Един е Терзич, 38-годишният балканец начело на Борусия (Дортмунд)

 

Люсиен Фавре е минало в Борусия (Дортмунд). След шокиращото поражение от Щутгарт (1:5), швейцарския специалист беше уволнен, а отбора до края на сезона ще води Един Терзич.

Терзич е роден в немския град Менден през 1982 година. Има босненски корени от баща си и хърватски от майка си. Споменава се като немско-хърватски треньор заради двойното гражданство, а в неговия профил в Трансфермаркт в раздела националност стои - хърватин.

Кариерата като играч прекарва в ниските дивизии, а на трениране и скаутиране се посвещава през 2010 на 28 години в младежките категории на Борусия (Дортмунд) в ерата на Юрген Клоп.

Три години по-късно става помощник на Славен Билич. За пръв път работи с Билич по време на Евро 2012, когато за тогавашния селекционер на "ватрените" прави анализ на противника преди мача с Ирландия, който Хърватия печели с 3:1.

Като помощник на Билич работи общо четири години - по две в Бешикташ и Уест Хем. В Англия след 18-месечно обучение получава и УЕФА Про лиценз.

В Борусия се завръща през 2018 като втори помощник на Фавре. Първият напусна заедно с Фавре, така че Терзич получи възможност да покаже какво може.

Немските медии пишат, че Борусия (Дортмунд) вече има договор с треньора на другата Борусия, онази от Мьонхенгладбах - Марко Розе.

Настоящият състав на Розе одушеви Европа с игрите си в Шампионската лига, в която минаха група с Реал и Интер. Би трябвало да поеме жълто-черната Борусия след края на сезона, а дотогава ще я води Терзич.

Обувките на Юрген Клоп са твърде големи за запълване

 

След две пропуснати за малко възможности за титлата, уволнението на Люсиен Фавре не беше трудно решение. Да си добър треньор не е достатъчно в Дортмунд, трябва да носиш жълто и черно на ръкава си, пише Оливия Герстенбергер.

Не бяха петте гола, които завърналият се в елита Щутгарт вкара на Роман Бюрки, които струваха работата на Люсиен Фавре. Отдавна беше ясно, че неговият престой в Дортмнуд няма да продължи след края на сезона, когато договорът му изтичаше. Имената на възможните наследници кръжат от месеци. Но без значение кой ще бъде, този човек няма да пасне така добре както Юрген Клоп го направи - световна класа треньор със сърце което бие в жълто и черно.

Люсиен Фавре е един от най-добрите в своята категория. Той стабилизира клуба след труден период с две смени на треньора. Успешно наложи редица млади таланти и завърши втори в Бундеслигата два пъти - но не успя да донесе титлата, която Дортмунд толкова много желае. Дори през сезон 2018/19, когато Дортмунд завърши първата половина на сезона с осем точки преднина пред големия противник от Мюнхен, отново Байерн спечели всичко накрая.

Не е за "големи точки"

Факт е, че когато нещата бяха на косъм, Дортмунд се провали под ръководството на Фавре, особено в дуелите с Байерн, след които битката за титлата предимно беше решена и през този сезон и през миналия. В началото на миналия сезон, отборът изрази амбиции рядко казвани на глас преди, обявявайки че нищо освен титлата не се приема. Както всички знаем, резултатът беше второ място.

Контузиите не са извинения, дори сегашната липса на Ерлинг Халанд очевидно да тежи много. Но е повече от головете на норвежеца, което липсва на Борусия. Да играеш с Марко Ройс като централен нападател, позиция, която никога не е била най-добрата за него очевидно не е най-доброто тактическо решение. И въпреки това Фавре упорито избра да се придържа към него.

Няма лесен отговор

Също така стилът на педантичния швейцарски тактик доведе до неговото падение в Дортмунд. Фавре е всичко, но не е и гласовит мотиватор, той не е вдъхновяваща фигура за привържениците или играчите си. И избягването на риск е неговото презиме. Това също повлия над много талантлива група от играчи, които в резултат бяха много колебливи на моменти, и през повечето време се представяха под техния потенциал.

Всичко това не убягна на хората от региона Рур, където се намира Дортмунд. Те изискват футбол на "пълна газ", пълен с емоции и успех - и над всичко 100% ангажираност. Смесица от ентусиазъм и алчност. Точно както в дните на Юрген Клоп.

Сянката на Клоп надвисва в голям размер над Вестфаленщадион, не на последно място, защото изпълнителният директор на Борусия Ханс-Йоаким Ватцке все още бълнува за него. Привържениците също копнеят за вълнуващ стил на игра и харизматичен треньор, който носи жълто и черно на ръкава си. Но докато отговорът на треньор на Борусия на равенство е: "Точката винаги е добре за мен", какъвто беше случаят след 1:1 срещу Франкфурт преди седмица, те няма да са доволни.

Единственият оставащ въпрос е: Кой ще дойде? Няма много треньори от калибъра на Фавре на пазара. Силно рекламираният Юлиан Нагелсман ще трябва да бъде откупен от РБ Лайпциг. Идеалният кандидат, Ралф Рангник, изобщо не е популярен сред привържениците. Не се заблуждавайте: бордът на Борусия им е разрешил работата; трябва да намерят треньор, който може да върне ентусиазма и успеха на терена. Някой, който може да извърви значителния път към запълването на обувките на Юрген Клоп.

Станкович: Чака ни спектакъл, надявам се с привърженици

Цървена звезда в 1/16-финалите на Лига Европа ще премери сили с италианския Милан, а впечатленията след жребия в Нион сподели треньорът на сръбския колос Деян Станкович, който е наясно, че го чака двубой с отличен отбор.

- Силен противник. Вчера гледах мача между Милан и Парма, в който Парма игра феноменално, но Милан през цялото време доминираше. Лидери са в класирането в Серия А, а не трябва да се хабят приказки за тяхната история и какъв фактор са в европейските турнири. В последните няколко години преминават през промени, но впечатлението е, че през този сезон намериха равновесие. С Пиоли получиха доста, той е отличен треньор. Ще бъде спектакъл, нямам дилема. Бих искал нещо да се промени дотогава що се отнася до привържениците. Ако можем да играем на пълна Маракана... Това е нещото което желаем - започна Станкович.

Старши треньорът уважава следващия съперник в Лига Европа, но не се плаши от двубоя.

- Те ще продължат да играят в първенството, а нас ни чака пауза и възможност да се подготвим по-добре. Ще сме по-свежи, ще направим и подготовка. Отново, Милан е добър състав, чакат ни два мача, ще се надиграваме. Реалист съм в живота, наясно съм, че нямаме право да заплашваме, но няма да се откажем. Ще търсим нашите възможности и "ще бъде борба непрестанна" - заключи Станкович.

Саво Милошевич напусна Партизан: Тръгвам си оттук, никога вече...

 

Доскорошният треньор на Партизан Саво Милошевич потвърди, че е напуснал тази функция.

Милошевич напусна пейката на черно-белите два дни след загубата от Войводина в Нови Сад, когато беше изгонен, защото замери съдията с бутилка.

Черно-белите в първите шест кръга записаха четири победи и две поражения и в момента са пети в класирането, с шест точки по-малко от лидера Цървена звезда.

"Не съм в афект, това не беше капката, която преля чашата, това трае, позволих си да направя това което направих в Нови Сад, а е грозно. Това не трябва да се прави от треньор и педагог, преди всичко треньор на Партизан. Но, не ми определи Нови Сад, това продължава и е много мъчително. Какво да кажа на момчетата като вляза в съблекалнята и ги погледна в очите. На себе си знам какво да кажа: Тръгни си оттук и никога повече не работи тук", каза Милошевич пред Спорт Клуб.

Милошевич се задържа на пейката на Партизан година и половина, а това му беше първи ангажимент на поста старши треньор.

Клубът от Хумско още не се е огласял по въпроса с напускането на Милошевич, а като негова замяна се споменава Александър Станойевич.

Късмет за Конте, че Морати вече не е президент на Интер

Арогантен, нарцистичен, платен златно, а постижението - мършаво

Антонио Конте дойде миналата година в Апияно Джентиле да промени Интер. Дванайсет месеца по-късно Интер промени Антонио Конте. Треньорът, който не затваря устата през 90-те минути на мача остана без думи на почивката в първото полувреме в сблъсъка с Верона на Бентегоди. Все по-очевидно е и малодушието в реакциите на Конте по време на мачовете. От вулканично избухлив треньор, почти в баскетболен стил, стана кормчия като Карло Анчелоти или Алекс Фергюсън.

Интер изгуби чак 20 точки през този сезон след повеждане в мачовете от Серия А. Да беше опазил само половината точки, днес щеше да е начело на табелата. И в Шампионската лига позволи на Борусия и Барселона да преобърнат резултата в своя полза. Звучи парадоксално, но Конте е доведен и златно платен, за да даде характер на Интер на отбор победител, който не разсипва безгрижно точки в първенството. Неговата задача беше да подобри обстановката при нерадзурите и да елиминира несигурността, малодушието, разсеяността и загубата на концентрация.

Интер потроши 180 000 000 евро за подсилвания, които искаше Конте в летния и зимния трансферен прозорец, плюс 12 000 000 евро за годишната заплата на Конте и няколко милиона евро за цялата армия сътрудници на италианския треньор, включително и родният му брат: чак 12 са.

Вместо да даде поне някакъв отговор или пояснение защо Интер повтаря същия сценарий както с Мадзари, Манчини, Спалети, Конте хвърля отговорността върху всички други освен на себе си. От треньор, който беше толкова арогантен, че забрани излъчването на химна на нерадзурите "Amala Pazza Inter" преди мачовете на Сан Сиро, защото не смяташе заглавието и съдържанието на песента за подходящи, се очакваше много повече. Арогантността, като черта, минава само при успешните хора, в противен случай е патетична или достойна за презрение. Конте, изглежда, не е извлякъл поуки от своите предходни опити в Ювентус и Челси.

Интер на Конте през този сезон не беше елиминиран от първия отбор на Барселона на Сан Сиро, а от резервния с хлапета от подмладяването. Титлата в Италия нерадзурите не изгубиха в мачовете с Ювентус, Лацио, Аталанта, Милан или Наполи, а със Сасуоло, Болоня, Верона, Каляри...

Жалванията на Конте, че няма достатъчно качествени играчи, за да спечели трофеи пропаднаха в предходните десетина дни: спечелените две точки против Верона, Сасуоло и Болоня разбиха всяко алиби на бившия селекционер на Италия. Никой в Интер не е искал от Конте да спечели Скудетото или Шампионската лига, но се претендираше да се прекъсне с традицията, която трае вече девет години, от 2011 Интер по правило играе добре и постига добри или отлични резултати до декември-януари, а тогава вертикално падение. Например, Конте през 2020 е спечелил средно 1,58 точки. Същият процент като Спалети.

Антонио Конте не е треньор за дълъг път. Неговото его е толкова голямо, че нито една чаршия не може дълго да го търпи. Онези, които го познават добре твърдят, че и Ариго Саки не е достигнал тази висота на нарцисизъм. Неговата самовлюбеност отива толкова далече, че дори когато види в огледалото нова бръчка на лицето смята, че виновник за това е огледалото.

Все по-ясно е, че Интер ще бъде първата авантюра на Конте, която не започва триумфално, с трофеи. Наистина, съществува още шанс през август да спечели Лига Европа, но с атмосферата, която се създаде на Апияно Джентиле, трудно е да се повярва, че това ще се случи. Нещо се развали между играчите и треньора. Любовта от пръв поглед не прерасна в стабилно отношение на доверие и съучастничество между треньора и футболистите. Напротив, Спалети може да бъде обвинен във всичко, но отделни футболисти значително напреднаха при него и влязоха в групата на топ играчи. Добър дял от тях с Конте или са в застой или дори върнаха назад: Шкринияр, Де Фрай, Брозович, Весино, Лаутаро Мартинес, Еспозито.

Конте си вкара автогол и с изявлението, че той в Апияно Джентиле е заварил съществуващ гръбнак от играчи. Просто, това не отговаря на истината. Трансферният прозорец през миналото лято и този януари беше в голямата част изпълнение на неговите желания. Разбира се, всички си спомняме как Конте "мрънка", докато беше на пейката на Юве, че му продали Джакерини, както и че не може да се влезе в ресторант където вечерята струва 100 евро с десет евро в джоба.

Фамилия Жанг му даде развързани ръце, а Бепе Марота и Пиеро Аузилио и лява и дясна ръка да реализира неговите желания. Единственото желание което не му изпълниха е довеждането на Един Джеко. Откакто Конте пристигна в Апияно Джентиле са му купени чак 11 футболисти, почти половин разширен състав. От Лукаку, Барела, Сенси, Санчес, Лазаро, Бираги, Годин до Ериксен, Моузес и Йънг.

Проблемът на Конте е, че в последните десет години не промени метода на работа, не си обнови софтуера. Системата на трениране и тактиката на терена е почти идентична с онази, която прилагаше в Ювентус и Челси. Изглежда, че страда, въпреки че принадлежи към по-младата генерация треньори, от същия синдром като Анчелоти, Моуриньо. Живее от старата слава, от онова което някога е представлявал. Футболната игра е в непрекъсната трансформация с иновации, които станаха всекидневие и който не върви в крак с времето, изостава или в най-добрия случай тътри.

Конте има късмет, че Масимо Морати вече не е собственик на Интер. Бившият президент на нерадзурите вече би му благодарил за сътрудничеството, както направи с Марчело Липи след некоректните и непремерени изявления за сметка на клуба преди две десетилетия. Китайските собственици на Интер нямат парични проблеми, но в много нестабилни и непредвидими времена, дори те не могат да "изгорят" около 150 000 000 евро за три години за треньори. Припомняме, Спалети има договор с Интер за този и следващия сезон (20 000 000 бруто), ако уволнят Конте освен вече платените 24 000 000 евро за годишна заплата, до 2022 година ще им струва около 50 000 000 евро. Към всичко това трябва да се добави заплатата на новия треньор. Ако вземем като вероятни решения имената на Макс Алегри, Маурисио Покетино или Унай Емери, стигаме до заключение, че тригодишен договор с един от споменатите трима треньори ще струва бруто между 45 и 60 000 000 евро.

Съществува възможност и Конте да вдигне котвата, макар че малцина вярват в това. Опитът от Челси показва, че шансовете за такъв сценарий са минимални. По-големи са шансовете Интер и Конте да се пробудят в следващия месец и кусур дни: да завършат в голям стил Серия А със спечелването на второто място и след това да станат първият италиански клуб, който е спечелил Лига Европа. Нищо не успява така добре като успеха. За останалото са достатъчни пари.

Автор: Желько Пантелич

Синиша Михайлович: Мач без публика е като жена без секс

Синиша Михайлович с интересна пресконференция обяви мача на своята Болоня против Парма.

Сръбският треньор започна обръщението без журналистически въпроси, за които смята, че винаги са едни и същи.

"Нашият следващ противник? Много в този мач ще зависи от нас, отворена среща. Вършим това което трябва, ние сме професионалисти, но не искам да плача нито вече да отговарям на някои въпроси. Имате десет дни да подготвите въпроси и тогава идвате тук със същите питания, които ми задавате против някои неща", каза Михайлович.

И в продължението говори в същия тон.

"От десет въпроса, девет винаги са същите. Бих искал да покажете малко повече въображение. Затова и голям брой отговори е очевиден. Година мина от моята болест, трудно ще забравя това и без вас. Това беше доста насрана година, но децата и семейството бяха добре".

Журналистите питаха какво мисли за решението правдата да съблюдава съдията Маурицио Марияни.

"Нямам добри отношения със съдиите от Рим. Надявам се ситуацията с корона вируса скоро да завърши, защото играенето без публика е боклук. Който ви каже, че играенето на празен стадион е като жена без секс, напълно е прав", завърши Михайлович.

Мачът между Парма и Болоня се играе в неделя от 20:30 ч.

Петко

Цигойло мой, ще се видим на Косовска, на нашето място, на кафе. Повече никога няма да чуя тези думи, моят Пеле отиде в небесното царство, в рая със сигурност, защото такъв човек, такъв голям човек няма да се роди скоро.

И не пиша това, защото за мъртвите трябва да се говори само хубаво, опитвам през сълзи и тъга, да изпратя послание до човека, който ми беше като по-голям брат. Почти половин век, защото толкова дружахме. Във времето докато бях в къси панталони, а носех дълги, защото станах журналист. А той вече беше футболен великан, икона.

И никога нашето приятелство не е било под въпрос, а бях с него или до него и когато му беше най-хубаво, но и най-тежко. Беше специален във всичко, па и по речника и обръщането. И сега докато ми се свива сърцето чувам неговият глас, който говори: "Когато бих казал нещо или направил против тебе, това би било сякаш го правя срещу себе си."

Това съм чувал доста пъти когато сме разменяли мисли и когато не се съгласявахме в някои ситуации. Защото, Петко не умееше да лъже. А кръстосването на мисли ни носеше много радости.

И никога не е крил, че Цървена звезда му е била и останала вечна любов и люта рана. И като играч и треньорска. Представете си някой, който е роден в Книн, а е бил толкова добър играч, да не облече червено-белия екип.

"Милян беше баща на футболната нация, имаше идеи, визии. В това време още не се бяха появили Цоле Янкович и Жота Антонийевич и той ми говореше, че трябва да играя по дясното крило до Караси, Лазаревич, Куле Ачимович и Джая. Каква атака би било това", говореше ми своевременно Петко не обяснявайки ми защо неговата мечта не се е сбъднала.

Не съм го и питал, не съм настоявал, защото знаех, че ако искаше да ми каже, това би и направил. Не исках да му сипвам сол в раната.

Ilija Petkovic, who starred for Yugoslavia at the 1974 #WorldCup and guided Serbia and Montenegro to the 2006 edition as coach, has died at the age of 74.

Our thoughts are with his loved ones at this sad time. pic.twitter.com/5aDy5nrgPu

— FIFA World Cup (@FIFAWorldCup) June 27, 2020

И като треньор е бил на крачка до Маракана и то не един път. Не се е жалил макар че гласът му беше по-твърд когато говореше:

"Звезда, очевидно, не е била моята съдба. Да, имаше разговори и с Джая и с Цвеле да седна на червено-бялата пейка, все пак, не се подредиха нещата. Веднъж и аз поставих някои условия, които не можеха да приемат. И затова казвам: "Никой не е виновен". А какви идеи имах и какви играчи бяха тогава в Звезда, смятам, че можехме чудеса да направим."

Съдбата, проклетата съдба, която му взе и живота.

Малцина знаят, че и Партизан е искал да ангажира Илия Петкович. Не ми скри и този футболен епизод:

"В това време имаше джентълменско споразумение между най-големите клубове и не можеше току-така да преминеш от единия лагер в другия. Па нима мислиш, че Самарджич и Скоблар щяха да останат вечно в ОФК Београд, ако можеха в Звезда или Партизан. Истина е, че съм разговарял с генерал Зекич в Дома на ЮНА. Ух, когато пред теб застане генерал-подполковник, така във военно облекло, стегне ти се гърлото. Партизан тогава беше клуб-държава."

Не е отишъл и в Хайдук, въпреки че Тито Киригин е бил Бог в Сплит, а лично се ангажирал да го доведе, а когато съм го питал как така само Динамо не го е канил, отговори със смях, веднага:

"Ха, ха, как загребчани да доведат някого от Книн. Па това не можеше и насън да се случи."

Квалификациите за Световното първенство през 2006 година в Германия бяха нещо специално. "Свети Илия" изстрелваше такива родолюбиви снаряди, че всички се чувстваха възвишено. Спечелено е първо място в групата, пред Испания и Белгия, с голова разлика 15:1. Държавата беше в еуфория, да си пред две световни сили, да играеш футбол от мечтите, Йеврич беше преодолян само от Раул... А тогава, още на подготовката, атмосферата се скапа, сякаш националния екип носеха някакви други играчи, а ги водеха някакви други хора.

"Поведението в отбора и около него с разпадането на Югославия изведнъж стана проблематично и всеки правеше каквото поиска и аз вече не можех да държа състава заедно и под контрол. Имаше и контузени и обидени, всеки имаше право да мисли, а това е най-лошото", говореше ми Петко, но не искаше да изнася своята мъка пред обществеността.

Промени се и Петко, беше някак мълчалив, опита да намери общ език с националите, но имаше само 11 места в първия състав. И за пръв път не послуша себе си, а играчите и се случи "шестицата" в дуела с Аржентина. И започна неговият кошмар. Мълчеше и търпеше, всичко пое върху себе си. Такъв е Петко.

"Това беше тежък период за мене. Нито и преди това съм бил най-добрият треньор в света, а и после не бях най-лош. Не исках никого да нападам, но е ясно, че играчите трябваше да имат повече уважение към държавата, въпреки че беше разкъсана, към екипа, емблемата... Онова което ме боли е фактът, че след поражението от Аржентина всички побягнаха, не се огласиха, спокойно четяха плюенето на моя сметка."

Остана Пеле твърд в решението да не назове тровещите атмосферата, защити играчите, и онези, които му подхвърляха клипове, аз знам кои са, защото ми го каза и защото бях там, в Германия, но няма и днес да ги разкрия, защото Петко искаше така.

Издържа "Свети Илия" всичко, остана във футбола и му се отдаде, както винаги, до край. С цялото си сърце. Остана във Футболния съюз на Сърбия, съветваше, помагаше... Беше президент на своя ОФК Београд, гонеше, нервираше се заради немотията, опитваше да изправи сръбската футболна крива Дрина, а тогава стана председател на ФС Белград. Нищо не му беше тежко, пътуваше по Сърбия, подаряваше от името на Съюза топки, екипи, откриваше игрища...

И може би точно на този път "закачи" корона и за пръв път в живота - не победи.

А бях сигурен, че неговото голямо, топло, а лъвско сърце ще издържи. За съжаление, не е, отиде Петко в легендата, а още много можеше да подари на своето семейство, приятели, футболния свят.

Ще ми липсва, наистина много, защото този свят без него никога няма да бъде същият.

Сбогом приятелю.

Автор: Йован Цига Секулич

Дортмундският талант и футболната философия на Ред Бул - не е лоша комбинация

Нито 4:0 в голямото дерби против Шалке, нито 6:1 с Падерборн в миналия кръг... Дори и триумфът против Байерн за Супер купата на старта на сезона - нищо от това не повлиява значително на ветровете, които тези дни веят в Рур и опасно люлеят стола на Люсиен Фавре. Колкото и да са наясно с надмощието на Байерн Ханс-Йоаким Ватцке и неговите сътрудници се надяваха, че този сезон биха могли да прекъснат баварската доминация, особено след една трета от сезона, когато клубът от Мюнхен, тогава още с Нико Ковач на пейката, се хлъзна на седмо място и серийно пропускаше точки.

Но нищо такова. Когато беше важно - Борусия не се справи. В първия дял на сезона, на Алианц Арена, Байерн разби замислите на Фавре (4:0), за да преди осем дни Ханзи Флик буквално да го "изработи". И нищо от драма във финала на Бундеслигата. Още една година тъга за армията привърженици в жълто.

Оттук вече не изненадва, че вече надига низ от имена и се спекулира за потенциални наследници на опитния швейцарски специалист. Макар че Фавре има много силна опора в определени структури на медийния живот в Германия повечето познавачи на условията в Бундеслигата смятат, че в Дортмунд в новия сезон ще се влезе с нов треньор. Досега най-често се споменаваха имената на Нико Ковач, Ерик Тен Хаг и Даниел Фарке, за да Билд в днешния брой да "представи" нов кандидат - Джеси Марш!

Става въпрос за американец с едногодишен треньорски опит в Европа (като старши треньор), а преди няколко дни спечели първи трофей в кариерата с РБ Залцбург - би в австрийската купа Аустрия Лустенау с 5:0. Марш е продукт на Ред Бул, съответно Ралф Рангник, на когото беше помощник през миналия сезон в РБ Лайпциг, така че знае езика и има известен опит в Бундеслигата. Неговото кредо е: Успехът във футбола се определя от подходящия манталитет.

Много повече от този трофей в австрийската купа Джеси Марш прославиха миналогодишните игри в Шампионската лига, където Залцбург се изправи в много тежка група с Ливърпул, Наполи и Генк. "Биковете" играха чудесен футбол, записаха две победи и бяха най-ефикасният отбор с 16 попадения. Ерлинг Халанд буквално експлодира при Марш, а представи и още няколко млади играчи...

Когато през зимата му продадоха Халанд, Понграчич и Минамино падна на второ място, зад ЛАСК, но с отнемането на точки на клуба от Линц Залцбург се върна на лидерската позиция, така че Джеси Марш е на път да спечели дубъл.

"Това не е шибан приятелски мач, това е Шампионската лига", ще остане запомнен неговият жесток говор на полувремето на мача против Ливърпул на Анфийлд, когато австрийците успяха да настигнат 0:3, за да накрая да претърпят поражение - 3:4.

Билд пише, че неговият стил на игра е оформен от Рангник, съответно Ред Бул школа: храброст, активност 90 минути и агресивна преса.

А това напълно се вписва във философията, която ценят на Вестфален...

В Хърватия: Бивш треньор на Хайдук пое ЦСКА

Българският футболен специалист Красимир Балъков (54), който през сезон 2011/12 води и сплитския Хайдук, е новият треньор на софийския ЦСКА 1948, който ще води през следващия сезон, съобщи националната телевизия на Хърватия ХРТ.

Балъков, който има по-голяма кариера като играч отколкото като треньор, от май до октомври миналата година работи като национален селекционер, а напусна тази длъжност след поражението с 0:6 от Англия в София в квалификационен мач за Евро 2020 и неговото отричане на расистки обиди към английските играчи отстрана на домакинските привърженици.

Гадзета и Тутоспорт с материали за първата треньорска титла на Станкович

Известните италиански медии Гадзета дело Спорт и Тутоспорт посветиха значително пространство на първата треньорска титла на Деян Станкович на пейката на Цървена звезда.

Гадзета представя материала от Белград в рубриката Международен футбол, с новината за продължаването на Примера, а специален дял е посветен на всички трофеи на Станкович, които е спечелил като играч - общо 26, а сега има и пръв като треньор.

Тутоспорт посвети специален текст за първата титла на Станкович на пейката на Звезда и припомни, че тя идва точно десетилетие, след като с Интер спечели известния требъл.

Съобщава се, че Станкович е стигнал до трофея след само седем мача на пейката, без поражение (пет победи и две ремита) и то след като наследи отбора след напускането на Владан Милойевич и капитана Марко Марин.

Звезда в петък победи отбора на Рад на Банйица с 5:0, с което придоби недостижима преднина пред втория Партизан.

Скандал на стадион ЮНА! Привърженици на Партизан шамарили Саво Милошевич

Саво Милошевич е близо до напускане на Партизан, а причината не е само спортна, а и сблъсък, който треньорът имал с привърженици на черно-белите.

Всичко се разиграло в ресторанта на стадиона в Хумско, когато Милошевич чак получил и няколко удара от известни запалянковци на черно-белите.

Инцидентът се случил преди по-малко от месец. Няколко популярни привърженици ударили няколко шамара на треньора на отбора Саво Милошевич.

Те били недоволни, защото стратегът на Партизан не се появил среща с привържениците предвидена за ден по-рано. Милошевич дошъл в ресторанта точно в момент в който на съседна маса седели няколко привърженика.

Те го приближили видимо недоволни и след кратка разправия му ударили няколко шамара. Така завършило всичко.

10 години откакто никой не е празнувал така загуба: Пръст в окото на Барселона от Жозе!

Създаде хаос и намери начин как от него да излезе като победител...

Когато един ден Жозе Моуриньо завърши треньорската кариера и искрено отговаря на въпроса за най-любимия мач в който е водил някой клуб, не е невъзможно сред първите асоциации да бъде и една загуба...

На днешния ден преди точно десет години (28 април 2010) Жозе Моуриньо претича целия терен на стадион "Ноу Камп" пред привържениците на Барселона - въпреки че току-що загуби мача.

Става въпрос за реванша от полуфинала на Шампионската лига от 2010 година в който Интер, тогава воден от Моуриньо, дойде с вдигната глава, след като почтено разклати Барселона, побеждавайки с 3:1. Отборът на треньора Пеп Гуардиола в този момент беше най-доминиращия в Европа, някои казват и за всички времена, като със своята тики-така подлудяваше всички противници и никой нямаше решение за тях.

Един от първите, който намери начин сериозно да ги повреди беше Жозе Моуриньо, чийто Интер "сложи в кафез" Лионел Меси, както португалецът каза по-късно, а нападението свърши своето.

Интер на "Меаца" победи с 3:1, и то след обрат, тъй като Барса поведе с гол на Педро, но Снайдер, Майкон и Милито пробудиха надеждата на 80 000 привърженици, че спечелването на Шампионската лига, за пръв път от шейсетте години на миналия век, е възможно когато имате Жозе Моуриньо.

Между двата мача минаха само осем дни, мнозина се питаха какво ще подготви Моуриньо за реванша, какъв ще е отговорът на Пеп Гуардиола, а очаквано битката се води и извън терена.

"Испанците искат да стигнат до финала и е сигурно, че ще правят натиск над съдията", каза в нощта преди реванша Моуриньо и призова съдията Франк Де Блекере да не се подава на провокации, казвайки, че е поръчал на своите играчи да се държат в рамките на феърплея.

Не е никаква тайна, че Барселона във времето на Пеп Гуардиола, някои ще кажат и преди и след много добре знаеше как да "изиграе" и така да получи предимство, а от това най-много се плашеше Жозе Моуриньо...

Интер започна мача с петима дефанзивни футболисти, Кристиян Киву беше "допълнен" във формацията с идеята да помогне по крилото, но след половин час основният план на "Специалния" пропадна, защото Тиаго Мота получи червен картон.

Блъсна Серхио Бускетс, на когото не му беше проблем да допълни малко холивудска подправка, па съдията Де Блекере реши да изгони някогашния ученик на Барселона.

You've conveniently forgotten that Inter won the first leg 3-1 and Busquets' play-acting to get Motta sent off. pic.twitter.com/LuwVQj0HWT

— Chris Walsh (@KrizWalsh) April 28, 2020

Това означава, че Интер още "по-дълбоко" ще се брани, до края на срещата, която продължи чак 96 минути, не отправи нито един удар към вратата на Виктор Валдес, докато Жулио Сезар беше под постоянен натиск, а се помни неговата голяма намеса след удар на Меси, който сто хиляди души на стадиона "вече виждаха във вратата".

Огромен принос в отбрана дадоха Ето`о и Мунтари, които изтичаха километри и километри, а Барселона с чак 73% притежание на топката успя да постигне едва утешителен гол чрез Жерар Пике.

До края на мача оставаха едва няколко минути, резервата Боян Къркич успя да отбележи за 2:0, което означаваше класиране за Барселона на финала на "Сантяго Бернабеу", но съдиите видяха игра с ръка на Яя Туре - и заради това попадението беше отменено.

След най-дългите 96 минути в живота на привържениците на "нерадзурите" - беше даден край на мача след който последва известното празнуване на Жозе Моуриньо...

"Специалния" направи спринт по терена на "Ноу Камп", сочейки привържениците на Барселона. Празнува бурно и дори Виктор Валдес дойде да го спре и да каже, че не е хубаво това което прави, но не можа да му попречи да продължи своето шоу.

Наистина, изглеждаше малко съмнително когато се празнува загуба, но в това беше събрано всичко онова което е "пекло" Моуриньо откакто се е решил да се занимава с треньорската професия.

Смятал е, че в Барселона, където е бил преводач и помощник треньор на Боби Робсън, жестоко са го подценили, като два пъти са решили да ангажират други треньори вместо него, а с тази обиколка на "Ноу Камп" си затвори вратата т.е. пейката на клуба от Каталуния за всички времена.

След това отведе Интер и към титлата в Шампионската лига, по-късно пое Реал (Мадрид) и продължи съперничеството с Пеп Гуардиола, но никога не беше забавно както на 28 април 2010.

В този мач беше толкова "упорит" и вбесяващ, не само заради известното празнуване с което провокира пълния стадион, а дори "подслушал" разговор на своя някогашен играч Златан Ибрахимович и Пеп Гуардиола - човек който нямаше отговор на такива хитрини.

Моуриньо направи хаос - и намери начин как от него да излезе като победител!

Автор: Милутин Вуйчич

Корицата на Марка: Радомир, обичам те

Спортният испански вестник "Марка" посвети днешната корица на починалия сръбски треньор Радомир Антич.

Радомир Антич почина в понеделник следобед в Мадрид на 72 години, а "Марка" по този повод на корицата написа "Радомир, обичам те".

"Треньорът, който изведе Атлетико до дубъл (1996) почина в Мадрид. Единственият специалист, който предвожда трите най-големи клуба в Ла Лига", стои в подзаглавие с фотографията на Антич с вдигнати ръце от златното време на "дюшекчиите".

Подчертава се, че Антич е бил уникален, тъй като е единственият треньор, който е тренирал Реал, Атлетико и Барселона.

Тук има и статия на Хосе Луис Хуртадо със заглавие "Господин футбол".

Поред "Марка", и останалите медии в Испания (дали печатни, или електронни) отдадоха значително внимание на кончината на великия сръбски треньор.

Емоционално прощаване на Партизан с Антич

Футболен клуб Партизан се прости с Радомир Антич, който почина в понеделник. Партизан в своя профил в Туитър публикува фотография на Антич от дните на играч и емоционално послание.

Радомир Антич, легендарният сръбски треньор, почина на 72 години след дълго и тежко боледуване.

Осем години проведе при черно-белите, спечели шампионската титла на Югославия, а в същия клуб започна и треньорската кариера като помощник.

"Повече нямаме думи, които могат да опишат нашата болка... Само броим и се надяваме да спре... След дълга и тежка болест изгубихме нашия Радомир Антич! Нека ти е вечна слава! Твой ФК Партизан", публикува белградският великан в Туитър.

Антич остави съпруга, син, дъщеря, две внучки и два внука.

За черно-белите това е третия печален случай в последните дни, след смъртта на най-верния привърженик Миша Тумбас и президентът на тенис клуба Душан Груйич.

Više nemamo reči koje mogu opisati naše boli.. Samo brojimo i nadamo se da će stati... Posle duge i teške bolesti izgubili smo našeg Radomira Antića!
Neka ti je večna slava!
Tvoj FK Partizan! pic.twitter.com/JUhnDfuw2P

— FK Partizan (@FKPartizanBG) April 6, 2020

Напускането на "Мистера", най-добрият треньор, който Сърбия подари на футбола

Футболният свят остана без корав специалист, препълнен с опит и знания, но и без голям човек, единствена енергия, чар и умения. Радомир Антич почина на 72 години, а висотите, които той поставяше, трудно някой ще може да стигне.

Тренирал е Симеоне, Де Бур, Лопетеги, Хаджи, Енрике, Санчес, Овермарс, Рикелме, Клуйверт, Савиола, Пуйол, Шави, Иниеста, но и Просинечки, Топич, Видич и Станкович. В конкуренцията на най-добрите треньори се намираше заедно с Кройф, Саки, Раниери, Дел Боске, Липи, Ван Гал...

Ако само сте успели да се снимате или запознаете с всички изброени имена, смятайте своя живот за специален. Радомир Антич от тях е научил и тях ги е учил.

Преди да стане един от най-добрите треньори, които Сърбия е подарила на света и футбола, един от двамата, които е водил Реал и Барселона и единственият, който донесе на Атлетико дубъл, "Мистер" беше солиден футболист.

Корените му са от Република Сръбска, откъдето родителите му се преселват в село Житище в Банат, където Радомир се ражда през 1948 година.

След преселването в Ужице, първи футболни стъпки прави в Слобода, където не се задържа дълго, а тръгва по пътя към Белград и облича екипа на Партизан.

Черно-белите цветове брани осем години, а с отбора от Хумско печели шампионската титла на Югославия през 1976, което му отваря вратата за нова среда и предизвикателства.

Следват ангажименти от по две години във Фенербахче и Сарагоса, докато последните дни от активната футболна кариера провежда в Лутън, където се задържа четири години.

Бил е един от най-заслужилите за спечелването на втората лига на Англия, днешният Чемпиъншип, а след това и за оцеляването в най-силната лига в Англия, днес Висшата лига.

Преминаването към треньор

Последните дни като играч предизвестяваха, че би могъл да заплува в треньорските води, а както казвали в Лутън, бил създаден за тази работа. Играл е в отбрана, същевременно бил много спокоен, отмерен, на моменти грациозен, но когато потрябва темпераментен и борбен.

На 36 години завършва игровата, а започва треньорска кариера, като помощник на Ненад Бйекович в своя Партизан. След спечелване на две титли в Югославия се мести в Испания, която е оставила най-голяма следа в неговия живот.

Първо предизвикателство като старши треньор има в Сарагоса, също така клуб за който играе като футболист.

Примера очевидно му харесвала, тъй като един средняшки отбор като Сарагоса, от долната част на класирането преди всичко спасил от изпадане от лигата, а след това отвел до пето място в таблицата и класиране в европейски турнир.

Реал

Успехът в Сарагоса го препоръчва на Реал, а на пейката на Кралския клуб наследява легендарния Алфредо Ди Стефано, икона на Реал.

Интересно е, че точно Антич в Реал довежда Роберт Просинечки, хърватски футболист, който през тази година е направил исторически успех с Цървена звезда.

Впечатлението е, че "бланкосите" сбъркаха със сръбския треньор. Антич, като трети треньор на Реал през тази година, успя да вдигне испанския великан на крака. От седма позиция се домогна до трето място и така се пребори за участие в Купата на УЕФА.

Следващата година, Антич успя да бъде рамо до рамо, па дори и по-добър от лютия съперник Барселона, предвождан от Кройф от пейката, а Куман, Стоичков, Гуардиола, Лаудруп на терена. Все пак, турбуленцията от няколко загуби накара управата да го смени през сезон 1991/92.

В момента когато е сменен, Реал на Антич след 19 кръг водеше в класирането на Примера със седем точки преднина пред Барселона, която до края на шампионата успя да настигне тази разлика и спечели титлата.

Пътят отведе Антич в Овиедо, когото "Мистер" също трябваше да вади от блатото и да го спаси от изпадане от лигата, което успя в двата сезона в които се задържа там. (Двата пъти завършиха на девето място.)

Отново Мадрид, този път, за него онзи истинският - Атлетико

Следващото предизвикателство беше мадридският Атлетико, мястото което, ще се окаже, най-високо ще издигне кариерата на Антич и мястото на което ще остави незаличима следа.

Веднага при пристигането, Радомир отведе "дюшекчиите" до дубъл, т.е. до спечелване на титлата в лигата и Купата. Интересно е, че предният сезон Атлетико е на две позиции от зоната на изпадащите.

Преди само няколко дни Антич попадна в избора на най-добър треньор в историята на Атлетико, рамо до рамо с Диего Симеоне, който като играч, но и като треньор, е научил много от "Мистера".

Антич има три мандата в Атлетико в срок от само пет години. След първата раздяла, в следващите два ангажимента служеше да вади "кестените от огъня", където ги хвърлиха Ариго Саки и Клаудио Раниери. За съжаление, лошите резултати на втория не успя да поправи и Атлетико изпадна от лигата.

Преди да се реши за кратка пауза, опита отново да остане с Овиедо в най-висшия ранг, но този път не успя, след сезон 2000/01 направи близо двугодишна пауза.

Барселона

Радомир Антич през 2003 поема Барселона и така влиза в историята на футбола и треньорския занаят.

Определен брой хора са играли и за Барса и за Реал, но остава записано, че само двама са били треньори на двата отбора. Радомир Антич и Енрике Фернандес Виола.

Барселона поема в тежък момент, когато "блауграна" е 15-а в класирането. За полусезон успява да върне реномето на световен гигант, но и да направи много повече и по-значимо от това.

Антич поставя в първия състав Андрес Иниеста и Виктор Валдес, а нова позиция на терена получава Шави.

Ходове, които, ще се окаже по-късно, ще отредят изгледа и репутацията на Барселона.

От шестнайсето, "блауграна" напредва до шесто място в първенството до края на сезона, докато участието в Шампионската лига завършва в 1/4-финалите. С идването на новата управа, начело с Лапорта, Антич е сменен, а на негово място е доведен Франк Рийкард.

Последната спирка в Испания му беше Селта от Виго, за която признава, че е била грешка, защото, като Барселона, я е поел на полусезона и в много тежки условия, след което Селта изпаднала от лигата.

Сърбия

След исторически успехи и предизвикателства в Испания последва пауза дълга четири години, след което Антич пое националния отбор на Сърбия през 2008 година.

След краха с Хавиер Клементе и Мирослав Джукич, Сърбия след дълъг низ години имаше треньор, който успя да претвори таланта на играчите в резултати.

"Мистер" прероди "орлите", които играха може би и най-добрият футбол през този век, когато националният отбор се класира на Световното първенство в Южна Африка.

Ще остане запомнена историческата победа над Германия, но и онези пропуснати положения против Австралия. Повече държане на ръцете в естествено положение, а не във въздуха, а по-малко цигари и алкохол, разделяха Сърбия от историческо класиране в елиминационната фаза на Мондиала...

След неуспеха в квалификациите за Европейското първенство, последва скандал с ФСС и раздяла на Антич с националния отбор.

Кариерата завърши в Китай, където тренира Шандонг и Хебей, а през 2015 приключи треньорския път.

Радомир Антич важеше за човек на думата, резултатите, успехите и предизвикателствата. Не подценяваше по-слабите, а уважаваше и знаеше как да победи много по-силните.

За съжаление на неговото семейство, но и на всеки, който обича футбола по света, Антич не успя да победи последния противник, болест, заради която проведе последните три месеца в болница.

Никой никога не е носил по-добре от него прякор. Това "Мистер" красеше неговия лик и проявление.

Неизмерното знание и опит остават малко на втори план от неговия чар, енергия и човечност. Когато се събере всичко, от човешка, но и от треньорска страна, Радомир Антич постави висоти, които малцина ще могат да достигнат.

Автор: Александър Петрович

Динамо (Загреб) уволни треньорите, защото отказаха намаление на заплатите

Хърватският футболен шампион Динамо уволни всички помощник треньори, защото отказаха предложение за намаляване на заплатите докато трае пандемията корона вирус.

Сред уволнените са и Рене Помс и Мартин Мейер, дългогодишни сътрудници на старши треньора Ненад Бйелица.

Управата е предложила играчите и треньорския щаб да се отрекат от 30% от заплатите до 30 септември.

Най-ниската заплата сред играчите е 100 000 евро, най-голямата 800 000 евро, а се спекулира, че Бйелица взима 1,5 милиона евро годишно.

Заплатите ще бъдат намалени с 60% общо на ръководството, а на намаление са се съгласили от Б отбора и служителите.

Срамота! В Румъния направиха смяна след 25 секунди?!

Правилата съществуват, за да се - нарушават. Само че Дан Петреску дебело мина границата и си навлече гнева на футболните любители както в Румъния, така и в остатъка на Европа. Треньорът на Клуж направи необичаен ход при закриването на втория кръг от плейофа в Лига 1 като в гостуването на Газ Метан Медиаш (0:0) замени играч след 25 секунди?! И с букви: двадесет и пет секунди?!

За какво става дума?

С цел налагане на таланти, румънците през лятото въведоха правило всеки отбор сред титулярите в шампионатните мачове да има поне двама играчи под 21 години. Един от тях трябва да изиграе целия мач, вторият може да бъде заменен. Петреску очевидно добре е прочел правилата, тъй като никъде не пише колко един от двамата трябва да се задържи на терена, така че още преди началото на мача оповестил, че нещастният 18-годишен Разван Алин Фика ще бъде жертван.

"Ще го поставя да играе само, за да уважа правилото за играчи под 21 години. Фика е талантлив момък, имаме доверие в него, но първо трябва да играе мачове в своята възраст преди да се прехвърли на това ниво на футбола. За негово съжаление, тази вечер ще играе много малко", без срам пред камерата на Диги спорт изговори Дан Петреску няколко мига преди началото на срещата.

И едва дочака първото прекъсване да замени Фика, който за 25 секунди не можа и да се изпоти, камо ли да пипне топката. Ако му е за утеха, макар че се съмняваме, поне ще бъде записан в алманаха на румънския футбол като най-бързо смененият футболист в тамошното първенство. Прибягваха и треньори на други клубове към подобен трик, обаче, никой не е толкова радикален като Дан Петреску, който с тази смяна счупи рекорда поставен в 24-ия кръг когато в срещата ФКСБ - Академика Клинчени, 10 февруари, Богдан Илие бе заменен след пет минути. Тук става дума за секунди.

Дан Петреску не трепна. В края на краищата, още през юли миналата година обяви, че ще направи такова нещо.

"Ако държа играч на терена пет минути, как влияя на неговия развой? Как го образовам? А трябва да го сложа. Нямам друга опция, освен да го вместя в стартовите 11 и да го изкарам в първата минута. Правилото е против футбола. Резултатите на нашия младежки национален отбор не са добри заради това правило, а защото имаме качествено поколение. Ако някой е стойностен, ще играе където и когато и да е. Не забравяйте, че повечето младежки национали идват от Академия Георги Хаджи, така че за мен правилото няма никакъв смисъл. Като треньор, вързани са ми и ръцете и краката. Не е почтено. Трябва да изпратя на терена най-доброто което имам", говори шефът на треньорския щаб в Клуж преди началото на новото първенство.

Изглеждаше, че има логика в неговия състезателен футбол, в който не се интересува за румънските футболисти (в Медиаш само четирима сред титулярите, от тях споменатите двама, защото трябваше). В края на краищата, класира се в пролетната фаза на Лига Европа (спря го Севиля), лидер е в първенството, но в понеделник не му се удаде да победи, срещу Газ Метан остана началното 0:0, въпреки че вместо Фика игра 25-годишният Константин Паун Александру, така Клуж позволи на втория ФКСБ да му се приближи на четири точки изоставане.

Още преди края на мача Дан Петреску получи жълт картон за словесни нападки, а освен това остана без Овидиу Хобан за следващия мач заради изгонването на опитния полузащитник в добавеното време.

Карма, какво ли е?

Чиро Блажевич на своя 85-и рожден ден: Гледам некролозите, всички си отиват, само аз не се давам

Легендарният футболен треньор Мирослав Чиро Блажевич напълни 85 години и коментира това в своя стил.

- Точно гледам некролози, тези от моето поколение всички полека си отиват, единствено аз не се давам, още няма да се отървете, още дълго ще бъда с вас - коментира.

През февруари 1935 светът получи голям чаровник, любимец на жените и човек, който винаги говори онова което му е на ума и казва това с език, който всеки разбира.

- Когато стигнеш до определени години, рождените дни не се празнуват, а заради тях се тъгува. Аз ще отбележа своя дискретно, със съпругата - каза Чиро Блажевич и изтъкна, че Зденка му е по-важна и от футбола.

Запознал се е с нея в Риека. Имали са стаи на същия етаж, а Чиро я е возил с Веспа до училището. Зденка е била гимназистка, Чиро тогава е бил на 27. Когато Зденка претърпяла тежка катастрофа и за малко не изгоряла в автомобил, докторите й давали 3% шанс да преживее. Чиро тогава, за да я спаси, казва, оставил и парите и футбола.

- Този рожден ден ми беше най-тъжният в живота. Най-много ги обичах, като дете. Мама би ми направила торта, а аз духах свещите. Бях най-щастлив, когато ги изгасвах на един дъх. С минаването на годините ги имаше все повече и това ме натъжаваше. Ужасното детство и по-късните екзистенциални трудности ме белязаха за цял живот. На работа и дисциплина от малък ме научи животът - казва Чиро на един дъх и продължава.

- Няма да празнувам. Нещастен съм, че този рожден ден дойде, рожден ден празнуват младите. Аз не излизам, вкъщи съм. Някак ме е страх, когато бях по-млад, можех всичко, победих два пъти рака, сега непрекъснато гледам да не ми се случи нещо...

Когато, изтъква, всички, които днес му завиждат на благосъстоянието биха минали неговия път, биха се отказали и нито един, уверен е, не би му завидял. Преди много години като икономически емигрант отишъл в Швейцария, бил е футболист, треньор и работил в магазин за декорация. Заплатата не му е покривала разходите. Наемът, спомня си, е бил 500 франка, а на него му оставали 400.

- Бедността ме определи и рано разбрах колко е важно да имаш мощ. А не можеш да я имаш ако нямаш пари - казва.

Подчертава, че в Швейцария не е дошъл като футболна звезда, но осем години по-късно е станал селекционер на тази страна. Първият чужденец селекционер в историята на Швейцария. Взел е клуб, който никой не е искал, в четвърта лига и го качвал всяка година до първа лига.

- Привлякох внимание към себе си - казва рожденикът на когото от собствените рождени дни са по-скъпи онези на неговите шестима внуци. Грижи се за тях, но изтъква, еднакво е строг както и към своите деца. Поддръжник е на дисциплината във всеки поглед.

- Ако не си строг, отидоха децата извън правия път. Когато Барбара беше на четири години, пожела кукла. В джоба тогава имах пет франка. Куклата струваше точно толкова, както и пицата, която исках за вечеря. Вместо вечеря й купих бебето - казва. Точно с децата са свързани и моментите когато единствен път в живота е усетил безсилие. Силно е желал син, а преди наследник е получил две дъщери.

- Исках да се казва Йошко или Анто, на братята, а моята Барбара вече го нарече Мирослав. Заради такива неща съм се чувствал безпомощен - заяви Чиро.

Деян Станкович е новият треньор на Цървена звезда

Днес в Медия центъра на стадион "Райко Митич" като нов треньор на Цървена звезда беше представен славния футболист и бивш капитан на клуба - Деян Станкович. Договорът е подписан за две години и половина.

Новият шеф на треньорския щаб, преди всичко, благодари на предшественика Владан Милойевич, за всичко което е направил за клуба.

- Благодаря на клуба, легендите и привържениците, че отново съм тук. Звезда преди 22 години ме изпрати на мисия, а сега се връщам вкъщи да наследя голям господин, голямо име и голям звездаш - Владан Милойевич. Видяхте снимката на нас двамата. Дълго съм се занимавал с футбол, но никъде не съм виждал треньор, който си тръгва да посрещне наследника с усмивка. Казвате, че нямам опит, но аз в тези два часа чух толкова полезни неща за треньорската работа, че ще ги запомня за цял живот. Благодаря Милойе, утъпка пътя, който ще мина. Можеше да останеш до юни, но ти обичаш Звезда твърде много. Отиде си като победител и ми даде шанс в следващите шест месеца с моя клуб да направя победителски отбор с дух, воля и желание - каза Станкович на един дъх и продължи:

- Благодаря на моето семейство, без тяхната подкрепа нищо не бих направил. Усмивката с която ме изпратиха в Белград, казва всичко. Благодаря и на моите треньори, които стоят зад мен. Много научих от моите ментори. Благодаря на онези, които вярват или не вярват. Ще покажа с работа и влагане, че заслужено съм дошъл в голям клуб. Искам победи и ще се боря като лъв за тях.

Станкович се обърна и към треньорския щаб с който ще работи по време на престоя в Цървена звезда.

- Събрал съм много гладни хора около себе си и това е правилно нещо. Желаят успех и доказване. Имат воля и желание с мен да водят Звезда напред. Мои помощници ще бъдат Небойша Милошевич, Ненад Милияш, Милош Милойевич и Душан Гашич. Още работим над кондиционен треньор, а до няколко дни ще знаем и това. Чака ни огромна работа. Едва чакам да ги видя, да направя първата тренировка, среща и да изляза на стадиона. Когато мине всичко това, тогава спокойно ще водя клуба.

Станкович говори и за големите треньорски имена с които е работил през кариерата.

- Имаме група в една социална мрежа където комуникира поколението на Интер с което спечелих Шампионската лига. Моуриньо не можеше да повярва, питаме на шега - Нима ти? Говорих и с Михайлович. Доста трябва да се научи, но с тяхна помощ, всичко е по-лесно. "Ще взема" търпението от Свен Горан Ериксон, от Манчини работата на терена, от Моуриньо характера и от Миха издръжливостта и да не се отказвам. Пожелаха ми много късмет, но трябва да кажа, съветите означават много, но аз съм този, който взема решенията. Говорил съм, че треньорската работа не е за мене, но не е важно какво съм казал вчера, а какво ще кажа утре. Имам мотиви заради които избягвах треньорската работа. Привързан съм към семейството, а ако си треньор, тогава цял ден си във футбола. За мен семейството означава много, а всичко това има задължения. Убеждавах сам себе си, че не искам да бъда треньор, но се оказа, че това ме чака зад ъгъла.

Станкович не можеше да скрие емоциите заради завръщането у дома.

- Някой, който е отраснал в Цървена звезда знае тежестта на емблемата и излизането на стадиона пред най-добрите привърженици в света. Емоциите остават настрана, трябва да гледаме реалността. Те трябва да ме водят напред и да ми дават мотив, но ще размислям реално на терена. Спомням си как се чувствах когато дебютирах против днешния генерален директор на Цървена звезда - Звездан Терзич, когато играхме срещу ОФК Београд. При мен ще има място за млади играчи, има тук много качество, както в нашия развоен отбор Графичар, така и в нашата школа - подчерта Станкович и предизвика гръмогласни аплодисменти в Медия центъра на стадион "Райко Митич".

Идеалният отбор на Милойевич

Какъвто беше през двете и половина години мандат на пейката на Цървена звезда, такъв беше и при прощаването с най-изискващия клуб в сръбския футбол. Достоен. Приемаше Владан Милойевич честитки за всичко направено от управата на клуба, от журналистите и привържениците, но не забрави да изтъкне:
"Играчите са тези, които доведоха Звезда до тези резултати. Благодаря на тях", бяха думите на сега вече бившият шеф на треньорския щаб на червено-белите.

Промени три поколения на Маракана Владан Милойевич, макар че сред жителите на съблекалнята на Звезда продължава да има някои момчета с които тръгна към големите европейски покорявания, започвайки от Прага когато кръвната картина и ДНК на един клуб започна да се променя. Трябваше Цървена звезда и да продава играчи по време на мандата на Милойевич, за рекордните 12 милиона евро Неманя Радонйич отиде в Олимпик (Марсилия). Не можеше дългосрочно сега вече бившият шеф на треньорския щаб на Звезда да се ослони на Кръстичич, Канга, Льо Талек, Доналд... Никога той няма да го каже открито, нито ще се занимава с идеален отбор, неговата ера, но това е нашият опит да съставим най-силния възможен отбор, който с Милойевич на пейката би бил конкурентен в Шампионската лига. Или по-добре казано - по-конкурентен.

На голлинията просто няма дилема. Сегашният заместник капитан Милан Борян дебютира в белградския мач със Спарта и стана силна част във всички европейски успехи. Резервните вратари, Супич и Попович, го сменяха в редки ситуации, когато националът на Канада искаше почивка ли беше контузен. Абсолютен номер едно, със сигурност би бил един от лидерите на отбора.

Цървена звезда благодарение на отличната защита стигаше до европейски успехи с Милойевич начело. Имаше тук докторски защитни дисертации като на Емирейтс, след това в белградския мач със Залцбург, па и в Прага 70 минути. В един момент Цървена звезда имаше най-добрата отбрана в Лига Европа, в група с Кьолн, БАТЕ Борисов и Арсенал не допусна нито гол в гостуванията. Незаменими членове на този състав бяха Филип Стойкович, Милан Родич, до юни тази година и Вуядин Савич. Всички те участваха в епичните мачове против Краснодар и Залцбург. Съответно, имат влизане в Шампионската лига и Лига Европа. През миналото лято в Звезда пристигна и Милош Дегенек и две години подред беше важен фактор в класирането в Шампионската лига. Извънредно игра на Ред Бул Арена, беше един от онези на чиито криле Звезда долетя до изравняването. Затова и Савич и Дегенек получиха предимство спрямо Льо Талек, въпреки че французинът заради тактическата грамотност в повечето мачове беше титуляр. Сегашният универсален играч на Монпелие има "само" участие в Лига Европа.

Важен фактор в отбраната на Милойевич беше и Марко Гобелйич. Игра отлично и на позицията ляв бек в Лондон и Кьолн, след това през този сезон се наложи на противоположната позиция, която му е естествената. Сигурно би бил важен за системата на Милойевич и би имал важна роля в този въображаем състав.

КРЪСТИЧИЧ НАЙ-ЗНАЧИМ ИГРАЧ В ЕДНА ЕРА

В няколко мача игра с трима централни защитници Владан Милойевич, но главно предпочиташе система 4-2-3-1. Играеше с една "шестица" и една "осмица", на която стандартно поставя Ненад Кръстичич. Бившият национал беше продължение на ръката на Милойевич на терена, и с цялото уважение към Марко Марин най-значимият играч в епохата изпълнена с успехи. Лидер без лента, играч, който във всеки миг знаеше какво трябва да прави, как да засили, а как да забави ритъма.
"Тръгваме Нено, силно от старта", бяха честите думи на Владан Милойевич преди първия съдийски сигнал.

Да не се лъжем в съвършения състав на Владан Милойевич, Бранко Йовичич винаги би имал място. Дали ще е осигуряващ, но заради атрактивността на отбора и играта, за които някои привърженици правеха единствена критика към Милойевич, си дадохме право да поставим Кръстичич като опорен, а да освободим място за Гейлор Канга. Националът на Габон е една от най-добрите персонификации на ерата на Милойевич. Никой никога не е оспорвал умението на Канга и че е един от най-добрите чужденци, които някога са играли в Цървена звезда. Обаче, заради тежкия характер, Канга не беше един от онези, които лесно ще се съгласят с тактическите задачи и задължения в играта. Сега вече бившият треньор на Цървена звезда използва потенциала на Канга и вроденото му качество. Головете против Спарта и Краснодар представляват приспивна песен за всички звездаши. Ходове, които ще се разказват от поколение на поколение. Наистина, между Милойевич и Канга "пукна" на Емирейтс, когато габонецът трябваше да излезе от игра. Но остана в хубавите спомени. Под палката на Милойевич Канга унищожи всичко лошо което донесе в предишния сезон. Късането на екипа в сблъсъка с Войводина, и онзи червен картон когато Белград гореше по време на срещата с Лудогорец.

Въпросът на всички въпроси е как биха работили Канга и Марин в същия състав, защото и двамата желаят топката, и имат обичай да се връщат в своята половина. Което Милойевич не харесва... Щеше да има много мъки педантичният специалист, но Звезда би била много атрактивна за гледане.

Като добавим към такъв тризъбец и Неманя Радонйич. Когато дойде на Маракана никой със сигурност не можеше да знае, че големият талант в още по-голям спад ще допринесе толкова за успехите на Звезда. Милойевич дозираше времето му, пробивът и гредата против Спарта помогнаха привържениците да се влюбят в него от пръв поглед. Останалото е история. Вкара гол на Краснодар, след това четири пъти се разписа в квалификациите за Шампионската лига, заключвайки с онзи гол в Търнава. И не само това: Радонйич при Милойевич стана играч от когото всички се плашат и озъртат. Най-добрият пример за това е мачът в Москва когато Марио Фернандес не смееше да се впуска в нападателни движения, защото знаеше, че сегашният член на Олимпик (Марсилия) може да го накаже във всеки момент.

На другата страна неприкосновен би бил Бен. Едно от откритията на Владан Милойевич, познат от атинските дни, за чието довеждане педантичният спецалист настояваше. Трябваха му шест месеца за аклиматизация, а тогава видяхме бума на бившия член на Олимпиакос. В миналите квалификации за Шампионската лига - шест гола. Завършени с онзи в Залцбург. Дори и да отиде без обезщетение Бен представлява синоним за добър избор на чужденец. Не е атрактивен, трудно намира решения в ситуации един на един, но съвършено се движи и отваря пространства за себе си и другите. Истински войник на Милойевич, както и Славолюб Сърнич. Момчето от Шабац би имало сериозна роля в ротацията. Да си спомним Краснодар, Кьолн, па и белградския мач с Ливърпул когато обезуми Арнолд.

Изборът в нападение винаги би бил предмет на полемика. Когато е получил шанс Милан Павков вършеше голяма работа. И без гол беше един от творците на обрата в Залцбург, след това се случи Ливърпул, па Хелзинки, и накрая първият дуел с Копенхаген. Все пак, Боачи от първия мандат, когато сееше страх и поред головете вършеше големи неща за отбора би бил първи избор. Но сериозни жокери Милойевич би имал в Павков и Александър Пешич.

На пейката би имало място и за Мичел Доналд.

ЦЪРВЕНА ЗВЕЗДА (4-2-3-1): Борян - Стойкович, Савич, Дегенек, Родич - Кръстичич, Канга - Бен, Марин, Радонйич - Боачи.

пейка: Попович, Льо Талек, Гобелйич, Доналд, Йовичич, Пешич, Павков и Сърнич