Преди повече от две десетилетия, по-точно през далечната 1997 година започна спор за стадиона някога познат като ЮНА, който днес носи името "Партизан".
Непълни 13 години след началото спорът е пренесен от Втори общински съд във Висшия съд, на 1 януари 2010 година, а на всичко това Министерството на отбраната през 2007 г е обновило съдебния иск срещу СД Партизан.
Първото решение Висшият съд е взел през 2013 г, а след жалба от Партизан делото е върнато за преразглеждане. Четири години след първоначалната присъда е издадена втора, идентична - стадионът не принадлежи на Партизан.
- Партизан подготвя жалба до Апелационния съд, която трябва да бъде подадена до края на годината, а онова което сега е важно е решението на Специалния съд трябва да е крайно и не трябва повече да бъде връщано пред Висшия съд, заяви Владимир Вулетич, вицепрезидент на Партизан, с напомнянето, че "черно-белите" са готови да стигнат и до Конституционния съд, а и съда в Страсбург, ако е необходимо.
Вулетич не е открил докога ще трае процесът, но не вярва, че ще бъде приключен до юни.
- Правото е абсолютно на страната на Партизан, допълни Вулетич.
Проблемът е още от 1989 година, когато Съюзният секретар на народната отбрана, генерал Велко Кадийевич, подписал акт на основата на който е направен договор за пренос на правата на ползване на недвижим имот без добавки.
- За да бъде този договор валиден, генерал Кадийевич е започнал обширна процедура, която иначе не е трябвало да започва, не е бил задължен, защото е имал дискреционно право да реши. Не е трябвало да прави това, но е искал да получи всички "зелени светлини" и ги получил на 29 декември 1989 година, когато е взел административен акт, който е имал пълна правна сила и изпълняемост и който не може никак да се атакува в съдебен спор, поясни Вулетич, с допълнението, че правното оспорване на това решение може да бъде направено само в първата година което значи до 29 декември 1990 година.
- А спорът е започнат 17 години по-късно, което е правен нонсенс - заключи Вулетич.
