Звездните 211 паса и 2 топки в наказателното на Байерн, само Динамо е бил "по-зле" в Манчестър

Поразителна статистика от мачовете в петия кръг на Шампионската лига

Най-простият анализ всякак би се свел до простата констатация, че Байерн е космически кораб за Цървена звезда. Във всеки смисъл. Но такъв беше и Ливърпул, па червено-белите направиха чудо. И нека бъде това да е изключение, което потвърждава правилото - вероятно и е - но в този мач отборът на Владан Милойевич, да оставим настрана и головете, беше равноправен противник на по-късно европейския шампион. А в нито един друг, чак и в онази катастрофа на Парк де Пренс, отборът на Милойевич не изглеждаше така немощно както вчера против Байерн.

Това беше ясно и на всеки който лаически е погледал поне някоя минута от мача, а статистиката само потвърждава очевидното. Цървена звезда в загубата с 0:6 имаше само 211 точни подавания, убедително най-малко във вчерашните мачове от петия кръг на Шампионската лига. Всъщност, пръв до Звезда е Галатасарай, който в ремито с Брюж има 261 прецизни паса, докато загребският Динамо записа 262 в поражението от Аталанта.

Динамо, освен това, е единственият пример, който намерихме в този сезон на Шампионската лига с по-малко пасове от Цървена звезда. В гостуването на Манчестър Сити, 2:0 за англичаните, "модрите" имаха само 122 точни подавания с 58% успешност. Резултатно все пак минаха много по-добре.

Например, в един изравнен мач на върховно ниво, какъвто да речем беше дуелът Реал (Мадрид) - ПСЖ (2:2), отборът с по-малко пасове, вчера това бяха французите, стига до 546 паса. И още един положителен пример, когато пражката Славия отнесе точка от стадион Камп Ноу е ясно, че Барселона беше по-доминантна, но чехите успяха да запишат 329 паса с 82% точност. Чак и Галатасарай в катастрофата с 0:6 против Реал в Мадрид имаше 319 прецизни паса.

Имаше и Звезда във всички останали мачове значително по-добро постижение, в Мюнхен 261 паса, в победата над Олимпиакос 365, против Тотнъм в Лондон 397, а в Белград 268.

Байерн вчера все пак беше твърде голям залък. Разигран, бърз толкова, че и с очите не можеха да го хванат червено-белите, а камо ли да задържат топката в краката по-дълго от секунда. А към това се прибавиха и останалите проблеми, па така спрямо статистиката на УЕФА Цървена звезда успя с пасове или соло пробиви да прати само две топки до противниковото наказателно поле. Байерн е бил в наказателното на Звезда - 30 пъти. Което между другото е някъде в ранга средностатистически за него през този сезон.

Но Звезда - безопасна.

И това е модерният футбол: Сити търсят инфлуенсъри да пишат за "чудесната атмосфера"

Не е съвсем Манчестър Сити "пластмасов клуб", както в днешно време наричаме онези, които с милионите на инвеститори за нощ стават супер сили, но не е и най-популярен в света. Па не е и в своята държава, докато за града може да се дебатира. Обаче, всички напъни на "гражданите" да покажат, че в Манчестър са по-популярни от Юнайтед претърпяха тежък удар когато на светло излезе обява в която клубът търси инфлуенсъри от социалните мрежи да пишат рекламни текстове за "чудесната атмосфера" на мачовете в Шампионската лига.

Междувременно, тази "чудесна атмосфера" очевидно не е толкова чудесна, защото както сам Сити пише в обявата в апликацията Трайб - чрез която инфлуенсърите могат да си търсят работа - малко е вероятно твърдото ядро привърженици на "гражданите" да дойде на мач, защото жребият дал на клуба "три относително непознати отбора" за съперници.

Привържениците на Динамо, Шахтьор - най-големите клубове в своите държави - па и Аталанта вероятно биха имали какво да кажат по тази тема, но сега да не отиваме толкова далеч. Сити иска инфлуенсъри да правят пропаганда с условието, че трябва да бъдат мъже. А какви искат да им доведат?

"Идентифицирали сме студенти, млади професионалисти и онези, които са нови в Манчестър като наша идеална публика. Обаче, не можем да игнорираме твърдото ядро на нашите привърженици, защото те продължават да купуват най-голямата част от билетите. Искаме чрез инфлуенсъри, които ще разкажат автентична и искрена история за това как е на мач, да разширим картината за чудесната атмосфера на Етихад", пише в обявата.

Така както е формулирано, баш и не изглежда така чудесно.

Дейли Мейл: Отбори като Динамо са проблем на Шампионската лига. Губят, взимат парите и си тръгват

Динамо вчера с голове на Рахийм Стърлинг в 66-ата и Фол Фодън в 95-ата минута изгуби с 0:2 от Манчестър Сити във 2 кръг на Група С на Шампионската лига.

Хърватският шампион юнашки се бори на Етихад, но през целия мач преживяваше и опитваше да изгуби с по-малка разлика. Повече от час се опъваше на домакинските атаки, но го сломи Стърлинг, който влезе от пейката и с гол и асистенция реши мача. Динамо до полувремето можеше да получи два-три гола, но е невероятно какво отборът на Пеп Гуардиола успя да пропусне.

Сити имаше над 70% притежание на топката и 20 удара към вратата. Динамо едва в последните десетина минути опита по-сериозно да тръгне напред и да направи сензация, но в последните секунди получи втори гол от контраатака. Английските медии, както и преди мача, и след него се занимаваха изключително със Сити и "спасителя" Рахийм Стърлинг, докато Динамо споменаваха само в контекста на фанатичната поддръжка на Bad Blue Boys, които надвикаха целия Етихад.

Но Дейли Мейл в разширен коментар на мача (съкратена версия е публикувана в печатното издание) критикува състава на турнира и фактът, че отбори като Динамо имат възможност да играят в Шампионската лига и те няма да помогнат да се поправи атмосферата на Етихад.

"Преди точно 50 години Сити в своята най-голяма европейска нощ победи Билбао и се класира във финала на КНК. Сити в този мач имаше пламенната подкрепа на своите привърженици, но нищо от това не видяхме вчера, защото игра против напълно недорасъл противник. За Сити тази група ще бъде формалност и това е още една от причините защо Шампионската лига би била интересна, ако от първия кръг се играе по нокаут система", пише Дейли Мейл и продължава:

"Лошата страна на Шампионската лига най-добре обрисува Динамо. Клуб, който е спечелил 13 от последните 14 титли в хърватското първенство, а през този период е спечелил само четири точки в Шампионската лига до този сезон. Появяват се, предимно губят, щастливи са с това, взимат парите и се надяват да намерят купувач за някой от своите млади играчи. Толкова са незначителни, че преводачът на УЕФА изобщо не се е хабил с превод на изявлението на треньора на Динамо Ненад Бйелица. Единственият принос към величината на мача отстрана на хърватите дойде от трибуните където гостуващите привърженици гръмогласно подкрепяха своя отбор."

Гуардиола: Спортистите от бивша Югославия са много талантливи

Мениджърът на Манчестър Сити Пеп Гуардиола заяви, че е впечатлен от таланта и манталитета на спортистите от бивша Югославия, във всички спортове.

Един от най-добрите футболни специалисти в съвремието, преди мача със загребския Динамо в Шампионската лига, отдаде признание на спортистите от Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония.

"Отборите от бивша Югославия са отлични във всички спортове, футбол, хандбал, баскетбол, тенис... Невероятни състезатели са, що се отнася да манталитета са много агресивни и като братя се борят един за друг", каза Гуардиола, цитиран от Вечерни лист.

Най-голямата сила на спортистите от някогашната Югославия е природният талант, смята испанецът.

Той похвали и резултатите на футболния национален отбор на Хърватия, вицешампион на света, и поколението начело с Лука Модрич, Иван Ракитич и Марио Манджукич, който след Мондиала в Русия не играе вече за националния отбор.

"Отлично е сегашното поколение на Хърватия, а беше и онова с Давор Шукер. За малка държава е невероятно да има такива две поколения", заяви Гуардиола.

Привърженик на Сити си отишъл от стадиона уверен, че неговият клуб продължава

Манчестър Сити в сряда в реванш от 1/4-финалите на Шампионската лига победи Тотнъм с 4:3, но този резултат отведе отбора от Лондон в полуфиналите. Съставът на Пеп Гуардиола щеше да се класира, ако бе победил с 5:3, но последното попадение беше отменено заради засада.

Играчите на Сити вкараха петия гол в 92-ата минута, а привържениците бяха уверени в класирането напред и започнаха да излизат от стадиона. Един запалянко веднага след гола изтичал навън, за да не попадне по-късно в задръстването, а пред стадиона налетял на репортер, който му съобщил тъжната вест, че неговият клуб все пак е отпаднал и голът е отменен.

Реакцията на привърженика можете да видите във видеото:

Oh wow pic.twitter.com/HTs8tiWvL4

— Nooruddean (@BeardedGenius) 18 април 2019 г.

Започна се! Натискът върху Ливърпул е страшен... Сега накъде?

Рафа Бенитес прати на Ливърпул подарък, който червените не използваха. След неговата победа над Сити, можеха да отидат на плюс седем спрямо манчестърците и да дочакат безгрижни 24 февруари и най-тежкия мач до края на сезона когато гостуват на другия съперник от Манчестър - Юнайтед. Така, записаха две поредни издънки, разликата със Сити се стопи на само три точки, а след два кръга е големият мач на Олд Трафорд...

Така "ливърпулски", така вече виждано. Когато наистина изглеждаше, че титлата след 29 години се връща на Анфийлд Роуд и това поколение избраници на Клоп ще прекъсне три десетилетия чакане, Ливърпул отново се простреля сам в коленете и съживи надеждата в Манчестър Сити. Кой знае, може би и на Тотнъм...

Паника, напрежение, неудовлетвореност, натиск...

Всичко това се усеща тази сутрин в Ливърпул. Проблемът не е само в четирите профукани точки в последните два мача, а че Ливърпул не заслужаваше да спечели повече. Няма я вече онази убедителна игра, няма го вече онзи турбо футбол от първата част на сезона. Против Брайтън победиха на мускули, против Палас имаха късмет в онова лудо второ полувреме, но против Лестър и Уест Хем си платиха.

"Гледах мача против Лестър по телевизията и можехте да видите как притеснението от трибуните се пренесе върху играчите. С историята, която те имат... Можеше да се усети докато седях във фотьойла пред телевизора", заяви вчера капитанът на Уест Хем Марк Нобъл.

Опитният полузащитник очаква интересен финал.

"За нас неутралните ще бъде много интересно да гледаме развръзката. Ще има тук още обрати и завръзки. Смятам че шампион ще стане отбора с по-големите топки, ако ми е позволено да кажа това."

За напрежението в Ливърпул...

"Те така жарко желаят да спечелят титлата, но и привържениците трябва да ги подкрепят. Да бъдат до тях сега когато всички ги преследват. Всички знаем, че Манчестър Сити няма да се откаже и че на Ливърпул му е нужно единство. Аз лично мисля че Ливърпул има фантастичен отбор и фантастичен треньор с който може да стигне до титлата. За хората в Ливърпул би било прекрасно да спечелят титлата. Сити вече я взе няколко пъти в протеклите години...", не крие Нобъл за кого е в шампионското състезание.

Обаче, желанията са едно, а реалността нещо друго. В реалността, Ливърпул вече не е отбор, който влива страх в костите. Нападението на Ливърпул вече не е толкова убедително, но е факт, че в първия дял на сезона отбраната държеше червените пред конкуренцията и ломеше противниците. Ливърпул в последните пет мача допусна седем гола, докато в 20 мача преди това получи само осем.

"Смятам че се натрупа много неудовлетвореност заради слабите игри в последно време. Не можех да повярвам колко лош беше Ливърпул вчера", каза легендарният капитан Джейми Карагър.

Все пак, не губи надежда...

"Ливърпул продължава да е първи, чак и да отиде на точка или две зад Сити или Тотнъм, пак е в играта за титлата. Няма да свърши света ако се случи това. Ливърпул още не е влизал в кризисен период, който Сити имаше като загуби три от четири мача. Трябва да се отърсят от приказките за напрежението, защото изглеждат, че директно с тях на гърба ще влязат в следващия мач с Борнемут. Ливърпул не трябва да забравя, че продължава да е лидер и такива издания като срещу Уест Хем няма да се случват често. Ще има Ливърпул серия в която ще победи и в пет от шест мача, не се съмнявайте в това."

Карагър вярва, че харизмата на Клоп ще успее да извади отбора от този момент.

"Юрген Клоп е с огромна важност и има огромно влияние върху онова което прави Ливърпул. Той е голяма фигура в съблекалнята и е бил в такива ситуации и по-рано когато водеше Борусия (Дортмунд) и гонеше Байерн. Важен е Джеймс Милнър, който има спечелена титла. Остатъкът от съблекалнята не се е напечелил на трофеи и чака нещо голямо. Играчите трябва да отговорят на терена. Да, можеше да бъде седем разлика, но е три и Ливърпул е първи. Така и трябва да мислят. Има още да се играе, още е рано. Голямо влияние ще има и Шампионската лига и кой ще стигне по-напред в нея."

Паниката се завърна в града на Бийтълс. Подхлъзването на Джерард на мнозина им е пред очите тази сутрин. А тепърва идва най-тежкото... Ливърпул след осем дни приема Байерн в Шампионската лига, после гостува на засилилия се Манчестър Юнайтед в най-тежкия мач във Висшата лига до края на сезона, а тогава идват дуел с Уотфорд и градското дерби с Евертън. Кредитите са профукани, всичко това трябва да се спечели...

Ето ви ги подаванията... И какво ще правите с тях?

За кой знае кой ли път, но трябва пак да се върнем към известния Шави Ернандес и неговото разбиране за футбола. Ако такава легенда е недоверчива към статистиката и не позволява да вземе преимущество над разбирането за играта е нужно да му се вярва.

Защото...

"Смея се като видя какво ми закачат. И тогава казват: 100 подавания, 80 точни. Наистина? А как ти знаеш кои наистина са били добри? Броиш ли ги? За статистиците е важно само, че топката е стигнала до съотборника. Няма значение, че съотборникът е имал четирима на гърба си. Така че не, това не е добър пас. Понякога е достатъчно и само да се отървеш от топката така че да не поставиш никой друг в проблем. Статистиката не вижда това", заяви някогашният ас на Барселона в средата на март в интервю което продължаваме да смятаме за едно от най-добрите за годината.

А в нейния финал факт за историята: футболистите на Борусия от Дортмунд против Брюж са разменили чак 930 точни подавания. На първа топка, би се казало, браво, обаче... Дали смисълът на футбола е да подадеш топката на човека до себе си или да се постигне гол. "Жълто-черните" не успяха в това, остана само 0:0.

Споменатите 930 подавания са второто най-добро постижение откакто статистиците от агенция ОПТА мерят подаванията в Шампионската лига. Рекордът принадлежи на Манчестър Сити, също от 2018 година, когато против Базел в реванша от 1/8-финалите постигна 979 подавания. И не победи (1:2).

Моуриньо: Със статистика се занимават онези, които не разбират играта

"Червените дяволи" бяха победени на Етихад с 1:3, като изостават на 12 точки от "гражданите", които са първи в класирането.

Моуриньо не можеше да разчита на контузения Ромелу Лукаку, а в състава го нямаше и Пол Погба.

"Сити изигра три мача на свой терен и направи победи с 6:1, 6:0. Беше им хубаво и лесно. Ние изиграхме два тежки двубоя, вторият против един от най-добрите отбори в Европа. При това Фелайни трябваше да играе, а не беше готов за всичките 90 минути. По някакви причини останахме и без Погба. Това не означава, че с Пол щяхме да победим, така че това няма да ползвам като оправдание", заяви португалецът.

Сити 66% от времето имаше топката в краката си и 16 пъти стреля към вратата на противника. От друга страна, Юнайтед само шест пъти упъти топката към вратата на домакина.

"Хората, които не разбират футбола го анализират чрез статистика. Мен това не ме интересува. Важно ми е как съм се чувствал по време на играта, която беше отворена до 80 минута. Смятам, че имахме грешки, но не мисля, че играхме лошо", заключи Моуриньо.

Холандците полудяха по бисер на Звезда

Лука Илич (19) блести в Холандия. Талантливият 19-годишен полузащитник вече записа десет участия за НАК Бреда и постигна два гола, а особено хубав беше този в събота вечерта при победата над Хераклес с 2:1 когато сам премина отбраната на гостите и матира вратаря.

Този гол и отлична форма донесоха на футболиста на Манчестър Сити, който е под наем, място в идеалния отбор на 11-ия кръг на Ередивизие. Кръгът не е завършил, защото заради спирането на тока беше отложен мача Фейенорд - Венло, но това никак не отнема от успеха и добрата форма на някогашния футболист на Цървена звезда.

Също така, с оценка седем Лука Илич е петият най-добър играч на 11-ия кръг, а пред него в класирането са Ритс Доан (Грьонинген), Дейли Блинд (Аякс), Майкъл Чакон (Емен) и Матс Сеунтйенс (АЗ).

Хубавият гол и специфичната радост на Лука Илич вижте във видеото на 2:30 минута.

Кадетите на Динамо (Загреб) забиха 5 в мрежата на Манчестър Сити

Кадетите на Динамо (Загреб) играят в третото издание на Младежка купа Истрия, а във втория кръг на Група А напълно надиграха Манчестър Сити и победиха с 5:0.

Най-добър играч в мача беше Винко Розич, който постигна хеттрик. Освен него, по веднъж се разписаха Бартол Баришич и Виктор Канижай. Интересно, Динамо доведе Розич миналата година от Хайдук.

В първия кръг хърватите загубиха от Бенфика с 2:4, а днес от 16 ч играят последния мач от груповата фаза против Глазгоу Рейнджърс. В първото издание на този турнир Динамо спечели първото място, а миналата година завърши като втори.

За Динамо До 16 играят: Мислав Задро, Карло Иванчин, Филип Брекало, Доминик Браун, Марко Долянин, Томо Разум, Лука Ромац, Мартин Батурина, Иван Шаранич, Марко Новак-Станко, Лука Мартинчевич, Дарио Банич, Карло Добрилович, Дино Мизич, Виктор Канижай, Бартол Баришич, Винко Розич, Стьепан Круляц и Юлиян Евачич.

Юноша на Цървена звезда попадна в избора 60 най-талантливи футболисти в света на Гардиън

Британският вестник Гардиън публикува списък с 60 най-талантливи млади футболисти в света, в който се намира и Иван Илич.

Илич е на едва 17 години, но с отлични мачове за младежкия национален отбор на Сърбия и младежкия състав на Цървена звезда е хванал окото на британските скаути, а и клубове.

Илич на когото основната позиция е опорен полузащитник, в момента е в Цървена звезда под наем от Манчестър Сити, който го закупи от сръбския шампион за сумата от 2,5 милиона евро.

Освен Илич, в списъка се намират и синът на Лилиян Тюрам, Маркус, Родриго от Сантос, за когото се интересува мадридският Реал, както и двама футболисти от Хърватия, Вускович и Марин.

История за два Манчестъра: От единия източени, а в другия напомпани над милиард лири!

Глейзър вече 13 години владеят Юнайтед от който са изсмукали огромни пари, докато шейх Мансур Бин Зайед Ал Нахаян същата сума е вложил в клубната каса

Все по-лош Юнайтед и все по-добър Сити и така вече години. Всъщност в последните години. Много привърженици на "червените дяволи" кълнат съдбата, която някога най-силният отбор в Европа сведе до почти подигравка. Добре, далеч е Юнайтед от пропадането, но в съседското сравняване вече от доста време е в отстъпление.

Онези по-слабо запознатите биха прехвърлили всичко върху напускането на сър Алекс Фергюсън, но истината е съвсем друга, а това най-добре знаят верните привърженици на по-стария от двата манчестърски гиганти. Най-лошо от всичко е, че добре се вижда че Сити, който с години се мъчеше и често обитаваше компанията на втора лига сега във всички аспекти е по-добър от градския съперник. Не само на терена където играе един от най-добрите и най-хубавите футболни стилове в Европа, а и в другите сегменти каквито са организация, маркетинг и т.н. Всичко това е резултат от миналото десетилетие и съвсем различен подход на управление на големи системи.

Както пише Гардиън, в центъра на посърването на "червените дяволи" и издигането на "гражданите" са новите собственици. Защото американските братя Глейзър, чак шестима влязоха в Юнайтед чрез банкерски врътки преди 13 години, докато шейховете от Абу Даби дойдоха в Сити през 2008. И от тогава едните изсмукаха над милиард лири, докато другите вложиха горе-долу толкова.

От самото начало Глейзър, иначе известно американско/еврейско семейство със сериозно портфолио от занимания в спортната индустрия, влезе в овладяването, а и по-късно консолидацията от чисто банкерска гледна точка, така че поставянето на един от най-добрите английски финансови специалисти (банкери) на мястото генерален директор Ед Уудърд беше логичен ход. Тогава започна явният бунт на най-искрените привърженици на Юнайтед, който продължава, но без резултат, защото капиталът в капитализма е "по-голям от бога", па Глейзър са напълно защитени. Разбира се, всичко това може би можеше и да се забрави, ако Юнайтед постига добри резултати, но реалността е тази, която ги кара да продължават със съпротивата. Трибуните на Олд Трафорд сега са предназначени повече за "туристите" отколкото за местните ултраси, което ги обижда до кокал. На върха на всичко, клубът не е спечелил титлата откакто през 2013 година сър Алекс Фергюсън напусна пейката.

От другата страна, семейство Ал Нахаян от Абу Даби първо направи сериозен анализ на всички клубове във Висшата лига за които беше заинтересовано, па чак тогава избра "гражданите" и полека изграждаше доверие, преди всичко в привържениците. От старта им беше важно влиянието на най-верните запалянковци, тяхното възприемане на "новия" Сити и как всичко това се отразява на местните. Затова в близост до стадиона, поред прекрасния тренировъчен център, т.е. академия в която са вложили чак 200 милиона паунда изградиха жилищен блок с пристойни цени на наем, който при това е пълен с допълнителни съдържания, особено за деца. Така допълнително купиха местните, които, разбира се, в началото имали големи съмнения.

Общо за едно десетилетие работа в Сити Ал Нахаян, преди всичко шейх Мансур Бин Зайед Ал Нахаян (на снимката) похарчи около 1,3 милиарда паунда, основно за довеждане на върховни подсилвания, както на терена, така и на пейката и самата организация на клуба. А за три години повече Глейзър са изсмукали в заплати, в дивиденти, в лихви около милиард! Най-лошото, когато Глейзър дойдоха дългът на Юнайтед беше 525 милиона, а сега е намален на 487 000 000 лири, с годишна лихва 24 милиона.

А тук са и огромните заплати на мениджмънта, особено за братя Глейзър, които заедно държат 97% от акциите на клуба. Тази година всеки от тях е получил по 23 милиона долара на основата на дивиденти от акциите, докато за заплати на всички мениджърски позиции миналата година са дадени 13 милиона паунда. Освен това, Глейзър през Каймановите острови търгуват с акции на Юнайтед, като наскоро от това са заработили 73 милиона долара.

Резултатите казват всичко.

Лудо съдийско решение хвърли цял стадион в БиХ в шок

Мачът от най-силното първенство на Босна и Херцеговина между Тузла Сити и Железничар (0:2) беше белязан от невероятно съдийско решение.

При предимство от 1:0 за гостите съдията подари свободен удар на домакините в опасна зона. Все пак, този свободен удар по нещо е по-различен от хиляди подобни подарени на домакинските клубове в боснохерцеговската лига.

Докато бранителят на Железничар Родин избиваше топката далеч от вратата, нападателят на новия участник в Премиер лигата Тузла Сити го закачи по крака и падна на тревата. Страничният съдия сигнализира за нарушение, но главният не видя реакцията на помощника си няколко секунди.

Когато вече видя, че помощникът му маха с флага, спря играта и отсъди нарушение, но не за Железничар, а за домакина. Всички на стадиона, включително и футболистите на домакина бяха в неверие, а "железничарите" се хванаха за главата и жестоко протестираха. Съдийският подарък не беше оползотворен от футболистите на Тузла Сити и той би могъл да се измъкне без по-голямо наказание.

Скандалното решение можете да видите ТУК

Гьотце донесе победа на Борусия (Дортмунд) над Сити в американското забавление

Най-добрите отбори в света са "разхвърляни" на 22 стадиона на три континента. Манчестър Юнайтед, Реал (Мадрид), Барселона, още 15 европейски супер сили. Звучи ултра интересно, но всъщност и не е. Все пак това е подготвителен период, когато треньорите пробват различни тактически варианти и дават шанс на хлапета да се изтъкнат, без да ги е грижа за това което е първа цел на управата - да се добави още някой милион в банковата сметка. Разпространено мислене: надценен спектакъл направен на първо място за американците, макар че някои мачове ще се играят в Европа и Сингапур. Първият се изигра в Чикаго. На старта на Международната купа на шампионите: Манчестър Сити против Борусия (Дортмунд)! А на терена, много играчи за които обикновения човек - онзи който следи футбола само когато има Шампионска лига, Световно първенство или някое баш, баш голямо дерби - вероятно не е и чул.

Следователно, два са най-звучните детайли от Чикаго. Първият: Марио Гьотце донесе победа на дортмундци с 1:0 над Манчестър Сити. Вторият: Рияд Марез дебютира в екипа на Манчестър Сити след трансфер на стойност 67 800 000 евро от Лестър Сити.

Но онова което от строго футболен ъгъл може би е и по-важно, привържениците днес можеха да видят много млади надежди на двата клуба, тъй като - примерът работи - Пеп Гуардиола на терена пусна състав в който бяха и Джейсън Денайер, Алекс Зинченко, Джак Харисън, Лукас Мнеча и Брахим Диаз. С изключение на последния, всички останали оставиха сериозни впечатления, някогашният защитник на Барселона Ерик Гарсия беше впечатляващ с оглед на това че има едва 17 години.

Не изведе най-силния състав и Люсиен Фавре, като сред титулярите се намери и 23-годишният бек Херберт Бокхорн от Уганда, досега стандартен играч във втория отбор на Борусия. Видяхме и 20-годишния Дженис Бурнич, който се каляваше във втория състав на Щутгарт. А и 19-годишният датчанин Якоб Брун Ларсен, 28 000 000 платеното подсилване от Майнц Абду Диало.

През второто полувреме видяхме и как Махмуд Дауд прокарва топката между краката на 18-годишния Люк Болтън.

Решаващо, разбира се, беше нещо друго. На първо място това, че Борусия започна подготовка седмица по-рано от Сити което се и видя. След това, младостта и неопитността на отбора на Сити, макар че сега никой няма да го критикува за това.

Дъглас Луис (20), когото Сити доведе преди две лета от Вашко за 11 000 000 евро и веднага го прати на каляване в Джирона, научи че не трябва да си играе с топката когато заплашва възможност за контраатака. Зинченко опита да поправи грешката на Луис, но Кристиян Пулишич беше по-бърз - дузпа. Клаудио Браво, един от малкото опитни играчи в отбора на Гуардиола, имаше топката в ръката си, но не можа да спре удара на Гьотце.

В защита на Луис, напред изобщо не изглеждаше лошо, видя се - както нашите треньори обичат да казват - краката са тежки, но се видя и че я познава топката момчето. С това обаче изглежда че все пак е рано да получи шанс поне и временно да сменя Фернандиньо.

Иначе, да не беше Браво на голлинията Борусия можеше да спечели и по-убедително, но чилийският вратар спря Александър Исак. Сити на моменти изглеждаше хубаво както и обикновено при Гуардиола, но в атака нямаше много за похвала.

Не е и толкова важно. Тук е важно да се заработи. Играта ще дойде. Повечето от тези момчета ще отидат някъде да трупат минути. Както и Джо Харт, който брани вратата на Сити през второто полувреме.

Борусия през първото полувреме: Хитц - Бокхорн, Топрак, Загаду, Шмелцер - Роде, Бурнич - Пулишич, Гьотце, Ларсен - Исак
Борусия през второто полувреме: Хитц - Толян, Пиепер, Диало, Дикман - Шахин - Волф, Дауд, Гомес, Санчо - Филип

Чикаго, 34 629 зрители

Борусия (Дортмунд) започва в МКШ срещу Манчестър Сити

Борусия (Дортмунд) участва в Международната купа на шампионите (МКШ) - турнирни серии, които събират най-добрите европейски клубове едни срещу други по време на предсезонната подготовка - за трети път. Мачовете се играят в Азия и Америка, а Борусия (Дортмунд) ще се изправи срещу Манчестър Сити в първия си мач в Чикаго в петък вечерта по местно време (20:05).

Милиардерът Стефан М. Росс, който притежава отбора от НФЛ Маями Долфинс, дошъл до идеята за турнирните серии през 2013. Байерн (Мюнхен) и Борусия (Дортмунд), които са единствените представители на Бундеслигата досега, първо участваха през 2016.

През тази година Борусия записа победа с 4:1 над Манчестър Юнайтед преди да загуби с 5:6 с дузпи от Манчестър Сити след 1:1 в редовното време. През 2017 "жълто-черните" биха Милан с 3:1.

По думите на Ханс-Йоаким Ватцке, повторните покани на МКШ са "чест за която сме радостни. Да станем нарастващо постоянни в тези турнирни серии, които включват най-известните и успешни футболни клубове в света, подчертава големия авторитет, който има Борусия (Дортмунд)".

Форматът

Осемнадесет клуба участват. Всеки играе три мача и базирано на резултатите се формира финално класиране. Всеки мач продължава 2 х 45 минути. Победителят получава три точки. Ако няма победител след 90 минути, следват дузпи. В този случай, победителят получава две точки, а губещият една. Всеки треньор може да прави по 12 смени в мача, въпреки че те трябва да бъдат направени в един от трите периода за смени.

Програмата на Борусия:

21.07 - Манчестър Сити - Борусия (Чикагоq 4:05 българско време)
22.07 - Ливърпул - Борусия (Шарлот, 23:05)
26.07 - Бенфика - Борусия (Питсбърг, 3:05)

Луда история в сръбския футбол: Капитан на Манчестър Сити в Слобода от Ужице

Екипът на Слобода от Ужице са носили редица великани на сръбския футбол в историята дълга 93 години, но изглежда че футболист като Тинотенда Чибаро не е имало. И, след тази история, трудно и скоро ще го има.

Но, преди да преминем на причината, ще изброим някои имена, които своевременно са били дял от отбора от Градския стадион в Ужице - Милан Живадинович, Радомир Антич, Горан Пандурович, Зоран Ньегуш, Неманя Видич, Никола Максимович, Филип Касалица...

Днес Слобода играе в Първа лига на Сърбия (втори ранг на футбола), а нейните цветове брани и гореспоменатия Тинотенда Чибаро. Момък роден в Зимбабве преди 25 години и някогашен капитан на Манчестър Сити.

Не на кой да е, а на онзи истинския. Несъмнено, не на първия отбор, а на селекцията до 21 години, ако се съди по думите на този момък.

И тук започна този "луд" дял на историята. А именно, Чибаро уж през 2012 година играл за младите селекции на "гражданите"  и то толкова добре, че е стигнал до капитанската лента. А тази вест медиите в неговата родина отразили като истински спектакъл, така (а някои продължават да стоят зад това твърдение) за него писали тамошният Булавайо 24, а след това изданието Хералд, порталът "Everything Zimbabwe" писал чак и изявление на мениджъра Денфорд Муташу:

- Откакто е дошъл в Сити се доказа като един от най-добрите играчи там. Впечатлени са от него, и искам да бъде модел за младите играчи из цялата страна. Много клубове го следят, от Висшата лига и Чемпиъншип, има интерес и от Испания, Франция, но аз искам да остане в Сити.

Най-далеч е отишъл Стандард, който в текст от януари тази година с Чибаро направил интервю в което младият футболист е говорил за периода, който е провел в Манчестър Сити. Също така, Стандард е разкрил, че поканата на Сити е пристигнала в момент когато Чибаро е играл за университетския отбор на Уинтръп. Уж, скаути на английския клуб са видели Чибаро в някакъв мач, и в такава степен ги подлудил, че веднага стъпили в контакт с Университета, па Чибаро трябвало да прекъсне школуването и да облече екипа на богатия клуб от Етихад.

След това се появил и видеозапис...

След това и фотография с капитанската лента, но...

This is great. Some guy called Tinotenda Chibharo has managed to get a deal in the Serbian top-flight by pretending he played 18 times for Killie (he didn't) and was the Man City U23 captain (there's a guy in a jumper on the pitch during that 'game' mate). pic.twitter.com/ansjA6parX

— Russell (@russabercrombie) July 18, 2018

Ако знаете английски, ясно ви е, че този потребител на туитър обвинява Чибаро, че лъже.

Изглежда, не без причина.

Some of these players played in a shadow squad or with the Right to Dream - but he was defo not a fully fledged City player as he would've needed a work permit and not being a player of outstanding talent and from a low ranked fifa country he wouldn't have got one. https://t.co/LjOgNaD4uo

— MCFCReserves&Academy (@MCFC_EDS_ACAD) July 19, 2018

Yes I think I remember seeing that at the time - at City had just started their shadow squads and played games at Maine Rd's Brantingham pitch and that all timed in at the time where they were not actual pro's with the club but the club gave full support https://t.co/FDkCddWown

— MCFCReserves&Academy (@MCFC_EDS_ACAD) July 19, 2018

Профилът "MCFCReserves&Academy" е неофициален, но близко свързан със събитията в младежките категории на Манчестър Сити. И техният отговор на въпроса за кариерата в Сити гласи:

- Някои от тези играчи са играли в неофициалния отбор или в рамките на "Право на мечта", но определено не е бил пълноправен член на Сити, защото за това му е необходима работна виза, а като не става въпрос за играч с невероятен талант, който при това идва от слабо класирана във ФИФА държава, не би я получил.

След това допълниха:

- Да, спомняме си за тази история от 2012 година, Сити тогава започваше историята с неофициалните отбори, мачовете са играни на терена на Мейн Роуд Брантингъм. По това време тези играчи не са били професионални футболисти, но клубът е давал пълна подкрепа.

Много отбори използват т.нар. "shadow squads", неофициални отбори в които футболистите, които имат талант, но все още не са на достатъчно високо ниво за професионален футбол да се оформят и им дават шансове да се докажат.

Този момък след напускането на Сити е играл за Херогейт Рейлуей Атлетикс, след това за Ливърседж, за да пътя да го доведе през миналата година в Ужице.

Ще бъде интересно да се види реакцията на медиите от Зимбабве, но и на нацията, в която привържениците са го преживели като своеобразен герой:

PROUDLY ZIMBABWEAN NEWS:
Tinotenda Chibharo has been named the captain of Manchester City's Under-21 side. Keep that flag flying high!

— DefZee (@defzee) August 13, 2012

А на нас ни остава да се надяваме, че имаме възможност да видим Слобода в завършващия етап на Купата на Сърбия, за да и по-широката общественост да получи шанс да види на дело Тинотенда Чибаро, бивш капитан на Манчестър Сити и един от най-големите таланти на този клуб, за когото са се борили отбори от Англия, Испания и Франция.

Червендалестият с чудния характер: терминаторът на Бразилия можеше да играе за Бурунди

Каква десница само беше това. Контра, топка на границата на наказателното поле и - бум. Алисон можеше само да гледа как топката се търкаля в мрежата му. Кевин Де Бройне с този гол на практика осигури класирането на Белгия в полуфиналите на Световното първенство. Всякак е някой който беляза 1/4-финалните сблъсъци в Русия. Режисира срива на Бразилия, а това е всичко само не и малко постижение.

Все пак, докато го гледаме как на терена, дали в екипа на Манчестър Сити, дали в екипа на Белгия, така червен в лицето, вижда подавания, които дори ние пред телевизора не можем да предположим, че ще се случат и сипе магия по терена, се питаме - как е стигнал до това ниво и каква история стои зад Де Бройне?

Па, вероятно е много по-различен отколкото можем да предположим.

Учителите и хората, които го познават още откакто е бил дете казват, че в него живеят две особи. Иначе е бил сдържано и срамежливо дете, но когато се появявал на терена в него се пробуждал Червения дявол. Плакал е заради загуби, лютил се на наставниците, червен в лицето би крещял ако му се отнеме топката, носът би му протекъл, а той редовно с ръкава бършел последицата от опита да му се отнеме топката.

Това бърсане на носа с ръкава с времето станало негов защитен знак в младежките категории докато е бил на терена. За неговите треньори и съотборници това е било нормално, докато противниците се чудили.

"О, да, това го прави винаги, това си е негово нещо", би отговарял треньорът.

Бил е много твърдоглав. Знаел да направи сцени. Неговият треньор от младежките категории Франк Де Лейн си спомня, че укорил Кевин за това, че не искал да почисти терена след тренировка. Този толкова се ядосал, че прегърнал гредата и не искал да я пусне. На никаква цена.

"Останах с него, защото не планираше да я пусне и искаше да остане тук цяла нощ. Казах му, че ще му бъде хладно, а той само се тросна - няма проблеми. След дълъг разговор едва го убедих да я пусне. Беше твърдоглав като муле, като пъкъл, но това твърдоглавие го доведе и тук където е", спомня си треньорът.

Де Бройне е роден и отраснал в мястото Дронген в Белгия което има 12 000 жители. Започнал е да играе на бетона пред училище, по-късно и на терен който днес е станал подлога за конюшня. Ако се питате каква е причината за неговия изглед тогава може би отговорът е в това че има корени от Африка. Ана Де Бройне, неговата майка, е родена в Бурунди. Младият Кевин е ходил в Африка като по-малък, както и в Англия където неговата майка работела като инженер в нефтната индустрия. Имал е възможност дори да играе за Бурунди, но е избрал Белгия. И очевидно не е сбъркал.

Още от детството на него се обръщало голямо внимание. Като хлапе вече е давал интервюта за медиите преди и след мачове, Белгия е била гладна за големи играчи и се предполагало, че Кевин може да бъде такъв. Все пак, медиите никога не са имали твърде много "корист" от Кевин. Става дума за чуден характер. Достатъчно е да ви кажем, че съотборниците го наричат "Tumble-dryer" (машина за сушене на пране). Много е сух откъм думи, няма някакво особено чувство за хумор, дори и в чата Уотсъп отговаря кратко с две думи. Колкото е изобилен във футболните умения, толкова е стиснат откъм думите. И точно затова е интересен на съотборниците.

Написал е книга за себе си, която е нарекъл "Keep it simple". Много логично. Тук е открил, че девойката му е изневерила с вратаря на националния отбор на Белгия Тибо Куртоа. Все пак, това не му пречи с него да напада титлата световен първенец в Русия. Имали са и по-рано размирици и скандали, но са се помирили.

За неговия темперамент говорят не само историите от съблекалнята, а и неговото хоби. Можете ли да си представите този майстор с топката, който събори Бразилия как се шета в гората в търсене на птици. Точно това прави когато има свободно време. Станал е и посланик на едно светилище за птици в Германия което съдържа 675 различни видове. Това му е страст.

Това че обича да е в контакт с природата обяснява и фактът, че е започнал своя модна линия KDB и дял от печалбата отделя за развоя на спорта за хората със специални потребности.

Всичко на всичко, когато следващият път влезе в кадър червеното лице ще се сетите за същото хлапе което има две лица. Едно за личния живот. Другото за футбол.

Защото на терена е истински Червен дявол.

Автор: Страхиня Клисарич

Александър Коларов: Нощите в които земята се тресеше

Има специфичен шум... все още мога да го чуя днес, ако затворя очи. Не бяха въздушните сирени, които бяхме свикнали да чуваме. Беше различен - вой. Повече нещо като от филм. Някак, звучеше ужасяващо. Моите приятели и аз обърнахме нашите колела и започнахме да караме обратно към вкъщи наистина бързо.

Бяхме на няколко пресечки от нашата улица когато чухме нов шум, голяма експлозия, и погледнахме към небето... и видяхме самолет да пада на земята.

От него излизаше огън. И черен дим. Премина през облаците, тогава зад дърветата, и тогава изчезна.

Беше военен самолет, свален над Белград, недалеч от моя дом.

Такъв беше животът в Сърбия в края на 90-те.

Прибрах се вкъщи и седнах в моята стая за няколко часа, опитвайки да разбера това което току що бях видял. Войната не беше от дълго. Когато започна, всъщност, аз бях щастлив - защото не разбирах нищо. Всичко което знаех е, че нямаше училище. Можех да прекарвам повече време с моите приятели или с футболната топка в краката ми.

Помня нощта в която паднаха първите бомби. Бях на 14. Моят брат, Никола, и аз седяхме с моята майка в хола. Тя гледаше испанската сапунка - никога не пропусна епизод. Имахме само един телевизор, така че седяхме с нея там, в тишина, объркани какво гледаме. Тогава портата пред нашата входна врата започна да се тресе. Отново, и отново, и отново. Нямах идея какво се случва. По-късно тази нощ чухме по телевизията какво става: Белград беше бомбардиран.

Не напуснахме дома си през първите два дни. Опитахме да спим през ехото на експлозиите на няколко километра, свистенето на самолетите над главите ни, кошмарите. Просто помня голямото объркване около цялата ситуация, вероятно защото бях толкова млад. Но никой не знаеше какво точно да прави в нашия град. Това е малко място във Войводина, всеки познава всекиго. Времето минаваше, магазините отвориха отново и ние опитахме да продължим с всекидневния живот. Имам предвид, какво друго да правим? Но просто беше... странно. Не ходех на училище. Имах твърде много свободно време, което никога не съм мислил, че ще кажа.

Моят баща беше продавач в магазин, а майка ми работеше за малка местна компания - така че брат ми и аз имахме къщата на свое разположение. Прекарвахме дните си в двора, с топка и нашата дървена порта - беше нашата врата. Беше паянтова, но имаше тази част... точно в горния ляв ъгъл, където ако можеш да пратиш топката ще произведе голям шум. Това беше забавно за нас, защото ако наистина уцелиш там, съседите ще крещят през прозореца: "Тези проклети деца пак ритат топка!"

Всеки път когато изпълнявах свободен удар, моята цел беше да накарам съседите да се надвесят над оградата и да ми крещят.

Така знаех, че съм ударил наистина добре.

Така отново и отново... голямо засилване, левият крак, хубав, падащ свободен удар.

Исках да бъда Синиша Михайлович. Той ги вкарваше. Играеше в средата за Цървена звезда, големият клуб в Белград. Те бяха... легенди - отвъд легендите. Те спечелиха КЕШ, точно преди да стане Шампионската лига, през 1991. Бях на само шест години, но това беше огромен момент за спорта в нашата част на света. По това време, вече имаше доста политически вълнения и объркване, а да си в нашия град... не беше лесно. И да видя това, в най-големия клубен турнир в света, играчи като нас, които израснаха както ние, могат да имат успех - това беше голямо.

Докато моят брат и аз растяхме, и войната стана по-голямата част от нашия живот, ние разбрахме, че футболът беше възможност, която не може да пропуснем. Бутахме се един друг, борихме се. Аз бях състезателен, може би твърде състезателен. Помня, че един ден бяхме сами вкъщи и спорехме кой е по-силен, както го правят момчетата. Така че стигнахме до тази идея: Всеки от нас ще тича от единия край на стаята, ще скочи във въздуха - сякаш ще играем с глава - и ще видим кой кого ще събори.

Когато сега го казвам на глас... звучи глупаво. Но ние просто бяхме тийнейджъри! Това беше ритуал на израстване.

Така че застанахме на противоположните страни на стаята, като в онези стари филми с Джон Уейн. Дванадесет крачки! Тогава се затичахме един към друг... и аз просто го унищожих. Той излетя във въздуха, а щом падна на земята започна да крещи...

"Викни тате! Викни тате!"

"Добре си, ставай."

"ВИКНИ ТАТЕ!"

Татко се появи, а ние разбира се излъгахме. Казахме му, че Никола просто е паднал. Това не мина. Моята баща го заведе болницата и се оказа, че има счупена ключица.

Беше интересно докато опитвахме да обясним на сестрите как се е случило.

Това бяха битките, които ме направиха корав.

Във футбола, просто исках да ставам по-добър и по-добър и по-добър. Виждайки какво беше възможно през 1991 с Цървена звезда, виждайки моята страна да пада в отчаяние... просто исках повече. Това желание никога не ме напусна.

Когато играех в Чукарички през 2004, друг отбор в Белград, имаше един момент за който още мисля днес. Играех с техния юношески отбор в Холандия и постигнахме една голяма, неочаквана победа. Точно след нея, те повишиха мен и още петима играчи в мъжкия състав по време на техния опит за влизане в горната дивизия. На първата ни тренировка, отборът вече имаше 23 играчи, така че треньорът не беше щастлив, че ни има като допълнителни, така че ни накара да тичаме.

Той каза: "Отидете и направете пет обиколки в гората. Не се връщайте докато не сте готови."

Това бяха дълги обиколки. Помня колко горещо беше, колко уморени бяхме всички ние. След четири обиколки, едно от момчетата предложи да спрем където бяхме, защото никой дори не ни гледаше. Другите се съгласиха, но аз не можех да разбера защо да го правим. Не съм стигнал толкова далеч, за да не следвам инструкциите. Така че изтичах последната обиколка колкото бързо можех. Завърших без да види никой. Почти припаднах. Не изтичах тази пета обиколка, за да впечатля моите съотборници, или треньора - беше за мен. Това съм аз.

Ако някога направят филм за мен, включете тази сецна, моля.

Отидох в Лацио няколко години по-късно, през 2007. Това беше първият път в който можех да подкрепя моето семейство финансово, което означаваше много за мен. Не мислех за трансфера като за голям успех, или нещо такова, просто помислих, че започвам. Трябваше да се преборя за моя път от резерва до получаване на голяма роля в отбора. Научих много в Рим и моето време там съвпадна с повиквателната в националния отбор. Но си спомних обещание което направих към моята майка когато бях на 12 години. Казах й, че един ден искам да играя във Висшата лига на Англия. И знаех, без значение какво, един ден ще стигна там.

Възможността дойде от Манчестър. Сити създаваха нещо голямо, а Висшата лига беше топ, топ първенство по това време. И повече от всичко, беше възможност да стана по-добър. Това лято, преди да се съглася да се преместя в Манчестър, играх със Сърбия на Световното първенство в ЮАР. Не бих казал, че съм егоистичен играч, но за пръв път наистина почувствах, че играя за много, много повече отколкото за отбора, или за себе си.

Чувствах се като войник, почти. Имах отговорност към знамето, към екипа, към хората в родината. Защото знам колко горди сме ние. Знам откъде идва тази гордост. Сърбите преминаха през повече отколкото хората от повечето други държави могат дори да си представят, така че когато имаме шанс да се покажем пред света... ще дадем най-доброто да бъдем каквито сме: бойци.

Резултатите не бяха добри, но аз никога няма да забравя победата с 1:0 над Германия. Това беше убеждаване, че сме футболна нация.

Турнирът, въпреки нашето отпадане в груповата фаза, ми даде увереност да отида в Манчестър.

Смятам времето ми като "гражданин" като един от най-хубавите периоди в моя живот. Две титли във Висшата лига, една купа на ФА, две купи на Лигата - няма да ги забравя. И, разбира се, имаше най-добрият момент.

Всеки помни къде е бил когато чу...

"Агуероооооооооооооооооооооооооооооо!"

Винаги ще имаме това.

Честно казано, все още смятам Сити за мой клуб. Преди няколко месеца, когато Сити беше близо до титлата, Един Джеко и аз гледахме мача Манчестър Юнайтед - Уест Бромич в нашия клубен автобус на път към нашия мач. Юнайтед загуби, което е забавно защото Уест Бром беше последен в класирането. И Манчестър беше син, отново. Беше хубав момент за нас. Ще помня тези привърженици завинаги, а клубът има специално място в моето сърце.

Сега съм обратно в Рим. И чувството отново е като през 2010. Подготвям се да представя Сърбия на ново Световно първенство, с моята съпруга, Весна, и нашите две деца в Италия, които ще гледат. Моите родители все още са в Сърбия и няма да идват в Русия, защото, е, не им разрешавам. Моята майка беше на четири мача в живота ми и загубих всеки от тях, така че тя е наказана. А моят баща става много нервен и трябва да изпуши пет цигари по време на мача - той трябва да си е вкъщи.

Но аз ще бъда там, и Сърбия ще бъде там. Помня болката от загубата в груповата фаза преди осем години, не искам да изпитвам това отново. Сега имам капитанската лента и чувствам отговорност да бъда лидера от който имаме нужда - този когото съм мечтал, че мога да бъда.

Мисля че имаме шанс, защото към нас няма очаквания. Вероятно нямате идея какво да очаквате от нас, нали?

На нас ни харесва така. Вероятно не знаете колко съзидателен е Сергей Милинкович-Савич, или колко е талантлив Душан Тадич, и това е добре. Ние ще дадем най-доброто от нас да ви покажем. Защото шанс като този за нас да представим Сърбия беше дългоочакван. Много играчи в нашия отбор помнят войната, помнят бомбите, помнят сирените - ние знаем какво е изстрадала нашата страна, за да стигне дотук. И от този конфликт дойде голямо облекчение, голяма възможност, и страхотно поколение футболисти.

Ние всички бяхме част от това, всички ние помним. И сега ще използваме своя шанс.

Манчини е новият селекционер на Италия

Роберто Манчини (53) е новият селекционер на националния отбор на Италия.

Сегашният треньор на Зенит ще поеме Скуадрата след края на руския сезон, а Италианският футболен съюз ще обяви официално решението на 20 май. Първият мач с новия треньор е осем дни по-късно в приятелска среща срещу Саудитска Арабия.

В кариерата си като играч Манчини е носил екипите на Болоня, Сампдория и Лацио, а най-голяма следа остави в Сампдория. В Генуа игра 15 години и записа 424 мача.

Като треньор е водил Фиорентина, Лацио, Интер, Манчестър Сити и Галатасарай, а от този сезон е наставник на Зенит. С Интер е трикратен шампион и носител на две купи, а със Сити има титла и купа на ФА. Във Фиорентина, Лацио и Галатасарай е печелил купите на държавите.

Помните ли всички Диамантени голове срещу Ливърпул?

Ливърпул и Рома дават началото на полуфиналите в тазгодишното издание на Шампионската лига.

Най-голямата заплаха за вратата на "червените" всякак е Един Джеко. Капитанът на националния отбор на Босна и Херцеговина в тазгодишното издание на Шампионската лига е вкарал шест гола, което е най-доброто му постижение в елитния турнир, както и най-доброто за играч на Рома.

"Диаманта", носейки екипа на Манчестър Сити е имал възможност да играе срещу Ливърпул на легендарния "Анфийлд". Генерално "червените" са един от трите отбора срещу които Джеко има най-много мачове. Чак 11 пъти "Диаманта" се е изправял срещу Ливърпул, а също толкова и против Челси. Повече пъти е кръстосвал копие само с Байерн (13 пъти).

И мрежата на Челси не беше опъвал в престоя си на Острова, което поправи в груповата фаза на Шампионската лига (два гола на "Стамфорд Бридж"), Един срещу Ливърпул е отбелязал три попадения, но никога не е асистирал.

Ето ги и трите гола на "Диаманта" в екипа на Сити срещу "червените". Както и един с настоящия му клуб Рома.