Чиро Блажевич на своя 85-и рожден ден: Гледам некролозите, всички си отиват, само аз не се давам

Легендарният футболен треньор Мирослав Чиро Блажевич напълни 85 години и коментира това в своя стил.

- Точно гледам некролози, тези от моето поколение всички полека си отиват, единствено аз не се давам, още няма да се отървете, още дълго ще бъда с вас - коментира.

През февруари 1935 светът получи голям чаровник, любимец на жените и човек, който винаги говори онова което му е на ума и казва това с език, който всеки разбира.

- Когато стигнеш до определени години, рождените дни не се празнуват, а заради тях се тъгува. Аз ще отбележа своя дискретно, със съпругата - каза Чиро Блажевич и изтъкна, че Зденка му е по-важна и от футбола.

Запознал се е с нея в Риека. Имали са стаи на същия етаж, а Чиро я е возил с Веспа до училището. Зденка е била гимназистка, Чиро тогава е бил на 27. Когато Зденка претърпяла тежка катастрофа и за малко не изгоряла в автомобил, докторите й давали 3% шанс да преживее. Чиро тогава, за да я спаси, казва, оставил и парите и футбола.

- Този рожден ден ми беше най-тъжният в живота. Най-много ги обичах, като дете. Мама би ми направила торта, а аз духах свещите. Бях най-щастлив, когато ги изгасвах на един дъх. С минаването на годините ги имаше все повече и това ме натъжаваше. Ужасното детство и по-късните екзистенциални трудности ме белязаха за цял живот. На работа и дисциплина от малък ме научи животът - казва Чиро на един дъх и продължава.

- Няма да празнувам. Нещастен съм, че този рожден ден дойде, рожден ден празнуват младите. Аз не излизам, вкъщи съм. Някак ме е страх, когато бях по-млад, можех всичко, победих два пъти рака, сега непрекъснато гледам да не ми се случи нещо...

Когато, изтъква, всички, които днес му завиждат на благосъстоянието биха минали неговия път, биха се отказали и нито един, уверен е, не би му завидял. Преди много години като икономически емигрант отишъл в Швейцария, бил е футболист, треньор и работил в магазин за декорация. Заплатата не му е покривала разходите. Наемът, спомня си, е бил 500 франка, а на него му оставали 400.

- Бедността ме определи и рано разбрах колко е важно да имаш мощ. А не можеш да я имаш ако нямаш пари - казва.

Подчертава, че в Швейцария не е дошъл като футболна звезда, но осем години по-късно е станал селекционер на тази страна. Първият чужденец селекционер в историята на Швейцария. Взел е клуб, който никой не е искал, в четвърта лига и го качвал всяка година до първа лига.

- Привлякох внимание към себе си - казва рожденикът на когото от собствените рождени дни са по-скъпи онези на неговите шестима внуци. Грижи се за тях, но изтъква, еднакво е строг както и към своите деца. Поддръжник е на дисциплината във всеки поглед.

- Ако не си строг, отидоха децата извън правия път. Когато Барбара беше на четири години, пожела кукла. В джоба тогава имах пет франка. Куклата струваше точно толкова, както и пицата, която исках за вечеря. Вместо вечеря й купих бебето - казва. Точно с децата са свързани и моментите когато единствен път в живота е усетил безсилие. Силно е желал син, а преди наследник е получил две дъщери.

- Исках да се казва Йошко или Анто, на братята, а моята Барбара вече го нарече Мирослав. Заради такива неща съм се чувствал безпомощен - заяви Чиро.