Байерн и цяла Европа видяха на днешния ден през 1991 година новият шампион на Европа - Цървена звезда. Най-големият фаворит за спечелването на Купата на шампионите дочака на разпродадения Олимпийски стадион мощната червено-бяла армия, разчиташе на традицията, защото в 43 поредни европейски мача в Мюнхен не бе усетил горчивината на загубата, за да го разбие Звезда с брилянтна игра, да победи с 2:1 и да обяви, че е готова да се качи на върха.
Тази Звезда играе бързо, модерно, има въображение, а при това търчи сякаш е немски отбор, е известното изречение на шокирания Франц Бекенбауер, легендарният немец и ас на Байерн след мача в който тогава югославският клуб надигра и надтича баварския.
Очакваше се спектакъл в Мюнхен. И беше спектакъл пред 64 000 зрители. От едната страна чудесният състав на Байерн с Аугенталер, Ефенберг, Тон и Лаудруп, а от другата Белодедич, Просинечки, Савичевич, Панчев, Михайлович... Звездният отбор показа, че не се плаши от никого, чак и когато Волфарт в 24-ата минута преодоля Стеван Стоянович след асистенция на Швабъл. Треньорът Любомир Люпко Петрович постави чудесна тактика, неговият отбор продължи да играе както и дотогава, редиха се възможности, опит на Просинечки, па Михайлович от над 35 метра от свободен удар... Последва известната акция в 45-ата минута за учебниците - Радинович, Белодедич, Просинечки, Бинич, екзекуция - Панчев! Близо 15 000 привърженици на Цървена звезда бяха в делириум.
Баварците не се оправиха от шока и в съблекалнята, голът в самия край само усили положителната енергия в Звезда. Средната линия с Просинечки бродираше по терена, Савичевич минаваше като "нож през масло", за да стигне наградата за добрата игра в 75-ата минута. "Кобрата" на Звезда Панчев направи пас в коридор към Савичевич, а "Гения" като мина поред Колер и с фантастичен удар преодоля Ауман. Байерн приличаше на боксьор, който не може да се спаси от нокаут. Затова беше наистина жалко, ще покаже това и реваншът в Белград след 14 дни, че Савичевич, Михайлович, Бинич и Панчев два пъти не разтресоха още някой път мрежата на Ауман, па на таблото остана легендарното 1:2.
Мюнхен видя всички звезди, а Европа бъдещият шампион...
В мъжката Шампионска лига загребският Динамо не би могъл да парира Байерн в Мюнхен, но в младежката историята е друга.
Децата на Динамо днес направиха сензация в 1/8-финалите и елиминираха немските връстници с победа след дузпи (6:5) след 2:2 в хода на 90-те минути в Мюнхен! В 1/4-финалите ги чака мач у дома против Бенфика.
Отдавна е ясно, че Динамо има една от най-добрите школи в Европа, това се показа чрез създаването на играчи за първия отбор и хърватския национален отбор, а сега се вижда и по резултатите на младежите в най-силната конкуренция. Припомняме, че Динамо отстрани в групата Шахтьор и Манчестър Сити, а в плейофа победи Динамо в Киев, сега взе и най-големия скалп.
Динамо поведе в Мюнхен още във втората минута след хубава атака, която организираха Юларджия и албанецът Бернард Карица, а я завърши Томислав Кризманич.
Нападаха баварците след получения гол, имаха някои възможности, а тогава получиха и втори гол в 28-ата минута! Отново се разви бърза атака по лявото крило, бекът центрира на далечната греда където Шипош я спусна към вратата, а Карица се измъкна от пазачите и от малкото наказателно разтърси мрежата на състава, чийто треньор е Мартин Демикелис.
Байерн успя "навреме" да намали резултата и да преполови дефицита с гол на Даякуа след ъглов удар в 35-ата минута.
Динамо заслужено реши първото полувреме в своя полза, имаше шанс и за трети гол и в началото на втората част на играта, а тогава Байерн пое контрол над мача. Хърватите имаха голям шанс за 3:1 и в 80-ата минута, но чисто положение беше изпуснато от аржентинецът Матияс Годой, който тази зима дойде под наем от Атлетико Рафаело срещу 300 000 евро с възможността Динамо да го откупи през лятото за 1 500 000. Този пропуск струва много скъпо на хърватския отбор.
След серия нападения на домакинските футболисти, най-големият талант на тази генерация на Динамо Йошко Гвардиол в 88-ата минута си отбеляза автогол, който беше предшестван от греда за Байерн.
Премина се към изпълнение на дузпи. Домакините шутираха първи, а гостите пропуснаха своите удари от втората и третата серия. Обаче и баварците пропуснаха в третата и петата, когато имаха топка за мача. Стигна се до девети изпълнения в които вратарят на Динамо спаси втора дузпа, а Хорват използва първата топка за мача.
Интересно е, че загребчани и в плейофа за 1/8-финалите елиминираха киевския Динамо след по-добро изпълнение на дузпи.
А всичко изглеждаше така безукорно преди само десетина дни... През нощта на 26 ноември, на тревата на белградската Маракана, Байерн вкара на Цървена звезда лесни шест гола, с което Ханзи Флик направи четири победи откакто наследи Нико Ковач. В тези четири мача баварците постигнаха 16 гола, не получиха нито един и позволиха на съперниците да им отправят общо един шут във вратата. Изглеждаше сякаш отборът напълно се стабилизира, как отново на сцената стъпва машина от която не толкова отдавна тръпнеше цяла Европа. А ето днес, точно 12 дни по-късно, говорим за най-лошия Байерн в последните 25 години...
Звучи невероятно, но е така. Статистическите данни са неумолими.
За пръв път в последната година, съответно едва втори път в предходните пет сезона, баварците вързаха две загуби. След Байер от Леверкузен, който ги победи миналия уикенд в Мюнхен, вчера в голямото дерби мярката им взе Борусия (Мьонхенгладбах) - 2:1. В тези 180 минути четата на Флик отправи 40 удара към вратата на съперника, това би могло да означава, че няма криза в играта, че всичко наистина функционира много по-добре отколкото под Ковач, обаче това е слаба утеха за падането на седмо място в класирането и от вчера със сигурност най-слаб старт на сезон в последните 25 години. Прецизно, от сезон 1994/95.
В края на ноември 1994, когато е завършен 14-и кръг на Бундеслигата, а Байерн завършил само 2:2 в Карлсруе, класирането изглеждало така:
Отборът, който тогава е воден от Джовани Трапатони (а главни играчи са били Оливер Кан, Маркус Бабел, Томас Хелмер, Лотар Матеус, Диди Хаман, Мехмет Шол, Кристиян Циге, Жан-Пиер Папен, Емил Костадинов, Александър Циклер...), бил осми в таблицата с постижение 5-7-2. В тогавашното време това са били 17 точки (победата се оценявала с две точки), в днешно - 23. В актуалния сезон отборът от Мюнхен е направил две победи повече, спечелил е точка повече и е класиран едно място по-добре.
Съразмерно с вложените пари през лятото на 1994 (едва 6 000 000 евро) и тази 2019, не е трудно да се заключи колко все пак това днес е много по-тежка катастрофа за седемкратния пореден шампион от Мюнхен.
И Байерн не само по класирането припомни на някои лоши бройки от миналото. Четири загуби в уводните 14 кръга е най-слаб баланс от 2011 година. Също така, 24 точки, или 18 пропуснати, е най-много от сезон 2010/11.
Баварците през миналото лято вложиха най-много в отбраната - почти 120 000 000 евро (похарчени за само двама играчи, Павар и Лукас Ернандес), оттук най-много боли ужасното постижение на задната линия. Наистина, има и контузии, преди всичко на Никлас Зюле и споменатия Ернандес, но това не може да бъде оправдание за 20 допуснати гола в първите 14 кръга - повече от всичките шест клуба, които са напред в класирането, повече и от Волфсбург (най-добрата отбрана в лигата - 14), както и от новакът Унион (Берлин)?!
Последният път когато Байерн получи 20 гола до декември е през далечната 2008 година.
През сезон 94/95 баварците завършиха на шесто място и това е един от петте пъти, когато не успяха да си осигурят класиране в Шампионската лига. През този сезон такъв потоп не е реално да се очаква - чак може да се каже че актуалният шампион продължава да е първи фаворит за титлата - но че ще бъде по-трудно отколкото във всеки от предходните седем поредни похода към трона - няма съмнение.
Байерн след Тотнъм и Вердер у дома в извънредния кръг на 18 декември има изключително неприятно гостуване на Фрайбург, а полусезона завършва с мач пред своите привърженици, против Волфсбург. Ханзи Флик на пейката ще могат да го задържат само три победи в Бундеслигата. А след Белград изглеждаше, че сигурно остава на пейката поне до юни...
Футболистите на Цървена звезда днес играят голям мач против Байерн! Ела да изпишем историята заедно и небето отново да се отвори!
С тези думи на официалната си страница сръбският шампион призовава привържениците да напълнят Маракана.
Четата на Владан Милойевич има пред себе си може би един от най-добрите отбори в Европа. Може да са по-богати, вероятно имат отбор пред който много биха се уплашили, може би могат да спечелят Шампионската лига, но...
Дошли са в Белград. В нашия град. С намерението да направят същото което и на Тотнъм и Олимпиакос, да победят и вземат три точки. Но, съществува една съществена разлика, а това сте:
ВИЕ!
Най-добрите привърженици на света! Пред които и най-добрите са падали, където най-добрите са създавани!
Приближи се, ще чуеш звука на барабаните, тук зидовете още разказват за вика на севера, който не престава, армията която сплотено гърми, тук зидовете вечно ще говорят за любовта между нея и нас - са думите, които може би най-добре описват "пъкъла" на нашата Маракана!
Нека всяко гърло, всяка душа и общо сърце днес осъществят голяма победа!
Заедно можем много!
Спомняме си миналата година когато на крилете на привържениците нашите момчета победиха сегашния шампион на Европа Ливърпул. Когато най-скъпият вратар Алисон и защитници като Матип и Ван Дайк не можаха да спрат Милан Павков. Спомнете си първия гол. Центрирането на Марко Марин и небесния скок на Павков за първия гол, или бомбата от 20 метра, която момъкът от Войводина упъти към Алисон, който в тази ситуация можеше само да извади топката от мрежата.
Вие бяхте тези, които им дадохте крила. Онези, без които всеки гол, всяка радост, щастие или тъга не е минавала. Винаги със Звезда! Шампионите играят докато не победят!
Нужни сте им днес! Няма предаване, на ръка разстояние е европейска пролет, а имаме истинска възможност да покажем колко сме големи точно срещу европейски гигант какъвто е Байерн!
Нека гърми Маракана. Да покажем на немците кои сме, откъде сме и чия емблема и цветове обичаме! Трябва да знаят къде са дошли. Трябва да усетят какво означава любовта към червено-белите цветове!
И ДА, НЕБЕТО СЕ ОТВОРИ!
И ДА, СТАДИОНЪТ ЕКСПЛОДИРА!
ТОВА СЕ СЛУЧИ, БРЕ!
И НЕКА ОТНОВО СЕ СЛУЧИ!
Който е тръгнал към белградската Маракана, преди мача е говорил за атмосферата и привържениците. А, още повече - след мача. Във вторник вечер на най-големия сръбски стадион ще заиграе Байерн (Мюнхен), един от най-големите клубове в света. И в лагера на немския великан, днес също се говори за обстановката, която ще го посрещне в дома на Звезда.
Директорът на Байерн Хасан Салихамиджич е най-наясно от всички в клуба каква атмосфера създават Делиjе. Преди тръгването на път за Сърбия обърна вниманието на немските медии какво ще ги дочака в Белград.
"Атмосферата там е чудесна, привържениците са топ класа! Ние обичаме да играем такива мачове", каза Брацо Салихамиджич.
Някогашният ас на баварците заяви на глас и онова което може да се предположи от състава, който Байерн поведе за Белград - тръгва се за победа.
"Много сме фокусирани над сутрешния мач и много желаем да победим. Добре се подготвихме, искаме да покажем добра игра, както в предишните няколко седмици", заяви Хасан Салихамиджич на мюнхенското летище преди тръгването за Сърбия.
Мачът от 5-ия кръг на Шампионската лига Цървена звезда - Байерн ще се играе във вторник вечерта от 22 ч.
Ули Хьонес остави следа в Байерн и немския футбол както никой друг. Все пак неговото оттегляне от изборите за президент на този футболен клуб идва твърде късно, смята Тобияс Елмайер.
Председател на класа, представител на учениците в училище, на 18 години преминава в големия Байерн, титла немски шампион, на 20 години титла европейски шампион, на 22 шампион на света. "Късметлия!", така наричали тогава Ули Хьонес. Днес би се казало "човек, който сам се е изградил". Любимец на медиите, идол на привържениците, освен това перфектна семейна картина със съпругата Сузи и две деца. Тичал е 100 метра за 11 секунди, толкова бърз е бил неговият възход. Дори фактът, че тежка операция на коляното го принудила да приключи кариерата, не го извадила от пътя. Хьонес от такива ситуации направил най-доброто което знае - на едва 27 години станал мениджър в тогава финансово посърналия Байерн. С поглед винаги насочен напред.
С него на водеща позиция набързо започнал възходът на клуба - спортен, а преди всичко икономически. И самолетното нещастие през 1982 година, което единствен Хьонес преживява, не могло да го спре. Изглеждало чак, че нещастието му дало криле. Напълно ангажиран той от Байерн създал един от най-успешните и най-богатите футболни клубове в света. Отделение за нападение
Като днешният президент на САЩ Доналд Тръмп със своето "Америка първо", Хьонес живял с мотото "Байерн преди всичко" или "Всичко за Байерн". Всеки, който би застанал на неговия път и неговия клуб, който би критикувал или би станал спортна заплаха, Хьонес просто премахвал. С думи, дела или пари. Ако някой конкурент разклати надмощието на Байерн тогава просто се купува неговият най-добър играч. Ако някой журналист търпеливо поставя въпроси, би бил смъмрен или заплашен. Хьонес би застанал пред своя отбор като отделение за нападение - и с това особено в кризисни времена би привлякъл вниманието към себе си. Целта винаги е била същата: да направи своят клуб още по-голям, по-бляскав, по-успешен. Тази цел е оправдавала всички средства.
Хьонес винаги поляризира. Неговият успех е създавал хора, които му завиждат. Завидяли са му на начина на работа и го мразели. Все пак, след това, повечето негови конкуренти за Ули Хьонес като мениджър имат само похвали. Като бизнесмен, той винаги се е държал коректно, казвали са. Имало е тук и благодарност. Защото без него Бундеслигата вероятно и до днес би останала в дълбок сън. Телевизионните излъчвания, изгражданията на нови стадиони, комерсиализацията, спонсорството - Хьонес тръгнал по нови пътища, винаги мислил за големи неща и със своите визии и решения най-често имал право. И по-късно, като президент, останал силен човек в клуба и представял световна марка - Футболен клуб Байерн.
Прекъсване на кариерата заради аферата около данъците
Само да не беше данъчното закононарушение. От валутни транзакции, както се разбрало през 2013 година, Хьонес в рамките на финансовите дела скрил двуцифрена сума в милиони. Заради това е осъден на две години и половина затвор. Късметът напуснал човека когото дотогава вярно следвал. Половината наказание трябвало да проведе в затвора, а за остатъка получил условна присъда. Грешката признал, но не изглеждал истински да е теглил чертата. Очевидно през годините Хьонес изгубил почва под краката си. Успехът, отдаването на почит и признание - всичко това очевидно му отнело способността за самокритика. И вероятно способността да приеме критиката на другите.
"Още не е свършило", каза Хьонес при подаването на своята оставка от позицията президент на Годишното събрание на Байерн през май 2014 година. Заглушен от аплаузите на членовете на управата на Байерн преди началото на престоя в затвора, той сковал план да се върне възможно най-бързо в своя клуб. И наистина трябвали само девет месеца от затворник отново да стане президент - избран е с 98,5% от гласовете на членовете на управата. Привържениците продължавали да са на негова страна, на страната на символа на възхода на техния клуб.
Но се оказало, че освен скриването на данъци имало още една голяма грешка в живота на Ули Хьонес. Карл-Хайнц Румениге като председател на управата междувременно придобил навик сам да взема решения. От някогашната хармония между тях двамата не останало много. Ще последва коренна промяна. Не е било възможно да се повтори успеха от 2013 година, когато клубът спечели требъл, въпреки че продължава да доминира в Бундеслигата. Футболно подмладяване от собствената школа - нула. Кадрови решения - бедни. След празнувания, но все пак спорен треньор Пеп Гуардиола дойдоха нещастните Карло Анчелоти и Нико Ковач, и междувременно остарелият приятел на Хьонес Юп Хайнкес, който отново трябвало да вади кестените от огъня. И качеството на Хасан Салихамиджич като спортен директор вероятно може да се оцени само зад затворени врати. Освен това, той през двете години на своя мандат се наби на очи само със своите празни фрази. Неудобни изпълнения
Вместо това Хьонес все повече влизал в центъра на вниманието. И тогава най-често грешал. Нападал медиите, защото си позволили да критикуват ръководството на клуба, излезе смешен на една пресконференция на която искаше уважение към човешкото достойнство, за да след няколко изречения по-късно сам да се спъне. Критикува член на управата, който се решил явно да се обърне към него. Опитал с бойкот да извърши натиск над селекционера на националния отбор, защото според неговото мнение не дал подкрепа на вратаря Мануел Нойер. Това са постъпки заради които се засрамиха чак и редица хора, които десетилетия са били зад клуба.
И поред всички заслуги за клуба и немския футбол - времената се промениха, но Хьонес не се. Той днес още кокетира с това, че не ползва интернет и че още не е изпратил електронно съобщение. От някогашен визионер е станал човек, който мисли, че може да прави всичко както до сега и да се държи като патриарх от старата школа. Трябваше Ули Хьонес след престоя в затвора да се оттегли от обществеността. Неговото его не позволи това. Може би това сега по време на своя нов мандат на мястото президент на клуба е забелязал и сам и заради това се отказа от кандидатура. Но на кой късметлия му се е отдало да се оттегли в подходящото време?
Спортният директор на Байерн (Мюнхен) Хасан Салихамиджич призна, че през 1991 година е подкрепял Цървена звезда когато е играла против Байерн.
"За Звезда, разбира се... Когато дойдем за реванша ще бъде много интересно. Мисля, че отборът показа, че може да играе добре, имаше добри шансове", заяви Салихамиджич пред сръбските журналисти след мача в Мюнхен.
След победата на баварците с 3:0 против Цървена звезда в първия кръг на Шампионската лига, заяви, че червено-белите са имали няколко добри възможности във вчерашния мач.
"Смятам, че Звезда беше опасна, има добри играчи, атаки въпреки че губеше с 0:1. Качествен отбор са, но за да се отиде напред трябва да се победи и да се печелят точки", каза Салихамиджич.
Спортният директор на Байерн коментира и атмосферата на Алианц Арена, която направиха гостуващите привърженици.
"Добра е атмосферата, винаги са с клуба. Интересно е и се радвам на идването на Маракана. Знам колко е добра атмосферата там. Бях там през 1991 когато игра Байерн и имах шанса да усетя тази атмосфера. Надявам се да бъде така и този път", сподели Салихамиджич и се обърна към най-добрия играч на белградския отбор.
"Марко Марин е чудесно момче, играе отлично и смятам, че той е ключовият играч на Звезда."
Привържениците не успяха в своето намерение да попречат на най-важния трансфер в Дортмунд това лято - по пътя, който премина Марио Гьотце преди три години, от Мюнхен на Вестфален се върна и Матс Хумелс (30).
Когато се появи информацията, че опитният защитник може да се върне при "жълто-черните" най-верните поддръжници на Борусия жестоко се възпротивиха на тази идея, припомняйки че Хумелс е означен за предател, но управата на клуба се води изключително от интересите и изглежда - направи правилен ход. Нещо повече, трансферната сума е доста по-голяма отколкото се предполагаше, може да достигне 38 милиона евро (с бонусите), а Хумелс постави подпис под тригодишен договор с по-малка заплата отколкото в Байерн. Вместо досегашните 12 000 000, ще прибира около 9 000 000.
Нико Ковач е дал зелена светлина за продажбата на Хумелс още след обявяването на привличането на французина Лука Ернандес (23) от Атлетико (Мадрид) за 80 000 000 евро. В Борусия, с която през 2011 беше шампион, а през 2012 спечели дубъл, бившият немски национал и шампион на света в Бразилия през 2014 би трябвало да бъде ключова фигура в шампионската мозайка на Люсиен Фавре.
Припомняме, Хумелс е юноша на Байерн, но Борусия същински е неговият клуб. Даде му възможност още през 2008 година, преди през 2016 да се върне в Мюнхен в трансфер на стойност 35 000 000. В предходните седмици Хумелс сериозно размислял над напускане на Бавария, а щом дошло предложение от Вестфален нито за миг не се двоумил.
Мюнхенската надвечер е обвита в оловна мъгла. Десният бряг на заледената Изар, 6 февруари 1958, малко след 17 часа...
Журналистът на Дейли Мейл Питър Хауърд някак се докопал до телефон и се обадил в редакцията от болничния креват:
"Ало, тук е Пит, дали се чуваме? Пиши бързо, обаждам се от болница в Мюнхен." Стенографът внимателно записвал думите на Хауърд: "Два пъти опитвахме да полетим, а тогава механиците загасиха моторите и детайлно прегледаха всички инструменти. Най-накрая, получихме разрешение и за трети опит. Седнахме си по местата и усетихме как самолетът се пързаля по заледената писта. Не можа навреме да се отлепи от земята и се ударихме в една къща. Самолетът се разполови на две части"... Пит за малко спира, поема дълбоко дъх и продължава: "Разля се гориво. Много пламъци, много трупове"... Отново мълчание. Стенографът го предаде търпението: "Ало, Пит, дали още си тук? Диктувай нататък"...
"Моля ви, само кажете на моята жена, че съм жив", било последното което Хауърд събрал сили да изговори преди да потъне в сън. Неговите колеги Тед Елиярд и Франк Тейлър не са се обадили на своите редакции. Били са много по-тежко пострадали. Всички останали журналисти, осмина, вече са били мъртви. И не само те. От 44 пътници двадесетима са изгубили живота си. А това е бил самолетът на Манчестър Юнайтед! Компания БЕА, самолет "Елизабетен", най-доброто което британското въздухоплаване е имало в този момент. Известният Мат Бъзби, създателят на великана от Олд Трафорд, водеше своя клас на екскурзия в Белград - за мач против Цървена звезда. Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Дънкан Едуардс, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм Били Уилън никога не се върнаха вкъщи.
Последната екскурзия - филм на ужасите. Трясъкът е бил ужасяващ. И сякаш всичко завършило за секунда. Край. Ще бъде прав Бил Шенкли, само животът и смъртта са по-силни от футбола. Останал е в тази мрачна нощ в периферията на Мюнхен само ядосаният, зловещо ядосаният рев на мощните букове от Алпите смесен със стона на разни сирени някъде в далечината...
Мат Бъзби поема Манчестър Юнайтед в средата на 1945, докато топовете на изток още не са напълно утихнали. Олд Трафорд е бил порутен от бомбардировките на Луфтвафе на Гьоринг. Трябвало е да започне от нулата. Бъзби е играл за Манчестър Сити и Ливърпул, очаквало се да започне треньорска кариера в един от тези два клуба - предложение от червените вече е имал в джоба - но всичко е променило едно писмо от познатия манчестърски администратор и скаут Луис Рока, който заедно с легендарния клубен секретар Уолтър Крикмър още като играч искал да го доведе през 1930. Бъзби още не е свалил униформата, писмото е било кратко, ред или два, и го заварило на летището в Есекс. Последното изречение било в духа на всичко онова което се случило на света тези години:
"Не позволявай да паднеш в ръцете на неприятеля".
И Мат Бъзби решил. Имал само едно условие - директорите и собственикът Джеймс Гибсън да не му се месят в работата, да може да състави отбор по собствено желание.
Бъзби главно работил без пари. Искал да направи млад състав, който след няколко години да владее Англия, довеждал играчи на 15 и 16 години. Платил само за централния нападател, онзи истински островен разбивач Томи Тейлър от Барнзли и за вратаря Хари Грег от Донкастър. Има я тази известна история около трансфера на Тейлър... Сключен е договор цената да бъде 30 000 паунда, но Бъзби не искал неговият нов играч да носи тежестта на толкова висока и закръглена цифра (става въпрос за световен рекорд в този момент), па отворил своя портфейл и на госпожата, която сервирала чай и уиски по време на преговорите на Оукуел дал един паунд.
"Ето, сега не струваш 30 000, а 29 999. Честито, стана футболист на Манчестър Юнайтед! Трябва веднага да знаеш, че това е голяма чест."
Мат Бъзби започнал да възпитава своите момчета от момента в който подпишели за него. Така създавал култ към големия клуб. Бил Фоулкс, известен централен защитник и дългогодишен капитан довел от Ланкашър когато бил на 17 години - 19 сезона, 688 мача за Юнайтед. Най-славният от всички Боби Чарлтън дошъл от севера, от малкия Ашингтън, от ученическата скамейка - едва на 15 - а най-добрият от всички, Дънкан Едуардс, "Дънкан от Дъдли" - окръг Западен Мидланд, ще дойде по препоръката на Джо Мърсър, известен шотландски треньор и по-късно селекционер на националния отбор, известен като Чичо Джо. Това дете чудо, ненадминат ляв полузащитник с шестица на гърба, мъжки национал на 17, Бъзби отнел под носа на Уулвърхемптън и Астън Вила. И отново не е вложил и пени. Само му обяснил, че ще играе за Манчестър Юнайтед. Години! И че един ден в съблекалнята, на неговото място, ще го чака капитанската лента. Резервният бек Джеф Бент и титулярът Еди Колман са дошли от предградията, от Салфорд, Дейвид Пег от Хайфийлд, Кенет Морганс е бил уелсец от Суонси, Сканлон и Вайълет са родени в сърцето на града... Знаел е Бъзби, че за шампионски отбор трябва и някаква капка вряла ирландска кръв и от Белфаст взел Джаки Бланчфлауър, по-младият брат на Дани Бланчфлауър, известен ас от Тотнъм, и веселия дъблинец Лиъм Уилън.
Отборът окончателно е завършен в средата на петдесетте. Наричали са ги Бебетата на Бъзби...
Първият мач от 1/4-финалите на Купата на шампионите Манчестър и Цървена звезда изиграват на 14 януари 1958. Съдил е Лекен от Франция. Юнайтед: Грег, Фоулкс, Бърн, Колман, Джоунс, Едуардс, Морганс, Чарлтън, Тейлър, Вайълет и Уилън.Звезда:Беара, Томич, Зекович, Митич, Спайич, Попович, Борозан, Шекуларац, Топлак, Тасич, Костич. На пейката е бил Миша Павич.
Ден преди мача бардът на югославската журналистика Мирослав Радойичич на страниците на Политика опитва да опише съперника на Звезда за обществеността: "Най-голямата сила на Манчестър Юнайтед е неговият Мат Бъзби, човек който е създал отбор шампион. Една от най-вкоренените аксиоми на Острова е, че отбор, който печели не трябва да се променя. Той смята това за предразсъдък. Бъзби е наложил стратегията, че отбор пред когото има 60 мача на сезон трябва да има 18 играча, че те трябва да са подготвени да играят на повече позиции, така че фактически винаги може да направите два състава"...
Червено-белите на Олд Трафорд пристигат направо от Казабланка, от дълго африканско турне. Посрещнала ги е гъста островна мъгла, такава че Беара и Грег не са могли да се видят един друг. Цървена звезда повела в 35-ата минута. Лазар Тасич прехвърлил Хари Грег от двадесетина метра след атака на Борозан и няколко чудесни дрибъла на Райко Митич. Домакинът коронясал по-добрата игра едва в 65-ата минута - всичко тръгнало от Едуардс, топка за Сканлон, центриране към Боби Чарлтън и това е 1:1. Отбраната на Звезда се огънала още веднъж в 81-ата минута. Вкарал е Еди Колман. В своя репортаж въодушевеният Радойичич описва един от многобройните шансове за Манчестър както само той умее: "Благородният лорд цели чудесно, но съдбата беше много милосърдна към младите птичета".
Беара е бранил чудесно тази нощ. Напълно е оправдал своя прякор Големия Владимир. В Дейли Мейл на следващия ден осъмнал текст под заглавие "Беара, кралят на вратарите", а Таймс писал как само Владимир Беара е опазил надеждата на Звезда преди мача в Белград. Получил е оценка 9 което за вратарите по онова време е била истинска рядкост.
До тръгването за реванша на 4 февруари Юнайтед е изиграл два мача в първенството. У дома са победили Болтън със 7:2, а в голямото дерби на Хайбъри паднал Арсенал - 5:4. Мат Бъзби не се е отнесъл. Знаел е какво го чака в югославската столица...
"За нас никак не би било добре да играем на сняг и лед. Цървена звезда в първия мач не игра добре, но вярвайте, това е много добър отбор, особено опасен у дома."
Англичаните пристигнали в Белград във вторник. Мачът е бил в сряда. И е имало и сняг и лед. Стадион ЮНА - Маракана още не е била построена, а малкият стадион на червено-белите не е могъл да приеме всички желаещи - началото на мача е било в 14:45, портите отворени още от обяд. Час време преди началото вече е имало 50 000 човека на трибуните...
Цървена звезда започна катастрофално мача. Футболистите на югославския колос са понесени от обстановката, искали да си играят с англичаните. Във втората минута бърка капитанът Митич. Излишен и неуспешен дрибъл в опасна зона. Вайълет наказва - 0:1! А тогава два пъти Чарлтън в 30 и 31-ата минута. Червено-белите не знаят какво им се случва. Миришело на катастрофа.
Във вторите 45 минути, все пак, Звезда се консолидира и се настройва към условията. За по-малко от 15 минути е 3:3. Два пъти Костич и Тасич от дузпа. Остава достатъчно време, повече от половин час. На домакина му е нужен още един гол за трети мач - тогава не е важало правилото за гол на чужд терен - който ще се играе в Италия. Но е останало 3:3. Пропуски правят Шекуларац и Тасич. И така англичаните се измъкват с жива глава на ЮНА. Белградската публика с петминутни аплодисменти изпраща двата отбора от терена. Футболистите от Манчестър застават край тъчлинията и също с пляскане поздравяват напускането на игрището на домакинските играчи.
А след мача е останала нощ за помнене...
"Ние направихме невероятно приятелство с тях! Всички бяха приятни и възпитани, истински английски джентълмени. И до днес вкъщи нямам нито една своя фотография, но тяхната пазя в рамка", с тъга разказа веднъж Шеки.
Започнало е с обща вечеря, която Цървена звезда е организирала в Мажестик. Има едно меню в музея на Звезда, вероятно най-ценното в целия свят... Тази вечер, 6 февруари, вратарят на Юнайтед Хари Грег е взел менюто (крем супа, телешко рагу, пълнена пуйка, мешана салата, омлет изненада...) и минал от маса до маса събирайки подписите на всички играчи. Има и фотографии от тази вечер, казват че са още тук, поред Ален Делон, Елизабет Тейлър, Кърлежа и останалите знаменити гости.
Живи свидетели на това събитие са говорили, че англичаните не са сваляли усмивката от лицата си и са били много весели. Пяла се е "Когато светците маршируват", а тогава капитанът Роджър Бърн е повел "We'll meet again, don't know where, don't know when, but we know we'll meet again some sunny day..." на Вера Лин, войнишката любима. Бърн вече е бил на градус, вдигнал е чашата...
"Защо не вкарахте и тоя четвърти, па да се срещнем отново"... Бъзби само дискретно се усмихвал, гледайки под око своя капитан. Аплодисментите са били неизбежни след такъв коментар, а тогава и кратка реч на мениджъра на Юнайтед:
"Това пътуване за нас е пълно с изненади. Те започнаха когато кацнахме във вашата страна. Не очаквахме, че и тук ще заварим мъгла, като при нас, а на другия ден слънце. Отидохме да видим терена, очаквахме сняг и лед, а там сняг, лед и кал. Когато поведохме 3:0 помислих "Мат, най-накрая ще гледаш второто полувреме на един мач спокойно, пушейки лула и наслаждавайки се". И наистина запалих лула. При втория гол на Звезда вече престанах да пуша и започнах да треперя".
Президентът на Цървена звезда Душан Благойевич на кратко прекъсна Бъзби, преразказвайки въздишката на 50 000 човека на стадиона след един пропуск в края на мача...
"Ох, господин президент, вие не сте разбрали добре тази въздишка! Това беше моята въздишка на облекчение когато Шекуларац пропусна".
Благойевич след това станал от своето място, приближил Мат Бъзби и му дал подарък...
"Бъдете сигурни, господин президент, че тази ваза, която ни дадохте ще заеме почетно място между нашите трофеи."
Някъде около полунощ дошло време за раздяла. И разбира се на никого не му е било до това. Роджър Бърн извикал треньора настрани, да помоли за още някой час. Всички останали с нетърпение очаквали изхода на този разговор. Накрая, тръгнал и самият Бъзби. Къде другаде освен на Скадарлия?!
А там, в тази известна белградска бохемска долина, пяла Дивна Костич, първата дама на Скадарлия и единствената истинска наследница на кралицата Софка. Щерка на "вършачката Кощана", руската циганка Мария Керчова и югославския гросмайстор в шаха Борислав Костич. Знаете когато Бора е играл антологичната партия на Екватора, на двете хемисфери? Той седял в северното, а противникът в южното полукълбо. Опасен шмекер и една друга, дълга история...
Дивна не е искала нито в Мажестик, нито в която и да е друга кръчма, дори и в Бели двор...
"Моето работно място е в Скадарлия, който иска да ме слуша нека дойде." Това е важало, казват, и за самия Тито, па и той трябвало да ходи при Дивна на крака: "Ето, като ти не си искала при нас, ние дойдохме при теб", казал Броз когато заедно с Йованка веднъж дошъл в Скадарлия.
Футболистите на Манчестър Юнайтед и Цървена звезда провели незабравима вечер в скадарлийските кръчми. Когато е "отсвирен край" в Мадера се присъединили и журналисти. Миро Радойичич седял на масата с господин Крикмър. На тази маса се изпило доста бяло вино...
"Не си спомням как, случи се в прилично късните часове, но мистър Крикмър ми предложи, като техен гост, да ги изпратя до Англия, с техния самолет разбира се. Бях кореспондент от Острова и не исках отново да летя там, и то за кратко. Но човекът е човек, винаги има някакви малки желания. В това време от своя вестник получих гарсониера, за пръв път в живота си имах апартамент, в него диван и два фотьойла, които също ми купи моят работодател. Исках всичко да украся с килим, а това по онова време в Белград го нямаше. Приех предложението, знаейки че вкъщи ще се върна с килим. Разделихме се в най-ситните часове. Прибрах се вкъщи, подготвих се за път и за кратко заспах, почти седнал. Пробуждайки се навреме разбрах, че би трябвало да облека някое по-дебело сако, Англия е това. Стигнах навреме на летището, но напразно, в сакото с което бях на Скадарлия ми е останал паспортът. Отидох у дома, па бързах обратно към летището. Самолетът междувременно излетя. Усмихнах се в себе си и отидох вкъщи да се наспя, утешавайки се, философски, че в живота всяко зло има своето добро", писал е Миро по-късно.
На прощаване, Франк Суифт, някогашен вратар на Юнайтед, а тогава журналист на Нюз ъф дъ Уърлд му казал при първа възможност да "скокне до Манчестър на уиски и история за вратарите."
Тази нощ в Скадарлия доктор Аца Обрадович, един от родоначалниците на европейската Звезда, също така е разговарял с господин Крикмър. С много жар му обяснявал, че Цървена звезда скоро ще направи нов стадион, един от най-големите в Европа, и би било чудесно Юнайтед да дойде на откриването. Уолтър Крикмър обещал, че така и ще бъде.
"Спомням си, нашите гости бяха одушевени. Връщайки се в хотела, някъде около три сутринта Мат Бъзби одушевено ми каза, че това е била една от най-хубавите вечери в неговия живот", разказва Доктор О за живота.
Някъде преди утрото, добре загретият Бърн се обърнал към Цокич. Йован Цокич, за разлика от първия мач, бил титуляр вместо Топлак...
"Дойде и чрез преводача помоли да го извиня за едно грубо нарушение. Усмихнах се и го прегърнах, а той още в неверие, че му прощавам, продължи да се оправдава."
Драгослав Шекуларац се сприятелил с Томи Тейлър още по време на мача...
"Изпратих го това утро до хотелската стая и той ме покани на гости. Но аз му предложих нещо друго. След Световното първенство в Швеция да дойде при мен, заедно да отидем на море, а след това в Англия. Съгласи се."
Земунското летище, 6 февруари, 11:15 ч. Половината компания от Скадарлия още е спала когато контрольорът на полета е дал официално известие: "Специалният самолет на компания БЕА, "Елизабетен", полетя успешно. Полетът е бил съвсем нормален над въздушното пространство на белградската област." Три часа по-късно от Германия стига отговор: "Самолет "Елизабетен" е кацнал на мюнхенското летище в 14:17. Не е излетял."
Черногорският журналист и дипломат Бато Томашевич е бил в този самолет. В своята книга Орлов крш детайлно е описал трагедията, която ще последва:
"Полетът до Мюнхен на връщане протече спокойно, без обичайните потрепвания и пропадания. Седях край прозореца и за пръв път гледах покритите със сняг, остри върхове на Алпите. Кацането на нашата летяща крепост на летището протече без трудности. Самолетът леко докосна пистата, дълго засипваше с разквасения сняг прозорците и спря. Една от стюардесите ни извести, че сега самолетът ще зареди гориво, а ние през това време можем в сградата на летището да се освежим за сметка на компанията. Десетина минути по-късно през колоните отново се чу стюардесата, канейки пътниците обратно в самолета. Всички седнахме на своите места. Погледнах през прозореца. Падаше крупен сняг навсякъде наоколо. Последваха два опита да излетим, но без успех. Два пъти се връщахме в сградата. Преди третото политане шумът на мотора, който винаги нагло расте, с увеличаването на бързината, изведнъж намаля сякаш машините изненадващо изгубиха сила. Тогава звукът на мотора са промени и започнахме да се рушим. Това рушене, после разбрах, е траело петдесет и три секунди. На мен ми изглеждаше като целия живот от рождението до смъртта. Самолетът падна върху покрива на къща, експлодира. Мен експлозията ме изхвърли заедно със седалката на 130 метра разстояние. Когато ударих в земята по мен вече нямаше нито обувки, нито дрехи. Целият бях в кръв, но жив, с ранен гръбнак, счупено коляно, порязан по лицето и тялото. Хладен февруарски сумрак, стонове на преживелите, неподвижни тела на допреди малко весели хора - призрачна гледка. Кръв ме заслепяваше и задушаваше, не можех да се поместя. Пред мене лежеше потрошеното тяло на стюарда Томи. Разпознах го по униформата. "Не платих уискито", укорих се. Поред претичваха футболисти. Паникьосано викаха Мат Бъзби. После пристигна някакъв камион в който ни бутаха, и мъртвите и ранените заедно. Поред мене бяха Боби Чарлтън, Рей Ууд, Хари Грег и Денис Вайълет. Разпитваха за колегите, особено за Бъзби. "Никога повече в своя живот няма да вляза в самолет, дори да ми коства футболната кариера", говореше иначе мълчаливият Боби Чарлтън"...
Гледката на мюнхенското летище е била страшна. Колкото сняг, толкова и кръв. Безжизнени тела едно върху друго. Тейлър, Уилън, Пег... Джоунс е бил с отворени очи, но не е давал знаци на живот, лежал е върху Джаки Бланчфлауър. Може би и го е защитил със своето тяло, па този се измъкна... Мат Бъзби остана в останките, бил е на себе си. Оплаквал се от болки в гърдите. Хари Грег израснал в герой. Той тази вечер от ада на "Елизабетен" измъкнал няколко човека, между тях Чарлтън, Вайълет, югославската гражданка Вера Лукич, съпруга на дипломат в Лондон и нейното бебе.
"Върнете се назад, гадове", викал обезумелият Грег докато ходел по остатъците от самолета, търсейки другарите. "Тук има дете което е живо".
Седмина футболисти на Манчестър не са преживели катастрофата. Капитанът Бърн е тръгнал за Белград не знаейки че очаква дете със съпругата Джой. След два дни е трябвало да празнува 29-и рожден ден. Джой в края на годината е родила момче. Джеф Бент (25) бил "алергичен" към пътуване със самолет, Бъзби го наговорил да тръгне. Томи Тейлър (26) планирал сватба със своята девойка. За последен път й се обадил от Белград: "Любов, подготви хладна бира, идвам си". Винаги радостният Лиъм Уилън е бил много вярващ. По-късно са говорили, че пътувайки към "вечната къща" говорил как е готов и изобщо не се притеснява. На погребението в Дъблин се събрали 20 000 души. Марк Джоунс (24) вкъщи оставил млада жена и едва родена дъщеричка. Неговият черен лабрадор Рик загинал няколко месеца по-късно. Колман и Пег още били невинни момчета, едва на по двайсет години...
Златото на Манчестър на Бъзби Дънкан Едуардс издържал първия удар. Той между второто и третото излитане изпратил телеграма на своята девойка Моли: "Всички полети са отменени. Идвам си утре". Тези железни бели дробове, готови да издържат и по три мача на ден, издържали 15 дни в мюнхенската болница. Какъв боец е бил! На 21 национал на Англия със завиден стаж и 151 мача в екипа на Юнайтед?! Моли пристигнала в Мюнхен след два дни, държала го е за ръка, а той я помолил да пита доктора какви са шансовете в събота да заиграе срещу Уест Бромич Албион.
Дънкан от Дъдли само смъртта е могла да постави на колене. Умрял е в петък 21 февруари. Моли на раздяла в сълзи го тешила: "Не се притеснявай драги, мирно спи, всички ваши мачове са отменени".
Мат Бъзби лежал в следващите три месеца в съседната стая. Не са смели да му кажат, че е останал без своя най-ценен бисер.
Целият футболен свят, както и Белград, били в незапомнен траур във вечерта на този 6 февруари 1958 година...
"Мен някъде в късен следобеден час, след бурната скадарлийска нощ, ме пробуди телефонът", припомня си в своите писания Мирослав Радойичич. "От другата страна на жицата беше моят редактор Данило Пурич. И сега сякаш слушам неговия развълнуван глас: "Миро, ела спешно да напишеш In Memoriam! В Мюнхен е паднал самолетът на Манчестър Юнайтед! Има много загинали, това е всичко което знаем засега." Докато се радвах, че заради забравения паспорт съм останал жив, плачех. Защо да се срамувам заради това?! Всички те малки пилета по години, а вече асове... Загинал и господин Крикмър със своята житейска спътница. Много мои колеги, сред тях и един от най-големите вратари Франк Суифт. Пишех текст за хора с които предходната нощ, всъщност това утро, още бях в Скадарлия и гуляех. Пишейки, на моменти и плачех. А колко пъти само съм размислял какъв е този наш живот журналистически като трябва да пишете и като не ви се пише, а искате да се предадете на своята тъга, както тогава се предаде този град - чак толкова, че изглеждаше, че чудесните английски футболисти повече ги ожали Белград отколкото Манчестър".
Както обичайно е било някога вестите най-бързо са стигали в Мадера и оттук са се разпространявали нататък. Райко Митич и Аца Обрадович донесли първите конкретни информации. За тази нощ е писал и Боби Янкович в книгата "Какво казва Мадера".
"Страшно, страшно! Има много мъртви", било първото което можело да се чуе от тях двамата още от вратата.
В центъра на града, около девет часа вечерта, се събрали няколко хиляди човека, с ядро на Площад Маркс и Енгелс (днешен Никола Пашич) и пред Политика. От прозорците на сградата на Борба в един момент стигнало съобщение: "Търпение, търпение, хора! Пресата само още не е тръгнала". Най-тиражният спортен вестник по онова време "Спорт", за рекордните три часа е отпечатал извънредно издание. В другия край на града, на Топчидер, първият човек на червено-белите Душко Благойевич провежда конференция за медиите. Изложението е завършил с изречението, което предизвикало аплодисментите на всички присъстващи журналисти:
"Управата на Цървена звезда изпрати умолително предложение до Европейския футболен съюз Манчестър Юнайтед да бъде прогласен за почетен победител в Купата на шампионите".
Светът се тресеше от това което се случи, черен цвят обгърна цялата планета, но УЕФА още на следващия ден отхвърли такава възможност.
На Олд Трафорд сред първите пристигна съболезнователна телеграма от президента на Югославия Йосип Броз Тито:
"Дълбоко съм потресен от вестта за самолетното нещастие, което тежко удари британския спорт и английския народ. Позволете да Ви изразя своето дълбоко съболезнование".
Веднага след Цървена звезда на Манчестър подкрепа даде и Реал (Мадрид). И то конкретна. И заради това Реал е най-големият, па нека се люти който иска... Сантяго Бернабеу е бил готов за година да се отрече от своята първа звезда, в онова време без конкуренция най-добрият световен играч Алфредо Ди Стефано и да го даде под наем на Юнайтед докато събере редиците. Ди Стефано се съгласил, договор е подписан, но ФА не позволила реализацията на този "трансфер" с оправданието, че аржентинецът ненужно ще заеме място на някой от младите английски футболисти.
Мадридчаните все пак по друг начин успели да помогнат на приятелите от Манчестър. Приемайки предложението на Звезда Реал е продавал мемориални знаменца наречени "Почетни шампиони" и целият приход изпратил на Олд Трафорд, а междувременно организирал няколко хуманитарни мача между двата клуба от които печалбата също отишла в Манчестър. И още, Кралския клуб на семействата на загиналите и пострадалите три години плащал възстановяването и рехабилитацията в Испания.
Погребението на загиналите в самолетната катастрофа в Мюнхен е проведено на 22 февруари. Делегация от Югославия представлявали генералният секретар на ФСЮ Милорад Лишанин, член на управителния съвет доктор Михайло Андрейевич, президентът на Цървена звезда Благойевич и секретарят Слободан Чосич. От Белград до Манчестър пътували четири дни, защото, за всеки случай, отишли с влак.
На петдесетгодишнината от смъртта на Бебетата на Бъзби на Олд Трафорд Звезда е представена от участника в двата дуела от 58-ма Владица Попович. Преди началото на мача от Висшата лига Юнайтед - Болтън през 2008 година на центъра е положил букет от червени и бели рози.
"Получих най-големите аплодисменти в живота. Сърцето ми затрептя от вълнението. В този момент през главата ми преминаха детайли от двата мача. Бях задължен да пазя Чарлтън - не успях. Вкара три гола. Какъв играч беше това", разказва Попович своевременно за Политика.
В тези дни се огласил за белградските медии и Драгослав Шекуларац...
"Да бях вкарал стопроцентовото положение в края на мача щеше да се играе трети мач. Те нямаше да се връщат вкъщи в този ден и... "Ех, Шеки, защо не беше голмайстор, па всички тези момчета биха били живи", често съм говорил сам на себе си".
Първият мач след трагедията в Мюнхен Юнайтед е изиграл на 19 февруари в Купата на ФА. Победен е Шефийлд Уензди с 3:0. От белградския състав е играл само Били Фоулкс. В първия шампионатен мач УБА побеждава с 4:0 на Олд Трафорд. През този сезон Манчестър е завършил девети в класирането. В полуфиналите на Купата на шампионите го е отстранил Милан. Точно десет години по-късно някакви нови момчета в червени екипи ще победят страшната Бенфика (Еузебио, Симоеш, Аугусто, Торес...) в борбата за европейския трон, след продължения - 4:1. Това е било на Уембли. Мат Бъзби за пръв и последен път в живота е бил объркан когато съдията е отсвирил край, разхождал се по полето, разбутвал хората... и така докато не намерил Боби Чарлтън. От навалицата по някакво чудо изплувал и Фоулкс. Глава в глава, силна прегръдка, по една сълза на тревата на това футболно светилище и... "Момчета, това е за Мюнхен". Автор: Предраг Дучич
Четири години в първия мандат и още пет във втория. През това време пет титли шампион на Германия, една купа от Шампионската лига, две на Германия. Статус на почетен капитан. А тогава Паул Брайтнер доживя неговият Байерн да му забрани да гледа мачовете на Алианц Арена от ложата?!
Неразбираем, може да се каже и безобразен ход на управата на баварския гигант, който някога беше символ на уреденост и добри, чак и семейни отношения, а сега, когато дойде криза, в него очевидно цари разкол. От всеки друг клуб можехме да очакваме да се отрече от своите легенди. Не и от Байерн, чийто управници толкова са се изгубили, че не знаят къде удрят, па по някои постъпки припомнят на ръководители на сръбски клубове като поискат да се разправят с инакомислещите.
На 67-годишния Брайтнер е съобщено, че не може повече да гледа мачовете от мястото от което го е правил години. Билд уверява, е това е отмъщение на Ули Хьонес - иначе, някогашен съотборник на Брайтнер, доскоро и приятел - заради откритите критики към президента и изпълнителния директор Карл-Хайнц Румениге заради онази, вече известна пресконференция когато обвиниха всички освен себе си за лошите резултати под командването на Нико Ковач.
И вместо да чуе какво му казва приятелят Хьонес реши да се отрече по някакъв начин от него.
"Обади ми се финансовият директор Ян Кристиян Дризен и съобщи решението на Ули Хьонес, че мачовете на Байерн, в близко бъдеще, не мога да гледам от ложата. Очаквах нещо такова. И без това не искам да виждам никой от тях в този момент. Реших да върна пропуските, които ми се полагат, защото не искам да си създадат впечатление, че искам да гледам мачове безплатно. От сега ще си купувам билети като целия нормален свят", поръча Паул Брайтнер.
А Ули Хьонес, ако продължи така да властва, няма да има и един глас на президентските избори в Байерн през следващата година. Опозицията е все по-голяма...
Няма друг такъв мач, който вдъхновява въображението на публиката като Борусия (Дортмунд) срещу Байерн (Мюнхен). За 31-ва последователна година, сблъсъкът между двата клуба на Стробелалее е напълно разпродаден. В събота вечерта, 19:30, Сигнал Идуна Парк ще бъде изпълнен от 81 365 очакващи привърженици, представители на над 400 медии и забележителни фигури от света на културата, политиката и спорта.
Сценарият: Борусия (Дортмунд) и Байерн (Мюнхен) ще се изправят един срещу друг за 99-и път в историята на Бундеслигата. Това е първият път от април 2012 в който Борусия влиза в срещата като лидер в първенството. Последната победа на дортмундци беше в 1/2-финала за Купата на Германия в Мюнхен през 2017. "Жълто-черните" само веднъж в последните осем шампионатни мача излязоха като победител, през ноември 2016, отново в 11-ия кръг.
Домакин и гост: "Жълто-черните" спечелиха четири от последните пет домакински мача в първенството. Не успяха да победят само в един от общо осем домакински мача през този сезон във всички турнири: равенството 2:2 с Херта. Байерн е спечелил седем от осемте си гостувания през този сезон във всички надпревари.
Лично: Люсиен Фавре даде светлина върху кадровите проблеми на пресконференцията днес. Според списание Кикер гостите пътуват до Дортмунд без Коман (скъсани връзки), Тиаго (разкъсана външна връзка) и Толисо (разкъсани кръстни връзки). Участието на Робен е под въпрос заради оплаквания в коляното.
Резултатите един срещу друг: От ноември 2011, двата отбора са изиграли общо 28 състезателни мача (Бундеслига, Купа на Германия, Супер купата, Шампионската лига). Статистиката помежду им в този времеви период е следната: 13 победи за Байерн, шест равенства и осем успеха за Борусия. Въпреки че баварците имат почти двойно повече победи в Бундеслигата (45) срещу Борусия отколкото загуби (24), дортмундците продължават да са отбора срещу който имат най-слаба статистика като цяло. От мачовете играни в Дортмунд, двата отбора имат по 15 успеха (с 19 двубоя завършили наравно). Статистиката: За едва втори път в клубната история, Борусия (Дортмунд) е непобедена след 10 мача в Бундеслигата. Единственият предишен път е през 2002/03, когато Борусия претърпя първата загуба в сезона в гостуване на Байерн (1:2) в 12-ия кръг. Борусия е имала повече от 24 точки на този етап от сезона само два пъти по-рано: през сезони 2010/11 и 2013/14, под ръководството на Юрген Клоп успя да регистрира по 25 точки след 10-ия кръг. 30-те гола отбелязани досега през сезона след 10 мача е нов клубен рекорд. Байерн е вкарал само 18 гола досега в сезона - последният път в който вкара толкова малко в този етап от първенството беше през 2010/11.
Съдията: ГФС избра срещата да ръководи Мануел Грефе. Зрители: Сигнал Идуна Парк е напълно разпродаден, с капацитет от 81 365 места.
Най-голямата победа у дома: Тя датира от 3 юни 1967 година. Борусия побеждава с 4:0 на Роте Ерде с голове на Лотар Емерих и Райнхолд Восаб.
Борусия (Дортмунд) отправи предупреждение: Има фалшиви и невалидни билети от типа "Print @ home" в циркулация за нашето домакинство срещу Байерн (Мюнхен), (събота, 19:30 часа.)
Борусия (Дортмунд) съветва да не се купуват билети от неофициални онлайн портали и други източници, тъй като тези билети невинаги са валидни и се продават на по-високи цени.
Само официалните продажни места на клуба гарантират безпроблемно влизане на стадиона с валиден пропуск.
Стадионът традиционно за Дортмунд е разпродаден - всичките 81 365 места ще бъдат заети за класиката на Бундеслигата. "Жълто-черните" посрещат настоящия шампион с четири точки преднина в класирането, съответно под №1 и №3.
Всичко. Тази дума е най-доброто описание на моментното състояние в Байерн. Няма искрена подкрепа за Нико Ковач, няма и смяна на хърватския специалист, а началниците на баварския гигант се държат сякаш са се учили от някои балкански ръководители, защото когато е криза - удари по медиите.
Няма значение, че отборът от Мюнхен играе лошо, не е важно, че не е победил никого в четири поредни мача, нито това че играчите са в открита война с треньора доведен през лятото от Айнтрахт... Нищо от това не е подканване да се пусне алармата на Алианц Арена. Поне не явно, а са виновни - журналистите и специалистите?
Затова извънредната конференция за медиите беше посветена изключително на защита на играчите на Байерн в националния отбор на Германия, които попаднаха под жестоката ярост на критиката заради постигнатото през 2018, което може да даде като резултат изпадане в Б група на Лигата на нациите.
"Не приемаме стилът на критика към нашия национален отбор какъвто се появи в медиите след загубата от Холандия (0:3). Преди всичко, тя беше насочена против Байерн", смята Карл-Хайнц Румениге, изпълнителен директор на клуба, който дава на Елфа шестима национали. "Например, нямам думи да опиша какво прочетох за Мануел Нойер, а става дума за човек, който четири пъти е избиран за най-добър в света, повдигна вратарския занаят на по-високо ниво. Генерално промени тази игра и не може да бъде съден на основата на два мача."
През изминалите дни се огласиха мнозина експерти, а най-жестоки в критиката на националния отбор на Германия бяха легендарните Лотар Матеус и Щефан Ефенберг. Удариха първо на защитния тандем Матс Хумелс - Джером Боатенг.
"На основата на това което прочетох, мога само да се запитам - дали е възможно? Изглежда някои нямат граници. Особено, че някои говорят, че ги е прегазило времето. Ще ви напомня, че Германия през 2014 беше шампион на света главно благодарение на играчи на Байерн. Преди три седмици светът беше добро място за живот, а сега, след четири мача без победа, всичко сякаш се разпада. Няма причини за такива впечатления."
В защита на старата гарда спомена още две имена, насочвайки пръст към журналистите...
"Показахте неуважение към Франк Рибери и Ариен Робен, а двамата на практика са спечелили всичко възможно с Байерн. Важен е този ден за клуба, няма да позволим нас някои от вас (журналистите - б.р.) да ни унижава и клевети. Ще защитаваме играчите, треньора и клуба. Разбира се, не са виновни медиите, защото ако не играете добре, няма и похвали, обаче, също така искаме да говорим с езика на фактите, а не на предпоставки", допълни Румениге, разкривайки, че е завел дело срещу Шпорт Билд, заради неверни информации за операцията на Корентин Толисо и заинтересоваността, ще се окаже лъжлива, за Джейдън Санчо от Борусия (Дортмунд).
С директора се съгласи и президентът Ули Хьонес, макар че в неговото явно обръщение имаше нелогичности. Прецизните немци са забелязали "в 12:12 каза, че не приема обиден език", за да в "12:19 и сам удари на Хуан Бернат", бразилецът продаден през лятото на ПСЖ.
"Критикувате ни, че го пуснахме да отиде във Франция, а аз ви казвам, че беше единственият отговорен за загубата от Севиля в гостуването през миналия сезон. За малко ни струва елиминацията в Шампионската лига. Игра ужасно. След тези мачове решихме да го продадем, защото не зависим само от един футболист. Байерн има в кадъра 16-17 играчи световна класа", остър е Хьонес, с посланието че "Байерн в обществото винаги е бил единствен, какъвто дълго не е бил случаят" и без оглед на какво се случва "трябва да защитава позицията на клуба, който е най-голям в Германия".
А какво с Нико Ковач? Това ще обясни Хасан Салихамиджич, чиято роля в Байерн е чисто протоколна, но хайде като се изредиха да каже и Брацо нещо:
"Позицията на Нико, що се отнася до мен, изобщо не е спорна. Знае, че го подкрепяме. Това което се говори и пише за него в последните дни е израз на неуважение. Нечувано. Обвинихте ме, че не подкрепям Ковач, само защото не се огласих публично в последните две седмици. Не трябва да се целуваме всеки ден, за да ви угодим."
Самият хърватски специалист, който завърши своето публично обръщение 15 минути преди пред ТВ камерите да се появят началниците, се пошегува, въпреки че на малцина от привържениците на Байерн им е до смях.
"Толкова съм зает с работата с отбора, че нямам време да се обръсна".
Работата на Нико Ковач в Байерн засега е сигурна, но това не означава, че шефовете на най-големия немски клуб спят мирно заради лошото начало на сезона.
Президнетът Ули Хьонес и спортният директор на клуба Хасан Салихамиджич решиха и сами да се уверят как изглежда Байерн след паузата за националните отбори, гледайки вчерашната тренировка на отбора от своя офис и през цялото време дискутирали.
Играчите полека се връщат в клубовете след участията за националните отбори, а Байерн се подготвя за важния мач против Волфсбург тази събота. Баварците победиха за последно в 4-ия кръг на Бундеслигата против Шалке, намират се на 6 място в класирането и победата в гостуването на Волфсбург е императив.
"Стоим като един зад него, без оглед на сегашната ситуация, а на това което ще се случи в идните седмици. Ще браним Нико Ковач до смърт. Имам съвършени отношения с него и ситуацията е спокойна. Нито за миг не съм размислял за това да заменим треньора", заяви наскоро Хьонес в интервю за Зюддойче Цайтунг.
Възможно е шефовете на Байерн да са проверявали поведението на определени играчи на тренировката. Вече се говори за бунтарският клан в отбора на Байерн, който се предвожда от звезди като Хамес Родригес. Нико Ковач на пресконференцията смири привържениците и призова за единство, но резултатите са онова което единствено може да ги успокои в тези моменти.
Мачът срещу Волфсбург по програма е в събота то 16:30, а ако не победят, може да се очакват нови бунтове в съблекалнята на Байерн.
Треньорът на Байерн Нико Ковач търпи огромен натиск в съблекалнята, тъй като голям брой звезди, преди всичко Хамес Родригес, явно надигат глас против начина по който води славния немски клуб.
Колумбиецът бил бесен че и въпреки лошата форма на някои играчи, най-вече Томас Мюлер, още получава шанс "на лъжичка", па така и в мача с Аякс прекара час на пейката за резервите. Заради това, според писания на Билд, ядосано крещял в съблекалнята: "Ние не сме Айнтрахт!".
От ден на ден има все повече недоволни играчи, така недоволството се разширило и към Вагнер, Зюле, Горецка, Гнабри...
От всички играчи до сега всичките 900 минути са изиграли само Нойер и Кимих, следвани от ветераните Мюлер (720), Рибери (683), Робен (617) и Мартинес (546). Младите звезди са напълно маргинализирани, така Родригрес е играл едва 332 минути, Горецка 322, а Гнабри 207.
Също така, Ковач е критикуван, че твърде често с директора Хасан Салихамиджич и треньора на вратарите Тони Топалович говори на хърватски език в присъствието на остатъка от отбора, което в съблекалнята на Байерн се смята за голямо неуважение.
Разбира се, слабите резултати поставиха под въпрос и тактическите решения на младия стратег, а преди всичко избора на играчи, като доста сменя ролите и това довежда до лошите игри, а сега и резултати. Байерн в три поредни мача остана без победа (две ремита и загуба), а ако продължи така хърватският стратег може да се озове в безизходна ситуация, подобна на тази в която беше и Карло Анчелоти. Все пак, италианецът тогава поведе война с опитните титуляри на немския великан.
Голмайсторът на мюнхенския Байерн Роберт Левандовски е оповестил клубните началници, че има намерението да потърси ново предизвикателство и да смени средата.
Мениджърът на полския футболист, Пини Захави, потвърди, че Левандовски разглежда всички предложения след интереса на Реал (Мадрид), Челси, Ювентус и Манчестър Юнайтед.
"Роберт усеща, че е време за промяна и ново предизвикателство в кариерата. Хората от Байерн знаят това", заяви Захави пред Билд.
Проблем в цялата история е, че 29-годишният нападател има договор до 2021 година, а директорът на клуба Карл-Хайнц Румениге многократно изтъква, че няма да позволи на Левандовски да напусне.
От четири години е член на Байерн, спечелил е също толкова титли на Германия и е вкарал 151 гола в 195 мача, но му липсва успех в Шампионската лига, където отпада три пъти на полуфиналите.
Дали Роберт Левандовски в Кьолн сложи началото на трансфер в Реал (Мадрид)?
Полякът в съботния следобед направи скандал, като отказа да подаде ръка на треньора Юп Хайнкес след смяната си в 77-ата минута и отвори фронт срещу живи легенди на баварците, сред които човек при чието споменаване всички в Мюнхен стават.
Не е тайна, че Левандовски се засити с Бундеслигата, иска да се пробва в по-силно първенство (Примера), затова и неотдавна взе за мениджър Пини Захави, но въпросът е само дали с маниера на разглезено дете ще успее да накара Байерн да го продаде. Едно е сигурно. Левандовски вече не е онзи стария, а от седмици на тренировките прави номера, немощ показа и в мачовете от полуфиналите на Шампионската лига с Реал когато дори не застраши потенциалния си работодател, камо ли да му вкара гол.
Неговото поведение подразни много легенди на този клуб, а пръв го нападна Пол Брайтнер.
"Нападател който вярва, че е от ранга на Кристиано Роналдо трябва и понякога да показва това на терена. Левандовски не прави това. Липсва му самоуважение, показва и недостиг на уважение, както към отбора така и към треньора. Също така и остатъкът от отбора след инцидента в Кьолн ще се запита дали им трябва такъв човек в състава? Той не мисли за Байерн, той мисли само за себе си", твърди Брайтнер.
И известният вратар Сеп Майер също е лют на поляка, преди всичко заради мачовете с Реал.
"Срещу Реал изигра двата най-слаби мача. Той е отличен футболист, но когато се стигне до решителни мачове, трябва да вкара гол. Срещу Реал не се видя в двата двубоя и това е само негова вина", смята Майер.
Накрая и съотборникът Жером Боатенг застана на страната на треньора въпреки че разбира недоволството на поляка.
"Треньорът е началникът. Играчът може понякога да има емоционални моменти. Вероятно Роберт искаше да постигне още два или три гола, но, все пак, всяка конфликтна ситуация трябва да се избягва. Ясно е, че отговорността е само на треньора, той решава кой играе и всички, па и Левандовски, трябва да го уважават", заяви Боатенг.
Юп Хайнкес след Кьолн, когато каза, че не го интересува какво мисли полякът и че той е началник, не е говорил отново, а мнозина се питат дали ще постави Левандовски в първия отбор в събота в последния кръг срещу Щутгарт. Сблъсъкът с първата звезда развълнува иначе спокойното море на улица Забнер, защото Байерн го очаква и финал за купата в Берлин срещу Айнтрахт, а ако Левандовски е съсредоточен крайният изход не би се поставял под съмнение.
Така, стана гнила ябълка, тази която заплашва да развали остатъка от една сочна и хубава кошница, без оглед на факта, че този сезон постигна 29 шампионатни гола и вече си осигури известния "топ" предназначен за най-добрия стрелец в Бундеслигата.
Реал (Мадрид) е близо до нов финал в Шампионската лига, четвърти за последните пет години. Отборът на Зинедин Зидан се наложи с 2:1 като гост на Байерн в първия полуфинал и има голяма преднина преди мача довечера в Мадрид.
Немският шампион през миналия сезон отпадна в турнира от същия съперник, който е победил само веднъж в последните седем сблъсъка, с чак шест поражения.
Заради всичко това голяма загриженост изрази легендата на мюнхенците Франц Бекенбауер, почетен президент на клуба от Алианц Арена...
"Боя се, че имаме комплекс от Реал. Просто, рядко ги побеждаваме, а в сряда имахме голяма възможност. Но, отново загубихме с 1:2, въпреки че Реал не игра много добре. Трудно е да победиш когато Реал играе извънредно, но когато няма своята вечер това трябва да се използва", заяви Бекенбауер пред немския "Билд", като изрази надежда баварците да повторят миналия сезон и да победят със същия резултат, макар че тогава отпаднаха в продълженията.
Двама приятели, с еднакви схващания за същината на футбола, начело на два спорещи клуба, които представят две неприятелски държави? Такъв спектакъл още не сме гледали...
Това е едно от архетипните усложнения: двама приятели които, съдбата може да бъде така жестока, се намират на срещуположните страни. О, литературата и филмовото изкуство просто не могат да им се заситят. Лилънд и Кейн от шедьовъра на Орсън Уелс, единият отдаден на принципите, другият в надпревара за печалба и таблоидни заглавия; или Юда Бен Хур и неговият ортак от детството, римлянинът Месала, първият мечтател за свободата на своя народ, вторият убеден в земното царство...
Чак и за хитър директор на кастинг не би било просто да раздели такива черно-бели роли когато на талона има само две имена - Пеп Гуардиола и Томас Тухел. Трудно който и да е от двамата априори би се съгласил с ролята на лошия. Въпреки че, сбъднат ли се съобщенията за следващата професионална страница на Тухел, ще има много готови веднага да му застанат на гръбнака и да го нарекат продадена душа...
Добре, не е и каталунецът и немецът да са бог знае какви близки другари, макар че казват че през този декември 2014, на една романтична вечеря в Мюнхен, си паснали по-добре, като сме вече при филмите, отколкото Елза и Рик в черно-бялата Казабланка...Легендата казва че, по настояване на Гуардиола, тогавашният технически директор на Байерн Михаел Речке организирал срещата в един ресторант. Тухел тогава е бил желан жених, тъй като взел почивка след мандата в Майнц и разглеждал редица предложения. Повече от всяко е гледал начина по който играе Байерн на Пеп, макар че винаги ще твърди, че всичко е изглеждало съвършено в Барселона.
КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО НА ВЕЧЕРЯТА В МЮНХЕН?
Томас още в началото на кариерата е станал привърженик на Барселона и привърженик на Пеп Гуардиола, до граница на идолопоклонничество. А предано отдаден, луд като Гуардиола, гледал всичко, па и Майнц, който от сезон на сезон напредвал, докато не се е докопал и до Европа, играейки футбол заради който чак и антибундеслигашите са превключвали на Евроспорт...
Двамата треньори тази вечер се разбрали от една дума. Ако лъжат немските медии, които седмици говорили за тази среща, лъжем и ние сочно вас: Гуардиола и Тухел завършили нощта местейки оливерника, чертаейки тактики, празни и изтрити простори, и мерейки каква точно дебелина на покривката, пардон на тревата, трябва да бъде.
Приглушеното, па открито възхищение тази нощ се превърнало в приятелство, което за кратко ще премине "само" в уважение, когато Тухел по някакъв начин направи първо предателство на своя духовно-футболен баща и приеме предложението да замени Юрген Клоп в Дортмунд. Имало е смисъл това, разбира се, зажаднял човекът за футбол, Борусия е имала чудесна основа, и трябвало само манията на Юрген към пресата и убийствените контри да се замени с любовта към владението на топката и красота от която не трябва да се умира.
И кой знае как би завършило всичко през онзи сезон, ако в странен инцидент не бе нападнат автобуса на Дортмунд, а от този шок и "Жълтата стена" не можа да ги извади, па загубиха от елегантния Монако в онзи четвъртфинал на Шампионската лига...
Заради това ще го, а още повече заради доверието което има в младите играчи и способностите активно да участва в техния развой, заради това ще го, но това сега вече е история, която е все по-малко вероятна, виждат мнозина като идеален заместник на Арсен Венгер и единственият който би могъл да отведе Арсенал до следващата фаза на съществуване без революция...
Тухел е, както говорят последните вести, бил извън конкуренцията за северния дял на Лондон, тъй като там продължава да не се знае кой ще плати изпитото, а немецът и твърдоглавието в него не позволяват каквито и да е дисонантни нагласи. Байерн му се измъкна, защото Байерн може да му избяга, а изглежда да не е изпитвал двустранно привличане със скитането на Абрамович по призрачния Стамфорд Бридж; и го убедили, казват, от източното царство, и се споменава, все по-гласно, като наследник на Унай Емери в онзи чуден нефтено-политически-футболен експеримент в Париж.
ПСЖ И СИТИ - БОРБА ЗА НАДМОЩИЕ НА ПЕТРОДОЛАРА
Лаиците биха спуснали рамене и помислили, че е добре, поне за тяхното приятелство, че Тухел и Гуардиола, двама сериозни футболни мислители, освен ако не се случи някакъв обрат, няма директно да се сблъскат във Висшата лига догодина. Любителите на тактиката биха могли и добре да се разтъжат, но истината е че каталунецът и немецът ще бъдат много повече на мерника един на друг в директен дуел между ПСЖ и Манчестър Сити, чак и тези два шампионски клуба догодина да не се срещнат в най-скъпия турнир, да не говорим в неговия край...
Защото Сити и ПСЖ не са само футболни проекти, които трябва да покажат силата на петродолара, нито това къде отива футболът. Те са директно противопоставени съперници в чудна, постиндустриална борба за надмощие в Персийския залив и на Стария континент, борба чиято жертва е, или чийто главен печеливш (в зависимост от вашето гледане на количеството пари), тази игра, която е това все по-малко. В средата е дърпането на намазаното с нефт и природен газ въже между Катар и Обединените Арабски Емирства, надпревара за гордост и престиж между катарското правителство което в ПСЖ вижда съвършена лодка за показване на мускули и разпространение на глобално влияние, и Абу Даби, основно фамилия Мансур, която предвожда дипломатическа офанзива срещу управниците на по-малката държава.
Когато преди две години, в четвъртфиналите на Шампионската лига, се срещнаха ПСЖ и Сити - не се знае кой е бил по-малко дорасъл за тази голяма сцена, въпреки присъствието на Ибрахимович и Кавани, и Де Бройне и Агуеро - това е бил мач с много по-слаба роля отколкото ще бъде потенциалната следваща среща на тези два клуба.
В този ров - няма такова нещо като аргументи: тук са и въздушни и други блокади, и обвинения за финансиране на тероризъм, и оттегляне на дипломати, и заплахи с мощни съюзници, и получаване на организацията на Световното първенство на всяка, ама баш всяка цена, и довеждането на Неймар и Мбапе, и доминация във Висшата лига, и инжекция на чист кеш който служи за смях в лицето на нещо което на хартия се наричало "финансов феърплей" - ще скочат, ни криви ни длъжни, момчета които преди само четири години така безгрижно поставяли пипера и солта на мястото на Матс Хумелс и Хави Мартинес...
Двама приятели, с еднакви схващания за същината на футбола, начело на
два спорещи клуба, които представят две неприятелски държави? Такъв
спектакъл още не сме гледали...
ЩЕ СЕ КРИЯТ ДОКАТО ИЗПИВАТ ТРАДИЦИОННОТО ВИНО
Ще трябва ли Пеп и Томас да се крият когато изпиват традиционното вино? Ще трябва ли, като боксьори които на меренето си налитат един на друг като питбули, а тайно си правят спаринг и си разказват вицове, тайно да си разменят тактически идеи и да се смеят на чудната ситуация в която са ги поставили техните арабски патрони? Може ли футболът и през есента на 2018 да не хае за геополитическите партии шах, а всичко да остане там където е най-хубаво - на терена?
Да, когато се завърши лудостта на летния трансферен прозорец, в който, както сега изглежда, и Гуардиола и Тухел ще имат отвързани кесии и ръце, ще започне истинското нещо и ще забравим, макар за деветдесет минути, за всички ефимерни неща.
Ще бъде и този август предизвикателство за немеца, точно както целта на всеки ученик е да надмине своя сенсей: ако отиде в Париж, Тухел за пръв път би могъл наистина да направи отбор по своя мярка, като изключим неразрешената ситуация с Неймар, като най-голям коз на катарския емир за спечелването на сърцето и портфейла на световната публика.
Тухел отново поред терена, с тактика начертана с помощта на оливерника и с желанието да покаже, че е надминал идола и приятел Гуардиола, това е - колкото и да ни е до гуша от парите и всичко което не е футбол - нещо на което трябва да се радваме.
Бомба отекна в Германия - изданието "Билд" излезе със заглавие "Томас Тухел отряза Байерн".
Най-малкото изненадващ изход на продължилата с месеци сага около това кой ще наследи Юп Хайнкес на пейката на баварския клуб. С оглед на това, че автор на информацията е Кристиян Фалк - в последните две години с най-сериозните информации за живота и работата на немския шампион - в нейната достоверност не би трябвало да се съмняваме.
Фалк не разкрива всички причини заради които някогашният стратег на Борусия от Дортмунд "отрязал" Байерн, но споменава нещо друго. Твърди се, че Тухел през лятото ще поеме върховен клуб в чужбина. Първи избор е Челси, който търси под пара наследник на Антонио Конте. С ръка на сърцето, пейката ще бъде опразнена и в ПСЖ, но "сините" първи избрали Томас и е съвсем възможно да го получат.
Що се отнася до Байерн, продължава търсенето за човека, който ще замени легендарния Хайнкес. С оглед на това, че Тухел отпадна, в играта са, от специалистите в Бундеслигата, Юлиан Нагелсман (Хофенхайм), Ралф Хазенхутъл (РБ Лайпциг), Нико Ковач (Айнтрахт Франкфурт), а след най-новия развой на събитията не бихме се учудили и шансовете на Кристиян Щрайх (Фрайбург) значително да се увеличат. Някои дори споменават и Люсиен Фавър от Ница.
Ако изобщо Юп отиде в пенсия. Първо се говореше, че това му е последен сезон, а неотдавна остави всички объркани като заяви, че не е сигурен дали ще продължи да върши тази работа след юни.
Не е лесно да си в кожата на Ули Хьонес и Карл-Хайнц Румениге. Първият им избор им каза "НЕ". Следващият?
