Едва
когато часовникът започна да отмерва
добавеното време привържениците на
Селтик най-сетне започнаха да вярват,
че отборът им направи достатъчно, за да
се класира за елиминационната фаза на
Шампионската лига. Спартак (Москва)
остана с 10 души, шотландците водеха с
2:1 и добри новини идваха от мача Бенфика
– Барселона – празненствата в Глазгоу
започнаха.
„Има
само един Нийл Ленън“ беше оглушителното
скандиране в последните секунди, израз
на уважение към младия мениджър, който
защитава клуба и в най-кризисните периоди
в своите три години начело. Без съмнение
това беше най-добрата вечер на Ленън
като мениджър на Селтик. Въпреки че вече
е спечелил Висшата лига, купата, насладил
се е на победи срещу Рейнджърс и срази
могъщия Барселона, вечерта в сряда ще
помни най-ярко.
Това
беше класическа вечер на европейски
футбол на „Селтик парк“. Както винаги
оглушителната атмосфера на страхотната
домакинска подкрепа беше на нивото на
случая, а към него се добавяше и драмата
на резултата от другата среща. През
повечето време изглеждаше, че класирането
е твърде далечна крачка. Бенфика държеше
своето в Барселона, а „детелините“ не
успяваха да овладеят мача през първото
полувреме, след като Ари анулира
предимството от попадението на Гари
Хупър.
След
почивката победата изглеждаше по-реална,
но трябваше да се стигне до 81-ата минута
и спорна дузпа, реализирана от Крис
Комънс, за да се продължи напред. Нервният
Ленън дори не гледаше изпълнението.
Въпреки напрегнатата и спорна природа
на победата, малцина биха омаловажили
момента на триумф на Ленън след
забележително представяне в турнира и
драматична вечер.
Той
имаше трудно начало в мениджърството,
след като беше хвърлен на лъвовете –
да води един от големите клубове и да
се справя с медийния натиск и личните
предизвикателства, които носи тази
работа в разделен град. През трите си
години начело Ленън продължи да израства
в ролята си. Сега се справя по-добре под
натиск, по-малко се сблъсква с пресата
и съдиите, но все още запазва огнената
си природа и воля да успява, които
създават характера му на победител,
какъвто е.
Само
преди две седмици Ленън говореше за
бъдещето си в клуба, след като се замеси
в скандал с привърженик след загуба в
първенството, но вътрешните проблеми
станаха незначителни в сравнение с
пътешествието към последните 16 в
Шампионската лига. След мача мениджърът
благодари на двама от бившите си
наставници – Мартин О`Нийл и Гордън
Страхън за техните уроци за футбола.
След постиженията на клуба през този
сезон, работейки с много по-малко ресурси
от предшествениците си, Ленън циментира
иконичния си статут в клуба, на който
служи също толкова добре и като играч.
Малцина
очакваха от него да изведе Селтик от
група, в която бяха не само Барселона,
но и Бенфика, който е утвърден състезател
на най-високо ниво и достигна 1/4-финалите
миналия сезон, както и финансово
осигуреният Спартак (Москва), който и в
последния мач показа, че има какво да
предложи за разлика от предишни сезони.
Ленън
сам постигна този страхотен успех. Той
и неговият екип демонстрираха впечатляваща
работа на трансферния пазар. Основните
фигури в сегашните успехи на отбора –
Фрейзър Форстър, Чарли Мългрю, Виктор
Уанйама и Гари Хупър дойдоха срещу
относително ниски суми. През миналия
сезон в Европа Селтик спечели само един
мач в груповата фаза на Лига Европа,
където се класира само заради
дисквалификацията на ФК Сион, от който
загуби на плейофите. Разликата е
впечатляваща.
Ленън
пое клуба в тъмни дни на Стария континент.
Някои от първите му мачове, като постоянен
мениджър бяха поражения от Брага и
Утрехт, които оставиха отбора извън
двата турнира преди края на август. Сега
той класира Селтик сред последните 16 в
Шампионската лига за пръв път от пет
години и бъдещето изглежда светло с
млад състав и нарастващи парични
постъпления в хазната.
След
всичките си проблеми като мениджър на
и извън терена, всичко започва да си
идва на мястото за Ленън в клуба, който
той обича и със сигурност създава
усещането, че е далеч от най-добрите си
постижения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар