Драгиша Бинич беше много значим играч в отбора на златното поколение на Цървена звезда. Бърз като вихър, пробиваше всяка отбрана, а след това с асистенции и голове даваше голям принос за успехите през 1991.
"Бина турбо машина" често се чуваше песента на "севера" в това златно време посветена на Драгиша Бинич, един от най-бързите футболисти в Европа. Неговите спринтове в стил "когато Порше мине покрай фиатче" останаха впечатляващи точно както и неговата острота и ниво на самоувереност с което играеше. За него всеки мач беше специален, най-тежък онзи първият против Грасхопърс.
- Това ни беше най-слабият мач, а също така ключов. Защото тогава разбрахме, че няма "лесно", а всеки мач трябва да изиграем максимално и да не размисляме кой стои насреща. Мъчихме се само тогава, топката не искаше във вратата, а аз се скъсах от тичане и Бог ме награди с гол - припомни си Бинич.
Няколко важни неща са довели Звезда до трона, продължава вихровият нападател.
- Първо, във всеки мач влизахме със същата идея - отиваме да победим без оглед кой е противник. Днес като изброявате имената на съперниците мнозина казват "кои са тези Рейнджърс и Динамо Дрезден." А, Рейнджърс беше най-добрият клуб на Острова, всички национали, същият случай и с Дрезден. Ние ги разбихме в Белград с по 3:0, а не им позволихме да ни застрашат класирането в реваншите. Затова завършихме цикъла без поражение.
Атмосферата в състава все пак е била ключова, смята "Бина".
- Друженето е основата на всичко което днес е рядък случай. Повечето от нас не се разделяха, дружахме 24 часа, работехме почтено, а Люпко често не можеше да ни изгони от тренировка. При това, точно се знаеше кой какво прави на терена, кой кого покрива, къде трябва да отиде топката. Например, Радинович през това време играеше модерен бек от 21 век, но винаги го покривах в защита когато отиваше напред.
Самият финал е нервирал Бинич, защото Аморос не успявал да го спре, а е получил и жълт картон.
- И съдията при това изпусна да свири дузпа, защото играч на Олимпик игра с ръка, а това никой не споменава. Тогава се отдръпнахме, повече играех бек отколкото крило, а това съвсем не обичах. Междувременно, стигнахме до дузпите и бях прилично сигурен, че първите дузпаджии ще бъдат успешни. Слабо помнят хората, но срещу мен малцина вратари успяваха да разчетат в коя страна стрелям, а камо ли да спасят. Трябваше да изпълня или първата или последната дузпа. А, тогава Роби взе първата, аз втората. Дика ни даде "сила" и стигнахме до целта.
Последната дузпа на Дарко Панчев, голямо празнуване... Бинич си спомня, че не е бил наясно с успеха.
- Чувствах се някак сякаш всичко е нормално, сякаш сме осъществили още една победа в низа. По време на празнуването, след вдигането на трофея, мен веднага ме отведоха на допинг контрол. Държаха ме два часа, даваха ми бира след бира, а аз никога не съм пил алкохол. Напих се от две бири, после търсих вода да дойда на себе си и да дам проба. Едва по-късно се присъединих към празнуването в хотела.
Наясно с успеха е бил едва при пристигането в Белград.
- От посрещането едва започнах да се пълня с емоции. Първо празнуването на летището, шпалирът до стадиона, а тогава пълната "Маракана", ние излизаме от тунела. И сега се наежвам като се сетя за тези сцени. Тогава всичко ми слегна, емоциите, филмът за този незабравим път. Тогава със Стяуа бяхме единствените отбори в Европа, които са печелили Купата на шампионите с играчи от своите държави, защото и Миле беше сърбин. Можете ли сега да си представите Ливърпул само с англичани да спечели Шампионската лига? Невъзможно. Затова нашето достижение имаше такава голяма тежест и значение.
Политическата ситуация е допринесла Звезда да не повтори Бари, твърди Бинич.
- Планът беше отборът да остане заедно и да се подсили допълнително. Щяхме да се бием и в следващите две години, но политиката се намеси, разпадна се и отборът. За съжаление Цървена звезда остана без възможността за още някоя титла от КЕШ. Уверен съм в това, защото имахме мощен състав и атмосфера каквато нямаше никой в Европа. Днес с радост се сещам за тези златни времена - каза Бинич.
Няма коментари:
Публикуване на коментар