Като подготовка за Мондиала... А при тях моят идол - Омар Сивори. Знаеш ли какъв мотив беше това за мене... Той спусне чорапите, аз веднага след него; той навие ръкавите, аз след него. Той косата наляво, аз наляво... Прегърнахме се след мача. Харесало му как съм играл и бях много горд. Харесало се е изглежда и на хората от Ювентус."
Ставало дума за големи пари, много големи за онова време...
"Играчите в онова време преминаваха за 45 000 - 50 000 долара. Или марки, не си спомням. Ако тук играех за 1000, там бих взимал 20 000 - 30 000. Плюс онези 500 000 на ръка за подписа. Знам, че Звезда беше предоволна. На мен Аца Обрадович ми каза, че те в клуба са съгласни, клубът е съгласен. Ма, Звезда е предоволна!"
Някъде е, все пак, запънало...
"Моят трансфер изведнъж стана държавен въпрос", пише в своята автобиография Шеки. "Отговор се чакаше "отгоре". Италианците чакаха, аз чакам... Не мога нищо да направя. По-късно ми казаха, че проблемът е станал, защото Фиат някоя година по-рано отказал някакъв вид сътрудничество с Югославия. Автомобилна индустрия... Това, уж, разлютило нашата власт. Изчакали възможност и отмъстили. На мой гръб."
Връщаме се на този ден, денят на преговорите...
"Всичко уговорихме до детайлите. Но него (Аниели) междувременно го потърси някой от нашите и той каза, че сега няма време. Нямаш време за работническата класа, да обиколиш фабриката?! Мисля, че този негов ход определи моето решение. Той нямаше време за Тито, това беше проблемът."
Крайното "стоп" е изрекъл Тито?
"Ранкович, казват. Но мисля, че само се скриха зад неговото име. Мене Лека ме обичаше. А Тито не разбираше от футбол. Някой от Партизан? Не смея да си слагам грях на душата. Знам само едно. Като ми казаха, че не мога да отида - пукнах! Повече това не беше същият Шекуларац. А да бях отишъл в Юве... щях да съм истински господин. Може би и със Златна топка. Спомням си, после, говореше се за милиони, а аз от майка ми исках за кино."
Доктор Аца Обрадович е бил този, който прекъснал напрежението:
- Такова е решението, не отиваш. - Но чие е решението, докторе? - Политика, Шеки. Решение от върха.
Няколко дни по-късно на адреса на клуба пристигна и добре познатата телеграма с доводите: "Драгослав Шекуларац трябва да остане и да забавлява работническата класа."
Подпис: Александър Лека Ранкович. "Никога не повярвах в тази история. Бях уверен, че такова решение не може да се вземе без Тито. Всъщност, Броз даде "празна кошница" на Аниели, капиталистически милиардер. Голям играч беше и този Тито".
Супер лигата, надпревара, която най-големите футболни клубове в Европа имат в плановете, няма да бъде основана, смята първият човек в УЕФА Александър Чеферин.
Чеферин охарактеризира "затворената" лига с 16-те най-силни отбора като "фикция и мечта" на някои хора, след тяхната среща на която беше представена идеята.
"Супер лигата няма да се случи. Това е само мечта... Имаме някои идеи, а всичко което мога да кажа е, че не е Супер лига. Всички ще имат възможност да се състезават в елита", заяви Чеферин за Би Би Си.
Словенецът допълни, че целта е да се намали пропастта между богатите и останалите клубове.
"Случва се богатите да стават все по-богати, а ние искаме да се занимаем с този проблем. Искаме да забавим разликата между клубовете, защото ще бъде много трудно да се спре напълно", каза Чеферин и допълни, че е необходимо единствено чрез спортни резултати да се осигурява участие в най-големите надпревари.
Президентът на Европейското сдружение на клубовете (ЕКА) и първи човек в Ювентус Андреа Аниели отрече да е имало среща, въпреки че Football Leaks изнесе документи за плановете.
"Никога не сме се срещали, нито разговаряли, а не сме и създавали никакъв документ. Изцяло се занимавахме с УЕФА и как още да напредва", заключи Аниели.
Ювентус в един от най-лудите мачове в новата история на Шампионската лига отпадна от Реал, въпреки че беше на крачка от продължения и възможна невиждана сензация.
Италианците в първия мач от 1/4-финалите в Торино изгубиха от Реал с 0:3, а на "Сантяго Бернабеу" водеха с 3:0 до последните секунди на добавеното от съдията време. Решението за което ще се говори още години, английският съдия Майкъл Оливър в 93-ата минута отсъди дузпа, която Кристиано Роналдо четири минути по-късно вкара за 1:3 и класиране на Реал.
Benatia has his hands on Vasquez's back, then kicks him in the side while trying to get to the ball. It's as clear a penalty as ever. Spot on Michael Oliver pic.twitter.com/vjJGehyLTD
Легендарният Джанлуиджи Буфон напълно си изпусна нервите. Гони Оливър по тревата, бутна го и му наговори всичко, и така, заслужено, получи червен картон. Джиджи не спря тук и след мача нарече съдията животно, а Джорджо Киелини жестикулира към играчите на Реал сякаш искаше да ги пита колко са платили на съдията. Президентът на Ювентус Андреа Аниели след мача говори за антииталианска завера в УЕФА, а тогава предложи обучение на Оливър, за да не му се случват отново подобни неща.
Ювентус игра фантастично. Повечето неутрални зрители искаха да продължи и този нещастен Буфон най-накрая да спечели Шампионската лига, която му липсва. Затова на всички беше тежко да гледат как изпадат по най-спорния възможен начин. Колкото повече гледаме повторения, сме все по-сигурни, че противоречия няма и Бенатия все пак събори Лукас Васкес. Да беше отсъдил дузпа в 60-ата минута, никой не би казал и дума на Майкъл Оливър. Като се вземе такова решение в такъв момент в мача, ясно е че ще бъде под голяма лупа, но ако е нарушение е нарушение в първата, 60-ата и 94-ата минута.
Но едно нещо е сигурно. Ювентус е последният клуб, който има правото да ридае, мрънка и жали, че е жертва на погрешни или тенденциозни съдийски решения. Защото онова което се отсъжда в полза на Ювентус в италианското първенство вече почти двадесет години не му дава право да се жали и секунда. За списък с всички съдийски решения, които през годините са отишли в полза на "Старата дама" ни трябват сто такива текста, а колко Ювентус е бил оплетен в "наместването" със съдиите достатъчно говори, че заради аферата Калчополи през 2006 година беше изхвърлен във втората лига.
Това е било само кулминацията на онова което се е случвало с години в Серия А. Един от мачовете за който се говори и 20 години по-късно се е играл през 1998 на стария Деле Алпи. Четири кръга преди края в Торино е дошъл Интер, който имал само точка по-малко от водещия Ювентус и чакал титла от десет години. В рядко виждана война на тревата Ювентус водил с 1:0, а в средата на второто полувреме започнал хаос.
В 69-ата минута Марк Юлиано с "бодичек" сложи Роналдо на тревата, но съдията Пиеро Чекарини само махна с ръка. Контрата започнал Едгар Давидс, който дотогава по чудо е избегнал поне един червен картон, подал на Зидан, а той намерил в наказателното поле Дел Пиеро. Легендарната "десетка" на Ювентус падна като покосена в дуел с Уест, а Чекарини без размисляне отсъди дузпа.
Точно както в сряда, 20 години по-късно играчите на Ювентус беснееха в Мадрид, както интеристите гонеха съдията по терена и търсеха правда. Тя все пак дошла в образа на Джанлука Палиука, който е спасил дузпата, но последната дума в мача все пак била на Чекарини, който в края отменил гол на Саморано заради нарушение срещу вратаря.
След мача Палиука почти се сбил с домашните привърженици, а играчите и запалянковците на Интер нарекли този мач "майката на всички измами". Поддръжници на Интер и Ювентус три дни по-късно се сбили в парламента. Това било началото на скандал, който кулминирал през споменатата 2006 година, когато Ювентус е наказан заради уреждане на мачове и са му взети титлите от 2005 и 2006 година.
Но когато се завърнала, "Старата дама" продължавала да има съдийско подпиране когато е трябвало. Тенденцията че ще бъде така се видяла още в първия сезон в който Ювентус спечелил Скудетото след завръщането в Серия А. През февруари 2012 година Милан в дербито на Сан Сиро водил с 1:0 и трябвало да поведе с 2:0, когато Съли Мунтари вкара гол във второто полувреме и потенциални пет точки преднина пред Ювентус. Въпреки че топката е минала голлинията с повече от половин метър, нито главният, нито страничният съдия не видели това, въпреки че последният бил в съвършена позиция да отсъди гола за Милан. Цяла Италия гледала в чудо как на Милан не се присъжда редовен гол и мачът завършил 1:1. До края на сезона Милан се издънил два пъти и Юве взел титлата с четири точки преднина.
"Искрено, всичко се разви бързо така че не видях, че топката е минала голлинията. Но, и да съм видял това, сигурно не бих казал на съдията", заяви след мача Джанлуиджи Буфон, който нарече Майкъл Оливър животно.
Сега да не претърсваме надълго и нашироко историята, в която нарушения извън наказателното поле са се превръщали в дузпи, вкарвали са се ключови голове от засада и т.н., достатъчно е само да припомним какво се случва в Серия А в последната година.
Да кажем, в дербито с Интер през февруари миналата година, съдията Никола Рицоли не отсъди две дузпи за Интер, а тогава без никаква причина спря играта когато Икарди тръгна сам срещу вратата, след като Киелини погрешка му подаде топката, а накрая изгони Перишич.
Juve-Inter never ending.
Today this storming in Italy:
ref stops Icardi going to goal, nobody understands why.
Freekick taken w steady ball pic.twitter.com/Ua3COcPv5y
Месец по-късно на Ювентус бяха отсъдени две, най-малкото съмнителни дузпи в надпреварата за купата срещу Наполи (3:1), а само две седмици по-късно беше наказан страничния съдия след мача между Ювентус и Милан. На торинците беше дадена дузпа, след като Лихтщайнер от метър и половина уцели в ръката Де Шилио.
В момента Ювентус има четири точки преднина пред Наполи седем кръга преди края на първенството. Да имаше само малко от тази честност, която играчите на Ювентус искаха след отпадането от Реал, Наполи би бил равен, ако не и пред "бианконерите".
В 20-ия кръг Ювентус гостуваше на Каляри и победи с 1:0 с гол на Бернардески, който беше предхождан от удар с лакът на Бенатия в главата на Паволети, който съдията Калварезе игнорира. Три минути по-късно Бернардески игра с ръка в наказателното поле. Съдията говори кратко с другите арбитри, които ползват ВАР и махна с ръка, а не пожела да отиде да гледа повторение.
Месец по-късно, в дербито във Флоренция, в 24-ия кръг съдията при резултат 0:0 даде дузпа на Фиорентина за игра с ръка на Киелини, за да няколко мига преди Верету да я изпълни реши да се консултира с ВАР. След това промени решението си в засада, която предшествала играта с ръка на Киелини, въпреки че на записа ясно се вижда, че на футболиста на Фиорентина в засада топката му подава играчът на Ювентус Алекс Сандро. Мачът приключи при резултат 0:2.
Накрая, в миналия кръг при удавника Беневенто, Ювентус победи с 4:2 с голямата помощ на съдията Фабрицио Паскуа. Ювентус поведе в 16-ата минута с гол на Дибала, а изравни Диабате в 24-ата минута. В последните мигове на първото полувреме Паскуа отсъди наказателен удар, който Дибала превърна в нова преднина на торинския клуб. Първоначално съдията не охарактеризира контакта между Пянич и Джимсити като нарушение, но след натиска на гостуващите играчи поиска помощ от ВАР и си промени решението.
Беневенто не се е предавал и в 51-ата минута отново изравнил, за да съдията в 75-ата минута да отсъди нова дузпа за Ювентус. Игуаин падна малко театрално и Паскуа веднага показа бялата точка. Сега играчите на Беневенто потърсиха проверка с ВАР, но Паскуа този път бил много сигурен в онова което е видял. Дибала вкара за 3:2, а Коста за крайното 4:2.
Така съдиите само в тези три мача за които се сетихме са осигурили на Ювентус директно най-малко тези четири точки, които в момента имат в класирането пред Наполи. В някои са използвали ВАР, в някои не са, в някои ВАР ги опроверга, а докато видеотехнологията не бе въведена в Серия А, години се позоваваха на "собствената съдийска присъда".
Същата с която Майкъл Оливър отсъди наказателен удар за Реал. Така се случва. Който от дузпи и съдийско бутане живее, от дузпи и съдийско бутане на края и "умира". Намесата на Бенатия срещу Васкес е по-очевидна дузпа от всички гореизброени, които са отсъдени за Ювентус. Но тогава, разбираемо, не са призовавали за честност. Не са наричали съдиите животни и не са говорили за завера против останалите клубове в италианското първенство.
Който за каквото - курва за почтеността. Автор: Стьепан Мати
