Закрита е преди 20 и кусур години, на прехода между двете хилядолетия, а в годината когато можеше да отпразнува 60-и рожден ден буди някаква чудна носталгия...
Беше чиста романтика. До самия край... Беше хипстърски футбол. И беше безкрайно вълнуващо. Можеше да се случи Барселона да изгуби финал от Слован от Братислава, можеше да бъде Магдебург в сблъсъка за трофея да скърши Милан, но и Абърдийн да надиграе Реал (Мадрид) и пред носа му да отнесе купата. Още се е случвало до полуфинал да стигнат днес закритите или маргинализирани Ватершей, Байер Юрдинген, Цвикау, Славия от София, Дънфърмлайн... Барса против Стандард от Лиеж да се гледа от 100 000 човека - една от най-големите гледаемости в историята на европейските турнири - или един клуб от СССР (Динамо Тбилиси) и един от Източна Германия (Карл Цайс Йена) да се срещнат "от онази страна" на Желязната завеса, в Дюселдорф, а от трибуните на чудовището Райнщадион да гледат едва 8000 души. Защото нито едните, нито другите не са смеели да поведат привърженици, за да не завършат в компанията "гнили капиталисти" и може би да откажат да се завърнат в "райските окови", едните при Брежнев, другите при Хонекер.
Купата на носители на национални купи (съкратено КНК) бе закрита преди 20 и кусур години, на прехода между двете хилядолетия и в годината когато можеше да отпразнува 60 години съществуване буди някаква чудна носталгия. Не само към самия турнир, мнозина ще кажат изчерпан (с което със сигурност няма да се съгласи никой, който е гледал поне един двубой от КНК през деветдесетте, па и по-рано, разбира се), а и към онзи футбол, който беше по-мъжки, а все пак по-перфиден; и преди всичко по-почтен в своята сладка неправда, която му даваше особен чар.
А чарът сигурно беше и в това, че често беше недостъпен. Един или два мача на кръг - имаше някога толкова сняг на екраните, че можеше снежен човек да се "извае" - па дълго чакане на реванша, тогава всеки мач на живот и смърт. На нож. Провал - елиминация.
В края на краищата, как по друг начин, без този "изчерпан" турнир, Звезда на Маракана доведе Марадона и оригиналния Роналдо? Има ли някой, който е видял на живо онова прехвърляне на Диего? А цяла Маракана на крака. И тогава дълги аплаузи. Сигурно за последен път за някой гостуващ играч. Или как Партизан би могъл някак да се опълчи пред онзи страшен Лацио, вероятно най-силният отбор в Европа в края на деветдесетте? И онези най-хубави черно-бели приказки след 66-а, Селтик и Грьонинген...
Лично впечатление - закриха го, а не ни беше омръзнал. Може би оттук жал и след толкова години. И още по-лично - може би футболът в епохата на тази луда, лъжлива експанзия и глобализация (Самодоволство? Какво мислиш?), а същински никога по-изразено желание бедните да се изгонят от трапезата, да не им останат и трохите, които падат от масата; може би на футбола в това смутно време му е нужен някакъв вид рестарт и точно турнир като някогашната КНК?
Славната и никога достатъчно ценена Купа на носители на национални купи започва през пролетта на 1960 година по инициатива на Съюза на основателите на старата Купа Митропа. Да не се лъжем - беше чист интерес. Старите футболни цивилизации като унгарската, австрийската, чехословашката, започнаха още в средата на петдесетте, с падането на качеството на своите национални селекции и клубове, предвоенни великани, да губят значимост и влияние в Европа. В новосъздадената УЕФА са властвали някои други нации - французи, италианци, англичани - па "потомците" на Хуго Майсъл, най-добрият централноевропейски футболист, побързали да използват тази малка мощ, която им останала: да основат турнир, който би могъл да им върне значимите роли на европейската сцена.
УЕФА в началото не искала да приеме организацията на Купата на носители на национални купи. Така в първото издание приключено през пролетта на 1961 (единственият път в който победителят е определен след два финални мача, празнувала Фиорентина против Рейнджърс) участвали едва десет клуба. Добрата посещаемост и преди всичко суровата доминация на клубовете от Иберия в Купата на европейските шампиони (пет титли за Реал и две за Бенфика), ще накарат Англия, Шотландия и Западна Германия да подкрепят турнира, след което УЕФА ще поеме организирането изцяло.
Мнозина за преломна година (за оцеляването на КНК) считат 1963. КЕШ вече се е установил, англичаните са я приели, но години не успявали да стигнат поне финал. Чрез КНК видели шанс "да се докажат" в Европа и по някакъв начин да спрат стремглавото падение на репутацията на Първа дивизия. Когато Тотнъм на Грийвс във финала прегазил Атлетико Мадрид (5:1) не е имало дилема - Купата на носители на национални купи заслужила епитет втори по сила турнир на Стария континент. За това, подразбира се, ключово са допринесли реномираните островни медии, които за КНК писали най-хубави приказки, всички на вълната на одушевлението, че най-накрая получили клуб с европейски трофей във витрините.
До началото на седемдесетте КНК расте, расте и расте. Уест Хем е вторият победител за англичаните, във финала през 1965 победил Мюнхен 1860. След това до трофея стигат Дортмунд, Байерн, Милан... За великаните КНК става все по-важна надпревара, но доволни са и малките. По-добре да се каже онези по-бедните. Будапещенският МТК с достигането на финала (загуба от лисабонския Спортинг) обновява фасадата на старата слава, до финала стига и полският Гурник, а ОФК Београд точно в този турнир изписва своята най-славна европейска епопея.
Накратко: Видинич, Милованович, Гаврич, Марич, Гуглета, Чокич, Самарджич, Скоблар, Попов, Чебинац, Банович. Треньор: Милован Чирич. Романтиците от Карабурма ще вървят до полуфинала, където ще ги спре точно онзи Тотнъм на Грийвс, за първия европейски трофей на някой островен клуб.
Купата на носители на национални купи същински оправдава своето съществуване когато Слован от Братислава триумфира през сезон 1968/69. Във финала, в Базел, чехословаците победили Барселона с 3:2. Това издание на КНК е особено интересно, защото по пътя до трона Слован за първо препятствие имал югославския Бор. Хайдукович, Ранкович, Митрович, Перич, Радулович, Райзнер, В. Петрович, Шопич, Т. Петрович, Томич и Погарчич. На пейката хърватският специалист и легенда на Сараево Марсел Жиганте. Във финала за Купата на маршал Тито 0:7 с Цървена звезда, но червено-белите били шампиони и се класирали в КЕШ, така на боранците се отворила възможност за пръв път да излязат в "белия свят".
(Това е бил особения чар на КНК, че отбори от втора и трета лига имали възможност да заиграят в европейските турнири. Било е необходимо да стигнат до финала, па и да загубят, "помолят" се палачът да вземе титлата и ето я - Европа)
И същият този Слован, който във финала надиграл Барселона, в Бор паднал като на шега - 0:2! За съжаление, в Братислава е било 3:0 за домакина.
Купата на купите преживява сериозна криза през 1973, защото Милан с обилната помощ на гръцкия съдия Кристос Микас обрал Лийдс в солунския финал - 1:0. Англичаните смирило решението на УЕФА да изхвърли този крадец доживотно от футбола. През същата година идва и най-голямото признание за КНК: европейската футболна централа решила за претендент срещу шампиона на Европа за супер короната (Супер купата на Европа) да бъде победителят в Купата на носители на национални купи.
Ако дотогава някоя държава не е имала втори национален турнир (купа), а е имало такива оттогава ще започне да го организира. КНК е станала сериозна марка.
През седемдесетте години на миналия век Андерлехт става европейска класа благодарение на резултатите в Купата на купите - три финала и два трофея. Какъв състав: Ван дер Елст, Ари Хан, Роб Рензенбринк, Франк Веркаутерен... Същата история е и с Динамо от Киев, който с триумфа над Ференцварош през 1975 ще се наложи като най-добър отбор в Съветския съюз. Докторат на Валерий Лобановски. Първи звезди Олег Блохин, Леонид Буряк и Виктор Колотов.
През пролетта на 1977 големият Хамбургер в процес на създаване бие Андерлехт и обявява европейската корона дошла някоя година по-късно, докато Барса и Фортуна от Дюселдорф през 79-а на Сент Якоб изиграли най-вълнуващия финал. 4:3 за каталунците след продължения...
В началото на осемдесетте с "двама познати" играчи - Гордън Страхан и Алекс Маклийш - сър Алекс Фергюсън побеждава Реал (Мадрид) във финала - 2:1. Реал е имал Камачо, Гальего, Щилке, Сантилана, Хуанито... И Алфредо Ди Стефано на пейката. Това е бил входния билет за Фърги за Манчестър Юнайтед.
А в края на осемдесетте КНК роди един от първите европейски клубове в който на случаен принцип и преди всичко зверски се е влагало. За да насила да влезе в елитното общество, разбира се... Спорният бизнесмен се казвал Джон Кордие, а клубът Мехелен. През 1987 година спечелил Купата на Белгия и за пръв път в историята излязъл в Европа. Само 12 месеца по-късно наперено вървели с първия европейски трофей във витрината. Във финала, в Страсбург, победили Аякс (1:0). Злият Аякс с предстоящите звезди като Бергкамп, Блинд, Винтер, Вичге...
Гледано от днешната дистанция специалистите твърдят, че основаването на Шампионската лига е било началото на края на Купата на купите. Вероятно е. Но последният удар ще нанесе решението на УЕФА да даде възможност за участие в ШЛ на неколцина клубове от най-силните първенства. С това КНК обедня.
Символично, последният пирон в ковчега заби Хееренвен през 1998. През тази година във финала за Купата на Холандия играли Аякс и ПСВ Айндховен. Двата клуба имали сигурно участие в Шампионската лига, така полуфиналистът Хееренвен получил покана да заиграе в Купата на купите...
Без оглед на смъртоносния пир в Шампионската лига, Купата на купите през деветдесетте "създаде" няколко супер отбора, които всички обичахме и с радост гледахме.
Кратък избор: Парма, ПСЖ, Челси и Лацио. Победители през 93, 96, 98 и 99-а.
Спомняте си: Балота, Бенариво, Бролин, Асприля, Сенсини, Креспо, Дзола... Първата мощна Парма и предтеча на "дуковете", които ще запалят Италия и Европа.
Па после: Лама, Рош, Льо Гуен, Фурние, Раи, Джоркаеф, Локо, Дели Валдес... Първият силен ПСЖ.
Или първото ООН: Лебьоф, Петреску, Уайз, Пойет, Ди Матео, Виали, Фло... Беше тук и Дзола.
И най-силните от всички: Маркеджани, Панкаро, Неста, Михайлович, Фавали, Станкович, Алмейда, Недвед, Манчини, Виери, Салас. Пейката: Балота, Негро, Готарди, Ломбардо, Консейсао, Де Ла Пеня. Треньор: Свен Горан Ериксон.
Буди носталгия и този поразен състав от последния финал... Майорка на Ектор Купер. Чудесна дружина - вратар Роа, Олаисола, Сивиеро, Лорен, Енгонга, Йован Станкович, Ибагаса, Биаджини, "деветка" Дани...
Беше 19 май, Вила парк в Бирмингам. Някъде около полунощ. Какво воле беше това... От обръщане. За изрисуване. Павел Недвед! Лацио - Майорка 2:1! Последният гол в Купата на носители на купи. Сбогуване каквото трябва. После младият, тогава 23-годишен Алесандро Неста, стана последният капитан, който вдигна този симпатичен трофей.
И завесата е спусната.
ЮГОСЛАВЯНИТЕ В КУПАТА НА НОСИТЕЛИ НА НАЦИОНАЛНИТЕ КУПИ
С четири трофея от общо шест финала Барселона е най-успешният клуб в КНК. Андерлехт, Милан, Челси и Динамо (Киев) имат по две купи. Атлетико (Мадрид), Рейнджърс и Арсенал освен трофея имат и по две загуби във финали. Реал (Мадрид) и Рапид от Виена са играли по два пъти за купата и в двата са изгубили. Това е единственият трофей в света, който Кралския клуб няма и който никога няма да може да има.
Интересно е, че най-много участия има Кардиф (14), тъй като в турнира е влизал лесно като носител на Купата на Уелс...
От югославските клубове най-много участия са натрупали Динамо Загреб (10) и Хайдук от Сплит (8). Когато говорим за резултатите на отборите от простора на бивша СФРЮ най-далеч са стигали до полуфинал. Със споменатия ОФК Београд между четирите са стигали загребският Динамо, сплитският Хайдук и Цървена звезда. Модрите през 1961 не са имали шанс в двубоите против Фиорентина, като във Флоренция губят с 0:3. Най-близо до финала са били Звезда и Хайдук. Сплитчаните ненормално пропускали в реванша против Лийдс на Стария плац през 1973 и напред отишли англичаните (0:1, 0:0), докато червено-белите години не са могли да прежалят елиминацията от Ференцварош през 1975 (1:2, 2:2), особено защото в предишния етап са отстранили Реал Мадрид.
ВСИЧКИ ФИНАЛИ В КУПАТА НА НОСИТЕЛИ НА НАЦИОНАЛНИТЕ КУПИ
1961: Фиорентина - Рейнджърс 2:0, 2:1
- единственият път с два мача, общо 4:1
1962: Атлетико Мадрид - Фиорентина 3:0
- втори мач, първият завършва 1:1
1963: Тотнъм - Атлетико Мадрид 5:1
1964: Спортинг Лисабон - МТК 1:0
- втори мач, първият завършва 3:3
1965: Уест Хем - Мюнхен 1860 2:0
1966: Борусия Дортмунд - Ливърпул 2:1
1967: Байерн Мюнхен - Рейнджърс 1:0
1968: Милан - Хамбургер 2:0
1969: Слован Братислава - Барселона 3:2
1970: Манчестър Сити - Гурник Забже 2:1
1971: Челси - Реал Мадрид 2:1
- втори мач, първият завършва 1:1
1972: Рейнджърс - Динамо Москва 3:2
1973: Милан - Лийдс 1:0
1974: Магдебург - Милан 2:0
1975: Динамо Киев - Ференцварош 3:0
1976: Андерлехт - Уест Хем 4:2
1977: Хамбургер - Андерлехт 2:0
1978: Андерлехт - Аустрия Виена 4:0
1979: Барселона - Фортуна Дюселдорф 4:3
1980: Валенсия - Арсенал 0:0 (5:4 след дузпи)
1981: Динамо Тбилиси - Карл Цайс Йена 2:1
1982: Барселона - Стандард Лиеж 2:1
1983: Абърдийн - Реал Мадрид 2:1
1984: Ювентус - Порто 2:1
1985: Евертън - Рапид Виена 3:1
1986: Динамо Киев - Атлетико Мадрид 3:0
1987: Аякс - Локомотив Лайпциг 1:0
1988: Мехелен - Аякс 1:0
1989: Барселона - Сампдория 2:0
1990: Сампдория - Андерлехт 2:0
1991: Манчестър Юнайтед - Барселона 2:1
1992: Вердер Бремен - Монако 2:0
1993: Парма - Антверпен 3:1
1994: Арсенал - Парма 1:0
1995: Сарагоса - Арсенал 2:1
1996: ПСЖ - Рапид Виена 1:0
1997: Барселона - ПСЖ 1:0
1998: Челси - Щутгарт 1:0
1999: Лацио - Майорка 2:1
Автор: Предраг Дучич
Няма коментари:
Публикуване на коментар