понеделник, 28 февруари 2011 г.

Дерби за пример


В един ден. В един спорт. В две различни държави. Случиха се много различни неща. Толкова противоположни, че чак е стряскащо. Но е истина. Винаги съм се чувствал някак раздразнен, когато някой „капацитет“, който в повечето случаи се основава само върху разкази на „приятели“ или по-възрастни „очевидци“, описва картината в „развитите“ страни и колко сме изостанали ние в България. Не че няма и по нещо вярно в думите, но моята неприязън идва от друго. Да, не сме нито цъфнали, нито вързали, но основната причина в крайна сметка сме си самите ние. С липсата на каквато и да е отговорност или вина. Всеки роптае срещу всичко и същевременно иска и мисли как да мине метър. Всеки иска да няма дупки по улиците, ама да не си плати данъците. Всеки иска ченгетата да арестуват престъпниците, но когато направи дребно нарушение, докато шофира и веднага е склонен да бутне една стамболовка (поне) и да изчетка фуражките. Абсурдите са много. Та не че не ги знам тия неща и не живея в тая страна, но ми е обидно, че ние все се изкарваме по-долно качество хора. По-бедни сме и не произвеждаме мерцедеси, вярно. Доскоро поне бях убеден, че поне не сме по-тъпи, а само ни липсва дисциплината, която да намери начини да ни принуди да спазваме някакви правила. Още не съм се предал окончателно от становището си, че наистина не сме второ или трето качество. Отдавна ми е ясно едно. С който и да е народ по света не става само със „со кротце и со благо“, а винаги става и със „со манко кютек“. Напредналите и богати държави доста бой са ударили върху свои и чужди, за да постигнат доброто си състояние и култура. Та спортът е футбол, а страните са България и Германия. В шампионатите им се играят съответно – Левски – ЦСКА и Байерн (Мюнхен) – Борусия (Дортмунд).

Ние обичаме крайностите във всичките им измерения. „Кръвни врагове“, омраза, агресия и яки псувни. Напрежението се нагнетява с дни. За да се стигне до заветната дата и час, до заветния сблъсък. Шествия и закани. Във футбола винаги има колорит, но у нас разделението на „сини“ и „червени“ е все по-фанатизирано. Доближаваме се до образцовите примери на Южна Америка. На Балканите сме със сходен темперамент. Трябва и това да се отбележи. „Вечното дерби“ в последните години стана все по-постно откъм футболни достойнства и все по-кърваво в буквалния смисъл. Имаше и смъртен случай, а цяло чудо е, че нямаше и много такива след последното издание. Организационният хаос, който владее цялата ни държава се видя и на мача. При определен капацитет алчността доведе до там хората да бъдат наблъскани като риби в консерва. Влезлите бяха двойно повече от първоначално предвиденото. Старата омраза към полицията си намери отдушник. Потрошени бяха няколко огради, които трябваше да пречат на зрителите да имат възможност да слязат на терена. Полицаите не останаха безучастни и се струпаха с превантивна цел. Поне така трябваше да бъде. На полувремето хората с пагоните дадоха заповеди, а заповедите трябва да се изпълняват, така работи системата. Няколко стотин „робокопа“ нахлуха в сектора на гостите и с палки и щитове изтикаха над 3000 души извън стадиона. В настаналото меле няма загинали. Дали е чудо или не, никой не се наема да каже. Така единият отбор довърши мача без публика, но все пак съумя да победи. На терена властват футболните аргументи, но в крайна сметка футболът е преди всичко за хората. За тези хора, които си бяха отделили от парите и времето в студената съботна вечер. А да отидеш на мач в България и то на този мач отдавна е и символ на някаква смелост – да рискуваш здравето си, а и направо живота си. Да, сигурно е имало хора, които е трябвало да бъдат озаптени и изведени от стадиона, но никой и никога няма да ме убеди, че те са били повече от 50-100 души. Крайната статистика на МВР показва – 23 арестувани. Да приемем, че още толкова са се измъкнали в тъпканицата. Полицейският произвол се скрива удобно зад думите на някой мастит шеф, че всичко е направено без излишно насилие и с цел да се осигури спокойствието и здравето на гражданите. Със същите доводи и мутрите оправдават занаята си – те бият, за да осигурят спокойствието и богатството на тия дето ги пращат. Оп, леко припокриване се получи май. Както се казва – битият бит. Пак няма да има виновни. Това е ясно. Така или иначе мачът се изигра, победител и победен си се разотидоха и толкова. Сега едните ще се подиграват на другите до следващия път, а късата памет на привикналия на терор „гражданин“ ще забрави случилото се. Ще трупа сили за следващата порция бой – я на мач, я на митинг, кой знае.

В Германия 69 000 зрители се разположиха удобно на „Алианц Арена“ в Мюнхен. Новото съоръжение, което приютява Байерн, не разполага с напукан бетон и седалки, които да се чупят от тежестта на по-едричките привърженици. Немците не са хора на огнения темперамент, но това изобщо не им попречи да дадат началото на двете световни войни. Агресията и на тях не им е чужда, а и техните юмруци са си тежички. Самият стадион ги лиши от готови оръжия. В сектора за гости имаше „жълто-черно“ море, но не се виждаха хора, които да са седнали на главите на тия пред тях, защото просто няма как иначе. Квотата сигурно е била точна и билетите са отговаряли на реалната бройка присъстващи. Предположение. Мачът се излъчваше в 198 страни, включително и България. На полувремето домакините също губеха в резултата. Операторите показваха кадри от всички кътчета на всеки сектор. Един до друг седяха хора с шалове на Байерн и Борусия, мъже и жени, на всякаква възраст. Не единични случаи, а стотици „врагове“. Носеха си биричка в ръка и махаха към камерите. Нямаше средни пръсти, нямаше окървавени носове. В кадър не влезе нито един полицай. Да не говорим за бронирана машина или нещо подобно. Дали не ги е било яд феновете на Байерн? Шампионът сдаваше титлата на претендента на собствен терен и нямаше сили да се опълчи поне в прекия сблъсък. Точките бяха катастрофално много в полза на дортмундци и набъбваха. Имаше привърженици на мюнхенци с шалове със задраскана емблема на противника, но дори и те не предприеха реваншизъм в пряк двубой с комшията по място, който дереше гърло за другия отбор. Второто полувреме си изтече, Борусия вкара още един гол и затвърди напълно превъзходството си през този сезон в Бундеслигата.

В един ден. В един спорт. В две различни държави. Случиха се много различни неща. Общото беше, че и в двете дербита биха гостите и в двата двубоя крайният резултат беше 3:1. Борусия (Дортмунд) най-вероятно ще стане шампион на Германия, докато ЦСКА няма почти никакви шансове да притесни поне водача Литекс в нашата си А групичка. За „червените“ остава утехата и сладостта от триумфа на стадиона, който до съботната вечер минаваше за непревзимаем. Нали в живота трябва да се радваш и на тези успехи, които не ти носят някаква особена печалба? Жалкото е, че в живота на българите все по-голям смисъл придава омразата, а не любовта. Ако обичахме отборите си, щяхме да седим един до друг и да си пием бирата. Само че ние мразим неистово и подобен сценарий не се допуска. Върлува легендата, че тази омраза винаги е била факт. Всъщност и в България е било като в Мюнхен. Стадионът е бил пълен, но не са били трошени заграждения и привържениците на двата отбора са седяли един до друг, без да си правят тест за „мъжество“ и сила на удара. Това изглежда безвъзвратно загубено минало. В Германия е настояще и по всичко личи и бъдеще. Бъдещето, което ние искаме в приказките си по кафенетата и кръчмите, но което отлагаме за неопределено време. Например – никога. Напълно е разбираемо, че все повече хора ще предпочетат да гледат по телевизията дерби от чуждо първенство, пред възможността да бъдат бити, докато са платили за футбол с качество на махленско равнище. В махалата хем си пряк участник в играта, хем и емоцията е по-силна. С приятелите ми, дали от ЦСКА или от Левски, се събираме да поритаме, да пием по бира и да си подхвърлим по нещо заядливо понякога като стане поредната издънка. В бъдещето не вярваме, а в настоящето ни не си избиваме зъбите.

Байерн (Мюнхен) – Борусия (Дортмунд) беше дерби за пример. Не само за футбол, а за чисто човешките взаимоотношения. За рамките на съперничеството, на майсторството, на уважението, на достойнството.

Аре, момчета, със здраве и следващият път като сме на терена – при хеттрик – голмайсторът избира бирата. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар