понеделник, 28 февруари 2011 г.

Веднъж "артилерист" - завинаги "артилерист"

Едно от хубавите неща да си имаш блог е свободата да кажеш каквото искаш. Без да се съобразяваш с шеф, медийна политика, рекламодатели и т.н. Липсата на цензура и редица други ограничения. Както и възможността да споделиш мнението си с приятели, а те да го представят на техните приятели и да си спретнете един хубав разговор или спор.

Любимият ми отбор не успя да спечели една купа, която реално няма нито стойност, нито престиж. Не ме е яд за тенекето, а за начина, по който се случи всичко. Пет години без нищо във витрината, а последното завоевание дойде след изпълнение на дузпи. Във футбола рядко има логика, особено когато става дума за финали.

Арсенал беше безспорен фаворит. В двата мача от шампионата беше победил Бирмингам с 3:0 и 2:1, а като индивидуалности и стил няма съмнение кой е по-качествен състав. Купата на Лигата се приемаше като ордьовър преди финалната права – във Висшата лига в схватка с Манчестър Юнайтед, в Шампионската с Барселона след предимство с 2:1 от Лондон, и за Купата на Англия, където се очаква нов сблъсък с Юнайтед.

„Топчиите“ останаха с празни ръце. След гол на резервата на бирмингамци Обафеми Мартинс. И то какъв гол. Уникално нелепо недоразумение между централния защитник Лоран Кошчелни и доскоро третия избор при вратарите Войчех Шчезни. Първият се опита нескопосано да избие топката, която трябваше с лекота да бъде уловена от младия поляк. В резултат Кошчелни едва я закачи, тя се удари в Шчезни и се плъзна напред по тревата към Мартинс, който не можеше да пропусне – 2:1 за Бирмингам в 90-ата минута.

Бирмингамци първи откриха резултата чрез Никола Жигич, за когото преди години се говореше, че е в плановете на Венгер, за да дойде изравнително попадение на Ван Перси. Мениджърът на Арсенал така и не закупи най-високия таран, играл на Острова. Въобще трансферната политика на Венгер се превърна в пълна и гъста мъгла в тези пет „сухи“ сезона. Французинът с репутация на ловък маестро в шлифоването на таланти, взе да си прави абсолютна подигравка с хората, които обичат най-големия клуб в Лондон.

Далеч преди да настъпи световната финансова криза Венгер реши да налага рестриктивна политика относно харчовете за нови играчи. Последното голямо име на узрял играч, който да е над тийнейджърска възраст е Андрей Аршавин, закупен от Зенит през януари 2009 г. „Професора“ оправдаваше липсата на доказани фигури, които да слагат подписа си под договори с Арсенал, с построяването на новия стадион „Емиратс“. Безспорно е, че клубът е финансово стабилен във времена, когато мнозина имат сериозни задължения. Футболът все пак е игра и като във всяка игра основната цел е победата. Многото победи трябва да водят до спечелването на някакво отличие, което да възнагради усилията ти и да зарадва сърцата на привържениците.

Арсенал изгради определен стил на игра и често неговите мачове могат да бъдат сравнени с произведения на изкуството. Технична игра на скорост и пасове, които могат да изненадат всеки. Творчеството е на висота, но често пъти качеството не е. В търсене на нови централни защитници Венгер привлече Себастиан Скилачи и Лоран Кошчелни. Двамата нямаха никакъв опит в английския футбол. За никого от приятелите ми не е тайна, че за мен и двамата не отговарят на марката Арсенал. Само като се замисля, че на тяхно място са играли Тони Адамс, Мартин Киоун и Сол Кемпбъл. Единствената издънка, която може да се сравнява с настоящите е Паскал Сиган.

Скилачи и Кошчелни издъниха много мачове през сезона, в които Арсенал загуби точки, които могат да се окажат доста ценни за крайното класиране и цялостния сезон. Кошчелни издъни една възможна купа за „артилеристите“, която можеше да налее огромно самочувствие в младия отбор. По-лошото е, че грешките им не са единични случаи, а истински футболен рецидивизъм. Потърпевшите сме аз и милионите други фенове на отбора. Твърдоглавието на Венгер е на път за шеста година да предаде надеждите за нещо значимо. Вермаелен изпуска почти целия сезон, а Джуру едва отскоро получи смислен шанс да покаже на какво е способен. Въпреки очевидните проблеми Венгер за пореден път не закупи никой през зимната пауза.

Дори напротив. Вместо да привлече опитни бойци, които да циментират пробойните, той щедро раздаде под наем куп таланти. След като прати Алмуния да търка пейката, а Фабиански се контузи до края на сезона, можеше да върне Вито Маноне, който демонстрира голям потенциал. Отново се връща споменът за времето, когато Леман беше единствен на ниво и това коства финала в Шампионската лига, когато на негово място се появи Алмуния и в крайна сметка допусна два гола, като за единия носи доста сериозна вина. Едуардо беше продаден, за да се стигне до там, че съдбата да си отмъсти и именно той да вкара два пъти във вратата на Арсенал за успеха на новия му Шахтьор (Донецк) с 2:1. Тази грешка в комбинация с други доведе до там лондончани да се изправят срещу Барселона на 1/8-финалите в Шампионската лига, вместо да попаднат на намиращия се в криза Рома и да си олеснят живота. През януари под наем замина Карлос Вела. Поврътливият мексиканец с добра техника ще се мъчи да спасява УБА от изпадане, а Никлас Бендтнер, който упорито ми прилича на дървената кукла Пинокио, ще трябва да тормози с очевадната си липса на елементарна техника, като например спиране на топката. Датчанинът няма и скорост, да не говорим за някаква фантазия. Единствената полза от него може да бъде при някое центриране. Отдавна трябваше да бъде продаден където и да е.

Арсенал има нужда от качествени играчи на скамейката си. Това си личи. Срещу Бирмингам без Фабрегас и Уолкът отборът нямаше достатъчно острота. Насри се мъчеше да изобрети нещо, докато Росицки и Сонг се скъсаха да подават накъдето им падне и често неточно. Понякога може и да нямаш ден, но когато нямаш ден около 10 пъти в 60 мача често се случва така, че в края на сезона нямаш нищо, което да прегръщаш и да вдигаш над главата си. Красивият футбол е гордост, но на мен и сигурен съм на много като мен, които истински обичат Арсенал ни омръзна да го караме като в стария лаф – „очи пълни – ръце празни“. Дано не съм лош пророк и в крайна сметка „топчиите“ да спечелят поне един трофей. Ако това стане факт, ще бъде колкото заслуга на Венгер, толкова и на пук на него!

Както гласи повелята – Веднъж „артилерист“ – завинаги „артилерист“!

Пък дано доживеем „Професора“ да купи поне трима, които сме чували и виждали и по възможност да струват осемцифрени суми. Арсенал не е беден, за да купува евтини откъм футболни достойнства играчи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар