Байерн и "жребчетата", кайзер Франц, Юнтер и лилавият ягуар

Спомен за едно старо, изчезнало съперничество...

Две култури, две системи, две философии... Два свята. Два свята тотално различни. Жребчетата на едната, Байерн на другата страна. Така е било някога. Линията теглена в края на шейсетте отдавна е избледняла. Зъбът на злото време и комерсиализацията убиха романтиката в старите съперничества. Остана само да се разказва. Така немците в средата на деветдесетте, в липсата на сериозни съперници на Байерн и хубави истории от дербита, "измислиха" Класикер. Европейската титла на Борусия от Дортмунд имаше ключова роля в създаването на (новия) най-голям мач в Бундеслигата. Жълто-черните дотогава - маргинални. Една титла, две втори места и големи асове през историята да се изброят на пръсти. През тези деветдесетте, другата Борусия, днес много по-малко популярна - онази от Мьонхенгладбах - най-накрая изгуби статуса на втори клуб в Германия. Байерн и Жребчетата никога повече няма да изиграят голям мач...

"На 23 години имах три деца и живеех спокоен семеен живот. Сеп Майер и Герд Мюлер караха своите поршета и се присмиваха на моето желание от първите заработени сериозни пари да си купя семеен автомобил. Беше ми криво. А бях и малко ревнив. Да, и тогава излязох много глупав", спомня си редовно, почти на всеки свой юбилеен рожден ден Франц Бекенбауер, големият капитан на Байерн. Как му е само омразно заради това... Леденият Кайзер... Това е сериозен удар по неговата репутация, която пази като змия краката си. Но журналистите настояват, питат. Защото това е анекдот в който се събира цялата същност на тези две идеологии, две футболни посоки от които ще излезе най-известното немско дерби. Байерн - Гладбах, разбира се.

Капитан на Гладбах е Гюнтер Нецер. Юнтер, тарикат от свой тип, шмекер, двуметров и дрибльор какъвто в онова време не никне на всяка "швабска" ливада. Въздиша Кайзера, кисело се усмихва, па продължава със спомените...

"Нецер в това време имаше Ягуар Е. Обади ми се един ден и ми го предложи за 10 000 марки. Каза ми, че това е най-хубавият автомобил в света, един от редките бройки, че всички ще ми завидят. И се съгласих."

Историята продължава: на следващия ден силен дъжд в Мюнхен. Бекенбауер сяда в своята нова кола и разбира, че подвижният покрив протича, спирачките не работят, а и дисковете започнали да изпускат.

"Да, да, на следващия ден веднага ми се обади. Започна да крещи: "Гюнтер, ти си измамник! Какво ми продаде?!" Казах му: "Франц, какво искаш, това е модерен английски автомобил". Тогава тази красавица продаде на Волфганг Оверат за 8000 марки. Изпусна чудесен Ягуар в лилав цвят. Невежа! Аз тогава си купих жълто Ферари."

В края на шейсетте Германия се тресе от земетръсни промени; през 1966 е формирано правителство на "голямата коалиция" - християндемократи и социалдемократи; две години по-късно избива студентската стачка вдъхновена от пацифистките движения, които протестирали срещу войната във Виетнам; Вили Брант, бивш градоначалник на Берлин, става канцлер, формира правителство, извинява се за геноцида и започва своята известна "източна политика", нормализирайки отношенията със СССР, ГДР, Полша - опит за изграждането на мостове в разделена Европа.

Годините на промени и сблъсъци, радикализация на политическия живот, повлияли и на футбола. В такъв климат всичко станало политика: ние против тях - във всяка обществена сфера. От изкуството, през философията до спорта. Съперничеството между Байерн и Мьонхенгладбах приело символика, която "дебело" надминавала чисто футболния аспект. И отново: черно против бяло, добро против зло, революционери против консервативни, Нецер против Бекенбауер. Байерн против Жребчетата.

Байернецът е чист, винаги добре сресан, работи 10 часа във фабрика и с гордост изтъква своя актуален статус, бранейки го с всички сили. Писател, музикант, реформатор, прогресивен, или член на радикалното ляво крило от сърце и душа подкрепял Мьонхенгладбах. Това е епоха когато Борусия е била най-популярният клуб в Германия. От една страна е бляскавият футбол и като производно известните победи против Дортмунд (12:0), Шалке (11:0), Нойкирхен (10:0). Па и онази симфония от стария Бекелберг - мегдан с тогава двукратния шампион на Европа, Интер (7:1). Лайтмотив - убийствена контра и дирижирания пас на Нецер. От другата страна е оловният прагматизъм на Байерн, нерядко "убиец" на по-добрите и снажните, тази безукорна физическа подготовка, като последица от строгите югославски учители Чик Чайковски и Бранко Зебец.

Така острите разделения по-късно неизбежно ще родят и клишета, които ще се прилагат универсално в Германия. С Байерн така редовно ще върви "грозни и успешни", а с всички останали, които нарастват и стават главни конкуренти на владетеля - "хубави и губещи". За четата на Хенес Вайсвайлер, човекът, който е с най-големи заслуги за създаването на мощните Жребчета, никак не е могло да се каже, че е била губеща.

По пътя към издигането в немския футбол и самия европейски връх Борусия и Байерн поред разликите са показвали и редица аналогии. Двата клуба ще се класират в Бундеслигата в същата година - 1965. Дотогава в клубните пространства са имали витрини, не и трофеи в тях. Байерн само старата, "прашна" титла от 32-а и една купа от 57-а. Жребчетата още по-скромни - само купа. Вайсвайлер на разполагане има отбор чиято средна възраст е била 21,5 години. Отборът, който е селектирал Чик Чайковски малко по-стара - 21,8. Зад Нецер - Юп Хайнкес, Херберт Лаумен, Берн Руп, Берти Фогтс; зад Бекенбауер - Сеп Майер, Шварценбек, Герд Мюлер. По-късно ще дойдат ас след ас: датчанинът Ле Фавър, Хаки Вимер, Хорст Кепел, Райнер Бонхоф, Хайнц Витман, Зилоф, Блайдик, Клеф, съответно Ули Хьонес, Копенхофер, Брайтнер...

Байерн влязъл по-добре в това състезание с Жребчетата. Първата титла на баварците (в Бундеслигата) е през 1969. Борусия отговорила с две поредни, за да Байерн през 1972 да започне тригодишно владетелство в немския, а през 1974 и в европейския футбол. Първо тройна корона в родината, тогава и в Купата на европейските шампиони.

От 1969 до 1977, титлите в Бундеслигата взимали изключително Байерн и Борусия. След тройната корона на Байерн, три години властвали Жребчетата. Обаче, в леко изменен състав, с нова звезда - Алан Симонсен (Нецер отишъл в Реал) и с нов треньор. От Мюнхен пристига Удо Латек. И докато баварците владеели Европа, техният бивш треньор им взимал титлите в Бундеслигата.

За привържениците на Борусия от Мьонхенгладбах специално в спомените е останал сблъсъкът от пролетта на 1974. Байерн бил на Хейзъл Атлетико (Мадрид) с 4:0, взел първата от три поредни Купа на европейските шампиони, за да 24 часа по-късно да се озове на Бекелберг да изиграе голямото дерби на Бундеслигата с Борусия. Как? Бундеслигата не искала да премести срещата от стандартното време, а този дуел с Атлетико всъщност бил втори, тъй като в първия нямало победител. Байерн нямал къде, трябвало да играе и доживял истинско крушение - 0:4. Жребчетата дълго ще се хвалят как са разбили новия шампион на Европа, как те са най-добрите на континента, за да Райнер Бонхоф в новогодишно интервю да разкрие, че не е горд с тази победа...

"Заради какво? Добре, ще ви кажа... Алкохолът в този ден се усещаше навсякъде. Във всеки дуел с играчите на Байерн. По моята свободна преценка Ули Хьонес имаше поне 2,5 промила. Па те се смееха след всеки допуснат гол. Станаха шампиони на Европа, тях този мач с нас не ги интересуваше много..."

Байерн правел разликата в сравнение с големия съперник на европейската сцена. В периода 1970 - 1980 отборът от Мюнхен изиграл три европейски финала (всичките в КЕШ) и спечелил всичките три. В същия период Борусия пет пъти се докопала до европейски финали (веднъж в КЕШ - загуба от Ливърпул, четири пъти в Купата на УЕФА) и празнувала само два пъти.

Жребчетата до 1980 година имали повече титли от Байерн в Бундеслигата. Чак през 1981 баварците поели лидерството в този параметър. Някъде в началото на осемдесетте двата клуба започнали да вървят в различни посоки. Байерн растял, Жребчетата първо стагнирали, па тръгнали назад. Ключовият удар баварците нанесли на Борусия когато й взели Лотар Матеус, през лятото на 1984. Трансферът на новата супер звезда на немския футбол сериозно разбунил обществеността, особено защото Матеус в последния мач за Жребчетата, във финала за Купата на Германия, пропуснал дузпа. Да, Борусия в този финал играла против Байерн. Няколко дни по-късно Лотар Матеус е представен в Мюнхен. Усмивка и червен екип на гърдите.

Символ на определената промяна в отношението на силите...

От това лято Байерн ще спечели 24 шампионски титли и ще се окичи с още две европейски ленти. Борусия от Мьонхенгладбах повече никога не е била шампион. За всички тези години е взела само една купа - 1995 година, което до днес е последният трофей. Междувременно няколко пъти изпада във Втора Бундесилига и беше пред банкрут. Най-зле е през пролетта на 1992, след поражението във финала за купата от втородивизионния Хановер.

"Една кризисна среща след друга, УЕФА ни заплашваше, защото не можехме да платим 700 000 марки като втора вноска за трансферите на Мартин Далин и Петер Нилсен. Много тежки дни... Имаше различни предложения, между останалото да обявим банкрут", спомня си своевременно Ханс Петер Мол, тогава първи човек в клуба. "А тогава решихме да се обърнем към Байерн."

Борусия при продажбата на Щефан Ефенберг в Мюнхен вкарала клауза в договора според която при следващата продажба ще вземе определен процент. Баварците през това лято продали Ефе във Фиорентина. По договор, процентите трябвало да влязат в сметката на Борусия догодина...

"Това щеше да е твърде късно. Нямахме решение и..."

Гюнтер Нецер се обадил на своя стар приятел и голям съперник на терена - Франц Бекенбауер. Ханс Петер Мол на следващия ден бил в полет за Мюнхен...

"От Ули Хьонес на ръка получих чек за 900 000 марки. Борусия беше спасена."

Дали Мьонхенгладбах и Байерн днес най-сетне играят голям мач; първи от онзи финал за купата и пропуснатата дузпа на Матеус? Трудно е да се каже във време когато големи и малки (преди всичко във финансовия смисъл говорейки) са поляризирани до такава степен, че Байерн или Ювентус без големи проблеми властват в своите държави почти цяло десетилетие! Онова което е факт - такова подреждане в класирането Бундеслигата не е виждала повече от 40 години: Жребчетата пред Байерн в дните преди Нова година, четири точки повече. И съвсем пристойни шансове в случай на положителен резултат в днешния мач есенните почести да пристигнат на Борусия Парк. Шапка долу за Марко Розе...

Без оглед на най-добрия сезон на Жребчетата в последните няколко десетилетия ролята на абсолютен фаворит отива при Байерн. Но е ясно, че Ханзи Флик и неговите момчета не идват на излет в Мьонхенгладбах. Това е стадион на който баварците през историята най-често са губили - 20 пъти, а в  последните пет години и десет мача Жребчетата са взели на мощния противник чак 14 точки.

Борусия Парк е стадион на който Байерн доста пъти е падал и в предходните десет сезона - шест пъти. Докато през историята в този град печели средно едва 1,1 точки. С такова постижение против машината от Мюнхен не може да се похвали нито един немски клуб.

Интересен е и следният факт: главното оръжие на гостите, Роберт Левандовски, има негативно постижение в Германия само срещу Жребчетата - шест победи и седем поражения, с едва четири постигнати гола в 15 мача...

Какво е на страната на Байерн? Сухото качество. Нито един играч на Борусия, освен защитникът Матиас Гинтер, не би попаднал в стартовите 11 на Байерн.

Байерн с Флик на пейката тръгна лудо. На Дортмунд и Фортуна по четири гола, на Цървена звезда в Шампионската лига шест. За 270 минути един удар в очертанията на вратата. Но после загуба от Леверкузен в Мюнхен, която отново започна приказките за нов треньор, който да се ангажира през зимната пауза. Може би точно Жребчетата имат ключовете за съдбата на Флик. Защото ако днес Байерн падне в Мьонхенгладбах...

Марко Розе бързо въведе своите идеи от Залцбург. Неговият отбор играе еднакво добре у дома и в гостуване, иска да контролира ситуацията против всеки. За пръв път в сезона Розе се среща с много по-силен от себе си и няма да може да води главната дума на полето. Ще бъде интересно да се види какъв "специалитет" е приготвил за баварците.

"Ние сме първи, Байерн е четвърти. Това са факти. Но не правим някакво страшилище от това. Хубаво е да си първи, разбира се... Затова искаме да останем тук", каза харизматичният австрийски специалист преди мача. "Намерихме нашия стил на игра, играем добре. Това обещава пред този голям сблъсък."

Има само едно дребно нещо - Байерн е отдалечен от Борусия по качество колкото Борусия от своята последна титла. Ясно е, съответно, кой се пита тук.

Победа на баварците връща в суровата реалност. Всичко останало ще призове малко старата, добра романтика в немския футбол.

Като поръчано в тези предпразнични дни...

Ретрото отново е на мода

Хората от Долен Рейн и привържениците на Борусия от Мьонхенгладбах никога няма да загубят надеждата, че техните любимци могат отново да станат онова което някога са били - сила в Бундеслигата. Добре тръгнаха този сезон...

Борусия от Мьонхенгладбах. Лидери. След фантастичното 5:1 против Аугсбург в неделя по обяд привържениците на този клуб отново пеят за шампионските дни и успехите на европейската сцена. Съществува във всичко това и малка доза своеобразно самозалъгване след едва седем изиграни кръга, но също така това обрисува и копнежът с който запалянковците на "жребчетата" влизат във всеки сезон. Хората от Долен Рейн никога няма да загубят надежда, че техните любимци могат отново да станат онова което някога са били - сила в Бундеслигата.

Същевременно, нито един друг клуб в Германия няма тази чест с неговото име да се свързва цяла една славна епоха, която се събира в десетилетие. За онези по-младите, които тогава не са били родени (като авторът), това е било между 1970 и 1980 години когато Борусия от Мьонхенгладбах печели пет шампионски титли в Бундеслигата (70, 71, 75, 76 и 77), вицешампиони за 1974 и 1978 и Купа на Германия през 1973. Печелили са известните "жребчета" и Купата на УЕФА чак два пъти 1975 и 1979 (побеждавайки Цървена звезда във финала), били са финалист в същия турнир през 73 и 80-а, а са играли и финал в Купата на европейските шампиони през 1977 година в Рим против Ливърпул в който губят с 1:3, голът вкарва Волфганг Книб. Грандиозно време и отбор, който са предвождали легендарните треньори Хьонес Вайсфайлер и Удо Латек.

По-възрастните привърженици на Борусия нямат на своите харддискове снимки от тези славни дни, но ревниво ги пазят в своите глави: спасяванията на Волфганг Клеф, безкомпромисните влизания на Берти Фогтс, феноменалните свободни удари на Райнер Бонхоф, непрекъснатото тичане на Хаки Вимер, чудесните дълги топки на Гюнтер Нецер, спринтовете на Алън Симонсен, темпото и дрибълите на Хенинг Янсен и головете на Юп Хайнкес. И напълно несъмнен стил на футбола. Като голям съперник на Байерн през седемдесетте заради прагматичния и ефикасен футбол тогава кръстен "Fohlenelf" при Вайсфайлер е играл бърз футбол с изключително качество. Вдъхновяващо и вдъхновено.

Онова което свързва тази Борусия и днешната, която започна сезона на мечтите е един много важен факт - недостигът на пари. Големите пари тогава са били само в Байерн от Мюнхен, краткосрочно в Хамбургер и по-късно в Борусия от Дортмунд. В един момент и фабрикантските клубове Леверкузен и Волфсбург разцъфтяха. Но до днес, Борусия от Мьонхенгладбах не е успяла да достигне бюджета на Байерн, Дортмунд или Лайпциг. Купуването на фугболисти за повече от 30 000 000 евро плюс даване на отговарящите им заплати не са възможни в Гладбах и в ерата на модерния футбол.

Това е изисквало и радикална промяна на подхода през лятото, а спортният директор Макс Еберл поставил нещата горе-долу така: ако не можем да купим топ звезди, тогава трябва да намерим пътя към върха чрез специфичен стил на игра и форсиране на най-големите таланти. Това е била задачата за Марко Розе (помните го като треньор на Залцбург), а идеите на някогашния футболист на Майнц се разпознават още в началото на тази нова работа. Екстремно високо темпо на футбол, преса и "gegenpresing" в комбинация, бързо отнемане на топката от съперниците и бързи контри, къси подавания и обиграно движение към вратата на противника, и в края на краищата експлозивност на нападателите.

Разбира се, над този стил трябва още да се поработи, защото успехът още е във фазите. На международната сцена новият стил беше лесно задушен от триумфа на Волфсбергер с 4:0 насред Мьонхенгладбах (макар че австрийците и по-рано са скаутирали Розе докато е тренирал Залцбург), но в Бундеслигата новият стил на Борусия определено дава резултати, след като с четири поредни победи този отбор на "жребчетата" седна начело на класирането. Може би малко и заради това, че Байерн, Лайпциг и Борусия Дортмунд губят точки, но Марко Розе това не трябва да го интересува. Той не може да влияе над резултатите на съперниците. Треньорът на Гладбах може да разчита само на нататъшния напредък на своя отбор и подобряването на същия.

Агресивността и нападателната мощ в триумфа над Аугсбург с 5:1 припомни на мнозина на Борусия Парк за онези славни седемдесетте. Макс Еберл не може и не иска да слуша отново тези сравнения, но напразно, запалянковците още чезнат за тези времена. И чакат завръщането на Салатиерата...

Автор: Милан Здравкович

Един Владан Милойевич и трима победени немци...

Най-големите успехи в кариерата треньорът на Звезда осъществи в директни сблъсъци с немските треньори Рутенбек, Розе и Клоп, може би това е знак, че Томас Тухел тази вечер на Маракана няма да мине добре.

Заглавието на този текст звучи като начало на добър виц. Или прилича на онази фраза на Бата Стойкович от филма "Продължаваме напред" когато като общински служител на новата комунистическа власт невещо опитва да забавлява военните сираци:

"Имало един немец и един сърбин и не знам какво се е случило, но накрая сърбинът победил..."

Европейска пролет след 26 години, класиране в Шампионската лига за пръв път в историята на Цървена звезда и първа победа на един сръбски отбор в елитния турнир. И то против Ливърпул. Изброените успехи представляват светата троица на 18-месечния труд на Владан Милойевич на Маракана. Малко, наистина малко, причини за оптимизъм имат привържениците на червено-белите преди тазвечершната среща с ПСЖ в рамките на шестия кръг на Шампионската лига (22 часа), но причини - същински има.

И те не се състоят само в сухите бройки, които казват че Цървена звезда загуби само веднъж в предходните 15 мача на Маракана, или че в треньорската ера на Владан Милойевич сръбският шампион като домакин в Европа никога не е допуснал повече от един гол. Както и да се е казвал съперникът.

Пътят до най-големите треньорски скалпове Владан Милойевич трябваше да търси на фронтове на които са командвали немски специалисти. Може да бъде чиста случайност, но стратегът на Звезда опази Белград и Маракана пред нападенията на Щефан Рутенбек, Марко Розе и накрая Юрген Клоп.

Става дума за специалисти, които предвождаха Кьолн, Залцбург и Ливърпул... Добре, като се погледнат двете срещи, стратегът на червените беше по-успешен, но като вече започнахме да ползваме военна терминология трябва да се каже, че Милойевич води неравноправна битка с Клоп. Както когато някой генерал е бил лишен от помощта на авиацията.

Споменаването на Рутенбек, Марко Розе и Юрген Клоп сигурно може да представлява сериозно напомняне за младия специалист на пейката на ПСЖ Томас Тухел. Без оглед, че бившият стратег на Майнц и Борусия (Дортмунд) за Белград понесе най-съвременното бойно оръжие. От което, ще кажат мнозина, няма отбрана.

Отличният баланс срещу немски треньори Владан Милойевич започна да създава преди 369 дни когато в Белград гостува Кьолн. Младият Щефан Рутенбек беше пожарникар в редовете на "козлите", опита да изгради системата, която унищожи Петер Щьогер. Не се получи. Цървена звезда в този момент беше съвършено обигран отбор, с редица автоматизации в играта. Победи с 1:0 с гол на Славолюб Сърнич. На Маракана след 1996 година и Кайзерслаутерн се викаше: "Ауфидерзен.."

Когато играчите говорят за неговите срещи и анализи на играта на съперника до най-ситни детайли, някой би помислил, че Владан Милойевич е прототип на съвършения италиански треньор. По всичко останало, най-много по манталитет и най-вече по това че често критикува сръбските навици, би се казало, че е немец. Прагматичен е, рационален, опериран от еуфория и непотребни емоции (поне в официалните изказвания). Почти невероятно за човек, който е отраснал в лудите времена в Сърбия, а треньорски и човешки се е формирал в още по-дивото гръцко обкръжение.

Вероятно Милойевич е бил способен да прави селекция на добри навици и маниери, а в това филтриране му е помогнало и обучението в Австрия. А точно там е видял системата на работа в клуба в който, няколко години по-късно, Марко Розе ще пусне корени. Този източен немец роден в Лайпциг първо спечели със Залцбург Шампионската лига за младежи, а след това беше поставен за треньор на първия отбор където заедно с играчите, които учеше да донесе истинската Шампионска лига в града на Моцарт. През Владан Милойевич не успя.

Цървена звезда в първия мач тотално спря основните лостове на "биковете", като не позволи със своите автоматизации да минат през Маракана. Мачът без голове остави солидни шансове на Владан Милойевич да се върне с пагони на голям командир от Залцбург, и да се хвали с факта, че е забавил треньорското развитие на Марко Розе. Всички видяха - чак мнозина бяха и убедени - че това е сезонът в който Залцбург трябва да види светлината на Шампионската лига. Владан Милойевич намери ключа за германската система на Марко Розе с години подкрепяна с милиони евро от една от най-големите световни компании.

Може би е до тази специализация в Австрия, може би и до това, че през живота и работата в Сърбия и Гърция, Владан Милойевич се е научил да усеща подценяващата черта. А ние сме склонни на такива размисли.

Юрген Клоп хвали Цървена звезда, купуваше симпатиите на обществеността с красноречието и непосредствеността, която, между редовете, издаваше знаци на отпускане. А това поколение на червено-белите на такива съперници знае да им скочи и да ги накаже.

Лошото нещо за Владан Милойевич е фактът, че грехът на подценяването на Клоп няма да бъде повторен от Томас Тухел. На парижаните им гори под краката и вероятно тази вечер в Лютице Богдан ще играят отвъд границите на болката. Също така, Тухел няма в лагера изобилие от млади футболисти склонни към осцилации и лесно допуснати голове, както неговият земляк от редовете на Ред Бул Залцбург Марко Розе. Накрая има и несравнимо по-силен отбор от Щефан Рутенбек, който предвождаше Кьолн и не се проведе добре в сблъсъка с Владан Милойевич. И отгоре на всичко треньорът на Звезда отново има кадрови проблеми, тъй като извън строя са заслужилите ветерани в изброените звездни битки против немските треньори, Вуядин Савич и Ненад Кръстичич.

Но ако Владан Милойевич върши нещо добре, то това е напипване на ахилесовата пета на противника. Като всеки отбор на този свят и ПСЖ има недостатъци... Още към това ако добавим и че във футбола чудеса се случват, особено в последно време на Маракана - тогава ни остава да вярваме.

И в европейската пролет на Звезда, както и в способността на Владан Милойевич да умъртви още един немски треньор пристигнал на Лютице Богдан да превземе Белград.

Автор: Дарян Неделькович

Розе се жалва: Хората плачат, чувстваме се ужасно, екстремно горчива вечер за нас

Ред Бул Залцбург вече от десетилетие се опитва да влезе в Шампионската лига, но не му се отдава. Последният неуспех на този австрийски отбор беше против Цървена звезда в мач в който "червено-белите" се класираха след 2:2.

Треньорът на Залцбург Марко Розе след мача не кри разочарованието си. Видимо беше посърнал, а с думи описа как се чувства неговият отбор.

Казва, че е имало и сълзи.

"Това е много голям удар. Много боли. Чувстваме се ужасно, защото Шампионската лига винаги е била голяма цел за нас. Много работихме, много вложихме. И накрая изгубихме всичко за две минути. Това е екстремно горчива вечер за нас. В съблекалнята има хора, които плачат. Отговорността поемам аз", заяви Розе.

Утешителна награда за Залцбург ще бъде участие в Лига Европа.

Марко Розе: Не се плаша от Делиjе! Щастливи сме, че имаме шмекера Цицан

Треньорът на Ред Бул Залцбург Марко Розе беше повече от реален в изявлението след мача. Той сподели че на неговия отбор му е липсвала креативност и самоувереност, но също така похвали Цървена звезда за качествената дефанзивна игра.

"Казах преди мача, че на никого не помага това, че стадионът е празен. Двата отбора се бориха, смятам че това е най-справедливият резултат. На моя отбор му липсваха самоувереност и риск. Борихме се да играем, да раздвижим противника. Звезда се концентрира върху дълги топки и статични положения. Ще опитаме у дома да наваксаме всичко".

Младият специалист веднага бе попитан дали се плаши от атмосферата на Ред Бул Арена, където ще има много привърженици на Цървена звезда.

- Не е моя задача да говоря за това. На всички нас ни е ясно, че във футбола привържениците подкрепят отборите. Не се плашим от запалянковците, ще работим в следващите шест дни. Това не е предимство, но този резултат не е и срещу нас. Привържениците на Цървена звезад са добре дошли, искаме да бъдем добри домакини. Надявам се, че ще има и наши запалянковци от Австрия и всичко ще премине в хубава атмосфера.

Напрежението на очакванията, което усещат в Залцбург сега се засили. Скъпият отбор няма право на грешка...

- Не е лесно да се обясни какво ни е липсвало. Направихме някои тактически промени, искахме да усвоим някои други пространства, но... Липсваше ни самоувереност в последната третина. Трябва да се каже, че противникът се брани добре. Не смеем да позволим някои неща да ни засегнат. Тези истории за напрежение и лоши резултати. Футбол е само онова което ще бъде утре.

На въпроса дали Цицан Станкович изигра мача на кариерата против отбора от държавата от която произхожда, Розе каза:

- Не, миналата година в един мач за купата спаси четири дузпи. Той вече показа големи качества, щастливи сме, че имаме Цицан. Показа че има доза шмекерско поведение.

В една ситуация играчите на Залцбург се бунтуваха заради отсъден за Звезда ъглов удар. А всичко беше ясно. Розе не пропусна да коментира и това...

- Извинявам се заради това.