"Падналата врата"

Когато Борусия (Дортмунд) бе изтеглен с Реал (Мадрид) на полуфиналите на Шампионската лига по-рано този месец, техните привърженици не знаеха дали да се смеят, както често го прави техният треньор Юрген Клоп, или да плачат.

В съзнанието на по-възрастните поколения на привърженици, които изпълват сектора „Жълтата стена“ на Вестфаленщадион, веднага изникна спомена за срещите между тези два клуба на същия етап в турнира преди 15 години.

Сблъсъкът беше незабравим, запомнен в цяла Германия, а не само в региона на Северен Рейн Вестфалия, където е разположен град Дортмунд, заради „Падналата врата“.

Самата врата падна на Деня на лъжата – 1 април 1998 г, ден, който по-късно тогавашният президент на Борусия Герд Нибаум ще определи като „шега“.

Нека се пренесем обратно към тази сюреалистична вечер.

Първият мач между шампионът Борусия (Дортмунд) и Реал беше на „Бернабеу“, но докато играчите позират за официалните снимки, настъпва смут зад вратата на южната трибуна.

„Ултрас Сур“ направиха едно от своите безобразия. Част от техните редици се изкачиха по периметровата ограда, за да се приближат до действието и започнаха да клатят оградата, когато внезапно тя подаде под тежестта им и се срути навътре.

Това предизвика непредвидено обстоятелство. Вратата пред оградата беше завързана за нея за опора. Тя се счупи и също падна.

Капитанът на Борусия Щефан Ройтер и колегата му в Реал Мануел Санчис прибраха отборите си обратно в съблекалните, докато работниците на стадион „Бернабеу“ започнаха опити да изправят вратата и да я върнат на място.

Бързо стана очевидно, че ще има забавяне. Коментаторите на немската телевизия РТЛ Марсел Райф и Гюнтер Яух нямаха избор освен да импровизират, правейки комедийно дуо. По-късно двамата щяха да спечелят телевизионна награда за отразяването на абсурдната ситуация, успявайки някак да забавляват сънародниците си. Германия беше в шевове.

„За тези, които пропуснаха, вече изостават с един гол (игра на думи – гол и врата са една дума – б.а.)“, шегува се Яух и продължава „Трябва да вкараме бърз гол в тази“.

Цялата работа скоро стана нелепа. Работниците на терена не знаеха какво правят. „Защо никога не научих нещо практическо, за да мога да помогна?“, питат иронично Райф и Яух.

Когато един служител на Реал (Мадрид) постави сонда в дупката, където трябваше да е гредата и от нея на повърхността излезе вода, немските коментатори заявиха „Изглежда, че те откриха подземие... или това е нефт?“

Камерите се фокусираха над няколко официални лица, които развързваха мрежите. „Те изглеждат като испански рибари“, пошегуваха се Райф и Яух.

Всъщност работниците по терена изглеждаха толкова несръчни, че дори да бяха опитали нямаше да могат да оправят вратата. Започна търсенето на резервна, което щеше да се окаже много срамно за клуб с традицията и репутацията на Реал, тъй като се оказа, че на „Бернабеу“ няма допълнителна врата.

Последва лудо втурване към тренировъчното игрище на клуба на 2 км разстояние. Веднъж стигнали там служителите не открили охранител, който да ги пусне да влязат. Щом вратите били отключени, те намерили врата, френетично я натоварили на един ван и с полицейски ескорт се върнаха на стадиона.

С внасянето й на терена Райф отбеляза „Никога врата не е облагодетелствала толкова мач.“

За Борусия (Дортмунд) във всичко това нямаше нищо забавно. Мачът започна в 22 ч испанско време, цели 75 минути след предвиденото му начало. Ако игровият им план вече не беше усложнен достатъчно от липсата на Юрген Колер, Матиас Замер, Йорг Хайнрих и Андреас Мьолер, чакането ги натовари психологически.

„Концентрацията изчезна и цялата подготовка беше пропиляна“, сподели Нибаум. Треньорът Невио Скала също беше ядосан. „Вие тук сте свикнали да вечеряте в 22 или 23 ч. Ние сме свикнали да си лягаме“, заяви италианецът.

След началото на мача със сигурност изглеждаше, че играчите на Борусия бяха приспани, а Реал спечели с 2:0. Почти седмица след дебюта си за Испания с два гола в първите пет минути в световна квалификация срещу Швеция, Фернандо Мориентес, на 21 г тогава, даде преднина на своя отбор в средата на първото полувреме и асистира на Кристиан Карембьо след почивката.

Резултатът остави на дортмундци планина за изкачване на реванша, а те пуснаха жалба. „Знам колко са посветени на честната игра в УЕФА“, заяви Нибаум. „Ако не декларираме официален протест, това ще остави отворена врата за подобни случаи и в бъдеще“.

Падналата врата не беше прецедент в историята на играта. Времето, което беше нужно на Реал да разреши проблема със сигурност беше. Врата се счупи по време на 1/8-финалния мач между България и Мексико на световното първенство в САЩ през 1994 г. В този случай на организаторите отне само шест минути да оправят проблема, а не 76 като на Реал (Мадрид).

Първоначално на Реал е даден половин час да оправи вратата, но в Борусия (Дортмунд) откриха, че крайният срок е бил удължен на час и половина. Делегатите на УЕФА отказали да отменят мача от страх от безредици. Имало е натиск срещата да се проведе.

От Борусия (Дортмунд) направиха и друго откритие. Другата врата не е била със същия размер – напречната греда е била с 3 см по-ниска от донесената от тренировъчното игрище. По-рано през сезона мач от Купата на УЕФА между Спартак (Москва) и Сион се преигра, защото една от вратите на мача в Москва беше по-ниска от другата.

„Не вярвам, че може да се играе мач с две врати с различни размери“, сподели Скала.

Въпреки доказателствата от УЕФА не направиха нищо и случаят беше приключен. Реал получи наказание да домакинства два мача далеч от Мадрид и парична глоба. Президентът Лоренцо Санц направи шоу, показвайки се строг срещу „Ултра Сур“, като им отне една от привилегиите – стая за склад на знамената и транспарантите на „Бернабеу“. И това беше.

Дортмундци искаха възмездие в реванша на Вестфаленщадион. Не се случи. Колер се контузи на загрявката. Защитникът Мартин Крее напусна игра в 12-ата минута заради травма, а Жулио Сезар беше наказан, което съкруши плановете на Скала.

След забележителен ранен натиск, включително и гол на Ибрахим Танко отменен заради засада, Реал започна да вярва през мокрото и ветровито второ полувреме, че може би може да се измъкне от бурята.

Когато съдията Пол Дъркин даде последния сигнал Роберто Карлуш описа този момент като „освобождение“. Реал се класира на финала за европейската купа за пръв път от 1981 г. Всичко се случи в полза на мадридчани, както щеше да се повтори и месец по-късно в Амстердам, когато флагът на страничния съдия остана свален и намиращият се в засада Предраг Миятович вкара единственото попадение срещу сочения за фаворит Ювентус. Това сложи край на 32 години чакане на седмата купа.

На голямо разстояние зад Барселона в Ла Лига с треньор Юп Хайнкес, който се очакваше да напусне след края на сезона, има много прилики със сегашния сезон и положението в което се намира Жозе Моуриньо. Реал вече имаше късмет в турнира. Отстранявайки Манчестър Юнайтед „Специалния“ призна „По-добрият отбор отпадна“.

Привържениците на Борусия (Дортмунд) се надяват, че този 1/2-финал няма да се реши от падналите врати, а от головете паднали в тях.

Джеймс Хорнкасъл