Стивън Джерард - легенда на Ливърпул, но не и на Англия

 

Откъдето и да го погледнете 100 мача с националната фланелка са страхотно постижение.

В гостуването на Швеция в приятелски мач Стивън Джерард стана шестият футболист достигнал тази бройка за „Трите лъва“.

12 години и половина в услуга на родината си, четири големи турнира и 19 попадения. Впечатляващи постижения, но дали видяхме пълните възможности на иконата на Ливърпул с тениската на Англия?

В най-добрите си моменти Джерард решаваше сам мачове, но тези мачове, тези дни, когато настроението го обхващаше и той избутваше отбора си от всякакви ситуации, почти винаги бяха с екипа на Ливърпул.

Финалът в Шампионската лига през 2005 г. Триумфът за Купата на Англия през 2006 г. Почти всичко, което се случи през сезон 2008/09 г. Джерард беше неспираем.

Докато имаше моменти на брилянтност и все още може да променя мачове, никой от истински великите му моменти не бяха за Англия – и не защото двубоите за националния са по-малко. Просто никога не се случи.

Късметът изигра своята роля. Отсъстваше от състава за Световното първенство през 2002 г в Южна Корея и Япония, след като се контузи в последния кръг от сезона, кой знае какво можеше да постигне Джерард през това лято. Спонтанна му възможност да преобръща мачове можеше да промени драстично 1/4-финала срещу Бразилия.

След това „златното поколение“ наля тежест на състава на „Трите лъва“. Никой от тях не изглеждаше добре. За Джерард този период на „събери всички големи имена в един отбор и очаквай да сработи“ логично му навреди повече от на повечето от останалите.

На тази основа, притежавайки толкова разрушително атакуващо умение, можеше да е навсякъде по терена, твърде често се очакваше от него да бъде краката в партньорството в халфовата линия с Франк Лампард. Това така не се и случи, както е добре известно.

Дори в случаите, когато звездата на Челси не беше до него, остана усещането за повтаряемост в представянето му.

Имаше искри на завладяващия му потенциал. Неговата роля при успеха с 5:1 над Германия беше доказателство. Извлачи Англия до победа над Андора в безличен мач през 2007 г беше още едно. Дори когато очевидно беше преминал най-доброто си състояние, капитанът на Ливърпул носи лентата на Англия с ключово влияние на Евро 2012.

Питър Шилтън, Боби Мур, Боби Чарлтън и Били Райт имат доста по-силни основания да бъдат легенди на националния отбор от Джерард. Дори Дейвид Бекъм, който последен премина границата от 100 участия, помогна на Англия повече в трудни моменти отколкото 32-годишния халф.

Може би това е само отражение на броя мачове между национални отбори, които се играят в наши дни отколкото в предишните епохи. Мачове, като тези приятелски двубои, поместени в нищото нямат смисъл. Стоте обличания на националния екип непредотвратимо девалвираха и достигането им в такъв мач без значение намалява блясъка на момента.

Все пак Джерард заслужава церемония и награда. Неговото поколение не се оказа златно, но той направи повече от много други, макар и никога отборът да не беше изграден около него в годините, когато трябваше.

Като витрината с трофеи от клубната му кариера, Джерард може да няма толкова много за показване на национално ниво. Но след онази нощ в Истанбул той винаги ще може да погледне към стоте си мача за Англия и да бъде горд от себе си.