Почетният президент на Цървена звезда Драган Джаич сподели първите впечатления след жребия за 1/16-финалите на Лига Европа. Червено-белите на 18 февруари на Маракана ще посрещнат отбора от Милано, докато седем дни по-късно ще бъде изигран реваншът.
- Преди началото на жребия за 1/16-финалите в Лига Европа казах, че всички потенциални противници са тежки. Това са клубове, които имат феноменални резултати в своите държави, които са ги довели до участие в Европа. Що се отнася до Милан, става дума за голям клуб, тази година е във възход в италианския футбол, след няколко години в които нямаха доминираща роля. Противникът за нашите привърженици, но и за Европа е голямо име. Много би означавало за нас, ако можем да играем пред публика - изтъкна Драган Джаич.
Третата звезда на Звезда не крие задоволството заради факта, че треньорът Деян Станкович отлично познава италианския футбол и точно това смята за голямо предимство.
- Що се отнася до самия изход е рано да се говори за това. Цървена звезда се е срещала с Милан и е правила добри мачове, всички си спомнят тези срещи. Най-важното в този момент е, че сме в 1/16-финалите на Лига Европа и присъстваме между най-големите европейски отбори. За играчите такива мачове ще означават много и ще придобият опит. Предимство е, че нашият треньор Деян Станкович е провел толкова години в италианския футбол, когото отлично познава и сигурно ще направи Цървена звезда достоен противник на Милан. Футболът по тези пространства винаги е в изоставащо положение спрямо европейския, заради големите паузи. Вярвам, че Деян Станкович ще подготви отбора по добър начин и ще дочака мача готов - заключи Драган Джаич.
Спортният директор на Цървена звезда Митар Мркела, след края на жребия за 1/16-финалите в Лига Европа, сподели очакванията по повод дуела с Милан. Сръбският спортен директор имаше възможността като играч да премери сили с отбора на Милан, но напомни, че това са били различни времена, както и че вярва, че отборът на Деян Станкович ще опита всичко да направи изненада.
- Първо трябва да се каже, че е много хубаво чувството, че сме в хубава компания и че Цървена звезда играе против един толкова голям клуб какъвто е Милан. Получихме много силен отбор, преди всичко атрактивен. Този отбор на Милан е вероятно най-добрият в последните 10 години, първи са в класирането в Серия А, играят добър футбол и са голям фаворит за класиране напред. Звезда през историята е умеела да играе добре срещу фаворити и да ги изненада. Ще се опитаме да използваме и Маракана и всички предимства, а преди всичко това, че Деян Станкович познава италианския футбол и клуб като Милан и съм сигурен, че ще има изненада за един толкова силен състав - сподели Мркела.
Спортният директор имаше възможността и като играч да премери сили с отбора от Милано.
- Това беше различно време. През 1988 година Милан вероятно беше най-силен в своята история, като от тази година нататък спечели три титли на Европа подред и тогава успяхме да изиграем два равноправни мача и може би им бяхме най-трудния съперник в този период. Тогава в Белград се класираха след дузпи. Сега са други времена, разликата между богатите и бедните е много по-голяма отколкото в онзи период. Отборите от петте най-силни първенства в Европа изпъкват и имат наистина огромни бюджети и отлични състави. Футболът остана футбол и ще се опитаме да направим всичко отново да бъдем отбор, който може да сътвори изненада - подчерта Мркела.
Цървена звезда в 1/16-финалите на Лига Европа ще премери сили с италианския Милан, а впечатленията след жребия в Нион сподели треньорът на сръбския колос Деян Станкович, който е наясно, че го чака двубой с отличен отбор.
- Силен противник. Вчера гледах мача между Милан и Парма, в който Парма игра феноменално, но Милан през цялото време доминираше. Лидери са в класирането в Серия А, а не трябва да се хабят приказки за тяхната история и какъв фактор са в европейските турнири. В последните няколко години преминават през промени, но впечатлението е, че през този сезон намериха равновесие. С Пиоли получиха доста, той е отличен треньор. Ще бъде спектакъл, нямам дилема. Бих искал нещо да се промени дотогава що се отнася до привържениците. Ако можем да играем на пълна Маракана... Това е нещото което желаем - започна Станкович.
Старши треньорът уважава следващия съперник в Лига Европа, но не се плаши от двубоя.
- Те ще продължат да играят в първенството, а нас ни чака пауза и възможност да се подготвим по-добре. Ще сме по-свежи, ще направим и подготовка. Отново, Милан е добър състав, чакат ни два мача, ще се надиграваме. Реалист съм в живота, наясно съм, че нямаме право да заплашваме, но няма да се откажем. Ще търсим нашите възможности и "ще бъде борба непрестанна" - заключи Станкович.
В епохата на обща изолация в Европа, испанската "Марка" на своята страница постави интересна анкета в която посетителите избираха най-добър отбор в историята на клубния футбол. Резултатът е за гордост, защото поколението на Цървена звезда от 1991 година е на пето място.
Измежду 20 предложени отбори, съставът, който предвождаше Любомир Люпко Петрович от пейката и който се качи на върха на Европа и света получи 13 900 гласа.
В състава, който определи "Марка" - Стоянович, Шабанаджович, Марович, Белодедич, Найдоски, Михайлович, Югович, Просинечки, Савичевич, Панчев и Бинич - от титулярите липсва само Душко Радинович.
Най-добрият отбор според гласовете е Барселона (2008-2012), която води Пеп Гуардиола с 48 200, следва Реал Мадрид (2016-2018) с треньор Зинедин Зидан с 31 500, Милан на Ариго Саки от края на осемдесетте с 20 500, Реал Мадрид от времето на Ди Стефано от началото шейсетте с 14 300, па Цървена звезда.
Зад Звезда останаха Хонвед на Пушкаш, Реал Мадрид от времето на Бутрагеньо, Аякс на Кройф, трикратен носител на КЕШ, па Байерн на Бекенбауер с хеттрик титли в КЕШ.
Най-големите италиански клубове реагираха огорчено на корицата на "Кориере дело Спорт" с която се обявява утрешното дерби в Серия А между Интер и Рома.
Всекидневникът със 100-годишна традиция на ударно място показва тъмнокожия нападател на Интер Ромелу Лукаку и, също така тъмнокожия защитник на Рома Крис Смолинг под голямо заглавие "Черен петък".
Под такова безвкусно заглавие, и то в сезон в който италианският футбол и обществото се тресе от най-силната вълна расизъм досега, "Кориере дело Спорт" с малки букви добавя:
- От идването от Манчестър Юнайтед в Италия станаха важни играчи на своите отбори, заеха твърда позиция против расизма, звезди са на отборите, които се борят за Скудето и Шампионската лига...
Под бомбастичното заглавие и снимки, които изглеждат като лоша и евтина шега създадена от силната вълна на расизъм в Италия, с дребни букви е написано, че всъщност това е замислено като борба против расизма и затова фокусът в заглавието е бил към цвета на кожата на споменатите играчи.
Трудно обаче "Кориере дело Спорт" е убедил някого с тази история, а това показаха и реакциите на Милан, Рома и Интер.
"Росонерите" в Туитър, със снимка на печално известната корица, написаха:
- Напълно неприемливо е да се види такова незнание за расизма. Няма да мълчим за този проблеми.
It is totally unacceptable to see such casual ignorance on racism. We will not stay silent on this issue… Non sono più tollerabili superficialità e ignoranza sul tema del razzismo. Non resteremo più in silenzio davanti a questo problema.#togetheragainstracismpic.twitter.com/kxKBP7CVox
Припомняне за един от най-бруталните мачове в историята...
Буенос Айрес, центърът на града. Ранен следобед, сряда, 22 октомври 1969 година... Треньорът на Естудиантес Освалдо Субелдия събира своите момчета във фоайето на хотел Ногаро. След няколко часа трябва да започне реваншът за клубния първенец на света. Естудиантес против Милан. Субелдия е наясно, че след 0:3 в Италия неговите момчета нямат реален шанс за обрат, но иска да проведе среща, за да мотивира по-добре своите играчи. "Отиваме, всички в стая 704". На самия вход в стаята го спира журналист от Ел Графико. Иска да разбере за какво ще говори треньорът. "Мисля, че имаме 20% шанс за успех", така ще започна. "А тогава ще кажа, че е много по-лошо да изгубиш главата отколкото мача. Ще им кажа да останат спокойни, да дадат всичко от себе си и да опитат да победят дори и да не можем да стигнем тези 0:3. Излезте и победете, без грубости, играйте хубаво", така ще им кажа. Но, това не са били думите на Субелдия. Трябва само да се е шегувал... Аржентинският журналист не е могъл да вярва какво му е казал старият лисугер. Става дума за брутален човек. Човек, който не трепва от нищо, за когото победата е по-важна от честта. Счупен крак, нос... Не е проблем, само да победя, да взема трофей. Питате се как е завършен мачът Естудиантес - Милан? Трима домакински играчи са арестувани заради насилие на спортния терен, един играч на Милан е отвлечен от аржентинската полиция под заплаха, че ще го пратят в армията?! Одрасквания и синини? Кой ще ги преброи. Само счупвания. И футболисти, които кървави напуснали терена. От Касапницата на Бомбонера, както е наречена тази война между Естудиантес и Милан се навършиха точно 50 години. Оттук ви подсещаме за този мач, както и за някои други изиграни в този период, които повече са приличали на бойни действия отколкото на футболно надлъгване.
Всичко е започнало от маниакалното желание на Мусолини фашистка Италия да стане световен шампион... Средствата не са подбирани - от вербуване на синове и внуци на онези обеднели имигранти, които в края на 19 век побягнали в новия свят в търсене на по-добър живот, до безсрамни кражби и съдийски подпирания на самия терен. Испания, и преди всичко Италия, ограбили южноамериканския футбол, отвеждайки някои от най-добрите футболисти. Започнало е с Раймундо Орси и Луис Монти, а се продължило със Сивори, Ди Стефано, Алсидес Гиджа... Това са само някои от имената на големи звезди, които с пълен блясък ще заблестят далеч от своя роден народ.
Монти е играл два финала на Световно първенство с два различни отбора. В Уругвай е носил екипа на своята Аржентина и изгубил от домакина, а четири години по-късно станал шампион с Италия. И Орси първо е носил екипа на гаучосите, бил един от героите в Аржентина, но с титлата планетарен шампион се окичил с адзурите. Подобна е ситуацията с Алфредо Ди Стефано и Омар Сивори по-късно, с разликата, че те двамата няма да се прославят в националния футбол. Алсидес Гиджа е специална история. Той е станал божество в своя Уругвай когато вкарва победоносния гол във финала на Маракана през 1950, за да след това като своите предшественици да бъде вербуван от страна на италианците. Този удар най-много заболял уругвайците, а на континента представлявал капката, която ще прелее чашата. Семето на раздора е било посято...
Докато българинът Добромир Жечев - какво име за такъв касапин?! - през юли 1966 на Гудисън безпощадно удрял Пеле, сър Стенли Роуз, първият човек във ФИФА в този момент и бивш генерален секретар на ФА, говорил в близък кръг как евентуален неуспех на англичаните на Световно първенство на което са домакини ще означава и тежък удар за английската индустрия, па чак и политика. В същото време един от най-добре осведомените хора в тази епоха, мениджърът Юлиус Украйнчук, предлагал облог, че домакинът във финала ще се срещне с ФРГ. Индикации, че всичко е предварително режисирано имало още в ранната фаза на турнира...
Жечев така пребил Пеле, че от терена го изнесли на носилка, а когато се колкото толкова оправил, довършил го португалецът Моралес. Бразилците като първи фаворит преживели пълно крушение. Аржентина завършила в 1/4-финалите със загуба от Англия с 0:1. Този дуел предизвикал много бури. Южноамериканците отново били осакатени от съдията. Немският арбитър Крайтлайн изгонил капитана на гаучосите Ратин още в първото полувреме, уж заради псувни. След 90 минути меле на терена английският селекционер Алф Рамзи само долял масло в огъня:
"Аржентинците не са хора, това са животни."
В Шефийлд, виж чудо, на немците и уругвайците правдата делил англичанинът Фини. И той свършил своята задача без грешка. Изгонил двама уругвайци и немците победили с 4:0. Ако е приел някакъв облог, Украйнчук сигурно хубаво е припечелил. В последния ден на юли на Уембли изтичали англичани и немци, точно както е и предвидил.
Футболната война на Европа и Южна Америка вече не е могла да бъде избегната - огорчените южноамериканци ще използват всяка възможност за отмъщение. През втората половина на шейсетте ще остане запомнена като най-кървавия период във футболната история. Един турнир в зародиш под името Междуконтинентална купа станал поприще на сурови борби, които и до ден днешен се разказват. БИТКАТА ЗА МОНТЕВИДЕО
Точно година е минала от Световното първенство в Англия, когато в борбата за неофициалната титла клубен първенец на света се срещат Селтик и Расинг. Твърде малко време раните да зараснат, а огорчението в аржентинците да изчезне. Легендарният мениджър на келтите Джок Стайн съставил боен отбор с един единствен мислител - Джими Джонстън. Онова което характеризирало този отбор било невероятното единство. Всички тези момчета са родени в радиус 30 мили около Паркхед и били влюбени в зелено-белите цветове. Титлата шампион на Европа спечелили с изненадваща победа във финала над Интер, когато започнала и тяхната абсолютна доминация в шотландския футбол, която се изразява в девет поредни шампионски титли на страната.
Стайн е бил треньор от старата школа. От своите ученици направил безстрашни борци готови да понесат всичко:
"И на тренировка искаше да даваме всичко от себе си, да влизаме в дуели на 100%. Често вкъщи отивахме пълни със синини", заяви веднъж полузащитникът Боби Мърдок.
А да не е било така, кой знае как щяха всъщност да се проведат шотландците в Аржентина...
Селтик в реванша в Авелянеда отишъл с минимална преднина от първия мач. Единственият гол на Хемпдън Парк постигнал Били Макнийл в 69-ата минута на мача. Знаели са келтите, че за аржентинците няма да е важно дали става въпрос за англичани или шотландци, но онова което ще им се случи вероятно не са могли и да си представят.
Още на загрявката Джок Стайн трябвало да замени първия вратар Рони Симпсън, тъй като го е ударил предмет от трибуните. Това било само увод към онова което следва. Въпреки че Селтик повел с 1:0 с гол на Томи Гемел в 21-ата минута, Расинг още в началото на второто полувреме обърнал и си осигурил трети мач (тогава не е имало правило за гол в гостуване). Шотландците бранили минималната загуба с "глава" и поели и дали стотици подли удари, за да последва истинска драма едва след края на мача, когато голяма група привърженици опитала да влезе в съблекалнята на Селтик. Колко са се уплашили гостите в този момент най-добре говори изявлението на Джими Джонстън, малко на шега, малко сериозно...
"Знаете ли какво, бих казал на аржентинците да забравят всичко. Нека вземат купата, ние ще сме щастливи, че си отиваме вкъщи."
Третият мач е изигран на неутрален терен - в Монтевидео. Истинското шоу започнало щом делегацията на гостите пристигнала в Уругвай. Първо не могли да намерят хотел, който да ги приеме, а когато решили този проблем цялата нощ преди решителния мач в стаите на играчите домакините пращали девойки. Но това била по-хубавата част от престоя в Уругвай...
Битката за Монтевидео, запомнена като най-грозната среща на всички времена, е изиграна на 4 ноември. Толкова емоция, напрежение и лудост е нещо което повече никога няма да се случи. Записано е, че първото кръвожадно нарушение направил Селтик и то в четвъртата секунда на мача?! Расинг набързо отвърнал със същото. Първият знак, че всичко полека излиза от контрол се случва в средата на първото полувреме. Десният халф на аржентинския отбор "се закачил" за Джонстън, а той след няколко крачки силно го ударил с лакът в носа и бил изгонен. "Така беше запален фитилът, след това вече нямаше връщане назад", спомня си Джими Джонстън в изявление за клубната телевизия преди няколко години.
В същия момент на терена настава хаос. Полицията нахлува, за да разтърве футболистите, на терена са и треньорите, резервните играчи... Съдията от Парагвай Родолфо Осорио, виждайки, че няма да може да контролира мача, вика двамата капитани (Алфио Базиле и Боби Ленъкс) и наглед постъпил умно - обяснил им, че Базиле излиза навън щом Расинг направи следващото брутално нарушение, съответно, че Ленъкс ще "почервенее" в случай, че шотландците продължат да дивеят. Като лидери на отборите те двамата трябвало да смирят своите съотборници. Обаче...
И пълни три минути не са минали когато Осорио изважда втори червен картон. Извън терена трябвало да излезе Алфио Базиле. Не минало много, парагваецът отново се хванал за джоба. Въпреки че за новата блъсканица и шамарите, които ще последват е бил виновен Джон Кларк (бой с Рули), Родолфо Осорио изпълнил обещанието - изгонил капитана на Селтик.
"Тръгнах да излизам, а тогава треньорът дойде и ме бутна, казвайки да се връщам в игра", разказва Ленъкс, който в момента на инцидента е на 40 метра от навалицата.
"Съдията отново ме прати навън, но Стайн продължаваше да не позволява да изляза!"
Всичко това потраяло няколко минути, докато накрая на терена не се появил полицай, извадил сабята и под заплаха накарал Ленъкс да отиде в съблекалнята?!
Всичко това още повече разярило шотландците. Между другото, в 56-ата минута Расинг повел с гол на Карденас, което допълнително разпалило страстите. Третият изгонен играч на Селтик бил Джон Хюс. Аржентинският вратар Сехас бавил времето, а Хюс решил да го "забърза малко" с удар с крак между краката...
"Първото което ми дойде наум когато видях как провлачва беше как ще го ударя и никой няма да види това."
За негово съжаление, това видели всички, па и парагвайският съдия.
Мачът в последните минути се превърнал в истински фарс. Заради изритване на Сехас червен картон заработил и четвърти футболист на Селтик - Берти Олд - но той останал на терена до самия край?! Как и защо, известно е вероятно само на Родолфо Осорио. Крайният баланс бил следният: четири изгонвания за шотландците (Джонстън, Ленъкс, Хюс и Олд) и две за аржентинците (Рули и Базиле), с чак 30 отсъдени нарушения за Расинг и 21 за Селтик. Разбира се, тук са сметнати само онези нарушения когато някой се е превивал от болка на терена. Всички преживели.
Един от по-спокойните в отбора на Расинг Роберто Перфумо описал един детайл от тунела след края на мача, когато страстите вече започнали да стихват:
"В един момент видях русокос как върви полека към мен, онова момче което ни вкара гола в Глазгоу - Макнийл. Погледнах го в очите и инстинктивно вдигнах ръце в гард. Сигурно заради всичко което се случи на терена... Тогава той протегна ръка към мен и жестикулирайки ми обясняваше, че иска да си разменим тениските. В същия момент ми потекоха сълзи, не можех да ги сдържа. Сваляйки екипа си избърсах лицето. Изведнъж всички тези грозни неща отидоха в забрава... Прегърнах го и му казах, че така трябва да се играе футбол. Той се усмихна и ми отговори на чист испански: Buena suerte, buena suerte... Сякаш нищо не се е случило", връща лентата Перфумо години по-късно.
Зад Битката за Монтевидео са останали някои факти: три пъклени мача на два континента, в три държави и изминати 7000 мили. Футболистите на Расинг са станали герои на страната, всеки от играчите е награден с нов автомобил, докато воините на Стайн в Шотландия ги дочакали наказания - всеки по 250 паунда от заплатата "заради нарушаване на репутацията на британския футбол", както обяснил президентът на Селтик Боб Кели.
Най-голямото поколение в историята на клуба от Хемпдън Парк такъв ход никога няма да прости на управата... ОСВАЛДО СУБЕЛДИЯ И СМЪРТОНОСНИТЕ МАЛОЛЕТНИ
През следващата година с титлата първенец на Южна Америка ще се окичи аржентинският Естудиантес, което било голяма изненада, докато Европа покорил страшният Манчестър Юнайтед. Светът с нетърпение очаквал новия "спектакъл" в Междуконтиненталната купа.
Освалдо Субелдия, човек който носи прякора Бащата на антифутбола, направил чудо от един съвсем среден отбор, който до неговото идване не е спечелил нито една шампионска титла на Аржентина. Когато дошъл, освободил почти целия отбор, довел млади лъвове и от тях направил истински убийци или както по-късно ще ги нарекат медиите - Смъртоносните малолетни. Бил сред първите треньори, който се базирал изключително на защитата, особено усъвършенствал статичните положения и обръщал много внимание на капаните със засадата. Специален дял от неговата тактика било психологическото малтретиране на съперника на терена.
Щателно се подготвял за всеки противник, изследвайки го до най-ситния детайл. Легендата разказва, че така веднъж разкрил на своите избраници, че един от играчите от противниковия лагер по време на лов случайно застрелял свой приятел. През първите няколко минути футболистите на Естудиантес го наричали убиец, а този, логично, набързо полудял и напуснал терена.
Субелдия е знаел, че в сблъсъка с Манчестър ще има работа с по-добър от себе си. Отново трябвало да подготви "специална тактика"...
Аржентинците първо "открили" кой е слабата точка в отбора на Юнайтед - решението паднало върху Ноби Стайлс. По време на загряването играчите на Естудиантес го целели с топката и му викали, а когато мачът започнал, тук имало щипания, бутания, спъвания... Стайлс всичко това понасял някак, докато в 79-ата минута след едно кръвнишко влизане напълно полудял и отвърнал. Неговият червен картон представлявал още една победа на Освалдо Субелдия.
Като трите мача между Селтик и Расинг, бруталността не е липсвала и този път. Започнало се с хвърляне на всякакви неща от трибуните, продължило се с кръвнишките влизания на Карлос Билардо, а завършило с разбитата глава на Боби Чарлтън. Мениджърът на Манчестър Мат Бъзби бил отвратен след 90 минути война в Буенос Айрес.
"Държейки топката в крака моите играчи си рискуваха живота."
Аржентинците накрая постигнали планираното. Победили с 1:0 и в реванша отишли с минимална преднина.
Англичаните били решени да си платят всичко с лихвите на Олд Трафорд, но отново били надхитрени. Или просто не са имали достатъчно нахалство, за да се справят с всички провокации, които им е приготвил Субелдия...
Всичко е било на Театъра на мечтите, футбол най-малко. Поне такъв какъвто днес гледаме. Шампиона на света, оказало се, решил ранният гол на Рамон Верон, баща на известния Хуан Себастиян Верон, който, по игра на случая, много години по-късно ще заиграе в екипа на Манчестър Юнайтед. Щом повели, аржентинците са "паркирали автобуса" пред своята врата и тук минаване вече нямало. И отново пламтяло от всички страни, а и изгонванията, разбира се, не липсвали. Когато повече не можел да търпи ударите, Джордж Бест нокаутирал двама играчи на Естудиантес. Един от тях, Уго Медина, също така е пратен в съблекалнята. Докато опитвал да напусне терена (привържениците го целели с монети), Бест го наплюл в лицето. Интересно е, че горещият съдийски картоф в тази среща се паднал на югославския арбитър Константин Зечевич, но той, за разлика от своя колега от Парагвай година по-рано, добре се справил.
Манчестър в 89-ата минута някак успял да изравни, но това било всичко от европейския шампион. Мат Бъзби отново не бил на себе си:
"На аржентинците трябва да се забрани да играят футбол!", заявил мениджърът на Червените дяволи, виждайки че футболистите на Естудиантес след завършека на мача опитват да направят почетна обиколка около терена допълнително разбеснявайки публиката.
КАСАПНИЦАТА НА БОМБОНЕРА
И трета поредна година първенецът на Европа трябвало да ходи в Аржентина, за да се овенчае с титлата най-добър на планетата. След триумфа над Аякс (4:1) в края на май 1969, това нещастие този път се случило на Милан. От другата страна отново Смъртоносните малолетни на Субелдия. След Касапницата на Бомбонера (играло се е на стадиона на Бока от съображения за сигурност), на всички е било ясно, че сблъсъкът между Расинг и Селтик изглеждал като някакъв ожесточен мач между пионерски отбори.
Освалдо Субелдия сега от другата страна имал стратег равен на себе си. Росонерите предвождал създателят на катеначото Нерео Роко. Въпреки че и единия и други били познати по дефанзивния стил на игра, Милан на Сан Сиро разбил аржентинците с 3:0. Джани Ривера дирижирал играта на своя отбор и бил мозъка на убедителния триумф, но головете постигнали Сормани (два) и Нестор Комбин. Последният, по произход аржентинец, се набил на око за "убийците" на Субелдия. Въпреки че на практика провел целия си живот във Франция и Италия, Комбин бил смятан за предател когото трябвало да довършат като дойде реваншът.
След по-малко от месец Милан отпътувал към Буенос Айрес. За разлика от дуела с Манчестър, привържениците на Естудиантес усъвършенствали техниката на заплашване на съперника. При излизането за загряването италианците са поляти с вода и вряло кафе в знак на "добре дошли". Започнало е кърваво, както и ще се завърши накрая. Първият, който попаднал под ударите на разярените домакини бил "единайската" на Милан Пиерино Прати. Той получил такъв удар, че моментално изпаднал в безсъзнание! Лекарите някак успели да го върнат и поред по-леката форма на мозъчно сътресение, па след няколко минути се завърнал в игра?!
Когато Ривера вкарал гол за преднина на гостите в 30-ата минута, на аржентинците им станало ясно, че трофей няма да има, така че до края на мача, вместо да спасяват честта, предимно били гостите, така за душата. Записано е, че най-брутален е бил вратарят Алберто Полети - още през първото полувреме на земята първо хвърлил Ривера, а после Комбин и Сормани. Чилиецът, който делил правдата в голяма степен бил настраната на домакина, така че нито едно от тези влизания извън наказателното поле не е характеризирано като нарушение. За жълти картони не е и размислял...
"Автор" на снимката от която и днес спира дъха, а на която е нещастният аржентинец на Милан Нестор Комбин, кървав от главата до коляното, оказва се бил най-големият касапин в редовете на Естудиантес. Името му е Рамон Санчес и заедно с Полети веднага след мача е бил арестуван заради насилническо поведение.
Комбин след дуела със своя палач останал да лежи на терена със счупен нос и скула в локва кръв. Чилиецът и за това не отсъдил нарушение. Нещо повече, искал от лекарския екип на Милан да го изнесат възможно най-бързо, за да може мачът да продължи?! Нестор Комбин, няма да повярвате, така кървав се върнал на терена, но след само няколко крачки паднал в безсъзнание. Следващата сцена представлява нещо недостижимо и за въображението на най-лошите холувидски сценаристи и режсиьори. Чиста научна фантастика! Докато изнасяли от терена припадналия Комбин, пред тунела чакала полиция. Щом се свестил, бил арестуван с обвинение в дезертьорство?!
Нестор Комбин лежал в ареста, докато неговите съотборници продължили да се бият на Бомбонера. Мачът някак е приведен до края, а за Естудиантес победата с 2:1 не била достатъчна, за да защити титлата шампион на света.
Комбин прекарал цялата нощ зад решетките. Освободен е едва след като пристигнала документацията от Франция и потвърждение, че в тази държава е отслужил военна служба. Експедицията на Милан не искала да напусне Аржентина докато футболистът не бъде освободен...
За разлика от предходните два случая когато аржентинците вдигали своите "герои" в небесата, след Касапницата на Бомбонера големият диктатор Хуан Карлос Онганя се опитал да измие петното от своята държава. Наредил на управниците на Съюза да накажат най-остро насилниците, като някои завършили в затвора за доста дни, като споменатите Полети и Санчес. Първият дори получил доживотна забрана да се занимава с футбол.
И европейските и южноамериканските медии били огорчени. Италианците писали за "деветдесетминутният лов на хора", а един аржентински вестник излязъл със заглавие "Англичаните бяха прави", намеквайки за изявлението на Алф Рамзи от 1966, когато нарекъл аржентинците животни.
Турнирът, който под някаква форма трябвало да представлява връх на клубния футбол за едва три години напълно деградирал, чак бил заплашен от закриване, като много следващи европейски шампиони (Ливърпул, Аякс, Байерн...) ще откажат да пътуват в Южна Америка. Чак в началото на осемдесетте нещата отново ще си дойдат на място, когато е решено да се играе един мач, а домакин да бъде Токио. Вече 15 години Междуконтиненталната купа не съществува. Замени го ФИФА Световно клубно първенство, за мнозина бездушен турнир, осъден на пропадане.
И поред кръвопролитията, които са се случили в споменатите дуели, "пазителите на традицията", с впечатленията от новия турнир, често обичат да си спомнят за изявлението на Джок Стайн, много години след всичко което неговият Селтик доживял и преживял в сблъсъците с Расинг:
"Бих отишъл пак там, да опитам още веднъж..." Автор: Предраг Дучич
Като се стигне до темата най-обичан клуб в шампионата на Италия, мненията често са разделени заради нередки сблъсъци между привърженици и играчи, управа...
Все пак, тази година, а сезонът още не е започнал, Интер определено отнася ласкавото признание пред конкурентите като най-големия противник Милан, Ювентус, Рома, Лацио, Наполи и други.
Причината за такъв епилог е много проста, а се случва за пръв път в историята на "нерадзурите".
Клубът от "Меаца" постави в свободна продажба 40 000 сезонни карти и успя да ги разпродаде два месеца преди началото на надпреварата!
Интер е без конкуренция в Италия що се отнася и до миналия сезон, защото неговите мачове са посетени от общо над милион души, конкретно: 1 117 000 продадени билети. Средната посещаемост на мач - 59 хиляди зрители.
Очевидно за привържениците не е важен противникът, а клуба и само той.
И у дома и в гостуване Интер е този който е привличал най-много любители на футбола на Апенините. Например, общо е гледан от около 1 650 000 привърженика, което е средно по 43 000 на мач.
След доминацията на Интер ето и как изглежда списъка с най-посетени отбори в Серия А.
В духа на завършения сезон в Шампионската лига се сещаме за най-малко интересните финали в най-елитния турнир в Европа.
В три от петте най-скучни финала участваха клубове от една държава. Реал и Валенсия, Тотнъм и Ливърпул и Милан и Ювентус. Дали заради важността на мача, напрежението или нещо друго финалите в Шампионската лига имат обичай да не бъдат "хубави за окото", но в това изпъкват мачовете между тези съперници. 5 Реал (Мадрид) 3:0 Валенсия (2000)
Срещата между испанските клубове в първия финал за 21 век трябваше да гарантира спектакъл. Все пак, Реал влезе в мача като абсолютен фаворит и оправда това. В мач, който повече приличаше на такъв от Примера отколкото от Шампионската лига. На стадион "Франция" Валенсия изглеждаше като отбор, който се е загубил във финала. "Прилепите" имаха отличен отбор, предвождан от Канисарес, Пелегрино, Мирослав Джукич... От другата страна бяха Касийяс, Раул, Карлос, Мориентес... Въпреки че е единственият мач в списъка, който завърши с голеада не донесе никаква неизвестност и никак не оправда епитета финал. Голмайстори за Реал бяха Мориентес, МакМанамън и Раул.
4 Марсилия 1:0 Милан (1993)
Тридесет и осмият поред финал ни даде мач в който победителят беше решен от една топка. Фабиян Бартез с отлични спасявания показа заради какво по това време беше един от най-добрите пазители на мрежата, а Базил Боли с гол донесе на аутсайдера шампионския трофей. Роберто Донадони, Марко Ван Бастен и Франк Рийкард опитваха да развалят магията на фантастичния Бартез на вратата, но тогава италианците, които имаха големи звезди в състава останаха с празни ръце.
3 Аякс 1:1 Ювентус (2:4 след дузпи) (1996)
Почти на домашен терен Ювентус игра против Аякс. На "Олимпико" в Рим видяхме мач за забравяне в който фаворитът едва след дузпи успя да надделее над актуалния шампион. Холандците година преди това с минимална победа над Милан се качиха на трона, но този път не им се получи. Раванели много рано донесе преднина на "Старата дама", а Литманен в 41-ата минута постави крайното 1:1 след редовното време. Второто полувреме за 70 хиляди зрители беше истинско приспиване. Все пак, Югович и дружината успяха след съвършено изпълнение на дузпи да празнуват с 4:2. Давидс пропусна първата дузпа за Аякс, Литманен и Шолтен бяха прецизни, а Сони Силой беше неточен в четвъртата серия. Ферара, Песото, Падано и Югович донесоха на Ювентус нов трофей. Аякс в този мач беше лишен от помощта на Франк Рийкард, който се оттегли, а Михаел Райцигер и Марк Овермарс прескочиха двубоя заради контузия и наказание. През 1996 Ювентус спечели трофея, но го изпусна в следващите пет финала.
2 Ливърпул 2:0 Тотнъм (2019)
Тазгодишният финал донесе шеста купа на отбора на Ливърпул. Тотнъм в първия финал в своята история изглеждаше като отбор, който се е изгубил на терена. "Шпорите" изиграха безидейно първо полувреме, а ако не беше (спорната) дузпа и оскъдно облечената привърженичка в първите 45 минути не бихме имали за какво да говорим. Още веднъж се потвърди историята, че е по-лесно да се спечели титлата в Шампионската лига отколкото първенството в Англия, като на финала се озоваха два отбора, които заедно 80 години не са били шампион на държавата си. Тотнъм заигра опасно едва в последните 10 минути, но с отличните спасявания на вратаря Алисон купата завърши в Ливърпул. Ако сте привърженик на червените за вас финалът сигурно е бил отличен, докато неутралните ще кажат, че е изигран един от най-малко интересните мачове в историята на Шампионската лига. Привържениците на Тотнъм са ядосани на Почетино заради това че футболистът, който ги отведе на финал (Лукас Моура) цял мач остана на пейката, а привържениците на Ливърпул, казахме, няма за какво да съжаляват.
1 Ювентус 0:0 Милан (2:3 след дузпи) (2003)
Във финала на "Олд Трафорд" през 2003 година се срещнаха Ювентус и Милан. Очакваха запалянковците и любителите на футбола отлично футболно представление, а получиха един финал без постигнат гол в редовния дял от мача. Поред неефикасността мачът ще остане запомнен и с отменения гол на Андрей Шевченко. Съдията видя засада, въпреки че е и днес се водят дискусии за това дали наистина имаше непозволена позиция. Трезеге, Салайета и Монтеро бяха неточни за Ювентус. Мрежата разтърсиха Бириндели и Дел Пиеро, докато за Милан пропуснаха Зеедорф и Каладзе, а успешни бяха Сержиньо, Неста и Шевченко.
Като няма резултати всички други са виновни. Това сме го виждали във футбола по нашите ширини, а ето го сега и в Серия А. Медиите на Апенините разкриха, че бившата управа на Милан е платила 74 000 евро, за да следи четирима журналисти, както и служители в собствения клуб?!
Частната детективска агенция Карпинвест е получила задача от 19 февруари до 2 март да следи четирима журналисти: Енрико Куро и Лука Пани от Република, Карло Феста от Ил Соле 24, както и Тобия Де Стефано от Либеро. Те са следени от четирима детективи и два автомобила.
Всичко заради желанието да се разкрие коя е къртицата, която доставя информация на журналистите, като детективите са прегледали и телефоните, лаптопите и таблетите на директорите в Милан. Претърсвали са и канцелариите, за да се осигурят някой да не е поставил подслушвателни устройства?! От Телеком Италия са изискали списъка с обаждания на четирима служители Агата Фригерио, Джузепе Мангиарано, Джована Зиян и Анджела Зука.
Всичко по време на мандата на Йонгхонг Ли. И всичко се разкрило, а Марко Фасоне съдил клуба за неправомерно уволнение.
Европейският футболен съюз наказа италианския Милан с 12 милиона евро и заплаха от наказание за година извън европейските турнири заради нарушаване на правилата на финансовия феърплей (ФФП).
УЕФА съобщи, че Милан ще бъде изхвърлен от Европа, ако до юни 2021 година повтори грешките в правилата на ФФП.
Седемкратният шампион на Европа по този начин остана без награда от УЕФА за участието в Лига Европа, което завърши в груповата фаза с вчерашната загуба в Пирея от Олимпиакос (1:3).
УЕФА първоначално през юни изхвърли Милан по същата причина, но по-късно бе уважена жалбата на "росонерите" в Съда за спортния арбитраж в Лозана (КАС) и играха в Лига Европа.
Италианските медии пишат, че Милан ще се жали в Лозана от това решение на УЕФА.
Вчерашното дерби от Лигата на нациите между Италия и Португалия завърши без голове, а двамата централни защитници на домакините имаха различни изживявания. Джорджо Киелини имаше юбилей, а Леонардо Бонучи получи освирквания.
Мачът се игра на Сан Сиро в Милано, откъдето през лятото Бонучи отново премина в Ювентус, като предходно игра за Милан, а по-рано в кариерата и за Интер, което предизвика освирквания всеки път когато защитникът докосваше топката.
Затова и бранителят след мача отговори на тези хора.
- Имаше някои идиоти на трибуните, които освиркваха! Аз имам доверие в своите колеги от отбора и селекционера, това е единственото важно след всичко - каза Бонучи.
Италия щеше да запази шансове за първото място с победа, но приключи участието си в Лигата на нациите с реми.
- Дадохме всичко от себе си. Първото полувреме беше отлично, имахме два или три шанса, но не ги използвахме. Португалия през втората част промени тактиката, блокираха нашите съзидателни играчи, Верати и Жоржиньо в средата на терена. Все пак, можехме да направим и по-добър резултат - заяви защитникът на Ювентус.
Цървена звезда отбеляза 30 години от известния мач с Милан, който беше прекъснат заради мъгла в Белград, а по-късно преигран.
Белградският клуб и неговите привърженици на този 9 ноември 1988 за пръв път в историята дочакаха възможността в европейските турнири да бъдат домакин на славния италиански отбор. Това не беше обичаен Милан, а отбор за когото тогава играеха Паоло Малдини, Франко Барези, Франк Рийкард, Марко Ван Бастен, Руд Гулит, Карло Анчелоти... Цървена звезда през тези години самоуверено крачеше към целта, която беше поставена - спечелването на най-ценния клубен трофей.
Дуелът против Милан в 1/8-финалите на Купата на европейските шампиони беше сблъсък между мощни отбори, а място между осемте най-добри имаше само за един. Първият дуел в Италия завърши при резултат 1:1, червено-белите поведоха след майсторско изпълнение на Драган Стойкович, но само минута по-късно Милан изравни. Това реми даваше допълнително храброст преди реванша на Маракана, на която са падали мнозина великани.
Футболистите на този 9 ноември, преди 30 години, ги дочака мъгла, но мачът започна пред около 100 000 привърженици. Изглеждаше, че Милан е готов да падне, особено след гола на Деян Савичевич в 50-ата минута.
Мнозина заради мъглата не разбрали, че е постигнал гол, но ерупцията на одушевлението на препълнените трибуни недвусмислено показвала, че мрежата на италианския клуб се е разтресла. Мъглата, за съжаление, попречила на Цървена звезда в първия междуособен сблъсък със славния съперник да излезе като победител и съдията решил в 64-ата минута да прекрати мача.
- Това беше мач изпълнен със заряд и да не беше мъглата, сигурно Цървена звезда би преминала напред. Въпросът е дали би го имало големият Милан, защото тогава беше отбор в създаване и формиране, а след това спечели титлата и доминира в Европа. Мъглата му помогна в този случай Звезда да не го спре - заяви легендарният Дейо Савичевич за известния мач, който беше повторен ден по-късно.
Милан в тези моменти беше толкова силен и не отхвърли "подаръка от природата". В преиграния дуел поведе чрез Марко Ван Бастен в 34-ата минута, а недълго след това Стойкович след асистенция на Савичевич успя да изравни на 1:1, а тогава нямаше късмет и при дузпите, па Милан след по-добри изпълнения от 11 метра премина напред 1:1 (2:4). По-късно стигна до титлата първенец на Европа, а след това я защити през 1990 година, което само потвърждава какъв отбор Звезда за малко да озапти. А вместо да се доиграят 26-те минути при 1:0 за Цървена звезда, както би трябвало, преиграването започва от начало!
Беше елиминирана, но дойде потвърждението, че може да се носи с абсолютно всеки отбор на света. Победителският манталитет се гради с години, Милан беше само лекция по пътя към европейския трон, тъй като Звезда през 1991 година изписа най-сияйните страници в историята на сръбския клубен футбол със спечелването на титлата и то наследявайки червено-черните на трона.
Знаете онзи стар лаф: заекът в гората, а ръженът се подготвя. В случая на Милан историята върви така: Дженаро Гатузо продължава да е шеф, стои на пейката, а медиите в Италия полека му изброяват един по един кандидати за наследник. Вчера Газета писа за желанието на спортния директор Леонардо да вземе "някой опитен тактик", а Република обявява как в комбинацията е и самият Арсен Венгер.
"Професора", който наскоро напусна пейката на Арсенал след повече от две десетилетия каза, че няма намерение да се пенсионира, но също така даде да се разбере, че няма да бърза с решението къде ще продължи кариерата. И в краен случай, в каква функция, тъй като е добре познато, че ПСЖ му предлагаше поста спортен директор.
Връзката между Венгер и Милан не е трудно да се намери. Става дума, както споменава същият източник, за Иван Газидис, човек, който заедно с френския специалист напусна мястото на изпълнителен директор в Арсенал. Всъщност, Газидис официално продължава да е на позицията, но само до края на този месец, така че още броени дни. След това взима 30 дни отпуск и от 1 декември поема новата работа.
Римският вестник, не съвсем обичаен източник на информации за милански клубове, влиза толкова в детайли, че още съобщава как Леонардо и Газидис вече са разговаряли за възможните опции, защото не виждат Гатузо като трайно решение, особено не и след пораженията в дербито с Интер, а тогава и от Бетис в Лига Европа и сериозно нарушената атмосфера в отбора.
Макар че и Газидис и Леонардо не говорят за възможните наследници вече от дни се спекулира. Освен Донадони и Венгер вече от дълго време се споменава като опция и Антонио Конте...
"На истинския нападател му е нужна една възможност" и "футболът се играе до последния съдийски сигнал" са две изтъркани фрази, които в неделя вечерта се потвърдиха като верни на препълнения "Меаца".
Капитанът на Интер, Мауро Икарди, отправи три удара към вратата на Джанлуиджи Донарума по време на твърде грубото Дерби дела Мадонина - един е блокиран, два завършиха в мрежата.
Онзи вторият, в 92-ата минута, постави крайното: Интер - Милан 1:0 в 9-ия кръг на Серия А.
Икарди постигна гол от първата си възможност в мача, но се оказа, че съвършеният пас в пространството от левия бек междувременно с глава е "подпомогнал" Матиас Весино и така е поставил своя капитан в положение на засада. Минимално, но достатъчно очевидно за съдийската бригада на Марко Гуида.
Често недостатъчно включен в офанзивните акции на "нерадзурите", за което в голяма степен има заслуга и защитната постановка на треньора на гостите Дженаро Гатузо, 25-годишният аржентинец чакаше за следващия шанс до 41-ата минута.
И беше готов!
Когато вероятно отново "виждаше" топката в мрежата зад немощния Донарума, точно както и онези 80 000 на трибуните на "футболната катедрала", самопожертвувателната отбрана на Милан успя да блокира този удар и да попречи на дългоочакваното предимство на "синьо-черните" (които междувременно разтърсиха и гредата след удар на Стефан Де Врай).
И, докато войската на Гатузо гледаше как да контузи някой от ключовите играчи в отбора на треньора Лучано Спалети (Раджа Найнголан издържа до 30-ата, а Иван Перишич до 70-ата минута, след което трябваше да поискат смени и контузени да напуснат терена), аржентинецът продължи търпеливо да чака шанс и това му се отплати.
В последната атака в мача, Весино се изкупи за грешката от първото полувреме със съвършено центриране от дясната страна, което измами цялата отбрана на "червено-черните" и накара Донарума да помисли, че би трябвало да излезе "за топката", а наказанието беше неминуемо - перфектно очакване с промяна на посоката, Икарди лесно се освободи от пазача си и с елегантен удар с глава "спусна" топката в незащитената мрежа за делириум между мнозинството на стадиона.
От мача, в който Гуида трябваше да изгони Лукас Биля за две твърде груби влизания срещу Найнголан за половин час (след което "Нинджата" трябваше да напусне терена), всякак най-интересно е да се отдели решителният момент - вижте:
Икарди в последните четири Дерби дела Мадонина постигна пет гола, смятайки и хеттрика за победата от 3:2 през миналия сезон. Откакто през сезон 2015/16 капитанската лента е дадена на аржентинския нападател, Интер няма загуба от Милан (3-3-0).
В единственото дерби в което "росонерите" спечелиха в предходните пет сезона (3:0, 22 кръг на 2015/16), Икарди беше на пейката с резервите заради контузия.
Въпреки че през кариерата невинаги е постъпвал и говорил спортно, а и си утежни положението с аферата със сегашната му жена Ванда с която започнал романса докато е била омъжена за още един аржентински футболист, Макси Лопес, Икарди междувременно съзря и разбра какво означава да бъдеш капитан на клуб какъвто е Интер.
Когато отпразнува един от най-скъпите голове в кариерата се приближи, подаде ръка и предложи утеха на младия Донарума, който вече се подготвяше за нови обиди от трибуните на които бяха най-пламенните миланисти.
Дербито на Милано принадлежи на Интер! В сътрудничество с Опта, ето и статистиката от мача с градския съперник Милан и всички интересни факти, които трябва да знаете.
Интер спечели пет поредни мача в Серия А в един сезон за пръв път от януари 2017.
Интер вкара седем гола в последните 15 минути на мача, най-много в Серия А през този сезон.
След четири мача без гол, Мауро Икарди вкара в последните си три срещи в Серия А.
Икарди вкара пет гола в последните си четири мача срещу Милан.
В последните си седем мача в Серия А, Интер редува суха мрежа в един двубой и един допуснат гол в следващия.
Милан не успя да вкара, след като се бе разписвал в 11 поредни мача в Серия А.
Милан отправи първия си удар в очертанията на вратата в 80-ата минута.
Милан имаше четири докосвания на топката в наказателното поле на Интер през първото полувреме: предишният най-лош рекорд в Серия А през този сезон беше осем срещу Сасуоло.
Преди дербито, последният случай в който Милан не отправи нито един точен удар в първото полувреме на мач от Серия А беше през февруари срещу Рома.
Постоянният играч във финалните моменти на мачовете, Матиас Весино даде решаващото подаване за Мауро Икарди за успеха на Интер над градския противник Милан.
"Дербито на Милано е специфичен мач, за всички нас, които участваме. Искахме да подарим на всички този успех. Напоследък често успявам да помогна на отбора в последните няколко минути. Това става страхотен навик. Отборът винаги натиска до самия край на мачовете и често стигаме до гол. Това също е важен знак от физическа гледна точка. Отмененият гол на Икарди? Докоснах топката, но го казвам само, защото спечелихме..."
Кошмар на Милан и играч, който вече зае специално място между привържениците на Интер, Мауро Икарди! Чудесният аржентински нападател още веднъж постигна решаващия гол в последните мигове на миланското дерби.
Донесе заслужена победа на Интер, който през мача показа, че в този момент е по-добрият отбор.
"Дербитата трябва да се печелят, това говорихме цяла седмица. Имахме шансове, уцелихме греда, заслужавахме да победим заради онова което създадохме през 90 минути игра. Голът в 92-ата минута прави всичко това още по-приятно. Трябва да продължим така. Казах преди да се отиде на пауза, че Интер трябва да побеждава за тази чудесна публика на Сан Сиро. Трябва да свикваме с победите и да бъдем последователни в това", заяви Икарди.
Ювентус сега е на "достижимите" шест точки преднина.
"От нас зависи сега да намерим продължителност, а тогава накрая ще видим къде се намираме. Трябва да продължим така и да редуваме победи. Знаем какъв потенциал има в този отбор, в състояние сме да се борим с всички", допълни аржентинецът.
Подобно мнение има и Лучано Спалети, който смята, че победата на неговия отбор е напълно заслужена.
"Искахме по-рано да постигнем гол. Съвършено би било да го бяхме вкарали по-рано, а след това да имаме контрола и да постигнем още голове. Ясно е, че Интер заслужи победата, от началото играхме високо в тяхната половина. Заради това заслужавахме комплименти. Не само заради това, че повече искахме победата, а и защото играхме по-добре", заяви Спалети.
Появи се в средата на първото полувреме, за да замени контузения Найнголан, Борха Валеро беше един от ключовите играчи на "нерадзурите" по време на дербито на Милано.
"Да победиш в този мач носи огромна радост. Направихме страхотно представяне без да рискуваме почти нищо на практика. Трябваше да чакаме 90 минути да постигнем гола, но не беше проблем. Не е лесно да влезеш в мач като този, но мина наистина добре. Миналата година те ни заплашваха повече, но ние бяхме по-добри този път. Играхме с търпение, намирахме пространството и играхме добре. Честото вкарване в последните няколко минути? Това показва кураж. Това са жизненоважни три точки и сега сме дори по-мотивирани отпреди", заяви един от героите в "синьо-черно".
Ако някой винаги е готов да издаде смъртна присъда на Милан това е Мауро Икарди! Точно както и преди година фантастичният аржентинец в последните мигове на мача постигна решителното попадение, тогава за хеттрик, този път за единствения гол в първото Дерби дела Мадонина за сезона - 1:0.
Това е общо пети гол на чудесния капитан на Интер против Милан, който приближи "нерадзурите" на не толкова големите шест точки изоставане от Ювентус. Първото полувреме за повече от положителна оценка, второто далеч под очакваното, но накрая заслужена радост за по-добрия в този момент отбор.
Много тичане, жестоки дуели и опасни, но недостатъчно точни, удари. Два отменени гола заради засади... Интер и Милан може би влязоха с твърде голямо желание в мача, което даде резултат за твърде големия разход на енергия, така че във втората част на мача далеч повече се правеше сметката да не се направи някоя грешка, която би могла да реши изхода на двубоя.
Интер изглеждаше по-динамичен, в уводните моменти на мача изпъкваше Раджа Найнголан, но популярния като Нинджата след половин час игра трябваше да напусне терена, като резултат от необмислен шпагат на Лукас Биля. Командването в средната линия на "нерадзурите" тогава пое Борха Валеро, което промени из корен философията на играта на отбора на Лучано Спалети.
Милан влезе отворено в дербито, преди всичко когато става въпрос за енергичността, но "росонерите" значително по-тежко стигаха до добри ситуации пред вратата на противника. Всичко можеше да се промени в 42-ата минута, но тогава оправдано беше отменен гол на Мусакио заради засада.
Все пак, отборът на Дженаро Гатузо игра в идентичен ритъм почти през целия мач. Изглеждаше по-спокойно и по-търпеливо от Интер, а такъв начин на игра можеше да донесе и желания резултат в края на мача, когато изненадващо в изгодно положение се озова Сусо, но неговият удар не беше достатъчно добър, за да се застраши концентрирания Ханданович.
Лучано Спалети през второто полувреме заради контузия остана и без Перишич, докато последната смяна в лицето на Антонио Кандрева не промени абсолютно нищо на терена. Подобна бе ситуацията и с влизането на Патрик Кутроне, който замени Чалханоглу на лявото крило, но беше ясно, че това не е неговото истинско място.
А когато всички на Джузепе Меаца изчакваха съдията Марко Гуида да отсвири край на мача, последва отлично центриране на Весино и чудесна реакция на фантастичния Икарди, който стана истински кошмар за Милан. Решаващият гол тежи и на душата на младия Джанлуиджи Донарума, който прецени лошо полета на топката, а тогава не успя да спре удара на Икарди с глава.
Ювентус е бил шампион. Наполи единствен по-близо. Този сезон 1957/1958 е бил разочароващ за Милан и Интер. И едните и другите разположени в средата на класирането. Но дербито е дерби. Не може да е незначително. Добре знаел това Бенито Лоренци...
Известният нападател на Интер пристига на "Джузепе Меаца" през 1947 година за 12 000 000 тогавашни лири. В 300 мача в екипа на "нерадзурите" е постигнал 138 гола. Изиграл е едва 14 мача за националния отбор на Италия, но привържениците на Интер го обожавали. Винаги е имал какво да каже. Винаги в него е горял огън, жажда за победа. Оживено момче заради което майка му му надянала прякора Veleno. В превод - Отрова.
Добре му е легнал. Умеел е да бъде наистина отровен. Най-добре това знаят привържениците на Милан. Помнят това вече шест десетилетия.
Дерби дела Мадонина от есента на 1957. Не твърде вълнуваща игра. Така докато Лоренци не паднал в наказателното поле на Милан. Дузпа! Гуидо Винченци е сигурен изпълнител, до края на мача остават 36 минути. Вече по навик в това време "нерадзурите" се отдръпват в бункера. Искат да удушат мача.
Обаче, само три минути по-късно Джорджо Бернардини събаря Пепе Скиафино от Милан. Съдията Кончето Ло Бело няма дилема - отново показва бялата точка. "Нерадзурите" вдигат шум. Обкръжили са съдията, протестирайки против най-строгото наказание. Ло Бело не се поддава на натиск. Но пропуска да чуе виковете от трибуната на която са сместени привържениците на Милан. Пропуска да види онова което те са видели.
"Отрова! Отрова!", чува се от трибуните.
Ло Бело не обръща внимание. Лоренци вече се е отдалечил и се прави на луд. Той единствен не протестира срещу дузпата. Лукав какъвто е бил е имал друга идея. Докато съдията се борил с протестите на играчите на Интер Отровата забелязва бутилки с вода и лимони хвърлени по терена. Да се освежат играчите. Докато смучел един, Лоренци му измислил друго предназначение.
"Разхождах се така с лимона в ръка, видях че Тито Кучарони гледа към съдията от дясната страна. Инстинктивно сложих лимона под топката. Майко Божия, как крещяха привържениците на Милан. Лимон! Лимон! Кучарони пропусна вратата с едно шест метра. Победихме с 1:0. Бързо побягнах от стадиона, защото много привърженици искаха да прескочат оградата и да нахлуят на терена", спомня си по-късно Лоренци.
Свидетели казват, че и след пропуска на объркания Кучарони от трибуните отеквало "Отрова, Отрова". Лоренци не се интересуваше. Хладнокръвно отишъл при вратаря, прегърнал го, сякаш му честити. Малцина забелязали как със стъпалото маха лимона от варта (на бялата точка на дузпата - б.р.).
Накрая се стигнало и до сблъсък на терена. Но Бенито вече е побягнал в съблекалните... По-късно е признал всичко. На свещеник в изповедалнята. Той му простил. И той е бил за Интер. А все пак е Дербито на Света Дева Мария (Derby della Madonnina)...
