Бундеслигата е първото елитно първенство което се върна на сцената след появата на пандемията корона вирус. Брилянтната партия на Борусия против Шалке или препъването на Ред Бул не са доминиращата тема на деня, въпреки че седмици нетърпеливо чакахме отново да можем да гледаме футбол.
Най-силното впечатление след първия ден на корона футбола е, че футбол без привърженици е тотално лайно.
Най-голямото дерби изглеждаше като тренировъчен мач
Рурското дерби между Борусия Дортмунд и Шалке всеки сезон е един от най-чаканите мачове в състезателния календар. Освен сблъсък на два върховни отбора на терена, следва го и силен запалянковски антагонизъм, който създава единствена атмосфера на напрегнатост заради която играчите внимават за всеки ход на терена, а дори неутралните привърженици гледат мача с повече жар.
Дербито изглеждаше като тренировъчен мач в който началното задоволство от факта, че отново гледаме футбол бързо се замени от преследващото чувство, че гледаме тренировъчен мач без никакво напрежение. Беше трудно да се задържи мисълта, че пред нас наистина се разиграва един от мачовете, който със своя резултат потенциално ще реши бъдещия шампион на Германия. Слабото празнуване на третия гол за Борусия повече изглеждаше като шега след добър ход на тренировка отколкото като реакция на гол в най-голямото немско дерби.
Вместо жесток коктейл от заряд и емоции, получихме хладка и разредена лимонада на която след две глътки забравяме вкуса.
Не би трябвало да чуваме как някой на някого е напсувал бабата
Една от най-ярките сцени в рурското дерби беше онази в която защитникът на Шалке Тодибо напсува бабата на Халанд, несвикнал че пред празните трибуни микрофоните много по-лесно улавят онова което им убягва когато има подкрепа от трибуните.
Колкото и да беше интересен този детайл или полудуховит на пръв поглед, той перфектно се вписа в малко тъжния пейзаж на празния стадион.
Караниците по оста играч-съдия или онези между двата състава сега можем да следим на живо, но ние всъщност не искаме това. Обичаме да нагаждаме какво е казано, защо двама играчи през целия мач се удрят помежду си или дали отдръпването на отбора е след директно напътствие от треньора.
Човешкият ум обича интригата и стимул на основата на който може да създаде история според своите убеждения. Всичко е голо и достъпно на тава. Футболистите, които ние преживяваме като полубожества сега виждаме в тяхното пълно човешко издание, без никакъв грим заради който понякога изглеждат като супер герои. Никога не сме чели комикс в който някой е псувал бабата на Супермен.
Клоп е само частично прав, Фавре видя как е
Треньорът на Ливърпул Юрген Клоп заяви как едва чака продължението на първенствата, с коментар, че футболът без привържениците продължава да е чудесна игра: "Всички сме започнали да играем футбол заради играта, не заради атмосферата на стадиона. Сега ситуацията е специфична, но това не означава, че футболът не продължава да е прекрасна игра."
Клоп в големия дял е прав. Футболът сам по себе си е прекрасен спорт. Дрибъл между краката, фино изпълнено воле или прехвърляне са ходове, които не зависят само от това дали ви гледат 50 хиляди души или никой.
Но това е само един аспект от играта. Нея не я правят само комплект умения, а емоциите с помощта на които се оценяват тези умения.
Футболът, който търсим по телевизията е продукт, който има всичко - и извънреден талант и върховна продукция, които на нас, които гледаме ще опаковат по възможно най-интересния начин. Такова нещо без зрители е невъзможно. Това днес забеляза и треньорът на Борусия Люсиен Фавре: "Победата над Шалке с 4:0 - това е прилично добре. Ключът беше в нашето колективно представяне, особено в защита. Все пак, това беше различен мач от обичайното, трудно е да се прецени и дали беше добър. Ритнеш към вратата, направиш майсторско подаване, вкараш гол - и нищо не се случва. Много, много чудно, наистина ни липсват нашите привърженици."
А ако футбол без зрители не може да бъде върховен продукт, тогава кризата, която може да последва във футбола може да удари много по-силно отколкото редица специалисти прогнозираха. Онези пред ТВ често са подценявали онези на трибуните. Сега ще бъдат в още по-голяма криза
Когато се правиха предвиждания какви щети ще предизвика футбол без публика, част от икономическите и спортните специалисти не размисляха достатъчно дългосрочно. Истина е, че днешният футбол живее преди всичко от ТВ права.
Във Висшата лига приходите от "денят на мача" (билети за мача, сувенири, предлагането на храна и напитки на мача) съставляват 13% от приходите. За повечето клубове от ХНЛ приходите от "денят на мача" са почти изцяло незначителни. По това можеше да се заключи, че ударът за футбола няма да е твърде силен.
Обаче, доцентът от Икономическия факултет в Загреб Томислав Глобан в интервю за Индекс чудесно отбеляза: "Също така, трябва да се има предвид, че ТВ излъчването на мачовете пред празни трибуни и без атмосфера не е същият продукт, като мач изигран пред пълен стадион. Стойността на такъв продукт е значително по-малка, а това е емпирично доказано - по-слабо посетените мачове са по-малко гледани и по телевизията от онези с разпродадени трибуни, чак и като контролирате важността на мача, силата на противника и т.н. Ако играенето пред празни трибуни продължи и през идния сезон, такъв ТВ договор неразривно струва по-малко."
Зрителите, а и медийните работници и анализатори, които са свикнали да консумират футбола предимно чрез телевизията, често смятаха привържениците на трибуните като допълнителен медальон и нужно зло за една среща. Водиха се от логичната, но повърхностна мисъл, че те са тези, които генерират повечето приходи, но не взеха предвид фактът, че една от главните основи на този продукт са точно привържениците по трибуните.
А днес можехме да видим футбола без тях - лайно. Автор: Вице Карин
Михаел Цорк и Себастиян Кел отправиха комплименти след доминиращата победа в дербито. "Можем да градим над това", обяви радостният Юлиан Брандт. Ето и реакциите след успеха с 4:0 над Шалке 04. Михаел Цорк: Всички сме много облекчени след този мач. Не знаехме къде се намираме след тази дълга пауза. Мога само да направя комплимент на отбора, свършиха невероятна работа. Заслужихме победата и спечелихме с голяма разлика; това е ясно. Много задоволяващо е.
Себастиян Кел: Много съм доволен от резултата, особено по начина по който го постигнахме. Всички започвахме от първо ниво. Никой не знаеше къде сме. Нямахме възможност да тренираме в такъв формат много дълго. Освен всичко това, все още имаме един или двама контузени. Отборът заслужава голям комплимент. Чувството беше странно - за момчетата също, можехте да го видите в техните отпразнувания на головете. Отидоха до южната трибуна след мача, за да аплодират всички наши привърженици, които гледаха по телевизията.
Люсиен Фавре: Добро представяне от нас. Резултатът беше заслужен. Всички ние сме много доволни. Не знаеш къде се намираш преди първия мач. Такъв е случаят с всеки отбор. Роман Бюрки: Не се различаваше от мач, който играехме когато бяхме деца. Без зрители, само забавление. Можехте да видите, че случаят беше такъв за отбора днес.
Юлиан Брандт: Очевидно предпочитах да играем при нормални условия. Всички трябва да се адаптираме. Но в ситуация като тази, трябва да опиташ и да се забавляваш. Понякога го правехме. И какъв по-добър начин да подновим сезона от победа? Представихме се добре, въпреки че не беше перфектно. През второ полувреме в частност трябваше да опитаме да държим нивото високо. Но направихме 3:0 относително бързо; това ни помогна. Към края нивата на енергията ни спаднаха. Смятам, че беше добре за първи мач след толкова дълго време. Можем да градим над това.
Първият шампионатен гол след дългата корона пауза беше отбелязан от играча на върха на голмайсторската класация за 2020 в Бундеслигата: Ерлинг Халанд. Норвежецът вкара своя 10-и гол в 9 мача в Бундеслигата. Борусия (Дортмунд) беше безмилостна в дербито, постигайки комфортна победа с 4:0, въпреки лекото превъзходство в шансовете 11:9. Ето и фактите от мача.
Историческо: Борусия (Дортмунд) записа най-голямата си победа в дербито от 26 ноември 1966, когато Шалке 04 е победен с 6:2. Единственият успех с по-голям резултат също е от 1966 (26 февруари), Борусия печели със 7:0.
Силна форма след зимната пауза: Жълто-черните спечелиха осем от деветте мача в Бундеслигата след зимната почивка, което означава че през 2020 имат същия брой победи колкото през 17-те двубоя преди Коледа.
Юбилейна победа: Борусия (Дортмунд) записа победа №800 в Бундеслигата; единственият клуб достигал тази бройка преди е Байерн (Мюнхен).
Крепостта Сигнал Идуна Парк: Борусия остава единственият отбор в Бундеслигата без загуба у дома през този сезон. Спечели 33 от 39 възможни точки на домашен терен (П10 Р3).
Поредни сухи мрежи: Дортмунд опази суха мрежа в четири поредни домакинства в Бундеслигата за пръв път от над 10 години. Творчество в изобилие: Всичките четири гола на Борусия в дербито - и 66 от 72 през сезона - дойдоха след разигравания.
Голов рекорд: Жълто-черните никога преди не са вкарвали 72 гола в първите 26 мача.
Заплаха на контра: Третият гол в мача беше №16 след контраатака през този сезон - най-високото постижение в Бундеслигата.
Дебютен дубъл: Рафаел Герейро вкара два пъти в един мач в Бундеслигата в своето 77 участие в надпреварата. Постижение което направи вече два пъти в Шампионската лига - срещу Атлетико (Мадрид) и Монако. Португалският национал имаше най-много удари (четири), впечатляващите 86 докосвания на топката и спечели 59% от дуелите си. Герейро вече има седем гола в Бундеслигата през този сезон - личен рекорд.
Изключително: Юлиан Брандт участва във всичките четири гола, записвайки две директни асистенции, подаде за най-много удари към вратата (пет) и участва в най-много дуели от всичките 31 играчи, които участваха (31).
Споделена отговорност: Борусия (Дортмунд) е единственият клуб с трима голмайстори достигнали двуцифрена бройка: Санчо, Ройс и Халанд (14, 11 и 10 гола).
Вторият най-бърз до достигне на двуцифрена бройка: Ерлинг Халанд имаше нужда от само 541 минути да вкара своите първи 10 гола в Бундеслигата. Само един играч в историята е достигал двуцифрена бройка по-бързо: Пако Алкасер (281 минути). Обратно в действие: Томас Дилейни игра за пръв път от предишното дерби завършило 0:0 на 26 октомври. Дилейни и Дауд започнаха мач заедно за пръв път от над година.
За всички футболни привърженици в региона на Рур това бе възможно най-лошият сценарий: влиянието на корона вирусът продължава да се усеща преди дербито в Дортмунд в събота. Кметството на Дортмунд реши да последва препоръките на Министерството на здравеопазването и няма да позволи достъп на никакви зрители за домакинството срещу Шалке 04. Това е решение което не прави никого щастлив, но такова за което Борусия (Дортмунд) се подготвяше през последните 48 часа.
Много съжаляваме, че отменяме всички билети. Без да е нужно да го казваме парите за всеки билет ще бъдат изплатени обратно, обяви клубът на своята страница.
По-специфично, това означава, че билетите закупени чрез Центъра за обаждания на Борусия, онлайн магазина или с директна продажба ще бъдат изплатени по клиентските сметки. Тези, които са си закупили билети чрез пунктовете за предварително запазване могат да си получат обратно парите от тях. Билетите закупени от гостуващия клуб ще бъдат възстановени чрез ФК Шалке 04. Департаментът за билети на Борусия скоро ще изпрати имейл до всички купувачи на билети.
Части от сезонните билети ще бъдат изплатени щом се получи информация за следващите кръгове.
Щом информацията бъде достъпна, ще бъде публикувана в каналите на Борусия (Дортмунд).
Още една спешна молба: моля въздържайте се от вземане на парите обратно чрез вашата банка, така ще помогнете да спестим ненужни разходи, призовават от клуба. Допълнителни разходи като хотелските цени не могат да бъдат възстановени.
Това ще да е нещо вкоренено, младите го нямат, но ние които сме закачили поне началното образование на онази старата държава - някои, със сигурност, и пионерските кърпи - и, още по-важно, индоктринирането от малкия екран. Просто твърде много сме гледали "Отписани", цитирали "Балкан Експрес" ("А не я знаеш Лили Марлен?") и харесвахме Валтер, пеехме Забраньено пушенье със заглавието на онзи текст, но от немците наистина се пазехме.
Може би страхопочитание е най-верният израз, защото всички сме имали някого, който е отишъл на арбайт, па се обичаха немските коли, па немските сладкиши, па какъв един живот е там, всичко както трябва, чувалите сами ти падат на гърба, но някак е всадено - не знаем, повтаряме, важи ли това със същата сила и за по-новите поколения - че генерално се вика против немците във футбола.
Най-тежките загуби са от тях, редките и най-сладките победи над тях (последната, голяма, на Световното първенство през 2010, и само сърбин може да бие немеца и все пак да не продължи напред), точно заради онова, че швабата играе 90 минути, а тогава играе още колкото е нужно.
Имало е, не казваме, винаги хора, които в Германия са виждали само онова доброто, и са говорили как трябва да се вглеждаме в тях (а някои са и много гласовити в това), но рядко някой, има някакъв дявол в нашата психика, наистина е бил за немците.
А когато говорим за клубния футбол, онзи европейския от най-висшите ешелони, то Германия главно означаваше същото което и "Байерн Мюнхен", заради което беше още по-лесно да не ги обичаме?
Затова има някаква радост, чак и сеир и злорадство, във факта, че между осемте отбора в завършека на Шампионската лига и също толкова във финалната фаза на Лига Европа се намира само един единствен представител на Бундеслигата.
И то онзи за нас най-драг, да ударим още малко контра на немците.
Ливърпул изпепели Байерн с почти половин сила, Дортмунд претърпя крах против ранения и измъчен Тотнъм, Шалке допусна десет гола в два мача, докато още зимата симпатичният Хофенхайм без победа приключи европейската одисея... Нито във второто, по-малко важно континентално състезание не блестяха, без да се броят момчетата на -ич.
За всеки от тези провали може да се намери причина на първа топка: баварците са и уморени и хаотични и трябва тук Нико Ковач (ако това остане задача за Нико Ковач, а не за някое по-силно име) още много да поправя; Дортмунд е твърде млад и малко грубоват, въпреки че до тази пролет, когато се видя, че не са имунизирани от детски болести, беше хубаво да ги гледаш; Шалке е, ех, какво е Шалке, това и те не знаят...
Но кризата не е от вчера.
Ако на нас след онова 7:1 в Бразилия и спечелването на световната корона - а само лято по-рано, два немски клуба играха финал в Шампионската лига - ни изглеждаше, че немският футбол е дошъл да основе нова династия и да малтретира всички бедни германофоби дълъг низ години, а каквото е измислено във фабриките и чудесно документирано в книгата "Das Reboot" на Хонигщайн, то падението беше еднакво бързо и неочаквано.
Маншафтът с Йоаким Льов, който все повече критикуват за бъркането в носа и гащите, а все по-малко споменават като тактически познавач, а камо ли гений, успя да изпадне и от Лига А (каквото и да означава) в първия сезон на Лигата на нациите на УЕФА, па и този предстоящ приятелски мач със Сърбия, странно или не, всъщност е сблъсък между две селекции, които формално се намират на едно и също ниво.
Льов остана без Месут Йозил, след онази хайка срещу някогашния най-добър футболист в Германия, а после и своеволно се отрече от някои, които са дали доста пот и кръв за националния отбор, но не е само това, нито би могло да бъде.
Байерн и Германия твърде много се осланяха на стари заслуги, па така Мануел Нойер е забит на място номер 1 въпреки че онзи подарък на тепсия за Садио Мане е едва един от редицата издънки; с Томас Мюлер, който вече и сам не знае какво играе, липсва им и един нападател, а ако от нещо, от онзи първия па до втория Мюлер и нататък, сме се плашили, това са били немските нападатели.
Байерн не замени Юп Хайнкес, а не замени и Анчелоти - с него малко побързаха - точно както не замени и Филип Лаам. Може би обявените инвестиции ще им дадат възможност достойно да заменят Робен и Рибери, но след Хамес и Ренато вече не сме сигурни и в Ули Хьонес?
И онези, които наистина обичат и ценят немците вероятно ги обичат и ценят заради решимостта, че не се предават, интензитета, всички черти, които красят най-дълговечните и най-елегантните немски двигатели и машини.
Не очаквайте да се предадат, не очаквайте да ги видите как са се поколебали и как не вярват в себе си, а това е точно онова което се случи с немските клубове в 1/8-финалите на Шампионската лига.
Шалке при това свали и гащите, онези двата по-големи и по-богати клуба поне се опитаха да останат достойни...
Дали ще бъде по-добре? Немският национален отбор до 19 години не се класира, за пръв път в изминалото десетилетие, на Европейско първенство, а техните две години по-млади колеги бяха бити от холандците (0:3) и испанците (1:5).
Ще се върнат немците, разбира се, те са ставали от всяка катастрофа и провал, чак и ако сами са били виновни за тях.
Виждали сме това, в края на краищата, преди двадесет години. След като СР Югославия ги пропусна, а Хърватия ги довърши, Германия за кратко престана да бъде супер сила в световния футбол, и това че през 2002 стигна до финала в Япония и Южна Корея говори много повече за този турнир отколкото за таланта на националния отбор; и това че през 2001 Байерн беше шампион на Европа на Сан Сиро не можеше да замаже очите на онези, които умееха да виждат.
Защото не е магичният Оливер Кан, немощен пред Роналдо, Ривалдо, Роналдиньо, онова което завинаги ще се помни от това поколение, което предвождаха Йеремис, Боде, Невил, Фрингс, Линке и Рамелов (да се присетим само за някои), колкото 1:5 на стария Олимпийски стадион в Мюнхен, когато над тях се гавреха Майкъл Оуен, Стивън Джерард и, да не забравим, Емил Хески. И то след преднина за домакина...
Тази 2002 за немците представляваше rigor mortis (на латински трупно вкочаняване - б.р.), но вече бяха толкова уморени и измъчени, че просто трябваше да се стигне до рестарт; и какъв рестарт беше това.
Повтаряме, Бундеслигата в Европа главно не правеше повече от Байерн, а всички всякак бяха в испанския капан, но някой 1/4-финал трябваше да се закачи...
Авторът на тези редове ще бъде и твърде личен, но освен няколко мача на Борусия, подкрепа за Марко Груйич и няколко телевизионно излъчвани участия на "нашите" от Франкфурт - а след онова интервю и чудесните игри, всички те са наши - Бундеслигата, браво на нея за пълните до дупка стадиони, пеещите привърженици и алкохолната бира на трибуните, не е някаква примамка за гледане.
Знаем, че много се бунтуват заради мача в понеделнишката вечер, но някои от нас сигурно не биха жертвали и съботните и неделните следобеди за приключенията на Лайпциг, Волфсбург и останалите клубове...
Окей, не трябва да ги отписваме, трябва само да се наслаждаваме, макар моментно, ако сте били изключително Прле или Тихи, а не окупатор от култовата песен на Пушенье.
Ще последва, не се съмняваме, както винаги когато немецът е ударен, интроспекция и после задвижване на сега вече много подобрената машина.
За нас, които футболно не сме ги понасяли, макар че винаги сме се плашили от тях и ги уважаваме, това ще бъде само още един добър и гарантирано болезнен урок: защото когато швабата се заинати, понякога чакаш само кратко, понякога по-дълго, всичко това той ще си го върне. Автор: Марко Прелевич
Футболистите на Борусия победиха Шалке в голямото дерби на Германия с 2:1, заради което моментално започнаха шегите на сметката на отбора от Гелзенкирхен.
Жълто-черните надиграха съперника, а тогава решиха и чрез социалните мрежи да го "спуснат" колкото е възможно по-ниско.
Ето ги и фактите за 153-ото състезателно дерби между ФК Шалке 04 и Борусия (Дортмунд), което започва в Гелзенкирхен в 16:30 днес.
История на дербито
Борусия (Дортмунд) има минимално предимство в сблъсъците с Шалке в Бундеслигата (32 победи, 31 загуби)
Последната победа за Борусия обаче дойде преди повече от 3 години, на 8 ноември 2015, когато постигна домакински успех с 3:2 над местния противник благодарение на голове на Кагава, Гинтер и Обамеянг. Оттогава има четири равенства, а в последната среща загуба с 0:2 в Гелзенкирхен на 15 април 2018 с което приключи серията от шест поредни двубоя без успех срещу жълто-черните.
Борусия е единственият отбор когото Кралско сините са побеждавали четири пъти у дома, след като са изоставали с 0:1. В противовес, Борусия е единственият отбор срещу който Шалке е губил четири пъти у дома, след като е водил с 1:0.
Сценарият
Шалке 04 може да е на 12-о място с 14 точки, но има само една загуба в последните пет мача в Бундеслигата (0:3 във Франкфурт на 11 ноември 2018)
Лидерът в класирането Борусия (Дортмунд) спечели последните си четири мача и има най-много победи в първенството (10).
Факти за Шалке 04
Хората от Гелзенкирхен са отбелязали 14 гола в първите 13 мача - сметка доста под средната за първенството от 20. Само Щутгарт се е провалил да отбележи по-често (осем пъти) отколкото Шалке (шест), който вече се провали да вкара в повече случаи отколкото през целия минал сезон.
Шалке е допуснал повече от два гола само в един мач през този сезон.
Само Борусия (Мьонхенгладбах) е получила повече дузпи (пет) от Шалке (четири).
Шалке спечели три от последните си четири домакинства, но вече загуби повече мачове пред своя публика през този сезон (три) отколкото през целия сезон 2017/18 (две).
Факти за Борусия (Дортмунд)
Борусия няма загуба в 13 мача. Последното поражение в Бундеслигата дойде преди почти седем месеца, в гостуване на Хофенхайм на 12 май 2018.
Борусия (Дортмунд) вкара повече голове от всеки друг отбор (37), отбелязвайки три или повече пъти в седем случая, като има втората най-добра защита в първенството.
Жълто-черните взеха точки от пет мача в които се озоваха изоставащи в резултата.
Борусия спечели последните си четири гостувания. Последната такава победна серия на път беше преди повече от четири години, през април 2014.
Снимката на седмицата пристига до нас от Германия, по-точно от Дюселдорф където Фортуна в Бундеслигата посрещна Шалке.
Отборът от Гелзенкирхен празнува, но вярвате или не един привърженик на Цървена звезда беляза мача. По-точно, днес много медии говорят за него. Появила се снимка на която е човек в екип на Цървена звезда, а в ръцете, прочетете внимателно, носи седем чаши бира и братвурст. Немците се шегуват, че това момче трябва да бъде намерено и да се назначи за главна атракция на Октоберфест в Мюнхен.
Борусия (Дортмунд) понесе двойна загуба в дербито на Рур, след като първо в гостуването на Шалке получи два безответни гола, а накрая остана и без голмайстора си през пролетта.
Миши Бачуай е в болница, за да премине скенер на предполагаема контузия на глезена. Нападателят усука левия си глезен след влизане на Бенямин Стамбули от Шалке, преди да бъде изнесен на носилка от терена в продължението на редовното време. Така "жълто-черните" доиграха мача с 10 човека, след като вече нямаха смени на разположение.
Белгийският национал е напуснал "Фелтинс арена" на патерици.
Новината - и очакваното отсъствие - идват като тежък удар за клуба, родината и самия играч.
24-годишният Бачуай се превърна в откритие откакто се премести в Дортмунд за шестмесечен наем от Челси през януари, неговите седем попадения в 10 мача в Бундеслигата задържаха "жълто-черните" в борбата за класиране сред първите четири.
Четири кръга преди края Борусия отиде на четвърто място, а Бачуай също така има място в националния отбор на Белгия за Световното първенство в Русия, което започва след два месеца.
Футболът е спорт, който умее да пробуди изключително голяма страст, но сцената, която е забелязана на трибуните на стадиона на Херта без никаква дилема е една от най-странните, които сме виждал в скоро време.
След мача от 25-ия кръг на Бундеслигата между берлинската Херта и гостуващия Шалке от Гелзенкирхен един привърженик на домакинския отбор започна да мастурбира, въпреки че беше обкръжен от други запалянковци.
Все пак, след няколко минути, дошла охраната и го извела от трибуните.
Видео от този странен инцидент можете да видите тук:
Клубът от Гелзенкирхен остана без трансферни суми за цял отбор плюс резервите...
Мина малко повече от месец от момента когато Леон Горецка реши да подпише предварителен договор с Байерн, което привържениците на Шалке погледнаха като предателски ход. Много чувствителните поддръжници на клуба от Гелзенкирхен не се бяха оправили от новата голяма загуба, а вече ще трябва да приемат реалността каквато е - Шалке през лятото ще остане без още един от своите бисери - Макс Мейер!
Както съобщава Билд под етикета Ексклузивно - Мейер е отказал да подпише нов многогодишен договор с Шалке на стойност 5 700 000 евро на сезон и така алармира клубовете из Европа. От Байерн и Барселона, до Тотнъм, Арсенал и Ливърпул!
Въпреки че е бил един от основните играчи в отбора на Доменик Тедеско през този сезон, Мейер е избрал да обърне нова страница в кариерата, което в очите на немското общество е видяно като отмъщение заради това, че клубът след първоначални разговори през май миналата година го оставил настрана, за да опита да си осигури подписа на Леон Горецка. А Горецка вече договори преминаване в Байерн, управата на Шалке почти истерично тръгнала да преговаря с Мейер. Един от най-добрите млади халфове в Германия избрал друг път.
"Агентите на Макс Мейер са получили предложение за нов договор още на 12 януари и срокът за отговор е бил до 15 февруари. В последния ден на този срок те ни оповестиха чрез имейл, че Мейер няма да приеме новият договор заради споменато ограничение", обяви генералният директор на Шалке Кристиян Хайдел, който през януари говори, че Мейер сигурно ще остане на Фелтинс Арена и след 31 август.
Решението на Мейер да не продължи договора с родния си клуб, в който е почти десет години, идва като още един жесток шамар за Шалке, който полека израства в световен феномен. Само през лятото Шалке ще остане без двама от най-добрите си играчи и гарантирани поне 100 000 000 евро! Не трябва да се забравя, че през юни 2016 Тотнъм предложи за Мейер първо 30 000 000, а до края на трансферния прозорец и над 44 000 000 евро. През миналото лято Тотнъм прати чек за 20 000 000 евро, което Шалке отново лесно отказа. Всичко с надеждата, че Мейер все пак ще подпише нов договор и така допълнително ще увеличи своята стойност.
Горецка и Мейер са само предвождащи списъка с играчи, които са напуснали Шалке без обезщетение! През миналото лято същото направи Сеад Колашинац, а с него си отидоха още и Денис Аого, Ерик Максим Чупо Мотинг, Акуто Учида и Клас Ян Хунтелаар! Година преди това Шалке остана без Роман Нойщетер и Жоел Матип, а в по-ранни сезони по същия път минаха и Кевин Принс Боатенг, Кевин Курани, Кристиян Фукс, Фелипе Сантана, Тимо Хилдебранд, Кристоф Метцелдер... А не трябва да се забравя, че Шалке за много малки суми остана без играчи като Иван Ракитич (Севиля - 2 500 000 евро), Месут Йозил (Вердер - 5 000 000 евро), Бенедикт Хьоведес (наем в Ювентус - 3 500 000 евро), Кирякос Пападопулос (Байер Леверкузен - 6 500 000 евро).... Макар че трябва да сме искрени и да допълним, че Ракитич и Йозил във времето на напускането не са били и близо до играчите, които са днес, но все пак минаваха за много талантливи момчета.
В последното десетилетие от клуба са отишли повече от цял един отбор играчи, заради което опитахме да съставим цял титулярен състав, заедно с играчи на пейката. Как ви се струва?
Отбор без обезщетение: Хилдебранд - Учида, Нойщетер, Матип, Колашинац - Сам, Мейер, Горецка, Боатенг, Чупо Мотинг - Хунтелаар На пейката: Тимон Веленройтер, Фукс, Аого, Сантана, Барнета, Курани
В актуалното издание на Лига Европа само Лудогорец освен Цървена звезда има възможност да завърши гостуванията без да е вадил топката от мрежата.
Цървена звезда влезе в историята на Лига Европа като шестият клуб, който в трите гостувания в груповата фаза не е получил нито един гол! Преди актуалното поколение на Маракана, от 2009 до днес, това се отдало само на Фенербахче, Металист (Харков), Шалке, Тотнъм и Брюж.
В сезоните 2012/13, 2015/16 и 2016/17 не е имало клубове, които са успели в групата да опазят мрежата си спокойна в гостувания, а в останалите е успявал само по един отбор което говори колко деликатна е тази задача.
В актуалното издание на Лига Европа само Лудогорец освен Цървена звезда има възможност да завърши гостуванията без да е вадил топката от мрежата, необходимо е да издържи в Хофенхайм, както успя в Истанбул и Брага.
Възможност да се озове в тази компания изпусна Виляреал, който получи два гола в Астана срещу едноименния отбор воден от Станимир Стоилов, но на испанците все пак им е по-приятно отколкото на Цървена звезда и Лудогорец, тъй като кръг преди края си осигури класиране на 1/16-финалите. 2009/10
Борусия (Дортмунд) има успех в 12 мача от Бундеслигата в Гелзенкирхен, което означава че има най-много победи като гост на Шалке от всеки друг клуб в елита в момента. Три от тези триумфа дойдоха през последните шест сезона. Присъединете се към нас в пътуване назад във времето...
01) 26.09.1964 г: "Много подобно на природно бедствие извън контрола на човечеството, вълните на цунамито Борусия (Дортмунд) се разбиха в отбора на Шалке", пише "Кикер" в зората на първата победа на Борусия в Бундеслигата на Глюкауф-Кампфбан. "Жълто-черните" повеждат с 2:0 до 10-ата минута, а с 6:0 до почивката - все още най-голямата преднина на полувреме в историята на Бундеслигата - благодарение на голове на Алфред "Аки" Шмидт, Франц Брунгс (два), Тимо Кониецка (два) и Лотар Емерих. Крайният резултат е 6:2.
02) 18.09.1965 г: Петголов трилър включващ някои лоши вратарски намеси в двата края приключи с победа на Борусия с 3:2 за втори пореден успех над големия враг. Дортмунд два пъти повежда чрез Емерих и Гейслер в 42-ата и 63-ата минута, но Шалке отговори веднага и в двата случая чрез Херман и Пика в 45-ата и 64-ата минута. Тогава, при изравнени сили в 70-ата минута, вратарят на Шалке Мюлман подари на гостите победата, когато загуби владението на топката на ръба на наказателното поле, позволявайки на хладнокръвния Емерих, който по-късно ще уцели гредата, да направи 3:2.
03) 29.04.1967 г: Всичко вървеше гладко за "жълто-черните", които поведоха с 3:0 чрез Емерих, Вебер и Паул. Краус вкара, за да намали дефицита в 64-ата минута, но бившото крило на Шалке Стан Либуда, който помогна на Борусия (Дортмунд) да спечели Купата на носители на националните купи 11 месеца по-рано, възстанови преднината от три гола на гостите за успех с 4:1. 04) 01.04.1978 г: 11 години минаха преди следващите три точки на Борусия в Гелзенкирхен. Този път Манфред Бургсмюлер беше изключителен, отбелязвайки два пъти пред 60 000 зрители на Паркщадион.
05) 06.09.1980 г: Волфрам Вутке от Шалке откри резултата в 27-ата минута, но "жълто-черните" обърнаха резултата в края на мача благодарение на голове на Мирко Вотава (70) и Атли Едвалдсон (83).
06) 05.03.1983 г: Още един обрат за Дортмунд, с голове на бившия "кралско син" Рюдигер Абрамчик в 63-ата и 80-ата минута, за да осигури победата на Борусия с 2:1.
07) 28.10.1995 г: След 12 години без успех като гост и няколко тежки загуби на Паркщадион, шампионът на Германия Борусия се изправяше пред още една загуба в дербито, след като Юри Мулдер оползотвори една от много възможности, за да даде на домакините заслужена преднина в 42-ата минута. Но "кралско сините" платиха цената, че не приключиха нещата, когато Ларс Рикен изравни малко преди почивката. Шалке доминира през второто полувреме, но Михаел Цорк вкара противно на логиката на играта в 90-ата минута и Борусия изкопчи успех с 2:1.
08) 02.11.1996 г: През следващия сезон "жълто-черните" отново бяха победителите в Гелзенкирхен, но този път заслужено. 71 021 привърженици видяха успех с 3:1 чрез головете на Хайко Херлих (16) и Стефан Шапюиза (62, 64), а Мартин Макс вкара за Шалке. 09) 14.05.2005 г: След по-скоро катастрофален първи полусезон, Борусия се наслаждаваше на най-добрият втори полусезон на който и да е елитен клуб в историята, когато пътуваше към Шалке в последните седмици на шампионата. Нямаше победа в Гелзенкирхен девет години, но това не спря гостите да играят игри на психика и да излязат на терена в тениски с датата на това паметно събитие под емблемата. Резултатът бе открит когато Кел засече изпълнен от Росицки ъглов удар, но Валдох отвърна в 19-ата минута. След това "кралско сините" бяха по-добрият отбор, но Роман Вайденфелер задържа гостите в мача със серия впечатляващи спасявания, а Борусия (Дортмунд) поведе с 2:1 срещу логиката на играта. Кринге нахлу в наказателното поле отляво, но ударът му рикошира в Хаймерот и топката се върна в него. Все още на земята, Кринге я подаде към дузпата, където нахлуващият Рикен я прати във вратата с удар по земя. Второто полувреме беше на един играч: Роман Вайденфелер спаси деня, правейки невероятно представяне този следобед! 10) 19.09.2010 г: За пръв път от десет години стадионът на Шалке не беше изпълнил капацитета си за дербито, но 60 069 привърженици по трибуните видяха футболно майсторство от "жълто-черните", които бяха само с 1:0 напред преди почивката с гол на Кагава в 20-ата минута. Суботич и Гроскройц уцелиха гредите, а гол на Бендер беше отменен заради засада. 12 минути след почивката Кагава удвои преднината, преди Шалке да остане с 10 души след изгонването на Плестан. Шахин (65) стана третият футболист на Дортмунд, който уцели гредата в едностранчивото дерби, преди Левандовски да отбележи трети гол четири минути преди края. Попадението на Хунтелаар в 89-ата минута беше малка утеха за Шалке. 11) 14.04.2012 г: Още едно бойко дерби: Фарфан изведе домакините напред в осмата минута, но Пишчек изравни резултата в 15-ата, а резервата Кел направи 2:1 за Борусия в 63-ата минута. "Жълто-черните" не оставиха победата да се изплъзне в последния половин час, за удоволствие на 8000 гостуващи привърженици.
12) 26.10.2013 г: 12-ият и последен успех на "жълто-черните" над Шалке дойде преди четири години, но представянето на Борусия на терена беше засенчено от някои доста грозни сцени извън него, с лошото поведение на група хулигани, които предизвикаха критики. "Ние спечелихме с 3:1, но все още, напълно правилно, трябва да говорим за сцените, които се разиграха преди мача. Това са грозни гледки, да го кажем меко. В такива времена изпитваме срам. Често се гордея с привържениците ни, но не можеха да бъдат по-разрушителни отколкото бяха днес. Ние победихме въпреки тях, не заради тях", заяви Юрген Клоп, чийто отбор доминира в първия половин час и заслужаваше да има преднина, но и дължи много на Роман Вайденфелер, който спаси дузпа на Боатенг в 30-ата минута. През второто полувреме Шахин удвои преднината в 51-ата минута и въпреки че Мейер върна един за Шалке след час игра, Куба отбеляза трети, за да ликвидира съмнението в 73-ата минута.
Иван Ракитич и Младен Кръстаич бяха съиграчи в Шалке, а и днес са големи приятели, като свидетелство за това е жестът на хърватския национал, който подари на Радник (Биелина), клубът на който Кръстаич е президент, табло.
"Знам, че през 2007 г са били наказани, защото са хванати как излизат от мое участие в пет и половина сутринта. Журналистите ме търсиха да ме питат до колко са стояли Иван и Младен в дискотеката. Отговорът винаги е бил един и същ: само до 23 ч, празнуваха рожден ден на някого", разкрива Миле Китич на чийто концерт двамата са спипани през 2007 г.
"Сигурен съм, че са невероятни приятели. Иван го познавам още от времето когато пробиваше. Остана си същия. Преди 20 дни му пях в Швейцария", заяви Китич и изтъкна, че ще бъде специален гост на Иван на мача от Шампионската лига между Барселона и Арсенал.
"Ракитич ми остави билети за този мач. Говори ми за атмосферата на стадиона и сега намерих време да отида и да видя как играе Барса", заключи култовият изпълнител.
Футболът сам по себе си е чиста емоция, но има периоди, когато онова
което усещаме заради двадесет и двама мъже и топка не може да се "мери"
или сравни с каквото и да е.
Споменатият период често умее да варира по интензитет и дължина - от
няколко дни до няколко седмици - но все пак може да се утвърди, че
епицентърът на "лудостта" трае някъде в интервала на 90 и 120 минути, не
включвайки потенциалната "прединфарктна" серия дузпи.
Тогава всичко което е наистина важно става абсолютно незначително, а
вашите мисли и всички видове енергия, които отдавате са насочени само
към едно нещо. Вашият обичан отбор да запише победа над най-големия,
голям съперник.
Тогава, онова което е морално, става неморално - тогава не се подбират
начина и средствата как да се стигне до целта. Тогава единственото важно
е вашият отбор след последния съдийски сигнал високо да вдигне ръце над
главите, докато всички в транс се прегръщате и радвате с хората, които
сте видели за пръв път в живота - на трибуните, в пъба, кръчмата, в
местното кафене, букмейкърския пункт...
Преди няколко дни беше изиграно юбилейното 150-о най-голямо дерби на
Белград - между Цървена звезда и Партизан, двата най-големи сръбски
клуба, някогашни шампион и финалист в КЕШ. И, колкото и да се опитват
някои да го омаловажат и деградират по различни начини - истински трябва
да се гордеят с дуела между "червено-белите" и "черно-белите" - защото
не могат много световни столици да се похвалят с такова съперничество и
такива спортни традиции.
Мачовете, които имат силата да разделят градове на половина, вековни
съперничества, които родни братя и големи приятели превръщат в люти
противници, но им (ни), същевременно, предлагат единствено опит и
щастие, както и скъпоценни, незабравими спомени.
111 години, 94 титли, 525 битки за Монтевидео - Насионал срещу Пенярол
Когато в 111 години шампионатна история два клуба спечелят 94 титли, не е трудно да се заключи, че уругвайското Класико представлява срещата между Насионал и Пенярол.
Дуелът заради който Монтевидео спира за час и половина държи рекорда когато става въпрос за най-много мачове между два футболни отбора - досега са играли невероятните 525 пъти. Пенярол има 49 шампионски титли, пет Копа Либертадорес и три Междуконтинентални купи, а Насионал 45, както и две Копа Либертадорес по-малко.
Както и повечето южноамерикански великани, Пенярол е основан от английски мигранти през 1891 година под името Сентръл Уругуай Рейлуей Крикет Клуб (СУРКК), за да имат начин работниците в железницата да се разтоварват. Осем години по-късно последва отговор на местното население и основаването на Насионал.
Смятайки и останалите турнири бройката на общо спечелените трофеи на двата клуба преминава 200.
525 срещи по-късно Пенярол има 184 победи, 167 срещи са завършили без победител, докато Насионал е по-добър в 174 двубоя.
"Трикольорите" (Насионал) бързо привлекли голяма подкрепа, а компанията продължила своите вложения, виждайки, че е направила нещо много по-голямо, от отбор за работниците да убиват часовете между поставянето на релсите. Отзивът след основаването на "слънчогледите" е още по-голям - защото на тях уругвайците гледали като на пазители на националната идентичност.
Атмосферата на трибуните на стадион "Гран Парке Сентрал", съответно "Кампеон дел Сигло", не се различава твърде много от онази на демографските околности. Тонове пиротехника, барабани, симултантно скачане на няколко десетки хиляди хора, а и целта също така е същата - победа на всяка цена.
Ревиердерби - Бунтовната младеж и "нацистката" Барса
Областта Рур в западния край на Германия по много е значителна за самата държава, нейната история и преди всичко икономика, но когато нейното име споменете на средностатистически любител на футбола неговата рефлексна реакция ще бъде - Борусия Дортмунд и Шалке 04.
Имената на двата най-големи клуба в един мегаполис, чието вечно съперничество в началото на май ще навърши 91 години. БВБ е разположен в Дортмунд, който се намира в средния дял на региона и е административен, търговски и културен център.
Недалече северно от Дортмунд е Гелзенкирхен, най-важният рударски район в Европа през ХХ век, а той е и дом на популярните като "миньорите". Първият междуособен сблъсък е през 1925 година, а победител е БВБ с 3:2. Срещали се са общо 146 пъти, с 57 успеха за Шалке, срещу 49 за Дортмунд.
Отборът от Гелзенкирхен е основан пет години преди най-големия враг - 1904 г. Местните студенти се сблъскали с проблеми още от началото, защото тогавашният регионален Спортен съюз не искал да ги "признае".
Не искали да се откажат и през 1912 г си послужили с маневра, включвайки се към гимнастическата секция на Шалкер. Но и тук не бил краят на техните мъки, като трябвало още два пъти да променят, преди най-сетне да се озоват в официалната, най-силна лига - под името Шалке 04.
БВБ има тотално различна история на създаване. Всичко започва в местния пъб "Цум Вилдшулц", но и в техния случай не всичко е минало гладко. С идея и разбиране за самия футбол не бил "мирен" свещеник Девалд, чиято църква била спонсор на местния клуб - Триединство младости.
Прякорът на Шалке произтича от старата немска дума "Die Knappen", която означава "рудари" - когато повечето отбори и привърженици са на работа в басейни.
Името на Борусия има корени от латинската дума Прусия, но нейните основатели казват, че са нарекли клуба на името на местната пивоварна.
На историята и облика на рурските съперници голямо влияние има и нацисткият режим с Адолф Хитлер начело. По-добре в това време е Шалке, с оглед на това, че нацистите от началото на тридесетте го взимат под своя юрисдикция, а има и данни, че и самият фюрер е бил привърженик на отбора. Водещите хора в Борусия същевременно отказали да имат каквото и да е с новия режим, така че президентът и неговите близки хора бързо "изчезнали".
"Миньорите" доминирали в Гаулигата Вестафен, едно от 16-те първенства, които създал тогавашния режим, играейки в 14 от общо 18 финала, докато стилът им на игра напомня на днешния, който прилага Барселона. БВБ чака за първа титла до 1956 година, но междувременно има значително по-добър резултат срещу противника в дербитата.
Същата страст, която присъствала в началото с времето само се увеличавала. Атмосферата на дербитата може да се усети десетина дни преди самия мач, привържениците на двата отбора са чести гости на последните тренировки преди най-важните дуели в годината, а що се отнася до самата атмосфера и колорит - най-добре изгледайте видео клипа.
Шалке отначало носи "червено-жълти" екипи, които след идването на нацистите са променени в кралско сини и бели, първите цветове на отбора от Вестфален. Днес, заради това, често ги наричат "кралско сините" , по цветовете на екипа.
БВБ има една титла повече (8), но и две купи по-малко. Все пак, привържениците на Борусия могат да се похвалят, че техният отбор е печелил двата най-големи турнира на УЕФА, докато "миньорите" нямат трофей от Шампионската лига.
Де Класикер - начало от удара на бирени халби
Холандският футбол и неговия развой имали неизмеримо влияние върху напредъка и облика на този футбол, който днес знаем. Държавата, която е дала неизброимо много великани за най-важното вторично нещо на света, но и от "философска" гледна точка променила разбирането за същия, живее за един дуел - дуелът Аякс и Фейенорд.
Няма много големи съперничества във футболния свят, които са интензивни до такава степен, като дуелите между "Конниците" и "Гордостта на юга", а да става въпрос за отбори от два различни града.
Аякс е основан през 1894 година в Амстердам, от неколцина добри приятели. Въпреки че техният първи опит е "задушен", четири години по-късно подновили намерението си, а с удрянето на бирени халби в пъба "Ист Индис", който са посещавали предимно евреи, означило създаването на един от най-големите световни клубове. Аякс минава за един от най-големите и най-успешните клубове в света - в своята витрина има 33 шампионски купи на Холандия, 18 купи и 8 Суперкупи, но и четири титли от Шампионската лига и Купата на УЕФА.
От друга страна, Фейенорд 14 пъти е шампион, 11 пъти е печелил купата, а два пъти Суперкупата. Има и един "ушат" трофей, както и два от Купата на УЕФА и трофей шампион на планетата.
Осем години по-късно, в самия юг на Холандия в Ротердам, местни работници създават, логично отново в пъб, футболен проект под името Вилхелмина, а след серия промени клубът през 1917 г получава името СК Фейенорд, на квартала в който е създаден, както и червено-белите цветове. Първият дуел между амстердамци и ротердамци е изигран през октомври 1921 г, а завършва без победител - 2:2. От тогава са се срещали още 177 пъти, а "конниците" имат 79 триумфа, 24 повече от най-големия противник.
Техните дербита още от самото начало са характеризирани с ефективност, драма и гръмогласна поддръжка от трибуните, но и масови боеве на играчите, привържениците и ръководните щабове. Ирония е, че днес, заради различните съдби на двата града през Втората световна война, жителите на Ротердам и привържениците на Фейенорд, често заяждат аяксовците, че идват от хитлеристкия град.
Рекордната гледаемост е на 9 януари 1966 година на ротердамския "Де Куип" - когато присъстват 65 562 привърженици, докато най-убедителната победа в историята прави Аякс през 1984 г, празнувайки след 8:2.
Голяма доза нетърпимост между привържениците присъства още от средата на миналия век, а с навлизането във времената на модерния футбол насилието, нередностите и смъртните случаи наподобяват по своята продължителност и обем онези в Англия.
До незаменимите пиротехники и хореографии, междуособни боеве и сблъсъци с полицията стават всекидневие в страната на "лалетата", но всичко се променя след "Битката за Бевервайк" през 1997 г. В двадесет и третия ден на март през тази година, стана един от най-жестоките сблъсъци между омразните противници, на автопът А9, в този случай привърженик на Аякс - Карло Пикорне - брутално е пребит до смърт.
Все пак, въпреки твърдите закони, и до ден днешен насилието е обичайна проява когато става въпрос за холандското Класико. Така привържениците на Аякс често разрушават част от Ротердам, когато "преминават", а и тези на Фейенорд не размишляват много различно. Въпреки всичко, "Де Класикер" е един от "скъпоценните камъни" на европейския и световен футбол, а как и да не бъде когато всеки нов е непресъхващ извор на забавление.
След всичко, властите в Амстердам и Ротердам през 2009 година вземат решение, в договор с Футболния съюз на Холандия, на гостуващите привърженици да се забрани присъствието на Арената, респективно "Тигана".
Дерби д`Италия - Аниели срещу Морати, Пиемонт срещу Ломбардия
Дуелът Ювентус - Интер не е само футболен мач. Това е сблъсък на Торино и Милано, две регионални столици и най-големите градове в северозападна Италия, региони с различни политически и икономически нагласи, но и десетилетия борба между мощните династии на Аниели и Морати.
"Бианконерите" са третият най-стар клуб на Ботуша, а заслугите за основаването на Юве са на сметката на местни ученици, които през 1887 година решили към училището "Масимо Д`Азелио Лицей" да организират футболна секция - между тях е и първият президент Еугенио Канфари.
Ключов момент в създаването на мощната "Стара дама" се случва през 1923 година, когато семейство Аниели взима контрол над клуба и го прави първия професионален в Италия. Ювентус доминира на националната сцена през 20-те и 30-те, ставайки национален символ ("Italianness"), а неговият възход има голям дял във формирането на силния национален отбор, който по-късно става световен шампион. Първата титла торинците печелят през 1905 г, носейки розово-черни екипи, преди вдъхновени от Нотс Каунти да станат черно-бели. Същевременно голяма помощ имали от бизнесмена Аймонеу Марсану - който им дал възможността да заменят разнебитения стадион "Пиаца д`Арми" с "Веледроме Умберто I".
Но, връщаме се на самото дерби- първата среща на Ювентус и Интер е в Торино през 1909 г, Юве побеждава с 2:0, но само две седмици по-късно Интер се реваншира с минимален успех и по-късно печели титлата. Съперничеството се разпалва две десетилетия по-късно, а до ден днешен се смята за най-интензивния сблъсък в италианския футбол - Дерби д`Италия.
Досега са се срещали в 229 мача, Юве има 103 триумфа, а Интер 70. "Старата дама" е абсолютен рекордьор с 31 титли, десет купи и два трофея от Шампионска лига и Световното клубно първенство.
Предвожданите от Джовани Трапатони "бианконери" през осемдесетте години на миналия век стават първият клуб, който е печелил и трите големи турнира под крилото на УЕФА. От друга страна, "нерадзурите" имат 18 Скудета, три купи по-малко, същият брой световни титли, но и един "ушат" трофей повече.
Самото име Дерби д`Италия е измислено от известният журналист от Новесента Джани Брера през 1967 година - когато Анджело Морати купува Интернационале - водейки се от различни житейски, политически и икономически нагласи в Пиемонт и Ломбардия.
Все пак, Дерби д`Италия има и мрачна страна, защото и двата отбора бяха в средата на скандала "Калчополи" заради уредени резултатии влияние върху съдии. Накрая Ювентус беше изхвърлен във втора група, отнети са му три титли (въпреки че те не признават това), докато клубът на Морати е наказан само с отнемане на точки и парична глоба. Така торинци могат да се похвалят и с шампионския трофей от Серия Б.
Джани Брера не нарича този дуел случайно така, защото нетърпимостта, заряда и огромното съперничество се вижда във всеки техен сблъсък. Последният такъв видяхме в полуфинала за Купата само преди няколко дни.
Нерядко се случва двата отбора да не завършат мача със същия брой играчи с който са започнали, а близостта на градовете дава възможност привържениците на едните и другите да са в голям брой, когато техният отбор гостува. Истински италиански футбол.
Ювентус и Интер са единствените два клуба, които никога не са изпадали от елитния ранг на футбола на Ботуша.*Ювентус беше изхвърлен от Серия А.
Люлка - как "карамелите" създадоха дерби
Онова което казахме за футбола в Южна Америка, в същия, ако не и в по-голям размер, важи и за "тичането след топката" и във Великобритания. Без никаква мъка може да напишем няколко тома само за големите дербита на Острова, а този път за вас избрахме най-големия дуел на Англия - сблъсъкът на Манчестър Юнайтед и Ливърпул.
Историята казва, че футболът за пръв път се появява в Британия още по времето на средните векове, около 1200 година, когато местните пивници, пъбове и зарзаватчийници имали свои отбори, футболът се играл предимно след обяд, а някои историци казват, че футболната топка била неразделна част от инвентара на всяко семейство.
Също така, и първите официални правила на нашия любим спорт идват от Острова, по-точно от университета Кеймбридж, където през 1848 година практически е основана и първата в света Футболна асоциация (съюз). Сходно на това, горе изложеното звучи логично, а и погледът на самите британци над футбола е специален. Юнайтед и Ливърпул са двата най-успешни английски клубове, когато става въпрос за трофеи в националните, а и международни рамки.
Юнайтед има 20 титли, 11 купи на ФА, четири купи на Лигата и 20 Суперкупи, три европейски и две световни титли, докато Ливърпул има 18 титли, 7 купи на ФА, осем купи на Лигата и 15 Суперкупи, заедно с пет титли на Европа и 3 купи на УЕФА.
Съперничества във Великобритания има буквално във всеки регион, град или предградие, но съществуват някои, които се изтъкват специално. Едно такова датира от април 1894 година - когато за пръв път един срещу друг се намират манчестърските "червени дяволи" и мърсисайдските "червени".
Двата отбора се намират в северозападната част на Англия, с разстояние между двата града от 56 км, а както много съперничества и това е върху основите на индустриалната революция. Всичко започнало от междуособната надпревара в икономиката, а почти век и половина по-късно страстта, която привържениците на двата клуба имат кара футболните фанатици да гледат на тяхното съперничество като на едно от петте най-големи в света.
За 122 години са изиграли 194 мача, а Манчестър води със 79:64 в победите. Въпреки че и двата клуба са много успешни, Юнайтед много повече в последните двадесет години, Ливърпул никога не е бил шампион на света - а тук е и непресъхващ извор на материал за привържениците, че "червените" за последно са били шампиони през 1990 година.
Манчестър Юнайтед е създаден през 1878 година като Нютън Хелт ФК, а идеята на Фредерик Аток първоначално била работниците в железницата и неговите други фирми да играят между себе си.
От друга страна, Ливърпул е създаден през 1892 година, след скандал между управата на Евертън и Джон Холдинг, собственик на стадион "Анфийлд". "Карамелите" недоволни от финансовите условия на договора минали от другата страна на парка в Гудисън, а Холдинг не искал стадионът му да стои празен.
Освен по футбола, англичаните са познати в спортния свят и като създатели на модерното хулиганство. От средата на седемдесетте, нивото на насилие и бруталности в сблъсъците с противниковите привърженици и полицията бързо нараства, а този тренд, заедно с характерния гардероб, скоро се разширява из цяла Европа.
Все пак, въпреки че години имат наистина голям брой големи и важни сблъсъци, нерядко и за най-големите трофеи, физическото съперничество между двете агитки никога не е достигнало споменатите граници. Още повече, след трагедията на "Хейзъл" страстите в този поглед почти напълно се смиряват, но междуособните заяждания и хитри предизвиквания, които му дават онзи особен чар - продължават да съществуват и са все по-духовити.
Думите, че стадионите са пълни, когато става въпрос за английски футбол, един вид са излишни, но не на всички стадиони атмосферата е една и съща. Разбира се, в голяма степен влияние върху нея има и името на противника, а със сигурност можем да твърдим, че "You'll Never Walk Alone" на "Анфийлд" и "Glory Glory Man United" на "Олд Трафорд" не се пеят по-шумно, отколкото когато гостуват онези другите. "Един мой приятел носеше екип на Браян Робсън, а аз съм го питал дали за кратко мога да съм "него". Когато баща ми ме видя, започна да вика по мен - "Няма ти да ми цапаш семейното име". В този момент помислих, че ще се преместим", заяви Стивън Джерард.
Това е вторият текст от серия посветени на най-големите футболни мачове на планетата.
На 4 януари 2013 г
нападателят на Борусия (Дортмунд) Роберт
Левандовски подписа предварителен
договор за 5 години с Байерн (Мюнхен). За
втори пореден сезон клубът взима водеща
фигура от най-големия си конкурент в
последните години. Трансферът на Марио
Гьотце беше „случайно“ обявен
предварително, а той не игра във финала
на Шампионската лига между двата клуба.
В Мюнхен страдат от
манията да бъдат единствени в Германия
и обезоръжават конкуренцията. Купувайки
добрите играчи на останалите отбори в
страната си спестяват и време за
адаптация. От началото на Бундеслигата
през 1963/64 г Байерн е взел четирима играчи
от дортмундци – Томас Хелмер, Торстен
Фрингс, Гьотце и Левандовски, но осем
клуба са оставали без повече звезди
през годините.
