Похаби ли таланта си Гуркюф с трансфера си в Милан

Когато Йоан Гуркюф напусна Рен, за да подпише с Милан през лятото на 2006 г това беше една от най-високите точки в кариера, която закъса в следващите години.

Трансферът му към „Сан Сиро“ го виждаше като наследник на Зинедин Зидан, но двете години при „росонерите“ не бяха плодоносни преди да се завърне във Франция, където под ръководството на Лоран Блан в Бордо преоткри най-доброто от себе си за 18 месеца преди да изпадне в нова криза от която едва наскоро показа признаци на съживяване, въпреки платените 22 милиона евро от Олимпик (Лион).

26-годишният футболист страдаше от контузия, която навреди на формата му, но въпреки това беше повикан от Дидие Дешан в състава на Франция за приятелския мач срещу Италия в сряда вечер. Да посети отново страната, в която страдаше толкова много изглежда може да му предостави възможност да се върне на върха.

Очакванията Гуркюф да последва стъпките на Зидан никога не са трогвали баща му Кристиан, уважаван треньор в Лига 1, начело на Лил. „За мен, в модерния футбол, плеймейкърите са на дефанзивните позиции. Тези позиции посрещат играта и служат като първа отбранителна линия. Бъдещето принадлежи на тези роли, в стила на велики халфове като Редондо“, заяви Гуркюф-старши преди „Ле Фут“ през 2005 г.

От самото начало младият Гуркюф никога не е бил моделиран да бъде „Зизу“, но също така и да не прилича на фигурата на Патрик Виейра. Според баща му това „техническо пропиляване“ е признак за твърде голяма обвързаност с мача. Той трябва да е в ролята на Андреа Пирло.

Преди Йоан да подпише професионален договор с Рен, клубове като Арсенал, Валенсия и Аякс са правили опит да го привлекат.

„Веднага видяхме, че той беше висококачествен футболист, защото имаше всичко – чувство за колективна игра, природни умения, свобода, спокойствие, интелект. Той има невероятен съзидателен талант“, заяви директорът на академията на Рен Патрик Рампилон.

Природните умения на Гуркюф оттогава са в сянката на цялостния му потенциал, най-вече след трансферът в чужбина, който се оказа неплодотворен.

Младокът беше считан за по-затворен, отдръпнат характер от повечето футболисти и това стана голям проблем при „росонерите“.

Треньорът Карло Анчелоти го описа като „странно хлапе“ в автобиографията си, но по-силна критика дойде от бивш съотборник.

„Гуркюф в Милан беше 100% грешка. Неговият проблем тук беше поведението му. Той не показа интелигентен начин на държание. Когато играеше тук, не искаше да е на разположение на състава. Не започна да учи италиански от самото начало. Не работеше. Не винаги беше навреме. Много неща се случиха. Има неща, които не може да каже. Той знае какво направи“, неочаквано разкри пред „Л`Екип“ през 2010 г Паоло Малдини.

Подобни забележки дадоха началото на редица слухове, които варираха от диви нощи до сексуалността на младия французин.

Гуркюф-старши побърза да отвърне. Със стил той сравни съблекалнята на Милан с мафиотско семейство и отсече „Има ужасно влияние във въздуха в Милан“.

Дженаро Гатузо беше отличен за грубото си държание към плеймейкъра. Безкомпромисният италианец контузи съотборника си на тренировка и го остави извън игра за два месеца, като така напрактика сложи край на престоя му в Милан.

Обратно във Франция и под ръководството на Блан потенциалът на Гуркюф се отпуши. Магичен гол срещу Тулуза беше най-доброто в личен план за сезона, а Бордо прекъсна серията на Олимпик (Лион) от седем поредни титли в Лига 1.

На следващата година клубът израсна, достигайки до 1/4-финалите на Шампионската лига, но новините, че Блан ще напусне сложиха край на успешния сезон.

Гуркюф не остана незасегнат и формата му спадна, а Световното първенство през 2010 г щеше да се окаже втори критичен удар в младата му кариера.

Той беше отлъчен от повечето от останалите във френския състав в ЮАР, а Франк Рибери го обвини, че го обиждал през по-голямата част от пътуването.

Никога не се разкри защо той беше толкова изолиран в националния отбор, макар най-вероятните теории да са културната природа на неговата личност или че е бил виждан като „треньорския любимец“ заради професионалното си отношение към тренировките. Физиотерапевтът на „петлите“ Жан-Пиер Паклет дори сподели пред пресата, че съпругата на Рибери е флиртувала с Йоан, за да си отмъсти на мъжа си за скандала „Захия“ преди началото на турнира.

Сигурно е, че Световното първенство беше неприятен опит за играча, който получи червен картон срещу ЮАР в последния мач, за да приключи една болезнена част от живота си.

С разбито самочувствие и физически уморен дойде трансферът в Олимпик (Лион) преди началото на следващия сезон. Резултати от него се очакваха веднага, като лионци се опитваха да се възстановят като кралете на Франция, но Гуркюф не беше в психическа и физическа позиция да играе лидерска позиция.

Последва още критика и дългия застой на слабата форма не бе подпомогнат от серия от травми, които му попречиха да намери ритъм.

Накрая, след две години на упадък, Гуркюф изглежда преоткрива магическото си докосване, но иронично беше извън състава на Франция за Евро 2012.

Кариерата му пое поредно пътешествие и е невъзможно да се каже дали най-доброто от него ще бъде видяно отново, но няма съмнение, че е запазил страхотен потенциал.

Клуб	Мачове	Голове	Асистенции	Жълти картони	Червени картони
Рен	66	6	4	5	0
Милан	36	2	6	5	0
Бордо	69	18	20	8	0
Ол. (Лион)	42	5	7	4	1
Общо	213	31	37	22	1