Време е мъртвите да разберат каква история пропуснаха

Вероятно сте чули за известния надпис на едно гробище в Неапол: "Не знаете какво пропуснахте".

Повод е била шампионската титла на Наполи в Италия през 1987 година. Първата в историята за клуба от Неапол. Нещо което по състоянието на нещата в Италия не е трябвало да бъде за неугледното население от юга. Но това се случило. Има живи свидетели, които са били толкова щастливи, че трябвало да кажат и на мъртвите.

Всичко е дошло и отишло с него. Радост и тъга. Щастие и нещастие. Спомени и истории. Той вече не е тук, нито ще бъде, но неговите дела и легенди го надживяха. Издълба се за вечност в сърцето на един град и народ със специфичен манталитет.

Като слънцето от аржентинското знаме, така Диего Армандо Марадона осветяваше Неапол и запали темпераментните неаполитанци. Щом тогава Везувий не изригна, няма никога... Екстазът в Неапол е бил такъв, че онзи графит на гробището е имал смисъл. Който не е преживял тези години в Неапол с Марадона, е пропуснал най-добрите празненства в историята на града. Казват и в цяла Италия. Никой не знае да празнува като бедните. А той е бил знаме на обезправените и унижените, както хубаво написа д-р Неле Карайлич. Слънце на свободата.

Дали Меси и Роналдо днес могат да отидат в някоя Фиорентина, Сампдория или Каляри и да спечелят титлата? Не могат. 

Е Марадона успя точно в това. И затова е по-голям. Най-големият.

Наполи две години преди идването на Марадона едва успява да се спаси от изпадане от лигата. А говорим за италианска лига, която убедително е най-силната в света. Платини и Юве с половината национален отбор на върха на мощта. Берлускони бързо ще купи Милан и ще започне да създава династия. Твърде силна Рома с Фалкао, Анчелоти, Серезо, Джанини... Интер с Румениге, Алтобели, Дзенга, Бергоми... Най-добрата Верона в историята.

И бедният Наполи, който се бори за оставане.

Истинско чудо е как този и такъв Наполи изобщо успя да доведе Диего. Не бяха богати и мощни. Но имаха късмет, че той беше нещастен в Барселона, че се скара с президента Нуньес, че остана без пари, че го чакаше тримесечно наказание и беше известен като мързеливец, който обича нощния живот. Това последното не е било никакъв проблем за неаполитанците да го доведат. Дори им харесвало. Те са желали такъв човек. А после и футболист. Само такава семка "там долу" е можела да покълне.

Марадона е израснал в квартал без вода, без асфалт, обкръжен от бедност. Винаги е бил на страната на по-слабите. Чак и когато е избирал големи клубове, вървял на контра. Не стана "милионер" в Ривър, а герой на работническата класа на Бока. Не отиде в кралския Реал, а в сепаратистичната и инатлива Барселона.

Неапол е бил точно това което е било нужно на Диего. Най-големият беден град в Италия. Символ на предизвикателния и емоционален юг на Италия. Арогантните северняци винаги са ги виждали като мързеливци, крадци и мафиоти, които живеят на гърба на държавата. Неаполитанците са гледали на тях като богати и емоционално осакатени сноби, които не се интересуват от нищо освен парите. Истината е някъде по средата, обобщенията никога не струват.

Тогавашният президент на Наполи Корадо Ферлаино е бил живописен тип, когото привържениците обичали и мразели. Усетил възможността, че може да доведе Марадона. Искал го е още докато Диего е играл в Бока, но не е имал парите за него. Този път ги е събрал. Как? И до ден днешен не е съвсем ясно...

Вложил е всички пари, помогнали местни политици, а е обществена тайна - и печално известната Камора. Местната неаполитанска мафия в този момент е била разделена на тридесетина клана, но всички те печелили от Тотонера - незаконни залагания на футболни мачове. Ферлаино обещал на Камората три пъти по-големи печалби, ако дойде Марадона. Обещал им и законна продажба на билети, която ще струва много.

Накрая и привържениците събрали пари. Твърди се, че президентът на Барселона Нуньес в последния момент променил условията и искал още 500 000 долара. Камората преминала към "доброволно събиране на приходи" (реквизит за игра на тенис) по улиците на Неапол. Всички неаполитанци се обединили и събрали пари за трансфера на Марадона. В това време световен рекорд - 10 400 000 долара. Марадона получил 15%, но всички пари дал за връщане на дългове.

Napoli president Aurelio de Laurentiis to RMC Info: “We can consider the idea of calling our stadium San Paolo-Diego Armando Maradona”. 🔵🏟@mohamedbouhafsi

5/7/1984, Diego’s first time at San Paolo.

Imagine this stadium with his name.#D10S pic.twitter.com/BepFdfXKWY

— Fabrizio Romano (@FabrizioRomano) November 25, 2020

На първата пресконференция френският журналист Алан Шаилу питал Ферлаино и Марадона дали Камората е финансирала неговия трансфер. Вместо отговор е изхвърлен от залата.

В това утро местните вестници написали:
"Проблемите с комуналните услуги, работните места, градския транспорт, училищата вече не са важни. Пристигна Марадона!"

Марадона на официалното представяне на Сан Паоло дошъл с хеликоптер. Над 70 000 души платили добри пари със своите очи да се уверят, че Бог е слязъл между тях. В бяла тениска, долнище от анцуг и с шал на Наполи около врата, само казал:
"Добър ден неаполитанци. Драго ми е, че дойдох при вас."

"Оле, оле, оле, Диего", гърмели неаполитанците докато пиротехниката заплашвала да запали близкия Везувий.

Ритнал по някоя топка в публиката, "убил паяка" с шут от 35 метра, потичал петнайсетина минути и си отишъл. Докато слизал в тунела, на тогавашната си приятелка казал:
"Клаудия, знам, че рискуваме животите си с идването тук, но имам добро чувство. Знам, че ме обичат. Искрено. Това е луд град, какъвто съм и аз. Връща ме в детството. Трябва да зарадвам тези бедни деца на оградите. Напомнят ми на нас в Буенос Айрес."

Това е била причината заради която е дошъл. Тогава го искал и Ювентус, предлагал може би и повече пари, но директорът на Наполи Антонио Юлиано при преговорите му казал, че ще стане божество в града и че хората ще умрат за него в Неапол. Усетил това щом дошъл...

Nothing sums up Maradona better than the streets of Naples. Every working-class district has its homage to him, decades after he left Napoli. The People’s Champ. pic.twitter.com/h59tfVqZBH

— Ronan Burtenshaw (@ronanburtenshaw) November 25, 2020

На Марадона му било нужно това след нещастния период в Барселона. Дошъл в скромен отбор с който се мъчил в първите месеци. Спечелили девет точки в първите 13 кръга (за победа тогава се давали по две точки) и нищо не изглеждало обещаващо.

"По футболно качество бяхме по-близо до изпадане отколкото до титлата. Знаех, че ме чака страдание. Също така знаех, че колкото е по-тежко, повече ще се наслаждавам. Колкото по-малко вярваха в нас и ни омаловажаваха, повече в мен кипеше бяс да успея", разказва по-късно Марадона.

Било е нужно половин година Наполи да разбере Марадона и той да приеме Наполи. Наполи през януари побеждава Удинезе с 4:3 и до края на сезона записва само една загуба. Марадона завършва сезона с 14 гола като трети стрелец в лигата, а Наполи на осмо място.

Марадона поискал от Ферлаино подсилвания въпреки че президентът се оплаквал, че няма пари.

"Старче, оправяй се. Направи нещо. Набави пари или си тръгвам. Продай онези, които публиката освирква и ми доведи онова копеле Реника от Сампдория. По-добре да е с мен в отбора, отколкото да ме пази", наредил Диего на президента.

Ферлаино му довел Реника, но и вратаря Гарела от шампионския отбор на Верона и нападателя Бруно Джордано от Лацио, с който Марадона ще вкарва голове. В първия отбор пробива чудесния млад защитник Чиро Ферара. Пъзелът започнал да се нарежда.

С новия треньор Отавио Бианки, който Марадона не харесва.

"Казаха ми една сутрин, че Бианки е измислил ново упражнение в което всички трябва да правим шпагати. Отговорих му, че аз отивам на земята само когато противникът ме събори, а не правя шпагати. Бианки каза, че ще имаме проблеми, ако мисля така, а аз му отговорих, че той ще има проблем и ще трябва да си отиде."

Хладният северняк Бианки разбрал, че не си струва да влиза във война с Марадона и му дал специален статус. Неапол се запалил от еуфория. Марадона вкарал от воле от 40 метра против Верона. Неговият пряк свободен удар донесъл на Наполи първа победа над Ювентус от 12 години. Има свидетелства, че след този гол петима души припаднали на стадиона, а двама получили сърдечни удари.

Във втория сезон на Марадона Наполи завършил на трето място. Ферлаино след това довел още подсилвания като Карневале, Романо и Де Наполи. Две години след идването в Неапол, Диего получил подходящи съотборници с които може да тръгне към покоряване на върха. През това лято се върнал пращящ от самоувереност след мачовете на кариерата на Мондиала в Мексико където хвърлил целия свят под краката си. Лудите неаполитанци се надявали, че може същото да направи и с Италия.

И го направил!

Наполи не се е разходил до титлата, но я спечелил доминантно въпреки че я подпечатал едва в предпоследния кръг с равенство против Фиорентина.

Марадона прехвърлял, дриблирал, вкарвал пряк свободни, асистирал... Вкарвал чак и голове с глава. Правил каквото поискал. Противниците искали да го бият, но не успявали дори фаул да направят.

"В съблекалнята се разбрахме, че единственият начин да го спрем е този да го фаулираме брутално. След 10 минути се отказахме. Беше прекалено красиво да го гледаме на терена", казва тогавашният ас на Ювентус Збигнев Бонек.

Купил на привържениците 50 барабана да направят атмосфера като в Южна Америка, а трибуната с ултрасите е наброявала над 20 000 души.

В града настанал хаос. Казват, че празненството продължило седем дни. Привържениците носили ковчези с емблемите на Ювентус и Милан. Хората идвали на работа в екипи. Шофьорите на веспи вместо каски носили черни къдрави перуки. На местните избори 20 000 бюлетини са обявени за недействителни, защото гласуващите на тях дописвали името на Марадона. Чак 25% от новородените в Неапол през тази година получили името Диего или Диега. Тогава някой се сетил да напише известния графит на гробището. Само мъртвите не са празнували тези дни в Неапол...

Марадона не е могъл да излезе на улицата. Привържениците го чакали пред къщата и можел да побегне само ако с ферарито или мерцедеса излети директно от гаража и да се надява да не удари някой от масата. И тогава го преследвали на веспи, но успявал да избяга. В повечето домакинства край иконата на Исус стояла и снимка на Марадона.

Силвио Берлускони тогава вече е събрал Мечтания отбор в Милан, но е искал и Марадона. Срещнали се на вечеря и му предложил двойно повече от онова което има в Наполи, без да пита колко точно е заплатата. Диего отказал, защото знаел, че това би бил невъзможен живот заради гнева на неаполитанците. А уплашеният Ферлаино тогава му дал три пъти по-голям договор. Парите капели от всички страни. РАИ му плащал 250 000 долара месечно, а японската марка Хитачи договор на стойност 5 000 000 долара. Реклама за бира е снимал на върха на Везувий.

Лудата популярност и слава не са могли да задържат Диего на земята. Започнали историите за излизанията, оказва се, че е направил извънбрачно дете, дружил се с местните мафиоти, които му купували скъпи подаръци. Получавал автомобили, които са се правили по една бройка. Тогава влязъл в света на кокаина.

Наполи не защитил титлата, защото я проиграл. В последните пет кръга от сезона спечелил само една точка и Милан станал шампион. Много теории са разказани за този спад на Наполи. Някои са говорили, че Марадона е хванат с допинг и му е позволено да се измъкне, ако Наполи предаде титлата. Някои твърдят, че Камората е принудила играчите да продадат титлата, защото би банкрутирала ако изплати всички печалби на черния пазар за залози, ако Наполи стане шампион. Потенциалната печалба се твърди, че е била двеста милиарда лири.

Марадона тренирал все по-малко. Говорело се, че има три тренировки седмично от които едната била само изпълнение на пряк свободни удари в петък.

Марадона и играчите твърдели, че за всичко е виновен треньорът Бианки, но привържениците обичали треньора и клубът му удължил договора.

"Все едно получих удар в топките. След всичко което направих, те придаваха същите заслуги на треньора и на мен."

И през следващия сезон завършили втори. Убедително зад Интер, Марадона бил недоволен, искал да премине в Марсилия, а Ферлаино му обещал, че ще му позволи, ако спечелят Купата на УЕФА. Спечелили я, Наполи взел първи европейски трофей в историята, но Ферлаино нарушил уговорката. Марадона полудял от гняв и отишъл на почивка в Аржентина. Когато се върнал, продължил да дружи с мафиотите от Камората и да става все по-зависим от кокаина. Започнали и първите освирквания на Сан Паоло за Марадона, привържениците обиждали съпругата му Клаудия и адвоката Копола, който му водел кариерата.

Марадона започнал сезона от резервната скамейка, полека набирал скорост и накрая Наполи пак станал шампион на Италия на крилете на триото Ма-Джи-Ка (Марадона - Джордано - Карека). В неизвестна надпревара с Милан, някои спорни мачове и съдийски решения, неаполитанците побягнали на косъм на росонерите. Неапол му простил всички грехове и Камората. Любовта отново цъфтяла.

В Наполи знаели за кокаина и шишенцата за урина са сменявани, а обещанието на Диего било да не взима дрога ден преди мача.

"Беше световен шампион, шампион на Италия, имаше планетата в краката си и тогава влезе в света на дрогата. Може би само е искал да отдъхне от всичко", говори по-късно неговият съотборник Салваторе Бани.

През лятото на 1990 дошъл Мондиалът в Италия. Марадона предвождал Аржентина към отбрана на титлата въпреки че през цялото първенство имал нерешими проблеми с палец на който му израснал нокътя. И с такъв проблем довел Аржентина до полуфинала където го чакала Италия. Съдбата отредила мачът да се играе в Неапол. Пред неговите неаполитанци.

"Не ми харесва, че сега цяла Италия апелира неаполитанците да подкрепят Италия. Тази същата Италия, която ги презира, тормози и маргинилизира от памтивека", заявява Диего преди полуфинала.

И уцелил нерв на неаполитанците. По-голямата част от стадиона подкрепяла Аржентина против Италия?! В Италия?!

Аржентина победила след дузпи, Марадона вкарал решаващата и оставил Италия (освен Неапол) в сълзи. Във финала все пак е победен... Но придобил милиони неприятели.

Това никога не му е простено на Апенините. Започнала сатанизация чрез медиите.

"Не съм и сънувал, че ще дойде ден когато италианците ще викат против Италия. Срамота", казва президентът на Ювентус Бониперти и открил ловния сезон срещу Марадона.

В обществеността започнали да се повявят снимки от събиранията с мафиотите за които се знаело от години. Явявали се проститутки със свидетелства. Прокурорите получили внезапни пристъпи за търсене на правда и започнали разследване. 

През март най-накрая го заковали. Марадона бил положителен за кокаин на допинг тест и получил наказание от 15 месеца.

"Когато започнахме да побеждаваме големите клубове от севера, станахме трън в окото. Елитът искаше моята глава, много пари им струвах. Всичко това беше отмъщение за загубата на Италия. След този мач на Мондиала се срещнах лице в лице с президента на ФС на Италия Матарезе. Не ме гледаше с гняв и омраза. Нищо не ми каза. Само с поглед проникваше през мен. Знаех, че ще намери начин да ме унищожи", говори Диего.

Марадона под плащта на нощта събрал багажа и избягал в Аржентина. Никога вече не заиграл за Наполи. Нито Наполи никога повече не е бил мощен както с него. По-късно пропаднали, изпаднали в трета лига, банкрутирали...

Но и Диего вече никога не е бил същият. Пробвал е в Севиля, Нюелс, малко живнал в Бока и тук бил краят.

В Неапол години не е смял да се върне заради различни обвинения. Клубът през 2000 година извадил от употреба екипа с номер 10 в негова чест. Марадона в Неапол за пръв път ще се върне едва 14 години по-късно на прощалния мач на Чиро Ферара. Това е през 2005 година, а е малко да се каже, че е предизвикал истерия.

 
Ще останат истории и митове за незабравимите седем години на Марадона в Наполи. За любовта на неаполитанците и Ел Пибе, която е била чиста и истерична. Умели са да се разлютят един на друг, но и на другата сутрин да се обичат още повече. Ще останат спомените за дните, които никога вече няма да осъмнат и нощите, които никога не са завършили. Поне за онези, които са още живи в Неапол и в сънищата се връщат към тези нощи на празнуване, сълзи и екстаз. Диего им даде всичко. И опропасти себе си. Не вярваме да е съжалил.

Онези мъртвите не знаят каква история са изпуснали. Може би сега ще им я разкаже Диего. Отиде горе при тях да върне онази божия ръка, която взе назаем. Дълго като бог ходи по земята. Неговите 60 бяха като нечии 600. Така е то с божествата.

Автор: Александър Глигорич