Миодраг Белодедич на 29 май 1991 година в Бари стана първият футболист, който с два клуба от Източна Европа, Стяуа и Цървена звезда, но и от две държави, спечели Купата на европейските шампиони и се записа в световните алманаси.
Малко играчи в света бяха от калибъра на Миодраг Белодедич, може би по всичко двойник тогава му е бил Франко Барези, капитан на Милан. Футболният интелект и елегантността в играта на един Франц Бекенбауер просмукана през четене на играта, техническа подкованост, дързост, Миле либерото от най-фина световна ковачница допълва с най-висшите човешки добродетели. Скромен, с голямо сърце, в отбора на Цървена звезда беше така необходимата стабилност в защитата, която помогна чудесният състав от звезди да се домогне до трофея в Купата на шампионите.
- Бях горд, особено след всичко през което преминах, за да облека екипа на Цървена звезда. Много рискувах и всичко това се изплати на терена. Затова и винаги повтарям, че си струваше да се рискува заради Звезда. Бяхме наясно с величината на успеха, но с оглед на всичко което се случи знаехме, че това трудно ще се повтори в бъдеще. От сегашния аспект на футбола в света, много време ще мине докато Звезда отново стигне до възможност да се бори за европейски трофей - реален е Белодедич.
Всеки мач в този цикъл в Купата на шампионите беше специален, подчерта Белодедич.
- Спомням си, че след ремито с Грасхопърс се питах какво ни се случи у дома да завършим 1:1. Бяхме фаворити, а не успяхме да победим. Все пак, имахме голям отбор, много самочувствие, за всеки мач се подготвяхме максимално. Люпко работеше над всеки детайл и всичко това с една цел - да победи противника. Затова и не изгубихме нито един мач в Купата на шампионите.
Глазгоу Рейнджърс и Динамо от Дрезден са победени на "Маракана" с по 3:0.
- С всеки успех се вдигаха атмосферата и самочувствието. При това, защитно бяхме наистина отлични, знаеше се кой какво прави, кой кого покрива, а напред имахме големи асове. И чудесната публика, която винаги ни е била голяма подкрепа. Преди всичко в Белград, но и в много мачове в гостувания се чувствахме като у дома.
И Белодедич оцени финала като атипичен мач за това поколение.
- Олимпик игра по-добре, повече напада, ние не успявахме да ги застрашаваме, но се бранехме организирано и те нямаха, да кажете, някоя колосална възможност.
Дузпите са лотария, допълва Миле и открива, че без оглед на общото впечатление, че дузпаджиите на Звезда са били спокойни и сигурни, не е било точно така.
- Едно е като гледате дузпите отстрани, а съвсем друго нещо когато вземете топката и тръгнете да биете. И то в такъв мач в който залогът е най-значимият трофей. Размисляте как да шутирате, къде, дали ще чакате вратаря или веднага ще се решите за страна. Ако топката бе отишла полувисоко той би спасил. Късметът ни погледна, не може без него, но като теглите чертата заслужихме да се увековечим. Времето е най-добрият съдия, Звезда тогава достигна върха и имаше достатъчно качество, храброст и късмет да се запише със златни букви в историята на европейския и световния футбол - гордо заключи един от най-добрите защитници на това време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар