Спомен за едно старо, изчезнало съперничество...
Две култури, две системи, две философии... Два свята. Два свята тотално различни. Жребчетата на едната, Байерн на другата страна. Така е било някога. Линията теглена в края на шейсетте отдавна е избледняла. Зъбът на злото време и комерсиализацията убиха романтиката в старите съперничества. Остана само да се разказва. Така немците в средата на деветдесетте, в липсата на сериозни съперници на Байерн и хубави истории от дербита, "измислиха" Класикер. Европейската титла на Борусия от Дортмунд имаше ключова роля в създаването на (новия) най-голям мач в Бундеслигата. Жълто-черните дотогава - маргинални. Една титла, две втори места и големи асове през историята да се изброят на пръсти. През тези деветдесетте, другата Борусия, днес много по-малко популярна - онази от Мьонхенгладбах - най-накрая изгуби статуса на втори клуб в Германия. Байерн и Жребчетата никога повече няма да изиграят голям мач...
"На 23 години имах три деца и живеех спокоен семеен живот. Сеп Майер и Герд Мюлер караха своите поршета и се присмиваха на моето желание от първите заработени сериозни пари да си купя семеен автомобил. Беше ми криво. А бях и малко ревнив. Да, и тогава излязох много глупав", спомня си редовно, почти на всеки свой юбилеен рожден ден Франц Бекенбауер, големият капитан на Байерн. Как му е само омразно заради това... Леденият Кайзер... Това е сериозен удар по неговата репутация, която пази като змия краката си. Но журналистите настояват, питат. Защото това е анекдот в който се събира цялата същност на тези две идеологии, две футболни посоки от които ще излезе най-известното немско дерби. Байерн - Гладбах, разбира се.
Капитан на Гладбах е Гюнтер Нецер. Юнтер, тарикат от свой тип, шмекер, двуметров и дрибльор какъвто в онова време не никне на всяка "швабска" ливада. Въздиша Кайзера, кисело се усмихва, па продължава със спомените...
"Нецер в това време имаше Ягуар Е. Обади ми се един ден и ми го предложи за 10 000 марки. Каза ми, че това е най-хубавият автомобил в света, един от редките бройки, че всички ще ми завидят. И се съгласих."
Историята продължава: на следващия ден силен дъжд в Мюнхен. Бекенбауер сяда в своята нова кола и разбира, че подвижният покрив протича, спирачките не работят, а и дисковете започнали да изпускат.
"Да, да, на следващия ден веднага ми се обади. Започна да крещи: "Гюнтер, ти си измамник! Какво ми продаде?!" Казах му: "Франц, какво искаш, това е модерен английски автомобил". Тогава тази красавица продаде на Волфганг Оверат за 8000 марки. Изпусна чудесен Ягуар в лилав цвят. Невежа! Аз тогава си купих жълто Ферари."
В края на шейсетте Германия се тресе от земетръсни промени; през 1966 е формирано правителство на "голямата коалиция" - християндемократи и социалдемократи; две години по-късно избива студентската стачка вдъхновена от пацифистките движения, които протестирали срещу войната във Виетнам; Вили Брант, бивш градоначалник на Берлин, става канцлер, формира правителство, извинява се за геноцида и започва своята известна "източна политика", нормализирайки отношенията със СССР, ГДР, Полша - опит за изграждането на мостове в разделена Европа.
Годините на промени и сблъсъци, радикализация на политическия живот, повлияли и на футбола. В такъв климат всичко станало политика: ние против тях - във всяка обществена сфера. От изкуството, през философията до спорта. Съперничеството между Байерн и Мьонхенгладбах приело символика, която "дебело" надминавала чисто футболния аспект. И отново: черно против бяло, добро против зло, революционери против консервативни, Нецер против Бекенбауер. Байерн против Жребчетата.
Байернецът е чист, винаги добре сресан, работи 10 часа във фабрика и с гордост изтъква своя актуален статус, бранейки го с всички сили. Писател, музикант, реформатор, прогресивен, или член на радикалното ляво крило от сърце и душа подкрепял Мьонхенгладбах. Това е епоха когато Борусия е била най-популярният клуб в Германия. От една страна е бляскавият футбол и като производно известните победи против Дортмунд (12:0), Шалке (11:0), Нойкирхен (10:0). Па и онази симфония от стария Бекелберг - мегдан с тогава двукратния шампион на Европа, Интер (7:1). Лайтмотив - убийствена контра и дирижирания пас на Нецер. От другата страна е оловният прагматизъм на Байерн, нерядко "убиец" на по-добрите и снажните, тази безукорна физическа подготовка, като последица от строгите югославски учители Чик Чайковски и Бранко Зебец.
Така острите разделения по-късно неизбежно ще родят и клишета, които ще се прилагат универсално в Германия. С Байерн така редовно ще върви "грозни и успешни", а с всички останали, които нарастват и стават главни конкуренти на владетеля - "хубави и губещи". За четата на Хенес Вайсвайлер, човекът, който е с най-големи заслуги за създаването на мощните Жребчета, никак не е могло да се каже, че е била губеща.
По пътя към издигането в немския футбол и самия европейски връх Борусия и Байерн поред разликите са показвали и редица аналогии. Двата клуба ще се класират в Бундеслигата в същата година - 1965. Дотогава в клубните пространства са имали витрини, не и трофеи в тях. Байерн само старата, "прашна" титла от 32-а и една купа от 57-а. Жребчетата още по-скромни - само купа. Вайсвайлер на разполагане има отбор чиято средна възраст е била 21,5 години. Отборът, който е селектирал Чик Чайковски малко по-стара - 21,8. Зад Нецер - Юп Хайнкес, Херберт Лаумен, Берн Руп, Берти Фогтс; зад Бекенбауер - Сеп Майер, Шварценбек, Герд Мюлер. По-късно ще дойдат ас след ас: датчанинът Ле Фавър, Хаки Вимер, Хорст Кепел, Райнер Бонхоф, Хайнц Витман, Зилоф, Блайдик, Клеф, съответно Ули Хьонес, Копенхофер, Брайтнер...
Байерн влязъл по-добре в това състезание с Жребчетата. Първата титла на баварците (в Бундеслигата) е през 1969. Борусия отговорила с две поредни, за да Байерн през 1972 да започне тригодишно владетелство в немския, а през 1974 и в европейския футбол. Първо тройна корона в родината, тогава и в Купата на европейските шампиони.
От 1969 до 1977, титлите в Бундеслигата взимали изключително Байерн и Борусия. След тройната корона на Байерн, три години властвали Жребчетата. Обаче, в леко изменен състав, с нова звезда - Алан Симонсен (Нецер отишъл в Реал) и с нов треньор. От Мюнхен пристига Удо Латек. И докато баварците владеели Европа, техният бивш треньор им взимал титлите в Бундеслигата.
За привържениците на Борусия от Мьонхенгладбах специално в спомените е останал сблъсъкът от пролетта на 1974. Байерн бил на Хейзъл Атлетико (Мадрид) с 4:0, взел първата от три поредни Купа на европейските шампиони, за да 24 часа по-късно да се озове на Бекелберг да изиграе голямото дерби на Бундеслигата с Борусия. Как? Бундеслигата не искала да премести срещата от стандартното време, а този дуел с Атлетико всъщност бил втори, тъй като в първия нямало победител. Байерн нямал къде, трябвало да играе и доживял истинско крушение - 0:4. Жребчетата дълго ще се хвалят как са разбили новия шампион на Европа, как те са най-добрите на континента, за да Райнер Бонхоф в новогодишно интервю да разкрие, че не е горд с тази победа...
"Заради какво? Добре, ще ви кажа... Алкохолът в този ден се усещаше навсякъде. Във всеки дуел с играчите на Байерн. По моята свободна преценка Ули Хьонес имаше поне 2,5 промила. Па те се смееха след всеки допуснат гол. Станаха шампиони на Европа, тях този мач с нас не ги интересуваше много..."
Байерн правел разликата в сравнение с големия съперник на европейската сцена. В периода 1970 - 1980 отборът от Мюнхен изиграл три европейски финала (всичките в КЕШ) и спечелил всичките три. В същия период Борусия пет пъти се докопала до европейски финали (веднъж в КЕШ - загуба от Ливърпул, четири пъти в Купата на УЕФА) и празнувала само два пъти.
Жребчетата до 1980 година имали повече титли от Байерн в Бундеслигата. Чак през 1981 баварците поели лидерството в този параметър. Някъде в началото на осемдесетте двата клуба започнали да вървят в различни посоки. Байерн растял, Жребчетата първо стагнирали, па тръгнали назад. Ключовият удар баварците нанесли на Борусия когато й взели Лотар Матеус, през лятото на 1984. Трансферът на новата супер звезда на немския футбол сериозно разбунил обществеността, особено защото Матеус в последния мач за Жребчетата, във финала за Купата на Германия, пропуснал дузпа. Да, Борусия в този финал играла против Байерн. Няколко дни по-късно Лотар Матеус е представен в Мюнхен. Усмивка и червен екип на гърдите.
Символ на определената промяна в отношението на силите...
От това лято Байерн ще спечели 24 шампионски титли и ще се окичи с още две европейски ленти. Борусия от Мьонхенгладбах повече никога не е била шампион. За всички тези години е взела само една купа - 1995 година, което до днес е последният трофей. Междувременно няколко пъти изпада във Втора Бундесилига и беше пред банкрут. Най-зле е през пролетта на 1992, след поражението във финала за купата от втородивизионния Хановер.
"Една кризисна среща след друга, УЕФА ни заплашваше, защото не можехме да платим 700 000 марки като втора вноска за трансферите на Мартин Далин и Петер Нилсен. Много тежки дни... Имаше различни предложения, между останалото да обявим банкрут", спомня си своевременно Ханс Петер Мол, тогава първи човек в клуба. "А тогава решихме да се обърнем към Байерн."
Борусия при продажбата на Щефан Ефенберг в Мюнхен вкарала клауза в договора според която при следващата продажба ще вземе определен процент. Баварците през това лято продали Ефе във Фиорентина. По договор, процентите трябвало да влязат в сметката на Борусия догодина...
"Това щеше да е твърде късно. Нямахме решение и..."
Гюнтер Нецер се обадил на своя стар приятел и голям съперник на терена - Франц Бекенбауер. Ханс Петер Мол на следващия ден бил в полет за Мюнхен...
"От Ули Хьонес на ръка получих чек за 900 000 марки. Борусия беше спасена."
Дали Мьонхенгладбах и Байерн днес най-сетне играят голям мач; първи от онзи финал за купата и пропуснатата дузпа на Матеус? Трудно е да се каже във време когато големи и малки (преди всичко във финансовия смисъл говорейки) са поляризирани до такава степен, че Байерн или Ювентус без големи проблеми властват в своите държави почти цяло десетилетие! Онова което е факт - такова подреждане в класирането Бундеслигата не е виждала повече от 40 години: Жребчетата пред Байерн в дните преди Нова година, четири точки повече. И съвсем пристойни шансове в случай на положителен резултат в днешния мач есенните почести да пристигнат на Борусия Парк. Шапка долу за Марко Розе...
Без оглед на най-добрия сезон на Жребчетата в последните няколко десетилетия ролята на абсолютен фаворит отива при Байерн. Но е ясно, че Ханзи Флик и неговите момчета не идват на излет в Мьонхенгладбах. Това е стадион на който баварците през историята най-често са губили - 20 пъти, а в последните пет години и десет мача Жребчетата са взели на мощния противник чак 14 точки.
Борусия Парк е стадион на който Байерн доста пъти е падал и в предходните десет сезона - шест пъти. Докато през историята в този град печели средно едва 1,1 точки. С такова постижение против машината от Мюнхен не може да се похвали нито един немски клуб.
Интересен е и следният факт: главното оръжие на гостите, Роберт Левандовски, има негативно постижение в Германия само срещу Жребчетата - шест победи и седем поражения, с едва четири постигнати гола в 15 мача...
Какво е на страната на Байерн? Сухото качество. Нито един играч на Борусия, освен защитникът Матиас Гинтер, не би попаднал в стартовите 11 на Байерн.
Байерн с Флик на пейката тръгна лудо. На Дортмунд и Фортуна по четири гола, на Цървена звезда в Шампионската лига шест. За 270 минути един удар в очертанията на вратата. Но после загуба от Леверкузен в Мюнхен, която отново започна приказките за нов треньор, който да се ангажира през зимната пауза. Може би точно Жребчетата имат ключовете за съдбата на Флик. Защото ако днес Байерн падне в Мьонхенгладбах...
Марко Розе бързо въведе своите идеи от Залцбург. Неговият отбор играе еднакво добре у дома и в гостуване, иска да контролира ситуацията против всеки. За пръв път в сезона Розе се среща с много по-силен от себе си и няма да може да води главната дума на полето. Ще бъде интересно да се види какъв "специалитет" е приготвил за баварците.
"Ние сме първи, Байерн е четвърти. Това са факти. Но не правим някакво страшилище от това. Хубаво е да си първи, разбира се... Затова искаме да останем тук", каза харизматичният австрийски специалист преди мача. "Намерихме нашия стил на игра, играем добре. Това обещава пред този голям сблъсък."
Има само едно дребно нещо - Байерн е отдалечен от Борусия по качество колкото Борусия от своята последна титла. Ясно е, съответно, кой се пита тук.
Победа на баварците връща в суровата реалност. Всичко останало ще призове малко старата, добра романтика в немския футбол.
Като поръчано в тези предпразнични дни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар