Карл Дженкинсън – забележителната история на момчето от непрофесионалните лиги до националния на Англия

„Той не заслужава да носи тениската“, бяха първите ми думи след катастрофата на „Олд Трафорд“ през миналия сезон, след като беше разкъсан от атакуващата мощ на Манчестър Юнайтед и в частност от Ашли Йънг.

До края на едва втория си мач за клуба Дженкинсън не само се замеси в разгорещена кавга със съотборника си Тео Уолкът, но също така получи червен картон.

Никой от играчите не остави свое впечатление на който и да е поддръжник на Арсенал през този ден, но представянето на Дженкинсън беше толкова лошо, че накара привържениците да си скубят косите още веднъж за трансферната политика на Арсен Венгер.

Взет от Чарлтън срещу предполагаемата сума от 1 милион паунда, младият десен бек стана следващата изкупителна жертва за феновете, който да отнесе вината, когато всичко се объркваше през миналата година, но през тази той изтри най-горчивите нападки на критиците си.

През дългото отсъствие на Бакари Саня, подкрепящият Арсенал от дете спечели сърцата на всеки ъгъл от „Емиратс“ със смелата си, честна и постоянна игра.

Възходът му постигна заслуженото, след като миналата седмица той беше повикан в националния отбор на Англия от Рой Ходжсън, докато слухове твърдят, че е преподписал нов шестгодишен договор с „артилеристите“, който му осигурява по 25 000 паунда седмична заплата.

Обратът на късмета за 20-годишния играч не е кратка приказка, след като всичко изглеждаше срещу него в дебютния му сезон.

Венгер заслужава похвала, че подкрепи оръжията си и позволи на Дженкинсън да прогресира в първия отбор по-бързо от първоначално предвиденото, но без някои от предишните му опити в играта, бихте се зачудили дали притежава сила на духа, за да се справи.

Той направи само осем мача за първия състав на Чарлтън, но престоите му под наем в Уелинг Юнайтед и особено в Ийстбърн Бороу го изведоха от дивотията, която днес се казва Блу Скуеър Премиър до потенциално първо участие за националния отбор.

„Доволен съм за момчето, защото знам колко много ще означава това за него“, заяви бившият мениджър на Бороу Гари Уилсън. „Той е играл за Финландия в по-младите си години, но да направи тази драматична промяна трябва да е фантастично за него. Той се установи като фигура за бъдещето и без неуважение към Финландия, но сега има шанс да играе на Световното първенство и да стига по-напред в такива турнири“.

Дженкинсън винаги се е отличавал като един от тези футболисти, които се чувстват късметлии да излизат на терена всеки уикенд и да правят каквото обичат най-много.

Футболният му път през възрастовите групи в Чарлтън и неговите престои под наем, както бихте предположили, дисциплинират младия „артилерист“ да бъде добре говорещ и любезен мъж, на и извън терена, какъвто е днес.

Уилсън вярва, че този тип характер, с който се отличава на игрището му помага да бъде следващата млада звезда на Англия.

„Той беше наистина тихо момче, но се разбираше отлично с останалите. Беше мълчалив, но и много напрегнат. Напрегнат в смисъл, че искаше отчаяно да се справи добре и помня, когато за пръв път седнахме с него в офиса само за разговор, но той така и не каза много. Той беше доста благодарен за възможността да играе футбол, защото според мен беше доста ядосан, че не може да го прави редовно“, допълни Уилсън.

Къде лежи опасността с този чудесен талант? Е, има го страхът, че цялата тази слава може да замае главата му. Играеш в академията и за резервите една минута, после две години по-късно си с добреплатен договор в топ отбор от Висшата лига, както и повиквателна за страната си, това трябва да е шокиращо дори за него.

Трудно може да получи повече. Със слуховете, че Рахим Стърлинг иска определена сума от Ливърпул, за да подпише нов договор, феновете на Арсенал ще се молят да нямат подобни примадони в тяхната школа.

„Когато идваше на мачове, идваше с родителите си. Те идваха и в гостуванията дори и в мокрите нощи вторник или сряда, като всичко беше наводнено, теренът беше само кал. Поисках от него да играе в халфовата линия, но дори в тези условия момчето просто излезе и направи топ представяне, тичайки от едното до другото наказателно поле, давайки всичко от себе си. Смятам, че той има наистина добри приятели в лицето на родителите си, а баща му е доста стриктен към него. Има доста постоянство и не го виждам да се самозабрави“, заключи Уилсън.

Тези лични качества спечелиха всички в клуба и ще продължават да го правят, с всяко тичане, всяка борба за топката и всяко решаващо прекъсване на пас, които прави седмица след седмица.

Новооткритата вяра в собствените възможности го поставя в добра форма за предстоящите проверки, но сега е времето да се наслади на пътешествието.