Merci, Arsene!

"Емирейтс" се прости със своя създател - Арсен Венгер.

Може би можеше да избере по-добър момент, по-рано да разбере, че е време за край, но без оглед на всичко - Арсенал няма да забрави Арсен Венгер. Командва армията "топчии" пълни 22 години, донесе на клуба три титли шампион на Висшата лига, седем купи на ФА, още седем супер купи (Чарити шийлд). И е заслужил да си тръгне с почести.

Днес преди последния домакински мач с Бърнли (5:0), имаше шпалир за 68-годишния французин. Промени играта на Острова. Забърза я, въведе играта с подаване като концепция в противовес на дългите топки, така характерни за англичаните в някои по-ранни времена...

Да, трябваше да си отиде по-рано. Но вгради своето име в основите на Арсенал. И затова от привържениците голямо благодаря за последния мач на Венгер на "Емирейтс".

Останаха му две гостувания - на Лестър и Хъдърсфийлд. И това е.

11-те на Венгер

И 11 от онези, които всеки привърженик на Арсенал с удоволствие би забравил...

От вчера футболният свят по някакъв начин се "прощава" с Арсен Венгер... Насъбраха се тонове негативни коментари на сметката на опитния специалист в последните години, критиците бяха особено активни от миналата пролет, когато Професора за пръв път остана без Шампионска лига, но откакто клубът официално съобщи, че французинът си тръгва след края на сезона, чак и на онези най-яростните критици им застана буца в гърлото. Не е все едно... Това са 22 дълги години и вероятно край на времената за които футболните романтици жалят.

В морето цифри, анализи, ретроспекции, УЕФА дошла до идеята да "изпрати" Арсен като състави идеалните 11 за времето на неговия престой в Лондон. Мнозина са приели "състезанието", започнали да създават отбор, но не е имало твърде много разлики. Гръбнакът на отбора е добре познат, евентуално по някоя разлика на бека или в сърцето на средата на терена. Жилберто Силва или Емануел Пти. Евентуално Фабрегас...

Представяме ви идеалните 11, които избрала УЕФА във формация 4-4-2, или 4-2-2-2. На вратата Дейвид Сиймън; в задната линия Лаурен, Сол Кембъл, Тони Адамс и Ашли Коул; в средата Робер Пирес, Жилберто Силва, Патрик Виейра, Фреди Люнгберг; в атака Денис Бергкамп и Тиери Анри.

Пейката би могла да изглежда така: вратар Леман, Туре, Фабрегас, Овермарс, Йозил, Йън Райт, Кану.

Англичаните разбира са се потрудили да допълнят тази история. За таблоидите също така е много интересно да изберат най-лошите 11. И ви представяме един от техните избори. Формацията е 4-3-3: Ричард Райт, Олег Лужни, Игорс Степановс, Себастиян Скилачи, Андре Сантош, Амаури Бишоф, Ким Калстрьом, Юничи Инамото, Кристофър Урех, Яя Саного и Франсис Джефърс.

Помните ли ги?

Професоре, време е

Човекът, който някога озаряваше и палеше Висшата лига, донесе й най-хубавият футбол, който някога е виждала, промени я от корена и накара англичаните отново да учат футбола отначало - тази вечер определено беше победен. Резултатно от Манчестър Сити (0:3), но още по-важно и по-болно - победен е като човек когото го е прегазило времето.

Арсен Венгер все още си мисли, че се състезава с пътнически влакове, а непрекъснато го удрят експресни. Тази вечер го удари най-бързият. Този на Гуардиола. И го изпрати в пенсия...

Всичко освен напускането на скамейката на Арсенал в края на сезона би било себично от страна на Арсен Венгер. Дал е на Арсенал всичко, заради него отказа на Реал (Мадрид) и кой знае още на кого. Живя за Арсенал 20 и кусур години, промени неговото ДНК, изписа най-славните страници в историята на клуба, но някъде тръгна погрешно... И остана да живее в тази история, отказвайки да приеме настоящето. Не гледайки в бъдещето. "Професора" вече не може да преподава, неговите учебници са застарели и прашасали. Дойдоха някои по-млади и по-модерни колеги, които това знание отдавна са сдъвкали и са го подобрили. Пеп Гуардиола е пръв между тях.

И не е случайно, че цялата немощ на Венгер и Арсенал така кристално се огледа тази вечер пред полупразните трибуни на Емирейтс срещу отбора, който е някаква версия на онези Непобедимите на Арсен. Онова което някога играеха Анри, Бергкамп, Виейра, Пирес и компания, днес по подобен начин, но много по-бързо играят перлите на Гуардиола Сане, Силва едно, Силва две, Агуеро, Де Бройне...

Начинът по който леката конница на Пеп Гуардиола за 18 минути закла немощния Арсенал е може би най-доброто съобщение за Венгер, че трябва да започне с освобождаването на канцеларията и за някакво достойно прощаване през май. Лерой Сане както някога Анри правеше слаломи през отбраната на Арсенал, която не можеше дори с ласо да го хване. Де Бройне с пасове разсичаше отбраната както някога Виейра, Бернардо и Давид Силва лепяха топката за краката си както някога Бергкамп, Агуеро се пробва като Люнгберг... Това бяха шедьоври на футболната простота, които някога Венгер представяше на Острова като първи апостол на това евангелие за хубавия футбол.

За пръв път в историята на Висшата лига, Арсенал на свой терен получи три гола за полувреме! Венгер немощно гледаше от пейката, вече и не ставаше и в един момент само тъжно наведе глава и се замисли. Полупразните трибуни негодуваха и вълна освирквания казаха какво мислят. На всички всичко е ясно. И на Венгер е от тази вечер. Арсенал в срок от няколко дни получи два болезнени урока от Манчестър Сити и видя колко далеч наистина е от трофея на Острова. Чак и изпуснатата дузпа на Обамеянг във второто полувреме - която би донесла троха надежда - илюстрира, че надеждата вече не живее на Емирейтс. Можеше да бъде и по-брутално. Но сякаш и Пеп Гуардиола накрая се съжали над човека, който като него не е само треньор, а и революционер, който е променял футбола. Манчестър Сити във второто полувреме сякаш свали крака от газта не искайки допълнително да унижава човека, който не принадлежи на този днешен футбол.

Сезонът на практика е свършен за Арсенал що се отнася до Висшата лига. С осем точки по-малко от петия Челси и 10 по-малко от Тотнъм, който е на мястото за Шампионската лига, Арсенал е приключил. Остава му още тази Лига Европа да пробва през малката врата в Шампионската лига, но и това не изглежда вероятно. Не заради конкуренцията, не заради пробудения Милан, който го чака в четвъртък, а заради самия Арсенал и вътрешния демон на Арсен Венгер с който не се е преборил.

На Арсенал е нужна пълна реконструкция. Започвайки от Арсен Венгер. Това вече не е неговата чаша чай... Не върви да го помнят по това. Заслужил е по-добро. А заслужил е и Арсенал повече да не бъде негов заложник.

Автор: Александър Глигорич

Венгер изравни Фъргюсън - 810 мача във Висшата лига. Винаги верен на себе си

Арсен Венгер изравни постижението на мениджъра на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън, ръководейки своя Арсенал в мач №810 във Висшата лига на Англия. Французинът се поздрави с победа 3:2 на "Селхърст Парк" в лондонско дерби с Кристал Палас, за да докаже на всички за пореден път, че е верен на себе си. Вече рекордните 810 пъти. В тях победите са 468 (58%), 197 равенства и 145 загуби, отбелязаните голове 1524, допуснатите 781, три пъти е бил мениджър №1 на сезона.

Палас флиртува над чертата на изпадащите, но въпреки това успя да вкара два гола от двата си точни удара в мача и да накара "топчиите" и привържениците им да треперят до последно за успеха. През годините след пенсионирането на защитата, която завари Венгер така и не можа да направи отбрана, която да запише сухи мрежи, камо ли в последователни мачове. Все пак в историческия за Професора ден успехът беше на негова страна, въпреки окопаващите смени при два гола преднина.

Самият Венгер направи обзор на времето си в Арсенал пред Скай Спортс, преминавайки през триумфите от шампионските титли, ключовите попълнения, болезнените загуби, "Пицагейт" и още много... Все пак е начело от 1996 година, насъбрал е материал за анализ. 68-годишният французин ще стане едноличен лидер с 811-ия си мач при гостуването на Арсенал на Уест Бромич Албион в новогодишната вечер. Рекорд, който с оглед на ветровитата позиция мениджър в мултимилионните клубове на милиардери на Острова, а вече и не само там, изглежда ще остане непоклатим до края на света.

Октомври 1996

Венгер за пръв път извежда Арсенал.

Венгер с Пат Райс и Гари Люин в първия си мач начело на Арсенал срещу Блекбърн

"Моят първи мач беше в Блекбърн. Младите Пат Райс и Гари Люин са до мен! А аз си мисля "Какво става?", със сигурност изглеждам леко изгубен.

"Беше щастливо преживяване, защото спечелихме този мач."

Септември 1997

Йън Райт чупи рекорда за голмайстор на Арсенал

Йън Райт празнува с Лий Диксън, след като е разбил рекорда на Клиф Бастен за брой голове за Арсенал (178) с хеттрик срещу Болтън

"Йън Райт имаше всички качества да бъде идол, защото беше решителен, ентусиазиран и много ефикасен в завършека. Но също така беше екстроверт, който имаше сърце и ще покаже чувствата си и може да комуникира с привържениците. Той беше звезда."

Май 1998

Първата титла във Висшата лига

Венгер с Тони Адамс след първия триумф с титлата през 1998

"Моят първи трофей, с Тони Адамс, който когато дойдох не знаех срещу кого се изправям, но той беше изключителен защитник, специална личност също така.

Имате уважение към хора, които се справят добре за клуба, защото да бъдеш мениджър, трябва да поставиш съдбата си в ръцете на играчите. Това изисква специално доверие.

Една от характеристиките на мениджъра е да не изживява това негативно, а позитивно. Това бяха хора, знаете защитната четворка, когато те ти кажеха, че ще бием в събота, те бяха способни да го направят."

Август 1999

Тиери Анри идва от Ювентус

Тиери Анри държи своята тениска с Венгер след подписването през август 1999

"Мисля, че беше 1999. Топ попълнение за клуба, с Патрик Виейра преди това. Анри стана голям успех.

Той беше много интелигентен, екстремно талантлив, фокусиран върху футбола и напълно мотивиран. Той все още е в играта, работи за вас! Това показва колко е страстен към играта. Всичко което си мечтаете да имате когато сте футболен играч."

Запитан да нареди Анри сред най-великите на Арсенал при Венгер: "Не, не правите това, защото е като във вашето семейство, да ви питам дали предпочитате този син? Беше ли той един от най-талантливите? Със сигурност, да. Но кой е най-добър от най-добрите? Можете ли да сравните защитник с нападател? Сърцето ви винаги кърви когато трябва да отхвърлите някои."

Юли 2001

Сол Кембъл идва от врага Тотнъм

Сол Кембъл преминава по правилото Босман от Тотнъм в Арсенал - може би най-успешният свободен трансфер на топ играч в историята на Висшата лига

"Беше много тихо в началото, между мен и Дейвид Дийн. Запазихме го в тишина до това ръкостискане на практика. Съжалих го след това, защото той получаваше лошо отношение понякога, а Сол е много чувствителен човек и интелигентен. Той беше голямо попълнение за нас."

Май 2002

Арсенал прави дубъл с Висшата лига и Купата на ФА

Венгер и Адамс носители на дубъл през 2002

"Беше специален сезон, осъзнавате го после. Когато го спечелите мислите, че е нормално, но разбирате после, че да спечелите Купата на ФА и Висшата лига е много трудно постижение. За това имате всичко тук. Имате голямата подкрепа на тълпата, което ви показва размера на клуба."

Септември 2003

Рууд Ван Нистелрой изпусна дузпа

Мартин Киоун се радва в лицето на Рууд Ван Нистелрой след като Ман Юнайтед изпусна дузпа при равенството 0:0 през 2003 г

"Следващата снимка е Мартин Киоун срещу Ман Юнайтед, с Ван Нистелрой, който получи дузпа и я изпусна. Това показва нивото на мотивацията което имаше този отбор."

Малко извън характера на Киоун е тази негова реакция? "Не. Това беше напълно той. Той беше малко засрамен заради децата си в училище. Но като цяло, мисля че отразява истинският му характер."

Април 2004

Спечелване на първенството на "Уайт Харт Лейн" преди да завърши сезона без загуба

Патрик Виейра спечели три титли с Арсенал под ръководството на Венгер

"Да минеш през цял сезон без загуба е нещо наистина впечатляващо. Този отбор беше специален. Те не бяха наясно с важността да не загубят, след като бяхме шампиони с пет кръга до края. Аз ги накарах наистина да го постигнат и не загубихме мач до самия край."

Септември 2004

Серията без загуба приключва срещу Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд", последвана от "Пицагейт"

Сеск Фабрегас хвърли пица в коридора на Олд Трафорд, която удари сър Алекс Фъргюсън

"49 мача (непобедени). Този беше 50-ия - "Пицагейт". Лошо съдийство в този ден, нямахме късмет, защото когато Люнгберг проби беше спрян от Рио Фърдинанд (и нищо не беше отсъдено). Беше битка и да сме честни беше добър мач. Юнайтед игра добре, ние играхме добре. Ако по това време можеше да се загуби по някакъв начин, това беше на Олд Трафорд. Имаше бой след мача, да. Беше сбиване в коридора, знаете, че Олд Трафорд не е голям и е доста тясно. Сеск (Фабрегас) хвърли пица някъде, не мисля, че искаше да я хвърли по Фъргюсън! Но по случайност падна върху Алекс. От тогава, това беше истинска болка. Бяхме на върха, а внезапно се върнахме на земята. Бяхме непобедими и внезапно се чувстваш уязвим отново. Беше трудно да се вдигне отбора след това."

Май 2006

Последният мач на Хайбъри

Анри със Златната обувка след последния мач в историята на Хайбъри през 2006 в който Арсенал победи Уигън с 4:2

"Много емоционален ден. Имаше специална душа на "Хайбъри", защото всяка трибуна беше различна от другата и е била строена с разрастването на клуба. Знаех всеки коридор там. Имаше специален дух в "Хайбъри", но е трудно да се пресъздаде. Емоционално е, защото всичко беше специално там. Не очаквате футболен стадион там. Завивате надолу по пътя и е там. Това е символ, че клубът е израснал в центъра на население. Това трябва да бъде футболът. Да живее в средата на града и да стане футболен клуб, да има подкрепата на местните хора и "Хайбъри" беше това."

Май 2006

Загубата във финала на Шампионската лига

Арсенал с 10 играчи загуби финала в Шампионската лига срещу Барселона през 2006

"Много болезнено преживяване, защото Йенс беше изгонен в самия старт на мача. Играехме срещу Барселона и не бяхме допуснали гол в целия турнир. Водехме с 1:0 и оставаха 13 минути до края, с 10 души, срещу Барселона, и загубихме с 1:2. Ето`о и Белети вкараха. Като цяло беше болезнено изживяване, защото играхме с 10 човека, нямахме късмет да играем финал 11 срещу 11, срещу Барселона, беше много болезнено преживяване."

Август 2006

Откриването на стадион Емирейтс

Венгер позира пред новия дом на Арсенал - стадион Емирейтс

"Тук започва нова ера, защото отваряте нов стадион, имахме голям дълг, много пари да върнем и да приемем, че имаме по-малко ресурси на разположение. Това беше най-трудният период откакто започнах тук. Трябваше да се борим с топ отборите. В Челси дойдоха много пари, две или три години преди това, Ман Юнайтед остана силен, Ман Сити влезе също така, Ливърпул се завърна, Тотнъм дойде, а тогава започна период за нас с по-малко ресурси."

Юни 2007

Анри напуска за Барселона

Анри е представен на стадион Камп Ноу след подпис с Барселона през 2007

"Той ми каза: "Виж, имаме млад отбор, не можем да спечелим Висшата лига. Аз съм на 31, трябва да си тръгна, искам да печеля, а не мога да чакам млади играчи да бъдат достатъчно добри."

Август 2009

Изгонен на трибуните на Олд Трафорд

"Страхотна снимка, о да! Изглеждам като привърженик на нея! На първо място, никой не знае защо бях изгонен, дори съдията. На второ място, никой не знаеше къде трябва да отида! Защото на Олд Трафорд така или иначе седиш на трибуните."

Август 2013

Месут Йозил идва в клуба

Арсенал реагира на недоволството от липса на големи имена с привличането на Йозил от Реал (Мадрид) за 42,4 милиона паунда

"Това е началото на период в който отново имахме някакви пари. Преминахме през трудността да правим пари, отново имахме повече комфорт. Това беше първото подсилване."

2014, `15, `17

Хеттрик от купи на ФА

Никой мениджър в историята не е печелил повече купи на ФА от Венгер - седем

"Знаете доста време бяхме в Шампионската лига, но хората казват: "Вече не печелите трофеи!" Много съм горд (с победите за Купата на ФА), особено миналата година - да изхвърлиш Ман Сити на полуфиналите и да победиш Челси във финала. Ние спечелихме и Чарити Шийлд всеки път също така. Това ни прави рекорден носител на Купата на ФА, имах късмета да я спечеля седем пъти, така че трябва доста късмет да имаш възможността да направиш това в кариерата си."

Януари 2017

Голът на Оливие Жиру с удара Скорпион

Най-добрият гол, който сте виждал през годините си в Арсенал? "Жиру? Най-неочакваният, виждал съм страхотни голове, но този е най-неочаквания, защото си мислиш "Това е лошо центриране", но с Жиру, той успява да намери начин да отбележи по най-необичайния начин."

2018?

"Какво има в нея? Отговорът е, че трябва да даваме, започвайки от събота. С късмет, имам доверието на хората в клуба, а това е трудно да се запази за толкова дълго време. Също така бях разглезен с качествени играчи. Ако трябва да си дам една добродетел, може би е тази, че работя много усърдно. Посветих живота си напълно на тази професия."

Венгер: Човек се учи докато е жив и това е богатството на живота

"Човек се учи докато е жив и това е богатството на живота - непрестанното научаване на нещо ново."

Думите са на Арсен Венгер, който с началото на октомври започна своята 21-а година в Арсенал. Ето и още от думите на треньора известен като "Професора" и притежател на редица рекорди.

Говоря 10 езика, но когато Санчес дойде в клуба аз се записах на курс по испански език, който исках да науча по-добре отколкото знаех, за да говоря с тези момчета в отбора, които не знаят английски, освен него, Оспина, Габриел.

Обичам да чета. Четенето ме отпуска.

Хората мислят, че съм стиснат, а аз само искам да харча умно парите на клуба, когато излезете с мен на вечеря можете да видите, че всъщност съм голям джентълмен.

Изкуството ме изпълва, съжалявам, че не мога да рисувам, това е невероятно изкуство.

Обичам почивката. Но активната почивка. Обичам своята държава, особено юга на Франция, но се наслаждавам в опознаването на културата на други народи.

Водил съм големи битки като мениджър на Арсенал, има доста трофеи, но най-много съм се радвал след победата над Барселона с 2:1.

С млад отбор, без доста титуляри, успях да победя един от вероятно най-добрите състави за всички времена.

Преследвайте своите мечти.

Ето, аз и в най-лудите си мечти не съм можел да си представя, че аз, момче от бедно семейство от едно френско село, ще бъда мениджър на голям клуб какъвто е Арсенал.

Професоре, време е за Сбогом! Арсен(ал) е изчерпан

Всяка година по същото време. Като филм, който някога е бил хубав, но е скъсан от повторения всяка седмица по кабеларките и вече ти се гади като го видиш. Просто е невероятно, но е факт. За кой ли път вече щом дойде март в Арсенал две неща са ясни - отборът няма да е шампион на Англия и вече не участва в Шампионската лига. С края на сезон 2016/17 г може да сме свидетели на историческата раздяла с Арсен Венгер, известен като Професора. След 13 сезона без титлата в Англия и за седми път осминафиналист в турнира на богатите в Европа. Двата поредни триумфа в Купата на ФА през 2014 и 2015 г просто бяха прах в очите след девет години прах във витрината.

Венгер дойде през октомври 1996 г и в първия си пълен сезон начело - 1997/98 г постигна дубъл, давайки заявка за способностите и амбициите си. През третия си сезон изведе Арсенал и до финал в Европа - за Купата на УЕФА, загубен след дузпи от Галатасарай. Успя да направи немислимото и стана шампион на Англия без загуба - 26 победи и 12 равенства! Успя да изведе Арсенал до първия му финал в Шампионската лига през 2006 г. Спечели и шест пъти най-стария футболен турнир в света - Купата на ФА (споделен рекорд за мениджър). Да пресели Арсенал от "Хайбъри" на чисто новия модерен "Емирейтс" и да го превърне в машина за пари. Ерата Венгер премина 20 календарни години, които могат да се разделят на две половини - успешните 10 в началото - 3 титли, 4 купи и 2 финала в Европа и последвалите ги 10 на горчиви мъки. Когато смениха емблемата на клуба през 2002 г използваха мотива "This is not a revolution - it's an evolution" (Това не е революция, а еволюция). След загубения финал в Шампионската лига през 2006 година срещу Барселона във философията и поведението на Венгер няма никаква еволюция (дори напротив) и днес все повече привърженици открито искат революция.

Венгер се оправдаваше с изплащането на заема за новия стадион (390 милиона паунда), че Арсенал не може да си позволи топ играчите в Европа. Наложи таван на заплатите и едногодишни договори на играчите над 30 години. Финансовата стабилност е нещо похвално в такива смутни времена, но стадионът се изплати. Междувременно Арсенал продаде големите си футболисти, а не привличаше такива. Естествено това се отрази на резултатите и клубът започна едно живуркане с единствената амбиция да завърши в Топ 4, за да си осигури финансовите облаги на Шампионската лига. Междувременно не е бил на загуба след 2002 г.

От 2011 година премина в ръцете на американеца Стан Крьонке. Американците не обичат футбола, колкото и да се пънат да си правят първенства през 20-30 години, те не го разбират, но идеално разбират от печалба - Арсенал е изгоден - поне докато е на плюс. С малки инвестиции и големи печалби е чудесна фирма, но е футболен клуб достоен за съжаление. Венгер е служител на годината и така от години - малки разходи, по едно голямо име за залъгалка на хората и да вървят тениските, най-скъпите билети в най-скъпото първенство, а на терена една и съща претоплена манджа, но докато идват китайците и индийците да пълнят стадиона - няма проблем. Футболният туризъм триумфира над футболния човек и страстния привърженик, който прави разлика между тъч и аут.

С идването си Венгер промени нивото в английския футбол като обърна внимание на храненето на всеки играч и спецификите на неговия метаболизъм и структура на тялото. Нещо невиждано дотогава. Иронично Арсенал е отбор, който се прочу с контузиите си. Години наред редица ключови играчи или не започват или не завършват сезона, започва се с малки травми - 2-3 седмици, които неусетно се разтягат в 5-6 месеца. За Абу Диаби може да се напише книга. "Червено-белият" екип си е идеален за униформа на медицинска сестра, тъй като "топчиите" са си болница. С въвеждането на януарския трансферен прозорец през сезон 2002/03 г клубовете получиха шанс да поправят такъв тип проблеми. Венгер не харесва януарския бизнес, с много зор се съгласява да купи или вземе някой под наем. Твърдоглав да докаже, че няма нужда да подкрепи отбора в определени зони. В края на сезона след поредния провал не плаща цената. Плащат я милионите привърженици. Преносно и съвсем буквално.

Трагикомедията със самолетите на "Хоутърнс" е невиждано зрелище във футболния свят. Разпадът в Арсенал ескалира. Първият полет с надписа "Без нов договор. Венгер вън" е платен от Китай, вторият с "Вярваме в Арсен. Уважавайте АВ" е платен от Хонконг (малкия Китай). За пръв път в пет шампионатни мача Венгер записа четири загуби. Гарнирани с дежурното изпадане на 1/8-финалите в Шампионската лига, с най-унизителното до момента 2:10 от Байерн (Мюнхен). Не може да се отрече, че Арсен(ал) се постара много да се превърне в лесна плячка за подигравки и да подели тази "слава" с други клубове от своя град, своята държава и континента. В самолета на Арсенал няма пилот - скоро няма да има и гориво. Алексис Санчес (64 гола + 36 асистенции) ще си отиде и с него безмоторното падане е гарантирано. Венгер не си тръгна след 2:8, след 0:6, след няколко 1:5, след години на калъфки и посредственост, но за "Професора" вече няма поправителна сесия. От години се вижда, че той няма план Б в играта, всички го научиха и прочетоха като стар вестник, всички знаят какво ще каже преди и след мача, всички знаят, че той не може да мотивира отбора и да му даде жар за битка. Твърде очевидно е твърдоглавието. И най-големите романтици трябва да сложат ръка на сърцето и да признаят, че Арсен(ал) е изчерпан. Ето и малко статистически доказателства:

От началото на катастрофата със загубата от Уотфорд на 31 януари вкъщи с 1:2 Арсенал се разпада през едно от полувремената на всичките си мачове (предимно второто) за първенство и в Шампионската лига - седем двубоя с един успех и шест загуби при голова разлика 8:21. Средно по 1,14 вкарани гола срещу 3 допуснати всеки мач!

31 януари - Уотфорд 1:2 (домакин)

През първото полувреме Арсенал владее топката 69% и има точно 160 подавания повече, но няма НИТО ЕДИН точен удар във вратата от 3 опита. За сметка на това Уотфорд има 6 от 9 и за три минути повежда с 2:0!

Трагедията продължава с пълна сила през второто - 79% владение на топката, 17 удара от които 5 във вратата и ЕДИН гол! Уотфорд има един опит и той е неточен. Подаванията са 318 на 85 за "топчиите", а всичките три точки за техните гости.

Всеки трети удар на Уотфорд е гол. За това постижение на Арсенал са му нужни пет!

4 февруари - Челси 1:3 (гост)

Първото полувреме преминава под лек превес на Арсенал предимно в териториален план - 53% владение на топката и 275 срещу 238 паса. Точните удари са по два, а опитите са 6:5 за Челси. Резултатът е 1:0 след доста спорен, но признат гол.

През втората част Арсенал увеличава притежанието на топката с 10% и прави 121 повече подавания. С това се изчерпва всичко хубаво за "червено-белите". Опитите за удар са 7:4 за Челси, точните са 4:3, головете 2:1 и краен успех с 3:1.

Всеки втори удар на домакините е гол, а Арсенал отново се нуждае от пет за един (дошъл в самия край на мача)!

11 февруари - Хъл Сити 2:0 (домакин)

След две поредни загуби и преди гостуването в Мюнхен Арсенал поема въздух с 2:0 над опашкаря Хъл. Привидно. През първото полувреме "тигрите" имат предимство в любимите дисциплини на домакина си - владение на топката 51% и 9 подавания повече, но имат само един удар, който макар и точен не е гол. Арсенал опитва 10 пъти и 4 от тях са точни - един е гол.

Хъл задържа същият процент владение на топката и през втората част, но поема превес в опитите за удар - 8:7 - точните са по три. Арсенал има 15 подавания повече и в 93-ата минута от дузпа се добира до успеха. "Топчиите" от 7 удара бележат веднъж от игра и веднъж от бялата точка. Казано по друг начин - шест удара за един гол!

15 февруари - Байерн 1:5 (гост)

В Мюнхен Венгер отива с бялото знаме в куфара, след като на пресконференцията преди мача заявява, че всички виждат в Байерн фаворита, а неговият отбор може само да покаже, че не е така. Само че не може. През първото полувреме Арсенал владее топката 26% и я подава 68 пъти, а домакините 392 пъти. Въпреки това от 7 опита има пет точни срещу 10 опита и три точни на Байерн - резултатът 1:1. Арсенал вкарва след добавка от пропусната дузпа.

През второто полувреме лондончани вдигат притежанието на топката с 10% и подаванията на 130. С това се изчерпва тяхното участие в мача - един опит за удар и то неточен! Байерн стреля 14 пъти - 8 от тях във вратата и вкарва 4 гола. От 1:1 на почивката до 5:1 накрая.

Германците бележат от всеки втори удар, Арсенал - веднъж от пет изстрела - каква изненада?!

4 март - Ливърпул 1:3 (гост)

След катастрофата в Мюнхен мнозина се питат може ли и по-зле. Отговорът не закъснява. На "Анфийлд" Арсенал е в странен състав и е напълно безидеен какво прави на терена. Владее топката в 43% от първото полувреме и прави 193 подавания срещу 250 на Ливърпул. Пробва два пъти да обстрелва - веднъж е в очертанията на вратата. Домакините от 9 опита 4 пъти са точни и 2 пъти ликуват - 2:0.

След почивката "топчиите" си дават вид, че се опитват - 53% владение на топката и шест подавания повече от Ливърпул. Пет опита да се стреля, два точни и един гол. Домакините отново пробват 9 пъти 3 пъти са точни и вкарват - 3:1 и три точки.

Ливърпул вкарва на всеки втори удар, а Арсенал веднъж от общо трите си изстрела.

7 март - Байерн 1:5 (домакин)

Само три дни по-късно Арсенал излиза за протоколен реванш с Байерн. Програмата осминафинал е изпълнена и предстоят 90 минути за честта майко юнашка. Първото полувреме преминава сравнително равностойно - 46% владение на топката, по 6 опита на двата отбора да стрелят, 2:1 точни удара и 1:0 за Арсенал в головете.

Лондончани може би ще се изкупят с мъжко представяне след фиаското в Германия. До 55-ата минута има изгледи. Лоран Кошчелни е изгонен, Байерн получава дузпа и Арсенал капитулира като френската армия - бързо и окончателно. Както и в първия мач през второто полувреме на терена има един отбор, този път и с числено предимство. Владението на топката пада до 42%, а пасовете са с 99 по-малко от тези на Байерн, но това е най-малкият проблем. От 10 опита на немците, 6 са в рамките на вратата - 5 са в мрежата (макар и един да е дузпа)! От трите опита на Арсенал един е във вратата и е спасен. Дежа вю - 1:5. 2:10.

Арсенал вкарва веднъж от трите си удара, а Байерн бележи пет пъти от седем изстрела! Крах.

18 март - Уест Бромич Албион 1:3 (гост)

С Европа е свършено с гръм и трясък, Арсенал е бил Линкълн (отбор извън професионалната футболна лига) с 5:0 за Купата на ФА и отива на "Уембли" за полуфиналите. Последна надежда за трофей през сезона, сламката за удавника със спукания пояс. След показното, че и "топчиите" могат да вкарват пет, е, на аматьори, на "Хоутърнс" се търси край на несполуките в шампионата и закачане за станалото визитка четвърто място. Да, ама не. УБА повежда в 12-ата минута, а Алексис Санчес изравнява в 15-ата. Арсенал държи топката 79% от времето, има 302 повече подавания и опитва 5 пъти да стреля, а два пъти точно - веднъж съвсем. Домакините от шест опита четири пъти намират очертанията и се оттеглят на почивка с 1:1.

През второто полувреме привържениците на Арсенал очакват отборът да се отърси и да вземе трите точки. Столичаните държат топката 75%, правят 229 паса повече, стрелят шест пъти и НИТО ЕДИН път във вратата. От своя страна УБА с редките си докосвания до топката също отправя шест удара, четири пъти намира вратата и два пъти ликува - 3:1!

От осем удара УБА бележи три пъти - Арсенал си остава на два удара и един гол. Клишето гласи голът на утехата. Каква утеха е това?! След мача и самолетното шоу което развесели целия свят Венгер обяви, че е взел решение за бъдещето си и дали ще поднови изтичащия си договор за още два сезона както се мълвеше на Острова. Арсенал е допуснал 21 гола от 45 удара във вратата си, докато е вкарал 8 от своите 30 в противниковите врати! Така грубо казано допуска на всеки втори, а бележи на всеки четвърти шут.

Ще прояви ли мъжество да признае, че вече не може да донесе успех на клуба или отново ще се направи на "ни лук ял, ни лук мирисал"? Крьонке и Газидис имат думата. Ще направи ли Арсенал крачката напред да се нареди сред най-силните или ще тъпче на едно място, докато не пропадне? Има ли още амбиция и страст в топа или само мокър барут?

За 12 сезона след последната титла Венгер никога не е бил първи в края на януари, а в края на сезона два пъти е вицешампион, четири пъти е бронзов медалист и шест пъти завършва четвърти. Най-добрият му точков актив е два пъти по 83, а най-слабият - 67. За 13 сезона в Европа - един финал, един полуфинал, два четвъртфинала и девет (седем поредни) осминафинали.

сезон 2004/2005 г
 краят на януари - Арсенал №2 - 24 мача - 51 точки  - крайно класиране №2 - 38 - 83 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Байерн 2:3 (1:0, 1:3)

сезон 2005/2006 г
 краят на януари - Арсенал №5 - 22 - 37 - крайно класиране - №4 - 38 - 67 т
Шампионска лига - финал срещу Барселона 1:2 (с 10 души от 18 минута за изгонване на вратаря Леман)

сезон 2006/2007 г
краят на януари - Арсенал №4 - 24 - 45 - крайно класиране - №4 - 38 - 68 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу ПСВ 1:2 (1:1, 0:1)

сезон 2007/2008 г
краят на януари - Арсенал №2 - 24 - 57 - крайно класиране - №3 - 38 - 83 т
Шампионска лига - 1/4-финали срещу Ливърпул 3:5 (1:1, 2:4)

сезон 2008/2009 г
краят на януари - Арсенал №5 - 23 - 42 - крайно класиране - №4 - 38 - 72 т
Шампионска лига - 1/2-финали срещу Манчестър Юнайтед 1:4 (1:3, 0:1)

сезон 2009/2010 г
краят на януари - Арсенал №3 - 24 - 49 - крайно класиране - №3 - 38 - 75 т
Шампионска лига - 1/4-финали срещу Барселона 3:6 (2:2, 1:4)

сезон 2010/2011 г
краят на януари - Арсенал №2 - 23 - 46 - крайно класиране - №4 - 38 - 68 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Барселона 3:4 (2:1, 1:3)

сезон 2011/2012 г
краят на януари - Арсенал №5 - 22 - 36 - крайно класиране - №3 - 38 - 70 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Милан 3:4 (3:0, 0:4)

сезон 2012/2013 г
краят на януари - Арсенал №6 - 24 - 38 - крайно класиране - №4 - 38 - 73 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Байерн 3:3 (1:3, 2:0)

сезон 2013/2014 г
краят на януари - Арсенал №2 - 23 - 52 - крайно класиране - №4 - 38 - 79 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Байерн 1:3 (0:2, 1:1)

сезон 2014/2015 г
краят на януари - Арсенал №5 - 22 - 39 - крайно класиране - №3 - 38 - 75 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Монако 3:3 (1:3, 2:0)

сезон 2015/2016 г
краят на януари - Арсенал №3 - 23 - 44 - крайно класиране - №2 - 38 - 71 т
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Барселона 1:5 (0:2, 1:3)

сезон 2016/2017 г
краят на януари - Арсенал №3 - 23 - 47
Шампионска лига - 1/8-финали срещу Байерн 2:10 (1:5, 1:5)

20 години Арсен(ал) Венгер

Наставникът на Арсенал отбелязва 20 години начело днес и завещанието което ще остави е почти непосилно да бъде повторено.

Иноватор, революционер и интелектуалец. Лесно може да се подведете, че хората говорят за велик изобретател или философ когато тези думи са споменати - и ще бъдете в правото си.

Когато Арсен Венгер се присъедини към Арсенал през 1996 година той никога не би си представил, че името му ще бъде в историята редом до великия сър Хърбърт Чапман, иноватор на своето време, който представи нови тактики, тренировъчни режими и дори осветлението в английската игра.

Историята на Венгер, след 20 години като мениджър на "топчиите", винаги ще привлича такъв голям интерес заради рядкостта си. Той е последният от своя вид във Висшата лига и неговият последен юбилей получи такова широко покритие по света, подчертавайки как Венгер сложи Арсенал на картата и циментира статуса на клуба като един от най-големите в Европа.

"Всички велики успехи, всички велики животи включват съвпадението на дарба, талант, но също и късметът да срещнете хора, които вярват във вас. На някой етап във вашия живот трябва да срещнете някого, който ще ви потупа по рамото и ще каже "Вярвам в теб". Не е различно и за Венгер.

Игра на шарада в хола на Дейвид Дийн през 1996 година подсигури, че е само въпрос на време преди той да бъде назначен за мениджър на Арсенал, идвайки от японския отбор Нагоя Грампус Ейт, след като е убеден от вицепрезидентът.

Неговото пристигане в клуба беше посрещнато със смесица от объркване и неудовлетворение. Защо Арсенал заложи на недоказан чуждестранен мениджър когато можеха да вземат някой опитен - или поне добре познат във футболните кръгове?

Това беше решение взето от мислещия в бъдеще време Дийн, което щеше да промени лицето на футболен клуб Арсенал и английския футбол към по-добро.

Венгер представи безброй нови идеи в английската игра. Той даде нов живот на Тони Адамс и Рей Парлър с неговите тренировъчни режими и особен фокус върху изометричните данни, кратковременни упражнения, които изграждат мускулите без да създават пренапрежения на ставите на играчите.

Популярно е как каза на английските ветерани да спрат захарта и да започнат да се хранят много по-здравословно, от паста (италианската паста - б.р.) до риба със зехтин и тип храна, която може да подобри представянето на индивидуалността.

Преместването и построяването на тренировъчните съоръжения в Колни бяха подтикнати от самият Венгер, който бързо разбра, че може да сложи Арсенал в челото на английския футбол с неговите идеи и философия.

Французинът е смятан от мнозина, че е затворена книга когато става въпрос да говори за себе си и може би това е причината защо е успял да извлече толкова много от своите играчи през годините.

Във "Венгер легендата" Джаспър Рийс пише: "Венгер има класическия учителски психологически профил. Той процъфтява благодарение на близки лични разбирателства с учениците - в неговия случай играчите - което е напълно еднопосочно. Това му позволява да опознае тези под неговото ръководство лично - да пита за техния домашен живот, да прави всичко освен да ги слага да спят - без да трябва да разкрива себе си."

Харизмата, която Венгер излъчва му помага да се сближи с играчите си и така получава подобрени представяния от тях, или най-малкото чувството, че са необходими, което подобрява отборния морал. Невероятно рядко е да се чуе бивш играч да го критикува, заради тесните връзки, който той създава и е още по-рядко да се чуе Венгер да критикува някой от своите играчи за слаб мач.

Много хора избират да гледат на управлението на Венгер в две части. Първото десетилетие беше изпълнено с отличия, три титли от Висшата лига и четири купи на ФА, с най-голямото от тези постижения 49 поредни мача без загуба, което изведе Арсенал до титлата без да загуби нито веднъж.

Тиери Анри, Денис Бергкамп, Роберт Пирес, Фреди Люнгберг - футболът беше спектакъл. Бърз, атакуващ футбол с който Арсенал можеше да унищожи всеки отбор в държавата. Това безспорно е постижение което никога няма да бъде повторено в модерната ера.

Тогава идва втората половина на управлението му, съвпадащо с преместването на Арсенал на стадион "Емирейтс". "Топчиите" купуваха евтино, продадоха най-добрите си играчи и девет години не спечелиха трофей, преди да вземат две поредни купи на ФА в последните три сезона.

Всъщност, единствената разлика между първите 10 и последните 10 години са трофеите. От 566 мача в първото десетилетие Арсенал спечели 327, отбелязвайки 1022 гола в сравнение с вторите 10 години в които Венгер ръководи 563 мача, 320 победи и видя неговият отбор да вкара 1064 гола.

Венгер имаше много моменти близо до успех по време на управлението си, най-вече през сезон 2005/06 година и финала в Шампионската лига срещу Барселона в Париж. Всичко беше подготвено за победа на Арсенал. Венгер, Анри и Пирес се завърнаха в родината си за мач срещу Барселона с треньор Франк Рийкард на върха на Европа.

Изгонването на вратаря Йенс Леман изглеждаше като край на шансовете на Арсенал да вдигне трофея докато Сол Кембъл не засече с глава центриране на Емануел Ебуе от фаул малко преди края на първото полувреме. Така беше до късните голове на Самуел Ето`о и удара на Жулиано Белети през краката на Мануел Алмуния, който разби сърцата на "артилеристите" за загуба с 1:2.

Венгер винаги е идентифицирал европейския трофей като този, който мечтае да спечели и остава най-голямото му съжаление като мениджър. Сигурно болката е била още по-голяма да види Челси с мениджър Роберто Ди Матео да вдигне трофея през 2012 г - ставайки първият лондонски клуб с това постижение - въпреки че имаше редица по-силни отбори на хартия.

През сезон 2007/08 г когато Едуардо Да Силва беше тежко контузен след счупване на крака в Бирмингам беше още един близък пропуск. Арсенал трябваше да спечели титлата през този сезон, но се разпадна през февруари, когато Уилям Галас направи гневно избухване и седна на средата на терена. Ако това е последният сезон на Венгер като мениджър на Арсенал, той ще се надява да завърши управлението си с голям трофей.

Успех, провал, чудесни играчи, средни играчи, стар стадион, нов стадион. Много неща се промениха в Арсенал през годините, но едно остана константа.

Завещанието на Арсенал е повече от един непобеден сезон, повече от отличия. Това е човекът зад мениджъра, който стои зад своите принципи, вярва в играчите и екипа около себе си и се поставя под въпрос всеки ден.

Сега на 66 години, постижението на Венгер почти със сигурност няма да бъде направено във времето на нашите животи освен ако краткосрочните политики на клубовете не променят курса в следващите няколко години. Две десетилетия да посветиш себе си на която и да е професия е впечатляващо, още повече във футбола, където стана нарастващо трудно да се задържиш в тази роля.

"Арсен Кой?" питаха. След 20 години като мениджър на футболен клуб Арсенал можете да сте сигурни, че знаят точно кой е Арсен Венгер.