Как Нванкво Кану спаси 542 живота

Бившият футболист на Интер и Арсенал Нванкво Кану след края на футболната кариера се обърна към хуманитарна работа. Сърдечните проблеми, които имаше по време на кариерата го вдъхновили да направи фондация, която да помага на хората, а преди всичко на децата, които се сблъскват с подобни проблеми.

Нигериецът претърпя първа операция на сърцето през деветдесетте години на миналия век, а преди няколко години му беше направена още една, от която се оправи успешно.

- Спасили сме 542 живота и продължаваме да го правим. Тази седмица отидохме при четирима пациенти в Судан и доколкото сме информирани те са успешно оперирани. Това ще направим с още шестима души. Свързали сме се с болници, правим контрол, разговаряме с родителите, образоваме ги и същевременно отвеждаме децата в други страни на операции. Целта на основаването е изграждане на собствени кардиологични болници в Африка, започвайки от Нигерия. Това ще направи нещата много по-лесни - заяви Кану за "Гардиън".

Чудесният нигериец казва, че успехите в професионалната кариера не могат да се мерят със сегашната хуманитарна работа.

- Като футболист печелите трофеи и това е добре. Но, това е много повече. Когато бях в Интер разбрах от вестниците, че няма да мога повече да играя футбол. По-късно когато в клуба решиха да ми кажат, казах им, че вече съм чул за това. Не беше приятно да открия тези неща по такъв начин. Не трябваше да бъде така, в този момент всичко ми се обърна наопаки. Но този период в Интер ме направи по-силен. Няма по-голям тест за човека отколкото когато се намира между живота и смъртта, можете да се сблъскате с каквото и да е. Знам през каква болка съм преминал като отраснал човек, па замислете се колко е тежко това за деца. Клубовете и федерациите трябва да са по-сериозни по този въпрос, защото какво им пречи да правят прегледи на всеки три месеца? - запита се Кану.

Човекът който е играл 82 пъти за националния отбор на Нигерия, спечелил е Шампионската лига с Аякс и Купата на УЕФА с Интер продължава да е решителен в своята хуманитарна работа.

- Настоявам на това, защото съм някой който познава тези неща. Можех да бъда един от онези, които са играли футбол и са умрели на терена, ако моят проблем не беше открит по време на медицинска помощ в Интер - заяви Кану.

Президентът Джордж Уеа игра приятелски мач за своята Либерия

Някогашният футболист и актуален президент на Либерия Джордж Уеа изигра приятелски мач за своята страна на 51 години, съобщи Би Би Си.

Уеа е първият африкански футболист, който е печелил годишната награда на ФИФА за Най-добър футболист на света, а приятелския мач е играл на своя земя при загубата от Нигерия с 1:2 в Монровия. Той проведе на терена 79 минути, след което беше сменен. Носи екипа с номер 14, както и по време на своите най-добри дни в кариерата.

Някогашният нападател на ПСЖ и Милан стана президент през януари, а при смяната получи овации от трибуните.

За Нигерия игра прилично силен състав в който участваха футболисти като Вилфред Ндиди от Лестър и Питър Етебо от Стоук Сити. Клубният съотборник на Ндиди Келеши Ихеаначо заигра във второто полувреме.

В Аржентина: На половин крачка от пропастта

Напрегната атмосфера в лагера на Аржентина преди решаващия мач с Нигерия. "Вътрешната атмосфера е пропита с невроза подобна на онази, която владееше отбора преди квалификационния мач с Еквадор", пише дневникът Кларин.

"Ние сме тук, с вас. Оставете сърцето на терена", заявиха привържениците на националите на Аржентина преди мача, който в голяма степен ще определи съдбата на това поколение и наследството за националния отбор на един от най-големите футболисти в историята на този спорт - Лионел Меси.

Кларин съобщава, че в предходните дни от редовете на аржентинския национален отбор идват всякакви спекулации: междуособни скандали, разкол по линията треньор - играчи, кой избира отбора..., пише аржентинският всекидневник, подчертавайки че атмосферата в отбора е почти идентична с онази от 10 октомври миналата година преди ключовия мач от квалификациите против Еквадор.

"Картината е почти идентична, защото пропастта е отдалечена на половин крачка. Играчите знаят това и са наясно с факта, че една единствена грешка може да ги завлече в пропастта. Няма място за грешка или отмъщение. Играе се за всичко или нищо", пише вестникът от Буенос Айрес.

"Тогава на сцената стъпи Меси. Капитанът пое отговорност и постигна три гола", припомня Кларин, надявайки се, че Лео Меси тази вечер ще повтори това представяне.

Нигерия се бори и с историята в схватката срещу Аржентина

Нигерия пое глътка въздух с успеха с 2:0 над Исландия и до голяма степен държи съдбата си в свои ръце. На африканците може да им стигне и равенство срещу Аржентина, стига Исландия да не спечели срещу Хърватия в другия мач от групата. "Супер орлите" имат само един съществен проблем - в досегашните четири мача на световни първенства (1994, 2002, 2010 и 2014) срещу южноамериканския съперник имат само поражения.

Аржентинците никога не са побеждавали с повече от гол разлика още от 1994 година (2:1), когато останалите отбори в групата бяха България и Гърция. През 2002 отново в групите минимален успех с 1:0, единствен и гаучосите стегнаха куфарите каквото ги заплашва и тази вечер. Осем години по-късно отново в групите и отново същият резултат. Нигерийците отпаднаха заедно с Гърция, а аржентинците водени от скамейката от легендата си Диего Марадона бяха разбити от Германия с 0:4 на 1/4-финалите.

На предходното Световно в Бразилия беше и последната среща на най-високо равнище между старите познайници - отново в груповата фаза - 3:2 за Аржентина. Нигерийците два пъти изравняваха минута след като противникът повеждаше, но все пак изгубиха. Двата отбора продължиха напред, но нигерийците бяха подпомогнати от съдийска грешка - вкараха от засада на Босна и Херцеговина и така балканците загубиха с 0:1 и напуснаха турнира.

Все пак "Супер орлите" имат и хубав спомен от сблъсъците с Аржентина - на финала на Олимпийските игри в Атланта през 1996 г победиха с 3:2.

На официално ниво имат и още един мач - в турнира за Купата на конфедерациите през 1995 - 0:0.

В приятелските мачове Нигерия доминира - победи с 4:1 през 2011 година и през 2017 с 4:2 срещу едно поражение през 2011 с 1:3.

Така общата сметка показва - 9 мача - 3 победи за Нигерия, 1 равенство, 5 успеха за Аржентина, при голова разлика - 13:12 за южноамериканците.

Залогът е огромен - който загуби си отива. А дали от Русия ще излетят Меси и компания или "Супер орлите" на Африка, ще се знае някъде около 23 ч.

Микел умолява хърватите да не играят с резервите, Нигерия я преследва 20-годишен дълг

Селекционерът на Хърватия Златко Далич беше решителен след победата над Аржентина и обяви - срещу Исландия в последния кръг ще играе комбиниран отбор. Разбираемо. "Ватрените" вече се класираха на 1/8-финалите и защо да се морят и рискуват картони, контузии и наказания.

Обаче, нигерийците, които са на второ място с три точки, умоляват хърватите да играят с най-силния състав в последния кръг и да уважават честната игра, а посланието от африканския отбор отправи неговият капитан Джон Оби Микел.

Тази молба не намери симпатии в Испания откъдето се огласи известният Хавиер Клементе, някогашен селекционер на страната.

"Малкия Наполеон" в своя Туитър подсети Микел и нигерйците, че сега ще си платят дълга от 1998 година.

"Никога не знаеш какво те чака в живота. Всичко се върти и обръща. Оби Микел иска от хърватите да играят с най-силния състав и да уважават честната игра, а Нигерия през 1998 година игра с резервите против Парагвай и изхвърли Испания от Мондиала. Тогава честната игра не им беше много важна", написа Клементе.

Баскът така напомни на болезнения за испанците 24 юни 1998 година, когато Нигерия, която се беше класирала на 1/8-финалите, изгуби от Парагвай с втория си отбор с 1:3 в последния кръг и така даде на южноамериканците да прескочат "Червената фурия" в класирането и я изпрати вкъщи.

Тогава селекционер на испанците беше именно Клементе и изглежда не е забравил "услугата" на нигерийците. Ще видим дали "Супер орлите" точно 20 години по-късно ще преживеят същата съдба като Испания, която в онзи последен кръг би България с 6:1, а плака неутешимо след края на мача.

Исландците с хуманен жест към нигерийски вратар

Непосредствено преди мача с Нигерия, националите на Исландия с хуманен жест подкрепиха нигерийския вратар Карл Икеме, който се бори с левкемия.

Националите на най-малката по население страна класирала се на Световно първенство се снимаха с екип на Исландия на който е изписано името на нигерийския страж.

"Това е по-значимо от футбола", заяви селекционерът Хеимир Халгримсон.

Снимката в Инстаграм е качил Йон Дади Будварсон, който е играл с Икеме в английския Уулвърхемптън.

Буря в лагера на хърватите: Далич изгони Калинич от националния

В сянката на големия триумф на хърватите в първия им мач в Русия кипна афера - селекционерът Златко Далич отстрани от състава един от своите нападатели - Никола Калинич!

Както съобщават Спортске новости Далич е планирал във финала на мача против Нигерия да вкара футболиста на Милан в игра, но той отказал, оправдавайки се че го боли гърба. Заради това, днес е взето решение Калинич да бъде изключен от колектива и изпратен обратно вкъщи, в Хърватия.

СН допълва, че трябва да се вземе предвид, че това е втори път в който се случва подобна ситуация, защото в приятелския мач с Бразилия в Ливърпул, по-рано този месец, Далич искаше вместо уморения Манджукич да вкара Калинич, но той отново отказа да влезе.

Очевидно на Никола Калинич не му харесва статуса на резерва, па е решил по такъв начин да се "обясни" на Далич, който вчера не искаше да даде изявление по повод на тази случка.

"Ще знаете всичко в понеделник", кратко заяви селекционерът на Хърватия. Медиите в страната нямат и най-малка дилема - Калинич от днес вече не е член на националния отбор, който представя хърватите на Мондиала в Русия.

Хърватия изписа история на световните първенства

Хърватия с победата 2:0 против Нигерия отвори Световното първенство.

Избраниците на Златко Далич стигнаха до трите точки с автогол и гол от дузпа. По такъв начин, с автогол и удар от 11 метра, никой преди не е празнувал с резултат 2:0 на световни първенства.

Интересно е, че ударът на Модрич от 11 метра в 71-ата минута е бил първия хърватски удар в рамките на вратата в мача.

Г-н Мондиал Бора Милутинович: Шегувах се с Негрете, че ако не се беше хлъзнал нямаше да вкара на България

Съществуват факти, съществуват и анекдоти.

Фактите казват - ПЕТ Мондиала с ПЕТ различни национални отбора.

И тук е краят на всяка дискусия за неговите треньорски качества.

Анекдотите са безброй и те са билет за галерията на безсмъртните.

Докато водил Коста Рика, заявил преди един мач, че ги очаква голяма борба. Помощник-треньорът го дръпнал настрана и му обяснил:

"Боро, забрави за борба, Коста Рика няма войска".

Когато Бекенбауер го препоръчал на Кисинджър за селекционер на Америка, трябвало да усъвършенства английския. Започнал със загуби и президентът на федерацията се досетил: "Бора, зарежи английския".

И в Китай езикът е бил бариера. Не се тревожи. Комуникирал с усмивка и рисуване. Това е неговата азбука. Бора Милутинович.

А като Алехандра - моята внучка. Може и Абача, бивш президент на Нигерия. Звучи зловещо, но неговата смърт имаше влияние да остана селекционер и да отведа националния отбор на Световно първенство. Резултатите бяха лоши и той размисляше да ме махне, защото не виках някои играчи, които бяха негови любимци. Когато чух, че е умрял, бях тъжен. Един играч дойде при мен в самолета и с усмивка ми каза да се ободря, защото националният траур е единствената причина заради която отново ще съм участник на голям турнир.

Б като Байина баща - какво друго? Байина баща, това е Дрина, това е вода, това е Тара, това е въздух. Манталитет на нашия свят Байина баща, това е табла със сестрата. За съжаление, само тя остана жива. Ходя 4-5 пъти годишно, тя ми приготвя домашни специалитети, седнем на масата, картите в ръцете и дума по дума. За живота и времето което мина.

В като Велко - не е лесно да си световен шампион. Спомням си поколението на Милош с Видинич и Липошинович от 51-ва и онези "чилийците" от 87-ма. Малкият Пачко (Велко Паунович) благодарение на своята визия, страст и знания постигна онова в което никой не вярваше. Всички трябва да сме горди, че имаме един такъв треньор. Не съм съгласен с онези, които твърдят, че Велко си харчи най-хубавите години в Америка и че е зрял за европейския футбол. Какво означава "европейски футбол"? Футболът е един и същ в целия свят. Това е игра и всеки трябва да се наслаждава на играта така както на него му е най-драго. Велко е умно момче, оформил се е в голям испански клуб и сигурно знае какво прави.

Г като ГОООЛ - аз като играч рядко вкарвах голове. Бях талантлив само за отнемането на топката. Затова и не съм се правил на умник. Щом я "открадна", веднага на първия до мен. Вкарах един хубав гол, но не искам да говоря за него. Голът, това е емоция. Имах щастие в Мексико моите отбори да бъдат изключително ефикасни. Също така в Америка, Виналда вкара феноменален гол от свободен удар на СП срещу Швейцария. Голът на Негрете срещу България. Шегувах се често с него, че ако не се беше подхлъзнал нямаше да вкара този гол. Какво да кажем за головете на (Х)Уго Санчес. Но, него го пазим за буквата Х.

Д като деца - губихме на полувремето от Швеция на СП 90. Влязохме в съблекалнята и казах на играчите само едно нещо - "Забравете за резултата. Помислете сега, че сте деца и правите същото онова което сте правили като деца. Забавлявайте се". Върнахме се на терена и победихме с 2:1. Така и на мен ми каза наставникът след една победа в училищния двор в Бор, когато тичах като навит и бях най-добрият на терена. "Боро, ако искаш нещо да постигнеш в живота, само се дръж както днес и се сети колко труд си вложил в тази победа".

Дж като ... Не ми идва на ум. Помогнете ми... Какво, Джора? Ок, ние сме земляци. Въпреки че той е от Златибор, аз от Тара. Помогнал ми е с някои съвети като отидох в Китай. Аз го уважавам, но... Дайте все пак някой по-добър термин.

Е като Еленио Ерера - Ел гранде! Времената се менят, но делата остават вечно. Неговата личност беше чудесна. Влиянието върху еволюцията на играта огромно. Аржентинец, който работеше в Интер, какво по-интригуващо от това. Дойде веднъж в Белград да гледа Партизан и след половин час си отиде от стадиона. Питам го защо, той каза "видях всичко което ме интересуваше". Бях учуден. Чак по-късно разбрах, че наистина е достатъчно малко време да се разбере всичко което е необходимо от информацията за противниковия отбор".

Ж като Жиле - моят кум Драган Животич. В Китай нямах кондиционен треньор и Жиле скочи на помощ. Неговите съвети ми бяха от неоценимо значение. Често играем шах. Не е важен резултатът, важно е да се забавляваме. Като деца, нали?

З като здраве - хвала богу, супер. Добре се чувствам за своите години, наслаждавам се на живота. Водя сметка за хигиената и това дава резултат. Имах пневмония в Мексико. В Китай отново се случиха проблеми с белите дробове и Жиле ме накара да отида в болница. Докторите гледат на онзи рентген и казват "пневмония". Аз се зарадвах, че не е "пулмония". После разбрах, че е същото.

И като Ирак - чудесен опит. "Incredibile". Багдад е фантастичен град. Поканиха ме 25 дни преди началото на Купата на конфедерациите през 2009 г. Казах им "Vamos, amigo". Когато кацнах, на пистата въоръжени войници, купчина телохранители, набутаха ме в блиндиран автомобил, дадоха ми бронежилетка и ми казаха: "задължително спи с отворени прозорци в случай на бягство ако влязат бунтовници". На мен ми беше смешно. Питам ги "Какво ако влязат през прозореца". Този свят е толкова нещастен, че ми беше предизвикателство да им върна усмивките на лицата. Направих плакат. На първите три фотографии бяха сцени на разорени градове в Ирак, а на другите три празнувания след победа на националния отбор. Накарах ги да подпишат клетва, че ще изгинат на терена, за да бъдат отново тези хора щастливи. В съблекалнята преди първия мач им показах плаката и клетвата. Видях огън в очите им и знаех, че идеята е родила плод.

Ю като Югославия - бих пионер на Тито и съм възпитаван в югославския дух. Трудно мога да забравя всички онези моменти проведени в държавата, която вече я няма. Беше това силен национален отбор. Изгубихме в Италия при дузпите, но доказаха, че са феноменален отбор. Както и онзи във Франция 98.

К като Коста Рика - Tikos. Много суеверен народ. Но ми останаха завинаги в сърцето. Отидох на Мондиал като клоун, върнах се като магьосник. Когато видях на самолетния билет датата за връщане, знаех, че подвигът не ни гине. Този трети мач в групата играхме на 20 юни. А билетите бяха за 22. Показах на играчите и им казах "Излезте сега и ги накарайте всичко това да хвърлят в боклука". Срещу Бразилия играхме в Торино. Извиках Лука Монтедземоло и го помолих да приготви 40 екипа на Ювентус. Бразилия победи с 1:0, но целият стадион викаше за Коста Рика.

Л като лопта (топка - б.р.) - аз бих казал кърпената. Тя ми е драга. Дебнехме по дворовете, търсехме възможност да откраднем чорапи от простора и тогава ги омотавахме един в друг. Разбира се, онзи, който имаше истинска топка, беше главният пич в края. Той трябваше да играе, въпреки, че не знаеше да рита.

Ль като ... - трудна буква. Ето моят кум подхвърля любов (льубав - б.р.). Моята любов е под буквата А. Тук е и Даринка. Родена по време на Мондиала в Мексико. Съпругата Мария. Не знам какво бих правил без нейната подкрепа. Запознах се с нея благодарение на тичането след топката. Играхме футбол всеки ден при родителите й на двора. И тогава... по стечение на обстоятелствата... знаете вече...

М като братята Милош и Милорад - Да... Милош ("Синия тигър")... ех.. (сълзи)

Н като Нигерия - имах щастието да се запозная с чудесни хора и една чудна държава. Много съм пътувал, защото исках да опозная корените на тези играчи, които виках в националния отбор. И тогава ми дойде на ум, че мога да снимам с камера посланията на техните семейства. Направих клип и го пуснах на играчите преди началото на Световното първенство. Наежиха се като го видяха и бяха готови да оставят сърцето си на терена. Затова и не учудва, че победихме една Испания. За съжаление, дойде този мач с Дания на осминафинала. Никога няма да кажа какво наистина се случи преди тази среща. Това са детайли, които остават между нас, но ми е жал, че не умееха да носят тежестта на славата след първия рунд на шампионата. Беше лош подходът към мача, нека останем на тази констатация.

Нь като Ню Йорк (Ньуjорк - б.р.) - първата моя авантюра в далечния свят. Отдавна беше тази 67-ма. Те започваха лига, отидох да видя дали мога да намеря работа. Толкова наши имаше там, така че лесно се справих. Впечатляващ град. Незабравими партии шах на кораба. Америка е чудо. После работих в Метростарс, без успех, но хубав опит.

О като Олисех - Олисех Сънди. Лидер на отбора. Извънредни човешки качества и много интелигентен играч. Не може всеки от Аякс да отиде в Ювентус и в двата отбора да остави толкова силни впечатления.

П като Партизан - ако измислите по-добро понятие на тази буква, водя ви в Мексико. Милош беше за Звезда, аз трябваше да бъда контра. Бях член на партизановите бебета. Бобек, Милош, Зебец, Чайковски. Феноменален отбор, но никога не бяха шампиони. На отбелязването на 25 години от основаването на клуба даваха медали. На Милош връчват златен, аз получих сребърен. Питах ги какви са критериите, те казват "заслуги за Партизан". Казах "Сбъркали сте". Те на мен "Дали си наясно кой е Милош, а кой си ти". Аз така хитро "Да, но той не е спечелил нито една титла, а аз четири". Шегата настрана, Партизан е една от причините заради които настоявах Коста Рика да играе срещу Бразилия в черно-бели екипи.

Р като Румъния - какво им направи Милош през 57-ма... И то с чалма на главата. Сам реши мача с два гола и осигури на Югославия участие на Мондиала в Швеция. Тези сцени вечно са ми останали в паметта. Привържениците го носят на рамене от стадиона до Теразия. Невероятно усещане.

С като... - може ли пак помощ? Стойкович? Ма не... По-добре Сърбия. Аз съм възпитан югославски, но съм преди всичко сърбин. На Тара има Заовине, а в Заовине езеро. Достолепие. Онази къщичка на Дрина. Байина баща. Всичко това е Сърбия. Всяка победа на Ноле, всеки скок на Ивана, точка на волейболистите и волейболистките, кош на баскетболистите, гол на ватерполистите... Всичко това ме прави горд там в далечно Мексико.

Т като Тесла - Ето, и той е Сърбия. Нашата гордост и нашата слава. Под Т е и Технология. Тя убива онова човешкото във футбола. Повече съм за таймаут. Треньорът толкова дълго подготвя мача, а когато той почне, вече няма никакво влияние на развоя на ситуациите на терена. Защо не въведат две паузи от по минута? Губи се време на някакви странични неща по време на мача, а така ще се загубят общо две минути. Така и талантът на треньора би имал по-голямо изражение.

У като Унам Пумас - там започна всичко. Втори дом. Благодарение на този клуб, докоснах звездите в кариерата. Унам е моята съдба. Ето, добавете съдба под С. Веднага до Сърбия.

Ф като футбол - и това е достатъчно. Съвършенството на футбола е в неговата простота.

Х като Хуго Санчес - какъв усет за гол! Беше привилегия да го имаш в отбора. Единствено са ме плашили неговите "каприоле" след гол. Аз го предупредя на тренировка, той ми казва: "Бора, без грижи. Това като се заснеме, пък се забави на телевизията, не изглежда толкова опасно". Атлет без слабости и страх. Най-големият голмайстор, който съм тренирал в кариерата. Той в Реал е вкарал 30 гола от първо докосване. Знаете ли какво означава това?

Ц като Цоня - от него съм научил основите на футбола в младежката школа на Партизан. Чичо Цоня и чичо Аца. Те ми показаха пътя към славата.

Ч като... - Чиле, Чайковски, Чикаго... най-добре Чайковски. Един от най-големите асове в историята на Партизан. Известният Чик. Как само отнемаше топката. Но и Чикаго ми е важен. Там беше седалището на футболната федерация на Америка.

Дж като Джей-Джей Окоча - Джей-Джей... ха-ха-х-хаха... фантастичен момък. Извънредно възпитан и пълен с уважение. Пример за всички играчи.

Ш като Шоле (вратарят Милутин Шошкич) - играхме заедно и по-късно работихме заедно в Америка. Ненадминат вратар. Умееше да омагьоса мрежата в шампионските сезони на Партизан. Тук е и шахът. Повече страст отколкото хоби. Спомняте си партиите с Антич в Кейптаун. Не е важно кой е победил, само да се знае, че съм играл с лявата ръка. Шахът увлича и повдига нивото на концентрация. Няма големи разлики между стратегиите на шахматната дъска и онези на футболния терен. В шаха групирате фигурите, за да защитите царя, във футбола играчите, за да защитите вратата. Важно е само да знаете колко струвате и срещу кого играете. В Китай измъкнах реми срещу известната световна шампионка Кси, но после не я победих в следващите сто партии. С Мексико след 10 мача без загуба, отидох в Рим за мач с Италия - актуален шампион на света. Губихме с 0:3 след 20 минути, накрая беше 0:5. Само защото моите играчи не бяха наясно срещу кого се изправят.

Бора завършва азбуката и става да покаже техника на отнемане на топката. При липсата на основен реквизит, вади бонбон от джоба, слага го на пода и ме пита дали някога съм скачал в трамвай.

"Виж, топката се отнема на принципа на скачането в трамвай. Всеки който някога се е занимавал с футбол и който е скачал в трамвай, знае за какво говоря".

Показва "светофарния метод" на зоновото маркиране. Лично изобретение което своевременно оставило Капело безмълвен. И аз имам изненада за него. Албумите на Панини от неговите ПЕТ Мондиала. Със задължителен автограф на всеки от тях.

Ауууу... Погледнете сега тези снимчици. Еспаня, Негрете, Агир, Фолер, Хуго Санчес, Олаф, Сервин, Амадор, Феликс Барбоса. Девет играчи, които започнаха с мен в Пумас и които водих на Световно първенство. Този Сервин беше нисък на ръст. Когато започна на 15 години, често ми носеше торбата. След пет-шест години добута до националния отбор и аз направих шега. Помолих го пак да ми носи торбата, а той каза: "Сеньор Бора, все пак това е националният отбор". Аз му отговорих: "А ти какво мислиш, че те извиках да играеш?".

Продължаваме напред.

Италия 90 - На всяка лепенка са по двама играчи на Коста Рика. "Роналд Гонзалес, Роналд Гонзалез... Чакай, къде е Роналд... Не е в албума? Трябва да промените това. Обадете се на тези хора в Панини! Пет от тези играчи не са и пътували на Световното. Този Коронадо беше голмайстор в квалификациите, но мммммммм. Надуших, че не трябва да го водя".

Америка 94 - Ооооо, виж го Алекси Лалас. Аз му скъся косата, той пусне брада. Вижте само датите на рождение на моите играчи. Всички деца. Викнах и Кировски, който беше на 18 години. Няма го в албума.

Франция 98 - Финиди... Бабаяро... Бабангида, аууу какви играчи бяха. За мое нещастие Барува се контузи. Тарибо каза: "Само ми кажете Бора какво трябва аз да правя". Невероятна харизма. Губеше много време с плитките, но на терена страх и трепет. Игра за нас после срещу Нюкасъл, вкара ни в Шампионската лига.

и най-накрая Япония и Южна Корея 2002 - Нямам представа как се изговарят тези имена. Ли Тай, той е лесен. Виж, тука има 19-годишни. Чакай, къде е онзи другият малкия... Ли Мин не е бил. Липсват двама играчи. Всеки ден им пусках части от филми. Най-често от "Вкус на победа". Това ни засилваше духа на общност и ни правеше цялост. Тук ще се подпиша на китайски. Ето, този символ значи - Милу.

"Бора казва, че е бил на пет Мондиала. Не е точно", влиза в разговора Милован Райевац и продължава: "Бил е на шест. На мен ми беше ментор в ЮАР в работата с Гана".

"Да, но това не важи. Договорът не предполагаше победа срещу Сърбия", отговаря "Милу".

Бях лично в Кейптаун, на жребия за Световното първенство през 2010. Там бяхме Рехагел, Йоаким Льов, Оскар Табарес, Липи, Дел Боске, Кафу, Фернандо Йеро, Капело... Всички ги засенчи. И затова неговата история може да се разказва по два начина. Може от началото. А може и назад. Поентата е същата. Величината на човека не се оглежда в неговото богатство, а в интегритета и способността на хората около себе си да влияе положително. Той не влияе, той излъчва.

Автор: Неша Петрович

Луда история от Азербайджан: Нигериец твърди, че е на 23, а изглежда на 40

 
Нова "луда история" около лъжливите години на африканските футболисти стига до нас от Азербайджан. По-точно от клуб Шахдаг, в който е направена истинска хайка за нигерийския национал Виктор Еменайо, когото обвиняват, че е фалшифицирал данните в паспорта.

Според документите нигериецът е роден през 1993 година, въпреки че изглежда много по-възрастен, по преценки нито повече, нито по-малко от 40 години. Еменайо разбира се е отрекъл каквато и да е измама.

"Как някой може да твърди или да потвърди, че не съм на 23 години. Само изглеждам по-стар, не съм измамник", заяви нигериецът.

Съществува и друга теория в азербайджанските медии, според която футболистът страда от рядка болест, която прави хората да изглеждат значително по-стари отколкото всъщност са. Подобен беше случаят с Жозеп Минале от Лацио, в чийто паспорт пишеше, че е роден 1996 година, а изглеждаше 20 години по-стар. Все пак беше потвърдено, че не е подправил документите си.

Остава да се види дали е такъв случаят и с Еменайо.

Нигерия забърка скандал с невиждани размери

 
Светът на футбола е разтресен от скандал с невиждани размери, след като цели 26 младежки национали на Нигерия са наказани, защото лъгали за възрастта си.

Не е за пръв път африкански национални отбори да лъжат за годините на своите играчи, Нигерия също има грозно минало с такива видове измами, но това което се случи сега е невероятно.

Независими лекари тествали 60 играчи, които са играли или са потенциални кандидати за състава до 17 години, а е доказано, че почти половината, 26, са по-възрастни.

В Нигерийския футболен съюз са в шок, а длъжностните лица, за да спасят главите си, обявиха наказания за всички, които са участвали в този хаос, от играчи, лекари, треньори...

В тази възрастова категория Нигерия е петкратен световен шампион, печелейки последните две издания, 2013 и 2015 г, а сега тези доминиращи резултати са под съмнение.

Който не обича Джей Джей Окоча, той не обича футбола!

Ако беше отишъл в някой голям клуб, щеше да спечели трофеи и индивидуални награди. Но него не го искаха големи, защото занемаряваше тактиката, играеше за всички футболни души по света и спечели най-голямото възможно признание, стана един от футболистите заради които любовта към футбола още живее.

Играч, който днес би струвал, без пресилване, 100 000 000 евро, през 2002 г от ПСЖ отиде на Острова като свободен агент и облече екипа на средняка Болтън.

Тук започна да се пише история, при привържениците на стадион "Рийбок" получи статус на божество, чак му пееха и песен: "Толкова е добър, че са му дали две имена".

По терените в Англия, с усмивка и магически дрибъли си играеше с противниците и спечели сърцата на любителите на футбола по света. От футбола правеше изкуство. Не вкарваше често, но когато разтресеше мрежата, това беше истинско произведение на изкуството.

Чрез тези клипове ще се подсетим какво правеше този футболен магьосник от Африка. Беше време, когато футболът се играеше от любов, а не заради пари.

"Супер орлите" с най-много полети

На специфичната дата 29 февруари капитанът на Нигерия Джоузеф Йобо записа рекорд и влезе завинаги във фолклора на "Супер орлите". В квалификацията за Купата на африканските нации през 2013 г срещу Руанда в Кигали, 31-годишният играч записа участие №87 със зеления екип и изпревари легендата Нванкво Кану. Ето и петимата нигерийци с най-много мачове за родината си.



5 Питър Руфай

Прякор: Додо Маяна
Пост: вратар
Активни години: 15
Продължителност: 1983-1998 г
Мачове: 63
Голове: 1

Питър Руфай беше сред рядката порода африкански вратари, които откриха славата и парите в Европа в началото на 90-те, когато все повече играчи от Черния континент го напускаха. Високият 1,87 м вратар, който е принц в родния си Идиму, предградие на Лагос, напусна Нигерия през Бенин, където игра една година преди да отиде в белгийския Локерен през 1987 г.

Той дебютира за "Супер орлите" през 1983 г, но няма да се утвърди като титуляр до Купата на африканските нации в Мароко през 1988 г. По-късно загуби позицията си от Алойзиъс Агу и Вилфред Агбонавбаре, които пазиха на Купата на Африка и Световното първенство през 1994 г. На първенството в Тунис през същата година Руфай удържа крепостта, а Нигерия стана шампион на континента за втори път. Изигра решаваща роля при дузпите срещу Кот д`Ивоар на полуфиналите. Също така отбеляза дузпа във вратата на Етиопия в квалификация през 1993 г.

Руфай записа участие и на Мондиал 94 в САЩ, където нигерийците достигнаха 1/8-финал при дебюта си на световно. Въпреки това отпадна от състава, за да бъде повикан отново за Мондиал 98 във Франция, заради слабостите на Ике Шорунму. Руфай бил на път за лятната си ваканция, когато получава повиквателна за състава, който загуби болезнено с 1:4 от Дания на 1/8-финалите. "Супер орлите" започнаха с победа 3:2 над Испания. Това бяха и последните му срещи за отбора.



4 Остин Окоча

Прякор: Джей Джей
Пост: Халф
Активни години: 13
Продължителност: 1993-2006 г
Мачове: 73
Голове: 14

Остин Окоча беше толкова добър с топка в крака, че феновете на Болтън твърдят, че по тази причина името му е двойно. Прякорът му Джей Джей оригинално е на по-големия му брат, но днес неоспоримо си е негов. През повечето от 13-те години Окоча се радваше на слава на неоспорим творчески двигател в нигерийската халфова линия, която се отличаваше със стил носещ удоволствие за окото. Силата на Окоча в жонглирането и подаването на топката бързо го направи крайъгълния камък на състава.

Талантливият халф, който винаги носеше голяма усмивка на лицето си, спечели множество сравнения с най-великите в играта, като бе избран от Пеле сред Топ 100 в неговата класация на 125-те най-добри живи футболисти. С Нигерия Окоча спечели първия си трофей - Купата на Африка през 1994 г, участва на три световни първенства между 1994 и 2002 г. По-късно стана и капитан на отбора. На Купата на Африка през 2004 г беше избран за най-добър играч, спечели Златната обувка и отбеляза гол №1000 в историята на турнира.

Окоча се отказа от националния отбор през 2006 г заради постоянни контузии. Последната му официална среща беше победата над Сенегал в мача за третото място на Купата на Африка в Египет през 2006 г. Той отбеляза 14 гола в 73 мача, изграждайки кариера следена със затаен дъх от милиони любители на футбола по цял свят.



3 Мудаширу Лавал

Прякор: Муда
Пост: Халф
Активни години: 10
Продължителност: 1975-1985 г
Мачове: 86
Голове: 12

Само за десет години Муда Лавал вдигна летвата на участия за националния си отбор толкова високо, че и 27 години по-късно е трудно прескочена. Лавал, по професия автомеханик, случайно е открит като футболен талант. Дебютира за "Супер орлите" през 1975 г, като в същата година подписва и с Шутинг Старс от Ибадан.

Още първият мач подсказва тона на кариерата му за Нигерия - победа с 1:0 над Камерун в приятелска среща. Муда води халфовата линия на родината си при спечелването на първа Купа на Африка през 1980 г на собствена земя. Той отбелязва последния гол за 3:0 над Алжир. Лавал играе на пет поредни купи на африканските нации, постигайки първи това постижение - между 1976 и 1984 г. Той открива резултата при загубата с 1:3 от Камерун на финала на Купата на Африка през 1984 г в Кот д`Ивоар. Това е и последният му мач със зелената фланелка.

Лавал умира на 37 години през 1991 г. Нигерийската футболна федерация почете паметта му през 2011 г, 20 години след гибелта му. Стадион "Аширо" в Абиокута е прекръстен на негово име по решение на местната управа.



2 Нванкво Кану

Прякор: Папило
Пост: Нападател
Активни години: 16
Продължителност: 1994-2010 г
Мачове: 86
Голове: 12

16-те години на Нванкво Кану в служба на националния му отбор на пръв поглед са в контраст с високия, слаб и мързелив външен вид. Започва международната си кариера с успешния младежки отбор до 17-годишна възраст през 1993 г, а на следващата дебютира при мъжете в приятелски мач с Швеция. От този момент нататък той става редовен участник за "Супер орлите", изграждайки пълноценна кариера.

Кану извежда олимпийския отбор на родината си до златни медали в Атланта през 1996 г, където са победени Бразилия и Аржентина. Малко по-късно е диагностициран със сърдечен проблем, преминавайки медицински тестове в италианския Интер. Шокираният нигерийски народ се моли за него, докато той се подлага на операция и възстановяване, за да заиграе отново, продължавайки да радва с невероятните си умения.

Кариерата му в националния отбор няма да бъде същата след операцията, тъй като той не успява да спечели нищо повече със зеления екип. Той е част от състава, който участва на три световни първенства - 1998, 2002 и 2010 г. Мъжът с лъвското сърце играе на шест купи на Африка, печелейки сребърен и четири бронзови медали. Това не помрачава неговия рекорд за най-награждаван нигерийски футболист - печелил европейската Шампионската лига, шампион и носител на купата на Англия, шампион на Холандия, печелил Купата на УЕФА.



1 Джоузеф Йобо

Прякор: Джо Йо
Пост: защитник
Активни години: 11
Продължителност: 2001-
Мачове: 87
Голове: 7

Настоящият капитан на Нигерия Джоузеф Йобо достигна позиция, в която е първи сред равни. С мача срещу Руанда в сряда Йобо подобри постижението от 86 мача за "Супер орлите", което си деляха Кану и Муда. Не е лесно да запишеш 87 участия в национален отбор, който през последното десетилетие претърпя доста турбулентни моменти, сменяйки 11 треньора. Благодарение на упоритата си работа и постоянство Йобо успя да намери място при всички наставници, продължавайки да държи място в центъра на защитата.

Йобо дебютира при ръководството на Амоду Шайбу в подготовка за Купа на африканските нации и Мондиала през 2002 г. Става титуляр при смяната на Шайбу с Фестус Онигбинде след неуспеха в Мали. Легендарният му статут се засилва оттогава.

Йобо изяви желание да спечели купа с националния си отбор преди да се откаже. Защитникът на Фенербахче, който е под наем от Евертън, не е доволен да бъде само рекордьор по изиграни мачове, а иска да впише името си със златни букви за "Супер орлите". Напоследък той отбелязва доста решителни попадения за родината си. Предизвикателство пред него е класирането и спечелването на Купата на Африка през 2013 г в ЮАР. Неговите почитатели също биха искали да го видят да постигне това, тъй като ще прибави още срещи с фланелката, може би достигайки 100.