Перушина, сълзи и екстаз

Помня, че беше хладна дъждовна вечер. Гледах мача в хола с баща ми и комшията. Французите ни поведоха и сякаш стана по-студено. Детският ми ентусиазъм не ми позволи да се отчайвам. По онова време имах Правец 8С, а за съществуването на интернет и не подозирах. Единственият ми източник на информация по футболните въпроси беше вестникът, в който работеше баща ми и винаги имаше по един брой вкъщи. Бях научил съставите, знаех кой футболист в кой клуб играе и някои подробности, които считах за важна информация. Нетърпеливо зачаках да изравним резултата. Не чаках много. След центриране от ъглов удар Емил Костадинов засече топката с глава на близката греда и заличихме преднината.

 

Франция имаше добро поколение – Бернар Лама, Марсел Десаи, Лоран Блан, Емануел Петит, Пол Льо Гуен, Дидие Дешан, Жан-Пиер Папен, Давид Жинола, Ерик Кантона. Имаше предимство да домакинства и равенството я класираше на световните финали в САЩ през 1994 г. Едва ли някой французин е предполагал в какво ще се превърне 17 ноември 1993 г. По някое време на терена се появи един петел, който с френско високомерие се разходи парадно и прекъсна мача за няколко минути. Така и не знам дали някой български зевзек се измайтапи или домакините бяха планирали да разсейват нашия отбор. Появата на пернатото може да се тълкува и като знамение, но предполагам, че е бил принесен в жертва след случилото се.

В 89-ата минута резултатът е 1:1, а „петлите“ получават пряк свободен удар вдясно от нашето наказателно поле, заради нарушение на Петър Александров, който преди малко се е появил на мястото на Йордан Лечков. Коментаторите Петър Василев - Петела и Николай Колев – Мичмана от няколко минути се вайкат как това талантливо българско поколение няма да се класира за световното, но дано успее за европейското. Давид Жинола центрира, но никой от неговите съотборници не играе с топката, която стига до Емил Кременлиев. Той прави няколко крачки и подава на Краси Балъков. Халфът вижда Любо Пенев, който е на метър-два в половината на съперника и го намира. „Чичовото“ е с гръб към френската врата, завърта се и с един поглед вижда Емил Костадинов, вдигайки топката към него.

Кълбото полита от крака на Пенев в 89 минута 54 секунда. Емо овладява с дясното си бедро на метър пред наказателното и нахлува диагонално към вратата. Надбягва пазача си, Лоран Блан се хвърля отчаяно в краката му с шпагат, опитвайки да спре непредотвратимото. Изстрелът профучава над плонжиращия Бернар Лама, топката закача леко горната греда и опъва мрежата – 89 минута 59 секунда. Феноменално! Аз съм на колене върху килима с ръце сочещи нагоре и усещам пулса си в ушите. Баща ми и съседа крещят така, че полюлеят се клати, а диваните се местят.

Петела и Мичмана не могат да поемат дъх: „Костадинов влиза на скорост, да видим, изстрел и гол!!! (Петела) Ето, Господ е българин! Господ е българин тази вечер!!! (Мичмана) Господ е българин! Не зная, не зная какво ще става тази вечер в Париж, уважаеми зрители. Невероятно – 50 000 души са като попарени, българите се прегръщат, редовното време изтече!!! Емил Костадинов с великолепен удар простреля Бернар Лама! Всички тези думи, които казахме до тук за шанса, за спортното щастие се сбъднаха! Иска ми се сега само едно, иска ми се Лесли Мотръм, иска ми се веднага да свири и последния съдийски сигнал, защото вече една минута се играе повече от тези 90. Не зная как се чувствате вие в България, но аз просто трябва, трябва да спра, защото иначе сърцето наистина може и да не издържи в този велик миг, в този велик миг за българския футбол!!! (Петела) Всички да целунем Емил Костадинов – героят на този мач!!! (Мичмана) Заслужава, заслужава Емил Костадинов!!! Сега трябва вече да гледаме към хронометъра – ето го и краят!!! България за шести път е на световни футболни финали! Ето го целият наш щаб, ето ги българите да ликуват на „Парк де Пренс“!!! Сега вече мога уважаеми приятели на футбола да ви кажа моята прогноза беше 2:1 за България преди този двубой и тя се сбъдна. Невероятна радост на „Парк де Пренс“!!! Вярвам в този миг цяла България е на върха на щастието!!! Искахме я тази футболна победа, г-н Колев, и тя дойде!!! Ето ги посърналите французи... (Петела)“.

На фона на тези думи в ужаса си от френската телевизия изписват – Франция 2:1 България. Мишел Платини е в плен на мъката. След последния съдийски сигнал Жинола се държи за кръста, Дешан за главата, Блан е клекнал, треньорът Жерар Улие влиза в тунела на стадиона. По терена в екстаз тичат българските лъвове, които току що са разпердушинили френското петле. „Парк де Пренс“, Париж и Франция са потънали в сълзи и тишина. Българският отбор нанесе кинжален удар, за да донесе на народа едно незабравимо американско лято и медали от световното. Без да знаем какво ни чака няколко месеца по-късно, всички се радвахме. Дори и тези, които не гледаха и не разбираха футбола. През нощта на 17 ноември 1993 г в България на никой не му пукаше за студа и дъжда. Щастието беше завладяло сърцата. В онзи миг, в който топката беше изритана от Емо Костадинов се роди Пеневата чета. Всички бяха убедени, че в тази нощ Господ несъмнено е бил българин. 20 години по-късно спомените са все още толкова силни, колкото и преживяната на момента емоция. Един успех гравиран със златни букви в сърцата на мнозина.

На 17 ноември 1993 г гилотинирахме петела, който беше разперил криле да лети към САЩ. А пилешкото бульонче от „Парк де Пренс“ се оказа само топло предястие преди големия пир през лятото на 1994 г. На французите песента на Guns N' Roses – November Rain не им е от любимите. А аз винаги я слушам с кеф и заради заглавието.