Ули Хьонес, късметлия, който не се оттегли навреме

Ули Хьонес остави следа в Байерн и немския футбол както никой друг. Все пак неговото оттегляне от изборите за президент на този футболен клуб идва твърде късно, смята Тобияс Елмайер.

Председател на класа, представител на учениците в училище, на 18 години преминава в големия Байерн, титла немски шампион, на 20 години титла европейски шампион, на 22 шампион на света. "Късметлия!", така наричали тогава Ули Хьонес. Днес би се казало "човек, който сам се е изградил". Любимец на медиите, идол на привържениците, освен това перфектна семейна картина със съпругата Сузи и две деца. Тичал е 100 метра за 11 секунди, толкова бърз е бил неговият възход. Дори фактът, че тежка операция на коляното го принудила да приключи кариерата, не го извадила от пътя. Хьонес от такива ситуации направил най-доброто което знае - на едва 27 години станал мениджър в тогава финансово посърналия Байерн. С поглед винаги насочен напред.

С него на водеща позиция набързо започнал възходът на клуба - спортен, а преди всичко икономически. И самолетното нещастие през 1982 година, което единствен Хьонес преживява, не могло да го спре. Изглеждало чак, че нещастието му дало криле. Напълно ангажиран той от Байерн създал един от най-успешните и най-богатите футболни клубове в света.

Отделение за нападение

Като днешният президент на САЩ Доналд Тръмп със своето "Америка първо", Хьонес живял с мотото "Байерн преди всичко" или "Всичко за Байерн". Всеки, който би застанал на неговия път и неговия клуб, който би критикувал или би станал спортна заплаха, Хьонес просто премахвал. С думи, дела или пари. Ако някой конкурент разклати надмощието на Байерн тогава просто се купува неговият най-добър играч. Ако някой журналист търпеливо поставя въпроси, би бил смъмрен или заплашен. Хьонес би застанал пред своя отбор като отделение за нападение - и с това особено в кризисни времена би привлякъл вниманието към себе си. Целта винаги е била същата: да направи своят клуб още по-голям, по-бляскав, по-успешен. Тази цел е оправдавала всички средства.

Хьонес винаги поляризира. Неговият успех е създавал хора, които му завиждат. Завидяли са му на начина на работа и го мразели. Все пак, след това, повечето негови конкуренти за Ули Хьонес като мениджър имат само похвали. Като бизнесмен, той винаги се е държал коректно, казвали са. Имало е тук и благодарност. Защото без него Бундеслигата вероятно и до днес би останала в дълбок сън. Телевизионните излъчвания, изгражданията на нови стадиони, комерсиализацията, спонсорството - Хьонес тръгнал по нови пътища, винаги мислил за големи неща и със своите визии и решения най-често имал право. И по-късно, като президент, останал силен човек в клуба и представял световна марка - Футболен клуб Байерн.

Прекъсване на кариерата заради аферата около данъците

Само да не беше данъчното закононарушение. От валутни транзакции, както се разбрало през 2013 година, Хьонес в рамките на финансовите дела скрил двуцифрена сума в милиони. Заради това е осъден на две години и половина затвор. Късметът напуснал човека когото дотогава вярно следвал. Половината наказание трябвало да проведе в затвора, а за остатъка получил условна присъда. Грешката признал, но не изглеждал истински да е теглил чертата. Очевидно през годините Хьонес изгубил почва под краката си. Успехът, отдаването на почит и признание - всичко това очевидно му отнело способността за самокритика. И вероятно способността да приеме критиката на другите.

"Още не е свършило", каза Хьонес при подаването на своята оставка от позицията президент на Годишното събрание на Байерн през май 2014 година. Заглушен от аплаузите на членовете на управата на Байерн преди началото на престоя в затвора, той сковал план да се върне възможно най-бързо в своя клуб. И наистина трябвали само девет месеца от затворник отново да стане президент - избран е с 98,5% от гласовете на членовете на управата. Привържениците продължавали да са на негова страна, на страната на символа на възхода на техния клуб.

Но се оказало, че освен скриването на данъци имало още една голяма грешка в живота на Ули Хьонес. Карл-Хайнц Румениге като председател на управата междувременно придобил навик сам да взема решения. От някогашната хармония между тях двамата не останало много. Ще последва коренна промяна. Не е било възможно да се повтори успеха от 2013 година, когато клубът спечели требъл, въпреки че продължава да доминира в Бундеслигата. Футболно подмладяване от собствената школа - нула. Кадрови решения - бедни. След празнувания, но все пак спорен треньор Пеп Гуардиола дойдоха нещастните Карло Анчелоти и Нико Ковач, и междувременно остарелият приятел на Хьонес Юп Хайнкес, който отново трябвало да вади кестените от огъня. И качеството на Хасан Салихамиджич като спортен директор вероятно може да се оцени само зад затворени врати. Освен това, той през двете години на своя мандат се наби на очи само със своите празни фрази.

Неудобни изпълнения

Вместо това Хьонес все повече влизал в центъра на вниманието. И тогава най-често грешал. Нападал медиите, защото си позволили да критикуват ръководството на клуба, излезе смешен на една пресконференция на която искаше уважение към човешкото достойнство, за да след няколко изречения по-късно сам да се спъне. Критикува член на управата, който се решил явно да се обърне към него. Опитал с бойкот да извърши натиск над селекционера на националния отбор, защото според неговото мнение не дал подкрепа на вратаря Мануел Нойер. Това са постъпки заради които се засрамиха чак и редица хора, които десетилетия са били зад клуба.

И поред всички заслуги за клуба и немския футбол - времената се промениха, но Хьонес не се. Той днес още кокетира с това, че не ползва интернет и че още не е изпратил електронно съобщение. От някогашен визионер е станал човек, който мисли, че може да прави всичко както до сега и да се държи като патриарх от старата школа. Трябваше Ули Хьонес след престоя в затвора да се оттегли от обществеността. Неговото его не позволи това. Може би това сега по време на своя нов мандат на мястото президент на клуба е забелязал и сам и заради това се отказа от кандидатура. Но на кой късметлия му се е отдало да се оттегли в подходящото време?