Европейският футбол, за съжаление, отдавна е изгубил този компонент. Тук я наричаме страст само защото не знаем какво всъщност означава страст. Там далече, на зеления континент, където футболът е божество и където, вярвате или не, продължава да се играе преди всичко от любов, отново тъгуваха, радваха се, плакаха - от щастие и тъга, припадаха... Отново, тяхно величество истинските привърженици, онези обикновени хора, занесени, бяха зад катедрата и ни показаха как футболът става безсмислен без истинска любов. И как може да бъде повече от живота и смъртта, както веднъж отдавна каза Бил Шенкли. Линията е теглена, ясно се вижда. Между нас и тях. Точно както ясно видяхме и какво ни предложиха тази нощ Фламенго и Ривър Плейт. Видяхме страст. Всички тези хора са заслужили такъв футболен благослов. Те наистина (все още) лудо го обичат...
На днешния ден през 1933 година е роден един от най-добрите бразилски и световни футболисти - Гаринча.
Мануел Франсиско Дос Сантос, далеч по-известен с прякора Гаринча, е роден на 28 октомври 1933 година в Маже, близо до Рио.
Както и всяка история за един футболен великан от началото на 20 век не смее да бъде обикновена, така и тъжната съдба на този футболен майстор няма да остави никого равнодушен.
Гаринча е роден с деформация в гръбнака, шест сантиметра по-къс и крив ляв крак и изглеждал като дете което ще се бори за живота. Но този живот е имал и своите бляскави моменти.
Прякорът Гаринча му дала сестра му, по малка птичка, която ние наричаме орехче (вид врабче - б.р.), а описвала неговия изглед и темперамент.
По-малък от останалите деца, с проблемно телосложение, това момче като своите връстници се наслаждавал да гледа футбол. Скоро последвала първата възможност, първият контакт с топка и на всички е било ясно - звезда е родена! По-талантлив и по-подготвен от останалите никак не е могъл да мине незабелязано - всички футболни мениджъри отлично знаели кой е Гаринча.
А Гаринча е бил каквото никой никога не е - и няма да бъде!
Бил е сиромах, който във футболния свят е можел да предложи неповторими игри, дивял му се е всеки, който поне веднъж го е виждал.
"Гаринча беше невероятен играч, един от най-добрите за всички времена. Можеше с топката онова което никой друг не можеше. Ако го нямаше него аз никога не бих спечелил три световни първенства", казал Пеле.
Футболната приказка за съжаление е продължила кратко! Тръгнал е по стъпките на бащата алкохолик, парите, които заработил правейки това което умее най-добре харчил за скъпи питиета и леки жени - противниците побеждавал лесно, но гените не. Слабото и болестно тяло не е могло да издържи много, а сърцето го предало на 20 януари 1983 година в 50-ата година на живота.
Клубна кариера
През 1953 подписва с Ботафого от Рио де Жанейро. Първият мач изиграва на 19 юли 1953. В този мач вкарва три гола за победата с 6:3 против Бонсукесо. За Ботафого е изиграл 581 мача и е вкарал 232 гола. Играл е още за Коринтианс (1966), Португеза (1967), Фламенго (1968/69), Олария (1971/72) - всичките от Бразилия и Атлетико Хуниор (1968) от Колумбия. Последното участие като играч е на Коледа през 1982 година.
Национален отбор
Изиграл е 60 мача за Бразилия от 1955 до 1966, играл е за "кариоките" на световните първенства 1958, 1962 и 1966 година. Играейки за националния отбор е изгубил само един мач (1:3 от Унгария) на Световното първенство 1966. Това му е и последната среща за Бразилия. Интересно е, че Бразилия никога не е губила мач в който той и Пеле са играли заедно.
Бразилия, мачът Фламенго - Вашко Да Гама. Амбулантното возило влезе на терена, за да дадат лекарите помощ на контузен играч. За малко да останат насред терена...
Любовта на привърженика към своя клуб най-често е неописуема. Просто, във всичко това граници не съществуват, но фанатичен поддръжник на Фламенго успя да изненада обществеността и да запали социалните мрежи.
Маурисио дос Аньос от Санта Катарина е пламенен запалянко на бразилския великан. Толкова пламенен, че е решил върху горния дял на тялото си от двете страни да си татуира екипа на своя клуб от Рио де Жанейро.
След пълна година, 32 термина и 90 часа работа татуировката е завършена, а Аньос получи екип на Фламенго на собствената кожа до края на живота, с номер 10 на гърба.
В интернет едни го наричат храбър, а други луд. Но онова което е искал, това е и направил, а неотдавна неговия ход решили да поздравят легендите на Фламенго Зико и Андраде, които са подарили екипи на невероятния сънародник.
"Моята татуировка има заслугата, че най-накрая се запознах с легенда каквато е Зико. Прегърна ме като баща и за миг очите ми бяха пълни със сълзи, а сърцето биеше бързо. Горд съм, че се запознах с теб", написал Аньос в своя Инстаграм.
Зико е играл за Фламенго от 1985 до 1989, а Андраде много повече, от 1974 до 1988 година, а го е водил и като треньор през 2004, 2005 и сезон 2009/2010.
Както и да е, на Аньос вече не му трябва истински екип. Има го върху себе си, а и ще спести.
За Звезда, Реал (Мадрид), супер кариерата в Бразилия, но и за мача с Аржентина: Загрявах повече от час, три минути преди края седнах на пейката, а Сантрач не ми каза да вляза на терена.
Сръбският Рамбо е най-добрият чужденец в Бразилия на всички времена! Да, точно така, Деян Петкович (10.9.1972 Майданпек) е легенда в най-футболната държава в света. През 2009 година е получил Орден Рио Бранко от президента на Бразилия Лупе Да Силва, почетен гражданин е на Рио де Жанейро, почетен консул на Сърбия в Бразилия, най-добър играч на Витория за 20 век по избора на привържениците, играл е в седем клуба в страната на футбола, кафето и самбата и във всеки е бил капитан...
А за националния отбор на Югославия има само седем мача (един гол). Това бразилците не са могли да разберат, какви обяснения сте им давали?
- Никакви. Как да обясня това.
Дали причината е това, че както се е говорило, в Буенос Айрес през 1994 година сте отказал да влезете в игра?
- Лъжа е, че съм отказал да вляза в игра, а забележителна лъжа е, че трябвало да изиграя последните 10 минути!
Какво наистина се случи в края на мача с Аржентина (0:1)?
- Загрявах повече от час, това може да потвърди и Милорад Косанович, а когато до края на мача останаха три-четири минути се върнах на пейката. Селекционерът Слободан Сантрач ме пита защо съм седнал, отговорих му, че скоро е краят на мача. Нито ми каза да продължа да загрявам, нито ме повика да вляза в игра. Така че и да съм искал, не съм можел да откажа да вляза в игра, защото селекционерът не ме е и поканил. Това е единствената истина.
Обявен сте за "непослушен", заради това не сте играл на СП 1998, а и после?
- Много пъти съм спиран, но нека това бъде грях на онези, които допринесоха за това. През ноември 1995, например, победихме Салвадор с 5:1, Савичевич вкара три гола, Михайлович един, аз подадох за три попадения и получих оценка 8,5 колкото Дейо. Тогава отиваме в Мексико и Сантрач не ме слага в отбора. А обяснението невероятно, нереално, каза ми: "Подаде за голове, но изгуби две топки."
И това не е краят на вашата голгота в националния отбор?
- Не е, играхме с Гърция, дойдоха хора от Реал (Мадрид) да ме гледат, а на последната тренировка ми казват: Ако Михайлович не играе заради контузия, започваш мача. Миха се появи в костюм, а на терена не излизам аз, а Саша Чурчич. Влязох от резервната скамейка и вкарах гол.
Дали и сега бихте направили същото?
- Аз никога и за нищо не съжалявам. Правил съм грешки, и аз съм жив човек, но съм направил и много добри ходове.
Пет години сте носили екипа на Раднички, дебютирали сте през 1988 срещу Железничар на 16 години и 15 дни и подобрявате рекорда на Митар Мркела с един ден?
- Бях момче, но не познавах страх, бях дързък на терена, исках да играя и бях уверен, че мога...
Как дойдохте в Цървена звезда?
- Тази история започна през есента на 1991, аз вече бях носил екипа на всички национални гарнитури, срещу Кипър вкарах най-бързия гол, от центъра. Те ме искаха още като дойдох в Раднички, но аз си казах: ще дойда в Звезда като професионалист, а не като хлапе. Така е и било, 1991 година се договорих с Джая и Цвеле. В първия сезон, на 19 години, сте изиграл чак 30 мача и постигате пет гола?
- Напускането на най-големите асове, Дейо, Роби, Панчев... ми отвори вратата, веднага получих "десетката" и веднага започнах с головете.
За 3,5 години два пъти сте шампион, печелите и Купата, малко или много?
- След голямата смяна на поколението, след най-големия успех в историята, това беше добър резултат. Дубълът се помни.
Трансферът в Реал (Мадрид) е като мечта?
- Всичко беше договорено през август, а в Мадрид отидох през зимата. Дойдох на 12 декември, треньор беше Хорхе Валдано, а на 15 януари отидох в Севиля под наем. Въпреки че в Мадрид бях приет супер, привържениците бяха против да напусна. Спечелихме Коледния трофей, победихме Атлетико (Мадрид) с 3:2, аз вкарах и подадох за гол, бях най-добрият. Отидох под наем, а следващата седмица Валдано беше сменен. За съжаление, в Севиля счупих крак.
За две години в Реал сте изиграл осем мача и имате един гол?
- Върнах се на "Сантяго Бернабеу", където ме дочака Фабио Капело. Който не обичаше нашите играчи, сетете се за епизодите с Дейо Савичевич, Педжа Миятович, Бобан и Шукер. Бях най-добрият голмайстор в подготовката, нищо не беше достатъчно. Затова отново отидох под наем в Расинг Сантандер, пък последва връщане в Мадрид.
На турнира на който са участвали Реал, Майорка и бразилските клубове Фламенго и Витория сте забелязан?
- За Реал игра втория отбор, но с Роберто Карлош, Панучи, изгубихме от Фламенго с 0:3, а Майорка победи Витория (1:0). В борбата за третото място бяхме по-добри от Витория (5:1), вкарах два гола. И през следващите две години носите екипа на Витория, а тогава се местите във Венеция, защо?
- Витория във всеки смисъл на тази дума е моя. Избран съм за най-добър играч в историята на клуба, но имаше много причини да се върна в Европа. Заради бомбардировките исках да съм по-близо до вкъщи, а Витория нямаше пари и трябваше да ме продаде. Избрах Венеция и останах шест месеца.
Следва завръщане в Бразилия, във Фламенго. Играли сте чудесно, но се местите във Вашко Да Гама.
- Във Фламенго, който е далеч най-популярният клуб в Бразилия, играх наистина чудесно, спечелихме три титли, станах най-голямата звезда след Зико, който е икона на клуба. Все пак, нямаше пари и трябваше да отида във Вашко. И там бях най-добрият играч, голмайстор и капитан.
Тогава откъде "излета" в Шанхай?
- И Вашко не плащаше, па се преселих в Шанхай и веднага станахме шампион на Китай.
Следва завърщане във Вашко, па епизод в Ал Итихад?
- Да, вкарах за Вашко Да Гама 18 гола, отидох в Ал Итихад, за шест месеца, в първите четири мача вкарах четири гола и се контузих, накрая бяхме шампиони. Тогава сте се върнали в Бразилия. Първо сте облякъл екипа на Флуминензе, па Гояс, Атлетико Минейро, а тогава, за втори път Фламенго?
- Да, това беше хубаво пътешествие. Във Флуминензе година и половина, 19 гола и онзи №1000 за клуба, в Гояс четири месеца и две попадения. В Сантош дойдох като бяха 18-и в класирането, завършихме втори, носейки екипа на Атлетико (Минейро) бях осем пъти стрелец. И накрая - Фламенго. Общо, в двата периода, спечелихме четири титли, постигнах 59 гола, 33 на "Маракана". А привържениците са специална история, когато ме питаха какво мисля за тях, отговорих: не знам португалски толкова добре да го изкажа с думи.
Сега сте в треньорските води, отново в Бразилия, а не в Сърбия, жестоко се борите?
- Както винаги. Работих като треньор и като директор в няколко клуба, а Сърбия, поне засега, не ми е в плановете. Подготвям се за Световното първенство, от Русия ще коментирам мачове за бразилския "Глобо". ПО-ДОБЪР ОТ РОБЕРТО КАРЛОШ Прославили сте с голове от пряк свободни удари, а и т.нар. олимпийски голове?
- Юп Хайнкес, с когото за съжаление работих малко, много ме обичаше. Говорили сме след тренировка и по половин час. За мен е казвал, че съм най-добрият изпълнител на пряк свободни удари в Реал Мадрид, а когато журналистите питали: А Роберто Карлош, последвал отговор: "Добър е и той". А олимпийските голове са онези, които са постигнати директно от ъглов удар, с осем гола съм неприкосновен. ТРИТЕ ПРИНЦЕСИ НА РАМБО Хубаво ви е с три принцеси?
- Наслаждавам се, съпругата ми Виолета и аз наистина се гордеем с двете щерки. По-голямата Ана (20) се занимава с пеене и учи английска филология. През миналата година издаде албум в Бразилия, имаше концерт на Копакабана на който имаше два милиона и половина души. Инес (18) учи бизнес в Милано. Автор: Йован Секулич
Сигурно не съществува по-идеален човек от легендарния Деян Рамбо Петкович, който може да отговори на бразилците на въпросите около националния отбор на Сърбия.
Един от най-добрите чужденци в историята на бразилското първенство, в което популярният Рамбо е играл за почти всички от най-големите клубове, като Вашко Да Гама, Фламенго, Флуминензе и Сантош, заради своят произход е най-интересния събеседник за бразилските медии.
На Петкович е било изключително трудно да избере между националните отбори на Бразилия и Сърбия, защото обича еднакво двете страни.
- Ще бъде интересно да гледам този мач. Ще подкрепям и двата отбора. Сърцето ми е разделено... На 45 години съм, а повече от 20 живея в Бразилия - изтъкна популярният Пет в началото на разговора, а след това разкри своите очаквания във връзка с бъдещата среща между Сърбия и Бразилия.
- Това ще е непредвидим, напрегнат и вълнуващ мач. Повече ми се искаше Сърбия да бъде в група Н с Полша, Колумбия и Сенегал. Щеше да има по-голям шанс да премине, би й било по-лесно. Но се падна в група с Бразилия, която е фаворит за титлата. Сърбия ще се бори за второто място в групата. Не ми харесва, че мачът Сърбия - Бразилия е в третия кръг, защото обикновено третият мач в групата определя класирането напред. Искаше ми се да беше в първия кръг - заяви Петкович.
Сърбия в момента, заедно с Австралия, е единственият национален отбор, който се класира на Мондиала, а няма селекционер, а дори популярният Рамбо не може да обясни причината заради която Славолюб Муслин е сменен след успешни квалификации.
- Не разбирам. Не знам какво се е случило. Класирахме се на Мондиал. Липсата на селекционер е проблем, който трябва да се реши колкото се може по-бързо, защото имаме временен селекционер Кръстайич. Нещо сигурно ще се промени на СП, защото в квалификациите Сърбия играеше с трима в последната линия, което не се е случвало предишните 20 години. Но трябва да призная, че е с тази формация беше ефикасна. Все пак спечели първо място. Имаме добри играчи, имаме талант и потенциал - изтъкна Петкович, който след това оцени шансовете на Сърбия в група с Бразилия, Коста Рика и Швейцария:
- Мисля, че може да мине групата, а за нататък ще видим. Ако мине групата, може да стигне далече - заключи Деян Петкович.
Когато от малка европейска държава отидете в Бразилия, и там станете футболна икона, то това е сякаш като да продадете сняг на ескимосите! А точно това е направил Деян Петкович, днес почетен консул на Сърбия в Бразилия. Ето неговата история.
Когато в Рио де Жанейро споменете неговото име, ще чуете само въздишки на одушевление. 43-годишният Деян Петкович - Рамбо в Бразилия е истинска футболна легенда, човек, който е дошъл през малка врата, а завърши в музея на славата.
"Всички от Бразилия идват в Европа да играят, а аз от Европа отидох в Бразилия. И съм един от редките европейци, които са дошли тук да играят. Не съм единствен, но един от редките. А, може би и единственият европеец, който успя да постигне толкова много в бразилския футбол", казва Петкович.
От мадридския Реал през 1997 година идва във Витория, а неговият възход към пантеона на бразилския футбол започва с преминаването му в големия Фламенго. Мигът, който завинаги му беляза кариерата е голът за шампион на щата Рио в 88 минута. И то срещу лютия враг Вашко Да Гама от свободен удар.
По-късно е играл и за Вашко Да Гама и за Флуминензе, другите два големи клуба от Рио де Жанейро, а във всеки е обожаван отстрана на привържениците. Върхът на кариерата стига на 37 години. Когато въпреки редица съпротиви вътре в клуба се връща във Фламенго.
"Казват, не, той е стар, той е бивш играч, на 37 години, за какво ни е... Но, привържениците, 99% от привържениците бяха за да се върна, защото съм техния голям идол след Зико. И се случи през 2009 година наистина да се завърна", споделя Рамбо.
И отвежда клуба от 14-о място до шампион на Бразилия. За бразилците е било неразбираемо, че Петкович не получава повиквателни за националния отбор на Сърбия, за когото Зико саркастично прогнозира, че ще е световен шампион в ЮАР.
"Това беше изявление на Зико. Зико тогава водеше Япония, ако не се лъжа. Питат го кой ще е шампион, а той казва Сърбия. Имат 23-има по-добри от Петкович", спомня си Деян.
Още през 2000 година бразилците искали да играе за Селесао, но ФИФА не допуснала. В периода 1995-1998 г Петкович има 6 мача и един гол за Югославия. Така Рамбо останал излишен за кариера с националния отбор, но клубната го отвела до върха. В Музея на славата на бразилския футбол на "Маракана".
Футболът сам по себе си е чиста емоция, но има периоди, когато онова което усещаме заради двадесет и двама мъже и топка не може да се "мери" или сравни с каквото и да е.
Споменатият период често умее да варира по интензитет и дължина - от няколко дни до няколко седмици - но все пак може да се утвърди, че епицентърът на "лудостта" трае някъде в интервала на 90 и 120 минути, не включвайки потенциалната "прединфарктна" серия дузпи.
Тогава всичко което е наистина важно става абсолютно незначително, а вашите мисли и всички видове енергия, които отдавате са насочени само към едно нещо. Вашият обичан отбор да запише победа над най-големия, голям съперник.
Тогава, онова което е морално, става неморално - тогава не се подбират начина и средствата как да се стигне до целта. Тогава единственото важно е вашият отбор след последния съдийски сигнал високо да вдигне ръце над главите, докато всички в транс се прегръщате и радвате с хората, които сте видели за пръв път в живота - на трибуните, в пъба, кръчмата, в местното кафене, букмейкърския пункт...
Преди няколко дни беше изиграно юбилейното 150-о най-голямо дерби на Белград - между Цървена звезда и Партизан, двата най-големи сръбски клуба, някогашни шампион и финалист в КЕШ. И, колкото и да се опитват някои да го омаловажат и деградират по различни начини - истински трябва да се гордеят с дуела между "червено-белите" и "черно-белите" - защото не могат много световни столици да се похвалят с такова съперничество и такива спортни традиции.
Мачовете, които имат силата да разделят градове на половина, вековни съперничества, които родни братя и големи приятели превръщат в люти противници, но им (ни), същевременно, предлагат единствено опит и щастие, както и скъпоценни, незабравими спомени.
Битката между "Господарите на света" и "Белите рицари" в родината на фараоните
Разходката по меридианите започваме от главния град на Египет - където "обитават" двата най-големи клуба в родината на фараоните и една от най-старите цивилизации в историята на човечеството - Ал Ахли и Замалек. Със 130 официални трофея Ал Ахли е най-успешният футболен клуб на планетата, а държи и рекорда, когато става въпрос за международни турнири с 20 купи.
Както съобщи и самата Конфедерация на Африканския футбол неотдавна, големите съперници от Кайро са на първите две места в списъка за най-големи клубове на Черния континент за ХХ век. Ал Ахли с огромно количество гласове спечели първо място в анкетата, но трябва да се каже и напълно заслужено.
"Господарите на света" са основани през 1907 година от Омар Лофтия, който имал идея да събере колеги студенти, за да се съпротивят на колонизацията, въпреки че, иронично, първият президент на клуба е британецът Мичел Инс - от когото "получил" и това Ахли, което в свободен превод означава национален (народен). Шампионската лига на Африка са печелили осем пъти, а най-скъпоценния национален трофей в 35 сезона.
От другата страна, "Белите рицари" са основани от белгийския адвокат Джордж Месба през 1911 г, под името Касър Ел-Нил Клуб, а клубът от града Мет Окба в Гиза променя името си няколко пъти, до Египетската революция от 1952 г - когато получава името което носи днес.
Замалек няма свой стадион, защото неговият "Хелми Замора" не изпълнява нито един задължителен стандарт. През историята си, като номад, често се преселва по обекти, а от 1960 година своите мачове, когато е домакин играе на Националния стадион в Кайро.
По този начин Замалек става първият египетски футболен клуб чието начало не са инициарали британци. В своята витрина има над 50 трофея, включително и 12 титли и 23 национални купи, както и пет трофея от континенталния елитен турнир.
Първото голямо дерби, приятелски мач, египтяните са имали възможност да гледат през 1917 г, а двата клуба оттогава са се срещали още 153 пъти. Ал Ахли е почти двойно по-успешен с 63 триумфа срещу 35 победи за Замалек.
Дуелът Ал Ахли - Замалек привлича голямо внимание още от началото на седемдесетте, откакто техните мачове се излъчват в Африка и Азия, а фанатизмът, който е характерен за тази част на света присъства на всяка крачка.
Заради все по-честите приказки и спекулаци за регулярността, възможност да свири египетското Класико имаше и сръбският топ рефер Милорад Мажич със своите помощници.
Привърженически идоли са намерили в Южна Америка, буквално във всеки смисъл, в обичайния сценарий спадат и хиляди и хиляди полицаи, нередности, насилие и смъртни случаи.
Първенството заради огромното количество насилие, на стадионите в цялата страна, в няколко случая е прекъсвано за неопределено време, последният път през февруари миналата година, когато над 20 привърженици губят живота си на приятелския мач на Замалек с Дукла (Прага).
Майката на всички битки - вечната борба между Атина и Пирея
Тук някъде в Атина, под будните очи на боговете, футболната топка започнала да се търкаля из Гърция в края на ХIХ век, докато класиката на гръцкия футбол се ражда през 1927 г - когато великаните Олимпиакос и Панатинайкос за пръв път се намират един срещу друг на тревния правоъгълник.
Потеклото на най-големия мач в гръцкия футбол също така води корените си от социални, културологични и идеологически разлики между един народ - но и две тотално различни философии на живот на хора от един и същ град.
Олимпиакос е основан от съединяването на клубове на пирейските привърженици и Пирайкос Подосфайрикос Омилос, а емблемата - с олимпиеца с лавровите венци на главата е измислена от Нотис Камперос, висок офицер от гръцката флота.
Единият, Паната е основан през 1908 г в центъра на Атина, от младия атлет Йоргос Калафатис, член на Атлетическото дружество Панелиниос, който със себе си повежда 40 колеги и основава Футболен клуб Атина. В следващите няколко десетилетия клубът, който е подкрепян от членове на висшето общество, няколко пъти променя името си - преди през 1924 г да получи името Панатинайкос, както и познатите символи - детелина, хармония и "природно" зеления цвят.
Другият, Олимпиакос е 17 години по-млад от своя най-голям противник, а неговото раждане става в едно от най-големите пристанища в света - Пирея. Пристанищните работници и остатъка от работническата класа така получават начин в голям брой да изразят своето мислене към членовете на "крема" на обществото от другата страна на града. С минаването на годините, все повече гърци в държавата започнали да подкрепят Оли, а отпорът срещу социалното и политическо неравенство става все по-голям и гласен.
Олимпиакос е най-успешният гръцки клуб със 77 големи трофея - 43 титли, 27 купи, пет Суперкупи и две Абсолютни купи. От друга страна Панатинайкос има 20 титли, 18 купи, три Суперкупи и една Абсолютна купа.
Първият дуел на двата великана е изигран през 1927 г в шампионата Панхеленик, а възможността да се хвалят с първа победа имат привържениците на Оли - техният отбор печели с 3:1. Досега са се срещали 192 пъти, а "червено-белите" водят в междуособния резултат със 78:48.
Последните десетилетия привържениците от Пирея имат повече причини за задоволство, защото техният отбор спечели 13 от последните 14 първенства, от които последния през февруари тази година. Редовно през този период е решавал и дербито в своя полза, за което свидетелства и броят спечелени мачове, а има и доста паметни изяви в Шампионската лига.
Всичко онова което в предишните пет десетилетия се натрупва между омразните съперници започва в огромен размер да влияе на самия спорт. Количеството насилие между враждуващите страни расте от година на година, за да стигне своята кулминация в началото на новото хилядолетие.
Съперничеството между Оли и ПАО не се отнася само за футбол, а и в баскетбол, волейбол, водна топка, скуош... Върхът на "лудостта" се случва през 2007 г, когато 22-годишният Михалис Филопулос е прободен смъртоносно преди мач на женските волейболни отбори на двата клуба.
Боеве, засади, използване на хладно оръжие, бомби и всичко останало става основна част от атинското дерби, което няколко пъти е прекъсвано и отлагано, а последният път това се случи миналата година - когато привържениците на Панатинайкос с факли и хвърляне на предмети на терена накарали главният арбитър да прати двата отбора в съблекалните. За смиряването на страстите не допринесоха и закони насочени срещу хулиганството, както и решението на Гръцкия футболен съюз да забрани присъствието на гостуващи привърженици.
С истанбулското, дербито между атиняните и пирейците е нещо което най-много прилича на огнените сблъсъци в Южна Америка. От атмосферата и събитията преди, по време и след самия мач, както в Белград - позицията в класирането, частта от сезона или каквото и да е друго не могат да повлияят на стадионите "Караискаки" или "Апостолос Николаидис" да са пълни до последното място.
Дерби дела Мадонина - Дева Мария, един клуб, един стадион - два гиганта
"Дерби дела Мадонина" между Милан и Интер по много неща е специално, но сам по себе си се изтъква факта, че вечното миланско съперничество нямаше да съществува, ако не се беше стигнало до "традиционните италиански разправии" на девети март през далечната 1908 г.
Милан е основан в самия край на ХХ век, 1899 г от Алфред Едуардс, по това време заместник на британския консул, под името Милан крикет и футболен клуб. Новосформираният клуб успява да прекъсне доминацията на Дженоа - основател британец, от тук и Дженоа. Както и Милан е Милан, а градът Милано.
Отборът от Сан Сиро печели три пъти подред предтечата на Серия А, за да се роди голямото съперничество след звучни препирни между водещите хора през 1908 г. От създаването на Интер, "росонерите" трябва да чакат за следващо Скудето чак 43 години, което "нерадзурите" използват и през това време преминават във водачество с пет титли. Днес имат по 18 шампионски купи. Милан и Интер са единствените градски съперници, които са били първенци на Европа.
Една фракция от управата е била недоволна от забраната за довеждане на чужденци, а недълго след това град Милано получава още един отбор - символично наречен Интернационале.
В началото интеристите идват от буржоазните слоеве на предградието Сан Сиро, а за себе си обичат да казват, че до стадиона могат да отидат само с кратко каране на скутер, докато миланистите, предимно членове на работническите класи, са наречени "трамвайджиите" - защото на мачовете са идвали предимно с градски транспорт.
Въпреки че ги свързва вековно съперничество, сблъсъците на Милан и Интер почти никога не са носили всичко което е станало "нормално" за пакета на едно голямо дерби, особено когато става въпрос за клубове от един град. Често са се срещали в демонстративни мачове, което се превръща в традиция, почти 200 играчи са играли и за двата клуба, а освен няколко малки физически сблъсъци и инциденти, размириците се решават главно със заяждания, шествия и хореографии по време на самия мач.
Дуелът между Милан и Интер носи името "Дерби дела Мадонина" в чест на статуята на Дева Мария на върха на миланската катедрала Дуомо, или както е известна народно "Мадонина". За пръв път се срещат през 1908 година, когато Милан побеждава с 2:1, а оттогава са били противници 216 пъти в официални срещи - Интер има 77 триумфа, Милан два по-малко.
Един от най-големите и най-гледани сблъсъци във футболния свят се играе на стадион "Сан Сиро" от 1926 година, на който Интер се преселва от "Арене Цивице" през 1947 г, а той от 1980 г официално носи името "Джузепе Меаца", на двукратния световен шампион и някогашен играч на двата клуба, но преди всичко легенда на Интер.
Така за миланистите той завинаги ще остане Сан Сиро, въпреки че името се "сменя" всяка седмица, а понякога и няколко пъти за седем дни.
Миланското дерби всякак заслужава високото място на което се намира в редица издания, а освен всичко изложено, онова което всъщност е най-важното - футболът в повечето случаи е извънреден, броят на великаните, които са играли в двата състава е огромен, докато атмосферата, която правят почти 85 000 привърженици е специална по свой начин.
Милан в своята витрина има седем титли от Шампионската лига, а Интер три, както и три трофея от Купата на УЕФА.
Дербито на Лисабон - борбата на "орли" и "лъвове" за надмощие
Въпреки че през последните години Спортинг не бележи резултати достойни за реномето на клуба, нищо не може да предизвика толкова внимание от гражданите на Лисабонкато сблъсъкът на "лъвовете" и "орлите" - Спортинг и Бенфика.
Вярвате или не, отново шепа недоволни директно повлияли на създаването на най-голямото спортно съперничество в един град и държава. Било е през 1907 година, когато осем играчи на Бенфика решават да преминат в Спортинг, а всичко това става само няколко дни преди техния първи сблъсък.
Този първи дуел е изигран в Карсавелосу, в Квинта Нова, домът на Спортинг. Само година по-късно това място става дом на Бенфика, а играчите на Спортинг в замяна са получили достойно място за тренировки и играене на мачове. Преди старта на всеки мач на "Луш", клубният орел кръжи над стадиона преди да се върне в своята "ложа", докато на стадион "Жозе Алвеладе", в заглушаващ шум, се чува ревът на краля на джунглата.
Споменатите осем играчи на Бенфика са достатъчни "зелено-белите" да запишат триумф с 2:1, а автор на решаващия гол е Косме Дамйао - първи президент и основател на Бенфика.
Португалските великани наближават своята юбилейна среща №300, а в досегашните 298 мача Бенфика има 129 победи, а Спортинг 108.
Смятайки и приятелските и останалите неофициални мачове, лисабонските великани са се срещали общо 418 пъти, което ги нарежда в самия връх на списъка на вечните съперничества.
Бенфика е най-успешния клуб на Португалия със 75 трофея (рекордните 34 титли, две купи от Шампиноската лига), докато Спортинг държи трето място, зад Порто, с 46 отличия.
Онова което също така е специфично за техните срещи е и информацията, че самото съществуване на едните и другите на футболната сцена кара части от града да се делят на онези в които живеят привърженици на Бенфика и на Спортинг.
Бенфика има убедително най-много симпатизанти в Португалия, Спортинг следва веднага, докато популярността на Порто, особено през последните десет години, значително нараства. Прецизно - 47% от португалците подкрепят "орлите", 30% "лъвовете", а "драконите" малко под 20%.
Що се отнася до самата атмосфера - тя не е толкова пламенна по улиците или в самия град, колкото на трибуните. Двата клуба имат няколко агитки, които смятат себе си за "ултраси", значителни физически сблъсъци в историята почти не е имало, но има масови факли, чудесни хореографии и неизбежните заяждания с вражеския лагер.
Цялото име на Спортинг е Спорт Клуб де Белас - основан от братята Орта и Жозе Мария Гавасо през 1902 година. След само един мач и непълна година съществуване клубът е разформирован, но тогава в цялата история се включва Жозе Алвеладе. Взел назаем пари от своя дядо за потребностите на клуба, но вероятно не е и мечтал, че сто години по-късно стадионът на "лъвовете" ще носи неговото име.
Маракана: Фла - Флу - дербито създадено 40 минути преди нищото Без какъвто и да е проблем можем да създадем целия списък само от най-големите дербита на Южна Америка, но в избора всякак трябва да се намери място за сблъсък, който е гледан от рекордните 194 000 зрители - най-важната среща на Рио де Жанейро - битката на славните гиганти Фламенго и Флуминензе.
Фламенго, клубът с официално най-много привърженици в Бразилия, е основан през 1895 г, но като дружество за гребане - защото тогава това се смятало за елитен спорт. На другата страна на града, седем години по-късно, основател на "воините" е Оскар Кокс, бразилец с английско потекло, в аристократичния квартал Ларанейрас. Най-голямо влияние на неговото решение имали синовете на елитни семейства, които са учили в Европа и се запознали с футбола.
Отново, като по рецепта, въпросът е дали и това скъпоценно съперничество изобщо щеше да го има, ако не се беше появила група от девет недоволни играчи на Флуминензе и през 1911 г с бунт напускат Флу и основават футболната секция на Фламенго. Агостиньо Перейра да Куня, Марио Спиндола, Нестор де Барос, Аугусто Лопес, Хосе Феликс да Куня Менесес и Фелисберто Лапорт, основатели на Фламенго, се надявали, че гребането ще ги направи неустоими за дамите от висшето общество.
Въпреки че двата клуба по това време тренират на плажа, още на следващата година през юли е изиграно първото дерби в "Града на Бога" - Флу побеждава Фла с 3:2 на своя стадион, пред 800 човека.
Фламенго и Флуминензе са се срещали досега в 395 случая, а по-успешен е Фла със 141 победи, докато Флу 126 пъти излиза победител. Една тяхна среща се отличава значително - тя е изиграна през 1941 година на стадион "Гавеа", разположен до голямо езеро в южния дял на града.
На Флуминензе е достатъчна точка да стигне до титлата, докато Фламенго играе само за победа. Тогава младият Зизиньо донася предимство на "червено-черните", "червено-зелените" експресно стигат до обрат, а недълго след това става 2:2.
Фла до края на мача, който трае над час, въпреки че реално остават около 20 минути, играл "викторина" пред вратата на големия съперник, докато другите измислили гениална тактика да пратят всички топки в близката лагуна. Въпреки че на помощ се притичва гребната секция на Фламенго, Флуминензе накрая издържа натиска и става шампион.
"Кога е започнал Фла-Флу? Готов съм да твърдя, че не е имало начало. Така че Фла-Флу няма и край - създаден е 40 минути преди нищото, а тогава народът се пробуди", описва най-големия бразилски мач драматургът Нелсон Родригес.
Първото дерби на най-големия стадион в света - легендарния Маракана - е изиграно през 1963 година пред рекордните 194 600 зрители и завършва без гол. Онзи който привържениците на Флу помнят специално е игран на стогодишнината на големия враг, когато Ренато Гаучо в добавеното време с корем донесе триумф на своя отбор и така отне титлата на лютия противник.
Заедно със Суперкласикото в Аржентина, мачът Фла - Флу е нещо което не смеете да пропуснете, ако ви се отдаде възможност. Казват, че тогава, в тези 90 минути, не може да се предположи, че се намирате в град с 20 милиона жители - всичко е настръхващо мирно и пусто - поне докато не се разтресе нечия мрежа. Фламенго, един от петте клуба, които никога не са изпадали от първа лига, 33 пъти е шампион на Рио, а Флуминензе два пъти по-малко. Фла има шест титли първенец на Бразилия, Флу четири, но Фламенго има и една Копа Либертадорес и титла от Световно клубно първенство.
Това е първият текст от серия посветени на най-големите футболни мачове на планетата.
Бразилецът
Карлос Енрике Кайсер сигурно е най-големият
измамник в историята на футбола, като
в 20-годишната си кариера на нападател
не е вкарал нито един гол.
Кайсер
нямал талант за футбол, но е бил много
изобретателен. В началото на 80-те години
се сприятелил с известните бразилски
играчи Ромарио, Едмундо и др. Когато те
подпишели договори с някой клуб уверявали
началниците да предложат тримесечен
договор за проби с „талантливия“
Кайсер. Веднага след като подпишел
контракта той казвал, че му трябват
няколко седмици да влезе във форма. След
месец търсене на формата се явявал на
тренировка и продължавал с плана си.
„Взимах
топката и я удрях силно. Тогава се хващах
за прасеца и се превивах от болка. Тогава
нямаше магнитни резонанси и лекарите
трябваше да ми вярват“, разказва Кайсер
в едно интервю. Треньорите мислели, че
няма късмет с контузиите, но все пак
разкрили измамите му, докато „играел“
за Ботафого.
Кайсер
носел със себе си голям мобилен телефон
на който често говорел дълго на английски
език. Пред всички казвал, че от него се
интересуват клубове от Европа.
Междувременно, един от лекарите на
Ботафого знаел английски и веднъж дочул
разговор на Кайсер, който нямал никакъв
смисъл. Докато нападателят се къпел,
лекарят взел мобилния телефон и разбрал,
че е играчка.
След
инцидента Кайсер избягал в друг клуб,
като освен в Ботафого, е „играл“ за
Фламенго, Вашко Да Гама, Палмейрас и
Флуминензе. Все пак веднъж се озовал и
на терена.
„Треньорът
ме увери, че само ще седя на пейката.
Губехме и той ме прати да загрявам. Как
да избегна да не видят всички, че не съм
от най-добрите играчи? Разбрах, че
привържениците обиждат своите играчи.
Изкачих се на оградата и започнах да
обиждам запалянковците“, споделя пишман
футболистът. След този мач президентът
на клуба го извикал на разговор, но
Кайсер отново се измъкнал.
„Казах
му, че баща ми е починал, че съм имал
втори баща (показвайки го на президента)
и че няма да позволя на никой да обижда
баща ми, както го правеха привържениците“,
обяснява измамникът, който след този
случай получил нов договор с клуба.
Като
всички бразилски звезди и той отишъл в
Европа. Подписал с френския Ажаксио, а
на първата тренировка дошли около хиляда
привърженици да го поздравят. Кайсер
не искал да ги разочарова с липсата на
качества и взел всички топки от терена
и ги хвърлил на запалянковците. Треньорът
трябвало да проведе тренировката без
топки, а Кайсер нямало как да покаже
таланта си.
След
20 години измами му омръзнало и завършил
кариерата си с 30 мача, като във всички
се появявал от пейката и без да вкара
нито един гол, въпреки че се представял
за нападател.
Страстта те обхваща
и те парализира. Никой спорт не отразява
по-добре тези думи от футбола. Чувството
да вкараш гол е това, което направлява
играта и привържениците. В същото време
няма нищо по-сладко от изковаването на
победа срещу най-омразния ти съперник,
още повече, ако се случи във важен момент
в историята на някой от двата клуба.
По света има много
дербита, които предлагат неповторим
заряд и усещания. Ето и 10 от тях:
10 „Класико де
Авеланеда“
Това е спор между
аржентинските Индепендиенте и Расинг.
Двата клуба са от голямото предградие
на Буенос Айрес Авеланеда на чието име
е кръстено дербито. То е второто най-голямо
съперничество в страната. Въпреки че е
засенчено от борбата между Бока Хуниорс
и Ривър Плейт, дербито на Авеланеда
винаги протича в нажежена и ожесточена
обстановка. Най-вече заради географското
разположение на противниците, които са
признати сред петте най-велики и популярни
клуба на Аржентина.
Двата съперника са
първите аржентински отбори станали
шампиони на Южна Америка, като Индепендиенте
вдига Копа Либертадорес за пръв от общо
седемте си пъти досега през 1964 г, а Расинг
печели единствената си през 1967 г. Расинг
става и първият аржентински клуб световен
шампион, печелейки и Междуконтиненталната
купа през същата година.
На вътрешната сцена
Индепендиенте също има превъзходство
над Расинг – 14 срещу 7 шампионски титли.
Двата отбора са се срещали помежду си
204 пъти, като Индепендиенте има 83 победи
срещу 64 за Расинг, а 67 мача са завършвали
наравно. Тези успехи са силен коз в
ръцете на привържениците на Индепендиенте
във войната им с тези на Расинг.
„Дерби д`Италия“
се провежда между Интернационале
(Милано) и Ювентус (Торино), като е едно
от най-прочутите по света. Терминът е
използван за пръв път през 1967 г от
известен италиански спортен журналист,
като по това време Интер е най-успешният
клуб на международно ниво, а Ювентус на
вътрешната сцена.
Съперничеството се
възпламени отново наскоро, след като
през 2006 г избухна скандала за уреждане
на мачове в Серия А. Той доведе до
наказание за Ювентус да играе в Серия
Б, въпреки че беше шампион за 2005/06 г.
Титлата беше присъдена на останалия
втори през този сезон Интер. Клубът от
Милано стана шампион и през следващите
четири сезона.
По отношение на
завоювани трофеи Ювентус има значителна
преднина спрямо Интер. „Синьо-черните“
имат 39 отличия – 30 на местна почва и 9
международни, докато „Старата госпожа“
е с 54 – 43 у дома и 11 международни. В
битките помежду си Ювентус също има
голямо предимство – 98 победи срещу 68
за Интер, а 53 пъти не е излъчен победител.
Междуконтиненталното
дерби, което се провежда между Фенербахче
и Галатасарай, е сред най-важните в
Източна Европа. Уникалният аспект на
това съперничество е, че клубовете са
от различни континенти макар и да са от
един град. Това само доказва какво
представлява Истанбул – най-големият
турски град, който е и сърце на цивилизацията
в държавата.
Първото дерби се
провежда през 1909 г, но съперничеството
не е ожесточено до 1934 г, когато се случват
няколко размирици по време на един
приятелски мач. В сбиванията участват
и футболисти на двата отбора, които се
сдърпват помежду си и това принуждава
съдиите да прекратят двубоя.
Въпреки че нямат
големи международни успехи Фенербахче
и Галатасарай са двата най-успешни клуба
в историята на турския футбол. „Фенерите“
имат общо 31 местни отличия, докато
Галатасарай – 36. Разликата между двата
клуба е, че Фенербахче няма нито един
трофей от международен турнир, докато
Галатасарай притежава два – Купата на
УЕФА и Суперкупата на Европа.
В дербито предимството
е на страната на Фенербахче със 141 победи
от 372 мача, докато Галатасарай е имал
118 успеха, а равенствата са 113. Това което
прави дербито световно известно е
страстта и ентусиазма на привържениците
на двата отбора.
В Бразилия има голям
брой изявени съперничества и дербита,
но мачовете между Фламенго и Вашко Да
Гама са приемани за най-голямата битка,
особено като се има предвид броя на
привържениците им. Когато се опрем на
цифрите откриваме, че Фламенго е
най-популярният клуб в света с 34 милиона
запалянковци. Вашко се радва на подкрепата
на 25 милиона, а двата клуба заедно събират
около 30% от населението на страната си.
Дербито се провежда
за пръв през 1923 г, когато Вашко Да Гама
влиза в топ дивизията, но враждата между
двата клуба съществува много преди
това, но в спорта гребане. По отношение
на отличията Вашко Да Гама притежава
74, а Фламенго 85. Трябва да се има предвид,
че в Бразилия се смятат щатските и
регионалните титли от различни региони,
както и националните отличия. По тази
причина клубовете имат голям брой
трофеи.
Фламенго има предимство
в дербито със 130 успеха срещу 119 за Вашко,
а 87 пъти дербито е останало без победител.
„Старата фирма“ е
името на шотландското дерби между Селтик
и Рейнджърс. Двата клуба са най-успешните
и значими във футболната история на
Шотландия. От сезон 1985/86 г насам шампионът
на страната е един от двата състава.
Логично те са и най-популярните в
държавата. Първият им сблъсък е през
1888 г, нареждайки противопоставянето им
сред най-старите на планетата.
Уникалният аспект
на тази борба са водещите сили зад нея
– религия, политика и социална идеология.
Селтик представлява ирландските
католически имигранти, а Рейнджърс е
подкрепян от протестанти.
По отношение на
трофеите Рейнджърс води с 54 шампионски
титли, 33 купи на Шотландия и 27 купи на
Лигата. Също така е и носител на Купата
на носители на национални купи. От друга
страна Селтик не изостава с много – 43
шампионски титли, 35 купи на Шотландия
и 14 купи на Лигата. За разлика от Рейнджърс
Селтик е носител на Купата на европейските
шампиони, спечелена през 1967 г.
В 399 дербита досега Рейнджърс има предимство със 159 победи срещу 144 за "детелините", а равенствата са 96. Голям удар за феновете беше фалита на Рейнджърс през юни 2012 г, който изпрати клуба в трета дивизия на шотландския футбол и прекъсна дербито, освен ако двата отбора не се срещнат за купата на страната.
Градското дерби
между Интер и Милан се приема за
най-свирепото и голямо по важност в
Италия. То има необичаен фактор спрямо
останалите съперничества в тази статия
– двата клуба делят един стадион за
всичките си мачове. „Джузепе Меаца“,
който е разположен в квартал Сан Сиро
в Милано, има честта да бъде дом на два
от най-великите италиански отбора.
Първото дерби се
провежда през 1908 г, но най-уникалното в
него е коренът му. Интер и Милан са били
едно. След спор в клуба, който първоначално
се е казвал Милан крикет и футболен
клуб, води до основаването на Интер през
1908 г. Исторически Интер представлява
по-висшата класа в Милано, докато Милан
е отбора на работническата класа.
По отношение на
успехите Милан изпреварва 39-те отличия
на Интер. „Нерадзурите“ имат предимство
на вътрешната сцена с 30 срещу 29, въпреки
че и двата клуба са шампиони 18 пъти.
Предимството на Милан идва по отношение
на международните трофеи – 18 срещу 9. В
дербито „росонерите“ имат леко
предимство със 111 победи срещу 105 за
Интер, а 77 пъти са си разделяли по точка.
Уругвайското дерби
противопоставя двата най-успешни клуба
във футболната история на страната,
които са и два от най-важните в Южна
Америка и света: Клуб Насионал де Футбол
и Клуб Атлетико Пенярол. Те са спечелели
90 от общо 108-те издания на уругвайското
първенство, както и няколко международни
трофея.
Първото издание на
дербито се състои през 1900 г, превръщайки
го в най-старото футболно съперничество
извън Британските острови. Още от самото
начало Насионал е свързван с местното
уругвайско население, представлявайки
националистите. От друга страна Пенярол
е представител на имигрантите, като
първото му име е Централен уругвайски
железопътен крикет клуб, основан от
британски имигранти.
По отношение на
трофеите Пенярол има 57 – 48 от национални
шампионати в аматьорската и професионална
ера, както и 9 международни купи. Насионал
е завоювал 53 титли – 44 шампионатни,
аматьорски и професионални, както и 9
международни.
Дербито на Уругвай
е сред най-играните мачове на планетата,
като двата клуба са се изправяли един
срещу друг 509 пъти. Пенярол има 180 победи
срещу 166 за Насионал, а равенствата са
106.
Населението на
Уругвай е малко над три милиона, като
повечето подкрепят някой от двата
отбора, което принуждава властите да
провеждат дербито на стадион „Сентенарио“
в Монтевидео, въпреки че и двата клуба
си имат свои стадиони.
Съперничеството
между Ливърпул и Манчестър Юнайтед е
сред най-свирепите и може би най-значителното
в английския футбол. То противопоставя
двата най-успешни клуба в историята на
страната, които общо имат 119 титли.
Първото дерби се
провежда през 1894 г, което го нарежда
сред най-старите на планетата. Враждата
между двата клуба има своите корени в
съперничеството между градовете
Манчестър и Ливърпул, което се заражда
по време на индустриалната революция.
Друг фактор в битката
е състезанието им за най-велик английски
клуб. Ливърпул доминира във футбола на
Острова през 70-те и 80-те, а Юнайтед е на
върха от началото на 90-те и първото
десетилетие на новия век. По отношение
на титлите Манчестър Юнайтед има леко
предимство с 60 купи срещу 59 за Ливърпул.
На домашната сцена „червените дяволи“
имат 53 отличия – шампионски титли и
купи, докато ливърпулците имат 48.
„Червените“ от града на Бийтълс имат
превъзходство в международните отличия
– 11 срещу 7.
В самото дерби
предимството е за Юнайтед със 73 успеха
срещу 62 за Ливърпул, а равенствата са
51. Няма съмнение, че този мач е сред
най-свирепите, като доказателство за
това са не само привържениците на двата
отбора, но и футболистите им. Не са
рядкост инцидентите между играчите в
богата история на сблъсъка.
Битката между
Барселона и Реал (Мадрид) е една от
най-горещите и може би най-известната
в света на футбола. Често е гледана от
привърженици от цял свят, след като в
последните години двата клуба станаха
марки рекламиращи спорта.
Първото „Ел Класико“
се провежда през 1902 г и оттогава този
мач представя съперничество във футбола
и идеологиите. Барселона от дълги години
е институция и футболен отбор, който
представлява Каталуния и хората в тази
област, докато Реал е свързван с испанския
национализъм и кралското семейство.
По отношение на
трофеите Барселона има лека преднина
със 79, а Реал – 76. На вътрешната сцена
преднината на каталунците е дори по-малка
– 62 официални национални купи срещу 61
за мадридския клуб. Барселона има
предимство и в международните отличия
– 17, докато Реал е притежател на 15. Трябва
да се отбележи, че въпреки това Реал има
повече шампионски титли на Испания и
трофеи от Шампионската лига.
Най-интересният и
обсъждан въпрос на тази вражда е
статистиката помежду им. Барселона има
предимство със 105 победи срещу 92 за Реал,
а равните мачове са 56. Ако се имат предвид
само официални мачове, то предимството
е за столичния клуб с 88 успеха срещу 86,
а равенствата са 47. Това е още една от
причините „Ел Класико“ да е считано
за едно от най-динамичните съперничества
във футбола.
Най-големият сблъсък
в клубния футбол е между Клуб Атлетико
Бока Хуниорс и Клуб Атлетико Ривър
Плейт. „Суперкласикото“ е известно по
цял свят заради яростта си, съперничеството
и страстта, която буди сред привържениците
и футболистите на двата клуба. През 2004
г английският вестник „Обзървър“
постави „Суперкласико“ на първо място
в списъка „50 спортни неща, които трябва
да направите преди да умрете“.
Бока и Ривър са двата
най-популярни отбора в Аржентина, водейки
с голяма преднина пред останалите.
Сърцата на 41% от населението бият за
Бока, докато 32% са на страната на Ривър.
По отношение на процент от населението
на страна Бока е най-популярният футболен
клуб в света.
Особеността на това
дерби се поражда от корените на двата
клуба. Ривър и Бока са родени в квартала
Ла Бока, който е един от най-живописните
в Буенос Айрес. Докато Ривър се мести в
по-богатия квартал Белграно в северната
част на града, Бока остава верен на
родното си място и до ден днешен е в Ла
Бока.
По отношение на
титлите Бока води в общата сметка с 50
срещу 39 за Ривър. В националните състезания
Ривър има предимство с 34 купи, а Бока
има 32, като в тази сметка влизат
аматьорските и професионални шампионски
титли, както и купата на страната. Бока
има повече международни успехи – 18
трофея, като по този показател дели
първо място в света с Милан. Ривър има
пет.
В статистиката на
„Суперкласикото“ след 338 мача победител
е Бока със 126 победи, докато Ривър има
107, а равенствата са 106. Тези показатели
подсилват чувството на превъзходство
от привържениците на Бока спрямо тези
на Ривър.
