Защото (все още) лудо го обичат. Поклон

Футболът в своята същност...

Европейският футбол, за съжаление, отдавна е изгубил този компонент. Тук я наричаме страст само защото не знаем какво всъщност означава страст. Там далече, на зеления континент, където футболът е божество и където, вярвате или не, продължава да се играе преди всичко от любов, отново тъгуваха, радваха се, плакаха - от щастие и тъга, припадаха... Отново, тяхно величество истинските привърженици, онези обикновени хора, занесени, бяха зад катедрата и ни показаха как футболът става безсмислен без истинска любов. И как може да бъде повече от живота и смъртта, както веднъж отдавна каза Бил Шенкли. Линията е теглена, ясно се вижда. Между нас и тях. Точно както ясно видяхме и какво ни предложиха тази нощ Фламенго и Ривър Плейт. Видяхме страст. Всички тези хора са заслужили такъв футболен благослов. Те наистина (все още) лудо го обичат...

Поклон.

Чили отказа да играе докато народът гине

Не трябва да се смесват политиката и спорта - знаем това добре и ние на Балканите - но понякога е просто невъзможно. Приятелският мач между Чили и Перу, предвиден за 19 ноември в Лима, е отказан, след като националите на Ла Роха отказаха да играят заради народните протести в тази южноамериканска държава. Футболният съюз на Чили кратко обяви, че решението е взето от играчите, а местните медии цитираха капитанът Чарлс Арангис, който веднага след кацането в Сантяго каза, че не му идва наум да играе докато хора гинат по площадите.

А как започна всичко? Така че народът се разбунтува, че цената на билета за метрото поскъпна с 30 чилийски песоса, които се равняват на 6 стотинки.

Народът побесня. Не толкова заради цената на билета, а заради все по-изразеното неравенство в обществото. Избиха най-големите протести откакто Чили през 1990 се върна към демокрацията. Засега живота си изгубиха най-малко 23 души, а над 2000 цивилни завършиха в болници. Футболното първенство е спряно и не се знае кога ще продължи.

Не толкова отдавна хвалеха Чили заради икономическата реформа. "Чикагските момчета", образовани в САЩ, а поставени на министерски функции през 70-те години на миналия век, успели с либерализация на пазара значително да смалят бедността в страната. Обаче, тази история сигурно ви е позната, не са усетили всички еднакво благата на демокрацията. Повече от 50% от чилийците днес работят за по-малко от 500 евро, докато най-богатият един процент държи 33% от богатството в държавата.

А когато е така, тогава и 6 стотинки са достатъчно...