Представяме ви интересен преглед на заплатите на вечните съперници от 1983 година. Разберете кой е бил най-платен и какво са карали тогава футболните звезди, но и колко биха били днес техните заплати.
Пред новото Вечно дерби, най-важният футболен дуел в Сърбия, малко "копахме" по данните, които някога са били по-достъпни отколкото днес, а се отнасят до заплатите на футболистите на Партизан и Цървена звезда.
Върнахме се 30-ина години назад, във времето на Моце Вукотич, Преказия, Ройевич, Раданович, Шестич, Янянин, Мркела, братята Джуровски... Съответно, във времето на 80-те години на миналия век.
Своевременно се е смятало, че футболистите са "богове", имали са статус на звезди, като актьорите, певците и певиците. Те наистина са били популярни и любими, нерядко се случвало да се появяват в предавания със забавен характер, да "изскочат" от шаблона, да се появят в списанията в компанията на хубави певици. Но, тогава е било и напълно различно време - футболистите е трябвало да останат в домашния (югославския) клуб до 28 години. Така че онези, които са идвали на стадионите са имали възможност дълго да ги гледат и да се привържат към тях.
За футболистите тогава е било разпространено мнението, че са "богаташи", но реалността изобщо не е била такава. Много славни асове на двата клуба след кариерата едва са свързвали двата края. Да речем, един от по-добрите бекове в историята на Звезда Жика Йефтич е бил на ивицата на оцеляването, без работа и пари, па Звезда го назначила и работил в поддръжката на стадиона.
Легендарният футболист на Партизан Благойе Паунович, който днес, за съжаление, вече не е между живите, продавал бостански плодове по белградските пазари. Някогашният национал на Югославия от Партизан Бора Джорджевич, един от най-големите майстори на футбола по това пространство, след игровата кариера очаквал работа в Партизан, но не я получил. Все пак, справил се - започнал да шофира камион.
Това е било преди споменатите 80-те години. В началото и средата на 80-те в двата клуба личните доходи се различавали от общите приходи. Общият приход се формирал от средствата от мачовете (около 75%), след това от реклами, спортни прогнози...
ЗАПЛАТИТЕ В ЗВЕЗДА
През 80-те години в сила е бил Правилник за разпределение на личните доходи, който е гласуван от самите футболисти. В рамките на Правилника е била направена и категоризация на футболистите. Преди всеки сезон се е правила категоризация. Ако играч в хода на сезона е изиграл по-малко от 50 официални мача, автоматично се е преминавало към по-ниска категория.
В Звезда категоризацията е била такава:
Іа категория - национали - стартова основа 25 000 динара;
І категория - титуляри - стартова основа 20 000 динара;
ІІ категория - играчи в първия отбор - стартова основа 17 000 динара;
ІІІ категория - млади футболисти - стартова основа - 15 000 динара;
Това е бил фиксираният дял, но е съществувала и т.нар. "променлива", съответно дял от личния доход, който се получавал в зависимост от изпълнението на определени критерии.
Така, да речем, футболистите в Звезда, ако са били първи в класирането, за една спечелена точка са получавали по 13 000 динара, ако Звезда е била втора, точката е струвала 12 500 динара, ако е била трета, за точка получавали 11 500 динара. Така до седмо място. Ако е била под седмо място, играчите на Звезда не са получавали никакви премии.
За спечелено първенство играчите на Звезда щели да вземат награда от 300 000 динара (като ще получат и по допълнителни 2000 динара за всяка спечелена точка). Също толкова е "струвала" и спечелена Купа на Югославия.
Съществували са и т.нар. "специални премии", за които е решавал Изпълнителният комитет на клуба. Интересно, най-голямата премия е била за победа над Партизан - 40 000 динара.
ЗАПЛАТИТЕ В ПАРТИЗАН
Подобно на Звезда, и в Партизан е имало категоризация на играчите.
Іа категория - 10 мача в националния отбор, да е подписал трети договор с Партизан или изиграл 300 мача за първия състав - стартова основа 19 688 динара;
І категория - 1 мач в А националния отбор или 2/3 от мачовете на Партизан в сезона - стартова основа 18 174 динара;
ІІ категория - изиграл най-малко половината мачове в сезона или подписал втори договор с Партизан - стартова основа 16 600 динара;
ІІІ категория - изиграл най-малко 100 мача за първия отбор, 10 пъти е бил титуляр в сезона или 20 пъти е бил резервен играч - стартова основа 14 145 динара;
ІV категория - играчи, които подписват договор с клуба - стартова основа 12 540 динара;
И в Партизан са изплащани премии и то в зависимост от резултатите постигнати в цикъл от 4 мача.
За спечелени една или две точки в тези 4 мача НЕ Е ИМАЛО премии, три точки са "стрували" 7200 динара, 4 точки - 19 200, 5 точки - 66 000 динара, 7 точки - 84 000 динара, за всичките осем точки (тогава за победа са се получавали 2 точки, а не като сега 3) носели премия от 96 000 динара. Резервните играчи биха получавали 50% от тези премии.
За спечелена титла на Югославия, играчите на Партизан, според Правилника, получавали награда от 50% общите приходи в предходната година. Същото се отнасяло и за Купата на Югославия.
В Партизан, както и в Звезда, имало "специални премии". И тук най-голямата е била за победа във Вечното дерби - 40 000 динара.
ЗАПЛАТИ НА ОТДЕЛНИ ФУТБОЛИСТИ ПРЕЗ 1983 ГОДИНА
Най-платен футболист на Звезда тогава е бил Милош Шестич (818 412 динара), Бошко Джуровски е бил по-платен от по-малкия си брат Милко, а сегашният спортен директор на Цървена звезда Митар Мркела тогава е бил най-слабо платен.
ЦЪРВЕНА ЗВЕЗДА: Томислав Ивкович - 565 476 динара; Миле Йовин 586 344, Бошко Джуровски 638 844 динара, Джордже Милованович 589 344 динара, Марко Елзнер 734 640 динара, Райко Янянин 695 340 динара, Шугар 503 832 динара, Янкович 372 288 динара...
В Партизан най-платен бил Момчило Вукотич (889 000 динара), но не изоставали и Мича Радович (885 000 динара), Миодраг Раданович (875 900 динара), Миодраг Йешич (842 000 динара), Слободан Ройевич (842 000 динара), Звонко Живкович (803 000 динара)... Най-слабо платени са били Зоран Лилич (209 000 динара), Радомир Радулович (217 000 динара) и Никица Клинчарски (270 000 динара).
ПАРТИЗАН: Ранко Стойич - 773 000 динара, Раде Залад - 768 000, Джевад Прекази - 701 000 динара, Милош "Чава" Димитрийевич (664 000 динара), Сеад Сарайлич (384 000), Адмир Смайич (750 000 динара)...
КОЛКО ПАРИ СА ТОВА ДНЕС?
За разлика от славата и популярността на тогавашните футболни имена на големите съперници, като Милош Шестич или Момчило "Моце" Вукотич, които и днес след повече от 35 години са легенди на сръбския футбол, техните заплати е трудно да се сравнят.
Тук не помага и стандартната "твърда валута" от Германия, защото през тази 1983 година това е била дойче марката, а днес е евро. Обичайно е, и много погрешно, да се вземе официалния паритет за въвеждане на евро от 1:2, защото реалната стойност е 1:1 (колкото да речем през тази 1999 година е струвал хамбургер - от една марка цената е скочила на 1 евро). Особен проблем е, че в социалистическа Югославия (по-младите за това, разбира се, не си спомнят) съществуваше официален курс в обменните бюра на банките и неофициален (реален) на улицата.
Най-приблизителното "мерене" е чрез средните заплати. През 1983 година средната заплата в Сърбия е била, казват официални данни, 15 161 динара (около 332 евро по днешния официален курс). Днес тя е почти четири пъти по-голяма - 53 633 динара нето през юни тази година (456 евро/марки), защото инфлацията е взела своето.
Ако погледнем най-големите и най-малките заплати на играчите в Цървена звезда и Партизан за цялата 1983 година ще видим, че се движат от 25 средни заплати колкото е имал Янкович с 372 288 динара (около 8150 марки), до 54 заплати, колкото е имал Милош Шестич - 818 412 динара (17 800 марки) в тогава петата Звезда, и от 14 заплати на Лилич (4600 марки) до 59 средни заплати на Моце Вукотич (19 500 марки), капитан на шампионския отбор на Партизан от сезон 1982/83.
Сравнявайки със средната заплата днес, това би означавало, че най-добре платеният играч на Звезда, като шампион през сезон 2018/19, трябва през тази година да получи повече от 26 800 евро, а Партизан като трети около 24 700 евро.
Чак и заплатите на днешните играчи да са толкова малки, а се оценява, че са поне няколко пъти по-големи, тези днес живеят много по-добре отколкото техните идоли от младостта, защото покупателната им способност днес е по-голяма. Най-привлекателното сравнение е, че със средната заплата през 1983 година е можело да се купи 62 килограма говеждо месо или 182 литра олио, а днес 80 кила месо и 447 литра олио.
А днешните играчи всякак заработват много повече от това.
В годишния анализ на приходите във футбола на агенция Спортинг интелижънс за 2018 година, данните за Супер лигата на Сърбия казват, че средностатистическият футболист в Сърбия годишно печели 36 249 евро. Това е почти наполовина повече от нашите сметки.
АВТОМОБИЛЕН ПАРК
Легендарният Драгослав Шекуларац, един от най-големите футболни виртуози под това небе за всички времена, важал за "бонвиван", но никога не е пушил, нито е пил. Неговата страст са били, между останалото, автомобилите, а легендата казва, че е сменил около 100 (разбира се, приемете това с резерви).
Разбира се, всяко време има своите особености, па така е и с автомобилите. Днес имаме и автомобили с електрическо задвижване, направени са прототипи със самостоятелно управление. През онова време, а ви припомняме, че става дума за 80-те години, най-популярен е бил Голф (карали са го повечето футболисти), точно както и ФИАТ, а нашият "Стоядин", популярен като "Кец" (Единица - б.р.) или Застава 101 (Мича Радович, Слободан Ройевич, Живан Люковчан, Никица Клинчарски...). Имало е и такива, които са карали БМВ (Златко Крмпотич, Звонко Варга), или Опел Кадет, а отделяме известният бранител на Звезда Зоран Банкович, за когото има данни, че тогава е карал "Фичо".
В текста са използвани данни от книгата "Дерби" на Драгиша Ковачевич от 1985 година.
Автори: Предраг Вуйич и Георги Митев Шантек
Няма коментари:
Публикуване на коментар