На днешния ден - Борусия (М) се спаси в Белград

Цървена звезда на 9 май 1979 година в първия финален мач от Купата на УЕФА завърши наравно против Борусия от Мьонхенгладбах в Белград 1:1 (1:0). Милош Шестич изведе тогава югославския отбор до преднина в 22-ата минута, а с автогол на Иван Юришич в 60-ата минута клубът от Западна Германия се спаси от поражение.

Горяла е "Маракана", всичките 90 000 зрители, а някои хронисти от това време казват, че е имало седем-осем хиляди повече, очакваха Цървена звезда в своя първи голям европейски финал да натрупа преднина за реванша в Мьонхенгладбах и да донесе Купата на УЕФА в своята витрина. Чудесното поколение, което от пейката води Бранко Станкович имаше незабравим път до финала, в блестящи мачове отстрани Динамо Берлин (2:5, 4:1), Спортинг от Хихон (1:0, 1:1), Арсенал (1:0, 1:1), УБА (1:0, 1:1), Херта (1:0, 1:2). Борусия е била един от силните състави в Западна Германия с Берти Фогтс, Вини Шефер, Евалд Линен и първа звезда Алан Симонсен, докато на пейката е седял известният треньор Удо Латек.

От старта на мача и с познатия шум от трибуните, капитанът Владимир Петрович поведе отбора в бесни атаки, които доведоха до преднина в 22-ата минута. Милош Шестич на първа греда завърши чудесна атака по дясната страна, започната с подаване в пространство от Владимир Петрович, а с навременна асистенция продължи Славолюб Муслин. Звезда играла отлично, но и Борусия е нападала. В 60-ата минута, Волерс центрира от лявата страна в малкото наказателно поле към Нилсен, който беше в засада, но пред него се хвърли Иван Юришич и нещастно си отбеляза автогол за крайното 1:1. Опитваха Муслин, Цвийетин Благойевич, па Душан Савич отново да погалят душата на запалянковците, които с цялото си сърце подкрепяха отбора, но немците издържаха във финала, а и те имаха шанс за пълен обрат. Реваншът се изигра на 23 май на "Райнщадион" в Дюселдорф.

Цървена звезда - Борусия М 1:1 (1:0)

1:0 Шестич (22 мин)
1:1 Юришич (60 - автогол)

Цървена звезда: Стоянович, Йованович, Йовин, Муслин (78 мин - Крмпотич), Милетович, Юришич, Петрович, Благойевич, Савич, Шестич, Милосавльевич (78 - Милованович)

Треньор: Бранко Станкович

Борусия Мьонхенгладбах: Кнеиб, Фогтс, Хьонес, Ф. Шефер, Рингелс, В. Шефер, Симонсен, Кулик, Нилсен (75 мин - Данер), Волерс (78 - Горес), Линен

Треньор: Удо Латек

Белград, 9 май 1979
Стадион: Цървена звезда
Зрители: 90 000
Съдия: Йън Футе (Шотландия)

Над 10 хиляди картонени привърженици ще подкрепят Мьонхенгладбах

Около 12 хиляди привърженици на Борусия от Мьонхенгладбах платиха известна сума, за да картон с техния лик да се озове на стадиона, когато се поднови Бундеслигата.

Привържениците от Мьонхенгладбах по много творчески начин ще "подкрепят" своя отбор когато продължи първенството.

Около 12 хиляди от тях платиха по 19 евро, за да в картонен облик, да са на "Борусия Парк".

Бундеслигата продължава от 15 май, а мачовете ще се играят пред празни трибуни.

Все пак, футболистите на Мьонхенгладбах ще имат "подкрепа" и чувство на отговорност към запалянковците, които ги "гледат".

Борусия от Мьонхенгладбах в момента на прекъсването на немското първенство заемаше четвърто място в класирането с 49 точки, само шест по-малко от лидера Байерн.

Играчите и шефовете в Борусия (М) солидарни с останалите служители в клуба

Футболистите, треньорският щаб и управниците на Борусия от Мьонхенгладбах са решили да се отрекат от дял от своите заплати, за да може клубът да плати на останалите работещи по време на пандемията корона вирус, съобщи Дойче Веле.

Пандемията спря футболните мачове в цяла Европа, включително и немската Бундеслига, а това донесе на редица клубове финансови проблеми.

По тази причина играчите и треньорите решиха да се отрекат от част от своите заплати, за да може клубът в следващите дни без проблеми да плати на другите служители.

"Много съм горд с момчетата. Това беше ясен сигнал: стоим заедно за Борусия, в добри и лоши времена", заяви Макс Еберл, спортен директор.

Популярните "жребчета" са четвърти в немското първенство и бяха на добър път да си осигурят участие в Шампионската лига, когато надпреварата беше прекъсната заради пандемията.

Изпълнителният директор на клуба Щефан Шиперс сподели, че Борусия е в най-тежката финансова ситуация в последните две десетилетия, заради загубата на планираните печалби от билети, ТВ излъчвания и спонсори. Последният мач на клуба от Мьонхенгладбах се игра пред празни трибуни и оценките са, че тогава е загубил два милиона евро в сравнение с планираната печалба.

В Германия до този четвъртък 13 093 човека са били положителни на тест за вируса, 113 души са се оправили, а 31, за съжаление, са починали.

Хакими вкара гол №3200 за Борусия (Дортмунд) в Бундеслигата

След като изравни, Мьонхенгладбах позволи на Борусия от Дортмунд да поеме контрол над мача, който спечели с 54% притежание на топката и 56% успеваемост в дуелите. Броят на ударите беше равен с по 10 за всеки състав. В крайна сметка, отборът с по-добрата защита спечели.

Интензивно: Мачът на кръга беше изпълнен с нарушения и 10 жълти картона бяха показани - най-много в който и да е мач през сезон 2019/20 досега.

Силна втора половина на сезона: Борусия (Дортмунд) спечели седем от осем мача през втората половина на сезона - рекорд постигнат само през последния шампионски сезон (2011/12).

Любим противник: Борусия победи съименника от Мьонхенгладбах за 10-и пореден път в Бундеслигата и в момента има по-дълга победна серия срещу "жребчетата" отколкото срещу който и да е друг отбор в немския елит.

Кръгло число: Вторият гол за Дортмунд беше №3200, който Борусия отбеляза в историята си в Бундеслигата. Само Байерн е вкарал повече голове.

Топ голмайстор: Джейдън Санчо записа 16-ата асистенция през този сезон - никой друг играч не е подал за повече голове.

Статични положения: Борусия (Дортмунд) получи гол от статично положение за четвърти път през този сезон (всички четири след ъглови удари, за предпоследно срещу Бремен в 6-ия кръг).

Байерн и "жребчетата", кайзер Франц, Юнтер и лилавият ягуар

Спомен за едно старо, изчезнало съперничество...

Две култури, две системи, две философии... Два свята. Два свята тотално различни. Жребчетата на едната, Байерн на другата страна. Така е било някога. Линията теглена в края на шейсетте отдавна е избледняла. Зъбът на злото време и комерсиализацията убиха романтиката в старите съперничества. Остана само да се разказва. Така немците в средата на деветдесетте, в липсата на сериозни съперници на Байерн и хубави истории от дербита, "измислиха" Класикер. Европейската титла на Борусия от Дортмунд имаше ключова роля в създаването на (новия) най-голям мач в Бундеслигата. Жълто-черните дотогава - маргинални. Една титла, две втори места и големи асове през историята да се изброят на пръсти. През тези деветдесетте, другата Борусия, днес много по-малко популярна - онази от Мьонхенгладбах - най-накрая изгуби статуса на втори клуб в Германия. Байерн и Жребчетата никога повече няма да изиграят голям мач...

"На 23 години имах три деца и живеех спокоен семеен живот. Сеп Майер и Герд Мюлер караха своите поршета и се присмиваха на моето желание от първите заработени сериозни пари да си купя семеен автомобил. Беше ми криво. А бях и малко ревнив. Да, и тогава излязох много глупав", спомня си редовно, почти на всеки свой юбилеен рожден ден Франц Бекенбауер, големият капитан на Байерн. Как му е само омразно заради това... Леденият Кайзер... Това е сериозен удар по неговата репутация, която пази като змия краката си. Но журналистите настояват, питат. Защото това е анекдот в който се събира цялата същност на тези две идеологии, две футболни посоки от които ще излезе най-известното немско дерби. Байерн - Гладбах, разбира се.

Капитан на Гладбах е Гюнтер Нецер. Юнтер, тарикат от свой тип, шмекер, двуметров и дрибльор какъвто в онова време не никне на всяка "швабска" ливада. Въздиша Кайзера, кисело се усмихва, па продължава със спомените...

"Нецер в това време имаше Ягуар Е. Обади ми се един ден и ми го предложи за 10 000 марки. Каза ми, че това е най-хубавият автомобил в света, един от редките бройки, че всички ще ми завидят. И се съгласих."

Историята продължава: на следващия ден силен дъжд в Мюнхен. Бекенбауер сяда в своята нова кола и разбира, че подвижният покрив протича, спирачките не работят, а и дисковете започнали да изпускат.

"Да, да, на следващия ден веднага ми се обади. Започна да крещи: "Гюнтер, ти си измамник! Какво ми продаде?!" Казах му: "Франц, какво искаш, това е модерен английски автомобил". Тогава тази красавица продаде на Волфганг Оверат за 8000 марки. Изпусна чудесен Ягуар в лилав цвят. Невежа! Аз тогава си купих жълто Ферари."

В края на шейсетте Германия се тресе от земетръсни промени; през 1966 е формирано правителство на "голямата коалиция" - християндемократи и социалдемократи; две години по-късно избива студентската стачка вдъхновена от пацифистките движения, които протестирали срещу войната във Виетнам; Вили Брант, бивш градоначалник на Берлин, става канцлер, формира правителство, извинява се за геноцида и започва своята известна "източна политика", нормализирайки отношенията със СССР, ГДР, Полша - опит за изграждането на мостове в разделена Европа.

Годините на промени и сблъсъци, радикализация на политическия живот, повлияли и на футбола. В такъв климат всичко станало политика: ние против тях - във всяка обществена сфера. От изкуството, през философията до спорта. Съперничеството между Байерн и Мьонхенгладбах приело символика, която "дебело" надминавала чисто футболния аспект. И отново: черно против бяло, добро против зло, революционери против консервативни, Нецер против Бекенбауер. Байерн против Жребчетата.

Байернецът е чист, винаги добре сресан, работи 10 часа във фабрика и с гордост изтъква своя актуален статус, бранейки го с всички сили. Писател, музикант, реформатор, прогресивен, или член на радикалното ляво крило от сърце и душа подкрепял Мьонхенгладбах. Това е епоха когато Борусия е била най-популярният клуб в Германия. От една страна е бляскавият футбол и като производно известните победи против Дортмунд (12:0), Шалке (11:0), Нойкирхен (10:0). Па и онази симфония от стария Бекелберг - мегдан с тогава двукратния шампион на Европа, Интер (7:1). Лайтмотив - убийствена контра и дирижирания пас на Нецер. От другата страна е оловният прагматизъм на Байерн, нерядко "убиец" на по-добрите и снажните, тази безукорна физическа подготовка, като последица от строгите югославски учители Чик Чайковски и Бранко Зебец.

Така острите разделения по-късно неизбежно ще родят и клишета, които ще се прилагат универсално в Германия. С Байерн така редовно ще върви "грозни и успешни", а с всички останали, които нарастват и стават главни конкуренти на владетеля - "хубави и губещи". За четата на Хенес Вайсвайлер, човекът, който е с най-големи заслуги за създаването на мощните Жребчета, никак не е могло да се каже, че е била губеща.

По пътя към издигането в немския футбол и самия европейски връх Борусия и Байерн поред разликите са показвали и редица аналогии. Двата клуба ще се класират в Бундеслигата в същата година - 1965. Дотогава в клубните пространства са имали витрини, не и трофеи в тях. Байерн само старата, "прашна" титла от 32-а и една купа от 57-а. Жребчетата още по-скромни - само купа. Вайсвайлер на разполагане има отбор чиято средна възраст е била 21,5 години. Отборът, който е селектирал Чик Чайковски малко по-стара - 21,8. Зад Нецер - Юп Хайнкес, Херберт Лаумен, Берн Руп, Берти Фогтс; зад Бекенбауер - Сеп Майер, Шварценбек, Герд Мюлер. По-късно ще дойдат ас след ас: датчанинът Ле Фавър, Хаки Вимер, Хорст Кепел, Райнер Бонхоф, Хайнц Витман, Зилоф, Блайдик, Клеф, съответно Ули Хьонес, Копенхофер, Брайтнер...

Байерн влязъл по-добре в това състезание с Жребчетата. Първата титла на баварците (в Бундеслигата) е през 1969. Борусия отговорила с две поредни, за да Байерн през 1972 да започне тригодишно владетелство в немския, а през 1974 и в европейския футбол. Първо тройна корона в родината, тогава и в Купата на европейските шампиони.

От 1969 до 1977, титлите в Бундеслигата взимали изключително Байерн и Борусия. След тройната корона на Байерн, три години властвали Жребчетата. Обаче, в леко изменен състав, с нова звезда - Алан Симонсен (Нецер отишъл в Реал) и с нов треньор. От Мюнхен пристига Удо Латек. И докато баварците владеели Европа, техният бивш треньор им взимал титлите в Бундеслигата.

За привържениците на Борусия от Мьонхенгладбах специално в спомените е останал сблъсъкът от пролетта на 1974. Байерн бил на Хейзъл Атлетико (Мадрид) с 4:0, взел първата от три поредни Купа на европейските шампиони, за да 24 часа по-късно да се озове на Бекелберг да изиграе голямото дерби на Бундеслигата с Борусия. Как? Бундеслигата не искала да премести срещата от стандартното време, а този дуел с Атлетико всъщност бил втори, тъй като в първия нямало победител. Байерн нямал къде, трябвало да играе и доживял истинско крушение - 0:4. Жребчетата дълго ще се хвалят как са разбили новия шампион на Европа, как те са най-добрите на континента, за да Райнер Бонхоф в новогодишно интервю да разкрие, че не е горд с тази победа...

"Заради какво? Добре, ще ви кажа... Алкохолът в този ден се усещаше навсякъде. Във всеки дуел с играчите на Байерн. По моята свободна преценка Ули Хьонес имаше поне 2,5 промила. Па те се смееха след всеки допуснат гол. Станаха шампиони на Европа, тях този мач с нас не ги интересуваше много..."

Байерн правел разликата в сравнение с големия съперник на европейската сцена. В периода 1970 - 1980 отборът от Мюнхен изиграл три европейски финала (всичките в КЕШ) и спечелил всичките три. В същия период Борусия пет пъти се докопала до европейски финали (веднъж в КЕШ - загуба от Ливърпул, четири пъти в Купата на УЕФА) и празнувала само два пъти.

Жребчетата до 1980 година имали повече титли от Байерн в Бундеслигата. Чак през 1981 баварците поели лидерството в този параметър. Някъде в началото на осемдесетте двата клуба започнали да вървят в различни посоки. Байерн растял, Жребчетата първо стагнирали, па тръгнали назад. Ключовият удар баварците нанесли на Борусия когато й взели Лотар Матеус, през лятото на 1984. Трансферът на новата супер звезда на немския футбол сериозно разбунил обществеността, особено защото Матеус в последния мач за Жребчетата, във финала за Купата на Германия, пропуснал дузпа. Да, Борусия в този финал играла против Байерн. Няколко дни по-късно Лотар Матеус е представен в Мюнхен. Усмивка и червен екип на гърдите.

Символ на определената промяна в отношението на силите...

От това лято Байерн ще спечели 24 шампионски титли и ще се окичи с още две европейски ленти. Борусия от Мьонхенгладбах повече никога не е била шампион. За всички тези години е взела само една купа - 1995 година, което до днес е последният трофей. Междувременно няколко пъти изпада във Втора Бундесилига и беше пред банкрут. Най-зле е през пролетта на 1992, след поражението във финала за купата от втородивизионния Хановер.

"Една кризисна среща след друга, УЕФА ни заплашваше, защото не можехме да платим 700 000 марки като втора вноска за трансферите на Мартин Далин и Петер Нилсен. Много тежки дни... Имаше различни предложения, между останалото да обявим банкрут", спомня си своевременно Ханс Петер Мол, тогава първи човек в клуба. "А тогава решихме да се обърнем към Байерн."

Борусия при продажбата на Щефан Ефенберг в Мюнхен вкарала клауза в договора според която при следващата продажба ще вземе определен процент. Баварците през това лято продали Ефе във Фиорентина. По договор, процентите трябвало да влязат в сметката на Борусия догодина...

"Това щеше да е твърде късно. Нямахме решение и..."

Гюнтер Нецер се обадил на своя стар приятел и голям съперник на терена - Франц Бекенбауер. Ханс Петер Мол на следващия ден бил в полет за Мюнхен...

"От Ули Хьонес на ръка получих чек за 900 000 марки. Борусия беше спасена."

Дали Мьонхенгладбах и Байерн днес най-сетне играят голям мач; първи от онзи финал за купата и пропуснатата дузпа на Матеус? Трудно е да се каже във време когато големи и малки (преди всичко във финансовия смисъл говорейки) са поляризирани до такава степен, че Байерн или Ювентус без големи проблеми властват в своите държави почти цяло десетилетие! Онова което е факт - такова подреждане в класирането Бундеслигата не е виждала повече от 40 години: Жребчетата пред Байерн в дните преди Нова година, четири точки повече. И съвсем пристойни шансове в случай на положителен резултат в днешния мач есенните почести да пристигнат на Борусия Парк. Шапка долу за Марко Розе...

Без оглед на най-добрия сезон на Жребчетата в последните няколко десетилетия ролята на абсолютен фаворит отива при Байерн. Но е ясно, че Ханзи Флик и неговите момчета не идват на излет в Мьонхенгладбах. Това е стадион на който баварците през историята най-често са губили - 20 пъти, а в  последните пет години и десет мача Жребчетата са взели на мощния противник чак 14 точки.

Борусия Парк е стадион на който Байерн доста пъти е падал и в предходните десет сезона - шест пъти. Докато през историята в този град печели средно едва 1,1 точки. С такова постижение против машината от Мюнхен не може да се похвали нито един немски клуб.

Интересен е и следният факт: главното оръжие на гостите, Роберт Левандовски, има негативно постижение в Германия само срещу Жребчетата - шест победи и седем поражения, с едва четири постигнати гола в 15 мача...

Какво е на страната на Байерн? Сухото качество. Нито един играч на Борусия, освен защитникът Матиас Гинтер, не би попаднал в стартовите 11 на Байерн.

Байерн с Флик на пейката тръгна лудо. На Дортмунд и Фортуна по четири гола, на Цървена звезда в Шампионската лига шест. За 270 минути един удар в очертанията на вратата. Но после загуба от Леверкузен в Мюнхен, която отново започна приказките за нов треньор, който да се ангажира през зимната пауза. Може би точно Жребчетата имат ключовете за съдбата на Флик. Защото ако днес Байерн падне в Мьонхенгладбах...

Марко Розе бързо въведе своите идеи от Залцбург. Неговият отбор играе еднакво добре у дома и в гостуване, иска да контролира ситуацията против всеки. За пръв път в сезона Розе се среща с много по-силен от себе си и няма да може да води главната дума на полето. Ще бъде интересно да се види какъв "специалитет" е приготвил за баварците.

"Ние сме първи, Байерн е четвърти. Това са факти. Но не правим някакво страшилище от това. Хубаво е да си първи, разбира се... Затова искаме да останем тук", каза харизматичният австрийски специалист преди мача. "Намерихме нашия стил на игра, играем добре. Това обещава пред този голям сблъсък."

Има само едно дребно нещо - Байерн е отдалечен от Борусия по качество колкото Борусия от своята последна титла. Ясно е, съответно, кой се пита тук.

Победа на баварците връща в суровата реалност. Всичко останало ще призове малко старата, добра романтика в немския футбол.

Като поръчано в тези предпразнични дни...

Историята пише някакъв друг роман: Немците 10 пъти са падали на Маракана, само Гладбах и Байерн са отнесли победа

Общият баланс на червено-белите с немските клубове: 10 победи, четири ремита, две поражения...

Байерн е мощен, немците винаги са били силни, но ако преди тазвечершния сблъсък в Белград се вземе изключително историческите факти - Цървена звезда не би имала от какво да се плаши на стадион Райко Митич. Просто, немските клубове, както онези от Източна Германия, така и онези от Западна, са били редовни клиенти на червено-белите в главния град на Югославия и Сърбия. Ситуацията не се е променила драстично след обединението на двете Германии, тъй като от 1991 година до днес от четири гостувания на немските отбори в сръбската столица победа взе само мюнхенският Байерн, и то по доста късметлийски начин в груповата фаза на Купата на УЕФА през сезон 2007/2008.

Като се тегли черта на цялата история, немските клубове общо 16 пъти са гостували на стадион Райко Митич, а балансът гласи - 10 победи за Цървена звезда, четири нерешени мача и едва две поражения. Реалността за съжаление е напълно различна в този момент.

Историята на сблъсъците започва през сезон 1969/1970 и неуспешния двубой от втория кръг на КЕШ с тогавашния Форварц Берлин. Отборът, който е предвождан от легендарния Милян Милянич, преследвал 1:2 от първия мач и два пъти губил на Маракана (0:1 и 1:2), но успя да стигне до обрат благодарение на головете на Ачимович и Караси. Все пак, мрежата на Алфред Зулуковски до края остана неподвижна, така отборът от Източна Германия продължи напред. Година по-късно Карл Цайс Йена също носи преднина от първия мач от 1/4-финалите на КЕШ (2:3), но отборът на Милянич този път е немилосърден към противника от Източна Германия. Червено-белите победили с убедителното 4:0, с голове на Джорич, Филипович, Остойич и Караси.

Непреодолима пречка за Цървена звезда в Купата на УЕФА през сезон 1975/1976 бил Хамбургер. Първият мач от втория кръг е изигран на Маракана, червено-белите водеха с гол на Сеад Сушич от 23 минута, но само минута по-късно изравни Оле Бьорнмосе. В реванша убедително 4:0 за немците. Първо поражение от немски клубове в своята история, при това и прилично тежко, Цървена звезда на стадион Райко Митич преживява във втори кръг на КЕШ през сезон 1977/1978. Тогавашният отбор на Гойко Зец преживява истинско крушение от Мьонхенгладбах на своя терен (0:3), а головете за немците вкарват Шефер, Хайнкес и Симонсен.

Звезда най-често с немски клубове се среща през известния сезон 1978/1979, в който останала без трофея в Купата на УЕФА, въпреки че общото мнение е, че по качество и показана игра е заслужила. Всичко започва от един от най-вълнуващите мачове в историята на Маракана с Динамо от Берлин (4:1). Отборът на легендарния Бранко Станкович наваксва 2:5 от първия мач в първи кръг, губи и с 0:1 в Белград до 58 минута, а тогава до края на мача постига четири гола. Човекът на обрата е фантастичният Здравко Боровница, който вкарва два гола, преди това е изравнил Душан Савич, а решаващият гол вкара Милош Шестич в последните мигове на мача. Голът на Дуле Савич в седмата минута на полуфинала с Херта се оказа достатъчен за преминаване към големия финал. Звезда тогава побеждава с 1:0, докато в реванша губи с 1:2. Милош Шестич продължава серията голове в този сезон в Купата на УЕФА и в първия финален мач против Мьонхенгладбах. Червено-белите повели с неговия гол в 21 минута, но немците стигнали до изравняване и позитивен резултат чрез автогола на Юришич в 60 минута. В реванша за съжаление е било 1:0 за домакина.

През сезон 1979/1980 отново немци. Първо стария клиент Карл Цайс Йена, който в двата мача е победен с 3:2, а след това мюнхенския Байерн в 3 кръг на Купата на УЕФА. Червено-белите гонили 0:2 от Мюнхен, до 69 минута са водели с 3:0 на Маракана с голове на Савич, Петрович и Репчич, но баварците в следващия кръг на турнира с два гола отвежда Дитер Хьонес.

До следващия мач с немците се чака цяло десетилетие. В първия мач от третия кръг на Купата на УЕФА през сезон 1989/1990 в Белград е победен Кьолн (2:0) с голове на Деян Савичевич, но отборът на Драгослав Шекуларац в реванша е победен с 0:3. Това е "трагичен" мач за легендарния Шеки, който в тунела ударил шамар на стюард и получил осем мача наказание, заради което въпреки спечеления дубъл трябвало да напусне отбора, който само година по-късно покори Европа под ръководството на Люпко Петрович.

Първият немски противник през известния сезон 1990/1991 е Динамо Дрезден. Червено-белите били немилосърдни и в двата четвъртфинални мача, а в първия на стадион Райко Митич (3:0) головете вкарват Просинечки, Бинич и Савичевич. Ако онзи мач с Динамо от Берлин е бил един от най-вълнуващите, най-вълнуващият е изигран на 23 април 1991 година. Цървена звезда победила в Мюнхен с 2:1, а после в Белград повела с гол на Синиша Михайлович от пряк свободен удар. Все пак, немците само за пет минути в средата на второто полувреме преобърнали резултата с голове на Аугенталер и Бендер, финалът в Бари висял до 90 минута, а тогава "небето се отворило" с автогола на Аугенталер. Този миг завинаги ще се преразказва сред привържениците на Цървена звезда.

Първият немски отбор с който Цървена звезда се среща след обединението на Германия и разпадането на Югославия е Кайзерслаутерн. Тогавашният носител на Купата на Германия носи минимална преднина (0:1) от първия мач в първия кръг на КНК, а Цървена звезда в реванша с гол на Деян Станкович в 55 минута се пребори за продължения. Там немският отбор преживя истинска катастрофа. Станкович вкара в 97 минута, Ньегуш десет минути по-късно, докато крайния резултат (4:0) в 120 минута постави Миодраг Пантелич.

Първият немски противник на Цървена звезда в новото хилядолетие беше Байер Леверкузен. Финалистът в Шампионската лига от сезон 2001/2002 застана на пътя на сръбския шампион в третия кръг квалификации. Мачът на стадион Райко Митич завърши без голове, докато в реванша съставът на Клаус Топмьолер победи с 3:0. Споменатият мач с Байерн в груповата фаза на Купата на УЕФА от сезон 2007/2008 бе белязан от лошия терен и катастрофалната реакция на Иван Ранджелович във финала на мача. Цървена звезда два пъти води, с голове на Короман и Милияш. Клозе два пъти успя да изравни, а тогава един прилично нескопосан удар от пряк свободен удар на Тони Крос премина поред Секундо Кастийо и ръката на Иван Ранджелович.

Последният мач на Цървена звезда с немски клубове донесе на червено-белите пролет в Европа след 25 години. Това беше гостуването на Кьолн в последния мач от груповата фаза на Лига Европа през сезон 2017/2018, което червено-белите решиха в своя полза с резултат 1:0 и гол на Славолюб Сърнич в 22 минута на мача.

Така че, Цървена звезда в тазвечершния сблъсък на своя страна, като главен коз, има само историческите факти. Чудеса се случват и това беше ясно след миналогодишната победа над шампиона на Европа Ливърпул, но е голям въпрос дали съставът на Владан Милойевич сега е в състояние да изиграе такъв мач. Ако успее в това, ще има още един исторически резултат за най-трофейния сръбски клуб.

Немците на Маракана:

КЕШ (1969/70)
2 кръг: Форварц Берлин - 3:2

КЕШ (1970/71)
1/4-финали: Карл Цайс Йена - 4:0

Купата на УЕФА (1975/76)
2 кръг: Хамбургер 1:1

КЕШ (1977/78)
2 кръг: Борусия Мьонхенгладбах 0:3

Купата на УЕФА (1978/79)
1 кръг: Динамо Берлин 4:1
1/2-финали: Херта 1:0
финал, първи мач: Борусия Мьонхенгладбах 1:1

Купата на УЕФА (1979/80)
2 кръг: Карл Цайс Йена 3:2
3 кръг: Байерн Мюнхен 3:2

Купата на УЕФА (1989/90)
3 кръг: Кьолн 2:0

КЕШ (1990/91)
1/4-финали: Динамо Дрезден 3:0
1/2-финали: Байерн Мюнхен 2:2

КНК (1996/97)
1 кръг: Кайзерслаутерн 4:0

Шампионска лига (2001/02)
3 кръг квалификации: Байер Леверкузен 0:0

Купата на УЕФА (2007/08)
групова фаза: Байерн Мюнхен 2:3

Лига Европа (2017/18)
групова фаза: Кьолн 1:0

ОБЩО: 10 победи, четири ремита, две поражения

Автор: Ненад Йованович

Ретрото отново е на мода

Хората от Долен Рейн и привържениците на Борусия от Мьонхенгладбах никога няма да загубят надеждата, че техните любимци могат отново да станат онова което някога са били - сила в Бундеслигата. Добре тръгнаха този сезон...

Борусия от Мьонхенгладбах. Лидери. След фантастичното 5:1 против Аугсбург в неделя по обяд привържениците на този клуб отново пеят за шампионските дни и успехите на европейската сцена. Съществува във всичко това и малка доза своеобразно самозалъгване след едва седем изиграни кръга, но също така това обрисува и копнежът с който запалянковците на "жребчетата" влизат във всеки сезон. Хората от Долен Рейн никога няма да загубят надежда, че техните любимци могат отново да станат онова което някога са били - сила в Бундеслигата.

Същевременно, нито един друг клуб в Германия няма тази чест с неговото име да се свързва цяла една славна епоха, която се събира в десетилетие. За онези по-младите, които тогава не са били родени (като авторът), това е било между 1970 и 1980 години когато Борусия от Мьонхенгладбах печели пет шампионски титли в Бундеслигата (70, 71, 75, 76 и 77), вицешампиони за 1974 и 1978 и Купа на Германия през 1973. Печелили са известните "жребчета" и Купата на УЕФА чак два пъти 1975 и 1979 (побеждавайки Цървена звезда във финала), били са финалист в същия турнир през 73 и 80-а, а са играли и финал в Купата на европейските шампиони през 1977 година в Рим против Ливърпул в който губят с 1:3, голът вкарва Волфганг Книб. Грандиозно време и отбор, който са предвождали легендарните треньори Хьонес Вайсфайлер и Удо Латек.

По-възрастните привърженици на Борусия нямат на своите харддискове снимки от тези славни дни, но ревниво ги пазят в своите глави: спасяванията на Волфганг Клеф, безкомпромисните влизания на Берти Фогтс, феноменалните свободни удари на Райнер Бонхоф, непрекъснатото тичане на Хаки Вимер, чудесните дълги топки на Гюнтер Нецер, спринтовете на Алън Симонсен, темпото и дрибълите на Хенинг Янсен и головете на Юп Хайнкес. И напълно несъмнен стил на футбола. Като голям съперник на Байерн през седемдесетте заради прагматичния и ефикасен футбол тогава кръстен "Fohlenelf" при Вайсфайлер е играл бърз футбол с изключително качество. Вдъхновяващо и вдъхновено.

Онова което свързва тази Борусия и днешната, която започна сезона на мечтите е един много важен факт - недостигът на пари. Големите пари тогава са били само в Байерн от Мюнхен, краткосрочно в Хамбургер и по-късно в Борусия от Дортмунд. В един момент и фабрикантските клубове Леверкузен и Волфсбург разцъфтяха. Но до днес, Борусия от Мьонхенгладбах не е успяла да достигне бюджета на Байерн, Дортмунд или Лайпциг. Купуването на фугболисти за повече от 30 000 000 евро плюс даване на отговарящите им заплати не са възможни в Гладбах и в ерата на модерния футбол.

Това е изисквало и радикална промяна на подхода през лятото, а спортният директор Макс Еберл поставил нещата горе-долу така: ако не можем да купим топ звезди, тогава трябва да намерим пътя към върха чрез специфичен стил на игра и форсиране на най-големите таланти. Това е била задачата за Марко Розе (помните го като треньор на Залцбург), а идеите на някогашния футболист на Майнц се разпознават още в началото на тази нова работа. Екстремно високо темпо на футбол, преса и "gegenpresing" в комбинация, бързо отнемане на топката от съперниците и бързи контри, къси подавания и обиграно движение към вратата на противника, и в края на краищата експлозивност на нападателите.

Разбира се, над този стил трябва още да се поработи, защото успехът още е във фазите. На международната сцена новият стил беше лесно задушен от триумфа на Волфсбергер с 4:0 насред Мьонхенгладбах (макар че австрийците и по-рано са скаутирали Розе докато е тренирал Залцбург), но в Бундеслигата новият стил на Борусия определено дава резултати, след като с четири поредни победи този отбор на "жребчетата" седна начело на класирането. Може би малко и заради това, че Байерн, Лайпциг и Борусия Дортмунд губят точки, но Марко Розе това не трябва да го интересува. Той не може да влияе над резултатите на съперниците. Треньорът на Гладбах може да разчита само на нататъшния напредък на своя отбор и подобряването на същия.

Агресивността и нападателната мощ в триумфа над Аугсбург с 5:1 припомни на мнозина на Борусия Парк за онези славни седемдесетте. Макс Еберл не може и не иска да слуша отново тези сравнения, но напразно, запалянковците още чезнат за тези времена. И чакат завръщането на Салатиерата...

Автор: Милан Здравкович

Борусия (Дортмунд) привлече Торган Азар

Осемкратният немски шампион Борусия (Дортмунд) подписа с полузащитника Торган Азар от съименника си от Мьонхенгладбах преди началото на сезон 2019/20.

26-годишният белгиец подписа контракт с дортмундската Борусия до 30 юни 2024.

"Щастливи сме, че Торган реши с пълно убеждение да се присъедини към Борусия (Дортмунд). Той е опитен професионалист в Бундеслигата и белгийски национал, който ще ни помогне с неговото темпо и качеството му в завършването на атаките. Той с постоянство демонстрира своята класа в изминалите няколко години", заяви спортният директор на Борусия Михаел Цорк.

"Горд съм, че имам възможността да играя за Борусия (Дортмунд)!"

Азар записа 35 мача за Мьонхенгладбах през изминалия сезон, отбелязвайки 13 гола и правейки 12 асистенции. Той е един от най-тичащите футболисти в Бундеслигата, покривайки забележителните 20,29 километра в спринтове през 2018/19.

Торган Азар заяви: "Благодарен съм за петте страхотни години и чудесните спомени, които имах в Борусия (Мьонхенгладбах). Сега беше точното време да направя следващата стъпка в моята кариера. Горд съм, че имам възможността да играя за Борусия (Дортмунд). Те са топ клуб с невероятни привърженици."

Всички страни по договора се разбраха да не разкриват условията по трансфера.

Нико Шулц е първото лятно попълнение на Борусия (Дортмунд)

Осемкратният шампион на Германия Борусия (Дортмунд) привлече защитника на Хофенхайм Нико Шулц преди началото на сезон 2019/20. 26-годишният футболист подписа договор с Борусия до 30 юни 2024 година.

"Нико Шулц е бранител, който направи забележителен напредък в представянето в последните години. Точно както и националният отбор на Германия, ние ще се възползваме значително от неговата физика, темпото и невероятната динамика. Играч като него с неговия борбен дух и желание да бъде успешен ще помогне на всеки отбор", заяви спортният директор на Борусия (Дортмунд) Михаел Цорк.

С максимална скорост от близо 35 км/ч роденият в Берлин играч отново беше сред най-бързите в Бундеслигата през изминалия сезон и участва в седем попадения (един гол, шест асистенции) през 2018/19. В един от предишните си клубове - Борусия (Мьонхенгладбах) е тренирал при настоящия старши треньор на дортмундци Люсиен Фавре.

Нико Шулц декларира: "Борусия (Дортмунд) е топ клуб чийто отбор играе футбол с марка, която пасва на моя стил. Вярвам, че ще мога да помогна на клуба по начина по който играя. Заедно можем да постигнем велики неща."

Всички страни в сделката се разбраха да не огласяват условията на договора.

Благодаря приятел! 81 000 отбелязаха затварянето на мината с аплодисменти

Дербито на върха в Дортмунд между местната Борусия и тази от Мьонхенгладбах беше предшествано от минута мълчание за отбелязване на затварянето на последната въглищна мина в региона на Рур. 81 365 привърженици по трибуните аплодираха шумно края на една ера.

"Този петък отбелязва края на една ера в региона на Рур като въглища бяха добити от Ботроп за последен път. Сега всичко е в ямата", заяви говорителят на стадиона Норберт Дикел. "Това е краят на индустрия, която направи Германия голяма. През 50-те близо 500 000 миньори са се прехранвали в Рур. Миньорството фундаментално е оформило нашия регион  - както и футболът. Всеки голям традиционен клуб в Рур е бил роден от въглищата и стоманата. И ние сме горди с това. Сваляме шапки пред всички миньори, благодарим им за техните невероятни заслуги за региона. На тях казваме: "Благодаря приятел!"

Играчите на Борусия (Дортмунд) носиха специална тениска по случая. Името на основния спонсор Евоник отстъпи място на надписа "Благодаря приятел". Евоник Индустрия АГ е създаден преди 11 години от т.нар. "бяла област" от RAG Aktiengesellschaft, основана като Ruhrkohle AG през 1969.

Оригиналните тениски носени от играчите на Борусия ще бъдат продадени на аукцион в началото на януари 2019 чрез платформа за търгове, като набиране на средства за благотворителни каузи (Християнската асоциация на младежките села).

Марко Ройс: Горд съм с отбора

Победата на Борусия (Дортмунд) над Борусия (Мьонхенгладбах) постави значителна разлика между двата отбора във върха на класирането преди зимната почивка. Ето и реакциите от лагера на победителите след успеха с 2:1.

Люсиен Фавре: "Заслужена победа. Имахме повече притежание и положения. 2:1 е добре, три точки са. Марко Ройс беше супер в първата половина на сезона. Винаги е тук и изигра почти всеки мач, пропусна само Монако в Шампионската лига. Щастливи сме да имаме почивка сега."

Михаел Цорк: "Направихме много добро представяне и заслужихме да победим. Контролирахме мача в дълги периоди. Изграждането на втория гол беше отлично, а първият беше страхотно индивидуално усилие от Санчо. Все още сме на върха в класирането, нещата изглеждат добре. За мен представянето има по-голямо значение от лидерството. 42 точки е второто най-добро постижение на клуба за полусезон. Голям комплимент към отбора и треньорския щаб, които направиха чудесно представяне."

Марио Гьотце: "Победа с 2:1 у дома, и то срещу Гладбах, има положително влияние за зимната почивка. Беше много важно да спечелим, като се има предвид, че загубихме в Дюселдорф. Днес показахме реакция, това беше важно. Борихме се. Седях на пейката и само видях, че Пако се свлече на земята. Трябваше да вляза на терена бързо, но се получи добре. Работихме добре при създаването на втория гол. Марко направи добър спринт. Винаги е хубаво когато виждаш, че имаш роля в голове и принос за победата. Всеки е мотивиран. Ако продължим по същия начин и обръщаме внимание над детайлите, то съм оптимист."

Марко Ройс: "В началото беше наистина трудно. За нас беше важно да бъдем търпеливи и да затваряме празните пространства. Юлиан Вайгъл и Йомер Топрак се справиха брилянтно. Горд съм с отбора. Дадоха всичко от себе си. Във второто полувреме особено се показа желанието. За Пако, Марио и мен беше трудно да пресираме. Анализирахме мача срещу Дюселдорф. Не можем да си позволим такова представяне. Но ние сме хора. Първата половина на сезона беше изискваща откъм енергия. Хубаво е, че имаме толкова сила в дълбочина. Надяваме се да останем здрави и да продължим да се представяме добре. Тогава много е възможно."

Люсиен Фавре е новият треньор на Борусия (Дортмунд)

Участникът в Шампионската лига Борусия (Дортмунд) назначи Люсиен Фавре за старши треньор. 60-годишният швейцарски тактик подписа договор до 30 юни 2020 година.

Фавре идва от френския клуб Ница, с който се състезава за титлата в Лига 1 през сезон 2016/17, завършвайки на сензационното трето място. През този сезон остана на крачка от местата в Лига Европа с аутсайдерите.

Фавре е познато лице в Бундеслигата през последното десетилетие. Той води Херта до четвъртото място през сезон 2008/09, преди да поеме Борусия (Мьонхенгладбах) в средата на сезон 2011/12. Въпреки че дойде на поста при трудни обстоятелства, "жребчетата" бяха последни в класирането, помогна да се преборят за бараж за оцеляване.

Фавре е виждан като чудесен треньор, чиито основни силни качества са развитието и на индивидуалностите и на цели отбори.

Спортният директор на Борусия Михаел Цорк каза: "Назначаването на Люсиен Фавре за треньор е важен аспект от нашия нов спортен старт това лято. Той е високо ценен за техническите качества, които демонстрира по впечатляващ начин много пъти през периодите си в Херта и Мьонхенгладбах в Бундеслигата, а и последно с Ница."

За новото си предизвикателство, Люсиен Фавре каза: "Да се тренира Борусия (Дортмунд) е вълнуваща задача и съм доволен да я поема. Бих искал да благодаря на директорите за доверието което показаха към мен. Сега ще работим заедно върху новия отбор. Борусия (Дортмунд) е един от най-интересните клубове в Европа и очаквам с нетърпение да се завърна в Бундеслигата, която познавам много добре и винаги съм наблюдавал през двете ми години в Ница."

По време на кариерата си като футболист в която има 24 мача за своята страна, Люсиен Фавре е избран за Футболист на годината в Швейцария през 1983 и е шампион на държавата със Сервет през 1985. По-късно става треньор на клуба от Женева, където през 2001 година печели Купата на Швейцария, преди да поеме ФК Цюрих, който изведе до две титли на страната (2006 и 2007) и Купата на Швейцария през 2005.

Люсиен Фавре ще бъде представен в началото на юли и тогава ще започне подготовката за сезон 2018/19 с новия си отбор.

Привържениците на Хамбургер премират Кьолн - 1500 литра пиво за победа във Волфсбург

Всичко е позволено в борбата за оцеляване

Някога е било обичай съперниците открито да се премират парично, да се напънат и дадат всичко от себе си да спънат противника, чак и когато това не им носи нищо чисто футболно. С времето това е излязло от мода, но привържениците отново намериха начин, малко по-симпатичен, да премират съперници и да ги мотивират да им помогнат. И то с пиво, неразделна част от всеки футболен мач.

За какво става въпрос?

В Германия в събота се играе последния кръг от Бундеслигата, а епицентър на събитията ще са Хамбург и Волфсбург, където ще се решава борбата за оцеляване. "Хамбургерите", които се борят да не изпаднат от елита за пръв път от нейното основаване през 1963 година, трябва да победят Борусия от Мьонхенгладбах на свой терен, но същевременно им е потребно и Кьолн, който вече изпадна преди няколко кръга, като гост да победи Волфсбург. Така "вълците" ще отидат във втора лига, а ХШФ ще получи възможност чрез бараж с Кил да се пребори за оцеляване в Бундеслигата, което изглеждало невъзможно преди две седмици.

Главният въпрос в Германия тези дни е ще играе ли Кьолн напълно мотивиран срещу "вълците" и с победа да ги повлече със себе си в по-ниския ранг.

Един известен запалянко на Хамбургер е решил да ги мотивира допълнително и им е обещал буренце от 50 литра бира, ако бият Волфсбург.

"Драги Кьолне, 50 литра Кьолш (локално пиво от Кьолн) ви чака, за клуба и привържениците ако победите във Волфсбург", написал в туитър 47-годишният Андреас Клос.

Йонас Хектор - капитан на Кьолн и национал на Германия

Този туит запалил Хамбург и след само няколко часа залогът е значително повишен.

"Много привърженици влязоха в контакт с мен, няма да се задържим на буренцето, мнозина предлагат пари, ще ви пратим 1000 или 1500 литра ако победите в събота", допълнил Клос.

А в Кьолн изглежда са приели предложението. Капитанът Йонас Хектор се огласи днес и обяви, че целта на Кьолн е - победа във Волфсбург.

"Сигурно е, че нищо няма да подарим, нито точка. Искаме всичките три точки, за да се простим достойно със сезона. Никой от Хамбург не ме е търсил още. Нищо не ми е и предлагано, но 100 литра бира биха били достатъчни. Не за мене, а за отбора", заяви националът на Германия в разговор за "Билд".

За любопитните - 50 литра Кьолш в Германия струват 90 евро...

Борусия (Дортмунд) се договори с новия треньор, твърдят в Германия и Франция

Френският Л`Екип преди няколко дни съобщи, а немският Скай вчера потвърди - Борусия (Дортмунд) е избрала треньор за новия сезон, и не само го е избрала, а е и договорила всички финансови детайли с него! Става дума за опитния швейцарски наставник Люсиен Фавре (60), актуален треньор на Ница.

Скай съобщава, че Борусия и Фавре са постигнали предварителен договор, а официалното обявяване се очаква в следващите няколко дни. Онова което не позволява да се обяви работата за окончателно завършена е фактът, че швейцарецът има договор с Ница за още година. В момента се търси най-добрият начин да се разтрогне контракта, или двата клуба да се разберат за компенсацията. Припомняме, Борусия не "напада" Фавре и Ница за пръв път. През миналото лято, преди на пейката на "жълто-черните" да седне Петер Бош, изпълнителният директор на Дортмунд Ханс-Йоаким Ватцке опита да доведе швейцареца, но тогава Ница отказала и немците трябвало да се откажат.

По оценката на много специалисти Люсиен Фавре ще бъде подходящото решение за пейката на Борусия, която с Бош и Щьогер започна да губи своята добре позната идентичност. Фавре форсира атрактивен футбол, нападателен, с много подавания, но също така много директен. Всички негови отбори са играли симпатичен футбол, особено Борусия от Мьонхенгладбах, която успя да вкара в Шампионската лига. На прага на същото постижение Фавре беше и с Ница, но беше спрян в плейофите от Наполи.

Преди "жребчетата" и Ница опитният специалист е водил още Херта, Цюрих, Сервет, Ивердон...

Нито в Дортмунд, нито от Ница засега не искат да потвърдят, че интересният треньорски трансфер наближава. Ватцке в неделя каза как "не иска да коментира спекулации", докато самият Фавре след загубата от Олимпик (Марсилия) заяви че "не е време за тази история".

Борусия (Дортмунд) пренаписа историята на Бундеслигата

Борусия (Дортмунд) е на върха в класирането с най-добрата голова разлика в 55-годишната история на Бундеслигата. Никой отбор не е имал "плюс 18" на своята сметка след шест изиграни мача.

Дортмундци бяха несъмнено по-добрият отбор, със 75% владение на топката, 59% успех в единоборствата и удари към вратата 18 спрямо 8 и записаха най-убедителната победа от година насам (6:0 срещу Дармщадт на 17 септември 2016 г).

В дербито на Борусиите бяха извършени едва осем нарушения - две от които от футболисти в "жълто-черно" - това е най-коректният мач през сезона досега.
 
След шест изиграни мача, в Дортмунд събраха 16 точки. Никога преди клубът не е имал толкова в този етап на сезона.

"Жълто-черните" записаха пет поредни победи за пръв път в историята си срещу съименника от Гладбах, вкарвайки 20 гола в тези мачове.

Пиер-Емерик Обамеянг стреля осем пъти към вратата, три пъти уцели гредите и разтресе мрежата в три случая. Това е първи хеттрик за футболист на Дортмунд от ноември 2016 година. Тогава Обамеянг вкара четири гола на Хамбургер при успеха с 5:2 в гостуване.

Максимилан Филип вкара третия и четвъртия си гол за сезона. Той никога досега не е вкарвал толкова след шест кръга. Също така това му е трети мач с две попадения в кариерата в Бундеслигата, втори срещу Гладбах - и втори в рамките на седмица. Отбеляза два и срещу Кьолн. Филип участва в три гола за пръв път в мач от Бундеслигата.

Ларс Щиндъл сложи край на серията без допуснат гол в първенството досега. Дортмундци не бяха вадили топката от мрежата 515 минути.

Юлиан Вайгъл отбеля първия си шампионатен гол в 62-ия си мач в Бундеслигата, след 17 удара към вратата. Той вкара първото си попадение за Борусия (Дортмунд) в Шампионската лига срещу Спортинг (Лисабон) преди 11 месеца.

Жереми Толян изигра първия си мач в Бундеслигата за Борусия (Дортмунд). Официалният му дебют беше в Шампионската лига срещу Тотнъм.

Гинтер премина от дортмундската в мьонхенгладбахската Борусия

Матиас Гинтер, немски национал, напусна Борусия (Дортмунд), за да премине в Борусия от Мьонхенгладбах за 17 милиона евро.

Гинтер парафира четиригодишен договор с "жребчетата", а клубът от Дортмунд може да заработи още три милиона евро в случай, че се изпълнят определени бонуси.

Универсалният защитник, който може да играе на позиция десен бек, централен бранител и опорен халф, напусна Дортмунд заради пристигането на Омер Топрак от Байер (Леверкузен).

"Гинтер напусна заради силната конкуренция в отбраната, помогнахме му да изпълни желанието си", заяви спортният директор Михаел Цорк.

Матиас Гинтер игра три години на "Вестфаленщадион", а с добрите си изяви заслужи и 14 двубоя с екипа на Германия. Договорът му с дортмундци беше до 2019 г.

Борусия (Дортмунд) привлече Махмуд Дауд

Осемкратният шампион на Германия Борусия (Дортмунд) подписа с национала на страната до 21 години Махмуд "Мо" Дауд от съименника си в Бундеслигата Борусия (Мьонхенгладбах) преди сезон 2017/18 г.

21-годишният футболист, който е юноша на Мьонхенгладбах и има 52 мача в Бундеслигата (шест гола), както и 17 участия в Шампионската лига/Лига Европа (един гол), беше следен от топ клубове в Европа, но избра да се присъедини към дортмундския клуб, подписвайки договор, който ще го задържи на "Сигнал Идуна Парк" до 30 юни 2022 г.
 
"Мо Дауд е много талантлив и вълнуващ играч в средата на терена, който от няколко години показва силни игри. Той вече доказа, че може да се състезава на най-високо равнище", заяви спортният директор на Борусия (Дортмунд) Михаел Цорк.

Двата клуба се споразумяха да не разгласяват условията по трансфера.

Системата на Байерн отнемай-отслабвай отново работи

 
През миналата седмица Байерн остана без спортен директор! Матиас Замер реши да се оттегли от тази функция, защото както казва "повече не е в толкова добро здравословно положение да може да работи 24 часа седем дни в седмицата", а в Мюнхен размишляват по това кой може да го замести.

Първият човек в баварския гигант Карл-Хайнц Румениге веднага след оттеглянето на Замер заяви, че клубът няма да бърза с оповестяването на новия спортен директор, а междувременно добре информираният "Билд" отново се добра до интересна информация и твърди "Байерн може да се сдобие с нов директор до следващата седмица".

И може би тази новина не би била толкова атрактивна за нас, ако не ставаше дума за ново отнемане, както твърди "Билд". Този път, пише същият извор, на мушка е Борусия, но от Мьонхенгладбах и нейния така наречен златокопач Макс Еберл, човек който като спортен директор на "жребчетата" ги изведе от втората лига до участия в Шампионската лига в две поредни години, а по пътя "измисли" играчи като Ройс, Нортвайт, Данте, Джака, Крузе, Крамер...

Еберл е първа опция за Байерн, но тъй като има договор с Борусия до 2020 г се очаква желанието на баварците да се осъществи трудно, като трябва да се пита и Менш, преди всичко около обезщетение, което би могло (ако се стигне до евентуален трансфер) да бъде най-голямото в историята на немския футбол за някой директор, имайки предвид колко солиден договор има Еберл. Румениге не пожела да коментира информацията до която се добра "Билд".

"Мълчим и работим, решенията ще вземем в спокойствие. Не се притеснявайте, фотьойла на Матиас Замер няма да остане празен", кратко заяви президентът на клуба от "Алианц Арена".

Това което може да спре евентуалното идване на Макс Еберл може да е и новият треньор Карло Анчелоти. Той в последните години (Милан, Челси, Реал, ПСЖ) директно работи със собствениците на клубовете и стои голям въпрос дали му трябва спортен директор като връзка, как би приел такава фигура.

От друга страна, в полза на Еберл и неговото преместване е, че е роден баварец, играл е в младежкия отбор на Байерн с който е шампион за 1989 г, а след това три години е член на мъжкия състав, между 1991 и 1994 г.

"Билд" съобщава още, че единственият истински конкурент на Макс Еберл е актуалният технически директор на мюнхенския клуб Михаел Решке, човек който изигра ключова роля в довеждането на Кимих, Ренато Санчес и Коман.

"Жребчета", Байерн напада - бранете се!

Обещаващият Синан Курт: Искам да играя за Байерн

Талантливото хлапе на Борусия (Мьонхенгладбах) Синан Курт остава убеден, че може да премине в Байерн (Мюнхен) преди края на летния трансферен прозорец. Потенциалният трансфер на 18-годишния играч създаде напрежение между двата клуба, като се стигна до там, че вицепрезидентът на гладбахци Райнер Бонхоф да даде изявление, че е убеден, че младокът остава за новия сезон.

Въпреки че има договор с настоящия си клуб до 2016 г и играе за формацията до 23 г, Курт още желае трансфер в шампиона на Бундеслигата.

"Взех решение в полза на Байерн и нищо няма да го промени. Държа на него! Винаги съм бил честен със спортния директор Макс Еберл за намеренията ми. Няма за какво да се чувствам виновен. Убеден съм, че трансферът ще се осъществи. Предстоят решителни седмици. Искам да си проправя път и нямаше да правя всичко това, ако не вярвах", споделя юношата.

Курт беше наблюдаван от Арсенал и Ливърпул в миналото, а стилът му е сравняват с този на звездата на Борусия (Дортмунд) Марко Ройс.

Манията на Байерн да бъде единствен в Германия

На 4 януари 2013 г нападателят на Борусия (Дортмунд) Роберт Левандовски подписа предварителен договор за 5 години с Байерн (Мюнхен). За втори пореден сезон клубът взима водеща фигура от най-големия си конкурент в последните години. Трансферът на Марио Гьотце беше „случайно“ обявен предварително, а той не игра във финала на Шампионската лига между двата клуба.

В Мюнхен страдат от манията да бъдат единствени в Германия и обезоръжават конкуренцията. Купувайки добрите играчи на останалите отбори в страната си спестяват и време за адаптация. От началото на Бундеслигата през 1963/64 г Байерн е взел четирима играчи от дортмундци – Томас Хелмер, Торстен Фрингс, Гьотце и Левандовски, но осем клуба са оставали без повече звезди през годините.

1 Нюрнберг – 9 играча

Аугуст Щарек (1968 г), Джони Хансен (1970 г), Бертрам Бейерлорцер (1981 г), Норберт Едер (1984 г), Роланд Грахамер (1988 г), Щефан Ройтер (1988 г), Манфред Швабъл (1989 г), Ален Сутер (1994 г) и Михаел Визингер (1999 г).

2 Шалке – 8 играча

Вернер Ипта (1963 г), Ханс Новак (1965 г), Бранко Облак (1977 г), Юрген Вегман (1987 г), Олаф Тон (1988 г), Томас Линке (1998 г), Хамит Алтънтоп (2007 г) и Мануел Нойер (2011 г)

2 Карлсруе – 8 играча

Курт Нидермайер (1977 г), Норберт Янзон (1977 г), Михаел Щернкопф (1990 г), Оливер Кройцер (1991 г), Мемет Шол (1992 г), Оливер Кан (1994 г), Торстен Финк (1997 г) и Михаел Тарнат (1997 г)

2 Байер (Леверкузен) – 8 играча

Хелмут Винкълхофер (1985 г), Алоис Райнхардт (1991 г), Жоргиньо (1992 г), Маркус Мюнх (1996 г), Роберт Ковач (2001 г), Зе Роберто (2002 г), Михаел Балак (2002 г) и Лусио (2004 г)

5 Вердер (Бремен) – 7 играча

Юрген Рьобер (1980 г), Марио Баслер (1996 г), Клаудио Писаро (2001 и 2012 г), Валериен Исмаел (2005 г), Мирослав Клозе (2007 г) и Тим Боровски (2008 г)

5 Борусия (Мьонхенгладбах) – 7 играча

Карл Дел`Хайе (1980 г), Лотар Матеус (1984 г), Щефан Ефенберг (1990 и 1998 г), Патрик Андерсон (1999 г), Марсел Янсен (2007 г), Александър Баумйохан (2009 г) и Данте (2012 г)

7 Щутгарт – 6 играча

Дитер Хьонес (1979 г), Бернд Мартин (1982 г), Томас Щрунц (1995 г), Джовани Елбер (1997 г), Пабло Тиам (2001 г) и Марио Гомес (2009 г)

7 Кайзерслаутерн – 6 играча

Херварт Копенхьофер (1969 г), Андреас Бреме (1985 г), Бруно Лабадия (1991 г), Марсел Витечек (1993 г) и Чириако Сфорца (1995 и 2000 г)