Майстори има от време навреме. Но Диего Армандо Марадона беше един-единствен. Признава това и Драган Стойкович, най-големият футболен ас, който сръбският футбол е имал в последния половин век. Редки са хората на които такъв ас се е удивлявал, но легендарният Пикси не крие: Марадона беше вдъхновение за всички.
"Отиде си един от най-големите играчи на планетата. Магьосник в бутонки. Физически вече не е с нас, обаче, неговото дело, неговите игри ще останат запомнени завинаги", каза Стойкович.
Той може да говори какъв е бил Марадона отблизо, защото два пъти е делил терена с Диего.
"Имах тази привилегия и чест два пъти да бъда с него на терена. Веднъж заедно, през 1987 на Уембли в Лондон когато играхме за националния отбор на света против Англия, беше някакъв голям юбилей, мисля че 100 години от основаването на лигата или нещо такова. А вторият път през 1990 във Флоренция, Аржентина - Югославия в четвъртфинал на Световното първенство."
"Това са големи впечатления. Бях много силно мотивиран. Той ми беше голямо вдъхновение. Да играеш срещу Аржентина, актуален световен шампион, още и с Марадона, какво повече от това? Подготвях се за мача. Говорех си: "Хайде да видим къде си, да видим знаеш ли ти да го играеш малко този футбол?" Спомням си, че още преди да беше почнала срещата, гледах какво прави на загряването. Беше впечатляващо и да го гледаш. Загряваше с нахлузени бутонки. Връзките му бяха развързани, това си спомням. После когато започна мачът, имаше голямо напрежение, все пак играеш против Аржентина, онзи съдия, мисля че беше швейцарец, незаслужено изгони Рефик Шабанаджович. Невероятно е как не спечелихме този мач, с десетима бяхме по-добри."
Да се върнем все пак на темата, Марадона, и още един детайл, който говори доста за неговата величина...
"Може да звучи глупаво, но... Изпълнявахме дузпи. Аз пропуснах първи. Беше ми много тежко. Бях сигурен 100%, че ще вкарам. Финтирах Гойкочеа. Как тази топка отиде нагоре, още не ми е ясно. Но след мене шутира Марадона и - Томислав Ивкович спаси. Искрено, беше ми малко по-леко после, когато и такъв майстор пропусне... Спомням си, че ме утешаваше след мача, прегърна ме, каза ми някои комплименти в стил: "Недей да си тъжен, гледах те днес, голям играч си." Разменихме екипите. И до ден днешен го пазя и означава много за мен", разкри Стойкович.
Наясно е и той: такъв вече няма да се роди.
"Диего беше автентичен. Неповторим. Някой, който се ражда веднъж. Не съществуват двама еднакви играчи, а той наистина имаше тази харизма, този божи дар що се отнася до таланта. Просто плени. Не съществува човек, който не го е обожавал, цял свят му се дивеше. Ако си бил и срещу него трябваше да уважаваш това което прави, защото правеше всичко перфектно, а при това по един специфичен начин. Наистина беше футболно чудо. Трудно. Имаше и това презиме, което се помни. Нисък, къдрав, техника... Съвършена! Казвам, дар от Бога. Атрактивен до костите. Някой ще го опише по-хубаво от мен, но наистина беше привилегия да се играе против него по това време. Защото Марадона беляза тази ера."
И за край, още веднъж, емоционално... А знаеш, че някой е велик, когато се страхуваш за градове заради неговата смърт.
"Голяма загуба за целия световен футбол, но за неговата Аржентина, за неговия Неапол... Мога да си представя каква жал ще бъде", завърши Стойкович.
Няма коментари:
Публикуване на коментар