Докато целият свят си спомня Диего Марадона на терена, но и извън него, в интернет се появи и история, която малко прилича на виц, но не е.
Един от първите автомобили, които Марадона притежава е един от най-популярните на Балканите - Фиат 128, произвеждан в Югославия под името Застава.
И въпреки че прилича на анекдота от филма "Като порасна ще бъда кенгуро" за Габриел Батистута и Югото, това е истина.
Марадона при пристигането в Барселона през 1982 година си купува нова "осмица"! Така показва, че невинаги търси престиж или лукс, защото е купувал автомобили, които са му вършели работа. По-късно има и Рено Фуего, Форд Сиера и Мини Купър.
Първият автомобил на Диего е Порше 924, което купува втора ръка в Аржентина.
Но може би най-много се говори за неговото Ферари. Него го купува когато пристига в Неапол, в родината на Ферари.
Но Марадона не би бил Марадона, ако не иска нещо различно - черно Ферари! Опитали да му обяснят, че Ферари може да бъде само червено, говори се, че легендарният "Комендаторе" Енцо Ферари му обяснявал, че черният цвят не върви на тези коли, но аржентинецът не го послушал.
Накрая купил и получил единственото Ферари в черен цвят:
Всичко премина под знака на спомена за Марадона в мача от петия кръг на Купата на лигата на Аржентина, турнир, който вече получи името на легендарния ас. Дъщерята Далма беше в ложата на стадиона.
Два от трите клуба в Аржентина за които Диего Армандо Марадона игра са Бока Хуниорс и Нюелс Олд Бойс. Третият е Архентинос Хуниорс където започва кариерата, изиграва първия мач преди да навърши 16 години. По игра на съдбата, тези два отбора се срещнаха непосредствено след смъртта на големия ас и то в Купата на лигата в Аржентина, прекръстена в чест на според мнозина най-добрия в историята на футбола.
Популярната Ла Бомбонера, дом на Бока Хуниорс, беше под знака на Ел Пибе, който в отминалата седмица почина от сърдечен удар на 61 години.
"Gracias", "Bienvinido a tu casa", бяха надписи върху аржентински знамена и синьо-жълтите цветове на Бока Хуниорс. На мача присъства и дъщерята на Марадона Далма.
След Архентинос Хуниорс, Ел Пибе през февруари 1981 година преминава в Бока Хуниорс и с нея печели титлата през този сезон. Това е единствената шампионска корона за Марадона в родината. През юни 1982 за тогава рекордните 7 600 000 долара преминава в Барселона. След каталунците, Марадона записва най-добрите мачове в кариерата в Наполи, а в Неапол придобива статут на божество.
Gran homenaje de Boca 💙💛 en el palco de Maradona y también de su hija Dalma Maradona pic.twitter.com/sPAVZ0qIr8
След европейската кариера се върна в Аржентина, подписа за Нюелс Олд Бойс през 1993 година. За този клуб изигра едва пет мача. Заради пропускане на тренировки договорът бързо е разтрогнат, а през 1995 година се върна на Бомбонера където игра с големия си приятел Клаудио Каниджа. В последния сезон на Марадона в Апертура Бока беше втора, зад големия враг Ривър Плейт. На 37-ия си рожден ден през 1997 година, Ел Пибе обяви края на кариерата. Прощалният мач се проведе четири години по-късно на своята Бомбонера, когато се срещнаха Аржентина и остатъка на света. Гаучосите победиха с 6:3, а Диего вкара два гола от дузпи.
Преди началото на мача между Бока и Нюелс играчите на двата отбора с минута аплодисменти отдадоха почит на големия ас.
В началото на март тази година Марадона за последен път беше на Бомбонера, когато гостува с Химнасия Ла Плата, клуб, който пое в края на миналата година. Това беше емоционална вечер за всички. Всичко премина под знака на Марадона, който тогава получи овациите на 50 000 запалянковци на трофейния клуб.
В галерията от рисунки по стените в горната част на Дорчол, квартал на Белград, своето място вчера получи и Диего Армандо Марадона, на стената на сграда на ул. Страхинича бана.
Артистичната почит към футболната икона е подписана от привърженическата група на Партизан "Гробари Дорчол" (ГД).
Затова Ел Пибе е нарисуван в черно-бял екип, под небе в цветовете на аржентинското знаме.
В края на краищата, цветовете не са и важни, защото - любовта и уважението не познават нито цветове, нито граници.
"Отиде си човек, който беляза футбола. Отиде си легенда - сега ще бъде още по-голяма. Той е най-добрият играч, който съм гледал и срещу когото съм играл. Беше единствен и неповторим."
Така за Диего Марадона говори Деян Савичевич, най-добрият черногорски футболист на всички времена.
Марадона от останалите велики играчи се различава по още нещо...
"Никой никога не е имал такава страст към футбола каквато имаше Диего", каза Савичевич за ТВ Вийести.
Техните футболни пътища се кръстосаха веднъж - Флоренция, 30 юни 1990 година на Мондиала в Италия.
"Той беше мой идол. Преди него Платини, но когато се появи Диего, видя се разликата в класите. Да съм искрен, едва чаках да го видя на живо - какъв е, какви са мускулите му, как изглежда, как загрява. Въпреки че имах 24 години, и вече добра кариера в този период, чувствах се както когато бях момче от Будучност, което гледаше играчи от Звезда, Хайдук, Партизан... Беше небрежен, с развързани връзки, чорапи спуснати до глезените, краката му светеха от масло... Беше отпуснат, жонглираше, подтичваше, всички загряваха по един начин, той по друг", каза Савичевич.
Савичевич и Марадона се запознали лично преди четири години в Катар.
"Той, Звоне Бобан и аз седяхме и говорихме за всичко. И тогава видях, че всичко което е правил в живота извън футбола е оставило следа в него. Беше спонтанен, нормален, обикновен - беше човечен."
Савичевич отива в Италия, когато Марадона напуска Наполи и изтърпява наказание от 15 месеца забрана за играене заради употреба на кокаин. Усетил е, обаче, и е добре запознат с величината и наследството което е оставил в Наполи.
"Чета, че стадионът ще носи неговото име - заслужил е. Той беше синоним на бунта, борбата на юга против севера в Италия. Повечето титли са спечелили Милан, Интер и Ювентус, Наполи с тях две, а винаги е съществувала яма между тези "две Италии". Марадона беше лидер на бедния юг срещу богатия север - и победи. Това неаполитанците не забравят, за тях той беше и остана божество."
Слушал е истории за него и неговия живот, които му е разказвал Нандо Де Наполи, с който е играл в Милан, а е бил съотборник на Марадона в Наполи.
"Нандо беше голям приятел на Диего, говорил ми е много за него. Тогава Нандо беше свободен, а Диего оженен, но често идваше при него през нощта, в три-четири часа сутринта, с девойки... "Аз трябва да тренирам в 10, а той идва на зазоряване. Преспи и идва на обедната тренировка. Когато в глухата част на нощта се чуе звук на автомобил - Ферари Тестароса караше тогава - знам, че е той. Често се правех, че не го чувам", разказвал ми е Нандо. Не им е било лесно на неговите съотборници и на тренировките, всички гледаха към него - трудно свиквали, защото е бил чудо", казва Савичевич.
Нов Марадона трудно ще се появи - неговата способност е, изтъква Савичевич, била такава, че от средняшки отбори създавал шампионски. Това е, казва Савичевич, направил и със селекцията на Аржентина и с Наполи.
"С него в средняшки отбор - веднага си бил фаворит. Спечели Мондиал с двама-трима съотборници - Буручага, Валдано и може би още един добър играч. Останалите, реално, бяха средно ниво. Същото направи и с Наполи, поне в началото на кариерата в този отбор. Той имаше задвижваща мощ каквато други футболисти, дори и Меси, нямат. Меси наистина е негов наследник, беляза последните 10-15 години, но, ето, не може да направи това което направи Марадона."
И времената, казва Савичевич, били други...
"Трудно е да се сравняват епохи. Кой си спомня Мондиала през 1982 година, когато италианците биеха през цялото време. Днес заради такива влизания ще получат три червени картона, а тогава само Джентиле получи жълт. В днешно време има повече мачове, играе се по-бързо, но играчите са защитени. В неговото време се играеше много по-грубо, а съдиите не пазеха асове какъвто беше той - в края на краищата, на него му счупиха крака в Испания."
Политическите и обществените позиции на Марадона, също така, го различаваха от масовото течение във футбола, изтъква Савичевич.
"Беше левичар, говореше, че политиците взимат всичко за себе си, а не дават нищо на народа. Аржентина е бедна страна, с много проблеми, а Марадона беше този, който защитаваше бедните, работническата класа, защото произтича от такава среда. И заради това беше обожаван в родината, никога не е бил член на политическа партия, никога не е влизал в политиката, но имаше своите позиции. Всички знаят за неговото приятелство с Фидел Кастро, Ево Моралес..."
Света напусна наистина впечатляваща личност - любим и спорен, човек, който докосна и рая и ада, но човек, който беше, остана и ще бъде символ на едно време и най-популярния спорт.
"Докато се играе футбол, който знае нещо за футбола, ще знае за Марадона", заключи Савичевич.
Давор Шукер е единственият хърватски национал клубен съотборник на Диего Марадона. Изградили са отлични отношения в Севиля, Шукер, докато делили съблекалнята, първоначално го гледал като икона, а по-късно станали приятели.
Карлос Билярдо е на 82 години и е тежко болен. Неговият брат се появи в аржентинските медии с изявлението, че не иска да му каже, че Марадона е починал, защото не са сигурни, че ще преживее това. Билярдо е селекционер на Аржентина от 1983 до 1990 година. Заедно с Марадона като главен герой и лидер, доведе гаучосите до световната титла през 1986 година и финал през 1990 година. Първата работа след селекционерската пое в Севиля през 1992. Марадона искаше да се върне във футбола след 15 месеца наказание заради положителен резултат на допинг тест през 1991, когато носи екипа на Наполи. Под Везувий вече не се появил, а Билярдо настоявал и успял. Довел го на Санчес Писхуан. Посрещането е било величествено! Харизмата на Диего е била ненадмината.
Веднага сработили
Диего Марадона и Давор Шукер, който игра за този клуб от 1991 година, така станали тандем пълнещ новините. Функционирали добре, но не постигнали очаквания резултат. Севиля завършила на седмо място в първенството. Диего останал майстор, но вече не е бил Марадона от най-добрите дни. Зависимостта от кокаина станала очевидна, а се заредили и други проблеми.
- Дълго не съм играл футбол и вече не съм най-добрият в света, но продължавам да имам същите мечти както на петнайсет - каза на представянето пред въодушевените привърженици.
Още в първия мач връзката Марадона - Шукер проработила. Малкия зелен вкарал от пряк свободен удар, а след това асистирал на хърватина за гол. Съперник е бил Байерн. В Севиля тогава играе и Диего Симеоне, бил е интересен отбор. Имали осцилации и по-доброто класиране липсвало. Марадона в 26 мача вкарал пет гола. Шукер стигнал до 15, 13 от тях в Примера.
- Диего Марадона като момче съм гледал по телевизията, а сега обядвам с него, тренирам и играя в същия отбор. Това е невероятно - казва тогава Шукер.
Тренировка и ферари
- Един ден Диего закъсняваше за тренировка, а тогава дойде със своето Ферари. В отбора имаше отлично настроение, бяхме банда. Когато го видяхме прекъснахме тренировката и отидохме до неговата кола и започнахме да скачаме по нея.
Шукер описал на испанските журналисти как са си "паснали".
- Молех се Диего да се обърне към мен в съблекалнята, нещо да ме пита или да ме посъветва. И тогава един ден ми проговори. Беше доста ясен. Каза: "Даворе, не искам да се движиш към крилото, само наведи глава и тичай към противниковата врата. Топката винаги ще дойде до теб, а ти я прати в мрежата. И наистина беше така. Вижте моите голове за Севиля, повечето са вкарани по един и същ начин.
Една от причините да не постигнат повече е и експлозивният характер на Марадона. Колкото и да е голям като играч, беше и суетен, малко луд когато изгуби контрол. Въпреки гола, който вкара на Англия с ръка през 1986 на Световното първенство и тогава не се изтъкна с честна игра да го признае, много играчи ще кажат, че е бил коректен спортист, винаги готов да помогне на колегите, борец за правата на футболистите. Но, знаеше и да "подивее". Така много пъти се карал с Билярдо, от колкото и години да се познаваха и през каквото и да са преминали заедно.
Веднъж дори Билярдо го напсувал, а след като го извадил от игра в 53-ата минута в мач с Бургос, на който на полувремето Марадона приел три инжекции срещу болки в коляното, изригнал:
- Копеле, майка ти е курва - изстрелял тогава към треньора.
Както със скандал си отишъл от Барселона, сходно се случило и в Севиля. Тогавашният вицепрезидент, а по-късно и президент на клуба Хосе Мария Дел Нидо казал открито:
- Марадона вече никога няма да може да играе сериозен футбол.
Все пак е можел още
Все пак, след завръщането в Аржентина се появи на Световното първенство през 1994 година. Билярдо го има за син. Затова не смеят да му кажат вестта за смъртта. Вече месеци Аржентина се страхува от най-лошото свързано с Билярдо, а Марадона си отиде преди него.
Диего в Андалусия остана един сезон. Шукер още три след това. Той асистира, Шукер вкарваше. Все пак остава впечатлението, че можеха повече по отношение на резултатите. Не само, че бяха седми, а имаха чак 41 точки по-малко от шампиона Барселона. Не се пребориха и за Купата на УЕФА. Накрая престоят на Диего на Санчес Писхуан беше повече шоу и спектакъл за медиите отколкото конкретно постижение. Но, Севиля никога не е била по-силно във фокуса. За Шукер този сезон дойде много добре.
- Марадона е най-големият за всички времена - винаги твърди Шукер.
Легендарният футболист и един от най-добрите нападатели на Югославия Предраг Миятович говори за своите спомени с Диего Армандо Марадона и какво означаваше аржентинецът за футбола.
"Гледал съм и се запознах с редица големи футболисти, с някои сме се забавлявали, но никой не беше като Марадона. Ценя и уважавам мнението на всеки любител на футбола, но за мен няма дилема: Диего е най-големият за всички времена", каза Миятович.
Както сподели, в последните години често е бил в контакт с Марадона, дали да се срещнат на живо или да разговарят по телефона, а всеки разговор с него за Педжа е бил "празник".
- Често ли бяхте във връзка с Марадона?
- Неговата харизма, мощ, доброта, спонтанност когато в близост усети приятел... Нещо невероятно - изтъкна Миятович.
"Да, беше най-добрият футболист на планетата, но, беше и фантастичен човек, наясно със своите добродетели и слабости, грешки, готов да утеши, помогне когато е тежко, винаги да е тук за истински приятел, от своя богат, твърде богат опит да извлече думи, които са най-подходящи в дадения момент, думи за окуражаване, подкрепа... Такъв вече не се ражда", допълни Миятович.
Той каза, че за него е била привилегия да го познава, да е негов приятел.
"Още не мога да повярвам, че си отиде. А, имаше и такива, които го приемаха различно, само заради това, че не го опознаха, а, да го бяха срещнали, да проведат само пет минути, биха разбрали, чак и за този кратък период, какъв човек е бил с тях, на страна, ще повторя, ненадминатите способности на играча Марадона", каза Миятович.
"Абсолютно най-добрият. Диего Армандо Марадона. Образ над образите. Легенда над легендите, някой който с появяването си озаряваше обстановката, давайки сила, вяра, любов, усмивка. Марадона. Божество", заключи Миятович.
"Неповторим Диего. Приятел на своите приятели, който в живота е спечелил много битки, не и, за съжаление, тази в сряда, най-важната. Лека му пръст, бог да прости душата му", каза Предраг Миятович.
Някогашният чудесен вратар на загребския Динамо и Цървена звезда беляза кариерата на Марадона - спаси му две дузпи и така влезе в историята като единственият, който е постигал това.
Ивкович намерихме в Загреб, веднага след мача между Дугополье и Интер от Запрешич, чийто треньор е.
"Тъжен съм, че си отиде твърде рано", започна телефонния разговор с Б92 Ивкович.
"Отиде си бързо, няколко дни след операцията. Мислехме, че всичко ще бъде наред, но се оказа, че не е. Всички знаем какъв живот водеше и доведе себе си в ситуация да си отиде рано. Криво ми е", допълни.
Ивкович посочи, че Марадона е истински пример за днешната младеж в множество аспекти.
"Сам реши, жал ми е. От футболна страна, може да е пример, но и как младите не трябва да се държат, като професионалисти, но и като хора. Браво на Диего как от бедно семейство постигна всичко това, но малко го развали с поведението извън терена", припомни Ивкович за известните ходове на Ел Пибе извън терена.
Ивкович е "свързан" с Марадона. Още от Световното първенство за младежи в Япония през далечната 1979 година, когато се "запознали", а после и с известните мачове между Спортинг (Лисабон) и Наполи през 1989, както и година по-късно между Югославия и Аржентина във Флоренция на СП.
#Argentina v #Yugoslavia, Quarterfinal, Florence, #Italia90: Argentina were leading by 2-1 during the penalty shootout. Then came Maradona's turn, who was stopped by a young Tomislav Ivkovic. A dejected Maradona looked towards heavens. pic.twitter.com/0mXPRIMmJn
"Остава в историята, че съм единственият спасил две дузпи, но и в двата случая той се класира напред. Известна е историята от Неапол. Бях със Спортинг и изпълнявахме дузпи. Обзаложих се с Диего на 100 долара, че няма да ми вкара гол. Даде ми ги, с екипа, продължавам да ги пазя в моите книги със спомени", разкрива Ивкович.
А Флоренция? Четвъртфинал на Мондиала и рулетката на дузпите е на страната на Аржентина срещу Югославия, въпреки че Ивкович отново е по-успешен от Марадона.
"Тогава журналист ме пита "Какво ще стане, ако пак има дузпи?" Отговорих му, че пак ще му я хвана, на което журналистът ми каза, че съм луд. Може пак да заложим, но да отиде при Марадона. Журналистът отиде, но Диего не пожела, защото искаше да се концентрира над мача", спомня си Ивкович.
И, пак дузпи?
"Нямаше сили да ме погледне. Казах му "Знам къде ще стреляш и къде отива топката". Закачих го и пак спасих. На практика ми подаде топката", заключи вратарят на Югославия.
Аржентина тогава изгуби финала от ФРГ с 0:1, което беше своеобразен реванш срещу Марадона и приятели за финала в Мексико четири години по-рано.
А Югославия пак нямаше късмет. С вероятно най-силният си отбор в историята...
Вероятно сте чули за известния надпис на едно гробище в Неапол: "Не знаете какво пропуснахте".
Повод е била шампионската титла на Наполи в Италия през 1987 година. Първата в историята за клуба от Неапол. Нещо което по състоянието на нещата в Италия не е трябвало да бъде за неугледното население от юга. Но това се случило. Има живи свидетели, които са били толкова щастливи, че трябвало да кажат и на мъртвите.
Всичко е дошло и отишло с него. Радост и тъга. Щастие и нещастие. Спомени и истории. Той вече не е тук, нито ще бъде, но неговите дела и легенди го надживяха. Издълба се за вечност в сърцето на един град и народ със специфичен манталитет.
Като слънцето от аржентинското знаме, така Диего Армандо Марадона осветяваше Неапол и запали темпераментните неаполитанци. Щом тогава Везувий не изригна, няма никога... Екстазът в Неапол е бил такъв, че онзи графит на гробището е имал смисъл. Който не е преживял тези години в Неапол с Марадона, е пропуснал най-добрите празненства в историята на града. Казват и в цяла Италия. Никой не знае да празнува като бедните. А той е бил знаме на обезправените и унижените, както хубаво написа д-р Неле Карайлич. Слънце на свободата.
Дали Меси и Роналдо днес могат да отидат в някоя Фиорентина, Сампдория или Каляри и да спечелят титлата? Не могат.
Е Марадона успя точно в това. И затова е по-голям. Най-големият.
Наполи две години преди идването на Марадона едва успява да се спаси от изпадане от лигата. А говорим за италианска лига, която убедително е най-силната в света. Платини и Юве с половината национален отбор на върха на мощта. Берлускони бързо ще купи Милан и ще започне да създава династия. Твърде силна Рома с Фалкао, Анчелоти, Серезо, Джанини... Интер с Румениге, Алтобели, Дзенга, Бергоми... Най-добрата Верона в историята.
И бедният Наполи, който се бори за оставане.
Истинско чудо е как този и такъв Наполи изобщо успя да доведе Диего. Не бяха богати и мощни. Но имаха късмет, че той беше нещастен в Барселона, че се скара с президента Нуньес, че остана без пари, че го чакаше тримесечно наказание и беше известен като мързеливец, който обича нощния живот. Това последното не е било никакъв проблем за неаполитанците да го доведат. Дори им харесвало. Те са желали такъв човек. А после и футболист. Само такава семка "там долу" е можела да покълне.
Марадона е израснал в квартал без вода, без асфалт, обкръжен от бедност. Винаги е бил на страната на по-слабите. Чак и когато е избирал големи клубове, вървял на контра. Не стана "милионер" в Ривър, а герой на работническата класа на Бока. Не отиде в кралския Реал, а в сепаратистичната и инатлива Барселона.
Неапол е бил точно това което е било нужно на Диего. Най-големият беден град в Италия. Символ на предизвикателния и емоционален юг на Италия. Арогантните северняци винаги са ги виждали като мързеливци, крадци и мафиоти, които живеят на гърба на държавата. Неаполитанците са гледали на тях като богати и емоционално осакатени сноби, които не се интересуват от нищо освен парите. Истината е някъде по средата, обобщенията никога не струват.
Тогавашният президент на Наполи Корадо Ферлаино е бил живописен тип, когото привържениците обичали и мразели. Усетил възможността, че може да доведе Марадона. Искал го е още докато Диего е играл в Бока, но не е имал парите за него. Този път ги е събрал. Как? И до ден днешен не е съвсем ясно...
Вложил е всички пари, помогнали местни политици, а е обществена тайна - и печално известната Камора. Местната неаполитанска мафия в този момент е била разделена на тридесетина клана, но всички те печелили от Тотонера - незаконни залагания на футболни мачове. Ферлаино обещал на Камората три пъти по-големи печалби, ако дойде Марадона. Обещал им и законна продажба на билети, която ще струва много.
Накрая и привържениците събрали пари. Твърди се, че президентът на Барселона Нуньес в последния момент променил условията и искал още 500 000 долара. Камората преминала към "доброволно събиране на приходи" (реквизит за игра на тенис) по улиците на Неапол. Всички неаполитанци се обединили и събрали пари за трансфера на Марадона. В това време световен рекорд - 10 400 000 долара. Марадона получил 15%, но всички пари дал за връщане на дългове.
Napoli president Aurelio de Laurentiis to RMC Info: “We can consider the idea of calling our stadium San Paolo-Diego Armando Maradona”. 🔵🏟@mohamedbouhafsi
На първата пресконференция френският журналист Алан Шаилу питал Ферлаино и Марадона дали Камората е финансирала неговия трансфер. Вместо отговор е изхвърлен от залата.
В това утро местните вестници написали: "Проблемите с комуналните услуги, работните места, градския транспорт, училищата вече не са важни. Пристигна Марадона!"
Марадона на официалното представяне на Сан Паоло дошъл с хеликоптер. Над 70 000 души платили добри пари със своите очи да се уверят, че Бог е слязъл между тях. В бяла тениска, долнище от анцуг и с шал на Наполи около врата, само казал: "Добър ден неаполитанци. Драго ми е, че дойдох при вас."
"Оле, оле, оле, Диего", гърмели неаполитанците докато пиротехниката заплашвала да запали близкия Везувий.
Ритнал по някоя топка в публиката, "убил паяка" с шут от 35 метра, потичал петнайсетина минути и си отишъл. Докато слизал в тунела, на тогавашната си приятелка казал: "Клаудия, знам, че рискуваме животите си с идването тук, но имам добро чувство. Знам, че ме обичат. Искрено. Това е луд град, какъвто съм и аз. Връща ме в детството. Трябва да зарадвам тези бедни деца на оградите. Напомнят ми на нас в Буенос Айрес."
Това е била причината заради която е дошъл. Тогава го искал и Ювентус, предлагал може би и повече пари, но директорът на Наполи Антонио Юлиано при преговорите му казал, че ще стане божество в града и че хората ще умрат за него в Неапол. Усетил това щом дошъл...
Nothing sums up Maradona better than the streets of Naples. Every working-class district has its homage to him, decades after he left Napoli. The People’s Champ. pic.twitter.com/h59tfVqZBH
На Марадона му било нужно това след нещастния период в Барселона. Дошъл в скромен отбор с който се мъчил в първите месеци. Спечелили девет точки в първите 13 кръга (за победа тогава се давали по две точки) и нищо не изглеждало обещаващо.
"По футболно качество бяхме по-близо до изпадане отколкото до титлата. Знаех, че ме чака страдание. Също така знаех, че колкото е по-тежко, повече ще се наслаждавам. Колкото по-малко вярваха в нас и ни омаловажаваха, повече в мен кипеше бяс да успея", разказва по-късно Марадона.
Било е нужно половин година Наполи да разбере Марадона и той да приеме Наполи. Наполи през януари побеждава Удинезе с 4:3 и до края на сезона записва само една загуба. Марадона завършва сезона с 14 гола като трети стрелец в лигата, а Наполи на осмо място.
Марадона поискал от Ферлаино подсилвания въпреки че президентът се оплаквал, че няма пари.
"Старче, оправяй се. Направи нещо. Набави пари или си тръгвам. Продай онези, които публиката освирква и ми доведи онова копеле Реника от Сампдория. По-добре да е с мен в отбора, отколкото да ме пази", наредил Диего на президента.
Ферлаино му довел Реника, но и вратаря Гарела от шампионския отбор на Верона и нападателя Бруно Джордано от Лацио, с който Марадона ще вкарва голове. В първия отбор пробива чудесния млад защитник Чиро Ферара. Пъзелът започнал да се нарежда.
С новия треньор Отавио Бианки, който Марадона не харесва.
"Казаха ми една сутрин, че Бианки е измислил ново упражнение в което всички трябва да правим шпагати. Отговорих му, че аз отивам на земята само когато противникът ме събори, а не правя шпагати. Бианки каза, че ще имаме проблеми, ако мисля така, а аз му отговорих, че той ще има проблем и ще трябва да си отиде."
Хладният северняк Бианки разбрал, че не си струва да влиза във война с Марадона и му дал специален статус. Неапол се запалил от еуфория. Марадона вкарал от воле от 40 метра против Верона. Неговият пряк свободен удар донесъл на Наполи първа победа над Ювентус от 12 години. Има свидетелства, че след този гол петима души припаднали на стадиона, а двама получили сърдечни удари.
Във втория сезон на Марадона Наполи завършил на трето място. Ферлаино след това довел още подсилвания като Карневале, Романо и Де Наполи. Две години след идването в Неапол, Диего получил подходящи съотборници с които може да тръгне към покоряване на върха. През това лято се върнал пращящ от самоувереност след мачовете на кариерата на Мондиала в Мексико където хвърлил целия свят под краката си. Лудите неаполитанци се надявали, че може същото да направи и с Италия.
И го направил!
Наполи не се е разходил до титлата, но я спечелил доминантно въпреки че я подпечатал едва в предпоследния кръг с равенство против Фиорентина.
Марадона прехвърлял, дриблирал, вкарвал пряк свободни, асистирал... Вкарвал чак и голове с глава. Правил каквото поискал. Противниците искали да го бият, но не успявали дори фаул да направят.
"В съблекалнята се разбрахме, че единственият начин да го спрем е този да го фаулираме брутално. След 10 минути се отказахме. Беше прекалено красиво да го гледаме на терена", казва тогавашният ас на Ювентус Збигнев Бонек.
Купил на привържениците 50 барабана да направят атмосфера като в Южна Америка, а трибуната с ултрасите е наброявала над 20 000 души.
В града настанал хаос. Казват, че празненството продължило седем дни. Привържениците носили ковчези с емблемите на Ювентус и Милан. Хората идвали на работа в екипи. Шофьорите на веспи вместо каски носили черни къдрави перуки. На местните избори 20 000 бюлетини са обявени за недействителни, защото гласуващите на тях дописвали името на Марадона. Чак 25% от новородените в Неапол през тази година получили името Диего или Диега. Тогава някой се сетил да напише известния графит на гробището. Само мъртвите не са празнували тези дни в Неапол...
Марадона не е могъл да излезе на улицата. Привържениците го чакали пред къщата и можел да побегне само ако с ферарито или мерцедеса излети директно от гаража и да се надява да не удари някой от масата. И тогава го преследвали на веспи, но успявал да избяга. В повечето домакинства край иконата на Исус стояла и снимка на Марадона.
Силвио Берлускони тогава вече е събрал Мечтания отбор в Милан, но е искал и Марадона. Срещнали се на вечеря и му предложил двойно повече от онова което има в Наполи, без да пита колко точно е заплатата. Диего отказал, защото знаел, че това би бил невъзможен живот заради гнева на неаполитанците. А уплашеният Ферлаино тогава му дал три пъти по-голям договор. Парите капели от всички страни. РАИ му плащал 250 000 долара месечно, а японската марка Хитачи договор на стойност 5 000 000 долара. Реклама за бира е снимал на върха на Везувий.
Лудата популярност и слава не са могли да задържат Диего на земята. Започнали историите за излизанията, оказва се, че е направил извънбрачно дете, дружил се с местните мафиоти, които му купували скъпи подаръци. Получавал автомобили, които са се правили по една бройка. Тогава влязъл в света на кокаина.
Наполи не защитил титлата, защото я проиграл. В последните пет кръга от сезона спечелил само една точка и Милан станал шампион. Много теории са разказани за този спад на Наполи. Някои са говорили, че Марадона е хванат с допинг и му е позволено да се измъкне, ако Наполи предаде титлата. Някои твърдят, че Камората е принудила играчите да продадат титлата, защото би банкрутирала ако изплати всички печалби на черния пазар за залози, ако Наполи стане шампион. Потенциалната печалба се твърди, че е била двеста милиарда лири.
Марадона тренирал все по-малко. Говорело се, че има три тренировки седмично от които едната била само изпълнение на пряк свободни удари в петък.
Марадона и играчите твърдели, че за всичко е виновен треньорът Бианки, но привържениците обичали треньора и клубът му удължил договора.
"Все едно получих удар в топките. След всичко което направих, те придаваха същите заслуги на треньора и на мен."
И през следващия сезон завършили втори. Убедително зад Интер, Марадона бил недоволен, искал да премине в Марсилия, а Ферлаино му обещал, че ще му позволи, ако спечелят Купата на УЕФА. Спечелили я, Наполи взел първи европейски трофей в историята, но Ферлаино нарушил уговорката. Марадона полудял от гняв и отишъл на почивка в Аржентина. Когато се върнал, продължил да дружи с мафиотите от Камората и да става все по-зависим от кокаина. Започнали и първите освирквания на Сан Паоло за Марадона, привържениците обиждали съпругата му Клаудия и адвоката Копола, който му водел кариерата.
Марадона започнал сезона от резервната скамейка, полека набирал скорост и накрая Наполи пак станал шампион на Италия на крилете на триото Ма-Джи-Ка (Марадона - Джордано - Карека). В неизвестна надпревара с Милан, някои спорни мачове и съдийски решения, неаполитанците побягнали на косъм на росонерите. Неапол му простил всички грехове и Камората. Любовта отново цъфтяла.
В Наполи знаели за кокаина и шишенцата за урина са сменявани, а обещанието на Диего било да не взима дрога ден преди мача.
"Беше световен шампион, шампион на Италия, имаше планетата в краката си и тогава влезе в света на дрогата. Може би само е искал да отдъхне от всичко", говори по-късно неговият съотборник Салваторе Бани.
През лятото на 1990 дошъл Мондиалът в Италия. Марадона предвождал Аржентина към отбрана на титлата въпреки че през цялото първенство имал нерешими проблеми с палец на който му израснал нокътя. И с такъв проблем довел Аржентина до полуфинала където го чакала Италия. Съдбата отредила мачът да се играе в Неапол. Пред неговите неаполитанци.
"Не ми харесва, че сега цяла Италия апелира неаполитанците да подкрепят Италия. Тази същата Италия, която ги презира, тормози и маргинилизира от памтивека", заявява Диего преди полуфинала.
И уцелил нерв на неаполитанците. По-голямата част от стадиона подкрепяла Аржентина против Италия?! В Италия?!
Аржентина победила след дузпи, Марадона вкарал решаващата и оставил Италия (освен Неапол) в сълзи. Във финала все пак е победен... Но придобил милиони неприятели.
Това никога не му е простено на Апенините. Започнала сатанизация чрез медиите.
"Не съм и сънувал, че ще дойде ден когато италианците ще викат против Италия. Срамота", казва президентът на Ювентус Бониперти и открил ловния сезон срещу Марадона.
В обществеността започнали да се повявят снимки от събиранията с мафиотите за които се знаело от години. Явявали се проститутки със свидетелства. Прокурорите получили внезапни пристъпи за търсене на правда и започнали разследване.
През март най-накрая го заковали. Марадона бил положителен за кокаин на допинг тест и получил наказание от 15 месеца.
"Когато започнахме да побеждаваме големите клубове от севера, станахме трън в окото. Елитът искаше моята глава, много пари им струвах. Всичко това беше отмъщение за загубата на Италия. След този мач на Мондиала се срещнах лице в лице с президента на ФС на Италия Матарезе. Не ме гледаше с гняв и омраза. Нищо не ми каза. Само с поглед проникваше през мен. Знаех, че ще намери начин да ме унищожи", говори Диего.
Марадона под плащта на нощта събрал багажа и избягал в Аржентина. Никога вече не заиграл за Наполи. Нито Наполи никога повече не е бил мощен както с него. По-късно пропаднали, изпаднали в трета лига, банкрутирали...
Но и Диего вече никога не е бил същият. Пробвал е в Севиля, Нюелс, малко живнал в Бока и тук бил краят.
В Неапол години не е смял да се върне заради различни обвинения. Клубът през 2000 година извадил от употреба екипа с номер 10 в негова чест. Марадона в Неапол за пръв път ще се върне едва 14 години по-късно на прощалния мач на Чиро Ферара. Това е през 2005 година, а е малко да се каже, че е предизвикал истерия.
Ще останат истории и митове за незабравимите седем години на Марадона в Наполи. За любовта на неаполитанците и Ел Пибе, която е била чиста и истерична. Умели са да се разлютят един на друг, но и на другата сутрин да се обичат още повече. Ще останат спомените за дните, които никога вече няма да осъмнат и нощите, които никога не са завършили. Поне за онези, които са още живи в Неапол и в сънищата се връщат към тези нощи на празнуване, сълзи и екстаз. Диего им даде всичко. И опропасти себе си. Не вярваме да е съжалил.
Онези мъртвите не знаят каква история са изпуснали. Може би сега ще им я разкаже Диего. Отиде горе при тях да върне онази божия ръка, която взе назаем. Дълго като бог ходи по земята. Неговите 60 бяха като нечии 600. Така е то с божествата.
Майстори има от време навреме. Но Диего Армандо Марадона беше един-единствен. Признава това и Драган Стойкович, най-големият футболен ас, който сръбският футбол е имал в последния половин век. Редки са хората на които такъв ас се е удивлявал, но легендарният Пикси не крие: Марадона беше вдъхновение за всички.
"Отиде си един от най-големите играчи на планетата. Магьосник в бутонки. Физически вече не е с нас, обаче, неговото дело, неговите игри ще останат запомнени завинаги", каза Стойкович.
Той може да говори какъв е бил Марадона отблизо, защото два пъти е делил терена с Диего.
"Имах тази привилегия и чест два пъти да бъда с него на терена. Веднъж заедно, през 1987 на Уембли в Лондон когато играхме за националния отбор на света против Англия, беше някакъв голям юбилей, мисля че 100 години от основаването на лигата или нещо такова. А вторият път през 1990 във Флоренция, Аржентина - Югославия в четвъртфинал на Световното първенство."
"Това са големи впечатления. Бях много силно мотивиран. Той ми беше голямо вдъхновение. Да играеш срещу Аржентина, актуален световен шампион, още и с Марадона, какво повече от това? Подготвях се за мача. Говорех си: "Хайде да видим къде си, да видим знаеш ли ти да го играеш малко този футбол?" Спомням си, че още преди да беше почнала срещата, гледах какво прави на загряването. Беше впечатляващо и да го гледаш. Загряваше с нахлузени бутонки. Връзките му бяха развързани, това си спомням. После когато започна мачът, имаше голямо напрежение, все пак играеш против Аржентина, онзи съдия, мисля че беше швейцарец, незаслужено изгони Рефик Шабанаджович. Невероятно е как не спечелихме този мач, с десетима бяхме по-добри."
Да се върнем все пак на темата, Марадона, и още един детайл, който говори доста за неговата величина...
"Може да звучи глупаво, но... Изпълнявахме дузпи. Аз пропуснах първи. Беше ми много тежко. Бях сигурен 100%, че ще вкарам. Финтирах Гойкочеа. Как тази топка отиде нагоре, още не ми е ясно. Но след мене шутира Марадона и - Томислав Ивкович спаси. Искрено, беше ми малко по-леко после, когато и такъв майстор пропусне... Спомням си, че ме утешаваше след мача, прегърна ме, каза ми някои комплименти в стил: "Недей да си тъжен, гледах те днес, голям играч си." Разменихме екипите. И до ден днешен го пазя и означава много за мен", разкри Стойкович.
Наясно е и той: такъв вече няма да се роди.
"Диего беше автентичен. Неповторим. Някой, който се ражда веднъж. Не съществуват двама еднакви играчи, а той наистина имаше тази харизма, този божи дар що се отнася до таланта. Просто плени. Не съществува човек, който не го е обожавал, цял свят му се дивеше. Ако си бил и срещу него трябваше да уважаваш това което прави, защото правеше всичко перфектно, а при това по един специфичен начин. Наистина беше футболно чудо. Трудно. Имаше и това презиме, което се помни. Нисък, къдрав, техника... Съвършена! Казвам, дар от Бога. Атрактивен до костите. Някой ще го опише по-хубаво от мен, но наистина беше привилегия да се играе против него по това време. Защото Марадона беляза тази ера."
И за край, още веднъж, емоционално... А знаеш, че някой е велик, когато се страхуваш за градове заради неговата смърт.
"Голяма загуба за целия световен футбол, но за неговата Аржентина, за неговия Неапол... Мога да си представя каква жал ще бъде", завърши Стойкович.
За мнозина ще остане в спомените като най-големия футболист на всички времена - Диего Армандо Марадона. "Златното момче" или "Божията ръка" умря на 61 години.
Онзи който иска да разбере Марадона, трябва да изгледа четвъртфинала на Световното първенство по футбол през 1986 между Аржентина и Англия. Защото тези 90 минути изиграни в Мексико Сити са като забързан запис на живота на аржентинеца. Животът на човек, който беше футболен гений, но и майстор на скандала.
Никога тези двете не са били толкова близо както на този 22 юни 1986 година. Пред 100 000 зрители, на пълния до дупка стадион Ацтека, в жестоката лятна жега, атмосферата между двете нации беше допълнително нагрята заради войната за Фолклендските острови в началото на осемдесетте години.
"Гол като поезия"
Беше 51-ата минута: англичанин опита да спаси ситуацията и върна топката в посоката на своята врата. Няма съмнение, че вратарят на английския национален Питър Шилтън щеше да хване топката. Но, тогава влетя един малък човек в тъмносин екип, скочи високо, в последния момент повдигна юмрук, и прокара топката край шашнатия вратар в мрежата.
Аржентина поведе с 1:0. Страничният съдия (българин - б.р.) не забеляза нищо. Малко по-късно, Марадона, след соло пробив през половината терен, доведе гаучосите до преднина от 2:0. Професионалният футболен свят е единодушен: това беше един от най-красивите голове в историята на футбола. "Un gol como un poema" (гол като поезия) - каза тогава аржентинският коментатор.
Аржентина реши мача в своя полза с резултат 2:1 и по-късно стана световен шампион, побеждавайки във финала ФРГ с 3:2. Но, целият свят дискутираше първия гол на Марадона. И самият Марадона по някакъв начин призна своя неспортен ход.
"Божията ръка"
"Този гол беше малко с главата на Марадона, малко с Божията ръка", каза Диего Марадона на репортер след мача. Изглежда, че и тук е важало правилото: целта оправдава средствата. От "Златното момче" стана "Божията ръка". По-късно пееше и песента "La mano de dios" (Божията ръка).
Диего Армандо Марадона е роден на 30 октомври 1960, като четвърто от осем деца в бедно семейство в Ланус, край Буенос Айрес. За националния отбор дебютира на едва 16 години. Върхът беше на Мондиала в Мексико през 1986.
Но все пак, най-добрата част от неговата кариера е периодът в италианския Наполи от 1984 до 1991. Марадона значително допринесе за първите две шампионски титли в историята на неаполитанците.
Обаче, и днес се спекулира за това откъде е дошла тогава невероятната сума от 21 милиона немски марки (днес около 11 милиона евро), които за него плати президентът на Наполи Корадо Ферлаино. По това време според слуховете Марадона поддържа контакт с Камората, неаполитанската мафия, и започва да взема кокаин. Кокаинът многократно го вкарва в проблеми, а през 1991 положителен тест за кокаин е и причината да се разтрогне договора с Наполи.
Дрогата му приключи кариерата
Неговата футболна кариера завършва в средата на 90-те в Аржентина. А кариерата на национал приключва три години по-рано. На Световното първенство в САЩ през 1994 Марадона е наказан заради допинг.
Заради консумирането на кокаин и затлъстяване, през януари 2000 претърпява тежък сърдечен удар. След това отиде в Куба при своя приятел Фидел Кастро на детоксикация. В своя прощален мач през 2001 година заяви: "Футболът е най-хубавия и най-здравословния спорт на света. Аз се усъмних в това и затова трябваше да си платя."
Четири години по-късно отново в критично състояние е приет в болница, този път заради високо кръвно налягане, проблеми с дишането и възпаление на белите дробове. Слуховете, че отново става въпрос за дрога са отхвърлени от неговото обкръжение, но през същата година със съдебно решение влиза в клиника за отказване от наркотици в близост до Буенос Айрес.
Без успехи като треньор
След оперативна намеса за намаляване на стомаха, здравословното състояние на Марадона се подобрява. Получава шоу по телевизията "Нощта на десетката" (заради номер 10, който е носил) и започва да работи като треньор. Но не е и близо до своите успехи като футболист. На Световното първенство в ЮАР аржентинците отпадат на 1/4-финала, след загуба от Германия.
През юли 2010 е сменен на поста селекционер на аржентинския национален отбор. Ангажиментът в кувейтския клуб Ал Уасъл също приключва заради липса на успехи.
Диего Марадона от 1989 до 2004 беше в брак със своята любов от младостта Клаудия Виляфане. Имат две деца. Има още един син от извънбрачна връзка, когото известният баща вижда за пръв път когато момчето е на 17 години.
Въпреки всички свои недостатъци, въпреки всички скандали - аржентинците обожават "своя" Диего Марадона. Но, не само заради неговия футболен гений, а и заради това, че винаги им е давал усещането, че е един от тях, със същите грижи и неволи, и със същите слабости и чувства.
Диего Армандо Марадона умря на 25 ноември 2020 на 61 години от инфаркт, съобщиха неговите адвокати. В последно време имаше големи здравословни проблеми, а преди няколко седмици трябваше да се подложи и на операция на мозъка.
Ще има по-бързи играчи, ще има по-добри голмайстори, но трудно ще гледаме футболист, който ще обичаме толкова, заяви по повод смъртта на Диего Армандо Марадона филмовият режисьор Емир Кустурица, дългогодишен приятел на аржентинеца, който засне и документален филм за един от най-добрите футболисти на всички времена.
"Не се справяше добре извън футболния терен и често преминаваше през тежки периоди. Страдаше заради дрогата, но умееше и това да реши временно, както решаваше най-трудните ситуации във футбола. За съжаление, за един такъв живот бяха необходими две сърца, а не само едно", каза Кустурица пред сръбското издание Блиц.
Марадона преди две седмици беше подложен на операция заради хематом в мозъка, след като беше приет в болница заради анемия и обезводняване.
След операцията лекарите обявиха, че следва период на възстановяване.
Вестта за смъртта на футболната легенда обявиха аржентинските медии, впоследствие цитирани от световните агенции.
Едни казват, че е бил и останал единственият футболист достоен за божествен статус. Други ще кажат, че всичко това няма връзка нито с религията, нито с тази вселена, па го наричат Малкия зелен. Аржентинците нямат дилема - най-обичаният. Откакто се е появил до края на света.
Диего Армандо Марадона!
Любов и футбол в три думи - никой никога нито по-добре, нито по-хубаво няма да умее да ги съедини. Вагабонтин и гений, мечтател и миротворец, благородник и просяк. И отново всичко в три думи - Диего Армандо Марадона.
И в два гола.
Футболен буквар: грандиозният Ацтека, напечените плочки на Мексико Сити и мирис на вечна слава. Краят на юни 1986. Четвъртфинал на Мондиала... (Ел Пибе днес празнува 60-ти рожден ден, знаете. Това е национален празник в Аржентина, ходи се в църквата Марадониана. И телевизията върти запис на мача, който го издигна над човешко създание). "Англичани, проклети англичани"... Рани заради загубата на Малвинските острови (Фолклендски според британците), когато военни кораби и самолети на Обединеното кралство смазали армията на генерал Галтиери, продължавали жестоко да болят за аржентинците. Едва три лета са минали оттогава.
"Аржентина има по-голямо притежание на топката и в този мач, но кога ще вкара гол? Давайте, момчета! Батиста, Батиста до Енрике, Олартикоечеа. Топката стига до Марадона, можеше да подаде на Енрике, но той тръгва сам, напредва, напредва, преминава покрай трима англичани, невероятно, Валдано... Висока топка... Но Марадона влиза в наказателното, скача... Ръка! Не! Гоооооллллл! Гол, гол, гол, гол, гол! Англичаните отчаяно тичат след съдията Бин Насер, помощникът нищо не е видял. За мен, беше ръка. Не знам какво ще ми кажат в Буенос Айрес... Но трябва да кажа какво видях. Празнуваме все пак този гол с цяла душа! Аржентина води с 1:0! Нека ми прости Бог за това което ще кажа: днес, против англичаните, чак и по такъв начин да се вкара гол... Е какво?!"
Коментаторът Уго Моралес не е бил на себе си. Думи, които предизвикват сълзи на радост за всеки аржентинец и след толкова години. Само той и Питър Шилтън видели какво всъщност е станало. Глен Ходъл и Тери Франк първо искали засада. И тъкмо когато човекът малко се успокоил, поел въздух и възвърнал глас, Диего "нарисувал по терена" най-красивия гол в историята на Мондиал. Първо преминал Биърдсли, па Питър Рийд, тогава два пъти измамил онзи "месар" от Сингапур Тери Бътчър и накрая Фенвик. Шилтън като черешка на тортата.
"Гений! Гений! Гений! Той продължава напред, преминава всичко" Гооооолллллллл"!
Десет секунди трае този антологичен слалом. И как само е "пял" Моралес...
"Извинете, сега искам да плача", едва изрекъл, а после след кратка пауза продължил в същия стил: "Да живее футболът! Благодаря ти Боже за този гол, за Марадона, за този резултат! Аржентина - Англия 2:0!"
Тази шега с англичаните на Ацтека във вида на Божията ръка, а после миниатюра достойна за най-големите артисти, по най-добрия начин описва живота на Диего Армандо Марадона и всички тези амплитуди. От една страна родната и бедна Вила Фиорито, от другата всички предимства на статуса на футболна супер звезда; в Барса идол, па предател и насилник; в Наполи приятел на мафията и хуманитарист. Поредици като на филм - в един миг светът на длан - слава, пиедестал и блясък на европейските мегаполиси; в другия Куба на Кастро като санаториум, наркомански кризи и сълзи.
***
Било е сряда, работен ден, 20 октомври 1976. Диего още не е имал пълни 16 години, когато за пръв път седи на пейката на Архентинос Хуниорс. Неговият баща не е получил разрешение от шефа да напусне работа, за да отиде на стадиона да гледа сина. И Диего е бил тъжен. В квартала Патернал гостува Талерес от Кордоба...
"Спомням си, че влязох вместо Джакобети. Носих екип в червен цвят с бяла лента на гърдите и номер 16. Преди края на първото полувреме треньорът Монтес се обърна към мен. Пита дали съм готов. Мълчах, това беше моят отговор. Когато трябваше да влизам Монтес ми каза: Диего, играй както умееш. Ако ти се удаде възможност, проври я на някой между краката, както го правиш на тренировка. Послушах го. Първата топка поех обърнат с гръб към вратата. Зад мене беше Доминго Кабрера. Лесно го преодолях, бутнах му топката между краката и минах покрай него. Остана закопан. От трибуните се чу шумно: олееееееее! Това беше поздрав за добре дошъл за мене".
На следващия ден във вестника се появила първата снимка на Марадона. Заглавието гласяло: В епохата на празните приказки слушайте овациите!
***
Марадона вкарал 115 гола в 167 мача за Архентинос. И всичко това до своята 20-а година. Последвал много сложен и заплетен трансфер в Бока Хуниорс, който Диего на практика сам режисирал. Архентинос Хуниорс бил много близо до договор с Ривър Плейт. Чувайки това, Марадона воден от желанието да заиграе на Бомбонера се обадил на приятел журналист и го помолил да публикува новина как е договорен трансфер в Бока. В цялата история бързо се включили и останалите медии, настанало общо объркване, което Бока използвала. Говорило се, че Архентинос ще получи 10 000 000 долара, което била немислима цифра в онова време. Накрая, договорът предвиждал шестима играчи на Бока Хуниорс да се отправят в обратната посока, някакъв кеш по сметката и няколко фалшиви чека.
След само един сезон на Бомбонера Марадона се преселва в Барселона. За две години колкото провежда на Ноу Камп главно е контузен или наказан. Също така, получава тежка травма на глезена след страшно влизане от Андони Гойкоечеа от Атлетик Билбао. Неговите каталунски дни се помнят и с масовото сбиване с играчите на Билбао и всичко това пред испанския крал. Последва петмесечно наказание и решение да напусне Барселона. През 1984 Марадона за пръв път се изправя пред банкрут...
***
В средата на осемдесетте за чувствителен човек като Диего Марадона вероятно не е имало по-добра дестинация от набиращия сила Наполи и врелия Неапол. От една страна е бил извънреден избор, удар в десетката. От другата страна е била Камората. Марадона съвършено се сродил с емоцията на юга на Италия, играл е със сърце и душа, давал най-доброто от уменията си. И на футбола и на някои други очарования на тамошния живот. Марката Марадона е създадена в Неапол. Хлапето от Фиорито израснало в най-голямата футболна звезда. Тръгнали първите сравнения с Пеле, първото влюбване в самия себе си, сприятеляване с проблемни типове, първите кокаинови купони. Но преди всичко това клубен връх - титла с Наполи и онзи известен графит на неаполитанското гробище: не знаете какво изпуснахте; и онези 90 минути против англичаните, които ще го направят същество над всички останали, безсмъртен и най-големият.
***
Ачера, неугледно предградие на Неапол. Дъжд, кал и студ. Януари месец. Навсякъде около малкото футболно игрище пред порутени къщи паркирани скъпи автомобили. Група футболисти са тук на загряване. На пръв поглед всички мислят, че става въпрос за аматьори, а тогава... Не, не, това са титуляри на Наполи! И сред тях Марадона! Главата и онзи храст върху главата на Диего Марадона!
Пиетро Пуцоне, съотборник на Диего в Наполи, иначе родом от Ачера, помолил собственика на клуба Корадо Ферлаино да помогне в организирането на мач за болно момче от това предградие. Идеята била да се играе на Сан Паоло. Отговорът бил кратък и хладен: не! Разбирайки за това Марадона предложил да помогне. Да, имало различни перипетии, собственикът Ферлаино заплашвал, споменавал застраховка, за да Ел Пибе да реши всичко за секунди. Колко, 12 000 000 лири? Смятай, че е платено! Пиерино, къде е това момче, ще играем пред неговата къща. Да, Диего Марадона през този ден платил от своя джоб, за да играе за болното момче.
И вкарал два гола. В калта и дъжда. Всички играчи били мръсни от главата до петите. Но били щастливи и доволни. Децата изтичали на терена, прегръщали своите любимци. Събрани са 20 000 000 лири.
Момчето от Ачера отпътувало за Франция и е оперирано успешно. Преживял.
***
Марадона след Наполи неспирно се гасил. Кариерата завършил през 1997, след като е установено, че е бил допингиран на Мондиала в САЩ. Работил е различни професии, бил е треньор и водещ. Една част от пенсионерския живот е особено интересна. Преди 15 години е имал своя нощна програма в Аржентина и за пръв гост избрал не кой да е, а Пеле! Знаело се, че бразилецът има цена за гостувания, само че не се знаело колко. Марадона използвал тази ситуация да разкрие сумата. За този час и кусур с Марадона в студиото Пеле получил 48 000 евро и аржентинецът казал това в ефир.
И Пеле не му останал длъжен:
"Искам да ти задам един въпрос и се надявам да бъдеш искрен: дали сте сложили хапчета за сън в бутилката с вода на Бранко?"
Става въпрос за афера от Мондиала през 1990 година, когато Бразилия и Аржентина се срещат в четвъртфинала. Бразилците тогава пласирали историята, че аржентинският масажист е набутал на Бранко шише със специална напитка...
Марадона не се смутил, а с усмивка заявил: "Не, не, никога не ми е било нужно да приспя някого, за да го победя. Това не е точно".
***
Диего Марадона се намира в изолация през последните дни. По повод юбилея му се обаждат от всички краища на света. Едно питане и неговият отговор ще накарат аржентинците още веднъж да му се поклонят...
"Питате ме какво ми е желанието за 60-ия рожден ден? Да вкарам още един гол на англичаните. Но с другата ръка."
Лудата любов и идолопоклонството се пренасят от поколение на поколение в Аржентина, когато става въпрос за Ел Пибе. Може би след някоя година, кой знае, в някоя голяма анкета или професионален кръг, Лионел Меси ще бъде обявен за най-големия футболист на всички времена. Може би... И макар това да бъде прието от целия свят, ще има точка на планетата където завинаги с този ореол може да се закити само една глава - тази на Диего.
Вила Фиорито. Буенос Айрес... Не, все пак това е цяла Аржентина. И разбира се Неапол.
И Диего ще бъде доволен. Какъвто е и днес.
"Признайте, мислехте, че няма шанс да доживея шейсетата."
Известният аржентински защитник Оскар Руджери, член на поколението което през 1986 година спечели Световното първенство, разговаря в своето ТВ предаване с Диего Форлан, а докато си спомняха анекдоти от футболните дни - "изплуваха" неочаквани такива.
Спомниха си за "съмнителния" мач между Аржентина и Уругвай от квалификациите за Мондиал през 2002 година, в който Форлан не игра, но с "щекотливи" въпроси накара Руджери да проговори...
"Колко такива мачове си изиграл ти?", пита Форлан.
"Спомням си само един - против Хърватия!", отговори Руджери, който мислеше за приятелския мач през 1994 година когато "ватрените" не получиха разрешение от ФИФА да играят международни двубои.
Известният аржентински бранител разказа, че тази среща е дошла за Аржентина в "тотално грешно време", защото са се върнали от турне и за само няколко дни са играли против Еквадор и Израел, а ги чакал още един напрегнат мач против Хърватия.
В Загреб са пристигнали преуморени, едва стояли на крака, разказа Руджери, па допълни, че тогава ключова роля са изиграли Диего Марадона и Давор Шукер, които играели заедно в Севиля.
"Спомням си много добре, че Хърватия тогава имаше страшен отбор. Играеха Бобан, Шукер, па онзи русокосия от Реал Просинечки... Бяха надъхани, а ние едва стояхме на крака от пътувания. Диего добре познаваше Шукер и последваха договорки на всички страни на терена. Така докато не падна окончателно разбирателство: "Няма да се нападаме едни други", каза Руджери в предаването.
Мачът завърши без голове, нямаше и истински възможности, а онези, които са присъствали на срещата помнят, че е валял страшен дъжд на "Максимир".
Събирането на Светата троица на Бомбонера излекува напатените души. Този път Бока танцува на гроба на Ривър. Идолите върнаха клуба и щастието на хората.
Бока и Ривър. Вечна история и вечна борба.
Този път вселената оцвети аржентинското небе в жълто-синьо. Би било сурово отново да беше бяло-червено. Което не означава, че отново няма всичко да се обърне. В това е и чарът. Няма никакви гаранции, че единият непрекъснато ще е горе, а другият долу. Всяка гордост и надменност се плащат скъпо.
Не съществува по-голямо съперничество в света на футбола, това го знаят и малките деца. Всичко останало е далеч назад. Има добри и лоши копия. Никой няма такава традиция и история, такава привърженическа отдаденост, такава страст и любов. Може техният футбол да бъде ужасен, може да бъде 0:0 като през есента, но напрежението винаги ще бъде сякаш утре не съществува.
За да допрем донякъде в мозъка на привърженик на Бока и Ривър, най-добре да се присетим какво се случи в предходната година и половина. Последният финал в Копа Либертадорес с два мача играха точно Бока и Ривър. След първия мач на Бомбонера, вторият на Монументал не се изигра заради колективна парализа на държавата и града. Беше невъзможно да се изиграе реваншът. Разбира се, последва цирк "кой е виновен", а истината е, че никой не беше невинен. След няколко седмици, реваншът е изигран в Мадрид, Ривър спечели титлата след продължения. Бока беше големият губещ.
В техния манталитет и разбирания, това не са само изгубен мач и титла. Това е пропуснато най-важно събитие в живота. Само веднъж Бока и Ривър играят финал в Копа Либертадорес в два сблъсъка. И никога повече след това. Имаш късмет, че си жив свидетел на това. Няма поправителен, няма връщане, няма извинения. За загубилия остават мъката и страданието за цял живот. Почти целият отбор на Бока след това беше променен, играчите и треньорите имаха сериозни психологически белези, а привържениците живеят с рани в сърцето. Това е нещо което не се забравя. Нещо заради което не се ходи на училище, на работа, заради което не се яде, не се пие, не се прави любов... Заради което на човек не му се живее. А трябва да се живее. С надеждата, че един ден ще дойде шанс за каквото такова отмъщение.
И дойде!
По-малко от година по-късно, Бока и Ривър отново се озоваха един срещу друг в Копа Либертадорес. Този път в полуфиналите. Кипна желанието за отмъщение във всеки запалянко на най-популярния клуб на Аржентина. Още бяха свежи раните от финала, но отмъщение в полуфинала би било добър мехлем.
Напразно.
Ривър спечели на Монументал с 2:0, а Бока в реванша осъществи горчива победа с 1:0 и отпадна. Отново тъга, отново разочарование, отново бяс. Дали е възможно да им се случва това? На тях, които са "народния клуб". На тях, които са по-популярните, по-добрите и по-успешните от местните "милионери"?! На тях, които четири пъти са били първенци на Южна Америка само от 2000 до 2007 година (общо шест) и всичко това триеха в носа на "пилетата" (Галинеросите, подигравателно название за привържениците на Ривър), чийто клуб до 2015 имаше само две титли първенец на Южна Америка?! Каква клетва е хвърлена на Бока Хуниорс? Дали колелото на историята е решило да смели Бока Хуниорс?
Същевременно, запалянковците на Ривър дочакаха най-хубавата епоха в историята. Най-големите успехи правеха директно на гърба на Бока. Може ли по-сладко от това?!
Треньорът Марсело Галярдо е прогласен за малко божество и тръгна към спечелването на втора поредна титла в Копа Либертадорес. Припомняме, до неговото идване са имали общо две. Да не говорим за дозата провокации, подигравки и сеири от Галинеросите над съдбата на Бостеросите. Оправдано. Кога ако не тогава...
Но Фортуна е въртелива кучка в южноамериканския футбол. Знае да е с широки ръце, па брутално сурова. Заедно с Ривър беше година, проведе го по пътища на ужаса в култовите двубои с Бока, нанесе болка и страдание на вечния противник, а тогава заби нож в гърба...
Галярдовият Ривър разбиваше Фламенго във финала, който вместо в запаления Сантяго се игра в Лима. Водеха момчетата на Галярдо с 1:0, имаха нова титла в джоба, празненството започна, а тогава последва митичен обрат под режисурата на Габигол. Голове в 89 и 92-ата минута и пустош в сърцата на привържениците на Ривър. Когато имаш всичко и тогава изведнъж нямаш нищо. Можеха да усетят какво им е било на привържениците на Бока.
Но хайде. И това се преглъща, и това се преживява. Продължаваше да им е по-леко отколкото на Бостеросите. Поне можеха да кажат, че са по-добри от тях. А някъде в този момент поеха и лидерството в класирането в националното първенство. Титлата в първенството би била добра терапия.
Въпреки всички успехи с Ривър в Копа Либертадорес, камъчето в обувката на Марсело Галярдо беше тази титла в Аржентина. От 2014 година е в клуба и нито веднъж не е бил шампион на Аржентина. А Бока е била четири пъти.
Камъчето ставаше все по-голямо и все по-неприятно. Всички победи над Бока и успехите в международните турнири направиха от Галярдо мит сред Галинеросите, но тази титла беше нещо неприятно за което се мълчи. Но на всички беше на върха на езика. Паралел можете да направите с предходния треньор на Цървена звезда, който вдигна клуба от Маракана няколко класи нагоре, направи така, че отново да се чуе за него, но няколко загуби от обективно по-слабия вечен съперник не му бяха простени.
Така и на Галярдо сега му беше нужна титла в Аржентина. А моментът изглеждаше като идеален. След онзи полуфинал и новата елиминация от Ривър, привържениците на Бока искаха да изядат някого. Не беше достатъчно, че треньорите грешници бяха сменени в състояние за хоспитализиране и че добър дял от играчите си отиде. Търсеше се някой по-голям скалп, който да плати цената. Набързо дойдоха клубните избори.
А те в Бока не са фарс и маркетинг. Не са нагласени. На тях наистина се гласува, а всеки привърженик на Бока високо цени своя глас.
Бока Хуниорс в последните 25 години владееше аржентинският бизнесмен/политик/олигарх Маурисио Макри.
Откакто през 1996 стана президент на клуба, започнаха най-големите успехи в историята на Бока. Син от богато семейство, школуван в Америка чрез Бока придоби далеч по-голяма популярност отколкото благодарение на своите работни успехи, на него и неговото семейство. След 11 години начело на клуба стана градоначалник на Буенос Айрес, което е по-силна функция от която и да е министерска. Владееше столицата общо осем години в два мандата, а тогава стана и президент на Аржентина.
По време на неговия политически възход, Бока владееха негови сателити, които той ръководеше в сянка и им печелеше изборите в клуба. Най-много сред тях Даниел Ангеличи. Бизнесмен от радикалното крило на партията на Макри, но с не така чисто минало. Колкото и успехи да е имала Бока при Макри и Ангеличи, толкова повече се отдалечаваше от народа. Бока не е Арсенал или Ювентус, които не ги интересува кой ще им е на трибуните, докато са пълни с туристи, които плащат солено скъпите цени на билетите. В Аржентина няма да продадете историята за скъпите билети и комфорта заради благото на клуба.
Беше изгонен най-големият играч в историята на клуба Хуан Роман Рикелме, защото не беше с тези. Ангеличи блокира продажбата на билети на обикновени хора и ги резервира само за членове от които мнозина бяха заможни, които веднъж или два пъти годишно стъпват на стадион. Бока получаваше все повече "селфи" привърженици. Бомбонера все повече беше туристическа атракция вместо непревземаема крепост.
Разбира се, хулиганите и престъпниците от групата Ла Досе, която води трибуната останаха на своите места. Под ръководството на печално известния лидер Рафаел Ди Зеа продължиха да сеят страх, но под контрола на Макри и Ангеличи. Не можеше да се скрие, че лидерите на агитката имаха богати апанажи чрез различни криминогенни и работни дейности, че чрез Макри и Ангеличи са били защитени в прокуратурата и полицията извън всички мерки.
Обаче, футболът е чудо. Всичко това не помогна на властващата структура да спечели още едни избори през миналата зима. Болката в сърцето на истинските привърженици появила се след неуспехите против Ривър в последната година и половина разруши популярността на властващата структура до минимум. Не им мина и историята, че Бока няма кой да я води освен тях и че опозицията няма никакъв успех или работен рейтинг. Когато Хуан Роман Рикелме най-накрая излезе от нелегалност и явно подкрепи опонента, беше ясно, че властта в клуба се сменя. Нищо не помогна на властващата гарнитура и изгубиха изборите. Рикелме е тежест на везните против която не може нито един политик, бизнесмен или престъпник когато привърженик на Бока трябва да избере.
Победи "народната опция" и през декември започна нова ера на Бомбонера. Като нов вицепрезидент, който наистина ще решава за спортните въпроси и няма да е марионетка на президента, първият ход на Рикелме беше да доведе опитният треньор Мигел Анхел Русо вместо Густаво Алфаро, когото привържениците никога не приеха, защото неговата Бока играеше футбол да не допусне гол.
Ривър в този момент беше напред и побеждаваше лесно. Първият ход на новия треньор Русо беше Карлос Тевес да се върне от пейката и отново да бъде лидер на отбора. Въпреки че Рикелме и Тевес не бяха в добри отношения и се очакваше легендарната "десетка" да изгони Тевес от клуба когато спечели изборите, се случи обратното. С цялата лична непоносимост, Рикелме знаеше какво е Бока, какво й трябва и кой е Тевес. А Тевес знаеше какво се очаква от него и какво може когато на останалите им падне сърцето в петите.
Карлитос е момък, който с дела, а не с думи и статуси по социалните мрежи е показал как се обича своя клуб когато си голяма звезда в световния футбол. Направи онова което футболистите в Европа не правят. Отрече се от големи пари и се върна в Бока да хапе, побеждава и печели. Любовта към Бока никога не е поставял под условие. Чак и когато доживя да бъде трети или четвърти нападател. Добре знаеше как се случват нещата в големи клубове като Бока. При Алфаро претърпя много неправди, но мълчеше. В интерес на клуба не вдигаше глас. Когато Русо му отвърза ръцете, Карлитос отново се превърна в онзи гладен голов убиец израснал в немилосърдното предградие Фуерте Апаче. Тевес общо през този сезон вкара девет гола в първенството, а чак шест постигна тази година откакто Русо пое отбора преди три месеца. Последният беше със стойността на титлата.
Почти два месеца Бока и Тевес преследваха Ривър чиято преднина не надмина три точки, но не успяваха да свалят лютия враг от първото място. В предпоследния кръг се появи надежда за Бока. Ривър сбърка, а Бока разнесе Колон и се приближи на точка. Решаваше последният кръг, но отново това не беше съвсем реален шанс. Ривър гостуваше на Тукуман, Бока посрещаше Химнасия Ла Плата с Марадона на пейката.
Повече се говореше за завръщането на Диего на Бомбонера отколкото за развръзката на шампионската надпревара в последния кръг. Как ще го посрещнат, кой с кого не говори, как ще води мача Марадона...
Дойде и тази нощ. Три икони на Бока на едно място. Три идола същевременно на Бомбонера. Диего Марадона на противниковата пейка, Роман Рикелме в директорската ложа, Карлитос Тевес с капитанската лента и тяхната "десетка" на гърба. В последните 90 минути надежда да се върне усмивката на лицето на привържениците на Бока.
Тукуман поведе против Ривър и започна лудницата. Но на Химнасия на Марадона не й идваше наум да се покланя на Бомбонера. В края на краищата, малките клубове живеят да спъват големите. Поне е така в държавите в които футболът се обича.
Времето вървеше и Ривър изравни още до полувремето. А Бока не водеше...
Последните 45 минути донесоха напрежение и нервност равни на онези в култовите сблъсъци в Копа Либертадорес. Ривър обсади вратата на Тукуман, Бока се мъчеше да пробие бронята на Химнасия на Марадона. В същата минута в която Матияс Суарес изпусна шанса на мача в Тукуман, Карлос Тевес като преди 16 години запали Бомбонера.
Получи я, погледна, прицели се и изстреля стрела от 18 метра с всички сили. По-късно са пресметнали, че е влязла със 102 км/ч. Не е лошо за момък на 36 години...
Разбира се, че на трибуните падна лавина, разбира се, че като паяци се залепиха по онези защитни огради и разбира се, че колелото на историята отново се завъртя.
Минаха още 20 минути треперене Тукуман да задържи Ривър. А там постоянно и неустрашимо стоеше Ривердо Зиелински. Призракът за Ривър. Човекът, който с Белграно преди 10 години изхвърли Ривър Плейт от първенството, нанесе му най-големия срам в историята и направи едно от най-големите задоволства в живота на привържениците на Бока. Този път като треньор на Тукуман още веднъж ухапа Ривър по сърцето и празникът на Бомбонера можеше да започне.
След дълго време, запалянко на Бока се почувства щастлив и надмощен над такъв на Ривър. Карлос Тевес изтича в прегръдката на Марадона, а той луд и опиянен от щастие го целуна в устата?! Рикелме спокойно ядеше сладолед в ложата, хиляди Бостероси крещяха от щастие. Всичко беше както трябва, всеки се държеше така както се очакваше. Не би било нормално всичко да беше минало нормално. Много от тях и плакаха, спомняйки си тъгата, която преживяха в последната година и половина. Не само, че те спечелиха титлата, а същевременно и Ривър я изгуби.
"Чувствам се сякаш съм спечелил първа титла. Бока е онова което ме държи в живота. Бях гладен за слава. Чувствах се отново като онова хлапе от моя край, което трябваше да се бори за всичко", каза Тевес след десетия спечелен трофей в екипа на Бока.
Събирането на Светата Троица на Бомбонера излекува напатените души. Този път Бока танцува на гроба на Ривър. Идолите върнаха клуба и щастието на народа. Автор: Александър Глигорич
Бока Хуниорс в невероятен завършек, в последния кръг, прескочи най-големия съперник Ривър Плейт и спечели за 34-и път шампионската титла в Аржентина.
Ривър имаше титлата в ръце и три точки преднина два кръга преди края. Обаче, с реми в предния кръг против Дефенсе (1:1) даде възможност на Бока да се приближи на точка след нейната победа над Колон (4:0).
Все пак, всичко което беше нужно на Ривър е победа в последния кръг в гостуването на Атлетико Тукуман, който поведе в 19-ата минута чрез Толедо. Ривър изравни в 35-ата минута с гол на Суарес и имаше много време за обрат и потвърждение на 37-ата шампионска титла.
Но това не се случи, тъй като отборът на Марсело Галярдо не намери пътя към вратата на Атлетико.
Същевременно, Бока се мъчи на Бомбонера срещу Химнасия Ла Плата, която се води от легендарния Диего Марадона. Съставът на Мигел Анхел Русо натискаше, търсеше гол, но изглеждаше, че няма да стигне до него. На трибуните се отчайваше и славният Хуан Роман Рикелме, а тогава дойде 72-ата минута и стадионът експлодира от одушевление.
Капитанът Карлос Тевес пое топката на ръба на наказателното поле и стреля, дори и този удар не беше съвършен, но беше толкова силен, че проби вратаря на гостите, а топката завърши в мрежата за огромно празнуване на претъпканата Бомбонера.
До края на мача Бока задържа преднината и празнува с 1:0, а особено ги зарадва новината, че Ривър не е успял да победи Атлетико, така че голямото празнуване можеше да започне в синьо-жълтия дял на Буенос Айрес.
Рекордьорът Ривър Плейт чака титла от 2014 година и остана на 36 трофея, докато Бока сега се приближи на едва две и има 34.
.jpg)
.jpg)
.JPG)
