Два
сезона в Шампионската лига, пет гостувания
и Манчестър Сити спечели само веднъж –
срещу Виляреал, който в същия сезон
изпадна от Примера. Какъв е проблемът?
Вярно ли е твърдението на Роберто
Манчини, че е само липсата на опит?
Липсата
на участия в Европа със сигурност изигра
лоша роля за „гражданите“ в жребия. С
нисък коефициент те попаднаха в трудни
групи – през миналия сезон с Байерн
(Мюнхен), Наполи и Виляреал, а през този
с Реал (Мадрид), Аякс и Борусия (Дортмунд).
Може
би им трябва време да се научат да
балансират между двойната задача –
изискванията на първенството през
уикенда и надпревара от високо равнище
през седмицата.
Засега
изглежда, че по-голям проблем притеснява
Манчини. Отпадането в групата през
миналия сезон може би беше заради липса
на късмет – 10 точки обикновено са
достатъчни за продължаване. За четири
сезона с Интер отборът на Манчини
достигна 1/4-финалите два пъти и още два
пъти до 1/8-финалите. Италианците имаха
проблеми срещу европейски съперници,
които представяха друго ниво на качество,
което вътрешното първенство не може да
осигури.
За
нещастие на Манчини това подсилва
твърденията, че зад неговите успехи –
четири титли за шест сезона, стои повече
късмет отколкото големи треньорски
способности. Трите скудета в отслабена
Серия А след скандала „Калчополи“,
докато шампионската му титла във Висшата
лига поне отчасти беше завоювана заради
нехарактерен колапс на Манчестър
Юнайтед.
Истинският
проблем за Сити изглежда е това, че
Манчини е наясно със съмненията около
него и минава през период, в който се
опитва да се докаже, затруднявайки
твърде много нещата, за да изясни, че
той е гения, той е този, който заслужава
уважение за успеха на Сити. Промяната
на формата срещу Реал (Мадрид), например,
беше объркваща.
През
второто полувреме издърпа Давид Силва
(заменен от Един Джеко) навътре, за да
премине към 3-5-1-1, Марсело получи свобода
да напада по лявото крило, което остави
десният бек – първоначално Майкон, а
после Пабло Сабалета изолиран в борба
не само с Кристиано Роналдо, но и с
напористия бразилец.
Може
би идеята беше Венсан Компани, който
играеше десен централен защитник да
предлага помощ, но това не се случи.
Резултатът беше, че Марсело имаше време
да насочи удара, който донесе първото
изравняване. Роналдо имаше свободно
пространство и това доведе до третия
гол за Реал.
Дали
мадридчани предложиха на Сити по-различно
предизвикателство от тези във Висшата
лига? Всъщност не. Много от отборите в
Англия играят с тактика хибрид между
4-2-3-1/4-3-3. Сходна 4-3-3 използваха Борусия
(Дортмунд) и Аякс, макар и тяхната преса
да беше може би по-свирепа от обичайната
във Висшата лига.
Отборите
в Шампионската лига не правят много
по-различни неща от тези в челото на
Висшата лига. Разликата е, че те ги правят
по-добре и с по-голямо постоянство или
поне тези отбори, с които Сити имаше
малшанса да се падне на жребия. Това
показа слабостите на английския шампион.
Във Висшата лига момент на индивидуална
брилянтност или грешка на противника
може да прикрие цялостното слабо
представяне на отбора.
Сити
може да се размине, ако позволи на някое
крило от Висшата лига да изолира бек,
не може да се отърве, ако този играч е
Кристиано Роналдо или Марко Ройс (или
дори както се оказа Райън Бабел).
Тенденцията фланговите им играчи да
стоят високо не е проблем на вътрешната
сцена, защото халфовете им могат да
разчитат на владеенето на топката.
Колкото е по-високо нивото – както и
Челси го откри този сезон – толкова
по-голяма опасност, когато бекът е
изолиран.
Да
се играе с трима в защита, използвайки
бекове-крила, за да изтласкаш противниковото
крило по-назад по терена не е добра
тактика, ако играчите не се чувстват
уютно в такава подредба.
Майка
Ричардс призна след загубата с 1:3 от
Аякс, че преминаването към трима в
отбрана го е объркало, което е притеснително,
тъй като неговата идеална роля е да бъде
десен бранител в триото централни
защитници. Английските футболисти са
по-неподготвени за промени в тактиката
в хода на мача, отколкото италианците
и други, но този проблем е на Манчини.
Той или трябва да научи играчите да
бъдат по-приспособими, или да опрости
нещата. Не може просто да настоява те
да правят нещо, което намират за трудно.
Истинското
притеснение за Сити е, че спадовете са
дълбоко вкоренени и може да започнат
да се показват не само в гостувания, но
и у дома. Продажбата на Найджъл Де Йонг,
оставянето на пейката на Джолиън Лескът
и експериментите с последните трима
предполагат отбор, който се опитва да
премине към стил на повече владение на
топката. Манчини може би следва общата
тенденция или се опитва да обезглави
слуховете, че Пеп Гуардиола ще го замести,
за да приложи стил базиран на този на
Барселона. Каквато и да е причината, не
се получава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар