На онези, които са заслепени от пълните стадиони в Шампионската лига, Висшата лига, Бундеслигата, Серия А и испанската и френската Лига, както и мондиалите и европейските първенства, убягва, че всички останали стадиони, на които играят повече от 90% от клубовете и футболистите и на които растат нови поколения играчи, са - празни. На тях освен родители, членове на семейството и по някой скаут, няма никого. Футболните управници се намират на кръстопът: ако искат да преживеят, ще бъдат принудени да променят правилата и да ги пригодят към новото време.
Всички имаме картина в главата си, било дали сме чели хроники, романи или гледали филми за Титаник, как в бизнес класата пътниците танцуват и пият шампанско докато корабът потъва, а нещастниците, които се намират дълбоко в утробата на презокеанския плавателен съд се борят за живота си, давейки се във водата, която нахлува от всички страни.
Титаник е прилично достоверна метафора на днешния футбол. Напомпан с пари, които идват от цял свят - особено от Персийския залив, от баснословни договори за телевизионни права, глобалния мърчандайзинг и в последно време и от света на крипто валутите - футболният елит, събран в няколко шампионата на Стария континент с аванпост за ветерани и угасващи звезди в САЩ, Турция, арабските петромонархии и доскоро в Китай (до решението на президента Си Дзинпин да поведе страната в нов социализъм), живее извън реалния свят. Заслепен от абсурдното богатство не вижда, че футболният кораб потъва. Когато осъзнае реалността ще бъде късно да се промени каквото и да е.
Във време когато няколко хиляди футболисти заработват по няколко милиона или чак десетки милиони евро годишно, хиляди малки клубове изчезват, защото не могат да платят вноските за терена и съблекалните, докато големите клубове, които плащат фараонски заплати на своите играчи, са в дългове до ушите. Ако бяха "обикновено" частно лице, много малък брой клубове биха избегнали банкрут, а техните управници съдебни процеси, както се случва в момента с Ювентус в Италия.
Замислете се какво ще стане с клубовете чийто собственици са от арабския свят, когато един ден им омръзне футбола, или когато американските фондове и брокери намерят ново забавление или начин да въртят парите?
Празни трибуни
Футболът губи своята субстанция и бъдеще. Половината юноши и млади хора от 16 до 23 години не се интересуват много от футбол, или не го смятат за достатъчно интересен, показват последните изследвания. Нещо повече, чак 27% изобщо не се интересуват от футбол, а 13% дори го мразят. Новите хлапета за разлика от предходните поколения, дори и онези, които не са кой знае колко успешни в училище, не виждат във футбола нито в спорта изобщо, заниманието на своите мечти или начин да станат известни и богати.
Задълбочено изследване на реномираните агенции Макинси/Нилсен е открило, че и от онези, които следят футбола само 49% го правят, защото подкрепят един или повече клубове, докато една трета като мотив посочват привързаност към един играч, а гледат само големи мачове, докато останалите следят повърхностно, гледайки евентуално головете.
Още един факт е много притеснителен за бъдещето на футбола: чак 2/3 от младите следят футбола, защото се боят да не пропуснат нещо което останалите смятат за важно, а не защото наистина ги интересува. В превод, когато днешното поколение от четиридесет и петдесетгодишни напусне сцената, няма да има кой да гледа футбол, а ще са малко и онези, които продължават да го смятат за най-важното второстепенно нещо на света.
Глобализацията скъса основната жизнена сила на футбола - а това е привързаността към един клуб. Някога се казваше, че може да се смени всичко освен майката и клуба, който се подкрепя. Днес, новите поколения подкрепят футболни звезди и подкрепят клубовете в които играят техните идоли. С други думи, големите звезди станаха значими, ако не и по-значими от клубовете и движат със себе си големи маси футболни поклонници.
Чак 1/3 от населението във възрастта от 16 до 24 години подкрепя един играч, а не клуб, и като последствие фокусът на техния интерес попада върху клуба за който играе техният любимец.
Фактът, че още преди пет години е регистрирана тенденция на спад на гледаемостта в категорията на населението между 12 и 34 години с чак 40% сам по себе си беше драматичен.
Най-страничното странично нещо
Доскорошният президент на Ювентус Андреа Аниели беше един от редките футболни ръководители, който открито предупреждаваше за тенденцията, която води "най-важното второстепенно нещо" към своя край.
Заслепени от пълните стадиони в Шампионската лига, Висшата лига, Бундеслигата, Серия А, испанската и френската Лига, както и по мондиалите и европейските първенства, на всички убягва, че всички останали стадиони, на които играят повече от 90% от клубовете и футболистите и на които растат новите поколения играчи са - празни. На тях освен родители, членове на семейството и по някой скаут няма никой.
Другият голям проблем на футбола е "скуката". Новите поколения, отраснали с умни телефони, таблети, компютри, и най-новите, които растат в социалните мрежи, не са в състояние да гледат концентрирано каквото и да е, което трае по-дълго от няколко, най-много десет-петнайсет минути.
Футболът от "събитие", "най-важното второстепенно нещо на света", стана фон или съпътстващо съдържание, докато на умните телефони се гледат кратки видеозаписи, следят се социалните мрежи, сърфира се в интернет, правят се хиляди други неща.
Още т.нар. милениуми (онези, които днес са между 25 и 40 години), а да не говорим за поколението З (Z) (родени между 1997 и 2012 година) не гледат класическа телевизия и не плащат за кабелни или сателитни телевизии. Младите са все по-малко заинтересовани да гледат не само футбол, а и какъвто и да е друг спорт по телевизията, имайки предвид продължителността на събитията: два часа футболен мач или три часа и половина американски футбол е нещо от миналия век. Проблемът не е в милениумите или поколението З, проблемът е, че спортът, а особено футболът, стана телевизионен продукт, а телевизията започва да губи мача с новите видове забавления и информиране, което предпочитат поколенията, които идват.
Други два големи проблема на футбола са стриймингът и видеоигрите. Голямата част от малчуганите не расте, играейки всекидневно футбол като предишните поколения, между останалото и защото трябва да плащат за футболни школи, а и стилът на живот се промени. Също така, все по-малко бащи водят своите деца на мач, евентуално го правят веднъж и това е.
Новите поколения са оформени от интернет и дигиталното забавление, което, повече или по-малко, за всички е на ръка разстояние. Видеоигрите въртят пет пъти повече пари от футбола, 250 милиарда срещу 50 милиарда долара.
Джойстик вместо бутонки
Хлапетата се формират чрез платформи "on-demand" и видеоигри, с други думи - във виртуалния свят. Когато фокусираме вниманието над футбола, повече са тези, които са играли ПЕС или ФУТ (и двете преживяха промени: "eFootball" наследи ПЕС, а EA Sports и ФИФА след тридесет години развалиха договора за ФУТ), отколкото онези, които са ритали топка с приятели на местното игрище, да не говорим за тренировки и мачове.
Стигнахме и до абсурда: някога видеоигрите (говорим за футболните) служеха като сурогат за изживяване на истински емоции, които дарява футболната игра, днес са все повече онези, които играят своите виртуални мачове, а едва с едно око следят какво се случва в истинския мач на обичания отбор по телевизора или на някакъв друг уред.
Оценява се, че на планетата имаме близо половин милиард поклонници на e-Sports, от които около 200 милиона играят редовно, всеки ден, или гледат други как играят. Става дума основно за населението от 16 до 35 години (милениумите и поколение З), което прекарва пред компютъра средно по чак седем часа дневно. Стигнахме до това някои турнири да се излъчват, а броят на специализираните телевизионни и интернет канали расте експоненциално заедно с гледаемостта, която достига дори и 20 милиона зрители за най-важните турнири.
Благодарение на стрийминга и възможността да се гледа каквото и когато се иска в съдействие със социалните мрежи и интернет, който дава възможност за бърза и директна информация за всичко, не е необходимо да се "губят" часове и часове, гледайки мачове. Например, гледаемостта на т.нар. най-интересни моменти е в контратенденция с "дела", който имат футболните мачове (без да се броят големите мачове и финалите на големите турнири).
Нови правила пред вратата
Днес хлапетата знаят всичко за футболистите, баскетболистите или тенисистите, но не защото гледат с часове мачове, а защото чрез видеоигрите получават все по-детайлни данни за спортистите, от статистиката до описание на техните характеристики. Нещо повече, благодарение на възможностите в игрите да се "ангажират" играчи от миналото, новите поколения опознават Пеле, Марадона, Платини, Абдул Джабар, Меджик Джонсън или Майкъл Джордан.
Футболните управници, но и онези, които ръководят други спортове, се намират на кръстопът: ако искат да оцелеят, ще бъдат принудени да променят правилата и да ги пригодят към новото време, или ще трябва да намерят формула за друго представяне пред широката публика. Във волейбола отдавна е променено правилото за смяна на сервиса; в тениса, освен на четирите най-големи турнира, се играе на два, а не на три спечелени сета, във Формула 1 е променен начинът на квалификацията.
Във футбола се обмисля дали да се премине към ефективно време и да се въведат изгонвания за определено време, както и възможност в игра да се връщат играчи, които са сменени. Размисля се и как футболът, като продукт, да стане по-примамлив, започвайки от позиционирането на телевизионни камери, които биха приближили играта на терена към онази, която се вижда във видеоигрите, съответно да се направи интерактивна и по-интересна за зрителите.
Когато се тегли чертата, не сме далече от времената когато за клубовете ще бъде приоритет да се борят за зрители и привърженици, а не за точки и трофеи, защото това бъде единственият начин да оцелеят. Победите няма да са достатъчни.
Автор: Франко Белмонте
Няма коментари:
Публикуване на коментар