Дали ПСЖ, противник на Цървена звезда във втория кръг на Шампионската лига, е клуб от върха на световния футбол? Защо не е? И заради какво, все пак, червено-белите трябва да се страхуват преди гостуването на Парк де Пренс?
През лятото на 2011 арабските пари влязоха в ПСЖ. Официално, клубът основан 41 години по-рано тогава стана собственост на група Катар Спортс Инвестмънтс и нейния президент Насер Ал Келаифи. Неофициално, зад целия проект стои държавата Катар. По-точно катарският емир - Тамим Бин Хамад Ал Тани.
Ал Тани през 2005 основал Катар Спортс Инвестмънтс, за да непосредствено преди купуването на парижаните на нейно чело да постави Ал Келаифи. Останалото е история...
За богатството на Катар е излишно да се говори. Броят цифри с който то може да се измери вероятно не е известен и на кралското семейство. А когато държава реши от един клуб да направи световна супер сила, тогава не подбира средствата (чети: парите).
Затова арабите от ПСЖ направиха платежно най-мощният клуб в света. Достатъчно е треньорите, които от 2011 са били четирима (Карло Анчелоти, Лоран Блан, Унай Емери и сегашният Томас Тухел), да покажат с пръст някой футболист и неговия самолетен билет за полет към Париж в същия момент е бил чекиран.
Така в главния град на Франция пристигнаха Единсон Кавани, Хавиер Пасторе, Златан Ибрахимович, Тиаго Силва, Марко Верати, Давид Луис, Анхел Ди Мария, Дани Алвеш... Приключваме с двамата най-скъпи играчи в днешно време - бразилецът Неймар, който през миналата година е платен на Барселона 222 милиона евро, и Килиян Мбапе за когото Монако получи 180 милиона.
Шейхът е похарчил за подсилвания 1,1 милиард евро. Всичко е правено да се стигне до резултат. Но, него го има само в домашните рамки, където е поставена доминация спрямо конкуренцията:
Пет титли шампион на държавата, четири трофея за Купата, пет от Купата на Лигата и шест в Супер купата.
Все пак, на европейско ниво, което е най-честата референция за успеха на богатите клубове - нищо.
Завръщането на основната сцена, в Шампионската лига, последва в годината след влизането на петродоларите, със спечелване на второто място в Лига 1 след "вампирясалия" Монпелие с Оливие Жиру.
От тогава, "светците" са редовни участници в елита и редовно един от кандидатите за отиване до самия край. Сравнимо с вложенията и амбициите, резултатите са - поразяващи.
В първите четири сезона парижаните стигаха до четвъртфинала, а в следващите два изпадаха кръг по-рано.
С това показаха, че още не са дораснали до самия връх на световния футбол, че в директната борба с европейските гиганти притежават своеобразен комплекс от малоценности.
Защото, как по друг начин да се обясни постоянното посърване пред налетите на Барселона (3 пъти), Челси, Манчестър Сити и мадридския Реал.
Истина, в най-голям брой случаи са били, гледано откъм резултат, равноправен съперник. В два случая (против Барса 2012/13 и Челси в следващия сезон) са отпадали заради голове на чужд терен, но също така от каталунците през 2014/15 бяха победени в двете срещи с общ резултат 1:5, докато Реал през миналия сезон празнува с 5:2.
Особено импозантен беше дуелът на 1/8-финалите с Барселона през 2016/2017. След първия мач на Парк де Пренс изглеждаше, че каталунският великан е пред елиминиране. Парижаните изглеждаха като фурия и с 4:0 направиха преднина за която се смяташе, че е невъзможно да се изгуби.
В дните между двата мача, изглеждаше, че светът е в краката на французите. Много бързо този свят стана руина. Комплексът отново пребори шампионските амбиции, ПСЖ стана част от един от най-големите обрати в историята на футбола, но от погрешната страна - Барса празнува с 6:1 на Камп Ноу и се класира на 1/4-финалите.
Това беше нож в сърцето на Ал Тани, Ал Келаифи, техния проект и целокупния Париж, който ще трябва да чака за титлата европейски шампион още някоя година. Макар че, каквито белези останаха след тази каталунска нощ, може чакането за "ушатата" да се превърне в чакането на Годо от Бекет...
Такъв ще бъде случаят, ако в Града на светлината не разберат, че комплексът за малоценност не се лекува от неговата поляризирана версия. Демонстрирането на сила в груповата фаза срещу противник под своето реноме не е реален показател на сила и това няма да уплаши онези с които трябва да се бори за трофеи.
"Светците" на няколко пъти показаха немилосърдие в групите. Това беше особено видимо в предходния сезон когато постигнаха 25 гола за шест мача и така станаха рекордьори на турнира. Питайте футболистите на Селтик. Само на тях им вкараха 12 в два мача (7:1, 5:0). И Андерлехт получи 5 (в два мача), своевременно и Малмьо.
Имало е случаи в които аутсайдери са удържали на Парк де Пренс, като Лудогорец (2:2) или споменатия Андерлехт (1:1), но в Париж очакват Цървена звезда да бъде новия Селтик.
Само така ще бъде преболедувана загубата от Ливърпул в първия кръг и задоволена нуждата за показване на превъзходство. И затова експедицията на Тухел, предвождана от Неймар, Мбапе и Кавани ще напада от първата минута.
В това трябва да лежи страха на червено-белите преди най-тежкия изпит в новата история, но и допълнителен мотив да се противопостави на невъздържания съперник и да увековечи една звездна нощ в Града на светлината.
Автор: Боян Маринкович
.jpg){kind=tracking}
