Спортът без публика ще пропадне, ако телевизията не промени подхода

Тази фаза на пандемията ни предлага завръщане на върховния спорт, но без публика на стадионите и в залите. Не само че това драстично ще намали приходите, а би могло и да намали атрактивността на върховния спорт, ако режисьорите и операторите не се научат как да ни го донесат на екрана.

Развоят на спортните резултати и спортните технологии промени в голяма степен много спортни клонове.

Допреди 10 години беше трудно да си представим, че футболът някога ще промени правилата, но и това се случи под натиска на желанието да се преживее от друг (технологичен) ъгъл и да се намали броя на грешките на спортните съдии.

Въвеждането на специфични и високочувствителни сензори отне възможността на Милорад Чавич да спечели злато на Олимпийските игри в Пекин през 2008 година. Таекуондото като спорт никога няма да е същото благодарение на развоя на технологиите и сензорите за мерене на силата на удара.

Паралелно с развитието на технологиите, течеше и развоят на спортните клонове (дисциплини), но и начинът на медийно представяне на спортните събития.

Въведени са камери с голяма разделителна способност, камери, които следят и по няколкостотин движения в секунда, микро камери на отделни части от терена и арената, както и микрофони, които играчите носят по време на мач. Сега може много ясно да се чуят всички разговори на играчите със съдиите в тениса, но и да се усети жарта на финалните моменти на мачовете в баскетбола по време на напрегнатите таймаути.

Колкото и да изглежда, че заради развитието на технологиите имаме възможност да "усетим" всяко движение на играча, да ги чуваме как се ободряват един друг по време на участието и с новите технологии да усетим атмосферата около тях, продължава да има голяма разлика между гледането на спортните надпревари по телевизията и на живо.

Как са построени Новак и Шакил

Разликите преди всичко произтичат от невъзможността да се усети бързината, динамиката и сложността на определени елементи от мача или надпреварата между двама спортисти.

Като изобразителен пример, много е трудно да се усети контакта между двама играчи в трапеца в баскетбола, докато не се застане край самия терен, съответно да се усети дължината на скока, който е над 6 метра, ако не се стои непосредствено поред пистата.

Големината на раменния пояс на Иван Милькович и Александър Шапич, габаритите на Шакил О`Нийл, но и специфичната мършавост на Новак Джокович не могат да се усетят докато камерата не се постави да ги наблюдава от височината на средния човек от 160 до 170 см, или в сравнение със зрителите в публиката.

Досегашните усилия на режисьорите на предавания на спортни състезания и на операторите, за съжаление, не родиха плод да се покажат истинския интензитет, бързина, подвижност, но и суровостта на професионалния спорт, така че онези "истински познавачи" винаги обичат да гледат турнир на живо, защото само така могат да усетят какво наистина представлява професионалният спорт.

Често може да се чуе от много тенис треньори от нашите пространства, че не са знаели колко всъщност е напреднал интензитетът в модерния тенис, докато не са гледали на живо Новак Джокович в Арена по време на мачовете от Купа Дейвис.

Също така, много бивши хандбалисти изтъкват, че днешните поколения смятат хандбала от 60-те и 70-те години за физически неизискващ, което изобщо не е вярно. Играчите и тогава са били много способни, но камерите не са могли нито умеели да покажат това. Играта е била еднакво груба и изискваща.

Какво ни е скрила камерата

В условията след пандемията корона вирус може да се каже, че присъстваме на още една революция, която изглежда ще бележи годините и десетилетията, които идват - много спортни турнири ще се развиват без присъствието на публика.

Появяват се много етични и философски въпроси. Може би най-важният е: дали спортът като субект съществува без публика?

Сигурно е, че спортът ще оцелее и ще променя посоката на своето развитие след заплахите за сигурността, които бъдещето носи.

Обаче, твърде малко внимание се обръща на онова което трябва да представлява може би и ключовият въпрос за модерния спорт и медиите, които следят спорта: как и по какъв начин да излъчват спортните събития така че не само публиката, а и всички спортни работници, треньори, спортисти (конкуренти и онези другите) могат чрез различни видове излъчване (условно казано) да преживеят и усетят всичко което ги интересува, сякаш присъстват на самия терен / арена?

Този въпрос, може би е от ключово значение за всички телевизионни компании.

Понятието излъчване на спортни състезания се пренася полека и "недоловимо" от телевизиите в интернет и уеб портали в съкратен облик (highlights), но и live излъчвания в социалните мрежи.

Все по-често виждаме излъчвания на мачове от първия или втория ред на публиката в НХЛ или НБА лигите - с модерни телефони в ръцете хората от публиката дават възможност на техните последователи наистина да вкусят интензитета и чара на спорта от реален ъгъл, онзи който ТВ екраните все по-малко ни предлагат.

Как спортно да победим видеоигрите 

Посочената проблематика и предизвикателствата, които се намират пред ТВ компаниите е важно да се разгледат по няколко причини:

1) Много е важно да се задържи нивото на заинтересованост на публиката, особено на онези по-младите (милениалите) към спорта, защото развоят на технологиите и ИТ индустрията често чрез игри, нови програми и виртуални реалности носят повече вълнение от онова което произвежда актуалният начин на възпроизвеждане на спортни събития. Ако новите поколения свържем със спорта чрез ТВ каналите, защото само ТВ каналите могат да предложат специални условия и възможности за гледане, можем да говорим за перспективите и оцеляването на спорта в ТВ мрежите;

2) Нужно е чрез спортните излъчвания (може би и в облик на ВИП излъчвания) да се даде на треньорите, скаутите и спортистите да видят всеки елемент от състезанието, който ги интересува (например - наблюдаване на движението само на единия играч в тениса от непосредствена близост), за да се осигури непрекъснатост на върховния спортен скаутинг и анализи, които се правят чрез директно (живо) гледане на спортни борби;

3) Нужно е да се даде възможност на спортистите (както на онези по-младите, така и професионалните) да видят отблизо всяко движение и да го изживеят от ъгъла на камерата, който е необходим, за да се придобият нови знания и да се задържи нивото на интерес. Сходно важи и за звуковите или слухови стимули (за гледането на някои спортове е необходимо и да се слуша какво се случва непосредствено на самата арена / терен).

Има много примери, които говорят в потвърждение на значението на тези проблеми и въпроси.

Дайте ни статистика

Тенис теренът може най-добре да се покрие с камера, която следва случващото се, поставена зад гърба на някой от играчите и на височина от няколко метра.

Обаче, тя дава само една перспектива в която е невъзможно да се следят промените в бързината на движението на топката, чистотата на контакта между ракетата и топката (слухов стимул), бързината на реакциите на тенисиста в отделни моменти, очакването на играчите, лъжливите движения на играчите и т.н., които могат да се усетят на самия терен или от публиката, която е позиционирана непосредствено поред терена.

Също така, невъзможно е да се почувства тежината на времевите и атмосферните условия, която носи престоят от четири часа на слънце на бетонния терен на Флешинг Медоус, или онази, която носи престоя на терена в парижката Берси.

От посочените причини, всички спортни турнири трябва да се следят по напълно нов начин и така че самият зрител да може да избира информациите, които иска да получи чрез предаването от различни пакети услуги.

Такива възможности, които биха могли да се плащат като самите билети за определен мач, където ценовия ранг на билета би означавал и повече "свободи" в следенето на турнира, могат да представляват истинска революция, която не е необходима само на телевизиите, а и на спорта.

Поставяне на скоростомери, които следят движението на топчетата, топките, спортистите, поставяне на анализатор на времевите условия, измервателни инструменти за следене на натоварването на играчите по време на мача в сравнение със средната скорост на движение и бързина на вземане на решение и други, са само някои от технологичните иновации, които могат да представляват истинска революция в гледането на спортни събития.

Досега предходно изброеното оборудване главно се свързваше с кабините на ТВ коментаторите, но то трябва да заживее, възможно и лесно достъпно, излъчвано на живо, в замяна на определена парична компенсация или с одобрен достъп за други зрители, треньори и спортисти.

Къде трябва да се поставят камерите

Развитието на 3Д технологиите ни дава възможност самостоятелно да следим определен елемент от арената, който искаме, с всички слухови стимули, но не ни дава възможност да поместим камерата на желаното място.

По тази причина е много важно ТВ спортните режисьори в съдействие със специалистите (треньори, спортисти и спортните учени) да се съветват за това кои позиции са важни за наблюдаване на едно спортно събитие, за да се преживее по подходящ начин.

Като примери за кадри, които много рядко могат да се намерят, а които за спортните работници представляват скъпоценен извор на информация, могат да послужат:

- поставяне на фиксирани камери на фланговата страна на басейните

- камера, която от птича перспектива следи движението в баскетбола, водната топка и футбола (и други колективни спортове) във фаза атака

- камера, която зад гърба и на височината на раменете на играча следи неговите удари в тениса

- камера, която е фиксирана и странично следи атлетите в началото и края на пистата в бягането на 100 метра и т.н.

Освен изброените, нужно е да се следи и развива желанието на състезателите да комуникират помежду си по време на самия турнир и техните разговори да се записват и излъчват по време на самата надпревара, а не в излъчване на запис.

В следващата атака забивам през тебе!

Като пример, нима не би било чудесно да се следи комуникацията между Майкъл Джордан и Айзея Томас по време на баскетболен мач, в който често двамата се обзалагаха кой на кого колко точки ще вкара и в коя атака?

По-доброто озвучаване на спортистите и поставянето на такива информации на разположение на публиката по време на предаването на живо, би била важна промяна и заради по-доброто опознаване на самите спортисти.

Би било чудесно да се чуят проникновенията и коментарите на Роджър Федерер, които отправя към самия себе си или своята ложа по време на ключови точки, които губи, тъй като винаги в обществеността е представян като премерен и "полиран".

Всички онези, които са били непосредствено в компанията на професионалните тенис играчи знаят, че не е така и чувствително "озвучаване" на Федерер по време на мачовете би било истинско откровение. Роджър не се различава от другите спортисти в този аспект, но онова което стига до публиката са само добре подбрани информации.

С други думи, нужно е все повече да се дава възможност за такива пакети услуги в излъчването на спортни събития, които ще бъдат предназначени за всички възможни популации и всички възможни нужди. По този начин, зрителите вече няма да имат нужда да следят спорта само от фотьойла, а да го изживеят, преживеят и оформят (с промяна на перспективата на гледане, микрофоните, които излъчват и сходно) по начин по който те искат.

Всички трябва да научим новите правила

Също така, всички спортни режисьори и операторите трябва да преминат обучение от страна на спортните учени, треньори и спортисти за това кои ъгли за излъчване са най-добрите за изживяване на отделни спортове и спортни дисциплини.

Образованието нататък трябва да върви в посока за начина на преминаване от камера към камера в хода на излъчването на спортното събитие, за да се усети от една страна динамиката на самия мач (двубой, борба), а от друга страна да се хване всеки тактически детайл важен за хода на надпреварата.

Защитните формации и влизането на играчи във футбола между редовете на противника може да се следи само от птича перспектива, интензитетът на забивката във волейбола може да се следи само с преминаване от кадър от висока странична позиция на ниска (1-2 метра от земята) покрай терена в мига на отскока на играча, а бързината с която играч във водната топка отправя удар към вратата може да се усети само с камера, която се намира на височина 1 м над нивото на водата и непосредствено поред басейна и т.н.

Ако извънредното положение ни е научило на нещо, а то е че в научните и тясно специализираните кръгове специалистите от определени области трябва да се търсят особи, които ще развиват нашето общество занапред.

Благодарение на вирусолози, инфекционисти, пулмолози и други специалисти, за които нашата широка общественост никога по-рано не е чувала, са спасени много животи, но и начинът на живот е променен коренно.

Може би е време и телевизионното (и изобщо медийното) излъчване на спортни турнири, като едно от най-важните второстепенни неща на света, също да претърпи промени в разбирателство със специалистите, преди и него да го хване вирус, който ще отведе всички зрители на някое друго място.

Автор: проф. д-р Душко Илич