Футболът потъва като Титаник, а в бизнес класата се танцува и пие шампанско

 

На онези, които са заслепени от пълните стадиони в Шампионската лига, Висшата лига, Бундеслигата, Серия А и испанската и френската Лига, както и мондиалите и европейските първенства, убягва, че всички останали стадиони, на които играят повече от 90% от клубовете и футболистите и на които растат нови поколения играчи, са - празни. На тях освен родители, членове на семейството и по някой скаут, няма никого. Футболните управници се намират на кръстопът: ако искат да преживеят, ще бъдат принудени да променят правилата и да ги пригодят към новото време.

Всички имаме картина в главата си, било дали сме чели хроники, романи или гледали филми за Титаник, как в бизнес класата пътниците танцуват и пият шампанско докато корабът потъва, а нещастниците, които се намират дълбоко в утробата на презокеанския плавателен съд се борят за живота си, давейки се във водата, която нахлува от всички страни.

Титаник е прилично достоверна метафора на днешния футбол. Напомпан с пари, които идват от цял свят - особено от Персийския залив, от баснословни договори за телевизионни права, глобалния мърчандайзинг и в последно време и от света на крипто валутите - футболният елит, събран в няколко шампионата на Стария континент с аванпост за ветерани и угасващи звезди в САЩ, Турция, арабските петромонархии и доскоро в Китай (до решението на президента Си Дзинпин да поведе страната в нов социализъм), живее извън реалния свят. Заслепен от абсурдното богатство не вижда, че футболният кораб потъва. Когато осъзнае реалността ще бъде късно да се промени каквото и да е.

 
Във време когато няколко хиляди футболисти заработват по няколко милиона или чак десетки милиони евро годишно, хиляди малки клубове изчезват, защото не могат да платят вноските за терена и съблекалните, докато големите клубове, които плащат фараонски заплати на своите играчи, са в дългове до ушите. Ако бяха "обикновено" частно лице, много малък брой клубове биха избегнали банкрут, а техните управници съдебни процеси, както се случва в момента с Ювентус в Италия.

Замислете се какво ще стане с клубовете чийто собственици са от арабския свят, когато един ден им омръзне футбола, или когато американските фондове и брокери намерят ново забавление или начин да въртят парите?

Празни трибуни

Футболът губи своята субстанция и бъдеще. Половината юноши и млади хора от 16 до 23 години не се интересуват много от футбол, или не го смятат за достатъчно интересен, показват последните изследвания. Нещо повече, чак 27% изобщо не се интересуват от футбол, а 13% дори го мразят. Новите хлапета за разлика от предходните поколения, дори и онези, които не са кой знае колко успешни в училище, не виждат във футбола нито в спорта изобщо, заниманието на своите мечти или начин да станат известни и богати.

Задълбочено изследване на реномираните агенции Макинси/Нилсен е открило, че и от онези, които следят футбола само 49% го правят, защото подкрепят един или повече клубове, докато една трета като мотив посочват привързаност към един играч, а гледат само големи мачове, докато останалите следят повърхностно, гледайки евентуално головете.

Още един факт е много притеснителен за бъдещето на футбола: чак 2/3 от младите следят футбола, защото се боят да не пропуснат нещо което останалите смятат за важно, а не защото наистина ги интересува. В превод, когато днешното поколение от четиридесет и петдесетгодишни напусне сцената, няма да има кой да гледа футбол, а ще са малко и онези, които продължават да го смятат за най-важното второстепенно нещо на света.

Глобализацията скъса основната жизнена сила на футбола - а това е привързаността към един клуб. Някога се казваше, че може да се смени всичко освен майката и клуба, който се подкрепя. Днес, новите поколения подкрепят футболни звезди и подкрепят клубовете в които играят техните идоли. С други думи, големите звезди станаха значими, ако не и по-значими от клубовете и движат със себе си големи маси футболни поклонници. 

Чак 1/3 от населението във възрастта от 16 до 24 години подкрепя един играч, а не клуб, и като последствие фокусът на техния интерес попада върху клуба за който играе техният любимец.

Фактът, че още преди пет години е регистрирана тенденция на спад на гледаемостта в категорията на населението между 12 и 34 години с чак 40% сам по себе си беше драматичен.

Най-страничното странично нещо

Доскорошният президент на Ювентус Андреа Аниели беше един от редките футболни ръководители, който открито предупреждаваше за тенденцията, която води "най-важното второстепенно нещо" към своя край. 

Заслепени от пълните стадиони в Шампионската лига, Висшата лига, Бундеслигата, Серия А, испанската и френската Лига, както и по мондиалите и европейските първенства, на всички убягва, че всички останали стадиони, на които играят повече от 90% от клубовете и футболистите и на които растат новите поколения играчи са - празни. На тях освен родители, членове на семейството и по някой скаут няма никой.

Другият голям проблем на футбола е "скуката". Новите поколения, отраснали с умни телефони, таблети, компютри, и най-новите, които растат в социалните мрежи, не са в състояние да гледат концентрирано каквото и да е, което трае по-дълго от няколко, най-много десет-петнайсет минути. 

Футболът от "събитие", "най-важното второстепенно нещо на света", стана фон или съпътстващо съдържание, докато на умните телефони се гледат кратки видеозаписи, следят се социалните мрежи, сърфира се в интернет, правят се хиляди други неща.

Още т.нар. милениуми (онези, които днес са между 25 и 40 години), а да не говорим за поколението З (Z) (родени между 1997 и 2012 година) не гледат класическа телевизия и не плащат за кабелни или сателитни телевизии. Младите са все по-малко заинтересовани да гледат не само футбол, а и какъвто и да е друг спорт по телевизията, имайки предвид продължителността на събитията: два часа футболен мач или три часа и половина американски футбол е нещо от миналия век. Проблемът не е в милениумите или поколението З, проблемът е, че спортът, а особено футболът, стана телевизионен продукт, а телевизията започва да губи мача с новите видове забавления и информиране, което предпочитат поколенията, които идват.

Други два големи проблема на футбола са стриймингът и видеоигрите. Голямата част от малчуганите не расте, играейки всекидневно футбол като предишните поколения, между останалото и защото трябва да плащат за футболни школи, а и стилът на живот се промени. Също така, все по-малко бащи водят своите деца на мач, евентуално го правят веднъж и това е.

Новите поколения са оформени от интернет и дигиталното забавление, което, повече или по-малко, за всички е на ръка разстояние. Видеоигрите въртят пет пъти повече пари от футбола, 250 милиарда срещу 50 милиарда долара.

Джойстик вместо бутонки

Хлапетата се формират чрез платформи "on-demand" и видеоигри, с други думи - във виртуалния свят. Когато фокусираме вниманието над футбола, повече са тези, които са играли ПЕС или ФУТ (и двете преживяха промени: "eFootball" наследи ПЕС, а EA Sports и ФИФА след тридесет години развалиха договора за ФУТ), отколкото онези, които са ритали топка с приятели на местното игрище, да не говорим за тренировки и мачове.

Стигнахме и до абсурда: някога видеоигрите (говорим за футболните) служеха като сурогат за изживяване на истински емоции, които дарява футболната игра, днес са все повече онези, които играят своите виртуални мачове, а едва с едно око следят какво се случва в истинския мач на обичания отбор по телевизора или на някакъв друг уред.

Оценява се, че на планетата имаме близо половин милиард поклонници на e-Sports, от които около 200 милиона играят редовно, всеки ден, или гледат други как играят. Става дума основно за населението от 16 до 35 години (милениумите и поколение З), което прекарва пред компютъра средно по чак седем часа дневно. Стигнахме до това някои турнири да се излъчват, а броят на специализираните телевизионни и интернет канали расте експоненциално заедно с гледаемостта, която достига дори и 20 милиона зрители за най-важните турнири.

Благодарение на стрийминга и възможността да се гледа каквото и когато се иска в съдействие със социалните мрежи и интернет, който дава възможност за бърза и директна информация за всичко, не е необходимо да се "губят" часове и часове, гледайки мачове. Например, гледаемостта на т.нар. най-интересни моменти е в контратенденция с "дела", който имат футболните мачове (без да се броят големите мачове и финалите на големите турнири).

Нови правила пред вратата

Днес хлапетата знаят всичко за футболистите, баскетболистите или тенисистите, но не защото гледат с часове мачове, а защото чрез видеоигрите получават все по-детайлни данни за спортистите, от статистиката до описание на техните характеристики. Нещо повече, благодарение на възможностите в игрите да се "ангажират" играчи от миналото, новите поколения опознават Пеле, Марадона, Платини, Абдул Джабар, Меджик Джонсън или Майкъл Джордан.

Футболните управници, но и онези, които ръководят други спортове, се намират на кръстопът: ако искат да оцелеят, ще бъдат принудени да променят правилата и да ги пригодят към новото време, или ще трябва да намерят формула за друго представяне пред широката публика. Във волейбола отдавна е променено правилото за смяна на сервиса; в тениса, освен на четирите най-големи турнира, се играе на два, а не на три спечелени сета, във Формула 1 е променен начинът на квалификацията.

Във футбола се обмисля дали да се премине към ефективно време и да се въведат изгонвания за определено време, както и възможност в игра да се връщат играчи, които са сменени. Размисля се и как футболът, като продукт, да стане по-примамлив, започвайки от позиционирането на телевизионни камери, които биха приближили играта на терена към онази, която се вижда във видеоигрите, съответно да се направи интерактивна и по-интересна за зрителите.

Когато се тегли чертата, не сме далече от времената когато за клубовете ще бъде приоритет да се борят за зрители и привърженици, а не за точки и трофеи, защото това бъде единственият начин да оцелеят. Победите няма да са достатъчни.

Автор: Франко Белмонте

Добре дошли в цирка на 21 в - за долари Примера прелита океана

Испанската Примера днес направи революционна крачка и реши някои мачове може би още този сезон да организира на територията на САЩ. Мотивът е ясен - по-голяма печалба от тамошната публика, така че великани като Барселона, Реал, Валенсия или Атлетико ще пътуват отвъд океана, за да играят свои шампионатни мачове.

Това е резултат от споразумение, което подписаха президентът на Ла Лига Хавиер Тебас и милиардерът Стивън Рос, собственик на клуба от НФЛ Маями Долфинс и главен промоутър на Примера на американския пазар. Така общите приходи от испанското първенство значително ще се увеличат, а Примера ще тръгне по стъпките на Висшата лига, която също така увеличи популярността си в САЩ, организирайки само приятелски мачове.

Още не е ясно кои отбори ще играят срещи в САЩ, нито кои градове ще им бъдат домакини и колко мачове ще са в програмата. Планът е поне един мач от Примера да бъде организиран във възможно най-кратък срок, през този или в началото на следващия сезон.

Интересно е, че Примера и нейните промоутъри са подписали 15-годишен договор според който печалбата делят 50/50. Испанското първенство през сезон 2016/17 е заработило над 2 650 000 000 евро, а се оценява че след американската авантюра тази сума ще се удвои.

Също така, Примера ще изпревари Висшата лига, която своевременно се спря само до приятелски срещи в САЩ. Въпреки че още през 2008 съществуваше идеята мачове от елитния английски ранг да бъдат организирани в Америка, натискът на привържениците, обществеността и клубовете събори това решение, така че сега на испанската лига се падна честта да започне нова футболна ера, защото досега в други страни са играни само мачове за Супер купите, никога за първенства.

Новият сезон в Примера започва утре вечерта със сблъсък между Жирона и Валядолид от 21:15 ч.

Ще стане ли скучният футбол норма?

Тази седмица Тони Пюлис беше последният мениджър, който си загуби работата.

Неговото обвинение? Загуба на твърде много мачове, неговата марка футбол беше мъчителна за гледане. Клод Пюел си загуби работата миналия сезон, защото неговата марка също беше отегчаваща (някой спомня ли си домакинският мач срещу Хъл?).

Най-богатите шест клуба са напълно извън обсег. Техният опит да се обогатят още през тази година с по-голямо парче от ТВ парите беше осуетен... засега. Остатъкът от клубовете във Висшата лига се борят да останат в първенството и може би, с късмет, да спечелят купа. И в това се крие основата.

Пюел напусна въпреки че завърши 8-ми и отиде на Уембли. Доста странно? Да и не. Уотфорд завърши 17-ти, но само на шест точки зад "светците". През този сезон първенството също е много тясно. Всяка точка е ценна, а през миналия сезон, разликата между всяко шампионатно място беше зашеметяващите 1,9 милиона паунда.

Със замъгляващите очите богатства на Висшата лига за печелене, не е голямо чудо, но е голяма причина за притеснение, че толкова много английски клубове са в чуждестранни ръце. Повечето от клубовете в Мидландс са китайско притежание, като Саутхемптън.

След всеки уикенд, футболните собственици, хедж фондове и голям бизнес от целия свят проучва представянето на техния актив, т.е. клубовете на които ние плащаме, за да подкрепяме. Позицията в първенството е началото на всичко и краят на всичко. За всеки собственик по света е императив неговата инвестиция да остане над застрашителното трио в дъното и да продължава да максимизира доходността. Чемпиъншип е пълен с амбициозни клубове с още по-амбициозни чуждестранни собственици чакащи да се нахвърлят.
 
Това ни връща към Пюлис и Пюел. Смея да кажа, че техните компетенции бяха същите, забавление на тълпите... защото сме в развлекателния бизнес в крайна сметка? Но, можете да заложите и последния си долар те бяха пробити от задачата да не изпаднат. Опитай и се изкачи колкото можеш по-високо, но... тази врата на капана трябва да е като китайско мъчение за мениджърите.

Може ли това да е причината толкова много мениджъри нагоре и надолу по лигата да усвояват толкова прагматични поведения и стратегии? Това ли е причината толкова много мениджъри да са повече от подготвени да отегчават тълпите до сълзи с подреждането на отбори, които да не губят... и с надеждата да отмъкнат всичко с гол против очакванията? Пюел беше отхвърлен само за да поеме Пелегрино и да прави абсолютно същото!

Може ли такъв сорт футбол сега да се превърне в норма, особено ако следващата ТВ сделка отново пробие покрива дори повече? Надявам се, че не, но имам чувството, че ще го направи. Бордовете на големия бизнес по света не трябва да седят през тъмните съботни следобеди.

Големият въпрос сега е... ние привържениците ще се примирим ли? Единствената възможност е да гласуваме с нашите крака... но ще го направим ли? Дори и да го направим, съмнявам се, че далечният собственик го е грижа.

Автор: Мартин ван Туил

Анализ на трансферния пазар: по следите на парите

Изследването на трансферния пазар във футбола съдържа една от ключовите области на изследване от Футболната обсерватория ЦИЕС. Този доклад анализира плащането на сумите по трансферите осъществени от 2010, които включват отбори от петте големи европейски първенства: английската Висша лига, испанската лига, немската Бундеслига, италианската Серия А и френската Лига 1.

Първата глава анализира от техническа перспектива сумите инвестирани за трансфери. Втората част представя финансовите сметки на клубно ниво от последния трансферен прозорец, както и принципа на нетните парични потоци между първенствата. Най-накрая, третата част изследва трансферните операции от гледната точка на разликата между платените суми и сумите оценени от алгоритъм, който създадохме.

Изразходвани суми

Въпреки че официалните стойности на похарчените суми за трансферни такси често са конфиденциални, широкото медийно отразяване на основните футболни пазари ни позволяват да проследим операциите. Така е възможно да имаме много ясна идея какво се случва. Информацията публикувана в този доклад включва фиксирани компенсации за прехвърляне, условни плащания (бонуси), както и таксите платени за случаите на играчи под наем.

От 2010, трансферните суми платени от клубовете в 5-те големи първенства силно нарастват. За пета поредна година, рекорд беше поставен през 2017: 5,9 милиарда евро (+41% в сравнение с предишната година). Ако вземем предвид само летните трансфери, нарастването сравнено през 2016 е 38%: от 3,7 на 5,1 милиарда евро.

През лятото на 2017, подобно на предходните години, клубовете от Висшата лига са похарчили най-много: около 1,55 милиарда евро за фиксирани трансферни суми и 220 милиона евро по условни плащания. Средно, клуб от английската топ дивизия е инвестирал 89 милиона евро, за да подпише нови играчи. В другите изследвани шампионати, тази сума варира между 55 милиона евро (италианската Серия А) и 34 милиона евро (испанската лига).

Пропорцията на разходите на клубовете от Висшата лига в сравнение с трансферните суми платени от всички отбори от големите пет първенства е над 30% през анализирания период. Намалението наблюдавано през 2017 е основно свързано с големите инвестиции направени от Пари Сен Жермен (418 милиона евро) и Милан (250 милиона евро).

Пространствен анализ на сумите инвестирани от отборите в петте големи първенства по време на лятото на 2017 показва, че най-много пари остават в тези първенства: 3,7 милиарда евро (71% от всичко). Само 52% от извършените трансфери от отборите в петте големи първенства включват играчи с договор с клубове от тези надпревари. Тази липса на равновесие е заради факта, че най-скъпите трансфери се случват между отбори от петте големи първенства. Случаите на Неймар, Мбапе и Дембеле са перфектните примери на тази ситуация.

Вместо да се постави под въпрос полезността на трансферната система, оспорена от ФИФпро особено, нашият анализ дава основание за засилване на механизмите на преразпределение. Увеличение на обезщетенията плащани на клубовете създатели, както уголемяване и генерализиране на вноските за солидарност като тези планирани от ФИФА за международните трансфери, биха представлявали конкретни мерки за подобряване на системата.

Финансови оценки

Освен изхарчените средства, интересно е да се проучи нетният баланс за трансферните операции. Общо, 41 клуба от 5-те големи първенства от 98 са направили печалба от трансфери на играчи направени през летния прозорец на 2017. Най-голямата нетна печалба е регистрирана от Монако: +289 милиона евро (394 милиона евро получени и 105 милиона похарчени). На противоположния край на спектъра е Пари Сен Жермен: -343 милиона евро.

Анализът по първенство носи светлина върху спецификата на Висшата лига, което има ясен дефицит (-835 милиона евро). Само пет английски отбора от топ дивизията са регистрирали положителен трансферен баланс. Противоположно на Англия, испанската лига има кредитен баланс (+9 милиона евро). Този резултат е основно свързан с трансферната политика на Реал Мадрид (+47 милиона евро).

Пространственият анализ на балансите за международните трансфери включващи отборите от 5-те големи първенства потвърждават ключовата роля играна от топ дивизията на Англия в пазарната структура. Пет от седемте международни връзки с най-големите нетни парични потоци включват Висшата лига: -259 милиона евро с Франция, -112 милиона евро с Испания, -108 милиона евро с Италия, -105 милиона евро с Португалия и -99 милиона евро с Холандия.

Като се вземат предвид отборите с кредитен баланс за трансферите, които включват клубовете от големите 5 първенства по време на лятото на 2017, се оказва, че основните бенефициенти се намират в тези шампионати. 41-те отбори от големите 5 първенства с положителен баланс от 989 милиона евро печалба. Най-големият рекорд е на френската Лига 1: +436 милиона евро (2/3 от които на Монако).

Клубовете извън голямата петорка с кредитен баланс за трансфери включващ отбори от петте основни европейски шампионата са основно разположени в страни от УЕФА (особено Португалия, Холандия и Белгия), в английската втора дивизия (основно благодарение на трансфери на играчи към отборите от Висшата лига), както и в Бразилия.

Трансферни операции

Футболната обсерватория ЦИЕС е особено известна за способността си да оценява научно трансферните стойности на професионалните футболисти. Тази секция сравнява сумите инвестирани за трансфер на играчите в големите 5 първенства в края на сезон 2016/17 със "справедливите" стойности калкулирани благодарение на нашия алгоритъм. Силната връзка между платените суми и изчислените суми потвърждава солидността на нашия подход, както и силната му предсказваща мощ.

Както обикновено, негативна разлика беше измерена между платените суми и изчислените стойности. Средно, първите са 30% по-ниски от вторите. Това е най-голямата разлика наблюдавана от имплементацията на алгоритъма за трансферна стойност. Това откритие показва ускорението на инфлацията появяваща се в трансферния пазар.

Според развития алгоритъм, най-надплатения трансфер в абсолютно изражение беше този на Килиан Мбапе от Монако в Пари Сен Жермен: +87,4 милиона между обявената сума (с включени бонуси) и изчислената сума. Обратно, най-добрата сделка от финансова гледна точка е постигната от Ливърпул с привличането на Мохамед Салах (-19,4 милиона евро).

Заключение

Този доклад подчертава инфлацията на трансферните суми за привличането на играчи от петте водещи европейски шампионата. Средното подценяване на цените по отношение на стойностите калкулирано на базата на нашия алгоритъм и генералното повишение на сумите инвестирани от големите 5 първенства са ясни индикатори илюстриращи инфлационния процес.

Глобализацията на интереса към футбола като цяло и към най-конкурентните първенства по-специфично, ще доведе до вярване в продължаващата тенденция на инфлацията на разходите  на трансферния пазар. В кратък и среден срок, отборите от най-добрите първенства би трябвало да са в положение да увеличат своите обороти. Тази ситуация е дори по-вероятно  да бъде валидна за най-силните клубове.

В дългосрочен план, в контекст в който промените в начините на консумиране ще доведат до спад в телевизионната аудитория, основното предизвикателство за клубовете и първенствата ще бъде способността да разнообразят още повече източниците на финансиране на спортния спектакъл. Във всеки случай, през следващите пет години, е сигурно да се заложи, че новите рекорди за разходи на трансферния пазар ще бъдат поставяни прогресивно.

Кой казва, че футболистите са глупави? Фламини е шеф на 400 човека в 6 държави

Работник на терена, но изглежда и извън него, Матьо Фламини след седем години разкри пазена тайна, че през 2008 г е вложил милиони във фабриката GF Биохемикалс, първата в света, която се занимава с масово производство на левулинова киселина, която може да замени - нефта!

Да влезе в тази работа го уговорил бизнес партньорът Паскал Гранат (GF в името на компанията са началните букви на техните фамилии), а Фламини вложил милиони в опит да развие бизнес. Изплатили се, а днес GF Биохемикалс дава работа на 400 човека, 80 от тях работят в производството в италианския град Казерта. Компанията има работници във Франция, Русия, Холандия, Германия и Египет, и тясно сътрудничество с химическия факултет на Университета в Пиза.

Хората от обкръжението на Фламини, че и родителите му, чак сега разбират за втория живот на Матьо. "Съотборниците от Милан разбраха по-рано тази седмица на вечеря. Съотборниците от Арсенал вероятно сутринта ще четат тези редове. Мисля, че и Арсен Венгер не знае, не съм говорил с него за това", смее се халфът на Арсенал, който през този сезон има 5 мача. "Не беше лесно. Като започнеш нещо такова харчиш много пари, има риск от стрес. За мен това беше бягство от футбола. Кариерата е съставена от възходи и падения, а това ми избистряше ума и ми помагаше да мисля за нещо друго. Освен това беше и интелектуално предизвикателство", заявява Фламини.

Не всички са едни и същи. Шапка долу, Матьо.

Най-странните футболни спонсори

Европейските футболни клубове все по-често се принуждават да търсят необичайни източници на финансиране в тежките икономически времена, като сред тях вече попадат краставици, бордеи, групата Продиджи и др.

Гръцкият аматьорски отбор Вукефалас (Лариса) подписа договор с два местни бордея, което предизвика голям интерес към най-нетипичните футболни спонсори.

Краставици

След серия смъртни случаи от натравяне с краставици в Германия през лятото на 2011 г сериозно пострада износът на испанската продукция. Елитният Севиля реши да подкрепи фермерите, като изигра няколко приятелски мача в тениски с надпис „Аз обичам краставици“.

В интерес на истината това всъщност не беше спонсорство, а повече жест на благотворителност, след като клубът не поиска никакви пари.

Филми

Друг испански клуб – Атлетико (Мадрид) преди няколко сезона рекламираше филми като „Кодът на Да Винчи“ и „Спайдърмен 3“, след като имаше договор с холивудско студио.

Погребална агенция

Гърция е страната, която беше засегната най-много от кризата, така че ФК Палеопирго трябваше да търси пари на 2 метра под земята. Отборът от малък гръцки град не се поколеба да получи подкрепа от местна погребална агенция, чийто собственик е дългогодишен привърженик на клуба.

Еротична интернет страница

Испанският Логронес беше доста по-избирателен, като се стигна до подбор на спонсор. Играчите отказаха да рекламират еротична интернет страница и в крайна сметка това струва доста на клуба. След близо 70-годишна история клубът престана да съществува през 2009 г заради финансови проблеми.

Продиджи

Детският състав на Ийстлей Редс си пускал песни на Продиджи по време на тренировки, а когато за това разбрал лидерът на бандата Лиъм Хаулет, той предложил на клуба договор за спонсорство. Футболистите до 13-годишна възраст от Хемпшир, Англия, сега са доволни да носят емблемата на Продиджи – паяк в кръгче – на своите мачове.

Най-странните футболни подаръци

Футболните привърженици по принцип имат склонност да купуват и най-странните предмети, ако по тях има емблемата на любимия им отбор. Дори и ако никога не са употребявали нещо подобно преди, но трябва да го имат! По света се предлагат много нестандартни артикули, които едва ли могат да се снабдят с нормално обяснение.

Гумени патици

Е, скучно ви е в банята? Какво ще кажете да ви представим разноцветно гумено пате с емблемата на твоя клуб? Предлага се само за запалянковци на Арсенал, Челси, Ливърпул, Манчестър Юнайтед и Реал (Мадрид).

Голф

Ако играеш голф, със сигурност ти става скучно. Тези дълги разходки могат да са много по-интересни, ако си купиш топка с емблемата на твоя отбор, поставката за топката или нещо, което да те кара да мислиш за истински спорт.

Шапка с опашка

Феновете на Барселона и Реал (Мадрид) могат да се сдобият със странна шапка, приличаща на викингска каска, с опашка по която също има шипове.

Кучета, които си клатят главите

Дори да не знаеш как точно се нарича, но знаеш какво е куче да си поклаща главата, защото си бил жив и наоколо през последните десет години, виждал си го някъде. За нещастие тези кученца са достъпни само за привърженици на Тотнъм и Реал (Мадрид).

Касичка Прасенце

Ако има останало свободно пространство в твоята къща, което не е покрито от предмет с емблемата на твоя отбор, вземи си едно такова и го сложи там. Това са касички прасенца. Артикулът се предлага за привърженици на Арсенал, Милан, Бирмингам, Селтик, Челси, Евертън, Ювентус, Ливърпул, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Нюкасъл, Рейнджърс, Реал (Мадрид) и Тотнъм.

Плажна кърпа с Меси

Това е неприемливо. Може би само за момичета, които наистина харесват Лионел Меси. Дори за привърженик на Барса и Меси е твърде неудобно да търка тялото си нагоре надолу по снимката на голямата звезда на каталунците. Определено няма нищо нередно в кърпи с емблемите на клубовете, но това е една от най-откачените стоки на футболния пазар. Какво следва? Тоалетна хартия с Кристиано Роналдо?