сряда, 16 октомври 2013 г.

Любо вдигна ютията и даде облик на националния

"Изстисках ги като лимончета и те дадоха максимума от възможностите си". Думите са на Любо Пенев. Вчера по време на решителната и последна световна квалификация с Чехия си говорех с един приятел и му казах – Лошо е да имаш треньор, а да нямаш отбор. Като се има предвид, че не сме се класирали за световно или европейско първенство от 2004 г, едва ли някой е имал големи очаквания за тези квалификации. Особено след като в предишната група бяхме последни.

Сещам се за мисълта, че в отбора на Фулъм има един художник сред бригада бояджии. Гледайки представянето на националния отбор в десетте мача не намирам художник сред нашите бояджии. Не може да се сърдиш на някого, че потенциалът му е толкова. Почти идентичен състав остана зад Уелс в крайното класиране. Заставайки на кормилото Любо каза две неща – Аутсайдери сме и Ще отлепя ютията от дъното. От шест отбора в групата в крайна сметка завършихме четвърти, но през голяма част от времето бяхме втори.
До голяма степен надеждата за класиране на баражи остана на стадиона в Ереван. В София търсехме изразителна победа и прословутите сметки – тоя ако, оня да, третият да не... Сметките нямаха значение, защото загубихме. В 10 мача спечелихме три пъти – два пъти в София и гостуването на Малта. Само в един мач спечелихме с повече от един гол разлика и само в него отбелязахме повече от два гола – 6:0 с малтийците. Факт е, че защитата, която в предишни квалификации беше разпилявана, не допусна повече от два гола в един мач. Най-срамната статистика е по отношение на червените картони – 5 в 10 мача. Това и на отбора на Малта не се случи, нищо, че повечето им играчи са непрофесионалисти. Три пъти ни изгониха играч за два жълти картона. Постъпката на Занев вчера ясно демонстрира с какъв материал работи Любо Пенев.

Гледайки състава вчера се замислих – вратар от Лудогорец, нападател от Берое, халф от Локомотив (София), халф от Литекс. Запитах се кога за последно сме имали представители на толкова клубове от А група. На Любо не му пука да вика който му хареса и прецени, че може да обогати с нещо състава. Само че на голяма част от тия момчета им липсват първите седем години, а „Чичовото“ каквато и дисциплина да им налага, това не могат да превъзмогнат в себе си.
Не може да се тупаш в гърдите за играч с опит и да правиш просташки нарушения за които в махалата може и да ти разбият носа. Така просто не става. Да приемем, че ситуацията с Бодуров в Армения беше малшанс. Дяков два пъти си изкара по два жълти картона с арменците. Това сигурно е прецедент във футбола. Занев беше върха на всички глупости. Имаш картон, свирят ти нарушение, което няма да ти коства втори, но аплодираш съдията. А тоя съдия е свирил финал в Шампионската лига и е раздавал картони на футболисти с его до Марс. Той няма как да знае, че и твоето его не им отстъпва, но не позволява да го оценяват играчите. Ето ти картончето и дим да те няма. Червеният картон на Бандаловски измъкна датчаните от сложна ситуация и изпуснахме две точки. Имаше и още безобразия. Турски съдия подари дузпа на датчаните в Копенхаген и още две точки по-малко в актива.
Тъкмо се стабилизирахме на сносно ниво в защита и проблемите се пренесоха в атаката. Създавахме положения, но рядко реализирахме. А без да вкараш не е трудно, направо е невъзможно. Нито един нападател не се открои. Липсваше ни някой, като Любо Пенев на върха. Да се пребори за топката, да излъже съперник, да я ритне така, че вратарят да заприлича на статуя. Головата немощ ни лиши от точки. Липсата на класа в такива моменти ни лиши от възможността да опитаме поне на бараж.
Любо Пенев доказа, че не е страхливец. Първо, когато се зае с една разпасана команда. После и в хода на мачовете, когато не се уплаши. Добре помня и един друг решителен за класиране мач с Чехия, но в Прага. Отидохме с репликата Малинко съм се посрала, а се върнахме с пълни гащи. Със защитната тактика на Стойчо Младенов ни направиха отличници – 0:6. Помня и недоразумението Лотар Матеус, който е взел треньорска диплома, така както мутреса е взела шофьорска книжка – с широко затворените очи на изпитващите. На Пенев му е все тая за собствения му имидж, когато е на скамейката. Той отдавна си го каза – Който не ме уважава, да духа супата. Показа, че е честен и даде път на няколко момчета. Дали друг би оставил на пейката Николай Михайлов? Едва ли. Колко от бившите треньори щяха да пуснат Симеон Славчев, когато всичко отива по дяволите? Тактиката на Любо не е да не загубим, тактиката му е да се борим за победа. Това се видя и в гостуването на Италия. Само един брилянтен Буфон спаси „адзурите“, които чакаха последния съдийски сигнал с огромно нетърпение. Да, загубихме важните си мачове. Предишният път не можехме да спечелим и маловажните. Аз се радвам да видя дух, да видя, че поне се опитват да бъдат лъвове.
Много бързо забравихме какво беше и се размечтахме какво можеше да бъде. Възходът е очевиден. Предвид условията и наличния потенциал кампанията може да се окачестви като успешна. Българският футболен запалянко отново е на стадиона със знаме в ръка и песен на уста. Това е голямата победа на Любо Пенев. Върна ни надеждата. Защото видяхме играчи, които се борят, които показват желание. Няма ги бездушниците, които не знаеха на мач ли са, на екскурзия ли са. Бъдещето на един национален отбор зависи от много фактори, но поне имаме бъдеще. Бяхме го позабравили. На лимончетата на Любо това им беше максимумът. Засега.

Няма коментари:

Публикуване на коментар