Футбол без привърженици е лайно

Бундеслигата е първото елитно първенство което се върна на сцената след появата на пандемията корона вирус. Брилянтната партия на Борусия против Шалке или препъването на Ред Бул не са доминиращата тема на деня, въпреки че седмици нетърпеливо чакахме отново да можем да гледаме футбол.

Най-силното впечатление след първия ден на корона футбола е, че футбол без привърженици е тотално лайно.

Най-голямото дерби изглеждаше като тренировъчен мач

Рурското дерби между Борусия Дортмунд и Шалке всеки сезон е един от най-чаканите мачове в състезателния календар. Освен сблъсък на два върховни отбора на терена, следва го и силен запалянковски антагонизъм, който създава единствена атмосфера на напрегнатост заради която играчите внимават за всеки ход на терена, а дори неутралните привърженици гледат мача с повече жар.

Дербито изглеждаше като тренировъчен мач в който началното задоволство от факта, че отново гледаме футбол бързо се замени от преследващото чувство, че гледаме тренировъчен мач без никакво напрежение. Беше трудно да се задържи мисълта, че пред нас наистина се разиграва един от мачовете, който със своя резултат потенциално ще реши бъдещия шампион на Германия. Слабото празнуване на третия гол за Борусия повече изглеждаше като шега след добър ход на тренировка отколкото като реакция на гол в най-голямото немско дерби.

Вместо жесток коктейл от заряд и емоции, получихме хладка и разредена лимонада на която след две глътки забравяме вкуса.

Не би трябвало да чуваме как някой на някого е напсувал бабата

Една от най-ярките сцени в рурското дерби беше онази в която защитникът на Шалке Тодибо напсува бабата на Халанд, несвикнал че пред празните трибуни микрофоните много по-лесно улавят онова което им убягва когато има подкрепа от трибуните.

Колкото и да беше интересен този детайл или полудуховит на пръв поглед, той перфектно се вписа в малко тъжния пейзаж на празния стадион.

Караниците по оста играч-съдия или онези между двата състава сега можем да следим на живо, но ние всъщност не искаме това. Обичаме да нагаждаме какво е казано, защо двама играчи през целия мач се удрят помежду си или дали отдръпването на отбора е след директно напътствие от треньора.

Човешкият ум обича интригата и стимул на основата на който може да създаде история според своите убеждения. Всичко е голо и достъпно на тава. Футболистите, които ние преживяваме като полубожества сега виждаме в тяхното пълно човешко издание, без никакъв грим заради който понякога изглеждат като супер герои. Никога не сме чели комикс в който някой е псувал бабата на Супермен.

Клоп е само частично прав, Фавре видя как е

Треньорът на Ливърпул Юрген Клоп заяви как едва чака продължението на първенствата, с коментар, че футболът без привържениците продължава да е чудесна игра: "Всички сме започнали да играем футбол заради играта, не заради атмосферата на стадиона. Сега ситуацията е специфична, но това не означава, че футболът не продължава да е прекрасна игра."

Клоп в големия дял е прав. Футболът сам по себе си е прекрасен спорт. Дрибъл между краката, фино изпълнено воле или прехвърляне са ходове, които не зависят само от това дали ви гледат 50 хиляди души или никой.

Но това е само един аспект от играта. Нея не я правят само комплект умения, а емоциите с помощта на които се оценяват тези умения.

Футболът, който търсим по телевизията е продукт, който има всичко - и извънреден талант и върховна продукция, които на нас, които гледаме ще опаковат по възможно най-интересния начин. Такова нещо без зрители е невъзможно. Това днес забеляза и треньорът на Борусия Люсиен Фавре: "Победата над Шалке с 4:0 - това е прилично добре. Ключът беше в нашето колективно представяне, особено в защита. Все пак, това беше различен мач от обичайното, трудно е да се прецени и дали беше добър. Ритнеш към вратата, направиш майсторско подаване, вкараш гол - и нищо не се случва. Много, много чудно, наистина ни липсват нашите привърженици."

А ако футбол без зрители не може да бъде върховен продукт, тогава кризата, която може да последва във футбола може да удари много по-силно отколкото редица специалисти прогнозираха.

Онези пред ТВ често са подценявали онези на трибуните. Сега ще бъдат в още по-голяма криза

Когато се правиха предвиждания какви щети ще предизвика футбол без публика, част от икономическите и спортните специалисти не размисляха достатъчно дългосрочно. Истина е, че днешният футбол живее преди всичко от ТВ права.

Във Висшата лига приходите от "денят на мача" (билети за мача, сувенири, предлагането на храна и напитки на мача) съставляват 13% от приходите. За повечето клубове от ХНЛ приходите от "денят на мача" са почти изцяло незначителни. По това можеше да се заключи, че ударът за футбола няма да е твърде силен.

Обаче, доцентът от Икономическия факултет в Загреб Томислав Глобан в интервю за Индекс чудесно отбеляза: "Също така, трябва да се има предвид, че ТВ излъчването на мачовете пред празни трибуни и без атмосфера не е същият продукт, като мач изигран пред пълен стадион. Стойността на такъв продукт е значително по-малка, а това е емпирично доказано - по-слабо посетените мачове са по-малко гледани и по телевизията от онези с разпродадени трибуни, чак и като контролирате важността на мача, силата на противника и т.н. Ако играенето пред празни трибуни продължи и през идния сезон, такъв ТВ договор неразривно струва по-малко."

Зрителите, а и медийните работници и анализатори, които са свикнали да консумират футбола предимно чрез телевизията, често смятаха привържениците на трибуните като допълнителен медальон и нужно зло за една среща. Водиха се от логичната, но повърхностна мисъл, че те са тези, които генерират повечето приходи, но не взеха предвид фактът, че една от главните основи на този продукт са точно привържениците по трибуните.

А днес можехме да видим футбола без тях - лайно.

Автор: Вице Карин