Датата е 30 септември 1996 г. Мястото е Лондон, а клубът Арсенал. Един висок и слаб французин е представен за новия мениджър. Името му е Арсен Венгер. Идва от далечна Япония, сривайки прогнозите на букмейкърите, че начело ще застане митичния Йохан Кройф. Непознатият за футболната общественост на Острова е близък приятел на тогавашния вицепрезидент Дейвид Дийн. Назначението му е посрещнато от вестник "Ивнинг стандарт" със заглавието "Арсен кой?".
Венгер дебютира с победа с 2:0 в гостуване на Блекбърн Роувърс, а в първия си сезон начело Арсенал завършва трети, изпускайки класиране в Шампионската лига заради по-слаба голова разлика от Нюкасъл. В края на втория сезон "топчиите" печелят титлата и купата, постигайки втори дубъл в историята си. Арсенал наваксва 12 точки изоставане от Манчестър Юнайтед в последните седмици. Французинът налага стил на атакуващ футбол с много подавания и скорост.
През 1998/99 г лондончани остават втори зад Манчестър Юнайтед, отпадайки от големия си конкурент и на 1/2-финалите за купата след преиграване. Година по-късно Венгер извежда Арсенал до европейски финал - за Купата на УЕФА, загубен от Галатасарай след изпълнение на дузпи. През 2001 г последва още един загубен финал - за купата на страната от Ливърпул с 1:2. През юли 2001 г Венгер подписва нов четиригодишен договор, като уверява ръководството, че е посветен на клуба. Така умират слуховете, че ще поеме Барселона.
Арсенал отново постига дубъл през сезон 2001/02 г. Коронясването става след победа над Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд" в решителния мач за сезона. Нападателят Силвен Вилтор вкара победния гол, за да осигури 12-та шампионска титла и трети дубъл в историята на клуба. Четири дни по-рано "артилеристите" спечелиха финала за купата с 2:0 срещу Челси. Отборът се разписа във всеки шампионатен мач и не допусна нито една загуба като гост през цялата кампания.
Добрата форма продължи и през 2002/03 г - отборът подобри рекорда на Нотингам Форест от 22 гостувания без загуба, като задмина и постижението на Манчестър Юнайтед от 29 срещи във Висшата лига без поражение. Впечатляващата серия накара Венгер да каже, че отборът може да направи сезон без загуба. Месец след изказването му дойде загуба от Евертън - първа в шампионата от декември 2001 г. Арсенал не успя да защити титлата си, но триумфира с купата след 1:0 над Саутхемптън. Венгер отрече сезонът да е провал с думите:
"Разбира се, че искаме да спечелим първенството, но мисля, че най-трудното е един клуб да е постоянен, а ние бяхме впечатляващи. Загубихме шампионата от отбор (Манчестър Юнайтед), който харчи 50% повече пари от нас всеки сезон - миналата година купиха играч за 30 милиона паунда, след като загубиха титлата. Ще направят същото и следващата година, а ние правим чудеса само защото се борим с тях".
През 2003/04 г Арсен Венгер сътвори история, като направи Арсенал шампион без нито една загуба. Постижение, което не се беше случвало в английския футбол от 115 години, когато Престън Норт Енд печели футболната лига. Серията от 49 поредни мача без загуба свърши през октомври 2004 г с 0:2 на "Олд Трафорд" срещу Манчестър Юнайтед. В края на сезон 2004/05 г Арсенал завърши втори, на 12 т зад Челси, но се утеши с купата след изпълнение на дузпи срещу Манчестър Юнайтед.
Сезоните 2005/06 и 2006/07 г белязаха спад в първенството, като за пръв път под ръководството на Венгер Арсенал завърши извън първите две места, оставайки четвърти. През май 2006 г отборът достигна първия си финал в Шампионската лига, но загуби с 1:2 от Барселона. През лятото на същата година Арсенал се премести на новия си стадион "Емирейтс". Според Венгер по-големият капацитет на новото съоръжение бил жизненоважен за финансовото бъдеще на клуба. През февруари 2007 г отборът достигна до финала за Купата на Лигата, но младоците, които французинът пускаше в турнира загубиха от Челси.
През април 2007 г близкият приятел на Венгер Дейвид Дийн напусна вицепрезидентския си пост в клуба, а два месеца по-късно си тръгна капитана Тиери Анри. Отново се появиха спекулации, че Арсен си тръгва, но през септември той подписа нов тригодишен договор с "клуба на моя живот". Сезонът започна добре за "артилеристите", които станаха първият отбор достигнал 60 т през февруари. На 23 февруари 2008 г в гостуване на Бирмингам Мартин Тайлър счупи крака на Едуардо, а Венгер призова да му бъдат спрени състезателните права. Три поредни равенства през март позволиха на Манчестър Юнайтед и Челси да задминат Арсенал, който завърши кампанията трети.
Дванадесетият сезон на Венгер начело започна зле. В края отборът завърши четвърти, като игра полуфинали в Шампионската лига и Купата на ФА, но мениджърът за пръв път стана обект на критики отстрана на привържениците. През 2009/10 г Арсенал остана трети във Висшата лига и отпадна на 1/4-финалите в Шампионската лига от Барселона.
През август 2010 г Венгер подписа за още три сезона. Отборът се бореше за четири отличия през 2010/11 г, преди да дойде загубата от Бирмингам във финала за Купата на Лигата. Неразбирателство между вратаря Войчех Шчесни и защитника Лоран Кошчелни позволи на Обафеми Мартинс да вкара в последните секунди. Последваха едва две победи в 11 кръга във Висшата лига и от претендент за титлата Арсенал остана четвърти, както и отпадания от Купата на ФА и Шампионската лига - от Манчестър Юнайтед и Барселона.
В началото на сезон 2011/12 г Арсенал продаде капитана си Сеск Фабрегас и друг основен халф - Самир Насри. Наказания и контузии оставиха на Венгер небоеспособен състав за гостуването на Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд" на 29 август 2011 г, загубено катастрофално с 2:8 - най-тежкото поражение на Арсенал от 115 години. Сър Алекс Фъргюсън защити Венгер в думите си след мача, след като мнозина упрекваха открито французина за поведението му на трансферния пазар. Загуба срещу Тотнъм през октомври означаваше, че Арсенал направи най-слабият старт на първенство от 58 години с четири поражение в първите седем мача. Въпреки това отборът завърши кампанията на трето място, осигурявайки си 15-то поредно класиране в Шампионската лига. Нападателят Робин Ван Перси, който Венгер направи капитан, отбеляза 37 гола в първия си сезон без травми в клуба. През август 2012 г беше продаден на Манчестър Юнайтед, а Венгер призна, че е купил Оливие Жиру и Лукаш Подолски за негови заместници.
След години на успехи и провали, на хвалби и критики, на трансферни удари и недоразумения, Арсен Венгер продължава да е начело на Арсенал. "Професора" не спира да се стреми да създаде отбор, който да забавлява с играта си, но същевременно да мери сили с най-добрите. Французинът се превърна в най-успешния мениджър на клуба, макар и още да няма трофей в Европа. Въпреки всичките проблеми в последното десетилетие със загубени финали, продадени ключови фигури и спорни решения около селекцията и тактиката, Арсен Венгер заслужава уважение. Заради желанието да изгради Арсенал като футболна империя от най-високо равнище. В епохата на Венгер вече има много незабравими и исторически моменти. Днес високият французин, който беше посрещнат с насмешки и въпроса "Арсен кой?", излиза начело на Арсенал за мач №1000 при статистика - 572 победи, 235 равенства и 192 загуби и голова разлика 1845:961. Всичко това показва само едно - срещу Арсен отдавна не стои Кой?, а думата ИНСТИТУЦИЯ. Все пак и във футбола има нещо по-голямо и значимо от трофеите - любовта към клуба.
Арсен Венгер - треньор №1 за десетилетието 2001-2010 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар