Марович: Рейнджърс игра със сила, ние с техника

"Бариевското поколение" лансира в звездите много големи футболисти, а един от тях беше Слободан Марович, технически отличен ляв бек, който беше много важна част от този шампионски състав. Припомни си популярният Маре мача против Рейнджърс в Глазгоу, пътят до финала и още много любопитни неща през сезона когато Цървена звезда стана европейски шампион.

Цървена звезда в 1/8-финала на тогавашната КЕШ премери сили с Рейнджърс от Глазгоу. В първия мач, избраниците на Люпко Петрович биха шотландците с 3:0, а в следващия завършиха 1:1, и така продължиха напред.

- Първият мач беше чудесен. Победихме ги с 3:0 пред пълни трибуни и осъществихме голяма преднина преди реванша в Шотландия. Междувременно, Глазгоу Рейнджърс тогава беше феноменален състав, който играеше разпознаваемия островен футбол и знаехме, че няма да бъде лесно в реванша. Ние бяхме такъв отбор, че с когото и да играехме, не се отказвахме от нашата тактика. Смятам, че това краси големите отбори. С когото и да играеш, искаш да надиграеш и победиш противника - започна Марович.

Все пак, припомни си Марович, че отборът е бил доста загрижен, защото капитанът Дика Стоянович трябвало заради контузия да напусне играта на полувремето.

- Контузията на Дика Стоянович след дуел с противников нападател малко ни загрижи. Той излезе при 0:0, а влезе да брани Желько Калуджерович, вратар, който дотогава нямаше опит в такива мачове. Всички мислехме как ще се справи той. Бързо получихме гол, но това ни направи по-сериозни.

А когато червено-белите станали сериозни, екзекутор не е бил никой друг освен "Кобрата".

- Панчев е вкарал много красиви голове, но мисля, че този в Глазгоу е най-хубавият, който е реализирал. Спомням си, като вчера, Роби финтира техен играч, центрира остра топка, а Панчев с почти ножица вкара гол. Наистина феноменално попадение. Всичко беше по-леко след това, отдъхнахме и спокойно приведохме мача към края.

Без оглед на голямата преднина от Белград, много сериозно се подходило и към реванша.

- Бяхме наясно, че играем против отбор, който наказва спада на концентрация. Те играеха с дълги топки, трябваше да се скача с тях и да се борим, но нашата идея беше да им отговорим на всичко това с напълно различен стил футбол, онзи, който ни красеше. Спряхме ги, държахме ги далеч и не им позволявахме много да заплашват. Можехме всичко това, защото имахме играчи, които бяха способни да задържат топката. Те играеха със сила, а ние с техника.

Като най-тежък двубой посочва двата мача против Байерн от Мюнхен.

- За мене това беше финал преди финала. И днес когато някой ме пита, винаги казвам, че това убедително е най-трудният двубой на пътя до трофея. Сигурен съм, че това беше впечатлението на целия отбор. Ние преди финала прекарахме седем дни в пълна изолация. Бяхме отпуснати, нямаше нервност, караници, напрежение. Сякаш не бяхме наясно с величината на този мач и сякаш цялата тежест от гърба свалихме с това, че преминахме Байерн.

Все пак, финалът е бил тотално различен от всичко предишно.

- Люпко преди мача ни обяви, че ще играем различно. Това беше защитна игра с цел да не се допусне гол, а съперника да нападаме с контра. В Олимпик от Марсилия играеха само национали тогава, но не се уплашихме. Имаше положителна тръпка, която ни даваше допълнителна сила. Беше напрегнато, но не преставахме да вярваме в това, че можем да бъдем европейски шампиони.

На 29 май тази година ще бъдат точно 29 години от спечелването на европейската титла от Звезда.

- Когато наближи тази дата, усещам някаква положителна тръпка. Много обичам да си спомням целия този сезон. Мина дълго време, но привържениците не забравят. Не забравяме и ние. Наистина съм горд със себе си, с поколението и клуба, че успяхме да осъществим този исторически успех - подчерта Марович.